13-ти събор

От Библиотека Ваклуш

Среща в Дома на Мъдростта

Домът на Мъдростта е майчини скути – за закрила, служение и бдение!

Домът на Мъдростта е нашият духовен пристан – сигурността, където имате и правото на служение. Той не е само наука, той не е само храм за моление. Домът е тайнство, тайнство каквото някога в древните храмове са се опитвали да направят – „Познай себе си и ще познаеш боговете и света!“ Тук е утешният ви знак, тук е бъдният ви живот! Когато го осветите, когато го посветите, когато го пожертвате, това, което ще ви бъде отговор, е, че сте познали себе си и нямате съмнение, че по Божие поръчение вие сте Мирова необходимост, която като лично битие е пристанът на бъдността!

Онова, което Посланието ви даде, е оръжието на освободения от оробителя. Няма по-силно оръжие за победа от това, че Денят на оробителя свърши; няма по-завидна съдба от това, че не блудник се връща, а син, и той не само се завръща, а намира Баща си! Защо? Защото трябва да се срещне Човешката божественост с Божията човечност! Тази тайна, тази енигма, тази наистина съхранена енергия Учението Път на Мъдростта трябва да дебушира чрез своите институти, за да може придошлият да се осъществи в най-великото си предназначение – да отвоюва път на забравения и да осъществи зримия теогон.

Затова никога не губете динамиката на метаморфозите, никога не ги правете статиката на Данте – девет кръга на ада на мъченията! (Заковат те там и ще трябва да чакаш някой папа да ти даде благослов...) Тази статика е убийствена за великата динамика, създаваща от стихиите богове, която е вашето вече знание как да метаморфозирате. Динамиката да преобратявате стихиите е, която ви довежда до човека бог в развитие. Никога не я осакатявайте – тя е Пътят! Така един Перперикон е осезаема енергия, Перперикон е метаморфоза. Не е важно Дионис сега дали ще го намерите там, но енергията на Дионис да прави преображение, да възкръсва, е там. Това е динамиката! И затуй съм възхитен от Омира или от Овидий, от такова голямо въображение – създаваш динамика и хващаш една стихия: правиш я бог! Едно море, един океан или всичката водна стихия да я назовеш, че е бог! А ученият ще каже: H2O. Да, но само H2O не върви – това е стихия, от която излиза живот!

Ето защо не трябва да осакатявате динамиката на метаморфозите със статика! И виждате колко голяма е разликата (аз искам да се научите на съпоставки, да извеждате) между въображението и динамиката да създавате богове и онова да наказвате човека – да го сложите в статиката на кръгове на ада. А оттук пък след това Църквата да си измисли Инквизицията, която да качва на кладите.

С пътя на метаморфозите блудникът (както с хилядилетия терминът властва над културата на човечеството) трябва да бъде освободен, защото е намерил Бащата. И в Дома на Мъдростта, тук е местото на онзи, който няма вече къде да ходи, след като всякъде е ходил. Не е проблем умореният да дойде да си почине, не е проблем гладният да дойде да се нахрани – тук има всичко: пристан за уморения и хляб на Мъдростта за гладния в Божието начинание, за да стане това, което сме казали – Негов Съсътворител!

С Учението на Мъдростта ние слагаме нещо повече от Китайската стена (която има няколкохилядигодишно битие) между културите, които са работили в хилядолетията за добродетели, и онова търсене на смелостта да отидем първо при Дървото на знанието, а след това и при Дървото на Живота. И наистина, ако разгърнем тази тайна – какво би правил човекът в живота, ако нямаше първом знание? Колко същностно сътвореният Адам отива да научи добро и зло, а след това да прави живот. Животът е непобедим, но неговото усвояване и прилагане е проблем наистина на знание!

Ние сложихме вододела, талвега на културите на бъдещето: да бъдеш, а не да имаш; знаещият е повече от безгрешния, за да не влачим още веригата на грешник и смутен небожий човек. Децата на Деня са онова, което техният Отец поиска чрез Учението Път на Мъдростта – да се осъществят, като Го направят Живот!

Затова казвам, че ние сме талвег – от идеята, от формулите на добродетелите, от всички тези таблици, които хората са измислили: „Не кради; не лъжи...!“, а пък крадат и лъжат те, същите. Хиляди години... Защо? Защото не са разбрали кое освобождава.

  • Знанието може да ви освободи, не Добродетелта!

Ето ви вече Учението Път на Мъдростта, което слага граница – извикай Знанието! Вярата е знание за незнайното, а с нея са култивирали някакви добродетели, от които, за съжаление, идва само социалната мотивировка. Какво е, в края на краищата, една война – социална мотивировка; какво е бунтът на социално недоволния – потреба за промяна... И това променя добродетели – да не стават хората от лоши по-лоши – но не дава знания.

Живи са образците, но няма кой да ги види! Да се попита: защо тоя Адам, тоя ум, отива до Дървото на знанието, а не отива до Дървото на Живота? Защо трябва да обвиняваме тая велика Змия, която стои у нас и казва истини, които Бог потвърждава? Бог да потвърди Змията!... Ами нали това е Неговото Дихание – Той потвърждава Себе Си – Кундалини е Бог у нас! Това са големите неща, другото е надбягване.

Тринадесет събора... Правихме ги в София, бяхме и в Криптата; ходихме и в манастира „Св. Кирик“, в Бачково – събор след събор, за да се получи осезаемост, за да може не само Словото да бъде катализатор или ферментаторът, но и плътта, която можете да видите, можете да пипнете.

Така стигнахме до гостолюбата планина Родопа. И може би именно от тези тринадесет събора вече, от тяхната благодат всеки е сгърнал по някакъв спомен, както бях казал – „кръстословица на спомените“. Кръстословиците на спомените!

Благодаря на неуморността, с която се изгражда този Дом; на приложените грижи, на забравеното себе в името на това, което вършим! А за този голям празник – 13-и събор, можем спокойно да кажем, че е Огънят, който преобратява човека в Божество!

Бъдете благословени в своето начинание, несмутени в това какво ще каже улицата и достатъчно убедени, че делото ви е Божие, че Пътят ви е вашето възземане за победа над човека!

Този Дом нека да бъде покров за онова всемирно царство, за което всеки земен жител трябва да направи своя канделабър така, че да свети на всички! На добър път!

02.08.2003 г., Пловдив, Дом на Мъдростта


Откриване

Бдението е път на бъдещето!

Уважаеми госпожи и господа! Мили приятели и скъпи Деца на Деня! Добре дошли! Честито ви един от най-големите празници на битието на Обществото Път на Мъдростта – днес и в бъднини – именно 13-ия събор!

В Посланието на Бдението, от което получихте свобода, свобода от оробител, е казано, че няма блудник, а син, който намира своя Баща – това е Пътят, който имахте и имате да ходите. И на този Събор вие се кръщавате във великото тайнство на Огъня като човек бог в развитие. Молитвата на Мъдростта ще ви бъде бъднина, а Бдението е вътрешното откровение на живяно бъдеще!

Така ние откриваме 13-ия събор на Общество Път на Мъдростта с пожелание днес и в бъдните пет дни то да отлисти страница, която го праща в Мировото служение!

Идея за Свобода – това е Пътят на Обществото на Мъдростта! Свобода за която на днешния ден, преди сто години, българи из онази целокупна потреба на България сложиха своята белязана дан – живот заради свобода[1]. Мир в душите на всички!

Път на Децата на Деня, които имат своя Дом и своето определение! Днес ние правим едно велико тайнство – че наистина човекът е материя и Дух, плът и молитва, гроб и Възкресение; той е утрешното битие! Затова нарекох Децата на Деня „клада на Свободата“ – именно в бдение на бъдния ден.

Благодаря ви, че сте надмогнали всекидневието, за да бъдете днес тук, където никой не може да отнеме правото ни на това, с което Бог ни е дарил – Словото!

Казал съм, че за човека отговорността е добродетел; отговорността за социалните групи е една заложница, затворница, на която никой не `и дава амнистия; за държавата отговорността е огледало, в което всеки може да се огледа. Безспорно винаги съм твърдял, че свещен е човекът, а не институцията; че свещеният човек може да направи свещена институция! И затова, ако някой иска да дойде на моето место да говори, с удоволствие бих му дал престолнината, за да каже това, с което неговата свещеност е в състояние да прави институция.

Ще повторя една моя фраза: Има история без историзъм! Има – когато светът в своите оглозгани култури и идеологии се преповтаря. И една класическа мисъл най-добре илюстрира тази фраза. След като поискали от Христос правото да отидат да погребат своя мъртвец, Той казва знаменитата мисъл: Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци. История без историзъм – това е трагедията на съвремието не, а на хилядилетията вече. Искал да погребе своя баща!... Кой баща? Богът у тебе или родителят ти?! Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци! История без историзъм: липса на идеи, които крадат от бъдеще; липса на бдение, а бдението е което създава културата на бъдещето.

13-ият събор е вашият Миров знак, скъпи Деца на Деня и уважаеми гости! Това е Мировият ви знак, защото с него вие влизате в битието на една утвърдена вече необходимост – че сте страница от Духовната вълна на Мъдростта, че сте едно име, име след Адамовото начало. Ние не можем да отречем Адамовото начало, защото то има своята молитва, защото то има своето бдение; то е чертало свое бъдеще, когато този Адам се напътва към Дървото на знанието преди да отиде при Дървото на Живота. Той е знаел, че без знание не можеш да направиш Живот – можеш да правиш само история без историзъм. Това сте – име след Адамовото начало, име на човека, когото нарекох бог в развитие!

Когато всякъде сте ходили и когато няма къде да отидете; когато сте изживели своята земна самост, идва часът на вашето бдение. И тогава именно е свободата от оробителя; тогава вие сте със Себе Си, за да извършите Самокръщение, което е пътният ви знак за Единосъщието! Това е вече вашата благодат и вашата отговорност – вашето право на свобода от заземяване. Ако не извършите Самокръщение в гроба, вие ще останете само заземен и тлението ви ще е знак, че няма да стигнете до Синовност!

Ето защо вашата благодат е тази голяма идея – Бдението, което наистина е път за бъдеще. Няма по-велик момент от самостта, но когато сте в съзнато единство; когато това Бдение, което Децата на Деня ще направят, е неизговоримо, когато е безмълвие, духовно знание (каквото учението на исихастите остави в нашата душевност). Неизговоримост! Едно велико безмълвие (и то без себе си) говори, защото зрението е будност, а слухът е знание!

Това е Бдението, към което сме се напътили! Затова когато тръгнете на път към неговия храм, вие служите на бъдещето, а когато творите за бъдещето, вие сте Мирова необходимост и историческо битие. Децата на Деня са в скутите на Майката на Мъдростта; нейната гръд е вашата кърмилница! А вашата воля да имате Път е израз на една жертва, на принос в един Миров олтар – Децата на Деня да станат клада на Свободата. Именно тази клада на Свободата пише Книгата на Живота, която нарекох Съзнанието на Бога. Там е покровът на Бдението, там е неизговоримостта, там Адам тръгна към Дървото на познанието (ние го даваме като Знание вече), а оттук нататък – Дървото на Живота ще носи чрез смъртта безсмъртие! Няма да има по-нова добродетел от тази – смъртта едва ли ще дочака едно столетие, когато ще стане добродетел за безсмъртие.

  • Не осакатявайте динамиката на метаморфозите на митологиите и не ползвайте клишето на статиката на деветте кръга на ада!

Тогава няма да дадете път на инквизицията да унищожи събудената отговорност на човека в служение на своя събожник и бдението ви ще има бъдеще! Тази е великата тайна в Посланието – на свободния от оробителя, защото не блудник се връща, а синът намира своя Баща!

Това може да стане пред този Миров олтар – пред Книгата на Живота, във великото тайнство на Бдението, което е прозрение, защото бъдещето е било вложено преди да отработите настояще. Тайната за забрава на миналото е действеността, динамиката на настоящето, и не бива в него да се преспива толкова дълго, че от сън да родим бездействие!

Децата на Деня имат своето определение като клада на Свободата. Тази тайна е тяхното бъдеще. Техният извор за съдба безспорно трябва да бъде несмутен – нито от онова, което те са правили, нито от това, с което настоящето ги е обременило. Свобода! Никой не е казал, че има по-властно битие от Свободата. Затова тя ще бъде бъдната Духовна вълна. Ако вие създадете пълнота на Учението на Мъдростта, ако наистина от тази гръд на Майката на Мъдростта вземете своята голяма идея на безсмъртие и създадете Новата култура на бъдещето, то наистина сте сложили онова, което храмът на Свободата, за да има трайност, трябва да има – Знанието: тази първа вътрешна желаност на Адама, за да направи след това Живот. Само Животът е непобедим, всичко друго е преходност! Но Животът трябва да бъде иззидан с прозрението и с отговорността!

Хиляди години е работено върху добродетелите, а светът продължава да лъже, продължава да краде, продължава да убива... Дали е пулс на еволюцията, или е липса на знание за бдение? Сега Учението Път на Мъдростта ще ви даде достоверността, без да упрекне еволюцията. Тя е потреба, но не може да бъде вечна – вечна е Божията човечност у нас! Битката на Човешката ни божественост е именно която трябва да ни срещне и чрез Бдението да стане единството с Отец. Не е проблем на думи, не са понятия само, а Мировата енергия – отработила образи за възприемане, и Мировото съзнание – отбелязало знаци за усвояване. И един от тези знаци за усвояване е Бдението, от чиято енергия бихме направили пътя на бъдещето.

Така че вашата отговорност е да знаете, че пътят ви е благословен и че служението ви е потребният живот. И понеже той е непобедим, не спирайте служението си – служение без Себе си!

На добър път, скъпи Деца на Деня! Плоден, радостен и творчески живот на Осмия семинар, за да можете, несмутени, да нямате неудобство, когато се прощавате със старата дреха, и да не поискате като „мъртвите“ да погребвате света на миналото.

Желая ви история, която прави историзъм! Благодаря на щедрата ръка на Всемирния, Който ви събра в определения ден на 13-ия събор, за благодатта, която ни дава! Да Го защитим, защото Бог е Онзи, Който ни вика в Себе Си, за да бъдем Неговото бъдеще.

На добър път!

02. 08. 2003 г., Пловдив, Дом на техниката


Осми Семинар (откриване)

Бъдещето е едно живяно Бдение!

Скъпи Деца на Деня! Молитвата на Мъдростта е прелом в живота на бъдното човечество, защото когато живеете Бдението, вие правите бъдещето. И в него стои тази велика тайна:

живи да бъдем в Тебе,

светли в Дух и Душа,

целомъдрени в мисъл и тяло

и със събожническо служение към всяко боготворение!

Това ни донесе 13-ият събор – този велик благослов, донесе ни безспорността да бъдем живи в Него, защото бъдещето е едно живяно Бдение. С това ще започнем Семинара тази година и с голямата тайна, която ни дава светостта. Нека да направим Молитвата жизненост!

Благодаря ви, че можахте да изживеете една радост, която не бива да бъде смутена; благодаря ви, че тази радост е сделена с мен! Вашата дързост ви дава Път, а който има Път, той има и храм; който има храм, той има и светилище. Да бъде благословена дързостта ви, че сте тук – не заради самата радост, а заради тайнството на радостта, че тя е Мъдрост!

Мъдрост която не се споделя, не може да роди благодатните плодове на онова, което Учението ни дава. Ето защо Осмият семинар ще мине под този надслов, който освещава безспорно и 13-ия събор, а именно, че Божията човечност и Човешката божественост трябва да се срещнат – за да може трапезата на Мъдростта да не бъда оскъдна, а обилна. Но обилието в никакъв случай не значи безразборен апетит и безотговорно хранене. Безотговорното хранене е на гладния, който става смешен в очите на околните. Апетитът на гладния е демонстрация за можене, за можене обаче на онова, което ви унижава. Прецизността изисква култура – културата на Мъдростта!

  • Бдението е една вътрешна будност на отговорност!

В същото време в Посланието ви беше казано нещо много странно: Дай ни, Господи, зрение за будност и слух за знание! Научете се да правите плетеница от енергиите, всяка от които поотделно е един лъч. И който и да е от тези лъчи е толкова потребен, колкото и всички други – както като личен път, така и като изграждане на личността в служение на социалната даденост на Обществото Път на Мъдростта.

Този, който иска да надмогне себе си, той проявява слух за знание. Школата, за която казах, че тази година е стратегия (неин израз са тези семинари), е именно това: тази будност и това знание да утвърдят в човека принципи. Не разбира се „академични принципи“. Ние не сме някакви паупери[2], някакви духовни бедници – просяци на знание, та някои да ни препоръчват академични принципи! Нито сме религия, нито академия! Академиите могат само да потвърждават наши знания. Иначе ще се получи така, както един учен от Русия „открил“, че ако запише мозъка, сме ставали безсмъртни... Не, безсмъртен става онзи, който знае законите на смъртта – това трябва да научите!

И не бъркайте Школата, която сега има своята най-изявена катедра – именно това, което правите тук, на тези семинари, не бъркайте термините и не говорете неща, които са несъвместими! Колоквиум имате тогава, когато имате десетки, стотици години на известен учебник. Ние не правим колоквиуми, правим събеседвания. Къде ви е учебникът на Знанието на Мъдростта, за да искате колоквиуми? И странно е, че това става достояние и е изразено недоволство, че „липсват академични принципи“! Може ли някой да направи академичен принцип от Мъдростта като Учение; може ли някой да издаде учебник за Мъдростта, за да могат асистенти да правят колоквиуми?!

Нещата са твърде отговорни, когато, както в Посланието е казано, личната ни воля не бъде власт за безвластието на другия! Тези, които искат изява, нека я направят, но никого не съм оторизирал да упражни волята ми да бъде воля за насилие над другите. Така че, когато ще говорим за тази тайна, ние трябва наистина с тезата на отробения човек и с предпоставката, че часът на отговорността е настъпил, да направим своя избор в пътя на служението.

Аз не мога да не бъда смутен от голямата радост, че вашият избор е направен, че вашата воля има път, че вашата жизненост има храм на сигурност. Защото да напуснеш дом е първом дързост – оскърбяваш близките си, но ти чертаеш. Не всякога домът се разбира с този, който нарушава, който напуща прага. А вие излизате от прага на личния дом, за да бъдете в храма, в светилището на това, което нарекохме Учение Път на Мъдростта!

И не бива тази дързост да бъде помрачавана от евтиното търсене на тщеславие и от подчертаването „вижте ни кои сме“! Нямате нужда от фотография, която трябва да се носи в джоба – имате нужда от онази вътрешна импрегнация, която душевността ви е направила. И в този храм, в тази Книга на Живота е сложен вашият белег, както великолепно е направено в символния знак, където върху единицата на 13-ия събор Змията (която каза по-верни думи от всички съветници на Бога) излива своята сила. Това е Кундалини, това е Диханието ни!

С това Дихание ние минаваме прага на всекидневието; с това Дихание днес сме тук, за да открием този Семинар, за да можем да осветим тези тринадесет събора, в които чертахте собствената си среща между Божията човечност и събудената у вас Човешка божественост. Не се страхувайте от тази среща, но не се и възгордявайте, защото това може да ви похаби. Горделивостта е опасна недобродетел – гордостта е достойнство, с което може човекът да каже, че е готов на жертва!

Осмият семинар! Няма нужда да давам ключа, когато у вас и ум, и сърце, когато у вас и път, и връх са ви довели тук. Започнете своята работа; отстойте това, за което сте белязани! Бъдете смирени, както го каза Христос навремето: Смирих се до смърт, за да осъществите закона на Възкресението!

Честито ново присъствие тук! Да благодарим на гостолюбата планина! Да благодарим на вашата избрана Бъднина!

03.08.2003 г., Родопа, Студенец, ПБ „Строител“


Закриване

Културата се прави от богове и от личности!

Скъпи Деца на Деня! Това искано царство на Отца не може да бъде само когато четем Молитвата – само тогава да искаме Неговото присъствие, а трябва да приготвим този царствен трон на Бога у нас! Да го приготвим, както казахме тази година в Посланието, с едно Бдение, което не бива да бъде прекъсвано; защото всеки момент то е проблем именно на тази вътрешна царственост, за която сме приканили с Молитвата присъствието на Сътворителя. Това е и задачата на всичките тези прилежности, които душата ни поиска, а Духът ни узакони в пътя на великото служение, на което получихте името „Служение без Себе си“. Път, който и вчера, и днес, и в бъдността ще носите!

Има феномени, които няма нужда да бъдат разтълмяни, защото понякога разтълмяването е беда. Така гадаенето на падаща звезда за обикновеното съзнание е, че една душа е умряла, а това наистина всява в невежото мислене беда. Следователно незнанието за феномените, или явленията от мащаба на планетна или Мирова същност, създава тревожност в душата на човека, защото той има повече страх вместо знание. Това е голямата битка, която на вас се предостави да водите; една нова Троянска война – за победа на знанието над страха! И тя стана в продължение на този Семинар.

Онова, което като цяло съдържа тайните или позитивите на Семинара, е 13-ият събор, който няма да свърши и ще остане не само паметен, а като чертаещ пътя на цялото Учение в неговите бъдни хилядолетия.

  • Култура се прави от богове и човеци, но човеци – богове в развитие!

Основание да кажем това е тайната (както Учението Път на Мъдростта ни сложи дрехата), че човекът е един бог в развитие. В този смисъл казвам, че Осмият семинар завърши, но 13-ият събор ще бъде без завършек. Това е и вашето задължение – не отделната благодат, с която бяхте нахранени. Защото Семинарът ви предостави нещо изключително – предостави ви убеденост. Пътникът, за да ходи път, трябва да има убеденост; Децата на Деня, за да извършат делото на Мъдростта, трябва да имат убеденост!

Ние създаваме Учение! Това именно Учение вие го намерихте така добре изградено, така цялостно излязло във вашето съзнание. Може би не всичко е било доловено, та мисълта да го направи позиция, но достатъчна е вътрешната будност, която може след това да храни мисълта за убеденост и пътя ви за служение.

Това, което ме задължава с особена радост да благодаря на организаторите на Събора, на участниците в Семинара, е, че така плътно, цялостно се извърши тази година семинарното обучение на Децата на Деня, а то безспорно отваря пътя ви за бъднина. Аз наистина съм изключително удовлетворен от това, което стана! Следях с особена осторожност цялата тази химна, ако мога да кажа, на знанието в знамението на Мъдростта. Цялата тази голяма битка, която е била водена в продължение на десетки години (повече от петдесет години), беше дадена, беше пред вашето съзнание показана, за да нямате идеята на съмнението, нито люлката на илюзиите, че ако сте получили култура от световните знания, тя да ви бъде достатъчно опора да говорите с амплоа, че сте знаещи.

Онова, което знае светът, са доктрините на моралните таблици, но не знае това, което сега на вас се очерта. Една Легенда на Знанието беше толкова натрапчиво властна, за да не бъдете упрекнати в това, че просто повтаряте. Никого не повтаряте! Никой не ви беше дал тайната за Божията човечност и Човешката божественост; никой не беше ви казал (още преди петдесет години) в Молитвата: Научи ни! Но това не бива да бъде вашият аргумент. Няма защо да браните, че носите нещо, което го е нямало, а трябва да го осъществите!

Вие не може да бъдете набедени, че правите превратности, и то мирови превратности, защото планетната култура трябва да си отиде в онова, което тя сама е отработила – музейните ковчези!

Всичко имахте и аз благодаря! Благодаря на идеи, които бяха уплътнени, за да се получи тази голяма канара, на която имате основание да направите своя голям бъдещ храм – храмът на Мъдростта, който за щастие, за да не тежи на човечеството, Сътворителят го е сложил във вас и го е нарекъл Книгата на Живота. А знаете вече фразата ми, че само Животът е непобедим. Другите книги могат да бъдат изгорени с аутодафе, но Книгата на Живота не може да бъде изгорена! Може само да бъде някой качен на кладата, когато остатъкът от миналото не е живял Бдението, за което казах, че е едно живяно бъдеще. А бъдещето е едно вътрешно моление чрез бдение пред Всемирността, на която ние искаме да счупим печатите и да прочетем волята на Твореца!

Не мога да не бъда благодарен дори поотделно на известни личности – някои с такава дълбочина поставиха нещата, че просто не е радостта ми, която, макар да казвам, че е усмивка на Мъдростта, можеше да ме удовлетвори. Беше нещо повече от радост, беше нещо повече от мъдрост – беше Живот!

Това е вашият Път! И ако считате, че бедата може да ви спре, идете си без тревога и не ставайте бент срещу онова, което се е напътило да отиде в лоното на Мъдростта, за да изгради чрез Бдението бъдещето – както на своя народ, така и на тази планета!

Не мога друго да ви пожелая освен безпрепречност в личното ви мислене, когато сте тръгнали да правите плът и кръв, гроб и възкресение Учението на Мъдростта. Пожелавам ви измерени радости в своето планетно битие; творческа будност в оня висш ум, който ще ви даде определение защо живеете! Пожелавам ви вътрешното откровение, което ще счупи печатите ви на Книгата на Живота, та да нямате никаква тревога, че може да пренесете на другия тревога!

Пътят ви е определен; служението ви е дълг; трапезата, от която сте се хранили, не я спестявайте, когато ще я давате на света! Ако светът иска да „изяде“ всичко, що Мъдростта е дала, дайте и Себе си, за да може Знанието да не бъде оскъдност в пътя и в душата на бъдното човечество и на Третото хилядолетие!

На добър път, скъпи Деца на Деня! Надявам се, че всички изживяхте добри часове и хубави дни. Там където отивате, не се стеснявайте да дадете част от радостта, която сте имали, но никого насила не причестявайте, когато му липсва бдение, а безспорно и когато му липсва отговорност. Не повтаряйте само идеята за Голготското пътуване и тревожността да изнесете кръста си – мълчаливо вървете по своя Път. А когато трябваше да се разделите с това, което наричате света на близкия, вие го направихте. Най-голямата ми радост е вашата дързост, че прекрачихте личния праг, семейната традиция и общественото око, за да бъдете тук. Това е изключителното ваше достойнство, за което сте определени със знака Децата на Мъдростта да не бъдат смутени от миналото, наречено традиция – такава отговорност не може да бъде властна пред пътя ви на служението!

Така че, когато дойде часът на вашето разпятие, вие направихте тази изключителна добродетел (след като сте дали признание на това, което се нарича близки, на света, който не иска да следва призванието на бъдното хилядолетие); когато дойде тази тайна, се качихте на великия хълм на Голгота, където Мировото съзнание ви дава знака на вашата несмутена всеотдайност. Това тук се извърши с културата на Учението Път на Мъдростта. И затова казвам, че култура се прави от богове и от личности. Вие едновременно носите и двете неща. Сами ще определите валентността дали вървите пътя на боговете или вървите пътя на човека, който е бог в развитие. Това е моят благослов: Бъдете будни, когато измамен светът заспива!

Благодаря ви! Имате достатъчно основание да не приемате каквито и да са упреци – дори в личната си будност, когато иска вашият предшественик да ви смути, че вие сте забравили това, което се нарича дом. Не бъдете смутени от нищо! Само тогава делото на Всевисшия е, както е казано: Да прииде Твоето царство!

07.08.2003 г., Родопа, Студенец, ПБ „Строител“


Интервю с Ваклуш Толев по случай приключването на 13-ия събор

 

Г-н Толев, как оценявате работата на 13-ия събор на Общество Път на Мъдростта?

Като цяло тя мина много организирано и динамично, много отговорно като култура на Обществото и наситена тематично.

Школата, която тепърва ще играе водеща роля, показа, че има налични сили и овладя катедрата. Изключително блестящи бяха разработките и представянето им – както на Легендата, така и на анализите.

Този риск, който направи Обществото, показа, че носи капацитет и отговорност, а това е сигурен просперитет на институцията, която носи Учението. Защото същността на Обществото е да реализира Учението!

Колкото повече събуденото прозрение определя поведението, толкова повече зримата взаимност се осъщесвява!

Ето това събуди 13-ият събор, който е белязан – апокалиптичен. Той е под ръката на Посланието-Бдение!

  1. 2.08.1903 г., Илинденско-Преображенското въстание
  2. Паупер (лат. pauper) – бедняк.