12-ти събор

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Откриване на събора

Деца на Деня и съпричастни! С благословението и ръката на нашия Отец, с водителството на Неговия Син – Единосъщ и Първороден, и с Посланието на Приложната Молитвеност честитя ви големия празник – Деня на Дванадесетия събор в пътя на осъщественото служение, в потребата на великото раждане, в идеята на извеждането на Подобния и в жертвата за Възкресението! Нека го осъществим в Посланието, което считам, че е първият знак на голямото тайнство – липсата на отчаяние на Децата на Деня в пътя на Учението на Мъдростта! Наистина Посланието на Приложната Молитвеност е първият знак на това, което преди много години казах – липса на отчаяние. Когато липсва отчаяние, волята на осъществяването гради безспорността на победата!

Благодаря на всички, че вашето сърце, че вашата потреба от Дух и отговорност ви събра днес тук. Моите почитания и към присъстващия г-н Йосиф Петров, доайена на Великото народно събрание. Добре дошли на Дванадесетия събор, призовани от Посланието, което тази година Планетният Логос предостави на вашата воля и преданост!

• Ние не сме религия, ние не сме школа на философи, ние сме Деца на Деня!

Обществото Път на Мъдростта е изведено от йерархията на Духовните вълни на Мировото съзнание; в идеята на Сътворението Децата на Деня са една Мирова необходимост и в същото време една потреба на волята за историческо битие. Тези две неща имат своята тайна – тайната Човек. Затова ние дързостно казахме, че човекът е един бог в развитие Ето защо не сме религия, която ви брани да не станете богове, макар че в свещените книги е казано: Вие сте богове!; ето защо ние не сме философия, която мъдрува, но която не дава основание човекът да се осъществи чрез своя Сътворител, така както съм казал – Съсътворител да бъде, за да няма страх от онова, което е препречило идеята да бъде събожествен. Да бъдете събожествени, а не само съвършени, както рече Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец! Ние сега казваме: Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!

Тази велика тайна Посланието предостави чрез повелението какво трябва да извърши еволюцията от това, което наричам Богоосезаема необходимост, мотивирана с една фраза: Да сътворим човека!, но в същото време бе вложено в него подобието. Значи потребата е да се сътвори човека, а прозрението е да се изведе Богоподобието. Нека срещнем Божията човечност с Човешката божественост, за да дадем свобода на Бога от човека! Затова идеята за безсмъртието ще каже, че смъртта е добродетел в еволюцията на усвояването – детето на Бога да Му бъде единосъщно. И именно след изведеното подобие ще дойде предназначението – тази велика среща между Божията човечност и Човешката божественост. А когато можете да ги срещнете, така както Учението Път на Мъдростта ви учи, тогава вие ще разберете жертвата на Бога в служение на човека.

Ние живеем хилядилетия с олтари вън от човека в служение на Бога, но когато срещнем Божията човечност с Човешката божественост, ще разберем великата жертва на Бог да служи на човека. Защото той е Неговата необходимост – Бог е чрез човека осъществен!

Ето защо аз наричам Мъдростта нова стратегия на Живота, която защитава Божествеността като собственост. До каква вътрешна святост е вложено подобието чак в тази среща вие може да познаете, за да дойде необходимостта да се срещнете със Себе Си. В това е тайната на мисълта ми, че трябва да извършите служение без Себе си. Да срещнете Себето във великата идея Познай себе си, за да познаеш боговете и света! След това – изведи Себе Си, за да можеш да извършиш трите велики тайнства – тайнството на Голготата, или личното битие; тайнството на Разпятието, или социалното битие; тайнството на Възкресението, или Мировото битие! Тогава чак ще стане ясно защо за боговете са нужни небеса, а за човека – олтари. И ще се разбере тази най-велика тайна – защо сменихме олтара, защо Учението на Мъдростта каза, че олтарът не е вече трансценденталният Бог, на Когото правим олтар вън от себе си. Ние правим олтар на Иманентния, на Подобието, и той е Книгата на Живота, която аз нарекох Съзнание на Бога!

Така идеята за Съборите ни, които бях кръстил „кръстословица на спомените“, е свобода от минало, защото богознанието и откровението ще се възправят срещу оракула, ще се възправят срещу това, което наричам култура на добродетелите, в съпоставка с културата на знанието.

Ние изведохме личността над институцията. Институциите имат видима трайност, но нямат безспорната вечност. Няма го Олимп, боговете са в музеите – поклонението не е пред този Зевс или онзи Кронос, който ядеше своите чеда – те носеха страха, че властта може да им бъде отнета. Дори властта на боговете може да бъде отнета! Тогава можем ли да се съмняваме, че и сега, когато някой е застрашен властта да му бъде отнета, е възможно да си изяде чедата (или така както Френската революция е окачествена, че погълна своите чеда)?!

Учението на Мъдростта постави личността над институцията! Днес международни институции с харти за свободата на човека говорят за личността. Те съзнават преходността на институциите, но все пак са техни поклонници. И тогава разбираме какво – че кастите, че класите, че партиите не могат да извършат катехизация, както го върши Духовната вълна. Те могат да управляват, но не могат да катехизират; те не могат да ви одухотворят, защото за тях сте потреба на социалната институция, а не за ескалацията на духовното ви присъствие – от Голготската лична битиейност до Втората ипостас!

Тогава какво е необходимо на Децата на Деня? Дух и отговорност! Нужна е доблест по отношение идеята за Бога, както и формула за приложност. А на човека, когото искаме да извисим до бог в развитие, ние му предоставяме великата тайна на раздялата – мъжество и молитва, която нарекох приложна молитвеност в Посланието тази година.

Така Логосът рече на Своите чеда:

Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!

Знайте, че Сътворението е идея за Човека, когото трябва да надмогнем;

Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост;

Знайте, че Животът е себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност!

Нашият морал не е „враг“, а „събожник“; нашата отговорност не е обвинението! Затова в Исканията е казано: Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност! Това е правилото, в което бъдните институции трябва да излязат с една нова клауза в Хартата за човека в правото на защита на човешката душа срещу анатемата.

Децата на Деня ще потеглят за своята планина. Ще отидат в тази велика храмност, не преизподня. Стига с тези преизподни! Там Орфей някога е слизал, за да изведе своята душа – сега не е тази святост. И ние няма да убеждаваме никого, че на тази планина е идвал Бог, както бивши духовни учители си позволявали да кажат, че в планината, където те отиват – там отивал Бог, там бил ходил Бог... Вижте, ние със знанието казваме тайната: Бог никога не Си е отивал, за да Го присвояваме. В тази планина и във всичко, което е сътворил, Той не Си е отивал! А Родопа е нашият свещен храм – Учението Път на Мъдростта да проведе своите семинари.

С особено чувство благодаря на всички представители, придошли от разни краища на нашата българска земя, както и на гостите, които са от чужбина. Благодаря и на тези организатори, които днес ви поднесоха особено голяма радост – да открия новата сграда на Дома на Мъдростта!

Благодаря на цялата неуморност на тези, които ви поднесоха новия брой на списание „Нур“! Благодаря на гостолюбостта, с която ме посрещнахте, защото онова, което трябва у нас да остане, то е безспорно Дух и отговорност! Ние нямаме друга воля, освен волята да си позволим да живеем в потребата със своя събожник, за когото носим равна отговорност, когато го намерят виновен в нашата неотговорност за неговия път на посвещение.

Аз ви благодаря за това ваше присъствие, за това голямо тържество, което дванадесети път Децата на Деня слагат в своята Книга на Живота! Другото е идея на обучението. Там имаме друга будност – будност, че събуденият е един бог, знание, което е знамето на нашето Учение. Затова ви пожелавам: На добър път – чрез Себе си в идеята на обучението! Потребата на тези семинари е във взаимност на всекиго да дадем залък от трапезния хляб на Мъдростта. Нека никой да не огладнее за преходността на добродетелите, но да остане вечно наситен от идеята на Знанието! Затова в прощалните Си минути Единородният рече: Прости им, те не знаят! – предостави на бъдната Духовна вълна волята да Го осъществят в знание.

Благодаря за всеки дар, особено за дара на словото! Аз разбирам чувството на преданост, разбирам страха от дистанция, разбирам пиетета на събудената отговорност... Приемам признанието като добродетел на преданост на Децата на Деня, защото тяхната отговорност тепърва започва. Учението им даде един от най-големите уроци – идеята за служение без Себе си. Няма место за вестителство, има место на големия урок, защото Бог никога не Си е отивал!

Повтарям: Ние не сме религия, не сме школа на философите, ние сме клада на Свободата! Животът е насилник, който не ощетява свободата!

27. 07. 2002 год., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката

Откриване на седми семинар

Мили Деца на Деня! Никой не може да опровергае мисълта, че радостта е усмивка на Мъдростта! Няма по-голяма благодат от това да бъдете в тази планина. И казах, че Бог никога не Си е отивал от нея, Той е винаги с нас – заради Своята потреба, защото човекът е Неговата необходимост! С Неговия благослов, с благодатта, която ни даде заради това, за което съществуваме в битието на Учението Път на Мъдростта; с тази усмивка на Мъдростта, чрез радостта ни сега при Онзи, Който никога не Си е отивал, нека да започнем своята семинарна работа във великото тайнство, че сме дошли на служение, че сме клада на освобождението и път на осъществяващия се бог в развитие!

Има благодат, която може да причини неудобство, но щом е благодат, неудобството трансформира тревожността. Няма по-голяма благодат в това време, когато казваме, че е лято, да има дъжд – обилните сълзи, благодатните сълзи, сълзите на радостта да покрият земята, да нахранят и да напоят жаждата на планетата и най-вече да осветят това, което нашата земя, наречена България, носи за Третото хилядолетие. Имаше един мъж, който бе дарен с прозрението да каже, че Бог и България са единство в двойна плът! Да бъде!

Искам с няколко думи да отворя дверите на онова, което е Седмият семинар на Обществото Път на Мъдростта. В свещените книги има едно много странно понятие – „непояждащ огън“. Именно този Огън е Самият Бог у нас – Непояждащият Огън! Това е чакащият да бъде изведен Бог у нас след една велика победа – победа над човека, така както казахме в Посланието тази година, че Сътворението е идея за Човека, когото трябва да надмогнем. Този Огън е и Човешката божественост в единство с Божията човечност.

Имаше преходи, имаше необходимост от дързост като потреба. Това беше времето, когато трябваше да се мине Червеното море, когато трябваше да се победи кръвта, за да не е властна расата (макар че до ден-днешен това стои). Имаше време, когато свободата, наистина от кръв и раса, сложи едно наименование: Елате да ви науча да ловите човеци! Култура за човека, а не за расата – не за социалната общност, а за личността, изведена от преизподни, йерархирана в царства Небесни! Елате да ви науча – така се роди една голяма идея за личността.

След това дойдоха Децата на Деня – прозвище, което трябва да осъществи не лов на човеци, а клада на свобода! Победа над еволюцията, победа над съдбата, извеждане чрез тези култури, за които дадохме лекциите: „Божествеността като собственост“, „Идеята себе си в културата на човечеството“, „Полът като енергия и принцип“, „Мъдростта – нова стратегия на Живота“... Разбирате ли йерархията, в която влизате, и отговорността, че Непояждащият Огън иска да бъде освободен и вие трябва да му дадете живот!? Клада на свободата!

Така стигнахме до това, когато човекът трябваше изначало да получи име – име, което е енергията, вибрацията на част от подобието и еволюцията на биологията. Име, което може да бъде забравено, име, което може да бъде сменяно, защото еволюцията, прераждането сменя името. И човекът, който има посветеност, трябва да има прозвище да го съпровожда. Това е, което мина през посвещение в пирамидите, това е, което можете да наречете апостоли, то е име не, а прозвище, което и вие получихте – Деца на Деня!

И най-после, човекът има предназначение – бог в развитие! И той не може без великото си предназначение да служи, когато върви пътя на бога в развитие и когато пази събожника! Бях казал в една нравствена повеля: Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност! Великата тайна на Децата на Деня – прозвището, което остава несменно, е именно до каква степен тази запалена свещ – за чуждата вина, ще угасне в идеята за събожника. Няма чужда вина! Вината е принцип на расата, на кръвта, на колективното съзнание, което се брани, но не и на личността, която трябва заради това бъдно колективно единство да не оставя невинност пред вината на другия. И ако вие това не можете да излекувате, може да сте надскочили егоцентризма, който ви освобождава от стадото, но сте влезли в егоизма. А той е поведение именно да се радвате на чуждата вина, за да получите себепризнание, макар че в свършека на земните дни трагичната ви безучастност ще бъде камък воденичен.

Така че предназначението е най-великото, което Децата на Деня сега имат!

В тези обучителни семинари слагаме Знанието.

• Знанието е пред добродетелта да бъдеш безгрешен!

Затова и казвам: Ние не сме религия, не сме философска школа! Ние сме клада на свободата, на човека в Божието му предназначение! Ние сложихме смъртта като добродетел, а добродетел „зло“ няма – има нееволюирало добро! Сложихме смъртта като добродетел, защото тя е фенерът, който ви казва, че безсмъртието е вашата същност. Ние не търсим, както Диоген човека, защото намираме богосъбудения вътре в себе си. Ако Диоген беше намерил човека в себе си, нямаше нужда да ходи по улиците... Улиците са много, Пътят е един!

Така дойдохме и до идеята, че майчината утроба е поселницата на тази планета, а земният гроб е поселникът в царствата Небесни!

Нека нашият семинар започне да чете редове от Книгата на Живота, както сме казали, този нов олтар, това съзнание на събудения Бог у нас. С пожелание – в този обучителен курс проблемът будният да бъде един събуден Бог!

Благодаря ви! На добър път в Семинара!

28. 07. 2002 год., Родопа, м. Студенец

Закриване на събора

Мили Деца на Деня! Може и с една дума да заключим – рискът, че някой е гладен, не дава основание ръката да посегне и да опорочи чрез кражба светостта на хляба! Още по-недостойно би било, ако с този хляб той иска да направи само своя лична причастна молитва. Причастната молитва е всемирно тайнство; всемирно тайнство е причастната молитва! И точно тя е властна, за да направи преобрат на хляба и виното в кръв и тяло Господни!

Така че потребата от глад не дава основание себичността да опорочи светостта. Пренаситеният (защото толкова може да възприеме) няма основание да бъде препъни-камък на онзи, когото жаждата и гладът водят да завоюва нови хоризонти, да изгражда нови олтари. Ние не можем да стоим пред митологичната жертва на тотема. Разбира се, че трябва да се надкрачи, да кажем коя святост в хляба трябва да направим духовност. И този, който в ненасита иска да надкрачи миналите неща, трябва да има измерение заради святост, а онзи, който иска да краде – да спре ръката да опорочва светостта на олтара!

Децата на Деня с този Семинар показаха своята измеримост в отговорност. Това е моята удовлетвореност и радост – тази измеримост в отговорност за служение. И аз благодаря на онези, които с толкова вътрешна ревност и с толкова човешка будност са могли да намерят в редовете на Учението онова, което може да стане добра трапеза на нашето обучение, на нашата просветност тук! Наистина, неимоверен е бил трудът на всички, които изнесоха своите дискусионни доклади, понеже не беше проблем само от отделната лекция. Те бяха намерили казаните неща в десетки години по-рано, бяха намерили опорни точки в интервюта или другаде, бяха направили себе си будни за събудения Бог. Защото, когато даваш будност, ти извикваш Бог на живот!

Благодарен съм на всички, които излизаха от своя страна тук да създават тревожност в искано знание заради ужаса, когато невежеството поднася непозволено знание! Аз винаги съм прощавал на неграмотността, че може да има позволено незнание, но винаги съм бил възмутен, когато невежеството слага непозволено знание. Затова благодаря, че под различни форми излизахте тук – да набогатите, да освободите съмнение, да създадете яснота и така да се кали перото, за да не бъде смутено, когато се казват големите истини и когато се прави смислена жертва заради тайнството Възкресение!

Благодаря на всички вас, които, пак ще си послужа с фразата, сте победили дракона на всекидневието. Някои може би с кавги – жените със своите мъже, мъжете със своите жени – че напущат дом, за да отидат в светилище, но това може да разбере онзи, който има пиетет към олтар. Жената се страхува мъжът да има очи вън от нея, мъжът се страхува жената да бъде гледана от чужди очи. И все пак, надмогнахте дракона на всекидневието и аз ви благодаря за тази достойност, че можете да поставите светостта си по-горе от улицата на всекидневието!

А на младото поколение – към което наистина изживявам неимоверно признание: плодове се събират тогава, когато неуморността е част от вашата идея да растете! А за боговете не е казано кога се уморяват – те нямат умора. Онзи, който се уморява, проявява човешки качества. Победете човека у вас, защото това е Учението ни – победа над човека! Един милиграм да изведете Бога, няма да ви позволи да се уморите. Вашата неуморност е и моята акламация към вас. Нека онова, което едно знание ви чертае, да ви даде удовлетвореност, че сте несмутени пред олтара на Вечното!

Благодаря на всеки, който надмогна възраст, надмогна положение и без страх присъства в това, което взривява света! На всички – на добър път! На всички – служение, за което имахте възможност много, много да вземете от това, което вашите събожници тук ви поднесоха!

Вие имате своя енергетична формула – събожници! Това е нашето обръщение! А приятели... Приятелството не е само социална категория, то е било поведение на Христос към учениците. Там, където отивате, предайте колкото може, че питата на Мъдростта чака ръцете и пътя на бъдните Деца на Деня!

01. 08. 2002 год., Родопа, м. Студенец