Втори Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Школата – обител
От Библиотека Ваклуш
Школата е: историческо битие, духовна трапеза, нравствени стълбове, социален градеж, мирогледно обучение, Огън на Учението, ръка на Учителя!
Школата – обител
Откриване на Събора
Ваклуш Толев: Добър ден, мили приятели! Днес няма „студенти“, няма „дами и господа“ – има „мили приятели“! И нека благоволението на Всевишния, Който ни окриляше в цялата година, да бъде пак с нас, защото всички сме Негови и не бива да ни разделят дните! Това, което е единство, е нашата вяра в Него. Днес с Него ще бъдем всички, за да заключим с един ключ само това, което досега успяхме да направим, и оставяме другите още шест ключа от Книгата на тайните да разгръщаме в следващите години.
Бог да благослови Пътя ни и да освети временната ни раздяла!
Първом, трябва да бъда безпределно ясен, несъмнено почтен и отговорен пред вашата оценка и пред вашата жертва, която правихте в продължение на една курсова година относно това, което взаимно наричате Школа на духовното ни сродяване – Школа на Мъдростта, която е Път на божественост. Трябва да кажа, че в душата ми има радост, защото отстояхте. В сърцето ми достатъчно истина има, за да ви я предам, че съм възхитен от вашето поведение. Никаква съблазън не открадна от душите, от Пътя ви, от сърцата ви това, което искахте да имате – да имате Знание, да бъдете свободни от невежество. Защото трагично е, когато човек няма своята малка лампичка, за да слезе в ония духовни подземия и след това да се извиси в ония Небесни царства, които дават тези школи, тези обучителни ваши събирания.
Ето защо бих искал да кажа няколко думи за това, което аз наричам Школата като историческо битие. Не е имало време в човешката история, когато човек като изповедание да не е имал Бог в себе си, да не е имал предмет, който да го обучава, повеля, която да го възпитава, слънце, което да го огрява в знанието. Дори когато отгърнем книга Битие, ще намерим, че има Бог Сътворител, че има Негови деца – Адам и Ева, че има Негово царство – змията, ябълката на изкушението... Най-големият химн на радостта е ябълката на познанието! (В някои от религиите това е смокинята.) Виждате, че още в деня на стъпването ни в себеосъществяването имаме школа. Школа, която ни дава знание, школа, която ни дава повели, школа, която ни дава посвещение.
Надкрачим ли школата на обучението, там нещата са много по-велики. Много по-сакрална е тази Школа, в която трябва да се тръгне по пътя на еволюцията. Вечно вложеният у нас, Кундалини – Змията-Огън, винаги ще ни разкрива тайни, винаги ще ни подсказва историческото предназначение, свързано с еволюцията.
Школата като историческо битие е Път! Тя е първият знак на вдигнатата бариера. Пътят, за който винаги съм говорил, че е един, улиците са много. Човечеството е ходило Пътя, макар да се е отклонявало и по улиците. Логично е. Но радостта на тези, които са влезли в Пътя – това е да седнат и на духовната трапеза. Това е, след като сте яли ябълката на познанието, сега вече да имате докос до Космичното съзнание. Повелята е категорична: знанието е потребно, ходенето е достойно, приложението е задължително. Защо? Защото и грешката води до изкупление. Пътят е бил такъв. Спиралата е имала своите отклонения, в които е и зрелостта на слънцето, и сянката на нашето само разумно човешко, но не Божествено съзнание. Ето защо говоря за следствие от историческото битие на Школата.
Школата като духовна трапеза е Космично съзнание! Безспорно, че имаме и свое човешко съзнание. Едни с голяма охота са яли от тази трапеза, други – по-смирено и по-скромно, но никой не е минал пътя си без духовната трапеза, без Космичното съзнание. От изначалните времена още. След това у нас се разгръщат другите стъпала – не само насочеността да вървим в Пътя и не само да имаме докос до Космичното съзнание, но и приложността.
Школата като нравствени стълбове е приложност! Приложност, сложена в нашата пътека. Тогава идват неща, в които ние тъй или иначе ще трябва да се отклоним – отклоняваме се, за да разгърнем целостта, за да познаем Космичното съзнание като приложност, а не само като будност. Много често ние имаме будност и когато дойдем до приложността, ще ни трябват други сили – тези, които са близо до нашата плът планетна. Тогава ще дойде умът, ще дойде астралното ни тяло, ще дойде болезнеността или радостта на нашата физика. Плътта ни също е основана от клетъчни души както Слънцето. Защото Слънцето е душевна цялост на една духовна будност! Когато се изживеем като душевна цялост и когато носим озарението на Духа си пробудено вече, това интуитивно наше знание става и наше слънце, за да стане и Космично слънце, съставено от космични същества.
Ето това е Школата в историческото битие – Пътят, който вървите, духовната трапеза – Космичното съзнание, нравствените стълбове – повеления, на които винаги ще пише: „Не прави това, прави това...“. „Не прави!“, докато вътрешната свобода започне да посочва на ума ни какво да прави, а светлината на нашата духовност да го осъществява. Затова са били школите. Това е била тяхната задача. След това ще ги видите вече във всички религии. Няма школа без духовност, няма школа без сакрални свои формули, няма школа без жертви.
В историята на човечеството винаги ще намерите себе си, ако се връщате дълбоко, дълбоко в своето безначално минало. Ще се намерите там – сред учениците на Кришна, сред учениците на Питагор, на Зороастра, на Буда, ще се намерите сред учениците на Христа – всякъде.
- Школите са повеля – повеля на вътрешна потреба, не диктат.
Затова са и духовни трапези.
Школата като социална градация е иззиждане! Това, което можем да наречем „братство на Любовта“, „братство на Мъдростта“, вие вече сте излезли от сянката на повелението, вие сте зидари на реалност. Ето това е, което можахте да извършите. Зидари на Мъдростта – със своето школско обучение, със знания, които получихте тази година от минали известни науки. Повторихте това, което се нарича окултни знания и закони. Те са неизчерпаеми, но един закон е важен – Бог у нас и ние у Бога! Когато това човек е научил, всеки следващ урок може да бъде усвоен. Усвоява го вашият Дух, прилага го вашата мисъл и зидате с вашите ръце. Защото подражанието е в това поле. Горе учите, тук може да подражавате. А то е онова, което зографисва вътрешния храм на човека и неговото моление – коленопреклонно или не. То става едно изображение. И там ще се намерите, защото се прилагате в законите и знанията на древните религии.
Религиите винаги имат свои степени: степента на посветените, степента на знаещите и степента на учещите се. Посветени, оглашени и непросветени. Ще се намерим и всеки според усвоеното знание ще има и своето присъствие в една от тези три категории. Ето това са правили школите на обучението, които са изграждали мирогледа. Никоя школа не е лишила посветен или неофит, както казват религиите – въвеждан в светото знание, не го е лишила от наука, не го е лишила от задължение. Така че и Школата, която вие сега извървяхте, беше също така мироглед.
Школата като мирогледност е знание! Тя не ви лиши от известни достижения на науката, от известни формули на йогическата философия, от това, което известни религиозни общества са предали като знание или са донесли като повеление на велики Учители, каквото беше Теософското общество с неговите науки. Защото теософите наистина отгърнаха страницата на тайното. Достатъчно е да спомним само онова, което те дадоха и което аз винаги ще повтарям: отбулената Изида – да отметнете булото и да въведете своя ученик в степените на посвещението. Да застане той след своето възкръсване от ковчега пред отворените вече очи на Изида – пред статуята на Изида. Отбулената Изида, т.е. вашата душа, изведена от вашия Дух – Орфей, из царството на минало развитие на една слънчева страна, на един слънчев духовен път. Ето това можаха да дадат теософските писания. И когато сте разглеждали това, което Елена и Николай Рьорих са писали, това, което Елена Блаватска и Ани Безант са дали (като „Живата етика“, „Тайната доктрина“ и „Древната мъдрост“), вие ставате съпричастни на едно голямо знание.
Ето това според мен е Школата на мирогледното обучение. Това сте правили вие като лично участие, като слушатели, като съработници.
Взаимността най-добре изгражда! Никой не може да упрекне в недостатъчна отговорност която и да е клетка на който и да е член от нашето тяло. Тя е еднакво необходима, колкото е необходим и нашият мозък. Ето това и като съработници, и като преподаватели, и като слушатели е вашето голямо дело в Школата на мирогледното обучение.
Аз ранжирам тези неща, като започвам с Школата като историческо битие, която отваря и седемте врати на Тива – Пътя на нашето обожествяване; Школата като духовна трапеза – да получим Космично хранене, Космично съзнание; Школата като нравствени стълбове – маркирали нашето отиване по пътя на съвършенството; Школата като мирогледност – като знание чрез обучение.
Школата като социален градеж е взаимност! Това, което нарекох Общество на Мъдростта – обществото на приятелството, което сте си направили. Никой не може да ви разкъса. Вие може понякога да си правите упреци – да бъдете недоволни от вашия събрат, който стои до вас, може понякога да бъдете възхитени – да правите полети във взаимността си, но не можете да се отречете, че сте една общност вече. Това, което наричам възелът на спомените, или споменът на възлите, е вечен и няма кой да ви го разкъса!
Това, че не сте се виждали до вчера, а днес сте един в другиго, е именно Школата като историческо битие, което сте ходили хилядолетия. То е най-доброто потвърждение, че законът на прераждането е във вас. Вие може да го отричате с ума си, но не можете да не го живеете в сърцата си. Това е Школата като социален градеж, това е вашето приятелство, това е вашият Път. Дори когато искате да се самоотричате, дори когато намерите достатъчно упрек срещу някого от вас – разберете, историческото битие на Школата е в душата ви и вие сте я ходили хилядолетия и няма да се разделите, макар в дадени моменти да не се понасяте. Това е, защото още не сте стигнали всичко. Но когато дойде моментът за отговорността – ето тук е голямата тайна, когато ще се понесете въпреки вашата воля, – това е Огънят на Учението! В него вие ще изгорите непонасянето си.
Школата като Огън на Учението е осъществяване! Когато сте изградили социалната си общност, когато сте станали приятели, макар и да негодувате от другия, вие ще изгорите в Огъня на Учението и нищо няма да ви спре. И ще се търсите в хилядолетията, и няма да се разделяте – ще служите. Ето това е благодатта на Школата, която имате. И това е, което трябва в смиреност да признаете. Това е, когато над Огъня на Учението стои Учителят ви.
Школата като ръка на Учителя е Битие! Битие над битиетата. Но за Учителя не бива да се говори. Той е вечен, защото е винаги! И колкото повече му спестяваме тревогата на присъствието, за да се излива Духовната сила, толкова повече Огънят на Учението ще бъде вашият жив живот. А вие трябва да имате жив живот. Който иска да има знаен гроб, трябва да знае как да умре!
Това, което сте вършили тази година, разкрива достатъчно валенции във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, за да правите колкото може повече съединения в различните сфери на своето мислене, на своето интуитивно усещане или на своето рефлективно битие.
Минахте основни понятия от Агни Йога. Казахме, че тя крие в себе си лъча на знанието, че Мировият Учител идва. Тя крие причастието за съпровод и взаимна работа, открива ни правила, дава ни задължение, учи ни на прилежание и ние трябва да бъдем благодарни, че е добре дошла както в личния ни дом, така и в социалната ни работа. Достатъчно е човек малко да си вземе от Агни Йога – от нейната динамика, от нейната духовна енергия, от нейните мисловни задължения. Това, което правим с нея, е тълмежът, в който разгледахме предметности, които бяха много важни: що е енергията като рушителна и съзидателна сила – като психичност; мисълта като демиург на поведение и пространствена сила; Огънят, който е израз на Менталния свят...
И разбира се, това, което е съпровождало Школата, са и моментите, когато сме разглеждали Посланието на Планетния Логос, дадено за 1992 година[1]. Указанията, които бяха дадени, съпроводени с известни обяснения на зодиакалните знаци, съчетани с текстове от Светото Евангелие и Агни Йога. Защото има неща, чиято ценност не може да бъде измерена, но трябва да бъде приложена. Не може да се измери обичай врага си – никой не може да го измери! Според духовния ръст човекът обаче ще го прояви и приложи. Но да измерите тази велика тайна – това значи наистина Бог у вас да е видял Бог у другия. Или другата голяма тайна: Аз и Отец едно сме! Измеримо ли е? Като мислене може да бъде изречено, като Дух може да ни извиси, но е неизмеримо!
Тези ценности малко или много са докосвали вашия дух, осенявали са вашата мисъл, коригирали са вашето поведение. Христос беше казал: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“[2]. Това го имате като обица. Не се сърдете, когато се видите несъвършени. Направете така, че да бъдете съвършени, а не да се себеотричате, не да бягате с: „Е, аз съм несъвършен...“. Не, не!
Преценката е необходима, за да отворите крана на духовната енергия за надмогване на несъвършенството. Тогава може да се каже, че се работи. В другия случай се чака. Благоволението е, когато сте се изработили! Без личната ви работа вие не можете да ядете от чуждия плод.
Казвам, че в живота: За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за Божественото се възкръсва! Това са четирите тайни, които трябва да усвоите, да приложите. Ще работите! Колкото и да изглежда обикновено. Ще страдате за достойното! То не е страдание вече – умението на човека е да трансформира бедата си в развитие. Ще се жертвате, когато искате да бъдете велики. А всеки е задължен да бъде велик, защото е божествен. И трябва да възкръснете, за да свидетелствате за Отца си, т.е. че сте божествени!
Ето това е, което трябва да се прави, след като се минат школските, обучителните, духовно будните наши уроци. Така в обучението, което имахте, в методите, които приложихте или бяха посочени, в сферата на своето зодиакално предназначение и в огнената сила на едно ново Учение вие с чувство на благодарност към Бога (и от моя страна) минахте тази година своята обучителна школа – Школа на Мъдростта. Тя няма друго име освен приложена светлина, освен усвоена свобода.
Боговете са свободни, а вие сте на Път, вие сте по стълбата на обожествяването. След величието идва възкресението. Ето така ще сменим бавния пулс на пристрастието и привързаността ни към земята. Така ще променим традицията, която понякога е беда за еволюцията. Така ще се освободим от актуалността, която иска да ни направи всекидневни. И да проявим сдържаност и прозрение в новото, което винаги е тревожна болка, но и слънчева обещаност.
Чака ви една нова слънчева обещаваща година! Умора ако сте имали – махнете я, тревога ако сте имали – преобразете я, желание ако сте имали – степенувайте го във върховенство! Едно не забравяйте – че сте синове на Бога и трябва да се обожествявате!
Един принос към Всемирността е Огънят на Учението и ръката на Учителя.
Бог да ви брани всички и мен! Вашата жертва и обич искам да си ги запазя в сърцето и да не им давам друга гласност освен БЛАГОДАРЯ!
10.07.1992 г., Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“
Закриване на Събора
Предаността е енергия на жертвеността!
Добър ден, мили приятели! Благодатта, от която не сте лишавани, да бъде неспирно, непрекъснато в душите и Пътя ви! Волята, която ви е давала изпълнение, за да бъдете тук и винаги с Него, да не бъде прекъсната и неспирно да бъде живот!
Днес решихме във взаимност с една група от Пловдив и с вашето присъствие от София да сделим един взаимен път от няколко часа, да сплетем надежда, любов и мъдрост в едно и също пътуване, в един и същ дълг и в едно и също служение.
Религията винаги е имала едно предназначение – да прави не само добри чада, а съвършени чада. Затова тя е имала свои изявени, изповядвани от всички, както формули, така и учения. Тя е имала ведно с това и свои сакрални храмове, вградени в душите; казани слова от посветените, вписани в сърцата ни. Идват моменти, когато човек разлиства тези скрижали в своето сърце, за да му кажат голямата истина, без да го лишават от оня път, който е ходил ведно с всички. Така е останала идеята за школите, така е формирана тайната, наречена „окултни школи“. Tе са присъствали винаги в човешкото битие – като необходимост, като подготовка и като `изходен път за онова ново, което трябва да промени света; за оная велика тревога, която впоследствие се нарича религия.
Религията е един смут в душата на човека тогава, когато изходи от едно начално Учение, от една първична Вълна, от един Изворен поток. Поток, който трябва да си направи път, за да освободи човека от старото корито. Това вълнение, този неходен път има своята подготовка в това, което наричаме школи; в това, което наричаме духовни общности и посветени братства; в това, което наричаме синове на боговете. То не е избраничество, а една подготовка, която всеки, който е усвоил, служи във Всемирното братство, служи на Всемирната еволюция с чувство на отговорност за Път. Път, който трябва да следват поколенията. Ето защо тези школи могат да бъдат наричани необходимости. Те започват изначалото, още от Сътворението на света.
И затова аз казвам: Школата като историческо битие е онова, което отваря вратите ви за дългия Път – Пътя на съвършенството и обожествяването, Пътя на сливането. Школата като историческо битие започва от изначалния дом на Сътворението. Изначалният дом на Сътворението – Едем, е онази Райска градина, която всеки я носи. Защото райската градина е и в нашата душа. Тя е обиталището, в което пос`елиха Адам, Ева и всичко, което съпровожда една еволюция. Това е изходният момент, от който човекът се напътва, моментът, когато е открит пътят ни. Взема се законът за познанието на доброто и злото, за да се одързости ръката ни към Дървото на Вечността, за което е казано, че в началния ни дом това Дърво се пази. Пази се от архангели, за да не бъде така леко взето. Значи човекът трябва да изходи един дълъг път, докато стигне до Дървото на Вечността, вложена у нас. Но необходима е подготовка, за да го изживеем като признание и да го приложим като Божия необходимост.
Признанието е будност, приложението е свещенодействие. Още изначалото на този път, на тази школа на историческото ни битие, всеки у нас има Адамовия дом; има и Евината дързост като принцип на полярностите, за да може да стане еволюцията. Защото в книга Битие не е казано кое стимулира еволюцията. Дързостта, с която трябваше да се яде плодът на знанието, тези принципи добро и зло са веслата, с които лодката трябваше да тръгне в поройното към Океана на Божественото. Оттам започва Школата като историческо битие, като открехната врата на еволюцията в потока за съвършенството. Ето защо всичко, което е било в изначалния Адам, т.е. вратата за развитието му, всеки от нас го носи; всеки е имал Евината дързост и внушението на будната Духовна сила с първите `и слова: Ще бъдете като боговете. Тази Кундалини, този Вечен огън, тази спирала на нашия живот, са ни дали двата бряга, за да може лодката ни – Адамовото начало в душата ни, да търси своето връщане в Бога.
Това е школата, която всички сме минали. И отговорността, че я съзнавате, ви дава правото на бъдещите принадлежности за приложението. Ето защо дързостната ръка да се вземе плодът на знанието е втората школа в нашето пътуване – Школата на духовната трапеза. Това е идеята за Космичното съзнание, в което пребивават нашите души. Това е жаждата, която има само един извор на уталожване – Вечността. Победа над полярността и устремен взор към Вечността!
Неоспоримостта, че Бог е у нас, ни дава устрема за вечност. Той е, Който ни се разкрива; Той е, Който никога не ни е оставял и Който винаги ни е прощавал, когато ние сме спирали на съответните пристани. Но никога не ни е оставял! Понякога някои пребивават със столетия на един и същи пристан. Понякога религиите с хилядолетия държат на един и същи пристан човешките души. Волята за градежа, волята за развитието е, която го е късала. Мирогледът за смелост да се себеотрече е отпращал човека далеч от пристана.
И най-после, огнената сила на едно ново духовно битие, на една нова Духовна вълна – Огънят на Учението, е в състояние да накара традицията и пристрастието да вдигнат котва от своя пристан. А компасът и духовната виделина на ръката на Учителя отвежда смутеното, а понякога и съмняващо се човешко битие, на друг пристан, на друг духовен път. Онова съмнение, което накара апостол Петър да почне да се дави: „Маловерецо, защо се усъмни?“[3].
Трябва човек да се лиши от съмнението, когато напуска брега на довчерашното си стоене. И да няма повече поклонения към онова, на което довчера е служил. Неверие да има към онова, което е било. Затова трябва да бъде нихилирано старото, за да видим изградено новото. Ето защо, когато Одисей е пътувал към Харибда и Сцила, са го връзвали и са запушвали ушите на гребците, да не бъдат съблазнени от сирените. Защото в човека винаги е имало сирена на съблазънта. И винаги е бил страхът между „бедата“ на новото и веригата на старото. Затова тези, които са водили битвата за победа, са горили мостовете за връщането си. Кладата на Любовта трябва да изгори съблазънта, да изгори желанията на привързаността, а светлината на Мъдростта да вдъхне порива на безстрашието. Всеки страх е смут, всеки смут е бариера, всяка бариера е послушание, чакане. Но когато се строи, няма място за чакане; когато се воюва, няма място за съмнение. Затова Христос рече на Своите апостоли: Идете и кръщавайте, кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух.[4]
Светът отдавна имаше своя Отец, но нямаше своята Синовност; светът отдавна имаше своите пророци, но нямаше своя Божествен Син. Ето защо трябваше да бъдат взривени и Законът, и пророците. Затова Христос беше казал: Аз дойдох да изпълня Закона и пророците, и ги отрече с един мах: Милост искам, а не жертва![5] Така, когато изградиха своята мирогледност, учениците Му създадоха идеята за социалния градеж, която премина в социални общности. В Ученията на Духа се раждат т. нар. духовни братства, окултни школи – мировите братства на Любовта, на Мъдростта и на бъдещата Истина. Тогава мирогледът си послужи с онова, което беше знание на ума и откровение на интуицията, та упованието да бъде неотменно. Когато интуицията ви открие своята тайна и умът ви я приложи, вие имате неоспорност и съмнението е отгонено.
Ето защо идеята за Новото учение, за битнината, трябва да излезе от ядрото на Школата, за да стане трапезен хляб на това, което ще зида; на това, което Христос нарече жътвари. Той ги предупреди, че те не са сели, но трябва да жънат. Всеки в своето си време е сял; всяка една школа, предшествала нова Духовна вълна, е сяла. И всеки е излизал на жътва, когато са зрели класовете както на мисълта, така и на Духа. Това е, което казвам за тайната на живота:
- За обикновеното се работи, за достойното се страда,
- за великото се жертва, за Божественото се възкръсва!
Това са потребите, които всеки в смирение трябва да усвои и изпълни.
За обикновеното се работи! Никой не може да отрече необходимостта от всекидневие, за което безспорно ще трябва да се потрудим. Колкото и страдно да е, то винаги е една потреба на неизбежността в царството на нашата планета. Безспорни са думите на Иисус: Отец Ми работи, и Аз работя. Ето защо, колкото и да казваме „не си заслужава“, това е преценка, бих казал, понякога на малодушие. Всеки труд заслужава както своята плата, така и своята провиденциална необходимост. Затова да се работи е наистина божествено – безспорните думи на Сина за Отца!
За достойното се страда! Какво е достойнството? Това е себепознание в преценката, че имате предназначение. То може да бъде и социално, и духовно. Духовното предназначение е да поемете отрицанието на времето, да понесете страданието като теза, като път на развитие. Този, който мисли, че страданието е беда, той не разбира необходимостта от еволюцията за промяна. Природата е безжалостна, защото се развива – това е Дионисиево-Аполоновото начало – рушиш и създаваш. Ако осъзнаеш еволюцията, изваждаш жилото на страданието. Тогава се извисяваш в достойнството, че служиш. Човекът може да прояви жестокост, природата – не! Затова казвам: природата е безжалостна, но не жестока! Така страданието става ваша благодат и вие сте го лишили от онова, което се нарича зло. Няма зло, има нееволюирало добро! – ето тайната на еволюцията. И тогава вече можем да кажем: в достойнството няма страдание, има служение. Най-добрата услуга, която човекът може да направи на своя Сътворител, не е покорността, а достойнството. Законът за страданието няма за цел да ви покори, има за цел да ви развие, да ви разгърне.
За великото се жертва! Човек винаги ще прави своята духовна висота в контакт с Божествеността и винаги ще съзнава, че има нещо по-велико от него (макар че той също е велик). Съзнанието, че има по-велико, е стремеж към великото и тогава вече той е готов на жертвата, за да я оправдае чрез величието. Величието е белег! Белег, който бележи жертвените, както много хубаво го казва нашият поет Димчо Дебелянов: Чер жертвен кръст е начертан[6] – за воините, паднали в битва. Не е важно колко е била осмислена. Жертвата им е дала „чер жертвен кръст“ за величие, за признание, което буди не само възхита, но и поклонение. Защото поклонението също може да бъде белег на величие, а не само признание. Поклонението е вътрешно признание и то се мотивира от духовните ни ценности за преценка.
За Божественото се възкръсва! Колко е нужно на човека, за да възкръсне? От Адам до Голгота – толкова е нужно! Представете си цялата еволюция на сътворения до Родения – от този, който си отвори път с дързостта, до Онзи, Който изграждаше достойнството си, Който преклонно правеше своето величие, Който нямаше страдание – за да се стигне до Божествеността! Този Път трябва да се изходи – от черепа на Адам до Кръста на Разпятието на Христос. Понякога това е само една стъпка. Понякога това в нашето съзнание е хилядолетия. Но нито хилядолетията, нито едната стъпка могат да минат без тази потребност, която казахме – да се работи, да се страда, да се жертва! Тогава вече можете да кажете: За три дни Аз ще възстановя разрушения храм[7]. Нужни са три дни, които могат да бъдат три милиона години или три секунди. Човекът, който е бог в еволюция, винаги ще възкръсва с едно – с божествено предназначение, да мине цялата схема от Адама до Бога!
Окултните школи са давали на своите питомци довереното знание, сакралния знак, вечно обредната чаша и вечния благослов. Когато влезе в такава школа, човекът е неразлъчен и отговорен в пътя на своето посвещение. Тогава Духът достига своето състояние на интуитивното откровение – това, което не иска уверение; това, което има Словото на Учителя.
Интуицията е една легитимация на Мъдростта чрез Словото на Учителя. А Той е вечен, Той е винаги и учениците са, които го легитимират. Образи и имена на Учителите ще се менят. Пътищата могат да бъдат и стръмни, и полегати, и равни, но вечен остава поривът на интуитивното откровение чрез Диханието на Вечния Учител. (Затова Той ги предупреждава: „Недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя“[8].) Това е Духът, който е достигнал състоянието на интуитивната откровеност, където няма нужда от уверението на това, което в стъпалата на школите се изучава – като започнете от науката, като минете през обреда, като изживеете тайнствата в приложен и в духовен смисъл, до прозрението, че ние сме у Него и Той е у нас. Това предполага, че човек може да се освободи от мрежата.
Какво е мрежата в окултните учения? Това са изкушенията: Оставете мрежите край брега на Вечния Океан, eлате, Аз ще ви науча да ловите човеци. Това е да оставите мрежите, да не оставяте оголен клона на своя Дух и своята мисъл на вихрите, които в окултния знак значат изкушения. Мрежи и вихри!
Пътища са вървени от всекиго. И нека никой не живее със страха, че той е неизведен. Нека всеки има дързостта да посегне към Дървото на Знанието, да посегне и към Дървото на Вечността. Защото Христос каза: „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен“[9]. Живот, който им свидетелства чрез Своето Възкресение; живот, който сложи душевна корона над всичко в света (онази нимба, онова сияние, което нашата аура излъчва; знакът, чрез който се определя личността; изразът, на който ние даваме своето поклонение).
Така ние можем да кажем, че сме свободни в избора на своето служение в дадена школа в съответно време, и да приложим онова, което нашите сили могат да извършат. И да понесем онова, което като лично изкупление би помогнало да облекчи световното бреме, за да извършим дан в световната еволюция. Така трябва да се съзнава присъствието ни – това, което във взаимен път вървим. Така трябва да познаете взаимната неразлъчност. Затова всяко сътрудничество, всяко виждане в ден на взаимност (каквато избрахме и днес) има своя голям принос за едно Всемирно служение на това, което наричаме Светлина на Мъдростта, и това, което наричаме братство на Мъдростта. Нека да осъзнаем това свое дарение, което не е плод на случайното ни събиране, защото то има своята далечна вековна пътека, ходена от всеки поотделно и всички заедно, неразкъсваемо до днес и неразкъсваемо в бъдещето...
Неволните ви отрицания са плод, както казвам, било на вихъра, било на мрежата. Но малката светлинка на вечната ви будност, събрала ви в една потреба на времето, е вашият ден на Мъдростта, вашето служение на Бога. Колкото и понякога да се чуждеете един от друг, не можете взаимно да се отречете. Колкото и да се чуждеете от социалното битие, не можете да го отречете. Колкото и да не искате да правите път към нов храм, не можете да го избегнете. Ще го ходите! Стръмен, трънлив, гладък – няма никакво значение. Всеки ще даде преценка според своето осветяване на Пътя. Но тайната на тези общества е в това, че те взаимно правят своята огнена клада. Те, които могат да бъдат наречени едно съзвездие, имат своето слънце – сега слънцето на Мъдростта, и светлината на своя Учител. Това е, което дава смелост и не може да спре жертвата. Ето защо във всички религии – от изначалния още пещерен човек, стои соларно божество – слънчев бог.
Всички, които служат в съответните школи на съответното божество, са негови лъчи във вечната еволюция и в духовната потреба. За да може отново един глас да потърси своя Адам: Адаме, где си? – Адаме, ти, който отвори вратата за един нов път, ти, Адаме, трябва да тръгнеш в своето развитие! Именно тези общества сега ще върнат един Адам, който няма да бъде питан „где си?“, а ще се вика: „Адаме, ела!“ – При Отца Ми има много жилища, отивам да ви приготвя място[10]. Ето този Адам ще бъде извикан, за да седне в жилището на Небесното си царство. Това вършат школите. Това вършите и вие с всичката отговорност във всеки изминал и всеки чакащ ни Божи ден.
Вие не може да се освободите от Себе си в служението. Кое тайнство имате право да извършите, това е отделен въпрос. И йерархията на посветеността казва: едни ще бъдат в преддверието на храма, други в наоса, трети в светилището. Школите трябва в светилището да бранят скрижалите на посветеността. Те трябва от светилището да излязат и да кажат на света: „Ето страница от Светите завети, които ви поднасяме“. Те следват своята логика. И вие не можете да стоите неприсъствени в Божието пратеничество, колкото и осъдително да гледате на себе си, колкото и понякога някой да казва: „Аз съм недостоен“. Свършете работата си и после се съдете дали сте достойни или не. Да се работи! Това е, което трябва да имате всеки утрешен ден. Светлината на Мъдростта е достатъчна, за да не сбъркате Пътя. Това е повелята на школите. Това е, за което трябва да благодарим на времето. Това е, за което носим отговорност, че сме събрани и за което трябва понякога да коленим – че една голяма Всемирна ръка, че една Светлина, каквато е Мъдростта, призова своите избраници на едно велико служение!
Възрастват крила незрими и не можем да кажем, че нямаме вечната птица в себе си. Имаме я. Къде тя ще гнезди, това ще определи висотата на нашия полет. Но всякога и всякъде ние ще трябва да служим като повеление на Великия. Еволюция на Духа, еволюция на душата ни, еволюция на ума, еволюция на физиката ни. Оттук са идвали правилата на всички школи – да овладеете своята физика, да овладеете своите чувства, да овладеете своята мисъл, да разгърнете своята интуиция и да дадете на своята душа правото да приема и съвършенството – да приема ниспосланията на Духа. Тогава сте планетни синове на светостта. С нея във всекидневието ние сме сътрудници на Великите братства, сътрудници сме на Всемирността и сме синове на Бога. Ако осъзнаем тази своя принадлежност сега и във всички времена – неразделността и зидарството, което имаме да извършим, няма съмнение, че нашият храм няма като кулата на Вавилон да не бъде доизграден.
Вавилонската кула ще се изгради. Тя е необходимост на нашата планета. И тези, които съзнаят принадлежността си като зидари, няма да живеят със смута, че тя е била разрушена. Не! Тя се гради и доизгражда, тя е бъдещият храм на човечеството. Нито храмът на Любовта може да бъде разрушен, нито храмът на Мъдростта може да бъде лишен от светлина! Там кандилата не гаснат, защото именно една вечна Светлина ги храни. Тя не е хранена от друга енергия освен от нашата посветеност. От Нур – вечната Светлина! А когато имаме тази Светлина на присъствието си, тогава няма да объркаме езиците си, за да градим горния пласт на Вавилонската кула. И когато я имаме в душите си като една йерархия на развитието на човешкия род, ние ще трябва да приготвим жреците на Истината за служение в този вечен и велик храм. Тази отговорност приели, с тази отговорност обречени и днес, и във всичките си бъднини, нека се призовем за вечно служение!
Мястото на всяка една от тези школи е незатриваемо в историята. Затова казах: школите като историческо битие; школите като духовни трапези, които са Космическата ни храна; школите като нравствени стълбове, които създават правила и задължения; школите като социален градеж – което нарекохме общества, братства на Любовта, на Мъдростта, на бъдещата Истина; школите като мирогледно обучение чрез наука, чрез обреди; и школите като озарението на огнената Вълна на Учението, на новото просветление, съставляват правото ни да присъстваме днес тук и утре, всякога, водени от ръката на Всемирното, което се нарича Учител на Живота – нашият Отец!
Нека с тази будност се освободим от онова, което е определило един бавен темп. Нека се освободим от онова, което оверижва чрез традицията. Но нека никога да не останем в една непристойна актуалност, когато улицата прави религия. Актуалността, лишена от духовност, е забавление. Ние не сме дошли за забавление. Ако някой не съзнае предназначението си и поиска да се забавлява, той е вън от храма на посвещението. Той няма да може със самарянката да пие от живата вода. Той няма да бъде в пещерата на посвещенията. Няма да излезе из саркофага на погребението си и да обърне взори към своята отбулена Изида – своята будна душа, хранена от Озирис, от Вечния Бог, от Духа на Отца.
Мили приятели, денят на взаимността нека не ни лиши от нищо, което Любов, Мъдрост, Истина, Светлина и Път искат от нас. В този ден на взаимност поделете обилието, което имате в сърцето и душата си. Нека никой не прояви скъперничество в любовта си, нека никой не живее сам за себе си. Всеки в другия трябва да вижда себе си. Така ще умножим пулса на вълната към океана на Вечното. Бог да бъде с всички ни!
Дайте възможност наистина на една сделена взаимност, с отворени души и сърца вие, софиянци, и вие, пловдивчани. Направете своята взаимност! Знаете моята идея за възела на спомените и спомена на възлите. Така потребата за взаимност ще получи и своя реален израз, та когато имате някаква нужда или някоя радост да сделите, да имате къде глава да подслоните. Братството е затова – да се слеят мисли и тежнения, радости и щения. Да се подаде ръка, да се мине един брод и всяко търсене да намери своето удовлетворение. Когато някой храни в себе си искането за отвъден бряг, където има да намери нещо, отведете го. Когато някой иска да ви даде своята преданост, приемете я. Може би тя е знакът на необходимостта, наложил и вие да бъдете облагодетелствани. Защото предаността е енергия на тези, които знаят да се жертват. Предаността е енергия на жертвеността! Много добре Христос е казал: Когато някой ви покани да ходите с него една миля, ходете две!
Това, което историята ни дава, то е знак на Духа, понякога лошо изпълнен от ума. Затова се налага отговорност и будност, но не и пристрастие. Трябва да се пазите от пристрастие, защото, ако надделее гневът, може да извършите деяние, което прави кармична връзка. Затова Христос е казал: Който се гневи безпричинно, е виновен. Именно гневът може да направи възела на кармата. Ето защо – прецизно! А щом можем да преценим и прецизираме гневенето си, ние го охлаждаме в разумност и тогава емоционалният ни взрив няма да ни въведе в грешки.
Казано е: прощавайте седем пъти по седемдесет и седем. И ако наистина сте изброили седем пъти по седемдесет и седем, когато вече е мината тази граница, може да се разгневите. Но представете си какво ви трябва...
Сега може да се отиде до някоя от големите църкви, както миналата година – от своето обиталище отидохме и в открития храм. Ние не сме се крили, разбира се. Никому не дължим обяснение защо не се лишаваме от Бог. И на никого не може да давате обяснение защо имате своя Бог. Всеки има свещеното право да изповядва своето посвещение, като признае и правото на всеки ближен. Тази универсалност на нашето духовно служение не може никой да ни отнеме. Упреци можем да понасяме, без да реагираме. Това, което добавихме към думите на Христос: Прости им, те не знаят какво вършат, е: Научи ги да знаят. Защото Мъдростта е Светлина. Ние не с всичко можем да се съгласим, но когато отричаме, нямаме право да проклинаме. Пазете се от клетвата, която е най-тежката верига на земния свят. Но там, където съзрем известна недалновидност и невежество, ние не можем да не кажем истината. Както се получава с много от реликвите...
В Агни Йога е казано, че трябва да се почитат местата, където е пребивавал Учителят, защото всяка вещ е напоена със свята енергия. И науката вече откри възможността един предмет да бъде напоен, да бъде благословен, както примерът с освещаване на водата, което е прилив. Астралната енергия, с която се облъчва водата, и благословът, който се върши, наистина я напояват с известна енергия и може да извърши едно светителство. Има обаче предмети, които само са наречени така, далеч от самата святост. Но всеки предмет на присъственост от святото място или от святата личност има своята енергетична сила. Това не може да бъде отричано!
11.07.1992 г., София, ч-ще „Славянска беседа“
(Следва посещение на криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, където Ваклуш Толев обясни произхода и символиката, вложена в отделните икони.)