10-ти събор
От Библиотека Ваклуш
Интервю
„Г-н Толев, предстои Десетият събор на Обществото „Път на Мъдростта“. Какво според Учението на Мъдростта означава числото 10?“
Едно ново начало с отговорна преценка на извървяното — обучение, посвещение и служение.
Десетицата в Учението на Мъдростта е числото на освободения човек, т.е. зримия теогон. За питагорейците тя е свещена, за индусите тя е манвантарна, за нумерологията тя е Бог и сътвореният свят...
„Какъв път извървя Обществото Ви през тези 10 години?“
Път на нова духовна реалност — Доктрината на Мъдростта — човекът бог в развитие;
Път на нова нравствена градация — няма зло, има нееволюирало добро;
Път на социално присъствие в историческото време, осъществяващо националното и мировото предназначение на България.
Това е Пътят на Децата на Деня!
„Какво е предназначението на Съборите?“
За всекиго поотделно и за всички заедно те са кръстословица на спомените, както ги кръстих навремето, т.е. среща на минала взаимност и изграждане на ново светилище — свобода от отживени навици и битка за овладяване на Служението в храма на Мъдростта, харизмата на Третото хилядолетие!
„За кого са предназначени Съборите?“
Да освидетелстват реалната осезаемост на Учението и социалната му приложимост като нова култура на Децата на Деня — те да се признаят като събожници, а не да се обичат като врагове.
„Защо Съборите се провеждат в Родопа планина?“
Защото Родопа е гостолюба планина и място на посветени поселници — Орфей, Залмоксис, Дионис и др.; личности, които са живели Боговластно, а не само Боголико!
„Какво ще отличи този Събор — десетия, от предишните?“
Всеки Събор има свои измерения на определени знания и нови откровения, които Посланията са дали за осъществяване; всеки Събор има своя аура от идеи и охранителна сила.
Десетият Събор е под водителството на Посланието на Присъствието, т.е. Бях, за да ме няма, няма ме, защото бях – Възкресението! Възкресението, което ви дава следгробна властност!
„Какво ще пожелаете на участниците в Събора?“
Да не губят величие и проиграват достойнство. Небето е достатъчно щедро да нахрани всеки, чиято отговорност го прави Дете на Деня. Дълг и служение ви чакат!
Сп. Нур
Откриване на събора
С Посланието на Планетния Логос за 2000 година: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението!, с ръката на Вечния и с пътя на Служението Десетият събор на Пътя на Мъдростта — Съборът на Присъствието, ви зове в това, за което бяхте дарени: да служите на Всемирността в отговорност пред нация, пред човечество и безспорно — пред своя Сътворител.
Непреходно поставих едно име в Третото хилядолетие — Деца на Деня. Те не може да бъдат преходни вече, никой не може да ги надкрачи в идеята на Служението. Децата на Деня като белязани човеци-богове в развитие имат една неуморност — идеята да направят възкресението си следгробна властност, за да не бъдат оскърбени боговете, че децата им не са достойни да седнат отдясно на Отца.
Има нещо, което винаги ще повтарям — че човекът, в когото е вложен Бог, трябва да позволи Бог да бъде изведен, за да може в приложението, с което той се осъществява, да не бъде смутен от най-великата тайна — смирението, която го прави властник над гроба. Не може човек непрекъснато да търси перата на пауна заради пауници.
Ето защо казвам, че има нещо много странно, това е — няма човешка мъка, която може да убие Бога у нас. Това е, което искам да бъде запаметено в прехода, който Децата на Деня, а разбира се, и бъдната даденост на човечеството, трябва да направят в Третото хилядолетие. Нека не се извиняват в умората си и нека не измерват човешката мъка като достатъчна властност над Бога в човека. Неслучайно казах, че човекът е един бог в развитие. И точно затова той не може да позволи неговата лична мъка да победи Бога у него. Не може, защото човекът като същност е една Богоосезаема необходимост; не може, защото екзистенцията е да бъде, а не да има.
- Човекът е, който води битка да има; Бог у човека е, който води битка да бъде!
Следователно като екзистенция няма мъка, която може да го умори, няма умора, която може да го спре.
Великата тайна на смирението — на това, че сте Богонеобходимост, на това, че сте екзистенция, ви дава пълното основание да се надмогнете в жертвата за възкресение. А Възкресението е най-великото тайнство, което съхранява енергиите на Откровението, съхранява лъчите, които написаха пътя на бъдния човек в Книгата на Живота. Защото бъдещият олтар на човека ще бъде Книгата на Живота. Тя няма да е олтар на жертвоприносите, а олтар на знанието. Там човекът ще се осъзнае в тази пълна отговорност, че Мъдростта като присъствие в Третото хилядолетие позволява на бъдния една идея: смъртта (най-повторимото в живота на човека) да бъде победена с най-голямото му дарение като вътрешна даденост — с възкресението. Така че самият феномен и неговото изобилие са услуга на човека в пътя му за възкресението; смъртта в идея за възкресение дава и надгробна, и следгробна властност.
Това е голямото, което Учението Път на Мъдростта остави на човечеството. Разбира се, не може още утре цяло едно човечество в неговите милиарди да се осъзнае в олтарно служение пред Книгата на Живота — то още работи с Книгата на съществованието, с Книгата на акашите. Но не може и да не чуе, че човекът като бог в развитие е неговата прицелност, което и Христос рече: Аз и Отец едно сме! Защото все пак то, същото човечество, изповяда Този „богохулник“ отпреди 2000 години, но Го изповяда, а не остана в земното притегляне на ония, които Го нарекоха богохулник! Така че идеята за този нов олтар — Книгата на Живота ще бъде пътят на неуморния — на Детето на Деня.
Мъдростта е едно бъдеще. Ето защо съм казал: Нека чуем гласа, а не ехото на Съдбата. Но преди да чуем гласа на Съдбата, трябва да знаем що иска Бог. А какво иска Той? Да изведем Неговия заключеник у нас, да разжарим огъня на знанието, за да бъдем свободни от съдбата на скръбта — да я надмогнем в тази велика идея: човекът — бог в развитие. А това можем да направим със служението. Затова тази година се изпълних с радост, че сте усвоили валентната тайна да бъдете събожници в идеята Деца на Деня и пратеници на Небето в тайната на еволюцията — зримият теогон, който има една-единствена задача: да въззове чрез служението и жертвата си човечеството на път за богове. Това значи една свобода — свобода от себе си! Тази голяма идея ражда предизвикателства.
Нищо по-властно няма в човешката пътека от идеята на Свободата! Тя е, която го кара да води битка срещу всичко онова, което го е оверижвало. Оверижван е човекът, макар и с благородна цел — да го възпитат, да го обучат, да му дадат някаква култура, да го направят верноподаник или организирано съзнание (а понякога и обидно колективно съзнание и служение). И все пак всичко това в една голяма идея — да изведе Бог от себе си. Така че болката за свобода на малкия човек в битката му за големия Бог изживява един обрат — големият човек води тежка битка за малкия бог в себе си. За да може след това Властникът в целостта на човека да каже, че няма мъка, която може да убие Бог у човека. Тази тайна слагаме в Десетия събор на Обществото на Мъдростта.
Знаете през тези десет години как са вървели и лекции, и познание; как е израствало съзнанието; как се е изграждала добродетел след добродетел в битка с това, което е било оставено. Наистина, тежка е била някога нашата битка с онзи първичен човек, когато сме се самоизяждали. Децата на Деня днес водят много по-тежка битка от тази да еволюира чистото съзнание на човека от самоизяждащ се в признание да не убива другия. Сега битката е с една властница, наречена мисъл, с един навик, една верига, която заземява в идеята на първороден грях. Първичният човек е бил свободен, а днес го сварваме оверижен... И затова Предизвикателствата към Третото хилядолетие са прицелни — срещу култури, срещу религии, срещу олтари, на които още се принасят стотици жертви. Ние не хулим никого, но знаем идеята за преходността. Дадохме на света градацията на Духовните вълни, която освобождава от попечителство всеки, който иска да остане вовеки веков несменен в идеята добро-зло, защото Мъдростта каза: Няма зло, има нееволюирало добро! Ние не можем да дадем лиценз на патент за безгрешност, но не можем да не кажем, че знаещият е повече от безгрешния! Тук е силата на неуморното Дете на Деня в неговата велика битка да спаси и да изведе на живот своя Бог, т.е. дързостта да каже, че човекът е един бог в развитие. Това, макар и често да е подсказвано в културите на човечеството, е безспорно заклеймявано от социалните дадености и от религиите — връхната дреха на Ученията (където тази тайна е стояла). Така че новият свят в Третото хилядолетие ще бъде с една нова култура. Тя не е само в това, че ще имате нов орган на познанието, тя е в целостта на една концепция, че ще имате прозрение. И не е съображението, не е аргументът, с който можете да защитавате.
- Предназначението е, което определя тайната на Служението — без себе си, а когато сте без себе си, вие сте с Вечния!
Нека опорността, която Децата на Деня показаха че имат, да стане олтарна знайност на петдневния семинар с усвояване тайните на Учението Път на Мъдростта. Мъдростта не е срещу никого, макар че е срещу всички; тя не е за всички, макар че като предназначение ще минат всички. Прав бе Христос, когато рече: Идете и кръщавайте в името на Отца и Сина; няма евреи, няма римляни, няма гърци... (Само дето не каза, че има човеци, които са богове в развитие.) И аз благославям и приемам присъствие в Десетия събор и семинара на Обществото „Път на Мъдростта“.
На добър път, Деца на Деня, в този нов дом на култура, неограничен от часовници, неограничен от зидове; свободен от китайски стени, свободен от идеологии! Дарение, което не бива да бъде в забвение сложено, и прозрение, което трябва да ви даде дълга на предназначението.
От сърце благодаря, че волята е дала власт на вашето съзнание в идея на присъствие и на вашата неуморност да чуете това, което като богопесен един ден ще е не бъдещо, а далечно, защото неговата реалност ще бъде носена от всекиго. То е толкова далече, че е във всекиго, и всеки е толкова далече от него, доколкото е могъл без себе си да го направи велика тайна на служението си.
В лекциите си тази година, с които закръглих цялата същност на Учението, бе казано, че тази земя, т.е. тялото ни, това слънце, т.е. съзнанието ни, ще се преобратят. Ще има нова земя, защото ще одухотворим материята; ще има ново слънце, защото сами ще си светим. Няма да има врагове и анатема.
Организацията на Обединените народи вече трябва да излезе с отговор за нашето искане — че не бива душата ни да бъде подлагана на анатема от която и да е религия, нито да бъде слагана мисъл за враг от която и да е гражданска позиция — защото Духът ще изпревари институциите. А казах, че свещен е човекът, не институциите. Тази голяма тайна за свободата е, която ще ви направи надвластни победители и вие няма да живеете с идеята, че човешката мъка може да убие Бог у вас.
Има една обич, която никога няма да ви тежи — това е обичта, която, получавайки, знаете на кого да я дадете. Ако я дадете на човечеството, тя с един милиметър ще го направи по-благородно; ако я дадете на природата, тя с един плод ще ви дари; ако я дадете на звездите, те с един миг ще ви осветят пътя, когато имате тревожност. Затова благодаря за тази мирова обич, която Децата на Деня ми препращат, а и на вашата преданост, уважаеми дами и господа, която безспорно е издиктувала вашето присъствие.
Честито Трето хилядолетие! Мъдростта ви чака в жертва и служение.
Благословен да бъде Пътят ви!
29. 07. 2000 г., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката
Откриване на семинара
Деца на Деня! Призвани сте в Третото хилядолетие като Присъствие на Учението на Мъдростта! Мъдростта сама за себе си не може да бъде, но чрез вас тя е живот и път. Добре дошли на Десетия събор! Той не може да бъде юбилеен, нито може да се сложи измерението, че Съборите свършват. Но е Десетият — когато единицата направи своето и когато змията захапе своята опашка. Щедростта тази година беше повече; аз няма да кажа, както някога Христос рече, че жътвата е готова, а жътварите са малко. Напротив, дори ако трябва да се жъне само с ръце, достатъчно има ръце, за да съберат плода на класа на житото на Мъдростта.
Благословени в Десетия събор и безспорно в заниманието върху това, което като програма ми се видя твърде обемисто, но като възможност вие го носите. Моля, осъществете го!
Първом, искам да кажа няколко думи за доклада[1], който чух. Не е важно, че аз поисках този доклад, важното е, че съм учуден от това, което чух. Важното е, че вие в целостта си на този семинар бяхте извеждани в онази Иакова стълбица, която е именно тайната на човека-бог и Бог в човека. И неслучайно главата на Иаков е била на камък — знаете, че в кристала е сложено първото дихание на Отца в идеята Fiat lux, за да почне йерархията да бъде сътворен свят и човек. И този Иаков стана Израил. Качвайки се по стълбата, от първия ден на формираната школа, на изграждащото се Общество „Път на Мъдростта“, наистина Небето е било толкова щедро, че ръката на сеяча е направила една изобилна посявка в хиляди човешки души, а най-вече поставена е във вас отговорността за тази жътва.
Много често ми е поставяно от хора, които, йерархирайки в науката, почват да говорят за методики, че при нас нямало методика.
Когато се ражда Учение, то не говори за методики. Методика, след като се роди Учението, ще трябва да се приложи. Но това, което чух в доклада, е нещо повече от методика. Не само че пелените на детето бяха готови, не само че повоят беше сложен, нещо повече — пелените се оказаха малки за възрастта на това дете и повоят се оказа къс да повие това, което в цяла България е станало.
Не съм поискал документа, за да имате свидетелство. Но вие трябва да имате, вие сте длъжни да имате свидетелство, защото то е опорността ви. То е духовното ви свидетелство за това какво е извършило едно Учение, каква е духовната плътност на трапезата на Мъдростта или на цялата тази голяма пътнина, която сме извървели с тези неизброими километри. И аз трябва да ви призная, че умора не съм усетил, защото който върши Божие дело, той не се уморява. Не казвам Божие дело в баналността на институти, говоря за Божието дело, което чака у вас извеждане и живот. Така че вие имате едно свидетелство и тези, които за първи, втори или трети път са дошли, без да са извървели това, имат вече в себе си извървян път. Имат опорност и взето причастие на просветеност, на преобратност. Защото това, което извършихме (може още всичко да не е усвоено) като предназначение, е нещо, което е повече от атомния взрив. Много повече е, защото тази енергия не внесе само смут, а и тенденции за благодат и развитие. И ако ние внесохме смут с Учението Път на Мъдростта, като се възправихме срещу културата (особено с това, което нарекохме Предизвикателство към Третото хилядолетие), това отричане не е защото светът е живял в безсмислие, а защото светът не е имал по-посветена мисъл. Така както нямаше и тайната за енергиите — когато овладя електричеството, беше доволен; сега, когато има атомната енергия, е възхвален. Но ние искаме да му дадем нещо друго — енергията на Духа, властта на Мъдростта, победата на Възкресението като надгробна властност; великата тайна: човекът — бог в развитие.
Аз наистина съм много благодарен, макар че може да има пропуски, може да има възхваления, но в наличност е един голям документ. Някои могат да бъдат с претенции за нещо, което не е било уловено в техния модул, други с претенции за укора, за да се спести грешка. Но една от тайните е доблестта. Ако ние нея загубим, не можем да вървим. Възхвална бе тезата за недоразумения. Да, аз мога да ги извиня, че са човешки, но не мога да позволя да ги понасям, когато не са божествени. Разбирам човешките недостатъци, но не мога да си позволя да понасям „божествени“ небожествености, или себелюбие, или липса на достатъчно отговорност в името на Обществото „Път на Мъдростта“. (Отидоха си някои — щастие за Обществото!) Още преди години, когато ме попитаха: „Христос е казал: Овчарят, който кара сто овци и една овца се загуби, оставя деветдесет и деветте и отива да търси едната, вие какво бихте направили?“ Рекох: „Една да остане, няма да търся деветдесет и деветте!“ Защото са различни културата на Любовта и културата на Мъдростта. Христос трябваше да даде идея за прощение и да ви каже: Обичайте врага си!; ние дадохме няма зло, има нееволюирало добро! и казахме, че има събожник, а не враг. Себелюбие и себечувствие лишиха тези, които си отидоха, от най-голямата тайна, която последните лекции дадоха. Така че жал не може да ни обхваща. Простимост на човешкото, но ако прозрението за божественост не иска да позволи на човека да изведе вложения в него Бог, тогава за каквото е пригоден!
Не можем да спираме по средата на Пътя! Когато Иаков води битката, води я за Израил. Най-важното е — имаме ли отговорност. Защото се злоупотреби с някои термини, които останаха термини, а не духовни пътища. Злоупотреби се. Парадира се, че непременно личността е свещена, но институциите — не. Ами ако тази личност не е още свещена, трябва ли да отречете институцията, която ви води към свещеност?! Защо отнемате богатата валентност на една доктрина? Заради личната си дреха и облаги. Изрично казах: Голямото служение е без себе си!
Това, което ни събра, това, което ни извика на йерархията на Служението, е този семинар, чиято традиция ще остане, както изначало, когато се роди идеята, определих — кръстословица на спомените. Аз, който отричам традициите, не съм против традицията, която трябва да изработи човека. Отричам традицията, която игнорира човека или го държи само като човек, но не го прави божество. В Посланието за тази година е казано, че голяма, велика тайна е да благодарим на тази Мирова воля, която събра в Третото хилядолетие Децата на Деня. Това е, което дава възможност с кръстословицата на спомена при отворените двери на Третото хилядолетие да се съберат в една голяма идея: човекът — бог в развитие, онези, които в хилядилетия са се търсили, онези, които преди хилядилетия са били в една и съща школа.
Понякога някои не могат да се понасят, защото в Учението на Правдата са се възправяли, защото в Учението на Митологията някой бог е бил по-малко властен, отколкото неговият събрат (един Хермес открадна кравите на Аполон, а те са братя). Всичко това ги е възправяло в една тенденция — да се качат на Олимп, да бъдат по-богове тогава, когато като стихийни богове са грешали. Така че понасянето ви понякога е един стар спомен за нещо, което ви е извеждало в една битка за повече. Но — освободете се! Освободете се от минало, защото: Мъдростта слуша гласа на Съдбата, а не ехото!
Именно сега, когато се влиза в Третото хилядолетие с една нова идея: Мъдростта — Присъствие, ще трябва да се освободите от магнита на миналото. Тогава наистина зрелостта е, че личността като свещеност може да излезе от кухнята на миналото на една институция, в която е служил и в която е имал големите награди. Защото една расова доктрина даваше награди и създаваше белязани личности. Христос каза: Обичай врага си!, а сега изведнъж ви се каза, че у всекиго трябва да видите събожника си. Но стои във вас оня властник, който ви е отреждал величия, така както религията и културата (ако щете и на християнската църква) ви проповядва. Нима толкова лош е бил инквизиторът, щом всички са му правили поклони? А този инквизитор сега е роден, и той има своята плеяда. И ако чуе Учението за Мъдростта, какво трябва да направи; с кого трябва да се прости? С пулсациите на расовата кръв, с догматиката, с поведение и име в историята. Защото някои почват да казват какво са били... Какво сега ще направите, а не какво сте били — какво ще направите като Деца на Деня! Защото Петър беше три пъти изгонен от Христос и след това отиде да върши апостолство.
Това е голямата тайна, с която вие трябва да направите тъкан от Посланието. А то какво иска, щом Мъдростта е Присъствие в Третото хилядолетие, какво ви каза? Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в Пътя на Служението. Точно това трябва да се осъществи — присъствието ви в Третото хилядолетие като Деца на Деня, чието прозвище е „Пътниците на Мъдростта“. Ако това не забравите, тогава това присъствие е осмислено и е благодатно. Защото това, което чух, е нещо повече от достойнство. Вие сте го минали заедно с мен; вие сте вървели навсякъде в тези краища на България; вие сте ме чакали там или тук; вие сте чували думи, с които живеете; вие сте извеждали реч, с която сте казвали и бранили Учението.
Това голямо пътешествие на Децата на Деня е, с което безспорно присъствате и отивате в Третото хилядолетие. Методика е имало, но трябваше да се завърши, за да може да бъде видяна. Нищо случайно в света няма!
- Никоя ръка не е по-властна от ръката на Съдбата, докато тя ви направлява и словото, и пътя.
Тази ръка заедно с вътрешната ви будност не търсеше и не градеше външни олтари; тя, заедно с вас, пишеше в Книгата на Живота. Книгата на Живота е бъдещият олтар на вътрешния и зрим, и незрим храм на Пътя на Мъдростта. И то е, което в Посланието дадохме: Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!
Нека богатството на душата и щедростта на Духа да не ви уморят в съзнанието да приемате плодовете на Мъдростта! Тя е повече, отколкото знаете. И то не е скръбно, а потребно, защото самодоволството е част от идеята за самоубийството.
Дерзайте в тази хубава гостолюба планина, която аз винаги съм посещавал и обожавал, дори и съм я кръстил преди години — няма по-гостолюба планина от Родопа. Дерзайте! Научете се от това, което правят боровете и елхите — устремете се нагоре, та когато слезете в социалната реалност, станете широколистно дърво — покровителствайте света! Станете орех или дъб (ореховите листа символират в църквата Светия Дух на Петдесятница).
Не се уморявайте в идеята за взаимно прощение, по-скоро уморете се да се оскърбявате. Аз винаги съм оспорвал това: „Errare humanum est“ — „Да се греши е човешко.“ И винаги, несъзнателно или съзнателно, съм казвал: Докога!? Дойде моментът да кажа докога. Не можем да се извиним вече като човеци, след като казахме, че човекът е един еволюиращ бог. Вие ще трябва да намерите или извинение, или формулата: Да се негреши е божествено! И тогава да намерите правото си на съществование да прощавате и да не грешите като човеци. И все пак сте човеци, но в никакъв случай не намирайте извинения! По-скоро, ферментирайте, себеоцелявайте в идея за божественост.
На добър час! Плоден, творчески и отговорен семинар, Деца на Деня!
30. 07. 2000 г., Родопа, м. Студенец, станция на СМК
Закриване на събора
Благодаря на Небето — израз, който вгръща всички същества от Сътворителя до неговите съсътворящи — за всичко това, което можа да стане: да ви се даде една безспорна сила, която да не спира волята ви в осъществяване пътя на боговидното и богобъдното. Това е безспорният ви утрешен ден!
Вие взехте достатъчно от това, което озари деня на Децата на Деня тук. Потвърди се копнежът ми и формулата, че Съборите трябва да станат кръстословица на спомена. Нещо, което не може да бъде заличено, е, че няма посредник при Богооткровението — между Бог, Който дава, и божието същество, което понася Посланието. Това е най-тежката отговорност, която бъдността отрежда на Децата на Деня — без посредничество! Трябва лична будност, неуморна воля и готовност за безсебие в служение за всичко.
Благодарен съм на това, което организирано беше направено тук; и наистина плодът е налице. Удовлетворението не е дали достатъчно се нахранихте с Мъдрост, а че достатъчно живяхте в аурата на Мъдростта, която не може да отгоните, защото тези, които се нахранят, могат да огладнеят, но това, което ви обгръщаше, което ви определяше диханието, което беше кислородът ви, е Мъдростта. Мъдростта като Учение, Мъдростта като формулирана теза, Мъдростта като реалност, която вие демонстрирахте в продължение на пет дни. Реалност, която трябва да отнесете вън вече от Обществото (имало своите семинари и своята култура тук), тази реалност, за която съм казал: Има една реалност, по-реална от реалността, тя се нарича Дух! Чрез Духа — заради Духа, заради зримия теогон. Заради скръбността, която е обзела света; заради този немисловен и недостатъчно морален акт на живеене; заради издевателствата, които стават азбучно обучение на децата. Ето защо казвам, че свещена е личността, а не институцията, независимо дали е верска, правна или социална. Личността е, която прави институциите. Най-после светът трябва да си сложи глед и да разбере, че Партенони могат да падат, но не личността. И точно тук е битката ни, точно тук е присъствието ни, за което дължим, както е казано в Посланието, неимоверна признателност на Мировата воля, която изведе вас, Децата на Деня, в първото стъпало на Третото хилядолетие. Тук вие в продължение на пет дни го потвърдихте. Не е проблем да кажа колко богати станахте. Има богатство, на което не може да се завиди. Този, който може да завиди на богатството на Духа, той никога не може да извърви Голготски път, защото ще го е страх да не си загуби „съкровището“.
Нека поискаме една неуморна воля и една покровна ръка, за да счупим печатите и да отлистим лист по лист Книгата на Живота. И тогава бихме познали защо бе йерархиран Животът, защо бе казано: Аз съм Пътят!, защо бе казано: Аз съм Истината!, и чак тогава: Аз съм Животът! Защото само Животът е непобедим, другото е част от едно отвоюване, с което сме се забавлявали в идея за достойнство. И всичко ще загуби стойност тогава, когато прочетете един ред от този голям неизчетен от никого още в цялост алманах на живота. Чак тогава човек може да каже защо поставихме тайната: достатъчният на себе си като непобедим.
Да, вие имахте най-богатата трапеза, която светът поднесе. Това не значи, че когато ще дойде Истината, няма да има богатства. Ще има, но няма да бъде водена битка за победа над човека. След като е мъдър, колко битки човек трябва да води за Истина?! Тогава тя сама за себе си идва с пособията, които Учението на Мъдростта ви е дало: да четете Книгата на Живота, да имате третото око, да сте това, което се каза: „Да бъдеш!“, да бъдеш екзистенциалността на Духа, а не дрехата на мисълта, не рефлекса на обикновеното. Тогава радостта ви няма да бъде така властна, както съм казал — че тя е усмивка на Мъдростта. Тук радостта е, когато извоювате предпоследното стъпало на универсалното съзнание на еволюиращия човек в бог, защото тогава трябва да носите само отговорности, че сте богове. А сега носите развитие да бъдете богове. И затова е така характеризирана радостта — усмивка на Мъдростта. Нека тази усмивка и тази родена отвътре радост никога да не се загуби от вашето Боголичие, а я утвърждавайте с това, което Мъдростта ви дава — оръжието на Боговластието.
Колкото и много да искам да говоря, предоставям тази свобода на вашия личен път и на вашата отговорност в пътя на Служението. Богобъдното ви чака. Нека ръката на Вечния ви покровителства в този път! Тогава с нищо няма да бъда по-радостен от това да видя, че Децата на Деня са извели пленника, който чака отколе своята голяма свобода.
- Ограниченият Бог прилича на свободния човек! Нека свободният човек отверижи ограничения Бог!
Това е вашето битие — да изведете пленника, който ще свидетелства, че сте били свободни човеци.
Величието на българския народ е в това, че никога в своята хилядилетна история (не само 1300 години тук, но навсякъде, където е имало българи), нито в неговата лична мисъл, нито в неговата приложна воля, нито в социологията му, нито в моралната му конституция е стоял въпросът да прави някого роб. Ние нямахме поведение на оробяващи, макар че сме били победители. Ние сме единственият народ, който има в Конституцията си такъв член: „Роб, влязъл в България, става свободен.“ В Конституцията ни след Освобождението, представете си — след 700 години робство! (Пак твърдя — били сме под робство, но никога роби!) Това е моето упование, че България е богоизбрана.
Нека свободният човек у вас, този, за когото казах, че битката завърши, изведе пленника или ограничения Бог!
На добър път! Нищо по-властно няма от това да осъществите себе си, като се забравите в делото на Служението!
03. 08. 2000 г, Родопа, м. Студенец, станция на СМК
- ↑ Доклад-анализ за изминалите десет години на сдружението „Общество Път на Мъдростта“