Доктрината на Духовните вълни

Духовните вълни в Еволюцията

(резюме)

Еволюцията на Мирозданието е обусловена от седем Духовни вълни, излив на Планетния Логос.

Първата духовна вълна осъществява Сътворението — Духът инволюира в материята и се създават светът и човекът.

Втората духовна вълна ражда Търсенето — чрез полярности Духът започва да се търси в материята.

Третата духовна вълна внася Законността — вписват се закони в Мирозданието.

Четвъртата духовна вълна пулсира Единството — светът се устремява към Първоизвора си.

Петата духовна вълна носи Просветлението — Духът започва да осветява материята.

Шестата духовна вълна изявява Одухотворението — постига се единството между Дух и материя.

Седмата духовна вълна осъществява Богоживота — освобождава се вложената Божественост.

В настоящия еволюционен стадий — на арийската раса, седемте Духовни вълни изграждат определени принципи:

Първата духовна вълна е Вълната на Себесъзнанието, която осъществява в човека борба за индивидуализиране на физическото поле.

Втората духовна вълна е Вълната на Митологията, която ражда в душата на човека конфликта и въображението да търси божествеността.

Третата духовна вълна е Вълната на Правдата, която внася размерността — принципът за доброто и злото влиза в живота.

Четвъртата духовна вълна е Вълната на Любовта, която пулсира единството — започва процесът на еволюция.

Петата духовна вълна е Вълната на Мъдростта, която носи познанието като кръщение на плътта с Духа — отрича се конфликтът добро-зло!

Шестата духовна вълна е Вълната на Истината, която изявява божествеността в човека — той да види безсмъртието си като реалност.

Седмата духовна вълна е на Свободата, която осъществява Живота — Свободата е Богоживот!

Духовните вълни извеждат възможностите, които Бог у нас носи. Чрез Бог ние се осъществяваме, чрез нас Бог се познава!

Доктрина на Духовните вълни

Бог не се доказва. Бог се живее!

Целият Космос съществува в единен източник на енергия, от която излиза Светлината, слизаща безпречно, за да изгражда свят, да изгражда живот. Така Словото, Логосът става плът. Ето какво е основанието на Христос да рече: Аз бях преди света.

Духовните вълни са еманация на Логоса — специално вложена ритмика на волята за Сътворението.

Тази ритмика трябва постепенно да изведе сътвореното и в обратен път да го върне. Духовните вълни са степени в усвояването на Бога, Който е у нас. А Той не може да бъде усвояван, когато е в Самия Себе Си, Бог не може Сам да се себепознава.

Има нещо, което никога няма да слезе — никога няма да слезе, колкото и дълбоко да се демонстрира метафизичното във физика. Защо? Защото метафизичната абсурдност, или приложната ирационалност, е само свидетелство за усвояване. Не може Абсолютът да бъде изразен, колкото и много да се опитваме да Му даваме усвоимост. Ненаричаното от нищо, Нехарактеризираното с който и да е белег в Своята необходимост за осезаемост инволюира. Инволюира, като изгражда това, което човечеството нарече Адам, а културата на Индия нарече Ману — човека; човека, в когото присъства Пракрити, т.е. праматерията. Адам с ръцете на Бога е сътворен. Бог рече и на помощниците Си: Да сътворим човека — от материята, в която има всички дадености. После му вложи Сам Диханието Си. Образ и Подобие!

Една от големите тайни на Бога към човека това е, че човекът е богоосезаема необходимост. Човек и Бог не се изключват, нито можем да кажем, че дори се допълват. Човекът не може да бъде изключен от съзнанието на Богоосезаемостта, нито в изпълнението на своя естествен дълг да се лиши от божественост. Това наричам много често двубой между абсурда и реалността, между мит и кръв. Как митът стана кръв; как абсурдността, или това, което наричаме „мета“, стана физика? Как Пуруша, или универсалният, вечният, неизменният човек, наречен Пантократор в нашето изповедание, в йерархията на своето усвояване трябваше да слезе в тяло, за да познае крайната пределност на това абсурдът да стане реалност, митът да стане кръв? Чрез Духовните вълни!

Всяка Духовна вълна се осъществява със свои изливни сили, които белязаните Богосинове носят, за да дадат образа на Бога в подобието Му, в човека. И в идеята си за познанието ние само чрез Логоса можем да стигнем до Божественото откровение. Затова Христос казва: При Отца се отива чрез Мене.

Самозатвореното цяло без демонстрация не може да създаде развитие. А безспорно в идеята на Логоса стои развитието. С Да бъде Светлина е нарушен принципът на затвореното цяло — разкъсва се обръчът с идея за Сътворение. (Ето защо Христос казва, че без Него нищо не е станало.) Всемирният Логос, този вечен Пътник, Който с нас открива живот, демонстрира Своето присъствие в реалност. И затова в Евангелието на Иоан в глава 1 е казано, че Словото (т.е. Божествената огненост, силата на Отца в излива Му на Слово) стана плът и живя между нас...; и Словото бе светлината на човеците; светлината в мрака свети и мракът я не обзе.

Демонстрацията на плът не е само при създаването на човека. Когато Бог Творец казва Fiat lux — Да бъде светлина, идва твърдта, която Той нарича небе; отделя водата от сушата; идват светилата... — ето плът. После създава човека. Така светът се изгражда — слага се подкваса, а след това започват своя излив Духовните вълни. Те създават възможността за развитие на онези, които носят частица от Логоса. Бог се себепознава чрез нас, а ние се познаваме в Него — чрез това, което ни е оставил. Ето необходимостта от Еволюцията. А Духовните вълни не може да се разделят от принципа на Еволюцията, защото те ще бъдат обезсмислени, ако не дават именно този вървеж.

След излива от Бога — Да сътворим човека, изведеният вече Адам трябва да Го потърси. Логосът — еманираният от Всемирността, от Неопределеното, е сложил Своята вибрация, ритмичната Си воля у нас. В слизането ние губим Силата, но имаме ритмичната воля на сътвореното. Понеже Логосът е безначален по същина, но не и по ипостас, като същност Той не може да се изменя, но като персоналност, като ипостас — безспорно. Такава е логиката на тази велика тайна. Една Логосна персоналност или ипостасност не може да уплътни и изчерпи всичко, с което е облечена. Затова има различни Духовни вълни и следователно има и промяна на персоналния Логос.

Духовните вълни са една хронология на космичния и човешкия дух. Трудно е човек да надникне вън от полето на съществуването си, за да знае тяхната присъственост в другите духовни сфери, но тази присъственост като реалност в книгата на Космичното битие е отбелязана. Затова ще се опитаме да разчленим или да преминем през всички тези станции и пристани на човешката душа, за да я намерим вече в Океана, където няма да има и Духовни вълни.

Първата Духовна вълна е Вълната на Сътворението. Тя осъществява света и човека. Тя дефинира поведението на Самия Логос. Бог дава Сътворение на света, а Логосът намира идеята за изграждането на човека, за да не се скъса връзката човек — Бог.

Изгражда се светът — Fiat lux! Да бъде! Но какво? Образът на материята, с която се характеризира какво трябва да стане. Да бъде светлина! В големите метафизични знания на древността светлината е само образ на тъмнината. Но не в този смисъл на морално-нравствена съизмеримост — тъмно и светло, добро и зло, не, а генетично, родителско. Онтологично — не феноменално! И Първата духовна вълна дава на човека вълната на себесъзнанието. Създава се себесъзнание за свят.

Божеството инволюира в земната пръст, тя получава Диханието Му. Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие! (Изразът Да сътворим показва, че наистина има сътрудници. И Логосът в лицето на Христос казва, че е именно един от Тези, Които са сътворили човека.) Така Божията идея за Сътворението не е само в светилата, не е само във водата, а е и в Адам, защото някой трябва да Го усвоява. Човекът, като най-съвършеното от всичко сътворено, безспорно е планетен, себетърсещ се и усвояващ Бога в себе си, защото е Негов. Затова когато кажем „създаде света“, разбираме впоследствие и човека, но когато говорим за акта на раждането, ние трябва да кажем: „Създаде света и човека!“ До тази цялост: света, в който имаме и твърд, и вода; и тъмнина, и светлина; и животни, и риби... — до всичко, което го има в Пракрити, трябва да се докосне Абсурдът, Абсолютът, Метата. Как? „Да създадем човек!“ Вижте колко е ясно, че човекът е Богоосезаема необходимост! Създават го от материя, в която има живот — живи души, милиони клетки живи души. И оттук е голямата борба на Адам как да хармонизира целия този природен организъм. Този Адам, който се храни от Космичния човек — Пуруша, за да се стигне до това съвършенство, в което обратната сила ще го слее с Космичността. Пуруша е обективност, но за да го осъзнаем, трябва да се върнем оттам, където инволюцията ни е довела. Еволюцията ни води, но свръхеволюцията е присъствието при Онзи, Чиято необходимост за осезаемост сме!

В Духовната вълна на Сътворението Сътворителят изгражда човека, Той му предоставя йерархия на телата — Давам ти дълбок сън. А сънят е присъствие в света на астрала, в който се създават две големи форми: сънят като идея на познанието и смъртта като идея за безсмъртие. Цивилизацията ни започна да доказва, че в съня има познания. Има, разбира се — в астрала се пише, астралните акашеви анали стоят. Можем още да градираме съня като идея на знание — когато ще имаме и буден сън и когато няма да имаме сън. А можем ли без сън? Да, но какви трябва да бъдем, за да можем без сън?...

Създава се и идеята за Танатоса, за смъртта като предпоставка за безсмъртие. В сън Бог извежда Ева от Адам, извежда астрала, който след това му ражда потомство, защото Ева значи „живот“. Когато го праща на Земята за развитие, му създава живот.

Ето как идеята за произхода на човека започва едно битие. Бог взема от сътвореното, за да направи човека и му вдъхва Път. И започва от него да еманира великият принцип на раздвоеност, която е единство, защото Самият Бог се раздвоява — раздвоение в единство! След това от сътвореното същото прави, защото Ева, която излиза от Адам е в Адам и те са една и съща плът. Тогава започва едно битие. Но в човека вложеното — именно бог в развитие, ще трябва да минава през различните йерархии и тук е идеята за Духовните вълни.

В Духовната вълна на Сътворението имаме едно вложено божество, което трябва да си отвоюва образ, за да се разгръща!

В момента, в който е сътворен, Адам само вегетира. В момента, когато идва и Диханието, той е човек, и то богочовек. Адам е тайната на менталния свят в осезаемост за индивидуалност. Без ум няма индивидуалност! Има реакция на астрално битие, но няма характеристика.

Духовната вълна на Сътворението е първата борба за себе си. Това е идеята за егоцентризма. Егоцентризмът е себесъзнание, което трябва да се откъсне от пещерния праг; да напуснем стадото и да се индивидуализираме, да се себепознаем. Егоцентризмът е борба за себеосвобождаване, борба за себесъзнание, че не сме стадно съзнание.

Първата Духовна вълна се съпровожда от всички други аксесоари или пособия, които помагат на човека да се себесъзнава — тотема, гадаенето, магията... Те са придружители. Но основното в тази духовна вълна е идеята за борба да се персонифицирате, за да станете Ипостас, която е върхът на развитието — в Шестата вълна на човечеството ще се видите като Втора ипостас на Бога. Представете си колко дълга е пътеката от пещерата, когато нямате още себе си, до Голгота, когато сте вече Ипостас на Бога! Ето пътя на еволюцията, за да се даде осмисляне на вълните. И всяка поотделно гради, като руши онова, което е било обвивка или завеса на зрението, но крайно необходимо за стадия, в който сте били. И тук е великото — рушиш и изграждаш! Трябвало е пещерният човек да излезе от прага на пещерата и да каже: „Вървете с мен!“ Това е голямата идея за водачеството — егоцентризмът! Разбира се, когато сте вече Ипостас у Бога, да бъдете егоисти е престъпление, но да стоите в стадото хилядилетия също е престъпление. И тук е тайната на Свободата — да събуди у вас нещо от Онзи, Който ви е сътворил.

Първата Духовна вълна събуди в Адам оня вътрешен вик (винаги някой ще вика в него) — Адаме, где си? Тогава Човекът като боговдъхновено търсене и Логосът като приложено действие събуждат у нас идеята за себесъзнание, която отработва в целостта ни онова, което наричаме лице, образ. Ние едновременно сме образ и подобие, плът и Дихание. И в идеята за себепознанието се освобождаваме, за да станем Ипостас, Личност.

Следователно в Първата духовна вълна, т.е. в идеята на Сътворението, имаме вложения Бог, Диханието, Което свидетелства за Своето съществуване. Търси се, търси се Той Самият в Адама! За да можем да чуем глас, който ни свидетелства, че нашата дреха няма да ни лиши от присъствието на онази същност, която Бог ни оставя, на сътворителната сила.

Адаме, где си? Можете ли да си представите това ехо сега, тогава като глас на съдбата, когато Адам излиза на сцената да прави история! (Защото той прави памет и дава имена.) Но не само „Иди и работи!“, а и „Моли се и работи“. Защото в идеята на Сътворението нямаме само работа, така както на Адам му е казано: Слез и иди да обработваш земята, от която си взет. Да, тя ти даде цялата клетъчна система; цялата планетна плът: Работи, обработвай я! — всичката клетъчност. Но безспорна тайна е, че всяка клетка е част от космичната идея на божествеността — клетка, в която е светлината, целият живот. И никак не е странно, че след хиляди години от една от тези клетки клонират живот! Безспорността на тезата ще я доказва науката, макар че аз винаги я наричам бедната сестра на Истината. Бедна е, защото трябва да я облече нейният голям родител — Духът, който създава Духовни вълни.

Адам трябваше да обработва своята богодаденост — в тяло и в душевност. Кога отиде да работи, кога Бог го изгони, ако може така да се каже, кога го изгони от Едема? Фигурата е в идея за изгонване, а всъщност е инволюционност; инволюционността — слизането на Духа в материята. Затова го „изгони“ от Рая, когато го отлъчи от Себе Си — но с Диханието вътре в него!

Бог се себеосъзнава в човека и човекът се разгръща в Бога. Тази йерархия, с която ще тръгне вложеното Божество, неговото служение ще дойде в битка за себе си. За да стигне сега от битката за себе си до битката за свобода от себе си. Единство в противоречията!

Така че в Духовната вълна на Сътворението ние ще намерим работата или целността, защото човекът трябва да се отработи — Адам като ум, за да даде памет на историята. История не може да има без памет. Тази памет бе дадена с идеята за имената. След като сътворява света, след като сътворява живителността му, Самият Сътворител води при човека, при ума води Своя сътворен свят — да получи име. Идеята на познавателността, идеята на материализираната мисъл, на работата, стои в това — довеждаш при него сътвореното и той прилага знание. Това е приложността, с която умът върши своята еволюция. И той слага първата, най-дълбока бразда в паметта на историята. Той създава една драска върху космичната памет, за да може тя да се отрази в страниците на човешката история. Имената — тази велика вибрация е първият пласт на историческото присъствие на сътвореното.

Така в тезата на Сътворението започва да излиза на преден план част от голямата характеристика „човек“. С какво? С една необходимост за знание — ще яде плода на доброто и злото заради развитието! Ще излезе на преден план всичко онова, което изгражда човека в неговото потребие, та когато дойде времето, като Богоосезаема необходимост да каже: Аз съм и Отец Ми едно!

Втората Духовна вълна е Вълната на Митологията. Тя дава нов път на човека. Логосът, за да реализира Своето сътворение, е трябвало да се събере, да даде място на човека. А човекът трябва да роди търсене в душата си чрез въображението за Бога.

Това е Митологията — търсене и въображение, което ражда и храм, и обред, и поклонение. Тогава се създава поносимост към страданието като огън, защото Духът дава едно въображение, което е огън — Прометей е вътре у нас. Идеята за Прометей е огънят като страдание и страданието като огън. Какво е да победиш страданието? Да почнеш да трошиш веригите, да се самосъзнаваш в болката, че си божество. Събужда се въображението в Адам и той тръгва да търси — да търси принципи, да търси разделяне, за да създаде образи, към които трябва да се устреми. Ето рая, ето ябълката, ето ралото... — образи, които после стават символи.

В преценката на митологичното мислене имаме една настъпваща бавно познавателност — символа, азбуката... И вие ще я видите вече така добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници — всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието.

Като образ Митологичната вълна е въображението, изразено във всички паметници; като същност тя е идеята за търсенето. А човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. Затова въображението, което имаше митологичният свят, се вплете в търсене. Когато Зевс убива Кронос, баща си, се ражда време друго. Това е вече път, нещо съвършено различно. Втората духовна вълна носи идеята за цивилизацията, за културата, т.е. демонстрацията на човека в себеосъществяване на физическото поле. Точно това правиха митологичните божества, като вършеха земни — лоши или добри, но човешки дела.

Въображението идва с една друга голяма ценност — с конфликта, с двубоя между абсурда и реалността. Въображението захранва целостта; то не е памет на ума, памет е на целостта. То създава една много интересна борба — търсиш божественото, защото то те одухотворява, но нямаш още божествената цялост. Затова боговете на митологията бяха безсмъртни, а човеците останаха смъртни.

И тогава започва една битка, битка за индивидуалност с идея за героизми. Защото идеята за героизма е част от проблема за величие. Затова митологиите са наситени с толкоз много властност, с толкоз много потреби и с такава възможност да могат да слизат в Адеса, за да търсят откудената душа от Земята. Орфей най-добре го демонстрира — неговата Евридика е жертва и той трябва да слезе в Адеса, за да я изведе. А този Адес е нашето тяло — този лабиринт на цар Минос. Там вътре трябва да слезете!

Неовладяните още стихийни енергии човекът решава да нарече богове, но Бог е, Който може да внася в него това, което се казва почитание, и той да моли за благодат. И ето онова, което роди боговдъхновението — този викащ глас си създаде стихийните божества, които нямаха целокупност, бяха многолики. Възможност да овладеете една стихия е да я облечете в дрехата, която носи името на стихията-бог. Даваш на самата стихия известна организирана нотна сила, с която я наименуваш, така както Хермес дава имена на боговете в своята „Песен па гласните“, за да може в даден момент, когато искаш да послужат, да кажеш онази основна гласна, която може да ги извика. Според съответната вибрация тези богове-стихии са облечени в дрехата на едно богонаименование. И Хермес когато слага съответната гласна в името на дадено божество, му предоставя и власт, и подчинение, за да може да създаде хармонията в отговорност на поколенията, които идват. Оттук е тезата ми — сменяйте имената, за да сменяте вибрационността на бъдещото си развитие!

Вилнеенето на енергиите не може да бъде обюздено, освен да им дадете имена, така както Адам даде имена на животните и почна да ги обюздва, и ги впрегна в работа. Енергиите ги овладявате, като ги наречете и им направите олтари. Олтарът е задължение не само на човека в идея на молитва, но и на божеството в приемане на жертви. Приемането на жертвите е признание на оня, който ги дава. (Оттук е ужасът, който още съществува: „Да нахраним лошите богове.“) Божествата взимат жертвите, за да бъдат благодарни, а развиващите се ги поднасят, за да ги укротяват.

Множеството стихии, ако не бяха диференцирани, никой не можеше да ги ползва за това, за което са потребни. Изпречен си пред една стихийност, която може да представлява хаос, но от този хаос умението на голямото вдъхновение Божие е да създадеш ред. Да кажеш на водата: „Да, ти ще ми послужиш да плувам“; да кажеш на вятъра: „Ти ще ми послужиш с песента си и оплождането“; на огъня да наредиш, колкото и свещен да е... А стотиците стихии са и у нас самите. Орфей не е свирил, за да укротява животните вън от себе си, а животните вътре в себе си!

Затова вълната на Митологията е на разкъсаното божество. Там се води битката за свобода на човека като индивидуалност в признание на стихията, а след това — и на власт над стихията, нещо, което е изключително героична битка.

Така Духовната вълна на Митологията е израз на боговдъхновението, което създава многоликите божества, за да овладява стихиите. Трябваше човекът да се раздели в потребата на раждането чрез онова, което създаде двата бряга на еволюцията — добро и зло; и трябваше с този принцип да се създават и предпоставки за смърт и безсмъртие.

В Духовната вълна на Митологията имаме едно разкъсано божество, което трябва да събуди потребата на човека от безсмъртие!

Идеята на безсмъртието е идея на дързост и смелост. Безсмъртие на боговете, което трябва да роди дързост, за да я уплътниш и да кажеш: Аз съм безсмъртен!

Третата Духовна вълна е Вълната на Правдата. В своята теза за защита и развитие Правдата поставя основни принципи. Тя е вече индивидуализирана Духовна вълна. Докато в борбата за егоцентризма Духовната вълна остава отвъд нас, в Митологията наблюдението ни дава играта, то в Правдата ние имаме вече една манифестирана Духовна вълна, която градира поведение, правила и казън. Това, което ражда цивилизацията, е въображението, а онова, което ражда религията, е идеята за съвършенството. Религията бива укрепена от догмата, а цивилизацията съпровожда догмата, защото тя изсмуква скритата в нея духовна идея.

Правдата ляга в основата на религиите, които са запазили физиономии за нашето познание. Ще я видим в иудаизма; ще я видим добре изразена в будизма (дори там в осмичния път е казано — права мисъл, право дело...); ще я видим в зороастризма, мохамеданството. А религиите първи носят живот, защото преди да има наука, философия, изкуство, има религия — има завет, сключен между скитащия човек и търсещия го Бог.

Правдата като Духовна вълна е едно сътворено и усвоимо поведение на Божеството в закона, тя възпитава човека в двубоя между добро и зло. Правдата е възпитанието на ума що е добро и що е зло — нравственият закон да мотивира в човека поведение! И ненапразно винаги се казва — Законът, Заветът, даден от онзи, който води, от онзи, който е пратен. Заветът е обречената връзка на неразкъсваемост между човек и Божество!

Но как да направят човека да бъде по-отговорен към закона? Чрез страха! Най-страшната теза, най-ужасяващото психологическо внушение в пътя на човечеството, дошло чрез държава и религия, това е внесеният страх.

Идеята за страха също има своята основателност като плисък, като борба, като пробуждане, въпреки че нейното дълго присъствие калцира човешката душевност и страхът става по-властен от съвестта — губи се съвестта. Защо? Защото има страх от наказание, макар че съвестта е съдникът. И вижте каква несъвместимост се получава между строгостта на заповедите и изпълнението. И много пъти съм казвал за грешницата. Водят само жената — мъжът е невинен! Къде е тогава съвестта?!

Цяла идеология, цяло мирово учение се гради върху страха — много добре използван от Моисей, за да направи социална формация, наречена държава. Как? Грешници, първородни грешници! Ако нарушиш социалния закон, ще те съдят, ще постоиш известно време там някъде... Но грешникът?! Когато ще излиза от клетката на своето тяло към Небето, ще трябва да получи прощение. Прощение, ама от Бога, или пък от Неговите пълномощници!

В Правдата ще намерите не само „око за око, зъб за зъб“, но и една теза да се създаде едноличен Бог. За съжаление скриха името Му. Богът е безименен — ако го споменеш, ще изгориш, ще те анатемосат, ще те убият.

Виждате ли каква процесия се извършва в цялата Космичност! От Бог, Който те сътворява, Който слага Себе Си, през разкъсаните божества до едно единобожие, в което няма име. Навярно човечеството е трябвало да си почине, защото нищо по-изобилно в човека няма от богове. Богове, богове... — нисши, висши, няма значение — йерархирани, но богове. Сигурно за да му напомнят, че той самият е бог.

В Духовната вълна на Правдата имаме едно божество без име, което трябва да си почине, т.е. да се освободи от многото богове!

Трябвало е човек да си почине! Саваот — нямате право на Иахве! Това е, за да можем да направим своето велико постничество в идеята да споменем и осветим името на Бога, макар и като идея за предпаза. Нямате право според Заповедите да споменете името на Бога, защото то е свещено. Но липсата на такава вибрация не позволява на Адам, който се търси, да върви нагоре. И той прави служене, не служение; възпитава един ум, който трябва да разграничи що е добро и зло. Човек трябвало да отговаря с ума си като идея за оправдание — защото Бог го намирал за грешен, след като ял ябълката на знанието! А подчинението е най-добрият белег на изпълнена воля на Божеството. Така човечеството се разделя, така човечеството получава развод между Дух и материя, между Бог и човек. Добро и зло — една подвластност хилядилетна, с много определена социална тенденция и с много небожественост в пътя на човека!

Голяма трагедия изживя човечеството в битката да се освободи от поселниците богове — освободи се без право да каже името на единствения Бог. Това може би създаде колебанието и двойнствеността, приоритетно признание на злината. Ритмиката, която се създава с името на Бога и която става охранителна ризница, я няма. Това е страшното! Тогава приоритетните отрицателни енергии на злосторника (именно масовият образ на сатаната) вземат превес в живота на човека, което за зла участ човечеството още не може да прозре.

Голямото учение за Правдата с липсата на Бог стои и в идеята на Буда. Там има една друга болезненост — безбожие и „...убий желанията, за да се освободиш от страдание“. Къде остава тогава йерархията на развитието?! Може ли с една само Духовна вълна човечеството да бъде до такава степен овладяно, да е постигнало такова съвършенство, че да може да реши големия проблем?! Будизмът е уговорка как да живееш. Не може да се каже: „Убий желанията!“ Желанието е живот, желанията не са само с отрицателен знак — има и добри желания. Съвсем друг е проблемът да ги култивираш.

Какво е трябвало човекът да научи в Духовната вълна на Правдата — будността на разума в разчленение. Разумът се разделя, за да преценява, а душата се просветлява, за да се развива. Но разделянето е било, защото осезанието ще трябва да идва по две различни линии — линията на вътрешната будност и линията на фрапиращата и натрапващата екзотеричност (външната страна на едно изповедание). Това е, което внася знание чрез ум да правим раздалечения.

Правдата е размерност между вложеното нравствено начало и приложния Адам; между вибриращата плът и законите, писани в нея; между търсения Адам — Адаме, где си?!, и викащия Адам: Гол съм, Господи! Тя е съзнание за конфликт, което трябва да сложи каноните на живота, за да има измеримостта „правда — неправда“. Тя е приложено въображение в принципи — на дадения вече Завет, на сложения Закон. И тогава се ражда религия с елементите на разделеното добро и зло с идеята за съвършенство. Правдата е надежда, че нестореното зло приближава човека до изпълнената воля на Божеството. Следователно с нейните принципи той се градира към съвършенство. Как са прилагани и опазвани тези принципи, е отделен въпрос — тук говорим за Духовната вълна.

Вълната на Правдата изгражда образа на вървящия, на търсещия Адам. Беше му забранено да яде от плодовете на знанието и на безсмъртието. Забележете, в митологиите няма идеята боговете да правят безсмъртни човеците. В индийската митология боговете създават питие на безсмъртието, но само за себе си. А в Третата духовна вълна, която прави водораздела между добро и зло, ще трябва вече да потърсим вложеното в душата си, защото идеята за безсмъртие я има, има Дърво на безсмъртието.

Четвъртата духовна пълна е Вълната на Любовта. Тя направи прелом. Прелом в културата и историята, прелом в човешката душевност и в духа на теологичността. Това е Христовото Учение на Любовта! Любовта освобождава човека от идеята да бъде служител на доброто и злото. Тя внася една нова мярка — да простиш и да обичаш врага си. В слизането, когато се търсеше обособената личност, трябваше да дойде идеята за защитата, в която човекът упражни и приложи жестокостта в Учението на Правдата. Ето защо трябваше да дойде Логосът, Синът на Отца — да даде Учението за Любовта и да спре доминантата на възмездието, на отмъщението!

Индивидуализираната личност, свободата на човека от човешкото стадо, от расовата повеля и знаменател, е една друга тайна, която идеята на Любовта остави. Затова ние намираме дързостта не само в това да се отрече „око за око, зъб за зъб“. Това е битка, която се води вън. Христос трябваше да каже на човека: Майка Ми, братята Ми... — стига с тази кръв! — който слуша словото на Отца Ми, той Ми е брат, сестра, майка.

Наистина идеята за Любовта разкъсва небосвода на всички предшестващи я религии, родени от вълните на Правдата, на митологичното и на егоцентричното съзнания, които са трупали знание, обособявали са личността (която трябва след това да се нихилира). Духовната вълна на Любовта освобождава човека от веригата на земната властност, родена от първите вълни на неговото религиозно битие. Тя донася Разпятието като теза на двубоя между Дух и материя. И безспорно — демонстрацията, че одухотворената материя може да възкръсва. Не че в историята не е имало възкресения — отделни божества са възкръсвали, но учение за Възкресението като формула на изповедание и теза на овладяване на материя няма! Така Учението за Любовта е не само в идеята на прощението, а и в идеята на победата на Духа над материята, в идеята на жертвата заради Възкресението! Това е когато вече си Същество, Висше човешко същество, в което и Дух, и душа, и тяло се хармонизират. Несъзнато или съзнато мета-човека Мета-божеството го изнася, го събужда, го прави мистично цял. Само когато в мистичната цялост човекът се улови, може да взема знания оттам, където очите поне няма да му пречат...

Ако свържем Четвъртата духовна вълна с всемирното развитие на планетните, на духовните култури и раси, ще видим, че безспорно тя е трябвало да се осъществи тук, на Земята. И тогава можем да разберем колко ценен, колко обичан е човекът. Човекът е най-скъпото дете на Бога. Нито към ангелския, нито към серафимския или херувимския чинове Бог е проявил толкова загриженост и толкова присъствие в душите им. Не е пратил там Своя Син, както тук за човека. Така че тази вълна ползва една от най-великите енергии на метафизиката, защото тя позволи на човека и с демонстрацията на нейния Син Човечески и Син Божествен да рече Аз и Отец сме едно. За първи път човекът влиза в сърцевината на своя Сътворител и става ликова присъщност. Едно трилико Божество в единосъщност! От това да не можеш да кажеш името на Бога, макар и едноличен Саваот (Иахве), изведнъж ти се дава Бог, обаче в три ипостаси — три лица в една същност. Дава се идея за Синовността!

В Духовната вълна на Любовта имаме едно индивидуализирано божество, което трябва да се види като дете на Бога!

Всеки от нас е един син на Бога, а отделен е въпросът кога от син ще стане Синовност, кога ще стане Логосна същност, за да има и присъствието на Отца Си. Представете си какво е битието ни! Когато си Богосин, тогава си Логосно присъствие в ядрото на Отца Си и разкриваш Отца Си в света. Духовната вълна на Любовта ражда идеята за единството. Единство се търси, защото то е душевността на човека. Любовта е единство като възможност на духовност, която излива сърце и ум. Трябва да ги съчетаем. Защото Правдата е дадена и в ума тя стои, прави си разграниченията, но Любовта трябва да събере и да намери взаимност между правда и прощение. Единство! В лицето на другия да видите себе си, за да се освободите. Когато се видите в другия, ще си простите! Това е голямата идея за единство, която е сублимирана в най-върховното — Аз и Отец едно сме! Когато обичате врага си, ставате единство; когато простите, простено ви е; когато в него видите себе си, прощавате на себе си. „...Прощавайте и простени ще бъдете“.

И нещо друго идва в тази вълна — отварянето на Ада! Колко дълбоко този ад е бил в човека е въпрос на прозрение, но трябва да се слезе в егоцентризма, трябва да се слезе в митологичното съзнание, трябва да се слезе в Правдата. Те пращаха своите души там, в Адеса. Това даде Учението за Любовта — слезе Христос в Ада и изведе на живот! Онова, което е предшествало, изгоря. И най-съвършеното нещо в това Учение или в тази Духовна вълна е, че тя посочи едно друго царство, което се нарече „царство Небесно“. Единствен в световната история Христос и като Учител, и като Духовна вълна и след това като религиозно учение освободи душите на хората от веригите на греха и на земните задължения, за да ги качи в едно царство Небесно. Това изнесе човечеството много далече. Колко е осъзнато, колко е приложено е съвършено друго нещо.

Трябва да правим разлика между ученията, които са школски, и Духовните вълни, които са всемирности, които са еманация на Планетния и Абсолютен. Те винаги ще проникват в битието на всеки човек. Духовната вълна на Любовта има универсален характер, но тя дава и индивидуална стълба. Има стъпала на възмогата за свобода, като свободата от страх пред Божеството и пред първородния грях, чрез идеята на надмогнатото страдание и осъщественото Възкресение. Оставени са известни формули както с космичен, така и с приложен характер: Аз съм Животът вечен; Аз съм хлябът на Живота.

Една велика мистерия е скрита и в Тайната вечеря, която е предметната бъдеща евхаристия. Там има нещо много странно: битието човешко е извикано на една космична тайна на съпричастие — Логосът става храна. (Ето този хляб е Моето тяло, ето това вино е Моята кръв.) Когато се извиква на една Логосова трапеза, личността става съпричастна с Космичността. Това са висини! Отделен е въпросът човек с каква устойчивост ще вземе Великото причастие, но тъй или иначе Логосът е част от космичната трапеза на човека. Това е вътрешната пулсация на Учението на Любовта, а другото е голямата трапеза да обичате врага си, от която помалко се яде. Разбира се, светът няма да спре дотук. Това, което наричаме човек, не е още осъщественият Бог. Не защото са угаснали огньовете на взаимността. Те се търсят и в незнайните полета — вън от физиката ни, но те трябва да се намерят, да се осъществят и тук. Тогава можем да кажем, че човечеството в своя път е направило още една крачка — в нова Духовна вълна.

Петата духовна вълна е Вълната на Мъдростта. Мъдростта е вложената и осъществяващата се божественост в човека. Затова казах, че човекът е един бог в развитие. Живеенето с Мъдрост е вече живеене за Бога. Той чака Себе Си в нас и ще се открие у нас, както ние ще Го открием в себе си. Чрез Бог ние се осъществяваме и Той чрез нас се познава!

Мъдростта е ликостта на Бога. Изведеният Адам — това е Мъдростта. И затова тази вълна ще бъде преломното начало на едно ново духовно битие! Измервайки своето право на присъствие, Мъдростта идва точно когато трябва да влезем в Третото хилядолетие — Третото, тройката, триликостта в Единосъщието! Битката безспорно ще бъде дълга за Мъдростта, за Мъдростта — отричана и оспорвана. Но онези, които ще се хранят от тази трапеза, ще извършат своето дело в идеята на жертвата. Това е плодът на Дървото на Мъдростта, от което ще берем, когато отворим листите на Книгата на Живота.

И ние можем вече да преценим какво е Христос — Христос е живяно човечество. А Бог е едно осъществяващо се Същество в боговете Си — Той Си създава богове и в тях се осъществява. Затова казваме, че човекът е една Богоосезаема необходимост. Богоосезаема необходимост! Какво ще прави Бог, ако го няма човека?!

В Духовната вълна на Мъдростта имаме едно зримо божество, което трябва да се освободи от полярностите.

Няма зло, има нееволюирало добро! Това е най-великата тайна, която човечеството тепърва ще усвоява. Някои ще протестират, защото много им е удобно да казват, че са мъченици. Или ония в Индия, които измъчват плътта си и в края на краищата нищо не става. Пет хиляди години ритуали и интелектът им мързелува. А щом интелектът мързелува, не може да се приготви да приеме интуицията. Защото тя сипе своята щедрост, но няма начин да я изразят.

Духовната вълна на Мъдростта носи принципа „Научи ни!“ Не прощението, а знанието! Логична последователност е знанието да ни открие друга степен в усвояването на Бога, Който винаги е у нас, но не всякога ние сме у Него. Научи ни да възкръсваме, а не да чакаме да ни възкресиш! Христос ни даде примера — Той изходи Пътя и каза: Вземете кръста си и Ме последвайте! Чрез знанието човекът съзнателно ще трансформира страданието, съзнателно ще създава друга олтарност: да бъдеш, не да имаш!

Сега умът ни се удовлетворява с всекидневие или с шумотевици, които светът предлага. Разбира се, постиженията на цивилизацията хранят културата ни. Те са част от необходимостта да ставаме все по-близки на Всемирността. Достатъчно продължителна е била еволюцията, за да нямаме прозрението, че не можем да отричаме това, което умът, сърцето и Духът са сътворили. Върху мозъка ни, който трябва да приема идеите на умственото поле чрез мисловното ни тяло, е работила милиони години най-активната и най-изчистената енергия — половата. Не е ползвана за удоволствие, а за изграждане на фина материя, на апаратура да приема. Но основното, от което трябва да се пазим, е да не ни удовлетворява информацията, а да търсим знанието. Това Вълната на Мъдростта ни налага сега. Защото Мъдростта е усвояване на света чрез прозрение и живот чрез откровение! Тя дава път, който не може да бъде осветен от друго, освен от енергията на интуицията. А интуицията не е верска концепция, интуицията е зрелият плод на Причинността, на висшата разумност. Тя е багрената дреха на разумния, но не онова зелено, което търси знание, а един виолет, показващ духовно осенение.

Духовната вълна на Мъдростта има битието си в Огъня. И цялата история на човечеството е да се взима Огън — Огън, на който се топлят човешките души; Огън, който спасява човешките души; Огън, който пише скрижалите за човешките души. Това е вълната на Огъня, който е дал всички религии. Във всички религии има мъдрост — мъдрост като пулсация на Твореца. Огън като мъдрост винаги е имало — Огън негасим, Огън непояждащ. Огън, който е чертал върху каменните плочи на Синай десет Божи заповеди; Огън, който носи семето на оплождането, на Вечното. Защото той има своята присъственост в Причинния свят.

Огънят е вложен в човека — това е Кундалини, Змията-Огън, универсалното знание. Кундалини е божественият знак в човека, той е фактически ограниченият у нас Бог. Едва в Седмата духовна вълна чрез Кундалини ние можем да излизаме и да ставаме всемирни. Това дава Мъдростта — Огъня, приложен като стълбата, която свързва човека и Небето, земята и Небето.

Мъдростта е зов за обожествяване! Тя оставя една неизбежност — космичното ни единство. А човекът е една клетка в Универсалността — от Пуруша. Някои могат вече поне като знание да чуят идеята за космичната отговорност и присъствието на Пуруша, Който от цялата Космичност енергетира в Духовната вълна на Мъдростта, за да тръгне в усвояване „Аз и Отец сме едно“.

Чрез духовната сила на прозрението и интуицията ние можем и трябва да станем храна на шестата подкоренна раса, която ще отгледа детето на Шестата коренна раса. А тя ще даде чаканата Духовна вълна на Истината, за която Христос каза: Истината ще ви направи свободни!

Шестата духовна вълна е Вълната на Истината. С разгръщането на вътрешната ни просветеност, с усвояването на света, който ни заобикаля, човечеството се променя в своята цивилизация и в своето биополе, за да улесни пробуждането си в Ноосферата, в сферата на Всемирния Разум. Чрез Истината, която ще освободи Бог у нас, ние ще можем да кажем, че идеята за безсмъртието е една реалност, неоспорима във възможността да я осезаем във всяко свое приложение. И тогава ще сме освободили религията от това, което наричаме догма — това е идеята за съвършенство.

Идеята за Истината е вече овладяното божество. Не зримият теогон, а овладяното божество (както, когато се овладяха стихиите, те останаха под властта на човека). Така че овладяното божество ще освободи зримостта ни и ще ни даде прозрението чрез третото око, което ще бъде толкова властно, че ще се премества от Триъгълника на Отца в челослужението на човека.

Развиващото се през Петата духовна вълна — събуденото трето око, става един реален факт. Орган и енергия! Енергия, която ще бъде хранена от Кундалини. Пробуждането може да бъде галванизирано и хранено и отвън, каквито са пророческите феномени — те са осенения отвън навътре, но това пробуждане ще е отвътре навън. Третото око — битието ни! Зрение, което не може да бъде помрачавано; истина, която създава култура с липсата на възможност да се лъже.

В Духовната вълна на Истината имаме едно овладяно божество, което трябва да събуди прозрението на третото си око.

Тогава лъжата ще се обезцвети, а обезцветената лъжа няма стойност; тогава събуденото негодувание ще изгасне преди да е направило бунт...

Цялата мъка на човечеството в хилядилетията — лъжата, колко много енергия е погълнала! Ако бяха се спрели тези енергии да събудят чакащото трето око... Защото когато виждаш, никой не може да те лъже. Прозрението ти е това, което казвам: очите на съзнанието са светлина! А как ще избягат от очите на съзнанието, които са светлина!? Това е Духовната вълна на Истината с будното трето око. И тогава ще има ли нужда от заповед „Не лъжи!“? Не. Ще има ли нужда от другата — „Не прелюбодействай!“? Как ще прелюбодействаш, като всичко се вижда?! Затова Христос предупреди (тогава, когато вътрешната зримост ти липсва), че ако си пожелал в сърцето си, вече си прелюбодействал. Това е голямата вълна на Истината, която е овладяният теогон.

Живият Бог, живият Господ — Онзи, Който може да ви каже Аз съм Пътят, Истината и Животът, е извървял един Път, познал е Истината и казва: „Ето ви Живота!“ Това с великото — да можеш в тази голяма тайна да сложиш знака и валенцията в идеята за Свобода! Истината е богорождение, а Свободата — богоживеене! Такава е идеята на Истината — тя ни въвежда не в храм, а във великата тайна — последната Духовна вълна.

Седмата духовна вълна, която дори няма да бъде вече вълна, е Свободата.

Божествеността не може да бъде пулсирана като Духовна вълна. Тя не може да бъде сложена в рамки: „Това е Божественост.“ Човекът сам ще е Божество, което живее себе си, защото Кундалини е освободен. Онзи малък бог в развитие вече също го няма и тогава човекът нито може да произвежда, нито да се стимулира от факторите, наречени екзотеричност. Какви фактори са те вече?! Той е, който може да сменя света, а не светът да го сменя! Това е седмият етап. И неслучайно седем лъча работят върху развитието на нашата планета — лъчите на Администрацията, на Религията, на Философията, на Изкуството, на Науката, на Предаността, на Делотворството. Седем лъча, които в края на краищата също ще се загубят, щом Божествеността няма да е вълна, а Живот.

Свободата е Богоживот! Свободата е Живот в Самия Сътворител и Децата на Свободата ще бъдат съсътворители на Отца си.

В Духовната вълна на Свободата имаме едно осъществено божество, което трябва да бъде съсътворител на Сътворителя си.

Тогава този Бог Отец, Който толкоз много олтарни позиции ни предостави, ще видите, че не е още Безпричинният, не е Абсолютният, но е вашият духовен Баща, с Когото имате право на сътрудничество в идеята на човека, космоса и битието.

Казахме за Живота, че само той е непобедим. Тогава има ли нужда от богове? Както е казано в Откровението, човекът и Сътворителят му ще бъдат заедно и ще има ново небе и нова земя. Слънцето ще загуби светлината си, Луната няма кого да отразява. Ще си свети той — човекът-бог, в идеята за Свобода, т.е. в Живот! Другото са само обстоятелства, в които съществуваме или се оправдаваме, защото още не сме изживели развиващия се. Дайте възможност на онзи, който вика Господа у вас!

Както казахме, битката за човека свърши, започна битката за извеждането на Бога, вложен в човека. В идеята на Първата духовна вълна — на Сътворението, е вложеният бог. Вложеният бог излиза, за да освободи света на сътвореното. Тогава вече, в Духовната вълна на Свободата, ние ще бъдем единство с Отца. В това единство ще си позволим да свидетелстваме за Онзи, Който като Дихание се сложи у нас. Нашата безспорност е самото Дихание в образ и служение. А Човек ще е свободен и от служение. На кого? На себе си.

Така че в бъдната Духовна вълна на Истината ще се търси и прилага усвоеният Бог, Който няма ограничения, заради Свобода в единството с Него. Това е безспорната истина — да заложиш и да родиш Живот. Идваме от един Извор, Който сътворява, и стигаме до Същия Извор, с Който почваме да творим. Затова казах, че ще дойде време, когато наистина ще бъде, както Той, Сътворителят, рече: Да сътворим! Какво ще сътвори Бъдният, това е отделен въпрос. Нова манвантара, нови тенденции, нови идеи...? Нека не гадаем, нека правим това, което може да ни направи съработници на Сътворителя ни!

Много е трудно да се даде описание, но много реално е да се видите като космична цялост и тогава наистина божества няма да има — ще има Бог и Човек. Ще си оспорват ли тайната? Не — няма да има тайна! Ще си оспорват ли терена на абсурдност и реалност? Не — защото всяка абсурдност е реална и всяка реалност е абсурд. Тогава ще се разбере, че наистина няма реалност по-реална от реалността на Духа.

Така в една всеобща космична памет е оставено едно име — Живот. Вложеното божество! С милиони години се работи за него, за да може да го извикаме в признание и в служение сега, в Духовната вълна на Мъдростта. Мировата вълна на Мъдростта е целостта на разделността в епохите на човешката история!