4-ти събор

Мъдростта — Мирово служение

Слово

Мили приятели, това което съм казвал, пак ще повторя: Мъдростта е орисана необходимост в пътя на тази страна — път, който ще бъде неотминат; битие, което ще бъде осъществено; и Учение, което ще се живее. Аз не си спомням (благодаря на варненци, че ми припомниха) кога съм поискал да бъдете победители. Не може да има поражение за Божията воля — тя не може да не бъде победителка! Когато съм изрекъл „Бъдете победители!“, съм имал предвид, че вие живеете и изпълнявате волята на Отец.

Победителят е онзи, който в лицето на врага си е видял приятел; онзи, който в истината и прощението е намерил взаимност. Затова сме казали: „Господи, въведи ни във всемирния Ти храм на Мъдростта като път на служението!“ Затова само преди няколко дни казах, че човекът е една всемирна валенция, която не изпълнява само чужда воля, а и собствена възможност. Всемирна валенция, защото с всекиго може да направи съединение — има валентност за всичко. И най-добрият знак е, че няма зло, има нееволюирало добро! Ние нямаме врагове — имаме нееволюирали братя и приятели, имаме едно присъствие в себе си, когато сме го видели в другия. И не бива да се лишаваме от себе си, давайки преднина на Бога вън от нас, без да сме осъществили Бога вътре у нас. А всеки, който е осъществил Бог в себе си, е осъществил Мъдростта като орисана необходимост и не може да има враг вън от себе си. Нека не го търсим другаде освен в нашата нееволюирала (естествена, разбира се) природа, в нашата не дотам просветена мисъл и в нашата не дотам готова същност да поеме Божията Мъдрост.

Благословението, което търсим от Отца, трябва да бъде утвърдено с това, че сме готови за Мъдрост. И точно тук е свидетелството, че сме една всемирна валенция, която не може да бъде унищожена нито от смърт, нито от тление.

Само Животът е непобедим! Така ние ще изживеем идеята за възторга като ново усещане. Така можем да разберем победата не като основание за господство, а като покровителство. Този, който побеждава, ако не покровителства, той е себичен и чака награда. А Христос беше казал: Вие получихте наградата си — за това, че сте искали признание от външния свят, за това, че сте направили в храма съпоставка, че не сте като другия. Това е най-голямата грешка на всички религии — да правят несравнимото сравнимо. Бог в единия и в другия е само йерархия на себеутвърждението! Така идеята за възторга ще бъде нашата приложна Мъдрост, че сме успели да победим себе си.

Изпитах истинска радост, когато чух, че имате дреха — дреха на служението. Самият аз нямах реална представа от това, което изнесоха и което посочиха вашите и моите приятели. Нямах представа, че наистина ние живеем с такава отговорна реалност и с толкова приложно служение. Това всичко го дължим на техния възторг и на нашата признателност. Признателността е част от великото служение! Ето защо взаимната свобода ще ни дойде от прощението. Ето защо злото има борба за себе си, а доброто — борба за другия. Така че, когато злото ще еволюира за себе си, ще го видим и в борба за другия. И не можем да имаме по-голяма радост от това да видим другия, защото ние сами за себе си не сме капризни по отношение неговата нееволюционност, не сме капризни когато светът още не е готов за всичката будност — ние просто сме състрадаващи в Пътя за съвършенството. Но не само състрадаващи. Вие знаете колко е съществена тезата да приложим състраданието (което като илюстрация съм давал десетки пъти), защото стотици дни да състрадавате, ако не проявите ръката на милосърдието, оставате в бездействието. Минаха край страдащия и свещеникът, и левитът, и кой ли не, но само самарянинът превърза раните му — освободи го от състраданието, за да приложи милосърдие. Това е когато доброто се бори за другия.

Така ние ще трябва да благодарим за това, което ни даде времето — че сме хляб на Мъдростта. Но повикът не е само този, повикът е: Дайте го на света! Ето борба за другия — дайте го на света! Не беше само констатацията, че сте хляб на Мъдростта — пътят е той да бъде даден на другия. Не е идеята само, че сте една обител, която съхранява душевността на всеки морен пътник, а и да съхраните, да приютите света в собствената си обител — като вътрешно моление и като утешен път. И най-после — не само, че сте врата на бъдещето, а че трябва да осветите света!

Тази година най-великата тайна на Посланието е, че Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето. Това, което чух, това, което изживях, е, че наистина тази благодатна воля ви е дала отворени врати за бъдеще, защото имате едно достойно настояще — едно служение, което е повече отколкото може човек да си представи в тези дни и в тези години.

Другата тайна е великото преселение на нашите души от скинията на надеждата в храма на обричането. Това направиха нашите братя, нашите приятели в личното си ходене, в личния си храм и то прераства в социално действие, прераства в служение.

А това, което видях и което почувствах, е, че главнята на Мъдростта като лично живеене, като личен осветен дом е излязла на едно мирово служение. Така ние дадохме на света (колкото и странно да звучи — дадохме!) една нова звезда, направихме едно ново пътуване, предизвикахме една нова духовна вълна! Вече можем да кажем, че от пролетта на своето знание и учение ние спокойно можем да влезем в храма на предолтарното служение; спокойно можем да кажем, че нашият евхаристиен хляб на Мъдростта ще бъде новото причастие на света. И тогава аз няма да ви питам, както Христос попита учениците Си: И вие ли като другите ще си отидете? Вие не можете да си отидете — както те Му казаха: При Тебе има думи за живот! Вие не може да си отидете!

Който е ял от хляба на Мъдростта, не може да огладнее и не може да напусне духовния си храм и обречения си път.

Не можем да си отидем! Не можем да се разделим, защото онова, което ни е събрало, не е каприз, а е повеление с благослов. Аз благодаря на Небесното селение във всичките му видими и невидими сили, благодаря на нашия Отец, че ни събра този ден, за да бъде, както е казано в Посланието: Денят започна!

Благодаря на всички ония, които до свършека на този ден, бяха толкоз трудолюбни и толкоз жертвени, че изпълниха дълг към Отца си (не може да бъде характеризирано другояче). Нашата преходност не бива да ни смущава, защото нашият път няма да свърши. Пак ще повторя знаменателните думи: Само животът е непобедим, всичко друго е отживели актуалности!

От скинията на надеждата ние сме в храма на обричането! Всеки има право на своята нафора, всеки има право на своята причастна чаша, всеки има право на четири гвоздея и едно копие. Защо? Защото това беше религия на Любовта и тя е носена от всеки от нас. Сега трябва да се приготвим за хляба на Мъдростта. Живяно е приковаването, извършен е великият акт на двубоя между Дух и материя. Свободата на Духа ни дава осенението на интуицията и стъпалата на Мъдростта. Не искам никой да бъде смутен! Не искам никой да бъде плашен от Бога! Отмина времето „Страхувайте се!“

Мъдростта затова е знание, защото е прозрение в битието на Отца! Другото е сътрудничество чрез Любов. Той, Който имаше и прозрението, и мъдростта, рече, че е единство. Мъдростта ви дава това право на неразлъчност. Ето защо — право на страх от Бога нямате! Имате задължение да Му бъдете служители. А служителят е онзи, който, както казва Христос, дава душата си за стадото.

Така с цялата щедрост на хубавия ден, с тази дреха, с която видях, че завиваме нашия пътник, и с чаканото утре благословен да бъде пътят ви, благословени да бъдат и достойни делата ви. Амин!

Т. Михова (поднасяне на цветя от софийската група): Учителю, заповядайте, от учениците от града на Мъдростта с благодарност и обич...

Аз съм благодарен на всеки град, макар и да не се нарича град на Мъдростта. Разбира се, че Мъдрост като живот и Мъдрост като аура е давала нашата столица, защото там, където е Женихът, там са и сватбарите. Мъдростта за българския народ е битието, което той ще направи като религия, като живот за себе си и за света. Затова е определена тази столица и като зодиакален знак, и като етимология.

Благодаря ви.

Пловдив, 2 юли 1994 г., 10.30 ч., Младежки дом „Спектър“.

В магерницата на Бачковския манастир

Ваклуш: Ние даваме идеята за Възраждането чрез Боянската църква през 1259 година. Италия все още няма хабер (нашата хубава дума) за т. нар. Ренесанс. Българите дават идеята за хуманитарния образ. Но нашият Ренесанс си остава спиритуален, одухотворен за разлика от католическия.

Иконописта има свои много специални изисквания. Не е въпросът да направиш образа само одухотворен, а живо одухотворен, защото всеки от иконните образци е бил жив. Когато погледнете един образ и в него видите одеждата, тази одежда със съответния белег: пръстен, корона или нещо друго, веднага ви говори за йерархията. Никъде няма да намерите Дева Мария с трендафили. Разбира се, нашите иконописци започват във втората половина на XIX век да подражават на западния иконописен стил (защото някои от тях са ограмотени във Виена, в Берлин), но в Църквата ни той не си проби път.

Тук, в магерницата имаме изключителния стил на византийската иконопис и на българската, която е особено прославена с Търновската ни школа. В XVIII и XIX век ние имаме Тревненска, имаме Банска, Тетевенска и пр., но става въпрос за продължение (както добре го каза екскурзоводът) на нашата школа от Търново. Търново е не само културописна, тя е и иконописна школа.

Ето така, както се слага Христос, тук е било мястото на игумена, откъдето ще благослови трапезата. Безспорно че трябва да бъде с него и над него Христос. Отстрани ще имаме апостоли, ще имаме вече пълна иконопис с това, което е Христовата църква в лицето на православието. Защото в началото на XVII век църквите са диференцирани. Западната църква е ясна. Тя е извършила и реформацията си. Реформацията (макар и да сме в робство) е разлюляла религиозните съзнания, но Цариградската църква и Българската (без своя институция) не вършат никакви промени. И затова — ето това Есеево дърво, за което ви каза екскурзоводът тук — най-същественото е, че си позволяват да изобразяват предхристиянски предшественици, не предтечи. Предтеча е само св. Иоан Кръстителят. Това са предшественици — ето Сократ, Аристотел, Платон — тъй като в учението особено на Платон лежи идеята за любовта, идеята за знанието и доброто лежи в Сократ, а таблицата на добродетелите лежи в учението на Аристотел. Затова са включени и са с особени корони. Сияние, което е предшествувало Христовото учение за Любовта!

След това вече ще намерите една изключително богата палитра на одухотворени образи, в която са включени всички житейски пътища на Христос и на Богородица, като започнете от Благовестието до нейното възкресение. Тук имаме полагане дрехата на св. Богородица в църквата Монхиерета край морето в Цариград.

Отиват двама сенатори в Иерусалим (в 450 г.), оттам в Назарет, виждат срутената къща на Богородица и до нея една друга къща, където пазят подарената дреха от Богородица на някакъв род. И тези двамата сенатори, заинтересувани от това, остават на моление цяла нощ. Връщат се и правят едно византийско изобретение — поръчват ковчеже, същото на вид, в което се съдържа друга дреха. След десет — петнадесет дни пак отиват на моление и сменят ковчежетата. Е, това не мога да го приема за светителство, колкото и да е поведение на вярност. Така че в Назарет е останала измамната дреха, а те са отнесли чудотворната в Цариград и след това я носят в църквата Монхиерета. Не може така! Измамата дали при едно църковно поведение, или при един правен институт, или при една друга религия, си остава непочтеност. Не може да крадете благодатта на другия и да я направите собствена святост. Не! Човек не бива да краде от собствения си Бог, камо ли от човека.

Така че, ето виждате ги философите с царствени корони на главите. Иконописците са поискали да покажат култура, която е едно по-широко и по-хуманитарно виждане по въпроса за църковния дог- мат за светци. Не са ги направили светци — виждате нямат ореоли. Значи не са канонизирани, но имат право на присъствие в нашия човешки ум, заради знание. Това е много важно!

Ревниво може да се пази канонизацията, но свободно трябва да се даде право на духовността ни да расте. Виждате, нито един от философите няма нимбата, няма ореола, но присъстват в духовността на един народ. Това какво показва? Когато говорихме за седемте лъча, право на присъствие има не само Лъчът на религията, но и Лъчите на науката, на философията, на жизнелюбието, на изкуството... — на всичко. В XVII век без реформатори от рода на католическите (като Мартин Лутер), ние имаме една свобода в интерпретацията за светостта на дома. Той трябва да бъде поселен и от гении.

Картините са ви ясни. Виждате там — на магарето. Това е едно бягство, което знаете, че е трябвало да се извърши. За мен не е бягство, а отиване на посвещение. Казано е на Иосифа: Вземи сина си и бягай в Египет, т.е. иди на посвещение. Ето тримата влъхви, които отиват на поклонение, които носят своята мъдрост пред божеството. И знаете за тези три тайни: една звезда трябва да ви бъде път, ангелски хор трябва да ви занесе в Небесата и мъдростта на вековете трябва да отиде в божественост...

Това е т. нар. кръщение при великия старец Симеон, който чака с нетърпение да му занесат Христос, защото му е казано, че очите му ще видят светлина и чак когато видят тази светлина, тогава ще бъде освободен. И затова той казва: Отпусни сега твоя раб, защото той светлината видя...

А безспорно тук са една поредица фигури на апостоли в цял ръст. Институтът за паметниците на културата отдели средства някъде към 1965 г. и специалистът по реставрация проф. Ондрачек — чехословак, работи тук със своя екип почти десет години. Възстановяването на фигурите е негово дело. Той споделяше, че тази ценност напомня на Сикстинската капела — както по величието на изписването, така и в идеята за Страшния съд. За мен в Сикстинската капела има повече реалния образ, отколкото одухотворения. И това беше големият смут на Папата. Имало разправия с Микеланджело и с другите художници... В края на краищата, оригиналът си е оригинал. А който има чувство за срам от естествени неща, значи че има и лоша мисъл. Това не можем да надвием. Ако тази святост не можем да родим — естествеността да виждаме в живот и да можем да я осветим, значи имаме лоши мисли.

Ето тука вече ви казаха, това е т. нар. идея за Страшния съд. Горе са служителите и стари, и нови. Христос даде идеята за Царството Небесно и за първи път слезе в Адеса да изведе великите предшественици, като почнете от Адама, от Авраама, от всички, които са служили на Божието дело в различни религиозни съзнания. За първи път в историята на човечеството Христос слезе, за да ги изведе и затова тук са дадени и апостолите, и старите служители на Бога в лицето на Авраама, Адама, Давида, т.е. изведени са от преизподнята. Второто нещо — идеята за Съда, но в единство, което трябва да стане между Сина Човешки и Майката, която е наречена „великата застъпница“. Майката ходатайства пред Сина, а Синът извежда грешниците при Отца. Така е дадена идеята за милосърдието.

Нашият наистина голям художник Захари Зограф в църквата „Св. Никола“ изобразява този момент, където се пращат в Геената дяволите и човеците. Вижте колко властно си остава старозаветната сила. Христос им. търси избавлението, а структурата и уставът на Църквата ги въвеждат пак да бъдат в ръцете на дявола. И тогава идеята за мъчението, идеята за страха и потребата от послушание за изкупление и спасение стои на преден план. Това е бремето, което човечеството трябва да свали.

Ето виждате с короните и с т.нар. нимби вече — това са царе: Константин Велики, Лъв V, или някой друг от императорите, които са водили битка било срещу иконоборците, било срещу Юлиан — вероотстъпник (апостат).

Това е наистина едно изумително съкровище. И аз мисля, че трудно може да намерите такова някъде другаде, освен тук.

Пред църквата „св. Никола“

Тази зография, която виждате куполно, е на нашия известен иконописец Захари Зограф. Както знаете той е от Самоков, но е зографисал и в Пловдив църквите. Работил е и на Света гора, и на много други места в България. Класическата картина за Страшния съд, която видяхте там в магерницата — ето я и тук. Дясно и ляво, което изхожда от тезата на Христос: Ще дойда да съдя и ще разлъча кози от овце, лоши от добри.

Захари Зограф е онзи, зад игумените — последният. Класическата картина за Съда се състои, както казваме, от лоши и добри, но тя е нехристово дело, дело преди всичко на старозаветието. И затова е в долната част, затова там ще видите картината с Бог Отец. Вижте триъгълника, който винаги ще търсите като символ на Бог Отец. Това е, когато ще извика, примерно казано: Аврааме, доведи сина си, за да го принесеш в жертва. Когато ще бъдат гонени Адам и Ева, когато ще бъдат пратени на земята. И виждате как е отразена една битология — той ще копае, тя ще преде. Такъв е бил битът...

Ето ги тук двамата братя Авел и Каин с техните огньове — принасяне на жертвата и след това ще видите убийството. Върху тези неща ние сме говорили. За мен самата символика има по-друго значение, което следва от самото поднасяне на жертвите, на жертвоприноса: на Каин е от плодове, а на Авел е от тлъстините на овните. Можете ли да си представите, че Бог Отец се е съблазнил от миризмичките на тлъстинките и ги е предпочел. Това е жива ирония. Но има дълбок смисъл. Още в началото Ева казва: Родих син, когато става въпрос за Каин — първия, от Господа. И как Господният син ще бъде убиец!? А вие знаете, че преди да стане физическото тяло, е имало каиновото — астралното. И обратен е процесът на умирането: първо трябва плътта да се вземе, след това — другото. Противоречие няма, когато се разтълми самата символика.

Тук може би е Авраам под дъба. Това е вече, когато трябва да се прави храм. Горе освен великата таблица, в която е числото на живота, имате и Иисус Христос — Победител; Иисус Христос — Цар юдейски. Това е кръстът, на който се намира и великата таблица. Безспорно, от едната страна са царете и служителите, от другата — светците и пр. А след това — дванадесетте апостоли. Горе вие ще намерите великата тайна: Иисус Христос, Дева Мария и Иоан Богослов. Това е великото моление, както е казано, при кръста Му. Иисус Христос, Този, Който е бил и е. Това е куполът с апостолския сонм и служителите на църквата — едните и другите.

Ето тук вече с евангелия са дадени всичките, именно като благовестници на учението, което Той е дал.

Така в съответните вече вдлъбнатини имаме само ангелските образи. Те са седем велики ангели, но тук са сложени само четири, дело на нашия голям иконописец и художник със званието „Зограф“.

Сега можем да влезем в храма „Св. Богородица“...