Йерархия и Единство

Аз и Отец едно сме е привършена йерархия — осъществено Единство.
В Алтер егото намираме единството си, в егото — хода на Йерархията!

Надеждата ни трябва да е повече, отколкото една свещ може да дава светлина, пътят ни — по-дълъг от път, който може да ни уплаши, че ще се уморим. И беше казано още навремето в Евангелието: Когато ви помолят за една миля, вървете две. Така че, ако трябва да вървим две мили, ще ги вървим.

Ще се спрем на един от основните елементи на градацията на човешкото битие — Йерархия и Единство. Безспорно, най-същественият проблем за Йерархията и Единството — най-великото, което Христос ни остави — това е идеята Аз и Отец едно сме! Тя е вече не само йерархия, тя е въплътената същност на възможното в тази планетна еволюция. Но безспорно е и път, който трябва да се изходи, и дело, което трябва да се осъществи, и служение, за което трябва да извършим последния акт — акта на Възкресението!

Законът за Възкресението е част от общия еволюционен път — именно, еволюция за йерархическата възможност да се дойде до великата тайна Аз и Отец едно сме!

А Еволюцията като Цялост — това е змията, която си захапва опашката. И този символ крие в себе си всичко. Защото йерархия в кръга е единство, а йерархия и единство са същината на проблема. Аз и Отец едно сме е привършена йерархия — осъществено Единство. Осъществено Единство — изходен Път. И затова Той им казва: Бъдете мъдри като змията. Не казва: Змията е венецът на цялото ви живеене, а бъдете мъдри като нея — т.е. да упражните движението на изумителната гъвкавост и да смените своята кожа (свидетелство за прераждането). А когато тя захапе опашката си, тогава имаме вече осъществено Единство, или Аз и Отец едно сме. Какво ни говори текстът от Апокалипсиса: „Той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана — и го свърза за хиляда години.“ Тук се подсказва нещо много важно. Защо след като хиляда години ще го държат, пак ще го пуснат?! Значи тази голяма змия, този малък змей (както искате го наречете) е някъде вътре, а не вън от нас.

И в световната мисъл змията е имала различни оценения. Имало е религия на офистите, които са приемали змията за божество и са я считали като знак на мъдростта. Да си спомним боата, която е в една от ръцете на четириръкия Шива — прераждане и мъдрост! Неслучайно Христос употреби израза Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба! И двата символа имат стойност, а някои кротостта я наричат овчедушие, други наричат змията злосторница...

Не отричаме и онова, което светът `и дава — нейната отрова, защото Васуки, голямата змия, с която е вързана Голямата планина и бие Млечното море, за да се изработи амритата — безсмъртното питие, пуща отровата си. Но Шива — богът на възкресението и разрушението, изземва тази отрова и питието на безсмъртието остава.

Змията пророк Моисей я вдигна като целител, когато извежда еврейския народ в пустинята. Всеки, който я погледнеше получаваше своето изцеление.

Така че когато говорим за змията, нека не вземаме само едната страна — че тя е злосторница, а символът в нея и другото, което се каза — гъвкавостта `и „мъдри като змията“.

Какво трябва у нас да вържем, преди да сме дочакали дори великото апокалиптично Откровение — това, което можем да наречем съблазън; това, което можем да наречем изкушение. Когато се квалифицира мъдростта, какво казва псалмопевецът: Човешката мъдрост е глупост пред Бога. Но нямаме ли право да бъдем мъдри, защото нашата мъдрост е глупост пред Бога?! Така и за змията. Нека проявим прозрение за двете същности!

А как се превежда на български Кундалини — Змия-Огън (на санскритски значи точно това). Същата тази Змия-Огън може за миг да ни изгори. Какво да кажем тогава? Да я махнем ли от себе си? Но тя е и толкоз велика, че когато се пробуди, особено когато може да работите със седмия център, вие сте един Аватар, вие сте един Месия. Така че би трябвало ясно да се разбират нещата. Има едно разчитане, когато ние я владеем, и друго — когато тя ни владее.

Следователно едно отклонение от принципите, не значи още отрицание на това, което змията има като предназначение.

И много пъти съм твърдял, че идеята за грехопадението (която не се среща в източните религии) не отговаря на истината — имаме змия, която върши изкушения, за да направи нова йерархия, йерархия на познанието! И действително, змията казва нещо, което след това излиза истина — Бог ги пъди, защото Адам и Ева знаят, че ще станат богове!

В основата на религиите лежи един велик закон — да имате божество — един нравствен пример, който безспорно също така има своите йерархии. В най-древни времена беше казано: Живейте, като оставите и другите да живеят! Но вие може да оставите живота на другите не такъв, какъвто бихте искали. А вижте как Христос прави една йерархия — Не правете на другите това, което искате на вас да не правят! Тук е сложен вече един друг закон — законът за нравствената отговорност, на съпоставката. Вие може да неглижирате, когато на някого оставяте правото на живот, но в другата гама на своето осъществяване вече имате нравствена повеля — Не правете това, което не искате на вас да направят! И така се върви от една религия на възможната търпимост до една религия на Любовта, до една религия на Мъдростта, до една религия на Истината (Истина, в която вече няма колебание) и до Свобода, която ви дава основание да се осъществите в йерархия на Единството.

В индийския епос има един много интересен епизод — когато Индра е поискал да бъде равен на Шива. Тогава му се казва да се гмурне в реката Ганг, да венчае тази река с Великия океан и да родят син — Джаламандра, който става изключение... Виждате единство на малкото с Великото, йерархия на малкото с Великото, за да може този син да стане свят, равен и единен с боговете. Дори той, роденият от Ганг и Океана, в своя път надминава и боговете — побеждава самия Вишну!

Ето ви една йерархия. Кой е нейният първи подбудител? (Йерархия не се постига без подбуда. Подбудата е желанието да ставате все по-голям, все по-велик, все по-достоен, все по-чист...) Да отправите онзи зов — „О, вяра, дай ми увереност!“ Йерархия от малкия Индра, който може да победи и Вишну! Но как? Трябва да се гмурнете в реката. А коя е реката? Това е вашата жизненост, това е вашият астрал (а водата е астралният образ на светлината), който трябва да сродите с Великия океан, където само Безименният е властен. А от какво се състои океанът? От реки, от капки. Никоя капка сама за себе си не е океан, но няма океан без капки. Ето йерархията! Йерархия в Единството! Тези капки са единични като йерархия, но тези капки ще ги видите като малкото поточе (което се губи), ще ги видите като по-голямата река, ще ги видите като Ганг.

Така Индра е поискал да бъде велик, голям, равен на боговете, а такъв копнеж рядко се ражда — искам да побеждавам, искам да бъда равен на Шива. Такъв копнеж може ли обикновеното същество да го роди — искам да бъда равен на боговете? Ами нали ще го обвинят, че е богохулник! Нали същото каза Христос — Аз и Отец едно сме! — и Го разпнаха! Тази будност за да дойде, Индра вече носи в себе си какво? Да се гмурне — къде? — в своята Ганг, голямата река, не в поточето, което всеки отделен човек още носи. Голямата река Ганг е йерархия, която той е достигнал — подбудена, събудена в йерархията на величие!

Така детето става победител. Значи ние имаме необходимост от подбуда — подбуда, която винаги ще вибрира с това, което сме. Някой не смее да поиска сравнение, друг иска равенство, трети го извършва като подвиг, защото йерархията го води към Единство!

Така и Великият, Тайникът на тайните — Ом, прави йерархия до Аум, за да бъде Единство човекът с Бога. И тези, които мълвят в своите съзерцания, трябва да надделеят Евам, както е първичното Му име.

Желанието за сравнение трябва да не нарушава принципа на справедливостта (защото не може да вибрира, ако има несъвместимост) — това, което е Великото като събудена йерархия! Някои бързат да нарекат желанието „мрак и окови“. Но крилатата мисъл, която разбираше от йерархиите, позволи на същата тази поточност в душите ни да каже: „Желанието е искра и крила.“* Ето Адам и Ева, събуденото желание! За какво те бяха събудили желанието си? Не да нарушат заповедта, а да знаят. Съблазънта не дойде от Нарушете заповедта на Бога! и змията точно това не им каза. Змията рече: Не! Ще станете богове! Те нарушиха не йерархията на справедливостта, а йерархията на покоя, на дребната радост, която нямаше нищо друго. Яви се желанието и Ева каза едни много странни думи: Този плод е многожелан! Пробуденото желание наруши йерархията им на покоя, за да мине в йерархия уж на нарушена справедливост, а то е инволюционност за величие да станете богове. Една нова йерархия, която какво направи — единство в това, което те дадоха на света. Е, казаха, че е грехопадение, че целият човешки род го носи... Но като погледнем от другата страна, ще видим, че това е единство за знание, за което йерархията трябваше да се наруши. Единство за знание! Стратегия, която йерархията изведе от закона на покоя!

Нарушено ли е било единството? Привидно да, ражда се смъртта. Но какво се оказа? Смъртта е врата на живот! Нарушено ли е тогава единството? Когато изведоха Ева от Адама, наруши ли се то? Да, Адам е една йерархия спрямо Ева, но миг след това им каза: Вие сте една душа и една плът! Наруши ли се йерархията на Адам? Да. Изведоха нещо от него — живот! Ева! Върна ли се Единството? Да! Велика тайна е наистина това — една идея за Целостта. А сама за себе си тя е степенуване, сама за себе си тя е развитие. Това е идеята за Целостта, където смъртта като развитие става теза за Единство, т.е. Живот!

И тогава разбираме човешката преходност, сравнена с Космичната вечност! Значи къде можем да проявим йерархия? В човешката преходност. Защото, когато се осъществим като Аз и Отец едно сме, т.е. в царството на Свободата, ние нямаме човешка преходност. И затова е дадено Единосъщието, което е Космичната вечност! Йерархия и Единство — от личната йерархическа стълбица до Всемирното присъствие на Космичната вечност!

И така, ако приемем, че Йерархията не е само принуда, а един закон на Мирозданието, то тогава Единството е знакът на битието. И как го охарактеризира в Откровението Иоан? — Аз съм Алфата и Омегата! Ако от една алфа извървите цялата азбука йерархическа — и бетата, и гамата..., за да стигнете до това, което се нарича омега, йерархия ли е? Йерархия е! Знак на битие ли е? Да. Йерархия в Единството — Аз съм Алфата и Омегата. Това наричам знак на битие, където Йерархията не като принуда, а като закон на Мирозданието слага белега на битието! Ето това е един живот, където рефлексът, където инстинктът за сигурност до Сътворителя ви води! Ето вътрешната йерархия! Пробудността да рефлектирате — това, което наричаме закон за съществованието, инстинкт на Великия образ, всичко това да го видим вече събудено или цялостно като идея на Сътворителя. От Алфата до Омегата да го осъществим като Сътворител! Това е рефлекс, това е инстинкт, чрез който започва едно дело — да работим с Аза си във Всемирността.

Така вече в Йерархията стоят тенденциите на послушанието и волята на изпълнението. Ние виждаме в Йерархията необходимостта от воля на изпълнение, за да може да оцелее егото, като се осъществи в Алтер егото. Това е Христовата идея за Спасението, която, вървейки като тенденция на самозащита, ще стигне до Алтер егото или това, което Христос рече: Аз и Отец едно сме! В Алтер егото намираме единството си, в егото — хода на Йерархията!

Безспорно най-изчистените сили на действието от йерархическата нужда до Единството са създали идеята за съдбата в религиите. Тази идея за съдбата е едно усвояване на човешкото чрез Космичната даденост, чрез онова — да се стигне до божеството, и чрез онова, което може в своята еволюция да наруши (но привидно) Единството, за да кажем тогава, че ние работим за защита.

Съдбата отработва защита на индивидуалността в процеса на осъществяването на Целостта. И колкото и да се оплакваме от едната сфера на осветляването — че имаме предопределението; или от другата, където имаме прераждането, трябва да знаем, че Съдбата е нашата защита като Йерархия, която ни дава основание да се видим Единство.

Казва се: лоша съдба — лоша, но си в Единството! Добра съдба — добра, но си в Единството! Така че плачът от съдбата, който цялата древногръцка трагедия изнасяше — да се намеси Ананкето, да реши с плюс или минус правото — никога не лиши човека от съществование! Защото именно тезата в религиите е, че смъртта е врата на живот!

И така, ние имаме една йерархия на пробудата, една йерархия на послушанието и волята на изпълнение. Имаме една йерархия на наградата, която човекът трябва да вземе, и една върховна награда — йерархия на Възкресението, която ни дава Аз и Отец едно сме. (Спомняте си Зороастър, че е поискал безсмъртие от великия Ахура Мазда. А той му казва: Не! Трябва да имаш смърт, за да познаеш закона за Възкресението!) Защото, ако възкръсналият не е частица от Всемирната вечност, той няма защо да манифестира висшата си йерархия. Така че подстъпите към великата жертва за Възкресение са последните стъпки в йерархията за Всемирната вечност!

Ние виждаме йерархия на Духа — когато го губим и го предоставяме само като рефлекс за оцеляване; когато го изявяваме като душевност, за която вече почваме да ратуваме, за да си признаем правото или да съществуваме с идеята за безсмъртието на душата; и когато Духът вече може да каже, че е единство с Отца си! Ето това единство е, което ни дава право да кажем, че можем да създадем хармонията! Затова никой не може да твърди, че Възкресението е частица. То е право само на Цялостния Дух, който знае като служение какво трябва да даде на Всемирната вечност! Ето защо тази йерархия на Духа, за която говоря, е в състояние да създаде хармония. Другите йерархии — на душата, на оцеляването — те могат да нарушат или да осъществят закона за справедливостта. Но законът за Единство в служението — това е именно великата душа, която може и трябва да се осъществи! Това е пътят на големите Учители, които са давали и духовни вълни. Всеки от тях, вземайки от еманацията на Планетния Логос (това, което наричам духовна вълна), ни препраща духовна сила, за да направим своето израстване. Те ходят един земен път и затова ги наричат Синове Човешки; те ходят и изпълняват една воля на Своя Пратеник и затова ги наричат и Синове Божии. След това тази йерархия има своите стъпала, но Великите посветени са, които градират дадената духовна сила като възможност и трапезен хляб на онова, което като земен поселник има нужда както за своята лична будност, така и за националния, историческия и за Всемирния планетен път.

Йерархията има различни подбуди, но основната е да създаде единство и хармония. На пръв поглед когато се погледне, човек може да остане изумен, че има нещо, което нарушава справедливостта. Но дали Йерархията нарушава справедливостта, или справедливостта е един от възможните образи, които свидетелстват за Йерархията? А почти всеки от нас, когато види възнаградена добродетелта, казва: „Има Бог!“ И когато не е измерил или не е надникнал в пазвите на съдбата и е получил възмездие, не като награда, а като казън, ще каже както псалмопевеца: „Рече безумец в сърце си: няма Бог.“ Тези вибрации колкото и да изглеждат обикновени, когато се произнасят, са най-строгата отговорност в битието на човека. Рече безумец в сърцето си: няма Бог — това наистина има рушителна сила.

Виждате колко голяма е амплитудата да се определи дали йерархията е в образа на същината си справедлива, или тя има някакви други измерения. И това, което ние сме преценили, дали не е само нашата мерилка за тайната, нашето знание за божествеността, което обикновено е вибрация на умуването ни, и тогава слагаме на йерархията погрешната оценка, че тя не е справедлива. В този смисъл Законът за еволюцията и Законът за кармата (причинността), които съпровождат битието на човечеството, ни освобождават от евентуалното заблуждение, че Йерархията не е закон за справедливостта.

Наистина, нагледността много често е натрапчива, че „злото“ било наградено. Но никой не е видял зад гърба на това „зло“ кой е и какво е вършил. И никой не е видял зад гърба на добродетелния сега, кой е бил и какво е вършил. И дори този, който ще създаде йерархия в личното си битие (защото всеки сам за себе си има йерархия), не е видял като оценка достатъчно ли е съвестен, достатъчно ли е дарен, достатъчно ли е богат, достатъчно ли е обезпечен, достатъчно ли е умен, достатъчно ли е почтен. Една такава йерархия, която много често може да се изрази: „На мен ли трябваше да се случи това?“, е йерархия без преценка на големите закони. А не може да се даде формулировка на йерархията, без да се вземат предвид Законът за еволюцията и Законът за причинното ни развитие.

И тогава грехът и грехопадението, които намираме в книга Битие, е ли са едно нарушение на Единството, или не? И според това как ги възприемаме — като теза, която е дадена, или като прозрение (от гледна точка на Еволюцията и йерархиите), ние ги оценяваме. Грях или нарушение на законите за справедливостта е имало и следователно йерархията дава своето възмездие. Нарушава Единството, но не го лишава от предназначение да се осъществи. Защото влиза една друга формула — формулата на разкаянието или в нашето църковно и християнско убеждение, както и в Юдаизма — идеята за Изкуплението чрез разкаяние и идеята за Спасението след разкаянието.

Така грехът и грехопадението могат да бъдат погледнати от две различни страни — от страна на християнско-юдейската доктрина и от страна на доктрината за преражданията и за кармата (а Законът за йерархията при тях няма тази стойност). И тогава думите на Христос — Ако не бях ви казал, не бихте имали грях, показват колко градуса са високо в йерархията на усвоеното, йерархията на знанието, за което те са осъдени. И тогава бихме казали — наистина ли нарушаването на заповедта, за да имаме знание, е грях? Защото Христос е категоричен: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал!

Ето защо, когато преглеждаме известни неща, би трябвало да сме наясно с тях, за да знаем дали йерархията на развитието ни е довела до едно състояние на будност, когато можем да говорим за онова, което наричам духовна вълна на Мъдростта. И безспорно, това нещо ще го намерим. Дори и един Вивекананда ни казва (неочаквано, разбира се, но този човек има своето велико предназначение и според мен наистина своето пратеничество в Европа), че мъдростта като израз на йерархията в приложението води към единство, а невежеството — към многообразие! Но ние най-много се страхуваме от Единството, защото шегата, която нашият ум ни прави, неукротимостта на желанията ни са, които създават многообразие, които удовлетворяват нашето обикновено битие и ние изразяваме обикновената си благодарност, че сме богато дарени (а не благодарим, че сме хармонично единни).

Когато иска човекът да забрави своята уж свръхестественост, когато може да запокити своите елементарни знания, тогава постига онова, което наричаме духовна власт. Тази цел си поставя именно йерархията. Защото Йерархията, според нейния градомер — първа степен, втора степен..., има една единствена цел: да създаде хармонията и престижното властване на духовната сила. Тогава вече илюзорността от игривостта на всекидневния ни свят на желания, на това, което наричаме занимание и сме го заменили с развлечение вместо с всеотдайност и знания, се губи и тогава можем да преценим стойността на йерархията. Това, което много често съм казвал — не е едно и също човек да се занимава и да се развлича. Развлечението е пауновите пера, а заниманието като проницание е отговорността.

Още по-добре се разбира, че Мъдростта е израз на йерархия в приложението, което води към Единство, с това, за което говорихме: Ако не бях ви казал, не бихте имали грях. Многообразието като развлечение е плод на невежество. Когато казваме невежество, нека в случая не разбираме в буквалния смисъл, а в смисъл йерархия на знанието. Шарените играчки не са пълнота за мъдрост и затова имаме вълната на Правдата, вълната на Любовта, затова ще имаме вълната на Мъдростта, вълната на Истината и „религия“ на Свободата, ако мога така да се изразя. Това е, което един Вивекананда каза на Европа. И той дава мъдростта като знание, като йерархия на знанието, не като духовна вълна още.

Йерархията като лично битие има първия свой светилник в съвестта ни. Ето вече къде ведно със знанието ние имаме неговото съхранение чрез едно осветляване. Защото това, което може да ни даде вярната градация на йерархията, е съвестта. Светилникът е Той! И тогава можем да определим и една вътрешна йерархия, която именно от този светилник се осветява, и една външна йерархия, която много често има непрецизността, защото е йерархия на самозадоволеното любопитство или на жадните очи за това, което Вивекананда нарече многообразие. Тогава със съвестта определяме вътрешната си хармония в света вън от нас, защото във всеки отсрещен трябва да търсим йерархия и признание.

Ето защо е казано — може да се понесе обучението на едно открито знание, но много трудно се приема посветеността на едно езотерично правило! Така е, защото е нарушена йерархията на себелюбието; езотеричното правило е едно вътрешно задължение на посветеност, мълчаливост и опазване на Единството! Оттук е дошла необходимостта да се нарече „окултно знание“, защото е отговорност пред Единството! Мълчанието като вътрешен закон!

Затова има формули на посвещение. Тези формули — дали ги приемаме, или не, дали им даваме съответната почит и признание, или не — те са хармонията, която светът на отвъдното ни дава заради това, че иска да бъде наш закрилник, да ни прави единни, цялостни и чисти. Защото целта на Богосътворението е чрез Закона за безсмъртието и Пътя на съвършенството — това, което казахме, че човекът е бог в развитие — да видим човека като бог в действие. Ето тази тайна — човекът е бог в действие!

И тук е онова, което във всички религии се дава в приложната, външната страна на църквата, наречено тайнства и посвещения. Това, което може да бъде понесено чрез обучението, е дадено в едно открито знание, а онова, което трябва да посвети (не само обучи), е дадено в окултните школи и тайните учения.

Така окултните школи са били бранните кули, от които духовните наблюдатели са давали сигнали на очи, които знаят да гледат, и на уши, които знаят да слушат. Фразата на Христос е съвършено ясна. Тя е също йерархия! Йерархия в Единството — всички имат уши, всички имат очи, но йерархията на Единството казва: Които имат уши да чуят — ще чуят, които имат очи да видят — ще видят! Значи не всичко може да види непосветеният.

Разбира се, от миналия век Изида е отбулена, а от времето на Възкресението на Христос завесата на Светая Светих е разкъсана. Христос със Своето битие направи едно Всемирно посвещение, даде една йерархия на това, което може да се нарече христоизповедание, една цялостна йерархия на изповедниците на Христос. И това е, че Той със Своето Възкресение отвори, разкъса завесата в Йерусалимския храм — там, където беше затворен пътят на човечеството (а само позволен на първосвещениците). Той е, Който даде основание да се отива до олтара; Той е, Който иска в тази Всемирна йерархия христолюбците и христослужителите да познаят своето цялостно посвещение, като потърсят градация и признание на онова, което ги води и което им открива други тайни.

За всяко стъпало или за всяко едно от нашите седем тела си има йерархия, която човекът усвоява. И когато имате събуден един четвърти център, който може да наречем Космичен разум (защото това не е най-висшето, което носим), безспорно се работи вече с висшия ментал. Но това никак не значи още причинен свят.

Тази връзка е и непреривна и съвсем определено йерархическа. Една висша йерархия ще ви даде връзка и с висшите тела. Едно жертвено голготско пътуване и едно Възкресение няма да ви прави сеанси, а ще ви казва тайни, каквито Христос откри на човечеството. Ако някой си мисли, че с контакта получава космични знания... — трябва да ви кажа, че и книгите, които са написали контактьорите, и приказките, които казват, нямат нищо общо с Космичния разум. Говори се, че има Космичен разум, но не са се докоснали до него! Защото получават с черпака си не от кладенеца на самарянката, а от собствения си кладенец! А кладенеца на самарянката Христос го благослови: Бог е Дух и с Дух и Истина иска да Му се кланяте! Ама нямаш черпало, но нямаш черпало за обикновена вода, а Аз имам вода, от която няма да ожаднееш, ако пиеш — Дай ми, Господи! Ето една будност, ето ви една йерархия — Дай ми, Господи! И все пак тя имаше водата на астрала.

Всеки от нас, когато не може да приеме своята вътрешна святост на посветеност, своята йерархия, ще се бунтува срещу всемирната йерархия на по-висшите същества. Искам от това да се пазите. Защо? Защото Йерархията съществува — това дали вашата воля, дали вашето сърце, дали вашата мисъл я приемат... — космичната и планетната еволюция я осъществява. И докато тази цялост не се осъществи, и докато тази хармония не ни доведе до единство с планетните тайни, ние не можем да кажем, че сме изходили достойно и чисто своя път. И не можем да отречем, че според това кой, как и къде е свършил своята работа Йерархията е поставяла и съответния ранг на своя служител.

Някога казах, че единомислието не значи колективна мисъл. Да! Единомислен и цялостен е Христос, но когато казва на апостолите Си да Го чакат в горницата в единомислие, за да им даде Утешителя — Светия Дух, Който да им спомни какво им е говорил, не прати един общ пламък, а им даде поотделни езици на посвещение. Не е колективно мислене единомислието! На всекиго сложи отделен огнен език на Петдесятница! Кой колко си е взел — виждаме ги в техния път и в тяхното дело.

Така че всеки има своята йерархия и според възможността да понесе вибрацията на една огнена сила му се позволява да има и съответната будност. Един от апостолите имаше колебание и съмнение, които Христос излекува, друг беше останал в раздвоението между Сина Божий и Сина Човечески — показа му... Един трябваше да бъде разпнат с главата надолу, друг — да бъде убит с камъни, трети — да бъде сложен във варел с кипяща смола...

Тази индивидуализация в името на Един като единомислие в никакъв случай обаче не е колективна мисъл. Единомислието наистина не значи колективна мисъл, а че в Един (в Когото безспорно вярваха вече) те имаха своето упование. Но всеки поотделно Го изповядваше и всеки поотделно издължи своето към Него. Ето йерархията — всеки от тях поотделно (ето защо и поотделно им даде огнени езици) работи в едно общо дело със своята йерархия. Иоан даде концепция за интуицията и философията, Петър показа твърдост (след като много колебания беше направил) и затова му е казано: Ти си Петър, ти си Кифа — камък, върху който Аз ще изградя Своята църква. На апостол Павел, който беше гонител, каза: Савле, Савле, защо Ме гониш, след като Аз в утробата на майка ти съм те определил да бъдеш апостол на езичниците? Ето виждате — йерархия!

Ето в този смисъл единомислие не значи колективна мисъл. Латинците имат една поговорка: „Quot capita, tot sensus“ (Колкото глави, толкова и мисли). Така всеки от апостолите беше йерархически достатъчен, за да бъде индивидуалност и приложност според своята същност.

Йерархия е и градацията на светиите. Има мъченици, има великомъченици, има светци, има преподобни — това е външната страна. Но има и вътрешна, духовна страна с право на причастност от духовното царство и там вече йерархията започва от послушание и свършва до Великото учителство. Там е ученикът, там е адептът, там е Великият посветен, там е Месията, там е Синът — да започнеш от обикновеното обречение и да свършиш до Великото светителство; да започнеш от мъченичеството и свършиш до триж святия, триж великия Хермес. Трижди Великий! От обикновения мъченик — до трижди посветения Хермес! Вярно е, че Хермес не е канонизиран в църкви, но е канонизиран в храма на Всемирността! А тези, които имат отговорност за змията, която трябва да захапе опашката си, и които познават стъпалата на храма на йерархиите и влязат в олтара на Единството, знаят, че там е Хермес. Аз винаги говоря за него с пристрастие и не мога да го сравнявам, защото винаги го имам като нещо изключително. Тези, които през йерархията на развитието, през йерархията на светителството са стигнали до Единство — до месианство в световнокосмичното служение, тези които са минали през всички стадии, познават този Трижди Светъл!

Така че за нас, християните, Месията е Великото посвещение, най-висшата йерархия за Единството, достигната чрез този велик Голготски път, за който казах: нямаме го вече, имаме път Божествен! И това е съвсем конкретно изявено в живота на всекиго, и съвсем реално осъществимо в нашата планета. Всеки има своя голям знак и всеки има своето определено място. Определено не по чужда воля, а по лично достижение и потреба в даден момент. Защото Законът за причинността, който определя йерархиите, има едно преимущество, свързано с ролята за развитието — той може да спре своето изпълнение за даден миг, когато историческата потреба или космичната духовна вълна поиска да се извърши един акт от всемирно значение, в който трябва да изгори или да погасне, или да почака личния ни жизнен, кармичен и йерархичен живот и път. Така че мястото, което всеки има в своето градиране, не е нито чуждо, нито форма на отмъщение, нито благодат, както някои църкви казват.

Човекът съществува и тогава, когато се осъществи като съвършено същество, той започва да живее. Знаете моята мисъл, че само Бог живее – ние съществуваме. Но има една странна йерархия, дадена на човека — йерархията да ражда.

Бог сътвори човека и му предостави един йерархически път — пътя на раждането. Човекът е, който ражда! Това е най-великата йерархия, която получи.

Тук е вече тайната — какво ще родите? Дали ще родите Сина Човечески, или ще родите Брут, за да може един велик Цезар да каже: И ти ли Бруте, сине мой! Дали ще родите една Дидона, която ще изгори в кладата на вечната любов, за да освободи онзи, който трябва да гради, или една Медея, която, за да отмъсти на мъжа си, ще убие децата му. Това е великата градация на йерархията, дадена на човека. Нещо, което трябва да се разбере. Няма по-велико посвещение от това, дадено на човека в йерархията му — да ражда! Да ражда, изпълнявайки поръчението на своя Бог. Бог го сътвори, но човек ще трябва да побеждава своята биология и да ражда с дух и мисъл, като това разделение в неговото развитие трябва да бъде хармонично. И тогава тази мисъл, която съм казвал, ще я разберете: не да отричаме материята — трябва да я одухотворим. Това е, за да можем да бъдем сигурни, че Земята събужда ума, но Бог ни връща към Себе Си чрез йерархията на раждането. Чрез йерархията на раждането Той ни връща към Себе Си, а чрез йерархията на сътворението Той ни даде нашата формация. Затова казахме: Роденият Христос работи в сътворения Адам. И тогава ще разберем защо от Великото Небесно царство ще направим своята земя обиталище на богове — защото е казано: Вие сте богове — и от това обиталище на тази планета ще направим бащи на бъдещите богове. Всеки ще носи една йерархическа отговорност — да ражда себеподобието, а себеподобието е интимната разговорност човек и Бог. Човек и Бог — това е интимната разговорност!

Виждате каква йерархия се получава! Роденият работи в сътворения! Градацията — змията е захапала опашката си! Чрез йерархията на най-висшето, на Безименното, която е йерархия на раждането и която светът има, ние се връщаме към Него. Не бихме имали иначе Живот. Така кръгът се затваря и развитието ще привърши... А казвам много смело — има и други еволюции, има и други пътища!

Непреривността на йерархията ще върви и няма кой да ни я вземе. Всеки трябва да е наясно, че йерархията е устоите на моста, който води към отвъдния бряг — брега на светлината. Значи Йерархията какво е — едно учебно помагало за мъдрост. И тази мъдрост не може да бъде чужда на никого. Тя може да оскърбява някого, но не може да бъде чужда на никого. Човек може да бъде оскърбен, когато се види в огледалото, но няма право да каже, че огледалото е виновно. Трябва да види себе си, а не огледалото. Мъдростта никога не е била виновна — прозрението, което ни дава, може да ни оскърби, че не сме достатъчно големи.

И така човекът в своя път трябва да познае една тайна — тайната на Великите посветени. Тя за всички времена е била една. Когато има очи, които знаят да видят, и уши, които знаят да чуят, тя е при тях, защото Йерархията признава степента, достойнството я защитава. Онова, което я осветлява, е Мъдростта. Мъдростта... И както друг път съм казвал — за мъдреца законът е верига, за обикновения човек законът е йерархия. Защото този, който не се е научил да ходи по моста, му слагат перила; онзи, който знае, може и без мост да мине на отвъдния бряг. Това е Мъдростта — светлина, която ни сочи победа и то несъмнена, щом не спрем да се качваме към върха на йерархическата стълба.

И така, Мъдростта ще бъде новият зид, върху който ще се гради един храм на нова йерархия и на ново единство. Там няма да има само прощение, а ще има просветление. А това е да не бъдем слепи.

И един много интересен епизод има в древноиндийските епоси — една приказка за четирима слепи, които опипват един слон. Единият от тях, който се допира до крак, казва: „Това е стълб“; другият, който се допира до хобота — „Това е боздуган“; третият опипва корема и мисли, че това е делва; четвъртият опипва ушите и казва, че това е ветрило. Четири йерархии за едно единство, наречено слон. Всеки поотделно в своята слепота има право на своя йерархия. Всеки до каквото се е докоснал, си прави свое знание. Така слонът в очите на четири души е или стълб, или боздуган, или делва, или ветрило. Ето от това трябва да ни освободи бъдещата духовна вълна на Мъдростта — именно от стълба, от боздугана, от делвата... Това трябва да свършим, защото Мъдростта като същност е просветление! Слонът си е слон — той си има и крака, и хобот, и уши, и корем. Тази йерархия трябва да завърши със слон, т.е. с единство, а не само със стълб, не само с хобот. Ние ще трябва да се освобождаваме в непреривността на единството от слепотата на това, какво сме опипали в живота. И тук е достойнството ни — да знаем, че това, което сме могли да осъзнаем, не е всичкото, което трябва да знаем, което Бог ще ни даде. Това е свобода от ограничение и следователно нарушение на йерархията. И тогава няма защо да има скръб в душата на този, който ще слуша йерархията на своя учител, и няма защо съблазън да има в душата на ученика. И с такава грижа Христос помоли Своите ученици да не се наричат учители, защото тежко е бремето на кръста, който Го чакаше. Тази вечна съблазън на себеподчертаването трябва да спре, за да мине в това, което наричам себеразговорка с Божеството! Всеки поотделно се себеподчертава — аз съм стълб, аз съм делва... Не! Крайно време е тази йерархия на себеподчертаването да завърши със себеразговорка с Бога. И в това отношение духовната вълна има едно преимущество — че мие души, сърца, плът, всичко. И човечеството не може да постигне утре това, което дава тя, но знае, че има нещо, към което трябва да се стреми. Това, което светът научи от Христос, беше, че трябва да се обича врага. Не го обича — ще го обича! Знае, речено е. И другото — Аз и Отец едно сме — това, което не можем и скоро няма да надмогнем. И тогава идва великият закон — смирение и признание, което е равно на знака на йерархията! Себеразговорката с Бога ни прави смирени и признателни. А бях казал, че само смирението не е обидило съдбата! Себеподчертаващият се може да осъществи частица от великия Луцифер, но Аз и Отца... — едва ли!

Така Йерархията има още някои особености в идеята си за Единството. Йерархията да се събуди един велик закон, за да го осъществим — това е законът на дързостта! Виждате — смирение и признание, отричане на себеподчертаването и себеразговорката с Бога, но най-после идва великата тайна на дързостта. Само мъдрите са дързостни! Това, което казах — те нямат веригата на закона. Те имат правото на творчество, защото са себежертвени! Законът за дързостта! Именно дързостта прави човека мъдрец, мъдреца — Учител, Учителя — Син Божий. Дързостта, която няма смут за жертва — тя прави Учителя Син Божий! И дързостта на Христос е изумителна в историята. Той се изпречи срещу Йерусалимския храм като утроба, която събираше цяла Юдея и срещу хиляди каменни божества на света. Той единствен с дванадесет души! И победи! Победи заради дързостта и пратеничеството Си. А тъй като има Йерархия, осъществена и извикала Го, има Единството, трябваше да се прояви и великият закон, наречен дързост! Тази йерархия е потребна на всекиго, защото всеки е син човечески. Какво му остава — остава му един Голготски път, за да го направи и Син Божествен. Дързост! И тогава безспорно ще видим победата. Ще каже някой — три столетия трябваха на Христовото учение... Но кой е измерил времето?! Това е смешно — времето да ни плаши, за да кажем, че не бива да бъдем дързостни! Та цивилизацията нали скъсява времето!

Няма път в йерархията без поведението или жеста, бих казал, на дързостта. Това е едно битие, което трябва да знаем. А то какво е — да забравим всички съблазни на свръхестествените си способности, за да имаме само една — истината на духовната власт! Защото другото е забавление. Когато някой е поканен на театрално представление, той отива в театър, а онзи, който се отбие в забавленията на улицата, той влиза в кръчмата. Когато някой е призован в храма на светостта, той отива, защото знае, че има олтар. Но щом е порутен храмът на истината, тогава му остава едно нещо на човека — улицата, мегданът да бъде негов приютен изглас на доблест и на историческо битие. Човек трябва да проявява достойнство — ако не достойнство за величие, то поне достойнство за спасение. Величието е израз на вътрешната същност на човека, когато именно йерархията го е извела до предопределението. А чрез висшия закон на предназначението тя отрежда социалната гама, личното постижение и божественото нареждане в осъществяване на живота, който имаме тук. Нека не се лъжем, че човек може да има йерархия в своето духовно освещаване без историческа принадлежност и битие. Тук имате своята лична, биологична и социална принадлежност. Там имате само своя ментал и своята духовност. Тук е, където трябва йерархически да обработите всичко, което ще ви направи Синове. Така че забавлението трябва да бъде ограничено. Принадлежността трябва да бъде извършена, осветена. И само тя може да доведе до това, което се нарича екстаза — една от големите степени на йерархическото познание.

Говорил съм за доктрина на знанието на очите, доктрина на знанието на сърцето, доктрина на знанието на интуицията и доктрина на знанието на екстазата — йерархия на познанието!

Така човекът надделява. И той е толкова божествен, колкото неговата духовна йерархия му е позволила. Нека не търси вън от себе си божествеността. Нека я намери в своята духовна йерархия и тогава идва освещението, и тогава идва посветеният. Посвещението е личен бит, но то е във всички случаи и социална същност. Защо? Защото еманацията на духовните вибрации към човешкия род е социална, всечовешка и божествена. И ако човек се схване като обреченост на тази посветеност, той тогава вече наистина е Велик посветен. Тогава той става закон в Мирозданието, докато обикновеният човек изпълнява силата и волята на закона на Мирозданието. Затова е нужна йерархия и посветеност, за да имаме личностно участие във Всемира, и тогава Всемирът, хранен от нашата същност, дава на онова, което трябва да се развива, своето благодатно, духовно блаженство.

Ето защо и в Книгата на Живота (в Апокалипсиса) има една скрита йерархия — там има седем печата, които трябва да се разчупят, за да може да излезе тайната на Живота в нейните градации. Затова има седем чаши — това са йерархиите на коренните раси, това са йерархиите на нашите тела, това са йерархиите на нашите служения. Там ще намерим около трона на Отца и двадесет и четири старци, но само дързостният Месия, именно Христос — Великата йерархия на Месията, отвори Книгата на Живота! Ето, това е, което трябва да знаем — отвори Книгата на Живота, счупи печатите и даде Великото откровение за нашето бъдеще! А дали всички йерархии, както приема Църквата, са създадени само от Иисус Христос? Не! Йерархиите съществуват, откакто Бог е сътворил света!

И така, йерархията е идея за живот вечен. Тя е свидетелство за великия Закон на еволюцията. И тогава никой не може да извика, когато беда го сполети или когато дава преценка на света и не е доволен от това, което светът му дава, както казва псалмопевецът: Рече безумецът в сърцето си: няма Бог!

Човек не бива да бъде оскърбен заради себето в йерархията и мястото си у Бога. Там е, където си е направил йерархия, а никога не е късал единството си с Бога. Не бива да се оскърбява — „Аз къде съм в Божиите пазви?“ Там, където си имал йерархия, там си! Затова на всеки Христос рече: Вземете си кръста и вървете! Ето, това е великата йерархия! Човек трябва да бъде събуден заради своята йерархия и отговорно благодарен на своя Бог.

И както ние еволюираме и имаме йерархия, така планетата ни също еволюира и има йерархия. Нали Йерархията я е довела до това, което една астрономия може сега да ни подскаже, защото природата е жив организъм, Космосът е жив организъм! В него са всички сили, с които ние се хвалим. А Той смирено си ги осъществява. Е, разбира се, че Космичната Цялост, или т. нар. Божествена плът на цялата ни планета и на цялата ни галактика, си е казала някъде думата и се усмихва над човечеството. Както и нашите по-висши братя обичат да разменят любезни усмивки със света на Земята, защото, както съм казал, Радостта е усмивка на Мъдростта! А всяка духовна вълна е първом Мирова даденост, а след това лично осъществима. Така че благодатта на такава една будност идва отгоре, от целия планетен и галактичен свят.

И така, всеки от нас може да направи една преценка дали е дошъл за месианство или е дошъл за развитие и със съответната йерархичност да свърши своето дело. Трябва дошлият за развитие да положи усилията си, а когато му удари часът да върши месианска роля, да е готов. Тази преценка е наложителна, за да няма излишна съблазън и недостоен упрек. Така трябва да намерим в себе си сили и да пребиваваме във всичко, защото всичко е в Едното и Едното е във всичко!