4-ти събор от II цикъл
От Библиотека Ваклуш
Поздравление в Дома на Мъдростта
Скъпи Деца на Деня! Малко е да се каже, че човек се радва, но не бива да се лиши от радост. Не бива да се лиши от предназначението си – човекът бог в развитие!
Бог, който не се ражда за радост в света, а за отмъщение, не е Бог. Затова човечеството си е сменяло боговете, но боговете не могат да сменят човечеството! Каква трагедия за боговете, на които сме правили всичките умиления... Наистина е голяма трагедията им – сменяли сме ги, но те, боговете, нямат другиго. Ето къде е тайната на Учението Път на Мъдростта и защо сте родили в себе си потребата да бъдете Деца на Деня, не на нощта! Затова смених Молитвата на Любовта – исках да махна един похлупак над главите на човечеството.
Нещо в живота си мога да забравя, но отговорността си – никога! Отговорността ми е Служение! И тази година темата на Събора ще бъде Служението – без Себе си. Без Себе си... Тогава бихте разбрали защо човекът е сменял боговете си, а боговете не могат да си сменят човека. Но много е и трудно да се приеме такова служение.
Аз зная малоръстната усмивка на хората, които се пъчат да играят роля на решаващи съдбата на човечеството – било в социологията, било в религиите, било, ако щете, в личната взаимност. Зная потребата на мнозина да носят корона, но те не познават тежестта на короните. Затова искам да ги махнете, за да не се уморят някои, които не са готови да носят корони, а имат само евтино величие. Също да махнете и страха от ония, които пък трябва да се научат да носят отговорност.
Не мога да не се въздържа да кажа всичко – аз трябва да се въздържам. Но не мога да не изкажа своята благодарност към всичко онова, което ви учи на жертви. А жертвата ви е потребна за служение. Този, който не осъзнае жертвата, не може да направи служение – той просто си търси похвали.
Честитя ви Седемнадесетия събор (от Втория 13-годишен цикъл – вече 4-ти събор) на Общество Път на Мъдростта!
Да напуснеш дом, родни простори,
да заскиташ тъй свободен, сам...
Това е голямата жертва, за която наистина много, много съм ви благодарен! Но знаете, че вие сте, които ще сменяте боговете си, а не Бог да си смени човечеството – защото няма начин! Научете тази велика тайна – тя е най-голямата тайна на Третото хилядолетие!
Деца на Деня! Никога не сте били деца на нощта – вие винаги сте изпреварвали епохите, вие сте давали плът на епохите! А посредствеността ги отбелязва и отгоре на това се подиграва над човечеството – да му прави девет кръга на Ада!? Да отиват там, тяхна работа... Ние имаме задача да направим своето – човекът бог в развитие! За да се научите как да сменяте в човека нечовешкото. А когато сте усвоили Божественото, лесно е да се освободите и от човешкото. Затова радостта ми ще бъде голяма, когато горе – в планината, направим пред Мировия храм своето планетно моление. Добре дошли!
Христос беше казал: Тази лоза ще ви даде плод, когато сте се погрижили – когато сте прекопали лозето си, когато сте го напръскали и в края на краищата, когато сте го благословили. Онзи, който хвърля камък върху лозето, никога няма да има виното на Причастието за бъдност!
28.07.2007г., Пловдив
Дом на Мъдростта
Откриване
Добър ден, уважаеми гости! Добър ден, скъпи Деца на Деня – избраници, пратени в Третото хилядолетие да направите слънчевите лъчи достояние на човешката духовност. Да направите зората пладне на духовния ваш обет, за който сте подготвени. И днес, в Дома на Мъдростта, казах, че човечеството е сменяло боговете си, но боговете не са в състояние да сменят своите човеци.
Прекланям се пред онзи Бог у нас, Който човекът на Третото хилядолетие има! Бъдете благословени в своя избран Път! Свършете своя принос в това, което Космосът с хилядилетия е жадувал, а трапезата с хилядилетия е чакала – богатството на човека като дар за себеутвърждение!
Добре дошли на Седемнадесетия Събор на Общество Път на Мъдростта! Наистина радостта е усмивка на Мъдростта! Радвайте се и поемете онази отговорност, за която винаги ще говоря – че чуждата вина не е наша невинност! Защото ние е трябвало да се погрижим! Това е дълг на вашето служение – дълг, с който ще отработите една правна доктрина. Пъплят социалните мислители в Европа и в цял свят в недоимък мисловен – още не са осъзнали: Няма чужда вина, защото няма и наша невинност!
Понеже винаги говоря за отговорност, съм се питал: Жертвата ли осмисля отговорността или отговорността ражда жертви?
- Отговорността има Миров характер!
Тя не е кодифициран правен закон, нито етично правило. Отговорността си служи със социална общност, чийто духовен път е определен, и изгражда социални единици, които се вписват в историята на духовните анали. И именно отговорността ми налага изключителното чувство на благодарност за това, което се прави в служението чрез списание „Нур“!
Но аз тук имам пред вас една особена отговорност – от Русия пристигна госпожа Надежда Скидан, чийто дух и път я изведе тя да осмисли жертвата, а не да даде жертвата заради благополучие. Тя напусна своята родина (в добрия смисъл на думата, защото преходността на земното ви присъствие е задължителна) и дойде тук, да живее в България. Нейният дар е това, което Небето е изграждало заради човека. Но и човекът си изгражда Небе, за да има звезди, които да му осветяват пътя, когато настъпва нощ – дори в мисленето! Аз съм благодарен на нейната жертва.
Ще се качим на върха на планината, където не по принуда, а по потреба трябва да започнем своя Седемнадесети събор, за да изпълним там своето предназначение.
Добри срещи горе в планината! В Евангелието има една формула: Срещата на планината. Добър път на всички ни!
Бъдете благословени!
28.07.2007 г., Пловдив, Технически университет
Дванадесети семинар - откриване
Скъпи Деца! Добре дошли във Всемирния храм на освещаващия се, но осветен ще бъде от вас като храм на Мъдростта!
С Божията човечност бъдете благословени! И не търсете осмисляне на жертвата си, защото тя няма да има порива на откровението, ако е интерес.
Обръщението, което искам да направя, трябва да бъде и към това, което наричаме душевни властници, и към онова, което наричаме духовни Учители – признателност за родения просперитет в предназначението на човека.
Учението Път на Мъдростта има надслова Да бъдеш, а не да имаш! Бъдете! Бъдете служители на това, което Духовната вълна на Мъдростта предостави – а именно служение без Себе си!
Служението е битка, ходена хилядилетия във вашето предшествие, но вашето предназначение е това, което днес тук ви събра. И тази радост с нищо не може да бъде сменена. Казал съм, че радостта е надмога над скръбната всекидневна песен! Това е моята радост днес – властност, надмогнала скръбната песен на всекидневието. А няма скръб, която да не може да се трансформира. Усетът е, за да събудите прозрение – прозрение, за да получите Знание.
- Знанието е най-великото посвещение!
Затова вашият предшественик Адам беше изгонен от Рая – защото искаше да знае. И отиде към Дървото на познанието. Той искаше да знае! А в какво го обвиниха? Обвиниха го в грях, че е станал като боговете... Богове, които ги е страх да имат богове, са още много дребни. Затова изгониха Адам. А той беше дал своя плът, за да изведат Ева. Ева, която взе плода на знанието. Чрез кое? Чрез Мъдростта, чрез Змията. Така ходът на това, което наричаме духовност, ни доведе до символния знак на Мъдростта – Триъгълникът с вписана в него Змията – на устремения човек и събудения Кундалини. Кундалини е вашият Път!
И така, трябва да изградите в себе си една бъднина. А тя е, че радост, която не омъдрява Път, не може да направи Голгота (Голгота като символ). Затова искам моята радост да бъде плътна във вашата себеосъществена жертвеност за Път; затова и темата, която по-късно на Събора ще изнеса, ще бъде Служението – без Себе си, т.е. осъществен Път. А вашият дар е изключителен – жертвата, която правите. Това е, което ме е хранило цял живот. И аз няма да си отида гладен, и аз няма, никога няма да се откажа от Пътя си заради това, което се нарича „грижа“. И вие сте го направили, вие не пожертвахте Пътя заради грижата си. Затова и днес сте тук – не заради моята радост, а заради вашия осъществен Път! Радвам се наистина от сърце. Осъществете се!
Пожелавам ви лека творческа работа тези пет-шест дни! Бъдете ранобудни! Това не значи да ставате, когато първи петли пеят, както казва народът. Не. Но когато Той е буден у вас, когато Той ви извика, когато вашето пътуване в Учението Път на Мъдростта ви извика, не жалете своята физиология, а още по-малко навика си с една психология!
Добре дошли! Плодни дни! Бъдете радостни – това е усмивката на Деня!
Амин!
29.07.2007г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“
Заключително слово
Вашата роля да бъдете Деца на Деня е именно в това искане на Молитвата на Мъдростта – да бъдат научени Децата на Деня в служение на своето предназначение!
Както знаете, това е заключителното заседание. С него в тази планина Родопа ние привършваме своята присъственост, а не своята духовна пътека за посвещение и служение. И акламирам тезата Обществото Път на Мъдростта да издигне своята отговорност в служение пред човечеството със Знание и както тук се предложи – с наука.
Ние наистина дойдохме пред прага на нашата раздяла, но раздялата в никакъв случай не значи, че трябва да се загубим. Тя е точно затова, защото трябва отново да се намерим. Нашето общо дело ни дава основание да се намерим, за да можем да извършим своето служение с тази Молитва, която казва не само на вас, а на бъднината: Научи ни! Казва го в света наистина. И аз акламирам това действие в науката, защото Научи ни! не значи само преклонение, а значи будна отговорност в идеята на взаимността.
В този смисъл дължа една оправдана благодарност на живяната тук няколко дни взаимност, и то божествена взаимност! Защото това е една от най-големите жертви, които човекът може да направи – жертвата заради преобраза си. Да се качи на онази планина – Тавор, на която получава своя преобраз...
В това отношение тази живяна взаимност и постепенното ни преодоляване на несъвършенството в пътя за съвършенство са една осъзната потреба на служение без Себе си. Ето защо трябва да имаме едно основно Знание – Знанието, че докато животните работят със зрение и незримо съзнание, човекът работи с осъзната зримост! (Психолозите нека се занимаят с тази тайна.) А боговете работят с живяна отживяност. Затова идеята да се освободите от миналото и от боговете е една наложителна потреба. Те са отживяност, с която, за нещастие, човечеството продължава да живее. Боговете живеят с отживяно човечество! А какво казах за Христос – Той е живяно човечество и усвоена (или приложна) Божественост. Ето защо Учението Път на Мъдростта е азбуката на боговете-човеци (не на Бог). Азбуката на боговете-човеци! Затова най-голямата истина е, че човекът е бог в развитие!
Така че на този Събор се потвърди една идея – Учението Път на Мъдростта е наистина Мирова даденост. Учението е Мирова даденост или с други думи, то е Божия човечност. Второ, тук наистина се показа, че Учението Път на Мъдростта е една планетна необходимост. (Планетна необходимост е йерархията на Духовните вълни.) И в тази необходимост Децата на Деня са приложната воля, т.е. те са израз пък на Човешката божественост. Ето го вашия Триъгълник – емблемата, която сме сложили на Учението.
- Символният знак на Мъдростта съчетава три формули за Учението: Мирова даденост, планетна необходимост и приложна воля на Децата на Деня!
Това е същината на вашето присъствие, за което съм ви изключително благодарен и което нарекох ваша жертва. Жертва за онова, което едно Мирово Съзнание ви дава и една планетна тайна иска да осъществите. Благодаря ви за тази дързост, с която надкрачихте домашен праг, земни радости и тем подобни угоди, съблазни на всекидневието. Ето кое ви направи именно присъственици тук. И аз от сърце ви благодаря за тази жертва!
Благодаря, разбира се, и на ръководството на Обществото в неговата централна изява и поместническо служение, защото това е изпълнена отговорност. Благодаря на националните водещи, чийто принос е към паметника на Знанието; благодаря от сърце на културния ансамбъл, който направи израз на творческата даденост на Обществото. А искането ви да присъствате активно в международното пространство чрез интернет е тази вътрешна цялост, с която Обществото прави лик – не само на присъствие, но и като глашатай за будността, която събужда. Тогава бихте оправдали тезата, че чуждата вина, наречена невежество, не е ваша невинност.
Благодаря и на работещите на компютрите, на фотографите, на операторите. Много ви благодаря, защото вие под една или друга форма скрепявате, съхранявате онова, което е бъднината. Всичко това говори за една будност.
Трябва наистина да поемем своето служение, като изведем себе си в жертва – така, както сте го направили с това ваше присъствие. И пак повтарям: ние се разделяме, не за да се загубим – ние се разделяме, за да се намерим в служение без Себе си!
Благодаря на всички! На добър път към своите поселища! Поздрав на ония, които не са могли да дойдат. Дайте им трапeзата на Знанието, която тук беше дори смутителна със своята щедрост!
На добър път, скъпи Деца на Деня! Щом времето ни съхрани, Небето ще ни повика на служение! Благословена да бъде вашата присъственост! Благословени да бъдат вашите дела в пътя на служението!
03.08.2007г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“