Лъч на Жизнелюбието (първи лъч)

От Библиотека Ваклуш

Лъч на Волята

Волята е битието на Жизнелюбието!

Седемте Лъча на еволюцията са седем велики тайни, чрез които се осъществява човешкият род. За еволюцията на небесните сили (серафими, престоли, власти...) няма да говорим, защото е далеч от възможностите на човечеството за разбиране. За ангелската чинност трябва да кажем, че тя не е минала човешка еволюция, но сътрудничи в общото развитие. Разбира се техните копнежи са да минат нашето развитие, защото никой ангел не може да каже, че има Диханието на Сътворителя, което прави Адам Богоподобие, прави го тайна на Сътворението!

Човешката еволюция е нещо изключително в Космичния свят. И тя е, която дава основание и на другите царства (на животинското, на растителното, на минералното) да лелеят този неосъзнат копнеж — от кристала до будността на онези седем вида животни, от които подготвят материя за човешки същества. А сътрудничеството на човека с различните йерархии е налице. Има и Слънчева йерархия, с която се е работило и продължава да се работи — Слънцето е сбор от висши духовни същества, завършили своята еволюция; има и планетно т.нар. Международно (Всемирно) правителство, т.е. наши братя в по-напреднала еволюция — те дават енергии и проектират тези Седем Лъча, които помагат за развитието на човешката планетна йерархия.

Следователно, Лъчите не са дадени без благослов на небесните сили, нито са вълнение на анатомията ни. Те са напътствани и съхранявани от една невидима Космична йерархия и от едно Всемирно правителство!

Първият Лъч — Лъчът на Волята, или както езотеричната култура го нарича още Административният Лъч, изгражда целия ни живот и затова го наричам Лъч на Жизнелюбието.

    Волята е битието на Жизнелюбието, тя е Миров пристъп на Универсума в идеята на Себеосъществяване!

Има сляпа воля, има лична, социална, мирова, а само веднъж и творческа Божия! Сляпата воля търси осезание, личната — жертва, социалната — подвиг, мировата — възкресение, Божията — Живот! А само Животът е непобедим, другото е сенки на отживени актуалности! Не бихме имали проява на религиозно поведение, не бихме имали отворено ковчеже на философския ум, нито на предаността ни, ако нямаше този Лъч на Жизнелюбието. Както от Всевластния се излъчва цялата космичност, така от човека се излива социалната общност.

Лъчът на Волята се води от Учителя Мория. Мория оглавява тенденцията за еволюция на шестата подкоренна раса в Петата коренна раса, която ще даде Новата култура.

Седемте Лъча са една въздейственост, а приложението им става според йерархията на посвещение. Лъчите нямат свои школи — те, според подкоренните раси, според националния и исторически дух на един народ, се явяват под различни формули. Така в Лъча на Жизнелюбието в един Египет намираме фараонството, в Римската империя — императорството, в една Персия намираме сатрапството... Отделният Лъч не може в своята утроба да носи поделения, той е цялостен, а йерархията го прилага в принципи и школи според историческата даденост.

Световната история е градирала през различните епохи личности, които е трябвало да поддадат своята цялост, за да се позволи след това изворите на Религията, на Предаността, на Науката да се осъществяват. Значи човекът е трябвало да се осъществи като избавен от колективността. И тук е ролята на законодателя — от най-висшите сфери до най-обикновения повелител — да изведе субекта, или индивида, в битие. Иначе човешкото същество би останало в едно стадо, в една колективна общност, а след като не е личност, повелята на Висшата Воля в него не би го подвела в подчинение, което го прави отговорен и в същото време и правоимащ. (Вижте колко далече, чак след хилядилетия дойде Хартата на правата на човека. И тя е рожба на този именно Лъч.) Ето колко далновидност носи Творческата Воля — да избави от колективната съзнателност индивидуалната потреба, за да направи човека субект на отговорност и правомощия.

Лъчът на Жизнелюбието дава основанието да се самосъзнавате; той е, който след това ще ви сложи и олтарното моление, за да се обожествявате. А няма Лъч, който в края на краищата (макар и да има отклонения) да не ни прави божествени. Защото какво е фразата Вие сте синове Божии? Това е една административна повеля и в същото време и религиозна потреба. Но вие трябва да се почувствате субект!

Лъчът на Жизнелюбието преобразява още Адамовото начало. Една велика тайна е, че преди да има смърт, един процес на Волята приспива Адам, за да изведе от него Ева, т.е. живот. Не е можело друг Лъч да я изведе освен Волята — тя заповядва „Заспи!“ Значи преди Танатос има Хипнос — сънят предхожда смъртта, а това е великолепен анонс на тезата, че смърт няма. Няма смърт като съзнание променено в усвояване на Живота! В бъдеще сами ще си определяме и смъртта, и живота! Но първом е трябвало да бъде изграден човекът. Затова получава повелята: Няма да ядеш от Дървото на знанието, защото ще умреш! — повелята да се изгражда. Повелява му се, администрира се, упражнява се воля за възпитание и воля за поведение. Адам няма още олтар, няма жертвоприноси, нито събуден ум, но има подсказана една тайна — Дървото на познанието, което служи като велика съблазън: идеята за знанието. Дървото на живота е другата съблазън: идеята за безсмъртието.

И така, преди да е ял от плода на знанието, Адам получава заповед. Оттук можем да започнем да извеждаме Лъча на Жизнелюбието.

Първото нещо в човешката еволюция е да се изгради социална общност, като от единицата, наречена Адам, се създава семейството. Адам и Ева — двойката, правят социална общност, те вече са държава (макар че нямат поданици още). Вън са от единицата, от андрогина, защото имат повелята — Идете, плодете се! Андрогинът не е бил, както се счита, мъжът и жената, а Духът и материята — раздялата е Духът да започне да овладява материята. Адам и Ева трябва да родят религия, философия, изкуство, наука... — съставки от Космичната цялост, и безспорно ги раждат, защото човекът е жива плът от Целостта. Човекът е сътворен, но има привилегията да ражда, а раждането е волев акт. (И затова Светият Дух, упражнявайки Волята на Отца, може да носи оплождане — както е казано на Дева Мария в Евангелието: Светият Дух ще те осени, бъди благословена!) Така Волята прави семейството, създава културата, дава религията. И това всичко Адам го носи в себе си, защото цялата плът, от която е направен, и Диханието — Воля на Бога, са в една велика хармония.

Природата също ни говори за своя воля, говори ни за изкуство, за философия, прави ни религиозни... Наистина, как се раждат митологичните божества, ако не като волеви сили?! Човекът се е покланял на силите в природата не само защото е бил неук и не само от страх. Той действително е имал чувство на страх в плътта, която е цялостна в природата и вибрира на всичко, което се отбелязва като живот, но Вложеният вътре в него го води да прави религия и молитва, учи го да изпълнява всеки един от Лъчите на Космичната седм`ица. Значи Бог Отец с Върховната Си воля и с цялата Си сътвореност ни учи — Той ни дава образец на хармония. Неговата Воля е духовна сила, упражнена с директност, която като динамика формира и поддържа битието.

Ето защо Лъчът на Жизнелюбието предшества останалите и се разглежда като първи: защото трябва да присъства една Воля за битие преди да събуди Адам качества и действия за моление, за познание, за проницание, за преданост... — Лъчите, които изграждат цялостната еволюция на човека да стане, както казвам, бог. След това неговите синове — Авел и Каин, вдигат олтар и имат познание за жертви, които се приемат или не се приемат... Така човекът след като получава административното си изграждане, за да организира своето поведение, знаейки що е добро и зло, получава и повелие за олтар, на който да прави свое верско изповедание. А безспорно, ще трябва да проявява преданост, ще трябва да проявява ум... — да проявява всичките тези Седем Лъча, които го правят единство.

Но какъв е актът на законодателството в ония дни на първичния човек, който ние наричаме пещерен? Макар в книга Битие да се започва със сътворения Адам, ние първом имаме един човек, който (и по силата на очовечаването на седемте вида избрани животни) отива към пещерата. Затова законодателството е било за индивидуализиране на личността от стадото. Със заповедта за личност, която трябва да спазва известен норматив, човек се отлъчва от стадното съзнание. Тази заповед му дава права, за да се дефинира, т.е. волята го определя. Следователно Лъчът на Жизнелюбието прави първо социална личност, а не социален колектив. Това е много тънката същност на Лъча на Волята.

Разбира се всеки Лъч е достатъчно потребен, защото ако нещо липсва от който и да е от тях, човекът не би бил цялост, не би бил осъществен. Оттук се създават предпоставки за грешници и праведници; за роби на греха и свободни от грях. Безспорно и социалната робия и свобода този Лъч също йерархира; той йерархира онова, което се нарича „кастовост“ или „касти“. И изобщо, идеята за свобода лежи в законодателя, който формира социални единици.

Лъчът на Волята формира социалната организация, за да може нейната цялост да храни потребите в другите Лъчи. При това не се касае само за формалните административни институции, а предимно за едно духовно администриране, което изгражда цялата ни същност, пробужда онези елементи, чрез които усвояваме различните Лъчи. Затова този Лъч в осъзнатите вече действия на човека го извиква от личното присъствие към социалната единица, която е идея за формацията, наречена държава. А подобна структура като държавата съхранява ядрото, наречено национален дух (който се манифестира в историческа действителност) на една етнична група. Впоследствие се образувала и управленческата институция (фараонство или монархия), която се е ръководела от посветени — те са, и които могат да решат проблема, ако личното съзнание на един вероизповедник изкаже несъгласие или не може да удовлетвори другия. Отделните личности може да имат разногледие, но този, който стои начело в Административния Лъч, няма право да пилее енергията на волята вън от съсредоточието. За водачеството трябва духовна енергия, овладяна мисъл и приложна воля! И затова водачът е отговорен в по-широк мащаб, макар че другите Лъчи го подпомагат.

Според Аристотел човекът е „ζώων πολιτικων“ — обществено животно, и много трудно човек може да каже „Аз не съм обществен“. Някой може да си сложи огърлието, че не се занимава с политика, но това съвсем не значи, че не е социален животът му. И не бива да се смесва политическото действие със социалната даденост. Човек не може да не бъде социален, той извършва социална дейност — присъства със своето изповедание или със своята професионалност в обществения живот и култура. Един народ обаче може да има религия, но да не направи административен път. Такъв е примерът с еврейския народ — той не отстъпи от своето религиозно кредо, но две хиляди години бе вън от социална организация.

Ако разгледаме Лъча на Жизнелюбието не само като администрация, ако (за момент) го освободим от административно-надзорния му път и поглед, можем да говорим вече за атрибутите, които властта дава. Така във всички митологии ще видим копието, трона и жезъла. Когато ръката е била спирана от пространството, се е родила мисълта да бъде хвърлено копието, за да се направи по-далечно пространство за завоевание. Ето защо копието ще открием в митологиите, но и в християнството — то е, което прави петата рана на Иисус. Иисус е прободен, за да се освободи индивидът, да му се даде божественото основание „Аз и Отец едно сме!“.

В историята на Духа нищо не се къса, тя създава своите поделения в общности, в религии, в мисловността като философия или наука. Но тайната е другаде — тайната е в завоюване на пространство по отношение индивида, който трябва да стане властник, да получи златен меч, а след това златен трон и златен жезъл!

Жезълът извежда стадото от пещерата. Така и човекът трябва стадото си от мисли и чувства да изведе от своята пещера — да им даде святост, да им даде себесъзнание да не са колективният напор. И тогава вече, да ги впрегне в колесницата на великата богиня на зората — онази Еос, която идва от нощта на бременността и носи Слънцето. Затова тя има на раменете си крила, а на главата си нагоре извита змия. Защото змията е вечният символ на мъдростта и знак на прераждането!

Лъчът на Жизнелюбието има и тази задача — да създаде със своите сили правото да укротим змията, т.е. да приложим мъдростта си. Да намерим мястото на змията си Кундалини, тя да мине в нашия жезъл — жезълът вътре у нас. Кундалини не е воля — тя е вложеният Бог у нас, но волята извежда Кундалини в действие! Това е наша тежка борба! Милиони години е работено хоризонталният гръбнак да стане вертикален, за да може да се изкачи Змията-Огън — в хоризонтален гръбнак тя не се качва; зрението трябва да е нагоре. (На човека се каза „царство Небесно“, на животинския свят — още не.) И тогава вече можем да се научим да я укротяваме. Ето защо и на короната на фараоните стои изправена змия.

Историята освен символи ни дава и реални личности, играли роля на държавници, а преди това на водачи, които са извеждали колективното съзнание в племе. Тези личности са носили един белег — да създават пулсация за еволюиране; да дават идея за водачество като образец на последование и подчинение — личен път, за да може човекът сам да се води. А ако някой не може себе си да води, той не може да води и другиго. Несполуката в това отношение е поразителна — мъртвият в себе си не може да прави живот за другите! И затова са необходими Лъчите като историческа потреба в градежа и за социална цивилизация, и за духовна култура.

Един Рама например е баща на народ и родител на религия едновременно[1]. Той е първият исторически водач. В ония древни времена царят е бил и водач, и жрец. В превод Рама означава „черният“, „тъмният“. А този, който се счита за Баща на родовете — Ману, се превежда като „светлият, небесният човек“. Ето съчетанията — небесният Адам, който, познал закона за добро и зло, е наречен стана като нас боговете, трябва да върши земни неща, т.е. с божествеността си да прави от земята царство Божие; в този сътворен Адам работи един роден Христос, в този небесен Ману работи една воля — Рама, онзи, който в своето посвещение ще получи трон!

Счита се, че Рама е седмото аватарно въплъщение на един от главните богове в индийската митология — Вишну (Кришна е осмото). И именно Рама като личност е натоварен в онези далечни времена, преди четири-пет хиляди години, да даде първите знаци на законодателство и религия. Разбира се ние не можем да ограничим човешката история само в отразеното от Ведите в индийската култура или от даденото в книга Битие. Безспорно тезата на Библията, че светът е бил сътворен преди 5508 години не отговаря на действителността. Но че това е моментът на смяна на подкоренните раси и излизането на Петата коренна раса — в това вече има и логика, и научна доказуемост, и прозрение на профетите, и верска сила!

Още в младите си години Рама е жрец на своето племе. От ранна възраст той проявява способност да разпознава лечебните свойства на растенията, както и влиянията на звездите. За него казвали, че вижда невидимото, че излъчва величие и мъдрост. Забележете — и мъдрост, а мъдростта носи просветление. Затова жреците ще го нарекат „човек, който знае“, а народът ще го нарече „вдъхновител на света“. Какво значи да сте вдъхновител на света? Значи, че сте хляб, че сте една пълна медоносна пита, от която будността на света може да взема до насита вдъхновение.

Рама има копнеж да изучи божествената наука и тръгва из земи далечни — там, където жреци (на черната подраса) разкриват пред него тайните си знания. Но когато се връща, той вижда, че човешките жертвоприношения стават все по-обичайни за неговото племе. И тогава започва да води една нелека битва срещу стадното съзнание — той дава реално законодателство, което е на опрощението и е срещу принасянето на хора в жертва.

Големите учители, големите законодатели винаги са се борили срещу кръвните жертви; поемали са отговорност за просветлението, че не може да принасяте вашия брат в жертва на боговете. Това е една от най-тежките битки, която човешкият род е водил, когато съзнанието за ценности е нямало все още пробудено знание. То е имало поклонение към всичко, което го заобикаля, и от всичко е правило богове. (Затова в митологиите стихиите са божества.)

Човек все още се колебае дали в развитието да си позволи божественост, или не, а още тогава са го считали за божество; вярвали са, че той е бог, който ще помогне, поднесен в жертва заради другите. Подобна вяра има и при прабългарите — само че като наказателност: когато ханът изневери на племето си или е в немощ, считало се, че свещената духовна енергия — орендата, го е напуснала и той е трябвало да бъде безкръвно убит. Това е водачески принцип и прабългарите са го имали много добре подчертан, много жив!

Идеята за ценности е създавал точно Лъчът на Жизнелюбието — създавал ги е законът, създавала ги е волята. Този Лъч е съхранение на живота. И един Моисей изживява голяма тревога от поплака, от роптанието на еврейския народ, че ще умре от глад и разрешава да се ядат животни. Поради вашето коравосърдечие, казва той. А в Библията (Битие 1:29) изрично пише с какво да се храни човекът — с плодовете на дърветата и със семената на тревите. Така че трябва да правим разлика между битиейността, която определя, и социалната неизбежност, която страхът е родил. И големите учители са били принудени да разрешават този конфликт. Когато Моисей носи на евреите законите „Не кради“, „Не лъжи“, „Не убивай“..., те играят около Златния телец. Това не е нехайство, това е липса на осъзната отговорност поради неупражнена още воля на Лъча на Жизнелюбието. Безотговорността не е плод на волята — тя е поведение неосенено от откровението!

    Волята като сила и откровение владее душата на този, който се е съзнал като отговорност и служение!

Можем да намерим кръвните жертви в различни исторически времена. Тотемът е искал себе си — и затова него са принасяли, но минотавърът, бикът-човек, какво искаше? Искаше човека — седем девици и седем младежа всяка година атиняните да му пращат. Така Тезей е трябвало да води тежка битва в лабиринта, за да освободи човека като жертва. И виждаме след това как в законодателство и нравология себежертвата на човека в името на идея — в името на отечеството, в името на честта, става величие. Освободен от кръвната жертва, му се дава идеята за величие като проявена добродетел. Тук е трагедията на по-новите религии — и еврейската, и мохамеданската, до известна степен и християнската, които още искат жертвоприноси. Премахването на жертвоприносите не е борба за свобода само на човека, а е борба за свобода на космичната ни присъственост, защото с вибрацията на убитото се напоява светът около нас. И затова на местата, където е имало хекатомби със стотици жертви, понякога лумва огнен пламък с искане за удовлетворение. (Това е великото на Буда — където е минавал, със своята аура е поемал отрицанията, разпръсквал ги и така освобождавал местата.)

За Рама принасянето на човека като кръвна жертва е една богохулна форма на служение. Затова когато нелечима болест обхваща неговото племе, той, убеден, че това е небесен знак, започва да търси начин за спасение. Една вечер след дълъг размисъл Рама заспива под един дъб и има видение в съня си, т.е. влиза в съприкосновение с тайните знания. Тайни са били за човечеството, когато във вековете губи вътрешното си зрение, но в древността, хилядилетия назад, хората са имали един по-реален контакт с отвъдността. И затова се казва, че на пророците или на великите духовни мъже — Бащите на народи или Господарите на закони, в сън са се откривали тайни, т.е. в тяхната непосредствена, естествена среда. За Четвъртата коренна раса астралът не е бил далечен (макар да е имало формирано физическо тяло) и човешкото съзнание много по-рядко е слизало като обитател на Физическото поле.

В съня си младият Рама се видял в едно велико богослужение. Пред него се явил един образ на величествен мъж, държащ жезъл, около който се вие змия. (Отначало жезълът, кадуцеят, тирсът са имали по една змия, после се явяват двете начала — доброто и злото.) Той му показал клонка от бял имел — лекарството, което Рама търси, за да спаси своето племе. Така от клонка бял имел Рама приготвя лекарствено питие, именувано по-късно сома. Персийците го наричат хаома, еладците — амброзия, даваща безсмъртие. Но Рама преди да търси безсмъртие има идея за избавление, за лекуване, лекуване от ниските полета и страсти на живота, защото знае закона за отиването и връщането.

Сега ние приемаме лечебните качества на белия имел, който още по времето на Хипократ са използвали за лечение дори на рак. Но Рама с него не е давал само лечебно питие, а и идеята за държава, идеята за администриране, за ред, за хармония. Защото сомата е един свещен символ и с нея се извършвало възлияние при жертвоприношение. Това е направил Рама — родил е една нова идея: жертвопринос на сома, за да се забрави жертвоприноса на човека.

Мъжът, който в съня на Рама му показва белия имел, носи името Аеск-Хейл-Хопа, което значи „надеждата за спасение се намира в гората“. И Рама не търси обиталище на племето си вън от гората, от пещерата, от земята. Защото един водач в Лъча на Администрацията трябва да учи племето си тук, на земята да прави ред, тук да издига трон, тук да има жезъл. Идеята за Небесното царство е много по-нова. Стъпалата йерархически обосновано са идвали, та Христос да каже: В Царството на Моя Отец има много жилища — нищо не е минало без своята последователност!

В Елада Аеск-Хейл-Хопа ще намерим под името Асклепий — бог на медицината. Значи исторически можем да кажем, че действието на Лъча на Жизнелюбието е и един лечебен процес. А не само болни се лекуват — лекуват се и овехтели знания! Затова казвам, че традицията е убийца. Разбира се, не въставам срещу традициите, а срещу излишието им. Традицията е необходимост за устойчивост, за утвърждаване на едно битие; традицията е, чрез която човекът напластява убеденост, когато има просветлението си в повтарянето на обредно-приложното, но когато тя изчерпи духовната си енергия, става убийца — в смисъл, че задържа развитието. Човек го е страх да се освободи от един обред, за да не кажат околните „този е еретик“, но точно еретиците правят събитията.

Традиции преминават във всяко ново учение. Забележете един апостол Павел в посланията си колко старозаветни обичаи слага. С това християнството е могло да бъде по-прието от евреите, а е било по-достъпно и за т. нар. езичници. Защото виждаме, че една теза, каквато Христос проповядва — за надмогване на кръвното родство: Тези, които слушат словото на Отца Ми, те Ми са братя и сестри, в еврейския народ не е приета...

Безспорно всяка тенденция си ражда и своето съхранение — няма мисъл без своя антитеза и няма личност без наметната дреха за защита. А кое може да променя? Вроденият инстинкт, или както много често казвам — рефлексът за истина! Той сам идва, когато пригодността на нашата мисъл, на нашите чувства, на поклонението ни родят нещо ново. Онзи, който има едно върховно мислене, много лесно се освобождава и излиза от гроб. Затова идва необходимостта ония неокастрени клони от дърветата на мисленето ни, на чувствата ни да бъдат облагородявани, да бъдат лекувани. Болният има нужда от лекари, а обществото има нужда от социални лечители. И тогава се раждат водачите, тогава се раждат жреците, упълномощени да водят социалната общност, която има пред себе си еволюция — еволюция в социалната градация на личността, семейството, рода, племето, народа, държавата.

Рама въвежда белия имел като символ на празника, който установява началото на годината (зимното слънцестоене). Той назовава този празник „Нощ-Майка на новото слънце“. Това не е сабеизъм, звездно поклонение — не, Новото слънце е, с което се върши великото възобновяване на човека, защото той, инволюирайки, забравя Божеството. И няма религия без соларен знак — Слънцето поне е безспорно. Защото ако някоя звезда се загуби, ако падне, човек може да изпита неустойчиво доверие в звездните си богове, но Слънцето винаги го е придружавало!

Ето как Рама облича одеждата на един нов бунт и тя е и одеждата на новия лъч. Това са дрехите на нова воля, на нова религия, която освобождава от принос на човешки жертви. Виждате волята на водещия, на организиращия как освобождава личността и прави племето в общото му моление по-съвършено, по-чисто, по-божествено. Жертвопринос вече бил всеки човек!

Избран за главен жрец на своето племе, Рама забранява човешкото жертвоприношение. Тази забрана е радостен път за едни, а за други е светотатство. Започва битка, която се задълбочава и от въведения нов символ — вместо Бика, наричан Тор, вместо грубата сила и бруталността, Рама избира за символ Овена, водача на стадото. Рогата като символ са свързани не само с рога на изобилието. Те означават ръководство, водачество и приемане на висши енергии; с рога са увенчавани короните на царе и жреци още от египетско време като знак на посвещение. Оттам е произходът и на двата рога върху папската тиара.

Новият символ разделя душевността на хората — да се освободят от стадното и да се напътят към олтара на божествения човек. Тогава в Рама възниква въпросът: тази война няма ли да умножи злото и да доведе племената до взаимно унищожение? Той отново потъва в размисъл и сънува нов сън. В него се озовава в храм, където един Дух, сияйният образ на онзи, който му бе дал белия имел, държи в дясната си ръка светилник, а в лявата — чаша. Светилникът е символ на божествения и свещен Огън, на великия Агни, който се счита във всички религии изворно начало на човека, а Чашата е символ на живота и любовта. В своя сън Рама се вижда осенен с жреческа тайна, защото е белязан да води своето племе и от тази чаша на любовта и живота да даде причастие на всеки, който го следва.

Светилник има и в Иерусалимския храм. Той е седмосвещен — имаме седем тела, седем са чакрите на Кундалини. Чашата пък е причастен съд. Тя е свещеният Граал, събрал кръвта на Христос; тя е четвъртата чакра в сърдечния център, която ни дава при пробудност Универсално съзнание. Ето колко неща са вложени в човека, в това родено светилище, венец на Божието творение! И колко изтънчено и колко същностно са дадени тайните: чистата духовност — със светилника; живот и любов — с чашата!

Чашата е символ и на жената, светилникът е символ и на мъжа — вместилището и огънят. Имало е време, както казах, когато половете не са били дефинирани. Но те са били потребни като материя потребни като астрал, като ментал. Без тяхната взаимност не би имало идея за човечество, което се съзнава като еволюция; човечество, което знае що е добро и зло. Това е вече човечеството — другото е стадий в борба за себесъзнание. И затова можем да се попитаме ако Адам и Ева не бяха яли ябълката, какво щяха да правят? В християнската теология няма отговор на този въпрос. В източните религии има, защото там не признават нито грях, нито изкупление там стои развитие, стои пулсът на Лъча на Волята.

В древните индийски мисления това, което наричаме съдба, е идеята за кармата — действията ни създават съдбата. Деянието обаче, което сложи човека в развитие, е вкусването плода на знанието. Ето откъде започва ограничението не толкова на волята като идея за битие, колкото на поведението във воля за битие! Митологията е въображението като вяра, материализирано като воля, а Правдата е знанието на добро и зло, възпитаващо чрез волята. В Правдата не друг определя на знаещия човек какво е умно, какво е добро, какво е глупаво, какво е зло — той, неговата воля определя! И първият принцип на свободната воля е да познаем себе си — да искаме характеристика за другия не е свобода!

Така волята е упражнена в изработване на нравствената таблица на човека. Вярно е, че човек „трябва“, но когато повелята изхожда от доктринерство, идва най-страшното: оробената душа, за която няма нищо друго освен послушание. Това можа да постигне Моисей с идеята за грехопадение — той ползва религиозното съзнание за изграждане на теократичната власт, която е най-упорна и несменна по отношение социалната единица, наречена държава. Защото всеки правен норматив, който може да санкционира, се изтърпява, но всеки непростен грях е един воденичен камък в душата. Никой, освен Маркс, не е използвал така умело този Лъч, както Моисей, а и досега това в битието ни стои и тежи.

Лъчът на Жизнелюбието събужда отговорност, която сама за себе си отработва воля за противопоставяне или воля за изпълнение. Трябва човек да е достатъчно зрял, за да ги разграничи, но дори и тогава, когато не е имал зрелостта за разграничаване, той ги е прилагал. Понякога може да е закъснявало чувството за отговорност, но никога не е изпускана волята за приложение — стига човек по пратеничество и предназначение да носи Лъча на Волята, който дава и знание. Рама е носил този Лъч и затова когато пита в съня си: О, чуден Дух, кой си ти?, чува: Наричат ме Дева Нахуша, Божествен Разум. Ти ще разпръснеш по земята моите лъчи и аз ще идвам винаги, когато ме повикаш. Сега продължавай пътя си. Върви! Така той разбира мисията си и повежда своето племе към сърцето на Азия.

Рама изгражда съюз с великите племена на туранците, които повежда, за да завоюва днешните земи на Иран. Той узнава голямата тайна какво трябва да победи човек, за да може да бъде водач — и Христос го показва, и всички Учители са го казвали — трябва да се победят три неща: глада, чудото и властта. Първата необходимост: да спре човекът само да яде, но и да чуе Слово — Не само с хляб ще се живее, а и със Словото на Отца Ми! След това да упражни воля, за да се освободи от чудото, което всъщност е жива реалност: Ако си Син Божий, хвърли се от стряхата на храма, та Ангелите да те хванат... — Няма да изкушиш Господа, Бога твоего! Защото чудото е най-трошливият стълб в храма на Великото посвещение. И последното е властта: Ето, светът е в Твоите нозе. Поклони ми се и аз Ти го давам. Сега някои и без да им се дава света в нозете бързат да се поклонят, а Христос рече: Махни се от Мен, сатана! Човек трябва да бъде свободен от изкушението за власт, за да не роди от нея своето унищожение. Ако една власт иска подчинението ви, тя е вашият гробокопач!

Възможно е човек без да властва да е властелин. В социалния живот един такъв образец е Левски. Никой друг от нашите възрожденци не може да бъде съвместен в неговата неизмеримост на смирение и достойнство. Затова Левски го наричам Икона на свободата! Отделен въпрос е, че един поет като Ботев е гениален. Но когато се касае за социалния живот, той отива с една чета да прави въстание при наличието на цяла турска армия! Това е честолюбие, с което Ботев търси слава. Левски — не! Друг пример на смирение е махатма Ганди — животът му е социална видимост и жертвен принос в идеята за мирната съпротива. Волята трябва да влезе в смирението, за да не упражним насилие — смирението е по-властно от волята!

Виждате каква противоречива тайна носи идеята на този Лъч — да обособи племе и да изгради единицата на утробата, която трябва да връща раждането; да даде царствен трон, откъдето ще се повелява, и в същото време да даде свобода от съблазън по-голяма от развитието, която иска подчинение; да създаде съвършени чеда, но да победи онова, което отклонява от идеята да стават богове...

В земите на Иран Рама основава град Вер, наречен от Заратустра „Град на чудесата“. И ето как идеите се повтарят — Томас Мор описва „Града на Слънцето“ в своята „Утопия“. Но никаква утопия не е, когато преди четири-пет хиляди години някой е правил закони и ги е прилагал, когато волята създава реалност на чудесата. Защото всичко, което е звучало като магична вълшебност, вековете го осъществяват.

    Лъчът на Жизнелюбието създава поле на всекиго да си намери приложната осъществимост — от същество да стане индивид, а от индивид божество!

И виждаме колко просторно е действието на митологичните божества; има ги навсякъде — и във войната, и в земеделието, и в работилницата, и в поезията. Всеки от нас поотделно ще се осъществява и ще създава лъч от Лъчите, но трябва да бъде и великият Зевс, който има трон и на чийто жезъл стои орелът. Във всяка митология царственото божество е именно представител на Лъча на Жизнелюбието — Рама, Зевс, Юпитер...

Рама ползва религиозното съзнание за социален градеж. И той, след посвещението си, учи човека на обновяване в неговата жизнена пътека — как да сее, как да жъне, как да отглежда лозя. Аполон, божеството на Слънцето, също слиза в Троя и учи троянците на земеделие и скотовъдство. Така че никак не е чудна тайната боговете и белязаните водачи да обучават човешкия род на все по-съвършено и все по-плододобивно земеделие и скотовъдство, защото като същност той е част и от природата, и от Космоса. Рама премахва и робството, за да освободи човека и да го направи пазител на свещения огън. А щом станеш пазител на своя собствен свещен огън, ти създаваш ред, ти си свещен. Оттук в религиите стои повелята „Не убивай!“ — защото ти си свещен! Тази свещеност за тогавашното зрение е била много по-обективна, много по-реална, отколкото за нас сега, които с контактьори искаме да докажем, че има отвъден живот.

Достигайки до Хималаите, Рама навлиза и в Индия. Ето как се говори за този поход в „Зенд Авеста“, свещената книга на персите:

    Заратустра попита Ахурамазда: Ахурамазда, свети и твърде свещен създателю на всичките видими и невидими същества:

    Кой е първият човек, с когото си разговарял ти, който си Ахурамазда?...

    Тогава Ахурамазда отговори: С хубавия Йима, този, който беше начело на едни хора, заслужаващи похвала, о, чистий Заратустра...

    И аз му казах: Бди над световете, които са мои, направи ги плодородни в качеството си на покровител...

    И поднесох му оръжията на победата аз, който съм Ахурамазда:

    Златно ключе и златен меч...

    Тогава Йима се издигна до звездите към пладне, по пътя, по който върви слънцето...

    Той вървя по тази земя, която беше направил плодородна. Тя стана с една трета по-плодородна, отколкото преди...

    И сияещият Йима събра на събор най- добродетелните хора в знаменитата Арияна-Веджа.

Според „Зенд Авеста“ Заратустра продължава делото на Рама. И в символиката на древните храмове се съзира нишка, която свързва тези велики Посветени.

Походът на Рама е една от любимите теми и на индийския епос. Там войната е представена като борба между сплетени кармични деяния, между жреците на бялата и черната магия. Това е битката между отиващата си черна — четвъртата подкоренна раса, и идващата бяла — петата подкоренна раса. Колко прозрение е трябвало да има един такъв водач, за да може от едно гнездо в днешните земи на Иран, вместо да тръгне към Европа, където няма още уседнала мисъл, да се напъти на Изток — в дълбока Азия, за да създаде Арийската култура и да създаде религия и закони. И Рама успява да изземе соковете на отиващата си подкоренна раса — да усвои нейната магична сила с право на съществуване. (Защото правото на съществуване — че сте същество, не значи още живот: Човекът съществува, Бог живее!) А след това вече да изгради по силата на нови закони идеята за новия човек.

На новата раса `и трябва святост — погребение на магичността на старата. Защото много често това, което като култура, това, което като религия е стояло в душите на предишните, се изкористява до магьосничество. И затова има епохи пълни с магии, а те са били в най-древно време и една религиозна същност. (Оттам са и някои сакрални думи, с които една баба може да ви бае и да ви отпечата астралния образ върху нещо материално.) Проблемът е да се освободим от подчинението на магията като учение и религия. И Рама точно на това учи човека — да побеждава нисшите сили и с това да спре богохулието!

Така Лъчът на Волята започва големия двубой между поклонниците на Луната, на черната магия, и синовете на Слънцето, на слънчевото поклонение. Рама въоръжава със знание служителите-жреци на култа на Слънцето и те възпяват раждането на Новото слънце от великата Нощ-Майка. С този нов култ той изгражда човека, изгражда племето, внася закони — провъзгласява равнопоставеност на победители и победени, премахва робството, проповядва уважение към жената, почитане на прадедите, установява свещения огън като видим символ на безименния Бог. Можете ли да си представите каква битка е било за съзнанието на човека! Да му дадете една капчица от това питие на белия имел — да го излекувате, да го освободите, за да изпълни една нова повеля. И тук ще разберете мисълта: Законът е верига за мъдреца и парапет за обикновеното човечество! Ето защо Рама иска да даде закон на стадото, от което да извае и да съхрани личността. Това е Лъчът на Волята, символизиран с главата на овена, който трябва да отваря път (и затова много често рогът може да бъде счупен).

Това, което Рама получава като посвещение и което оставя в пътя на човечеството, е да се надмогне конфликта при смяна на старото с новото — да се сменят разбунност и гняв със смелост. (Защото историята ги повтаря.) Значи Лъчът на изграждането, на Жизнелюбието, трябва да се разграничи от гнева като го овладее чрез акта на смелост, който ви прави победители. Едното ви принижава, другото ви прави победители. Смелостта е качество, а гневът е липса на добродетел! (Разбира се трябва да правим разлика между безпричинен и причинен гняв: Който безпричинно се гневи, върши грях, казва Христос.)

С такова знание Рама почва да възпитава и да обуздава гнева на племето, на оная настръхнала инстинктивност за съхранение. Разбунената воля не може да бъде канализирана като смелост, ако не `и се даде причастие от Чашата и не се изгорят страстите `и със Светилника. Така се създава закон, създава се социално поведение, т.е. човечество. Безспорно личната добродетел не може да бъде отчетена без социална плоскост. И затова Бог Отец казва: Адам няма помощник, да му създадем — за да може да се сравнява с някого. (Голяма тайна са наистина тези писани с йероглифа знания от предшествениците!)

Можем да приемем, че Рама, който пръв схваща обществения закон като израз на божествения, е и първият боговдъхновен. Той не само ражда идея, не само дава концепция, но я прави осезаема и приложна. (И в това отношение Христос показва най-добрия пример!) Рама, вече на преклонна възраст, става и духовен господар на Индия. При него идват царе и жреци, за да му предложат върховната власт. Ето голямото изпитание: „Велики Рама, приеми нашето подчинение; вземи короните ни в знак на благодарност за твоето законодателство.“ Той поисква една година да размисли и в Нощта-Майка получава пак интересен сън. Отново се вижда млад в родните си гори. Пред него във великолепността си се явява жена с корона. И тя му казва: Аз бях дивата жрица друид, благодарение на теб станах лъчезарна Съпруга. Аз съм прославената от теб жена, аз съм бялата раса, аз съм твоя съпруга. И сега се наричам Сита. О, господарю и царю мой, нали заради мене си преминал реки, обаял си народи и си победил царе? Ето наградата ти. Вземи тази корона от моята ръка, положи я на главата си и царувай заедно с мене над света! Но личният му Дух, Дева Нахуша, се появява и изрича: Ако положиш тази корона на главата си, Божественият Разум ще те напусне, ти няма да ме видиш вече. Ако притиснеш тази жена до гърдите си, тя ще умре от твоето щастие. Но ако се откажеш от нея, тя ще живее щастлива и свободна на земята и твоят невидим дух ще царува над нея. Това е идеята за властта — жената с короната.

И Христос не се брани от властта като Лъч, защото това е хармонията, която Космосът създава в космичното си дете; и Той прилага този Лъч в цялото Си Учение — брани се от съблазънта на властта, от изкушението да царува. Защото царственото изкушение създава и царствени грехове!

В съня си Рама се сбогува със Сита като ражда една незабравима сентенция: Висшата любов е висше отричане! Висше отричане — значи не оскърбявате малката любов. Буда също — когато жена му се затичва и го прегръща, а учениците му смутени го упрекват, казва: Оставете малката любов да се изживее в голямата!

Рама се предоставя на служение на света и неговият личен дух му казва: Подай ми ръка, аз няма да те напусна, щом ти не ми изневери. След този сън той се сбогува с пратениците — с идеята на съблазънта за власт и корона. Отпраща ги в търсене да изпълняват неговия закон, а не да сложат личността му на трон. Защото тронът винаги ще остане, жезълът ще е вечно в нечии ръце, но съблазънта може един или другиго да събори. Такава е идеята за преходността и познаване тайните на Лъча на властта — трон и жезъл винаги ще има, но воля за несъблазън трябва да си изработва човекът. И той ще пада, но и ще става, ще върви — ще краде пространство, за да гради храм, да прави академия, да търси път за преданост и служение. Той, човекът — властникът на този Лъч!

Рама се оттегля на планината Арияна-Веджа и оттам бди над хората, а от тях иска да бдят над Божествения огън. Последните години от живота си той създава нов календар, като описва зодиакалния кръг и дванадесетте зодиака. Той е първият, който ги включва в съдбата на човека и ги извежда в тяхната троичност — повелята и влиянието на Слънцето, личната същност и чертаещият се път за собствено величие и служение на човешкия род.

Така се завоюва Индия, така се създава една от блестящите цивилизации. Колкото и да е само епосна, тя във всеки епос слага достатъчно мъдрости, за да бъдат изведени в Упанишадите. Когато Лъчът на Жизнелюбието завоюва терени, той дава и мъдрост. Затова волята не е само повеля, а и изграждане; не е само управление, а и средство за просветление и хармония. Защото държавник, който иска само да управлява, не може да създаде законодателство, което да бъде уплътнено с уроците на просветлението и просвещаването. А няма просвещаване вън от религията, от философията или от изкуството, нито вън от приложно-обредното човешко действие.

Когато гради новото, истинският законодател не може само да отрицава старото. Както в Иксионовото колело, доброто и злото винаги ще се въртят. Но присъствието на злото не е достатъчно, за да загубим идеята за доброто — не! И точно затова казвам, че злото е нееволюирало добро! Не бива да губим този принцип нито когато зрим в един откъс от историята, нито когато правим преценка за космично и историческо битие. Животът е много по-плътен и историята много по-дълга. Покушението не е още убийство. Така че, когато някой върши своите злодеяния, трябва да се потърси предпоставката. Не става въпрос за оправдание — действията може да са смутителни, но те не са в състояние да отрекат Лъча на Жизнелюбието. Липсата на добродетел не значи невъзможност за раждане на нови ценности, защото понякога човек се отклонява, но това не значи, че пътят е изгубен. Личната воля е подчинена на Божията!

Това трябва да се знае, ако искаме да защитим правото на живот, което е опазено от Лъча на Жизнелюбието! Защото ако Лъчът на Жизнелюбието е волята за битие, то Вълната на Мъдростта е волята за Богоживеене!

  1. Тук и по-нататък цитатите за живота на Рама са из книгата на Е. Шюре „Велики посветени“, част I, Евразия-Абагар, София — Плевен, 1991.