2-ри събор от II цикъл
От Библиотека Ваклуш
Приветствие в Дома на Мъдростта
Скъпи Деца на Деня, бъдете благословени с предназначението си! Нека този Дом на Мъдростта да бъде скрижала на Бъдността във вашето велико Служение!
Трогателно е от страна на Децата на Деня да спомним предназначеността на числото 13 в Пътя на вътрешното им откровение и служение. Честито ви Вторият събор от Втория 13-годишен цикъл Събори на Обществото Път на Мъдростта!
Има защо радостта да бъде Мъдрост! Има защо това велико Ecce Homo! (което е цялостният човек) да се осъществи в своята предназначеност – така, както Посланието тази година ви рече, че правите Мирово Служение.
- Мировото съзнание ви отрежда Служение, планетното съзнание – отговорност!
Мировото съзнание ви даде Пътя, планетното съзнание ви изми нозете и ви даде един много голям белег (който за съжаление повече се схваща като дума, а не като тайна) – идеята за събожника. Събожникът е духовност! Защото Онзи, Който създаде човека, е Дух; човекът, чиято плът манифестира една от най-големите тайни, а именно – Голгота. Не може без Голготи. Голгота е всекидневен път! Но когато се касае за събожника, тогава няма идея на обвинение – има свобода от карма. Затова има свобода в идеята на Децата на Деня – че не са вестители вече, както казах, а са освободители. Събожничеството е свобода! Ако вие не освободите другия, тогава идеята за Съсътворителя, която Учението Път на Мъдростта манифестира, няма да има стойност, а ще бъде само това, което хората правят – идеологии.
Ние не правим идеологии, ние правим Учение! Това е голямата тайна и разлика. Идеологиите създават фактите, за които казах, че са гробари на истината в историята. Както вече има опровержение на това, че един Чингис хан е бил див, престъпник. Напротив – казва се вече, че императорът не е бил варварин, а високообразован човек. Как може тогава стотици години да бъдат възпитавани хората в измама!?
- Идеята на Учението Път на Мъдростта е скрижалата на Знанието!
И този Дом е точно това – скрижала на Знанието, което с Децата на Деня носи идеята за свобода. Вие сте освободители, освободители срещу идеологии и илюзии! Не можем обаче да отречем еволюцията – тя е пулсът на дадеността; но не е пулс на одухотвореността. Затова идват Духовните вълни.
Една от тях – Духовната вълна на Любовта, дава изумителен образец. Когато надделява материята над Духа, какво прави Посветеният? Когато изкушението надделява, в идеята на решение Той отива в Пустинята. Отива, за да победи три неща: хляба – повод да се правят социалните революции (материята да е обект на настървение, вместо на одухотворяване); чудото – дрехата на невежеството (макар че чудото е проблем на науката); и властта – която набогатява насилието в еволюцията. Най-силната съблазън – властта, има дрехата на насилието. Но властта е, която прави култури. Тогава кое трябва да се смени? Духовната вълна. Затова Духовната вълна на Мъдростта е това, което казахме – ето този Дом на Мъдростта е скрижала на бъдещето!
Ваш е дългът; нозете са измити. Голгота е ходена; в Пустинята посветените отидоха. Макар че в Обществото имахме хора, чиято съблазън не ги заведе в Пустинята, а се качиха на евтиното тщеславие на овехтялото минало. Слава – но не на събожника, а на това, което се наричаше „око за око, зъб за зъб“, с илюзията, че обичаш врага си. Не – няма враг, има събожник!
Това е Пътят на Децата на Деня и днес ние го осветяваме с един чакащ ни Събор от Втория цикъл на голямата идея: Деца на Деня, Мъдростта е бъдещето ви!
Честито ви този голям празник! Ще бъдем всички там, където благоволението и щедростта няма да ни лишат от предназначение. Честито!
30.07.2005 г., Пловдив, Дом на Мъдростта
Откриване на Събора - Слово
Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, скъпи Деца на Деня!
Честит големият празник на Обществото Път на Мъдростта, носен като знамение и служение от страна на Децата на Деня – Вторият събор от Втория цикъл Събори!
Добре дошли! И изминете своя път. Път оставен, чертан в световната история – както беше казано в миналогодишното Послание: Извървете своите Голготи! А с Мировото знание – както в сегашното Послание е дадено: Направете своите служения!
Благодаря на вашето присъствие, на готовността ви утре да започнем своята делова работа от Втория събор на Втория цикъл. Благодаря Ви!
Трогателно беше от страна на председателя, на представителите на модулите и ръководещия Издателството (в сътрудничеството на това, което създава културата на Обществото Път на Мъдростта) да чуя, че Обществото е поискало и знае как да живее – така както е поискано в Молитвата: Отче наш, научи ни живи да бъдем в Тебе! Този Отче наш, Който е акумулирал лъчите на Мировата Същност, Който е отредил образеца на Бог Отец и Който е дал Своя Пантократор, е това, Което ние в почитание и признание осъществяваме с Научи ни живи да бъдем в Тебе!
Те дадоха израз на тази потребна енергия и на извървян път как се усвоява и се живее Творецът. И то точно в този чертан панорамен път на Учението през 2005 година, в който безспорно сложихме трите големи Повеления и трите изведени от Посланието теми.[1]
Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Ето начина, по който те изразиха поведение и служение. Посочиха резултати и потреби в бъдността – точно това, което бе поискано в Посланието. Безмерната щедрост на Небето не може да бъде оспорена, но бе поискано нейният представител – Небесният Адам, на тази Небесна твърд да бъде защитен; както и Земният Адам – като Планетна социология на това, което Конституцията на битието повелява над нашия Път. Безспорно, той, Адам, беше дарен с една осветена бъдност, както е казано в третото повеление, наречена Пътят към Дървото на Живота.
Всичко това, което черта триъгълника на светостта, и, разбира се, извивките на Мъдростта, създаде тази култура на трите големи лекции, които (за радост на Обществото, а разбира се и за потребата на всеки утрешен ден), както знаете, са: „Бъдещето на Сътворителя“, „Дървото на Живота като Култура на Единосъщието“ и „Сакралната революция – Ново поколение“.
Трябваше да се тръгне така, както първото повеление поиска – да се даде Знанието на Учението. И то наистина тръгна с една от големите идеи, дадена във второто повеление – да защитим Земния и Небесния Адам – онова, което във ваше лице носи предшественика и бъдника. Това голямо тайнство – кой можеше и как можеше да бъде защитен един Земен Адам? Имаме ли образци в културата на човечеството, където виждаме Земния Адам във вътрешното си светилище (както Учението беше вече казало, че олтарът на човечеството е вътре у нас, не вън, и че този олтар е Книгата на Живота)? Как можеше и кое е онова, което ни води към защита на Земния Адам? Това е Пустинята на изкушението!
- Земният Адам бе защитен в Пустинята на изкушението!
Там беше местото, където той трябваше да се прости с триъгълника на миналото: хляб, чудо и власт.
Но как се защити Небесният Адам?
- Небесният Адам бе защитен на Голгота!
С извървяването Пътя на Голгота! Страдание, за което казахме, че го няма, а има развитие; смърт, която я няма, защото тя ви прави безсмъртни; идея за Самокръщение, за да можете да извикате Кундалини и да одухотворите материята, което е повелението на човека бог в развитие по Конституцията на битието!
Това беше великото тайнство тази година – да се защитите като социология, като Планетна социология, като Земен Адам. И да се защитите като Небесен Адам, като изходите една Голгота, като направите Възкресение, когато може да съберете цялата същност на Божията човечност, която да изведе вашата Човешка божественост с Кръста на Възкресението.
И с третото повеление – Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!, можехме да попитаме: Как се ражда културата на Единосъщието? Именно чрез Възкресението. А Възкресението е победа над властта на земните сили – сили, които са най-голямото изкушение на съблазънта – Махни се от Мен, сатана! Само на Господа Бога, Единаму, се покланям!
Ние сме свидетели на кръстоносно поклонение пред силата на властта, на изумителната лицемерност на човека в името на властта! Свидетели сме и на невежеството, което изживява човечеството в своя път – че прави култура. Но това е неизходеният път на еволюцията и слепените мигли на Човешката божественост пред великия закон на преражданието и отговорността в лицето на кармата.
Така тези три повеления на тазгодишното Послание, което нарекохме Послание на Мировото Служение, бяха вашата отговорност в Пътя на Служението. Те бяха вашата приложна воля, за да дадете Знанието на Учението Път на Мъдростта; за да дадете правото на Земния Адам да прави своята социология; да дадете вътрешното величие на Небесния Адам да изходи своята Голгота. Тогава наистина Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота! Само този, който може да яде плода от Дървото на Живота, може да утвърди поисканото от него право – Отче, научи ме жив да бъда в Тебе, за да бъде той една от първите реалности на човечеството в своята предназначеност, а не обреченост. Защото човечеството работи с обречеността като извежда знание само от еволюцията, а не от своята сакрална революция, която е право на посветените, които могат да правят Служение без Себе си.
Това тайнство тази година предостави на вас, Децата на Деня, достойнството да направите личната си сакрална революция със знанието за свобода от таблиците на морала, обявили човека за грешен и обрекли го пред властта както като съблазън, така и като употребена болезненост. Човекът в своето търсене изживя болезнеността си за власт, за господство, затуй не разбра нито своя съпътник, нито своя брат. Ето защо тази култура сменихме с културата на събожника.
Аз често се смущавам, че това понятие – събожник, остава повече като дума в съзнанието на хората, което не бива да е така в Пътя на Децата на Деня. Събожникът е обител, която съхранява посветения! Там са първите зидари, които правят свобода. (Затова е казано – Служение без Себе си.) А идеята за свободата е най-върховното право да нямате ограничения! Затова Децата на Деня ги кръстих, че са освободители. Защо? Защото имат идея, че събожникът не е никой друг, а самите те; защото те имат Път! Път, за който нозете им бяха измити – защото те се научиха да свещенодействат, а не да служат само. Свещенодействието е едно вътрешно заклинание на обречения в сакрален път! Свещеният път на събожника – това е както идеята за милосърдието, така и битката за будност в отговорност. Тогава вече ние можем да говорим: Идете и търсете Откровението! А Откровението е идеята, която потвърждава тезата ни за Духовните вълни: Всичко ново творя – ново небе, нова земя, нов Адам! Адам събожникът, не Адам грешникът. Събожник е най-голямата енергия за бъдността – енергия която освещава Пътя към Дървото на Живота!
Така че тази година това, което в Посланието беше дадено, в своята приложна воля Децата на Деня в техните ръководни начала приложиха. И безспорно нещата, които са казани върху Учението, най-вече на Редакционния съвет дължим, че са изведени – както виждате, в Списанието са изведени отколе дадени тайни. А казал съм, че вече няма тайни, но ще има тайнства – тайнството на човека бог в развитие, на събожника, на безименните Светители и, бих казал – на Пантократори; тайнства на Културите на Мъдростта, на Истината и бъдната Свобода!
И така: Земният Адам се защитава в Пустинята, в битка; Небесният Адам се защитава на Голгота. А онова, което може да създаде култура на Единосъщието, се защитава чрез Самокръщение, което ви дава Възкресение!
Това е голямата идея, която тази година Посланието ви остави. И с особено чувство на благодарност на вашата приложна воля дължим днешната голяма радост – отново да се съберем на Събора в Родопите, където ще имате своята взаимност и безболезнена раздяла не само с културите на посветени, но и с школите на посвещаванията – с предаността към онова, което миналото остави като стойности; ще имате смелостта на новите откровения, които могат да правят Път без минало!
Това е пожеланието, което в тази голяма бъдна и чакана среща ще трябва утре да почнем да осъществяваме. Затова сте Деца на Деня – именно Денят е, който трябва да осветите, за да бъде делото ви свещено!
Аз няма да ви кажа, както се казва, че скърби ще имате в живота. Не! Няма да ви кажа, че болки ще имате в живота. Не! Нито ще кажа, че ще има умирания, защото за мен смъртта е знакът на безсмъртието. Или трудът ви – както трудът на Сизиф е интерпретиран като безсмисленост в психологията на човечеството, че е безплодие, че е безпредметност в жертва. Още преди много, много години го характеризирах: Величието на Сизиф е в това, че му липсва отчаяние! Отчаянието е култура на посредствеността, култура на преходността. Култура, която не е ходила в Пустинята; култура, която не е защитила Адам, Земен или Небесен. Така правеха човека подвластен, така правеха човека покорен. Казаха, че човекът е грешен, а аз винаги ще ви моля да водите битка за този „грешен“ безгрешник с това, което се нарича власт, култури и институти!
Децата на Деня – това е вашето Мирово Служение в една култура с Конституция на битието, в която сме казали: Аз и Той сме едно!, и в една Планетна социология, в която стои: Няма зло, има нееволюирало добро! Тези две същности, ведно с измитите нозе, са Пътят на бъдещето (така, както е наименованието на съответната книжка – „Път за Бъдещето“). Не се лишавайте от предназначението си! Не оставайте в люлката на традицията! Път за Бъдещето...
Утре сте там, откъдето вземате своя нов старт. На добър път за Бъдеще!
30.07.2005 г., Пловдив, Дом на техниката
Десети семинар - Откриване
Планетната социология е „Няма зло, има нееволюирало добро!“
Скъпи Деца на Деня! Някога, преди много години, бях казал, че радостта е усмивка на Мъдростта! Толкоз ми е радостно! А толкоз плодно е Дървото на Мъдростта! Наистина живителен и отговорен е Пътят на Служението ни и вашето предназначение днес и в тези дни, за които дойдохте, за да бъдете в купола на Мъдростта пред Онзи, Който е сега и във всички времена!
Честито ви Десетият семинар от Съборите, от нашата свещена 13-на бройност в Служението ни на Всемирността! Затова и Посланието беше казано, че е Всемирно, че е в Мировото Служение. Нека Съборът да мине под наслова: „Сакралната революция – Ново поколение“. Децата на Деня наистина са родени из утробата на сакралната революция Път на Мъдростта!
Денят ви да бъде благословен! Отговорността ви, ведно с будността, да приложи чаканото дарение, което безспорно вече носите като Деца на Деня, които казах – нито са апостоли, нито са само ученици, а са освободители. Идеята на Учението на Мъдростта е идея за свобода, идея която е могла чрез Самокръщението да направи Възкресение! Учението в безспорност даде това, което тази година в разгледаните теми имахте – не само сакралната революция, но Единосъщието като култура. Защото това е победа на Духа над материята. Но знайността на Духа не може да бъде в ложето на отживените култури на традициите вече. Затова Децата на Деня са освободители, а не вестители!
Традицията... Аз често казвам, че тя е гробар. Но традицията има едно задължение – да даде лик на това, което се нарича еволюция. Тази година ние този лик го сменихме. Не за да правим многолики богове, а защото еволюцията трябва да бъде водена от сакралната революция.
- Децата на Деня са Новото поколение, в чиято утроба в сакрално служение се роди Пътят на Бъдещето!
Бъдете благословени! Носете отговорността, че сте обречени в една сакралност, а не в това, което човечеството още влачи: обявен за грешник един безгрешник – човекът. А ние казахме, че човекът е бог в развитие. Сложихме Конституция на битието с член: „Аз и Той сме едно!“; сложихме и една Планетна социология: „Няма зло, има нееволюирало добро!“ (това на един разговор на професорско ниво, когато някой се оплаквал от деня на бедите, наш съмишленик казал; и човекът останал няколко минути не само в стрес, а в своето бъдно съновидение – идея за свобода!) Така че както член от Конституцията на битието е „Аз и Той сме едно!“, така нашата Планетна социология има надписа „Няма зло, има нееволюирало добро!“
От сърце ви благодаря и ви моля – нека да бъде плоден вашият престой тук в това, за което сме отделили себе си! Защото, за да направим Служение за света без Себе си, себе си отделихме от света!
Да няма скръб, която може да ни смути! Отдавна Стената на плача е разрушена от насилието на социалните революции. Бях там, има един къс от нея, който служи на онези, които са закъснели в своята еволюция.
Плоден ден! Плодни дни! Творческо виждане и отговорно Служение!
Деца на Деня, позволете ми да ви живея в своята родена радост – Учението Път на Мъдростта!
Добре дошли! Започвайте работа!
Заключително слово
Добър ден, скъпи Деца на Деня! Радостта наистина е усмивка на Мъдростта. И в молитвата ни е сложено, че сега и във всички времена Мъдростта ще остане. Затова радостта ми е толкоз голяма, че вашето присъствие живя – живя къс от големия хляб на Мъдростта, от богатата трапеза, която тези шест дни даде на всички ви. Разбира се, щедростта на Мъдростта не е само тук. Нейните аурни пътници са в онова, което казахме в Посланието тази година – че то е Мирово, че вашето служение е Мирово. Ако някой се усеща беден, вината е негова, а не в трапезата – трапезата е пре-изключителна. Когато определяте бедността си, значи вие сте я пропуснали.
Има една поговорка: „Добрият край освещава лошото начало.“ Ние не можем да приемем, че нашите начала са лоши, за да чакаме добрия край. Но не мога да не бъда възхитен в чувството си на благодарност, че добрият край увенчава достойното начало, което ви водеше към трапезата на Мъдростта.
Благодаря ви от сърце за това, което тук в продължение на тези няколко дни имахме – предаността, служението и отговорността на Децата на Деня!
Когато се търсите във вековете, ще се намирате. Ще се намирате на тази горска даденост, която ви носи голям благослов и голямо плодоносие. Нека не се уморяват ръцете ви да берат плодове от Дървото на Мъдростта! То не се храни само от земните енергии – то се храни от онова, което е ниспослание на Мировата енергия.
Благодаря ви за всичко, с което толкоз предано и достойно живяхте тези дни!
Дойдохме до това, което се нарича привършване на учебните занятия. Защото Съборите, ведно със Семинарите, са една обучителна школа, която прилива. А тази година, без преувеличение, имахте най-богатата трапеза и най-голямата будност. Трябва да благодарим на всички онези, които, с каквото са могли, са направили принос в това творческо дело и в тази утвърдена в бъднината знайност по Пътя на Учението. Осъзнато или неосъзнато, във вековете когато срещнете дори един афоризъм от Учението Път на Мъдростта, нещо у вас ще ви подскаже, а ако може да хване антената ви и пр`игласа на онова, което го е дало, ще спомните своето присъствие и ще направите ръст в духовната си будност!
Няма по-голяма радост от това човек да се види осъществен. Няма и по-достойно дело от това човек да се е научил да се жертва за събожника. Не за врага, когото трябва да надделеем като мисъл – че човекът не ни е враг. Когато той е събожник, ние няма защо да изразходваме енергии да побеждаваме враг. Ние можем само да благодарим, че нашата будност или дори нашата светлинка на светулка, му е послужила да не бъде враг. Ако ние даваме светлина, няма защо да упрекваме тъмнината в другия. Това не е извинително. Може би на правната маса е отговорно, но в духовното служение не е извинително. Нашата светлина е, която дава на другия да не се спъне в Пътя. Затова го кръстихме „събожник“. А събожникът е единство – съ-плът и съ-Дихание – родени из благодатта на Сътворителя!
Тази голяма радост, която казахме, че е усмивка на Мъдростта, е великото тайнство, че Един, Сътворителят (Който не е единствен) е предоставил Себе Си в бъдната пътека на Децата на Деня да станат Негови Съсътворители. Това е великото тайнство на Учението Път на Мъдростта! Не само че имате събожници, към които носите отговорност – вие имате будната необходимост да бъдете Съсътворители. Не се лишавайте от това основание, което Знанието – не вече като прозрение само, а като вътрешно откровение, ви е дало. Не се лишавайте от него! И точно тук Семинарите, точно тук събирането на Школата и действието на общото ви участие в Събора създаваха тази аура, макар че отвреме-навреме сигурно някоя мравка е полазвала върху мисълта ви.
Човекът е бог в развитие – това ще дадете! Това е, което няма да ви оневинява, защото не сте направили грях, а сте обичали другия наравно със себе си, понякога и повече.
- Приливът на обич не е проблем на декларация – той е проблем на жертвено служение!
Така, защото ако Учителят не се пожертва за всички, то не може пътникът да превърже ранения и това да го нарекат милосърдие. Не в друг е Пътят – Пътят е даден и той е във всекиго! Но възрастта, духовната възраст е тази, която позволява да се изходи един километър или хиляда километра. И тук е дарът на жертвата – да го изходим за нашата духовна общност, за нашата цялост, за нашата определена бъдност на Служение, което има Миров характер, а не само личен просперитет.
Аз съм много благодарен, че заниманията, ако можем така да ги кажем, или школските потреби, минаха на едно извънредно високо ниво, с една отговорна формула на Служението (и при едно взаимно приливане в подадената ръка), към което Учението Път на Мъдростта води своите Деца на Деня. Защото в превода, който говоря за тях, казвам, че те нито са апостоли, нито ученици, не! Децата на Деня са Служение! Вие имате Служение, защото браздата, до която се извършваше обучението, беше до това, което нарекохме Път на Мъдростта.
Радвам ви се от сърце! И понеже не мога при всекиго да мина и да изкажа своята благодарност, ползвам случая да ви благодаря на всички!
Някога бях казал една особена фраза: Моят Път може да е трънлив, но не се пазете от тръни!
Бъдете благословени, скъпи Деца на Деня! Констатацията, която правите, тя е същината на вашето битие!
Не проявявайте защитата си чрез отрицание. Отрицанието е жертва на подема, а свободата е будност на Всемира! Имайте тази свобода! Завоювайте терена и служете на Това, Което ви призова!
С особено чувство на благодарност към всички за вашето присъствие на този Събор, който направихме! Нека бъде благословено както вътрешното ви определение, така и външното ви служение, защото обитавате планета! Нека бъде благословен домът ви, към който имате лична и социална отговорност! Нека бъде благословено вашето прощение с онова, което наричам минало, заради бъдност, която ви дава посвещение!
Децата на Деня – това е прозвището ви и споменът, който ще ви остане. Това е, което в хилядолетията ще ви напомня за великата жертва, че човекът е бог в развитие. Пазете го, изграждайте го! Не търсете поклонници пред вас. Защото оскъдността, с която може да обидите молителя, е беда на човечеството! Когато дойде безмерната щедрост в служението ви, тогава онова, което е потребно, ще даде своето признание – а то е събуденият Бог у вас. Нека Той ви води! Нека бъде благословено вашето всекидневие! Нека великото тайнство ви придружи и в най-радостния миг, и в най-трудното! А трудно няма, щом има знание, че човекът е един бог в развитие!
Благодаря ви от сърце, че бяхме тук, където щедростта на природата ни е покровителствала и където взаимността ви е направила пътници към великия Храм на Мъдростта!
Пътят не се губи. Ние всякога можем да присъстваме. Най-същественото, където и да сме (по силата на географски обстоятелства, социални и семейни потреби), е невидимата ни същност – събожничеството, с което сме изградени. То е всеки момент у вас, за да присъствате там, където поискате, или да приемете онзи, който в даден момент ви е потребен.
Благословен Път в планетата! Благословен Път извън планетата на всички ония, които имате този дар! Пестете себехвалата. И пригответе себе си за по-големи гости, които еволюцията е отглеждала и ги е наричала Богове.
Честито ви привършване на големия празник! Благодаря на онези, които го набогатиха – както с малкия хубав театър, така и с пеенията, така и с декламациите... Благодаря на всички, които в своя вътрешен, сакрален храм правеха всекидневните си молитви за това, че принадлежим към една духовна същност, която изгражда сега земния храм, но има своята приютност в Небесните селения!
Деца на Деня, благодаря ви на всички за всичко!
На добър Път! И достойно Служение в отговорност, каквато Учението на Мъдростта повелява!
04.08.2005 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“
- ↑ Толев В., Път за Бъдещето, 2005 г.