5-ти събор

Слово

Мъдростта — живот

Добър ден, уважаеми дами и господа, добър ден, мили приятели! Добре дошли, гости, обречени на Път! Добре дошли пловдивчани, жертвали неуморен труд, за да подготвите това събиране, на което ще се даде признание на извършеното в продължение на една учебна година. Когато чествахме годишнина на списание „Нур“, аз казах, че няма да се духа свещта, защото никой не може да духне бъдещето, нито нетленната светлина. И казах, че не съм предвидил погребение за списанието, защото Светлина не се погребва! Това е, което е давало устойчивост на вашата вяра и прозрение да осъществявате своя път. Ние — Учителите, идваме, за да свидетелствуваме; вие — учениците, живеете, за да утвърждавате! Ето защо в Посланието на Планетния Логос за тази астрономическа година стои едно неотречно искане: Мъдростта — живот.

По света и по тази земя са зидани много храмови школи на различни духовни нива с необходимото историческо основание и осъществимост. Било е време, когато в идеята за сътворението е направен от човека бог и той е пратен в неговото култивиране на Земята да върши божии дела, за да се върне; било е време, когато мъжете на посвещението в Египет са подготвяли пратеници за световна култура; било е време, когато въображението е раждало митологии, за да създадат богове, които да покажат на човека човешки дела. Било е време, когато изпитанието е искало да коригира човека, заради неговото историческо присъствие във взаимност с другите чрез Духовната вълна на Правдата; било е време, когато тя, макар и не изцяло осъществена, е отживяна. Тогава трябваше да се роди Духовната вълна на Любовта, която не налага съжителство, а го осъществява с идеята за прощението. Дошло е вече времето, когато Духовната вълна на Мъдростта чрез знанието не само ще просветли човека, но и ще му даде свобода от принципа на злото, за да се осъществи нееволюиралото добро. Това знание носи свобода от първичния грях — най-тежката верига на бъднините, и осъществява човека като бог в развитие.

Мъдростта е великото чутие, великото предсещане на човешката душа, че е божествена не само като Дихание, а и като историческа даденост.

Тя дава нови коловози. Оттук е дързостта ми да нарека традицията убийца на човечеството. Не я отричам, традицията е необходимост, която трябва да се изживее. И както е казано в Посланието в тази идея за свобода: Освободи ме от върнато минало като отживяна потреба и като изживяно упование! Ние нищо не отричаме, но и не можем да бъдем пленници на това, което е отживяна потреба и изживяно упование. Тук е и вашата дързост, и вашата жертва!

Религиите винаги са приписвали на боговете добродетели, за да ги изискват от човека, но Мъдростта ще каже, че религиите най-бавно остаряват и най-дълго стоят стари. Тази идея е свобода на съзнанието за новия път и за новите коловози. Това трябва да ви кара не да крадете Мъдрост, а да я живеете. Защото тя не е другаде, освен вътре у вас — никой не може да даде знание на непробудения. Очите ви ще вземат знания за света, демонстрирани чрез идеите на Любовта, Правдата, на Всемирното въображение, раждало митологии. Но Мъдростта не е въображение, тя е светлина, знание; Мъдростта е естествената същност на човека — свобода от грехопадението и от злободневието. Мъдростта е всекидневен живот — не празник. И ние днес не правим празник — просто гледаме светодневието и отиваме в него. Защото ако човек не се осъществява във всекидневието, не ще може да отрече нелепостта. Страшно е, когато човек е пиян от злоба, която не само заслепява, но и унищожава; злоба, която може да припише на другия, за да се освободи, а всъщност носи нейната собствена верига. Тогава любвеобилието ви дори към близкия преминава в низост. Това е страшното — към любвеобилието, към обичта да прибавите низостта, защото не можете да свалите веригата на злобата си! Мъдростта е, която трябва да ви научи как да отключите веригата на злободействието. Затова се роди няма зло, има нееволюирало добро. Ще каже някой: „Щом няма зло, защо има злободневие?“ Защото има нееволюирало добро! Това е огледалото, с което ле трябва да се тръгне в Пътя. И не можете да махнете амалгамата, за да я смените само с прощението. Не, трябва да знаете! Религията на Любовта е прощение; религията на Мъдростта е знание!

Мъдростта е да бъдеш, не да имаш! Да бъдеш, това значи че си екзистенциал, същност, а не само да си изявил качество (да прощаваш). Същността е светлина на светлините, която ще ви даде осъществяване! Тя е, която ще ви даде и мирова възраст в историческото време, извикало нейните лъчи. Не всяко историческо време може да приеме Духовната вълна на Мъдростта. Винаги е имало мъдрост, но не и като духовна вълна, не като всемирна цялост, а като лично поведение на белязаност и пробудност. Това е разликата — мъдрост винаги е имало, но сега тя влиза като историческо битие на едно ново хилядолетие. И любов винаги е имало, но никой не бе рекъл: Обичай врага си! Само Духовната вълна на Любовта, която е цялост и битие на Всемирния, може да осенява с идеята не само да простиш, но и да обичаш врага си.

Първата идея на Мъдростта е да бъде освободен човекът от страха от смъртта. Свобода от смърт и идея за безсмъртие! Трябва да се изживее „вечният“ страх, който беше внесен с идеята за грехопадението — „вие сте грешни и смъртни“. Свърши времето и на въображението на митологията, която имаше белязани само богове на безсмъртието, не и човеци. Човекът е толкова безсмъртен, колкото Бог го е сътворил чрез Своето Дихание — щом Бог е безсмъртен, и човекът е безсмъртен! Мъдростта открива чрез един вътрешен закон на светостта пробудения Кундалини. Човекът трябва да се види в познание, което идва от граденото в милионите години. Граден е неговият ментален свят, за да може да се ориентира, но животът не е в оцеляването, а в прозрението. Очите и умът дават идеята за оцеляване, Мъдростта дава четмото на прозрението. Тя събужда интуицията и обслужва със своята неписана страница огнения език на Змията-огън, за да напише няма зло, има нееволюирало добро! На Аполоновия храм хилядолетия стоеше надписът: „Познай себе си и ще познаеш боговете“, а сега хилядолетия ще се чете: Няма зло, има нееволюирало добро, защото това е прекраченият праг на човечеството.

Чрез Мъдростта ще се освободим от веригата сложена на вечното — от грехопадението, от злото. Няма зло — може да има злини, но зло няма и вие сте пилигримите, които трябва да го докажете! Не бива да сваляте великата тайна на Възкресението! Не бива да я сваляте в низините на неосъзнатото, на догматичното, а да отворите страницата на знанието. Възкресението е знание и първият свидетел за безсмъртие. Безсмъртие е имало и преди Христос, но само като благоволение на боговете. А човекът е нееволюирал бог. Това осъзнайте, когато тръгнете да правите своята пътека, когато искате да бъдете световна душевност в усета на приложната Мъдрост. Световна душевност — отговорността е неимоверно голяма! И така вярата ви ще стане знание за незнайното, а не старият коловоз, който всеки може да употреби като обвинение, че сте суеверни. Свобода от суеверие, свобода от присмех, свобода от наложена глупост за мъдрост! Дайте път на душата си, дайте необвързаност! Затова казвам, че Мъдростта е без догми — прозрението `и не може да създава догми! И така, за Мъдростта личността е хармоничен Бог.

Индивидуализирането на човека се роди, когато дойде огънят като приложност и когато природата му даде очи, за да го отдели от общата душевност. А тази индивидуалност може да се загуби в божествената хармония само тогава, когато той стане един развит бог. Така че Мъдростта е служение на целостта, а ходеният път е личен. И приносът на личното божество е най-добрата трапеза на социалната общност. Ние не бягаме нито от лично поведение, нито от социална приложност на добродетели, нито от историческа отговорност. Историята е дълг на всеки, защото тя се прави от идеи. Може ли да има религия или знание вън от обществото? Райската ябълка нямаше да има стойност, ако Ева не беше я откъснала — стойността на райската ябълка е в дързостта на ръката на Ева. Така е и със знанието на Мъдростта — откъсайте го, поискайте го, осъществете го! А колкото за това, че подобен род изповед трябва да има свой символен знак, в Посланието е казано: Не позволявайте на Пилатовци да ви надписват символния знак на Мъдростта във вашия видим и невидим храм! — да надписват Триъгълника и да ви сложат завеса на окото на знанието. Защото Учението на Мъдростта дава още една привилегия — когато е узрял, човекът ползва своето трето око. Това око е битие на знанието, а не само на вярата. Вярата крепи човека в неговата лъкатушна пътека, но в еволюционната йерархия идват нови и нови духовни вълни, които го извеждат до този бряг, на който може да му кажете: „Ето хляба на Мъдростта, ето окото на знанието.“ А то е свобода от лъжа, защото, който вижда мисълта, не може да бъде излъган, а и отсрещният не може да лъже Така ще вървим към едно вътрешно експериментално поведение, което ще даде основание на науката, която не само не отричаме, а дълбоко тачим; на философията, която не само не отхвърляме, а дълбоко уважаваме; на религията, която не само не осмиваме, а я браним. Ето защо разгледахме седемте лъча, през които човекът, развиващият се бог, се усвоява в познание, в олтарно поклонение и в жертвено служение.

Пътят на Мъдростта не само е изведен от Адам, но е съхранен от него чрез преобрата му от Христос. Колко хилядолетия, колко йерархически религии минаха през Адам, през човека — от пещерното божество до възседналия Белия кон на Откровението. Човечеството се е осъществявало — от черепа на Адам до кръста на Христос.

Много врати човешкият дух ще открива, за да осъществява и други битиета, защото човекът не е преходност. Преходно е познанието му за света в йерархиите на приложни възможности, но в никакъв случай той не е изчерпен, защото никой не може да изчерпи Бог. Тази тайна ни дава основанието да се запътим към Вечния храм. Вечен в йерархията на една планета, в йерархията на едно Послание, което иска от вас да направите Мъдростта живот, което каза, че Мъдростта е път, който носи просветление; знание, което се живее като откровение; воля, която се прилага като служение.

Човек ще се осъществи за едно друго битие, той ще има задачата за един нов свят и една мисъл, която може най-добре да разгърне целостта на душата. Целостта на душата е да познае и да не отрече материята, а да я одухотвори. Това е една от страниците на Учението на Мъдростта. Не можете да отречете себе си като материя, защото това е единственото, с което се познавате към Бога и се осъществявате в Бога. Нито животните, нито ангелите са направили това познание. Ангелите нямат еволюцията в материята — те нямат душевната цялост на човека, те нямат Диханието на Отца! Така че човекът е най-съвършената любов на Отца и най-изразеният образ на Мъдростта! Това е начертано дори с видимостта — цялата Божественост чертае върху човека. Не може да отречете линиите на ръцете си, нито белезите на лицето си. Това е да четете отвън — а представете си да знаете отвътре! Да познавате тези енергетични сили, които са чертали свои образци върху вас, и да ги употребите така, както Христос искаше от Своите ученици да употребят обичта, прошението, любовта — Идете и кръщавайте света в името на Отца и Сина и Светия Дух. Мъдростта иска от вас да събудите човека; иска да бъдете, а не да имате. Тя е щедра и не преценява като закона за Правдата, тя няма оценка за виновност и като прощението на Любовта. Мъдростта е цялостна, защото не може да бъде ограничена нито от мироглед, нито от външни сили. Това е голямото, на което тя трябва да ви научи! Това е, с което тя отваря ковчежето на всемирното служение, с което трябва да направи новия преобрат. Някога Христос освободи рибарите, като им каза: Елате да ви направя ловци на човеци! Вижте великия преобрат — свобода от водата, т.е. свобода от астрала, за да ги направи ловци на човеци, т.е. мисловни. Сега казваме — свобода от човека, за да бъдете богове в приложност и да няма повече суети. Астралното живеене, желанията трябва да бъдат отгонени. Не става въпрос да се лишите от желания, както в будизма се казва: Освободи се от желанията и си победил света. Това не е вярно — човек не може да се освободи от астрала си, а трябва да го култивира. Великото желание трябва да бъде пулсация на жертвената мисъл, а тя трябва да ви направи служители на Мъдростта. Така че мрежата на рибарите отмина, пътеката на човеците свърши своето дело. Тя разруши стотици храмове и каменните божества са в музеите.

Служението на Мъдростта е свобода от човека — заради откровението като познание и заради жертвата като служение. Образът е даден, пътят трябва да се доизвърви! Любовта като загриженост беше вибрация на чувства, а Мъдростта трябва да не ражда съмнение. Мъдростта е една осветена Любов и една приложена Воля. Вие може да състрадавате, но ако не пристъпите към действие, не сте милосърдни. Свобода от състрадание, а жертва заради милосърдието — това е действието на Мъдростта. Мъдростта е една богораж- даща Приснодева, една велика богиня, която беше родена с шлем и от главата на Божеството. И така за нас, които се обрекохме на един път, няма роднинства. Аз не говоря за онова роднинство — кръвното родство, от което Христос освободи човечеството, като каза, че баща, майка, братя, сестри са тези, които слушат словото на Отца Ми. Свобода от роднинство значи свобода от веригата на довчерашните желания; свобода от веригата на традицията; свобода от бремето на историческото време, в което липсва прозрение — където е свален надписът Познай себе си и ще познаеш човечеството, ше познаеш боговете, но няма нов Аполонов храм. Сега Бог се осъществява, а не — се познава! Човек е свободен от познанието си вече. защото е един бог в развитие.

Така когато душата ни е в Мъдростта, тогава делата ни ще бъдат нейно служение.

Погрешно е да се мисли, че пътят на Мъдростта не носи тревоги. Ще носи, защото тревогата е част от урока за будност, както събуждането е едно освестяване и връщане към себе си заради самата еволюция. Урокът на Мъдростта е, че еволюцията се осъществява тук (не толкова в отвъдното царство), за да бъде човек осенен с повече светлини и с нови знания, когато се връща от своето сънно битие.

За Мъдростта чудо няма. Знанието е дало определение: Чудото е най-трошливият стълб в храма на Ученията. Чудесата са стрес в човешкото битие. С тях маловерието се утешава или пък търси магии, с които се унижава — унижава собствения си бог, оскърбява и Великото Божество. Няма чудо — има Учение, което дава познание! В йерархията на познанието чудото е било необходимо, но за знаещия то е вън от потребите. Мъдростта е една идея за световната ни душевност и ние всички сме достатъчно отговорни за нейното приложение. Никой не може да бъде упрекнат, че по-малко е принесъл, а повече е взел от трапезата на знанието. Христос оправда Своите ученици, когато ги прикани на жътвата: Вие не сте сели, но жътвата е готова — елате! Мъдростта освобождава човека от скрупули, че по-малко е дал, а иска повече да вземе. Вземете колкото можете повече от трапезата на Мъдростта, а вашата щедрост след това ще проличи — дали сте служители на целостта за Всемирна и Божествена еволюция на човешкия род! Това е да направите Мъдростта живот — всемирно служение на бъдната духовна вълна, на която благосло- вението носите, а отговорността ще докажете.

Благодаря за неуморността на моите приятели и братя от Обществото „Път на Мъдростта“! Благодаря не заради самото приличие, благодаря не заради самите тях само, благодаря заради космичната даденост, към която всички имаме отговорност — осъзнатата отговорност и прилежно приложеното ваше действие, на което дължим всичко това, което в продължение на тази година е направено.

Трагично е, че вековете тежат. Трагичното е, че Темида още е с вързани очи и никой не смее да свали превръзката, за да види, че тя отдавна е сляпа. Правдата отдавна е сляпа, защото Учението за Любовта я преобрази. Човешките души още влачат веригата на вързаната Темида, но вие, пътниците на Мъдростта, ще трябва наистина да свалите дрехата на миналото, за да видите, че прощението беше необходимост, а знанието е светлината на утрешния ден. Аз ви благодаря за дързостта, че се осмелихте да нарушите личното си спокойствие, домовата си радост, клеветата човешка да надминете; немотията да ви бъде и брат, и сестра, но списание „Нур“ да излиза, а и чакащата нова книга. Изминахте хиляди километри, защото във вас има Един, Който ви рече: На Път сме, Деца на Деня! Разбира се, човек с благодарност само не може да изрази нищо. С усет на признание на събудения живец осъществяваме битието си. А битието е и част, и цялост от Божествеността. Веднъж го осъществявате като желание, друг път като мисъл или като интуиция, трети път — като богооткровение и най-после — като богове. Знаете моето преклонение и обич към великия, трижмогъщ Хермес и разбира се, към Плотин. Плотин ме възхищава в идеята си за йерархия: Ей, деца, защо ли сте синове на Боговете, станете Богове, станете Бащи на боговете! Ако това не е динамична йерархия, ако това не е идея за живот! Какво да правим? Да си жънем желанията, защото отдавна узряха, да се учим да си прощаваме, да си правим празници, когато някаква мъдрост ни осени... Не, Мъдростта е всекидневие! Това искам да правите. Благодаря ви.

Следват изказвания от 3. Сабахова — гр. Хасково, Д. Димов — гр. София и Г. Кючюков — гр. Варна.

Ал. Костова: С молба да напишете първото послание в Почетната книга на Форума за духовна култура.

Ваклуш (прочита написаното послание): „На тези, които неотречно ще правят Мъдростта Живот. Религиите са родова памет, вярата — лично достойнство. На Път божествен, Деца на Деня!“

Пловдив, 8 юли 1995 г., 10.00 ч., Младежки дом „Спектър“.

Съвет на Форума за духовна култура

К. Коликов. Скъпи приятели, Съветът на Форума ще премине в следния ред: Встъпителни думи от нашия Учител Ваклуш Толев; анализ за работата през годината; Общо събрание на Висшия орган на ФДК, както го наричаме Съвет на Форума, на което ще се утвърдят председателите на регионалните модули, както и на Централния модул. Ще се запознаем по-подробно и със структурата на ФДК. След кратка почивка в четири секции ще организираме работни срещи, на които ще обсъдим проблеми, документация и конкретни действия в нашето Общество. Благодаря ви.

Ваклуш. Добър ден! Днес достатъчно се поздравявахме. И в поздравленията си, и в словото си казах, че Мъдростта е всекидневие, а не празник. Онзи, който остави тайната на знанието само като празник, е това, което официално достатъчно религии правят — чакат Великден, за да ядат агнета, или Рождеството, за да издигат елхи. Мъдростта е всекидневие, защото е прозрение и приложение на онази Висша воля, за която най-висшият представител на Земята — Христос, беше рекъл: Да бъде Твоята воля, а не Моята! С това каза на апостолите Си да отидат и си свършат работата; посочи им пътя. Даде им дарението, което носеше и което поиска от Своя Отец.

Онзи, който мисли, че неговата воля е повече от тази на Отца, той не се поддава на живот с приложна воля, той се бунтува срещу всяко ограничение. Можете ли да си представите размера на Христовото мислене като дарение и като историческа личност — Не Моята, Твоята воля да бъде, Отче! А всеки, който има едно по-малокалибрено служение, счита, че някой му е отнел свободата, че го е ограничил, че му повелява. Не, никой на никого не повелява, ако има достатъчно будност и достатъчно отговорност в служението. Служението не тежи — целта, която човек си е поставил, може да му тежи. Защото целта ограничава, а служението е свобода! Всеки който не е дошъл в името на служението, а е дошъл с цел, се самоограничава и тогава негодува, че някой го командва.

След като не владеете телепатията и не бихте могли да се съберете от цяла България без да получите официални писма, не се бунтувайте, че някой ръководи! Той не само ръководи, но и трябва да се научи да служи. Ако само ръководи, ще му се каже и да служи. Но не можехте да дойдете без това известие, не можехте да дойдете тук без организация, за което изрично благодаря. Не можехме да имаме организация във всеки град, нито връзка с журналистите. Не мислете, че някой ви ръководи и че ви е ограничил в служението. Сами се ограничавате, защото искате да бъдете някой — това е страшното. А когато искате да служите, Христос го каза: Дойдох заради тях и ще им измия нозете — за да покаже, че величието не може да бъде оскърбявано, че служението не може да бъде ограничавано; и не е обидно.

Аз често слушам гласове на недоволство, че този или онзи командва... Не, никой не командва. Има готовност и често пъти забравено домашно огнище; и с неуморност, а понякога и със сълзи някои си вършат работата. А това, че други имат в душата си кавги, нека си ги правят вътре; имат достатъчно незрели желания — да се карат с тях; имат достатъчно непроницателни мисли — да си ги оперират!

Ако един човек от нашето Общество не може да приложи Мъдростта като всекидневие, той е още или в Учението на Правдата, където ще съди грешницата или в Учението на Любовта, където ще прощава. Но Христос каза: Да бъде Твоята воля! — за да може да встъпите в празника на великото служение.

Аз съм ви много благодарен и наистина живея чрез това, че вие живеете. Вашето дело е по-тежко от това, което върша аз, и е много по-необходимо, защото без вас не бих имал дишане. Зная вече какво е в България: от колко краища са чакали този ден, в колко краища там някъде, (макар и не тук сега) са с нас.

Мъдростта е битие, неотложно битие, съпроводено с вашата жертва. Тя е свидетелство, че някога сте оживявали. Тя е свидетелство, че Животът е непобедим! А живот без организация няма. Най- доброто свидетелство за това е вашето тяло, което е израз на живот — чрез него изразявате физическата и мисловната функция, духовната олтарност и молитвата си, готовността си за инобитие. Така че благодаря ви, че сте дошли да решите проблеми, които са всекидневие, за да можете, когато пожелаете да се видите в плетеницата на спомените, да имате какво да кажете на себе си и на тези, които ви заобикалят.

Пожелавам ви плоден ден и по-малко недоволство заради лични недостойнства. Твоята воля дойдох да изпълня, Господи! А Неговата воля е универсалното ни служение. Ако някой не намрази всички, а накрая себе си дори, не е Мой. А в Него е вечен! Аз искам да бъдете вечни — заради вас самите; искам да бъдете Деца на Деня! Това е вашето предназначение и вие ходите този път. Приятна, лека работа без да се тревожите, че можете да разисквате, да уточнявате, но — с елегантна любезност. Лека работа!

Нa Клувията — Бачково

Ваклуш. Тази местност тук, не фиксирам точно мястото, от висшия духовен свят е определена за един нов Иерусалим, като под Иерусалим не се разбира това — дайте да направим сега големите храмове... Просто се разбира, както е и преводът — място на мир, на духовен мир, на духовно миродействие. Така че, това тук е огнище на един духовен Иерусалим. Исках да го посетите, да се докоснете до идейността, а осъществяването е личен свят.

Всеки може да каже: „Аз бях в един нов Йерусалим“, когато в себе си не се е разгневил. И най-важното — в злобата си не отрича себе си като еволюиращ бог.

Сега с голямо чувство на благодарност към всички за вчерашния хубав ден, за днешната душевност — от сърце ви благодаря! Всеки ще вземе своя път — не обратен, а път към себе си, защото местожителството не е обратен път, то е изходен път. А както е казано в Агни Йога: Учителят няма нужда от местожителство...

9 юли 1995 г.