Втората миля - Мировата вълна на Мъдростта

Мили приятели! Христос Возкресе! Този поздрав в продължение на 40 дни, от Възкресението до Възнесението, има една друга вибрация и съвършено друго предназначение от пожеланието за добър ден и за добро поведение. Защото добрият ден не е само да бъде слънчев, не само да се направи едно добро, но да се промени поведението. А това може да стане вече, с този специален поздрав, от деня на Възкресението до деня на Възнесението. За това тези 40 дни се поздравяваме с „Христос Возкресе“. Знаете че Христос — това е Духовната вълна, мировото Помазаничество, Целителят, Спасителят! А всеки, който вложи в душата си, в пътя си, едно поведение на изцеление от болките душевни, от смутителните мисли, от необюзданите чувства, а понякога и от странното поведение на делата си, е извършил едно християнизиране на своя живот.

В този смисъл искам да се спра върху един стих от Евангелието, където е казано: Когато ви поканят да ходите една миля с някого, вие изходете с него две мили. Какво е това пожелание? Кой е този, който може да ви покани и къде води този път? Потребата на душите ни, потребата на историческия момент, потребата на социалните вълнения правят и нашето поведение, или налагат необходимостта от съответна духовна храна. Всички сме пред един кръстопът. Онова Разпятие, което е извършено преди хилядолетия и имаше да осъществи един прираст на духовните сили над материалните, сега трябва да извика една нова потреба. И така, къде води този път и с кого трябва да се ходят тези две мили? Кой е този, който може да дойде да ви покани и да ви каже: „Тръгнете с мен“? Вие сте свидетели на много такива призиви, особено сега в нашата страна — отляво, отдясно, отпред, отзад, ви зоват. Основават се нови общества — социални, културни и религиозни. Религиозни общества, които не излизат вън от тези Учения, които са дадени. И макар да имат своята далечина и социални системи, те също не отиват много далеч от довчерашното мислене. А кой е този, който може да ви каже: „тръгнете с мен“ и вие да продължите не една миля, както е казано, а две? Кой е този, който може да вземе духовния ви свят така, че вие несетно да изходите един такъв дълъг път? С какво трябва да бъде попълнено вашето душевно искане, за да можете да не сетите бремето на умората? Кой може да направи този призив и с кого бихте тръгнали да ходите?

Знаем, че Христос е ходил с двамата си ученика, а те са ходили несетно със Своя Господ, и чак когато преломил хляба, тогава те познали, че по този начин само Той кърши хляба.

Аз питам кой е бил този знак, който може да бъде свидетел, за да се познае Учителя? Не само да се изходи пътят, но да се познае оня знак, който свидетелства за тази тайна! Естествено е, че когато Той е преломил хляба, те са имали своята Тайна вечеря и са знаели как Той го прави.

Как бихте вие познали едно такова пътуване? И как бихте приели този знак? Кръстният знак е даден, Любовта е осъществена (разбира се, не в нейната цялост). Нищо не може да бъде осъществено в цялост, защото стимулът на човека да изходи тези две мили ще спре.

А сега, в този социален момент, в това духовно присъствие, може да бъде призован човекът за ново пътуване само чрез светлината на знанието, т. е. за ново пътуване чрез светлината на Мъдростта. Мъдростта е, която може да попълни битието на човека; Мъдростта е, която може да му даде светлината на знанието; Мъдростта е, която може да го отнесе в лоното на Царството Небесно. Но коя мъдрост? Човешката мъдрост, мъдростта на философа, мъдростта на поета, мъдростта на науката? Всички те носят само частици от Мъдростта, която е Всемирна даденост на Божествената Светлина. Тази Мъдрост, която при сътворението на света, започна само с две думи: „Fiat lux!“ — „Да бъде светлина!“ Всичко е създадено чрез тези две повелителни думи: „Да бъде светлина!“ Правдата е зидар, Любовта е необходимост, Мъдростта е Път. И затова в книга „Битие“ е казано: „Да бъде светлина!“ И от хаоса, над който броди Духът, само тези две думи са импулсията, с която започва Сътворението. Какво значи това? Това значи, че всеки от нас, когато е призован да изходи една миля, трябва да каже тези две думи: „Да бъде светлина!“ Тогава можем да имаме убедеността, че ще изходим Пътя, защото път без светлина не може да ни изведе далеч! Тази мъдрост е изречена още при Сътворението на света. Затова е сложена в гамата на Сътворението — Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода. Но всичко това, за да бъде осъществено, дава и Пътя, който трябва да се изходи. И затова е казано: Ако някой ви покани да ходите с Него една миля, вие вървете две.

Дойде време, когато е изходена едната миля, която е първата основна сила на Сътворението — Любовта. Затова на Христос е дадено признанието, че участва в Осъществяването и Сътворението — в Домостроителството. Защо? Защото Той дава вълната на Любовта. Дава вълната на Любовта и затова е бил преди света, и е Сътворител на Света. И тази една миля е изходена с Учението на Любовта. Но има една вложена възможност, една битиейна даденост: когато ви поканят да изходите една миля, изрично е казано — ходете две! И тази именно, втора миля от Пътя е Мъдростта! И тогава ние нямаме умората, тогава не търсим почивката (за което свидетелства и нашето поведение). Денят е достатъчно обременен, но необходимостта да се изходи още една миля от битието, вътрешната потреба от Светлина, не е дала умора нито на нозете, нито на сърцето, нито на ума. И нашето чувство на благодарност е точно в това — в това присъствие за развитие, в това битие за възземане!

Какви са придружителните сили? Кои са онези помощници, които оформяват Пътя? Кои са цветята, които посаждаме по Пътя? Кои са дървесата които цъфтят по Пътя ни? Всеки има правото (това е свободата на волята) да насади цветето на своята мисъл, такава, каквато е тя в душата му. Това е възможността, на всекиго вложена, понякога дори да не се подчини на повели, защото много извинително е да се каже, че грехопадението е нарушение на заповед. Тази дързост, която правят Ева и Адам (поради необходимостта от светлина, от знание), с оня подбудител — змията, това не е нарушение. Тази дързост и сега е необходима — човекът да свали своята вехта дреха, преди да има новата в цялост. И да изпита онова неудобство като присмеха — било на улицата, било в дома, за да понесе товара на преминаването в новото. Всяка нова дреха е неудобна за едно старо съзнание, всяко ново мислене е нарушение, ферментация, на едно старо битие. Но пак ще повторя думите на Христа: Ново вино в стари мехове не се слага. Какво значи това? Това значи, че когато сме призовани от повика на Духа да извървим Пътя — да нямаме смут, а да хвърлим одеждата на вехтото минало, да знаем, че сме ходили вече едната миля и тя е в душите ни. Тогава да сложим дрехата на Мъдростта. Дори в самата практика, в самото приложение на защита на човека от нашествието на чуждото, на личните закрили. Това е да извикаме чрез мисълта си една мантия, с която можем да се съхраним; една мисловна мантия, с която би трябвало винаги да се намятаме, когато вървим по улицата на всекидневието, за да защитим крехкостта на своята душевна будност, на своята раждаща се Мъдрост, на своята малка вощеница, запалена от Духа на призива. Защото без тази вощеница на Мъдростта, милята, която ходим, може така да ни измори, че да не изходим Пътя! Имаме един образец — това е пътят от Осъждането до Разпятието. Христос показа как трябва да понесем новия си кръст — неуморно, достойно и опростително! Този, който не може да прости, когато ражда Учението за Любовта, той не е бил до Голгота. Този, който не може да освети Пътя, когато тръгва от Любовта до Храма на Светилището, не е опазил свойта вощеница на Мъдростта, той не може да създаде будност!

Едната миля е извървяна. Вие трябва да поемете своя Път за втората миля на Живота, за Учението на Мъдростта! Ние често говорим за нея, разчертаваме някои нейни формули и символи, но това са белези (както всеки предупредителен знак), които можем да отминем, ако имаме вътрешната будност за своя Път. Нямаме умора, ако сме запалили светилото си и ако имаме достатъчно гориво няма да загубим присъствие на будност, а ще проявим разумност, както е казано в притчата с мъдрите и недосетливите (Не казвам, както е казано там — глупавите, а недосетливите, които не са си взели достатъчно гориво). Аз мисля, че времето, когато се разкриват духовните пътища, всеки в себе си има достатъчно енергии, за да поеме светилото си и да не му позволи да гасне. Всички го притежаваме, кой по-малко, кой повече — всеки го носи! Не е достатъчно само да се иска. Ние ще трябва да се научим да даваме. Да даваме ръка за помощ, да даваме светило за запалване на другото, да даваме изобилие на жертва, за да нямаме скръбта на притеснението, че не сме сътрудничели в развитието на света. Не напразно Христос е казал: „Вие сте солта на земята“, „Вие сте светлината на света“. Ако човекът не носи това съзнание, че той е солта на земята, ако той не носи съзнанието, че е светлина на света, той прежде е влязъл в гроба. На онези, именно, които поискаха да отидат да погребат своите мъртъвци Той каза: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. Ние нямаме основание да осъждаме всекидневната панаирност, нямаме основание да осъждаме социалните ексцесии и нямаме основание да поругаем дори гаврите, които се вършат в името на Господа! Можем да молим за щедрост Небето в Дара си на Светлина, за да я множим, а след това да кажем, че някои нямаха дързостта да поискат огън! Но ние трябва да сме го дали, за да можем да кажем това, което Христос казва: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си“, но „Не съдете и няма да бъдете съдени...“ Много недоволство ще има, много несъгласия с вашето поведение ще има, много смешни неща ще видите да се правят в името на Бога, много пророци ще пророкуват — не се тревожете! Дайте на всекиго заслуженото! Еволюцията има едно основно правило — това е йерархията на възможностите. И когато във вашия брат или във вашата сестра видите нарушение, когато видите несъгласие със собствената си изповед — не съдете, а помогнете! Защото тази йерархия е кована във векове и ако мислите, че вашето негодувание може да измени с един замах само това нещо, тогава сте се откъснали от реалността на развитието. Щедростта на Небето е толкоз по-голяма, колкото ние в приложност можем да бъдем изобилни.

Ако сме осакатени в изобилността, как искате щедростта на Небето да бъде неизмерима? Ние сме, които носим отговорността пред цялото Небе! С това съзнание тогава ще ходим другата миля на развитието и тя няма да ни тежи, и тя не може да ни тежи. Може би за първи път поставям нещата в този аспект, защото винаги ще се пазя от дефинирани обществени поведения, от регистрирани обществени фирми. Зная, че голяма съблазън е това — ето регистрирано е общество на църквите, регистрирано е братство на еди кое си... Не се блазнете, мили приятели. Регистрациите са както фирмите. Ние не сме фирма. Душата не е фирма. Тялото не е магазин, за да разпродаваме. Душата има един Път, има едно хранилище, има един Баща. Регистрират се общества. Но ако ние се регистрираме в душата на Небето, ако се регистрираме в скрижалите на Отца, колко по-ценно би било.

Докато не се изходят тези две мили (защото те винаги ще се преливат) — милята на Любовта, а сега и милята на Мъдростта — не сме вписани в скрижалите на Мъдростта. В скрижалите на Любовта като вест, като благовестие на Христа, като евангелизация на човечеството — стана. Колко е осъществена, всеки поотделно може да каже — всеки поотделно знае стойността на своята любов към света. А сега всеки поотделно знае зрелостта на плода на знанието. То започна с една дързост и ние сме, които трябва да я довършим. Нека онази мисъл в Божията повеля: Те станаха като нас Богове, защото имат знанието, нека тя да остане в душите ни, нека тя даде лекота на нозете ни. Това мога да пожелая — да ходим втората миля на своето Божествено предназначение, като деца на Бога!

Да бъде лек Пътят ви, макар и сърцето ви да бъде смутено, защото иначе, без вълнение, няма порив! Когато сте победили всичко и сте станали като мумии, какъв е този живот?! Тогава може, както е казано, левитът, свещеникът да минат край пребития. И на никого сърцето не е поревнало в загрижие и обич, а някакъв прост самарянин да превърже раните му. Ние трябва да превържем раните на всекиго, ако искаме да изходим втората миля с посвещение, като деца на Небето.

Мир в душите ви! Светлина в пътя ви, всичко в името на Мъдростта!

Пазете се от увлеченията, които и социалният, и духовният живот у нас поднасят. Трудно е, много е трудно. Да не повтаряме мислите на миналото. Трудността е като операцията — в болката. Но тя облекчава след това. И ако трябва човекът да понесе една такава операция, нека се радва, че е имал трудност. Трудност, която Голготският път показа, че може да бъде победена. Може да бъде победена!

София, 1991 г.