11-ти събор

Мъдростта – Живототворчество!

Интервю

Господин Толев, каква нова тайна ще открие 11-ият Събор?

Ние сме Деца на Деня — освободители, а не вестители. Учението Път на Мъдростта е тревогата на Третото хилядолетие.

Всеки Събор е страница от Животворчеството, а по-голяма тайна от Живота няма — усвояван и прилаган чрез йерархията на Духовните вълни, в случая Мъдростта, която ви казва: Господин Толев, каква нова тайна ще открие 11-ият Събор?

Ние сме Деца на Деня — освободители, а не вестители. Учението Път на Мъдростта е тревогата на Третото хилядолетие.

Всеки Събор е страница от Животворчеството, а по-голяма тайна от Живота няма — усвояван и прилаган чрез йерархията на Духовните вълни, в случая Мъдростта, която ви казва: Господин Толев, каква нова тайна ще открие 11-ият Събор?

Ние сме Деца на Деня — освободители, а не вестители. Учението Път на Мъдростта е тревогата на Третото хилядолетие.

Всеки Събор е страница от Животворчеството, а по-голяма тайна от Живота няма — усвояван и прилаган чрез йерархията на Духовните вълни, в случая Мъдростта, която ви казва: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция, т.е. свобода от тайни, които захранваха тайнствата.

Търсете сега тайната в числото 11, което според нумерологията не се събира!

Каква е ролята на 11-ия Събор в осъществяване идеята за свобода от съдба, посочена от Вас в тазгодишното Послание на Живототворчеството?

По-горе казах — свобода от тайни. В 11-ия Събор Децата на Деня ще се докоснат, по степента на своята будност, до знанията, които има и носи Книгата на Живота, която нарекох новия олтар и съзнание на Бога.

В този цикъл от лекции и събеседвания Децата на Деня и гостите реално ще осъзнаят думите ми: Що иска Бог, що чака човечеството и що е позволила съдбата. Това е свобода от тайни, свобода от протяжната воля на съдбата, т.е. от карма и прераждане.

Как ще се промени човешката еволюция, когато се освободим от съдба?

Свобода от съдба не означава вече свобода от еволюция. Нали казахме, че човек е един бог в развитие? Човекът е още смъртен бог, а тя, еволюцията, тепърва ще го доведе до Този, Който може да възкръсва и да чака Единосъщие. Иначе се обезсмисля призванието да осъществите предназначението си.

Каква е отговорността на Децата на Деня в Третото хилядолетие?

Децата на Деня имат само една отговорност: „Свобода от себе си!“ Такава е повелята на Служението. Другото е обучение и легитимиране на човека!

Вашето пожелание към участниците в Събора?

Намерете зрението, с което можете да четете Книгата на Живота — останалото е живяни и отживени актуалности!

Откриване

Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня!

Моят личен акт на признание към вашата воля, която ви е довела тук, е чувството ми на благодарност и благословът, който Посланието, тазгодишното, на Живототворчеството ви даде най-голямата идея в света: освободете се от съдбата, за да изведете Бог в живот, защото човекът е един еволюиращ бог. Това благословение е от личната ми воля и от отговорността пред това, което с едно общо име наричам Небе. Поднасям ви благослова и на онова, което се нарича свещена земя и гроб Господен. Благословени бъдете от тези свещености, защото тезата ми е, че човекът е свещен, а институциите – преходности!

Днес Обществото Път на Мъдростта е извикано да отпразнува своя Единадесети Събор. Неуморността на вашата душа и отговорността на вашето служение нека го осветят с най-големия олтар, който тепърва открихме в Третото хилядолетие – Книгата на Живота!

Единадесетият Събор е това, което написах в книгата на Дома на Мъдростта.

Първом: Нека път да ви бъде волята на Единосъщието! Единосъщието е една от валенциите, която Посланието на Живототворчество притежава. Защото Единосъщието е част от духовната същност на това, което един Голготски път изведе – Кръста, или битката между Дух и материя в нейната осветеност, за да може това, което женската утроба ражда на тази планета – човека, земната утроба да ражда чрез гроба си за Възкресението. А Възкресението е единственият път на одухотворената материя, която може да ви доведе до вашия Отец, Който за разлика от предишни божества не си яде чедата, а покани Своя Син да седне отдясно и Го направи Единосъщ!

Второто е: Нека живот да ви бъде Молитвата на Мъдростта! Тя ви казва: Научи ме жив да бъда в Тебе, светъл в Дух и Душа... Нямате прошение за всекидневния хляб. И нямате извинение, че не знаете, така както Христос се опита да оневини престъпността на вековете в една бивша религия, в която беше роден: Прости им, те не знаят! В бъдеще не може да има прощение – от това, че не знаят, на тези, които са отворили аналите на Учението Път на Мъдростта! Самата Молитва им казва и иска: Научи ме жив да бъда в Тебе... Молитвата на Мъдростта е духовният хляб, от който човекът бог в развитие взема своето причастие!

Третото е: Нека за олтар на служение да ви бъде Книгата на Живота! В цялата история на човечеството олтарът беше вън от човека и към него той се напътваше със страхопочитание и носеше своите жертвоприноси. Тепърва в Третото хилядолетие влезе една нова идея за служението – олтарът вътре у нас! Книгата на Живота, която може да бъде разпечатана само от този, който е осъществил Възкресението си и може да направи с волята си Единосъщие!

Трагедията на човечеството е, че живее с идеята, че Адам е изпъден от Рая и следователно грешникът трябва да прави път за опрощение.

• Адам може да бъде изгонен от Рая, но Бог не може да бъде изгонен от човека!

Бог не е изгонен от човека! И ние дадохме в Посланието, че тази голяма битка, с която трябва да бъде освободен човекът, е: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Затова нарекох това Послание Живототворчество, за да изведете онова, което казах – че не е само бог в развитие човекът, но е и бъдният Съсътворител. И неговият олтар не може да бъде вече вън, той трябва да бъде вътре в него. Тържеството е тържество на душата, а не на ума, не на съображението. Защото тази голяма енергия на Живота, която съпровожда еволюцията, захранва енергията на съдбата и ведно с това, както знаете, цялата култура на митологичните богове и богини-съдби си отиде. Следователно, на човека му остава нещо, което Посланието на Живототворчеството му дава – без болка да се прости със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, дори на своя Дух! Защото той чрез Духа си припознаваше, чрез душата си живееше, а чрез мисълта си принасяше жертвоприношенията.

Свобода от престолнината на миналото – това е голямата тайна на Посланието на Живототворчеството, и тогава съвършено логично е да поискаме от човека да направи свобода от съдба от пътя на своята еволюция. И то защо? Защото знанието, което притежава, е битка, която ви е извела до Единосъщието! Тогава си позволете да осветите един нов олтар – Книгата на Живота. А това непременно трябва да стане като обезгрешите пътищата. Не олтарите са виновни, а пътищата са били грешни или потребни в грешката им да бъдат освободени от бъднината на едно ново мислене, на един нов живот! Така както Любовта можеше да надмогне това, което пътникът искаше – тя даде прощение вместо възмездие, обич на врага вместо отмъщение. Но само Мъдростта може да обясни великата тайна на Единосъщието. И тогава ние ще разберем защо в Посланието за свобода от съдба сложихме всичката своя бъдна енергия – за да извикаме това най-велико тайнство.

Съдбата до такава степен е била властна, че с ужас е констатирано, че и боговете се страхуват от нея. Но някои философи, като един Платон, са считали, че свободата и добродетелите са в състояние да променят, да развият в човека способност, която се издига над съдбата. Живототворчеството като Послание постави тази най-голяма потреба, а именно свобода от съдба и след като имате знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!

Затова казвам: Нека път да ви бъде волята за Единосъщие; нека живот да ви бъде Молитвата на Мъдростта; нека за олтар на служението ви бъде Книгата на Живота!

В Посланието на Живототворчеството, не само прозрението е неговият окомер, а предназначението е неговото основание. Предназначението е да правите съдба, а не тя да ви прави; предназначението е, което ви извежда; предназначението е, което ви прави Съсътворител! И тогава ние ще разберем, че Съдбата е само институция в голямата битка за надмога дори и на самата еволюция, еволюцията на човека. Тя е институция, от която трябва да се освободим!

В такъв случай ние можем да разберем що е това, което търсим като Единство – търсим го между утробата на жената, която ражда човека на планетата, и утробата на земята, която ражда идеята на Възкръсващия, можем да кажем какво е Единството в тази раздвоена цялост – в този еволюционен пулс.

• Единството е знакът на битието, а Единосъщието – знакът на Космичната божественост!

И тогава няма да имаме страх, че Адам е изгонен от Рая, защото, както казах, Бог никога не е бил изгонен от човека. А когато Бог е у нас, ние създаваме идеята за личната свобода, но която трябва да приложим и осъществим като потреба на социалната свобода. Когато някой извърши освобождаване от съдбата, тогава той прави приноса на това, което се нарича социална потреба от свобода. Нейният път, много пъти повтарям, нейният път е един нов кодекс на моралните стойности. И ние го сложихме в надслова няма зло, има нееволюирало добро! Ние го поискахме, поискахме го като идея на прощението със старите престолнини. Тогава на нас нищо друго не ни остава, освен да направим тази единствено голяма и прецизно сложена в нашите измерения идея за забрава – отговорна преценка на забравата. Всичко друго можем да забравим, не можем да забравим Бог у нас! И Той чака Своето извеждане. Свобода!

Мисълта доведе човека до очовечването; откровението като идея на прозрението довежда човека до обожествяването! И ние правим тази йерархия – йерархия на развиващия се, който усвоява божественост, но който още не е Бог.

Затова в този Единадесети събор нека Децата на Деня успеят да познаят, че светът е толкова божествен, колкото може да го направят техен дълг и тяхна отговорност, тяхно знание и тяхна молитва. Това е, което мога да им пожелая. А семинарът да даде онова, което казвам: нека бръкнем в джоба на съдбата, да извадим своя жребий и да я хвърлим без да отроним сълза! Имайте тази смелост да не отроните сълза по една съдба, която ви е спохождала в личния и социален бит; която дори ви е давала достатъчно радости; която ви е наскърбявала; която ви е лишавала и ви е създавала болезнености. Няма вечна съдба, има вечен Бог! Има свещен човек – а не институции!

На добър път, Деца на Деня! Във вашата бъдна работа – успех!

28. 07. 2001 г., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката

Откриване на 6-ти семинар

Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на Служението. Служението е това, което Всемирният ни позволи – да бъдем Негови деца; и в този път без себе си всеки да го изведе като Негово сътворено дете.

Давайки основание на този благослов, който времето ни предостави с Учението Път на Мъдростта, ви поднасям поздравления от свещената земя, където стъпките на Христос, където аурата на Христос, където словото на Христос е правило и оставяло материални паметници; където историята е натрапчива за Неговото реално присъствие; където молитвата Му остава несмутена. От този свещен гроб и от това свещено място е видно, че не само историята е достоверност, но Духът е повече от история, защото той прави история!

Моят дар, който ви донесох оттам, е една свещица, която запалих на самия гроб, над самата плоча на Възкръсналия. Мислех, че нищо повече няма да бъде измерено – не в богатствата, а в ценностите. Богатствата могат да бъдат преброени и могат, както казва Христос, молци да ги поядат. Ценностите – а това безспорно са благата на Духа – никой не може да отнеме. Неговата ценност е, така както казва Иоан: Той беше светлина, която стана живот на човеците. Тази малка Негова светлина ви паля в този момент в признание на един от най-големите Учители на земното кълбо – Иисус, Който бе наречен Христос, защото се усвои и се приложи във Възкресение, за да получи Единосъщие. Пътя, Истината и Живота Той остави! Не можем да Го снемем от себе си и не бива да Го опорочваме в живеенето си. А на този, който беше поискал да отиде да погребе своите си, Христос му каза: Ако ще вървиш след Мен, остави мъртвите да погребват своите мъртъвци! Така че тези, които са мъртви, нека да си отидат към своето гробище.

Паля свещта, която горя няколко секунди над гроба и плочата на Христос. Тази светлина е знак на онази, която не бива да угасне.

Скъпи Деца на Деня, има неща, с които, както казах, не могат да бъдат измерени стойностите на щедростта на Небето по отношение будността, а не благоволението и не благоразположението. Има стойности наистина, които не са богатство, а са ценности.

• Ценността във всички обстоятелства не мени стойността си, защото тя е дар на Духа!

Ние до такава степен сме сраснали с идеята за съдбата, че тя е станала по-реална, отколкото реалността на нашия живот, отколкото реалността на Духа. Казвам нашия живот, не казвам в нашето живеене. Живеенето безспорно се определя (както и културата на света се създава) чрез Ученията на потребата на Духа, чрез йерархията на Духовните вълни, с които умът се удовлетворява и душата се възпитава, но Духът в своята търсимост още не е намерил пълното си откровение. Той привиква в мълчаливото чакане на своята будност, защото трябва това, което наричаме материя, трябва това, което наричаме мисъл, трябва това, което наричаме душа, да привикнат да понесат вибрациите на Върховното. Оттук е дошла идеята за страданието, оттук е дошла идеята за съдбата, оттук е дошла идеята на грешния човек.

Изнизани са не хиляди години, стотици хиляди години, в които това, което е наречено човек, се е изграждало в идея на поносимост, но е боледувало от възможността да проявява амбиции, които са му създавали тревожността на неговото земно престояване. Неизмеримостта и амбицията, това е една от големите битки, които човечеството с една обща формула нарича съдба. Духът се търси, а мисълта на човека му създава чрез амбицията болезнености. И тя, мисълта, иска да оправдае неговото преклонение чрез съдба. И виждате, че културите са създали и богини на съдбата.

Така човечеството върви своята дълга пътека, човечеството създава своите култури. И в края на краищата йерархията на поносимостта, а не на измеренията, почва да получава това, което Духът като своя пулсация, а след това и като най-голямата своя тайна – откровението, позволява на вътрешното зрение: събужда вложената божественост в нейната пълнота на изявяване – тази Змия-Огън, която уж изкуси, а всъщност извика чакащия Бог в човека. Тя го изкуси в преценката на ума, а всъщност в щедростта на Небето дари на човека тайната за мъдростта!

И безспорно, Учението Път на Мъдростта носи точно този освободителен момент в цялата земна и небесна култура. Земни и небесни, защото, знаете много добре, че културата, която се изграждаше на земята, беше си създала подземна култура, наречена преизподня, или адес, и културата, която Христос позволи вече с Духа да се изнесе в небето, изгради и небесна култура, която наричаме Царство небесно. Тези неща присъстват, но като осъзнато поведение те бяха доведени само до олтарно моление и жертвопринос.

Така човечеството търсеше своя Бог, живееше със своето Божество вън от себе си. Хилядилетията оставиха смутът да играе роля на будност, оставиха съдбата да определя поведение и да ражда това, което философията нарече детерминизъм – предопределение. Религиите го взеха и създадоха човека на страха. Христос се опита да даде една идея, но по-скоро на човека му се натрапи тезата за изкупление, а не идеята на Любовта като възземане и минавайки през Възкресението да прави Единосъщие със своя Отец. Разбирате ли колко големи са били кръстовищата, през които човешката душа е минала, за да може в тази пътека след това Духът да ниспосле, както се казва, своите дарования!

За съжаление и досега човечеството живее във веригата на забранената идея за Единосъщие. Дори ще го намерите в брошурките на различните религиозни формации, които даже говорят за една псевдокултура на Единосъщието, една псевдокултура на Троицата Единосъщна. Може би точно тези вибрации в душата на човека му създават понякога непрозрение в Учението на Мъдростта. Но този вътрешен бунт го води и към това, което безспорно пак само Учението Път на Мъдростта постави – отземяване. Защото по-голямата част на човечеството живее със закона на грешника, на заземения. Гравитационният енергетичен поток на хилядилетията в мрежите на съдбите! А митологията ни даде един голям образ – на мощта на земята, на майката Гея, която ражда син, непобедим тук, се противопоставя принципът на бащата Зевс, който трябва да отземява. Сблъскват се два големи принципа, за да се изявят две големи енергии. Вижте, Христос ви изнесе в Царствата небесни; Учението Път на Мъдростта ви дава отземяване, което културата на митологиите ви посочи, но не оформи, защото само Кундалини, който е принципът на Божеството у нас, който е същината, може да ви възземе. И тогава разбирате защо Христос каза: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец!, но не рече: „Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!“.

Разбирате ли какво е това велико тайнство и това Послание, което тази година дадохме? Послание, което нарекохме Живототворчество. За първи път на сцената на тази планета се излиза с една култура, която не е нито академична, която не е и религия, а е Живот – Живототворчество! Излиза се с идеята Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Ако някой не можеше да схване, трябваше поне да не се опитва да принизява. Аз много съм смутен от това, когато се опитват някои в своите интерпретации да принизят стойността на големите култури. Когато човек иска да живее с едно Учение, той трябва да разбере тази голяма тайна – или се връща да погребва мъртъвците си, или оставя мъртвите да погребат мъртъвците. И който не може да извърши втория от тези актове, той не може да върви Път!

Тази година с това Послание, а именно Посланието на Живототворчеството, ние не направихме само петата рана на Мировата личност, на Мировата божественост – да освободим чрез раната в гръдта на Христа, да освободим вода и кръв, т.е. астрал и Аз, а направихме нещо съвършено друго – ние освободихме, така както казахме, битката на мисълта, която очовечва, заради откровението, което обожествява. Ние освободихме човека! А сега той трябва да води битка за свобода от съдба. Ако тази преходност не се види, тогава къде е поточната властност на Живототворчеството?! Казвал съм една мисъл и ще я повторя: Адам е изгонен от Рая (нещо, което в Свещената книга е прието и след това се акордират песните на спасението и изкуплението), да, добре, изгонен бе Адам от Рая, но няма начин някой да изгони Господ Бога от нас! Кундалини стои и чака. Затова мъглявините няма да имат място в пътя на Децата на Деня!

Аз ви честитя потребата, наистина говоря за потреба, а не за присъствие само на Шестия ваш, така както го казвате семинар. И той може би точно затова, не по съвпадение и не по нишките на съдбата е шести. Шестицата е разделната тайна с потенциалността, която трябва да изведете в динамика, защото шестицата е сятото семе, на което чакате изкласа. Може би точно неслучайно тя е този семинар, в който именно вие ще захраните с поведение и с усвоено знание, за да може посятото да изкълне, а след това и да го пожънете!

С това откривам Шестия семинар и ви пожелавам плодоносие. Нека клонът да се сведе от изобилието на плода на знанието. На добър път!

29. 07. 2001 г., Родопа планина, м. Студенец

Закриване на събора

Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да направи своето плодно раждане. Аз благодаря на вашата жертва, която е осмислена с едно: че можете да не търсите човек в Бога, но сте задължени да търсите Бог в себе си. Това е тайната на голямото учение Път на Мъдростта!

Вашата лична отговорност и приложена воля ми дават наистина основание да кажа, че Словото става плът. Вашата осъществена потреба след тези пет дни наистина дава пък възможността да кажем смело и да потърсим това, което Откровението рече – че тъй или иначе (в колко хилядилетия не беше посочено) ще има една вътрешна будност и една манифестирана външна страна – ново небе и нова земя. Не може човек да си отиде необновен, не може човек да си отиде по-малко отговорен, независимо от това доколко личността като притежание, както казах на убеждение и морал, е присъствала в социалната даденост като структура и отговорност. Тези неща могат да ви бъдат това, което се нарича лот, за да измерите дълбочините на своето присъствие и на своята отговорност.

Тук се решиха не само проблеми на технологията, ако мога така да кажа (това, което се нарича организационност, с едно общо име, както го наричам култура на технологиите), в условностите, които Учението Път на Мъдростта предоставя с идеята на приложната молитва. Конфликтите, които могат да дойдат, са една потреба на хигиената, един катарзис – личен и на Обществото. Цялата природа в края на краищата, както виждате, изживява своя стрес, за да позволи чрез бурята и вятъра да оплоди хиляди и хиляди цветове, чрез бунта на вълните да изнесе раковината, за която говорим, че има нейна вътрешна песен, песен на един стихиен бог, който овладявате. Чрез този огнен пламък, както изригва (и сега даже) един вулкан, да напомни на човечеството, че още не е овладяло всичко, което боговете си позволяват вън от волята на човек, позволяват си да смущават божественото му развитие. Когато човекът стане властен, той може да каже и на вулкана да мълчи. Но вулканът е също организъм – както човешкият организъм, който в своята идея на Духовните вълни се култивира в божествеността си. Така че, когато природата ви напомня за битка с човека, ето къде е била нуждата от Духовни вълни – да се изградите в божествеността си, за да приемете стресовете и кризите на природата като още напомнящи ви, че не сте богове в цялост.

Това е, което Децата на Деня трябваше да изградят като структура, както цялата природа е изградена като структура. А тя напомня и за своите духовни, морални (защото и тя си има морал) тенденции – да смущава, или да се лекува, да прави своя катарзис. Тук бях свидетел на едно изключително достижение. Не че не съм живял с една особена тревога – че дарението на човека не може да бъде замъглено, защото този облак, който лишава Слънцето в пълнотата на неговата светлина, в никакъв случай не значи, че няма да бъде отгонен от това, което другото божество, вятърът, си позволява. Така културата чрез Духовните вълни отвява облаците от същината човек – бог в развитие, за да имате дързостта на това, което тук получихте чрез тези дискусии, които бяха на изключително ниво, наистина на изключително ниво. Разбира се, че трябва да се прави измерение, вместо амбиция! Защото да се прави миксер е ужасът на бъдещата грешка, когато се създават разминавания между тайни, където посредственият ум иска да създаде убеждения. Човечеството страда именно от болните амбиции, вместо да ползва прозрението.

Учението Път на Мъдростта ви даде коловозите и понеже бяхте научени да вървите по коловози, които са двойни, вие получихте сега една права едноколовозна линия (така стана и в техниката вече) – няма добро и зло като морална таблица и няма Бог ревнив и жесток. Няма зло, има нееволюирало добро е новият коловоз на моралния ви влак! Единосъщието е едно Божество, което не ревнува от другото до Него, от роденият си Син. И затова ще каже: „Сине Мой, ела и седни отдясно на Отца!“ Кой е този? Човекът – бог в развитие! Само това богатство да беше изнесено, така както тук го направихте, и то с признанието на прозрението, което ви дава идея за един дълъг път на вашето предопределение не, а на вашето предназначение (тези тънки разлики, от които бъднината трябва да получи своя физиогномичност) да създадете култура, да създадете характеристика на Учението Път на Мъдростта...!

Вие трябва да знаете, че всеки поотделно вече носи една отговорност, защото всеки поотделно (като митичните богове) е образ, който има характерни черти; и където и да отидете, трябва да знаете, че вече носите отговорност – и лична, и обществена, в името на Учението, понеже сте имена вътре в това, което се ражда в Третото хилядолетие! Затова, казах:

• Ние нито предварваме историята, нито закъсняваме в историята – ние правим история!

И това е същественото, и това е необходимото – в приложна отговорност пред правене на историята. И всеки помалко или помного носи белег на характеристиката си на принадлежност в едно историческо време да правите история. Някои ще кажат: „Кой съм аз в това?“ Да, но ти си част от физиономията на Обществото Път на Мъдростта, което се ражда в Третото хилядолетие и което ще остави хилядилетна бъднина. Това е отговорността и аз затуй ви формулирах идеята: Структурите имат отговорност, а личността – убеждение и морал! Ето защо не може да избегнете от това, че когато не сте опазили личното си име, сте сложили белега на градобитнината в образа и плода на Учението Път на Мъдростта! Казал съм: Когато берете плод, който е бит на пролетта от градобитнина, белегът си личи. Учението няма да бъде спряно от това, че някоя отделна личност е направила нещо и го е смутила, но тази личност не бива да остави белег в историческия образ, в напътената духовна енергия на Учението Път на Мъдростта! И точно тук докладите бяха изключително плътни и затова си позволих да кажа, че Учението стана, Словото стана плът.

Едно нещо трябва в паметта да изтриете – спомена за човека в миналото. Забравете го. Тъжно, тежко, отговорно! Не се изживявайте в амбицията „какво бях“. И точно по повод на една социална и политическа реалност казах: Когато някой има величие, не се страхува да слиза! Когато Орфей имаше идея за своята душа, наречена Евридика, не се уплаши да слезе в Адеса, за да я изведе. Но там ви позволяват да изведете своята душа, когато направите жертва – че няма да се обръщате назад! „Да, Орфей, ще ти дадем твоята Евридика, но трябва да ни обещаеш, че няма да се обръщаш назад!“ Не търсете спомен за човека, а търсете жизнеността на запалената ви вощеница в пътя на бъдещето! И така, Орфей обеща, но преди да излезе, се обърна...

Много е болно, когато човекът поискате да се забрави. Хилядилетия не, милиони години е работено да бъде човек, а ние какво искаме? Да се забрави! Милиони години в нас си или вън от нас е водена битка, за да се изгради нещо, и са я наричали добро и зло – Ариман и Ормузд. В края на краищата се дойде до един Бог, а още по-същественото е, че този Бог е от онова, което сътвори – Единосъщието! Аз не зная понякога дължината на енергията, която имате, за да ви освети пътя, но тя има една безспорна задача – ако прозрението ви разчете пътя на Духовните вълни, тогава няма защо да бъде смутена вашата присъственост в идеята на Разпятието и няма защо да бъде смутена идеята на Възкресението, че утробата, както казах, на земята, ражда идеята на Възкресението.

Това е голямата тайна, която на този Събор изживях и като благодарност ще отнеса с пълна радост в себе си. Разбира се, не може денят да мине без вятър, не може да мине без дъжд, не може да мине без облаци; дървото не може да мине без плод, който е зелен, след това в една восъчна зрялост (както употребявам тази дума) и след това в неговата усладителност. Плодът на Мъдростта ще го усетите, когато дойде в тази негова зрялост (и точно това направиха дискусиите, точно това извърши нашият Събор) и тепърва, когато се отделите от магията на това, което тук стана, от тази аура – защото тук благодатта е в общата ви, във взаимната ви възможност на преливане и тайна на вземане. Измерението е, с което се взема, защото то е част, на която пък определяте поносимостта. Поносимостта! Когато може да понесете знаците на Мъдростта, не се страхувайте да се пожертвате за това, което кръстихме събожник. Бъдните пътници както на планетата Земя, така и на нейния покров, наречен Небе, не са крилатите (двукрилати, шесткрилати, осемкрилати) ангели – не; това са човеците, които са повече от всичко, защото те имат еволюцията!

С тази щедрост, която Небето ни дари в този Единадесети събор, и с осъществената култура, поднесена с Учението Път на Мъдростта на семинарите, аз от сърце благодаря на всички ви! Пожелавам ви Път, който не може да бъде по-лек от това, което Небето ви е дало! То тежи над онези, които нямат очи за него, защото изживяват страх. А Учението Път на Мъдростта носи първия знак за свобода от страх! Вносителят на страх у нас, който в нашата битка ни ражда страдание, е съдбата. Сега с една идея – Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!, вие фактически се освобождавате от формулата на страха и следователно чадъра на заслона, между страх и другите му феномени, съберете го! Хвърлете този чадър под заслона на страха да се живее, защото Учението ви даде идея за свобода от съдба!

Често казвам една мисъл – че богинята на разумността (която Зевс глътна, защото беше научил, че тя ще роди близнаци) роди едновременно в себе си мъдрост и бунтовник. В Учението Път на Мъдростта Атина е налице; страхът от бунтовника трябва да отпадне от нас. Няма по-добър знак за бунт от еволюцията! А еволюцията послужи да се градират Духовните вълни, в които изграждате себебожествеността си. Оттук дойде идеята ми да правите себесъдба, като се освободите от Мировата съдба.

Деца на Деня, несмутено в себеосъществяването, в свобода от изкушенията, защото ви чака в храма на Мъдростта олтарната му Книга, наречена Книга на Живота! Дерзайте, като я отворите, и оттам ще научите, че бъдещият ви храм има една богиня, която се нарича Истина, и че човекът живее в Божественост!

02. 08. 2001 г., Родопа планина, м. Студенец