7-ми събор
От Библиотека Ваклуш
Откриване (слово)
Мили приятели, Деца на Деня! Миналата година на Шестия събор казах за една велика тайна, която е предоставена на човека, за да не забрави своя земен и божествен път — дори тогава, когато е император. На лявата ръка на императора са връзвали торбичка „акакия“ — торбичка, в която има пръст. От пръст сте направени! Но когато говоря за тази пръст, аз говоря за плътта на цялата планета, от която чрез ръцете на Отца се извая тялото на Адам, а след това Диханието го направи жива душа. Ето защо искам да открия Събора с един израз от посветения ученик Йоан, който още в глава първа, стих дванадесети на Евангелието си пише какво е рекъл Големият, Неизбежният, Онзи, Който влиза във Великата Троица; Онзи, Който е дете на Всемирната даденост, радостта на Бога, за да Го нарече Свой Син!: „А на всички ония, които Го приеха — на вярващите в Неговото име — даде възможността да станат чеда Божии.“
Ние заслужено можем да носим упрека, че казахме: човекът е един бог в развитие, но винаги имаме опорността за тази безспорност, защото онези, които са повярвали в Отца, стават чада Божии!
Днес имаме своя Седми събор! Тези, които са чели книги из окултното, тези, които са чули лекции, знаят, че човекът има седем тела, има седем чакри; че човекът има Книга на Живота, със седем печата. И само Един имаше дързостта и посветеността да ги счупи! Двадесет и четири старци пееха: „Осанна (слава)!“, но не можеха да счупят печат. А Той — Син Човечески и Син Небесен — Син на Отца Си, имаше благословението да счупи печатите на Книгата на Живота!
Ето тази йерархия е предоставена сега на вас, когато имате Седмия си събор; когато сте минали през всички пътища, които съдбата и историята, божествата — каменни или не, ви носеха, през всичките тези будности, за да можете да се разкъсате във физика, да се облагородите от духовната мисъл и да бъдете посветени от Духа. Така волята на Възкресението е изпълнена, защото Мъдростта е учение на Възкръсналия.
Ето защо нека се попитаме какво иска битието на Мъдростта. Мъдрост е имало винаги: мъдростта на биологичната даденост — да се самосъхрани; мъдростта на очите — да отдели от стадото (защото когато човек получава очи, той се оглежда и се отделя); мъдростта на сърцето. Следователно — мъдрост е имало, но мъдрост на отделната наша субстанция. Тя е била необходима човекът да се осъществява, да се освободи от пещерата, да не живее повече с внушения страх от небесните сияния, на които даде божествено признание и коленни молитви. На човека непрекъснато, с хилядолетия е внушавано, че той е несъвършен, че той трябва да страда, че той е жертва... Не! Това беше служение на Правдата, служение на Любовта, служение на ума. Но служение на Мъдростта като Мирово битие е нещо съвършено друго! Мъдростта като Мирово битие се носи не от отделен лъч, а от великата духовна вълна, която нарекохме Вълната на Мъдростта! Не от просветния лъч от онези седем лъча на познанието, с които ние се усвояваме, но се усвояваме от свобода към пленничество. Защо? Защото умът ни, когато се освобождаваше от дивото у нас, го правеше покорник на своите искания. Беше ли мисълта, която приложи Учението за Правдата най-съвършената? Ако беше така, нямаше Христос да дойде и да рече: „Око за око, зъб за зъб“ свърши — Аз ви казвам ,,обичайте врага си!“
Услугата, която прави умът на човека, е еволюция за човека на биологията. Той живее за себе си, търсейки себесъзнание, но не живее за мировост, създавайки от себе си бог, който е в еволюция. Когато се служи на Мировата даденост, тогава човекът е бог в еволюция, т.е. човекът е с другата субстанция. Сменил е субстанцията си, както през седем години (тези, които познават културата на окултизма знаят) човекът сменя своята биологична клетъчност, сменя своята мисловност, сменя приложението на молитвата. Ето защо не само е дързостно, но позволена необходимост в пътя на еволюцията и съвършенството за йерархия е, че: време е да се сменят лоши божества с човеци, които са добри богове!
В потвърждение на цялата тази теза, която исторически човекът е извървявал, ще си позволя да ви цитирам нещо от „Книгата на мъртвите“ на древните египтяни:
О, богове, вие, които идвате да ме посрещнете!
Ръцете си към мене протегнете,
защото станах бог вам равен!
А когато окото Божествено,
за миг едва ли не угасна,
при битката между Сет и Хор,
аз към живот го върнах!
Не само имаме основание да бъдем смели в изповеданието си, но и сме потвърдени от хилядолетията преди нас. Защото и тогава е имало човеци, които са били богове в развитие: протегнете ръцете, защото като бог идвам при вас. Битката между Сет и Хор — битката между добро и зло е, която дава възможност на течението, създаващо човека-бог. И тогава, ако разгледаме нашия символ — символа на Духовната вълна на Мъдростта, той е горната част на Кръста, т.е. двубоят между Дух и Материя е извършен. Христос даде най-великата тайна, от която се изхожда в новата йерархия за божества — извърши този двубой между Дух и материя. Да преминеш от личното служение, от социалната жертва, от човешката си добродетел към божествената всеотдайност! Така както казахме: Няма Голготски път, има път на богове! Голготският път е път на божествеността и ви прави възкръснали, а Възкресението е вече служение на Мировостта. Когато любовта от личното поведение на биологичната даденост се превръща в любов на жертвата на Възкресението, вие сте миров служител.
Така че когато говорим за Триъгълника, този наш символ, който е върховата част на Кръста, то йерархията е безспорна и никой не е отречен — Христос ще бъде винаги Кръстът на двубоя между Дух и материя — Възкръсналият, Който дава Любовта, идеята че другият не е враг!
Този Триъгълник е и единството на Триличието, което носим като изповедание. Но има още нещо — полярността! Само че на пространството и единството; полярността не на Триъгълника, а на взетата от Кръста тайна. Триъгълникът ние го чертаем, но полярността стои, тя е пътят от минало към бъдеще. А този път от горната част на Кръста ние сме го взели и го правим знак на Мъдростта. Полярността е в това, че имате минало, което сте пожертвали заради Мъдрост, изповядана вече и влизаща в служение!
Пространство, време и единство — така битието ни призва! Нашият път на одухотворяването, нашата школа не е окултна, нито академично училище, нито дребномислие на секти! Сектата взема един лъч само от Мировото учение на Христос, или на Кришна, или на Буда и остава в бледината на лунното си осенение. Наистина, лунните братя работиха много за това, което нашата планета получи. Получи, обаче, лунно светлеене! А ние минахме през Деца на Слънцето; минахме през посвещенията, които Египет създаде; минахме през елевзийските церемонии; минахме през тайните на Самотраки; минахме през възкресенските гробове на Тракия! Но не можем да имаме друго битие, освен обоснованото от духовните ценности, които създават земното царство. Мъдростта трябва да набогати присъствието ни тук с ценностите, които Бог и Неговите деца ни дадоха!
Къде прати Бог Адам? Защо го потърси? Къде се изгуби Адам — Адаме, где си? А той се позна в биологична раздяла със своята единност; раздяла дойде като изведоха от него Ева — живот, живот на планетата!
Така че, осветявайки всички йерархии небесни, време е ведно с Мировото служение да се създадат ценностите на Мъдростта на земното царство. Защото никой не може да ви отнеме Царството небесно! Неоспорим закон е смъртта — с най-голямата награда да се родите там, за където сте отработили новото си присъствие, за нов живот!
Мировото служение обхваща цялото наше планетно всеотдайно сеене на Мъдростта. То трябва да създаде благодатта на Земята. Земята не е отречена, не е прокълната, нито чадата на Земята са прокълнати, защото те са нейна плът и Дихание на Отца! Четем в Светата книга разкаянията на Отец за човешкия род; четем, че го е наказал; четем за възнегодуванието Му, че този народ само с уста го почита, но в края на краищата Той казва, че няма да Си позволи вече да го унищожава!
Прозрението е новият метод на познание, защото то е част от интуицията, сложена в работа на земното царство! Историята и човечеството са вече отдавна банализирани от традиции. Страхът на човечеството да прави евристика в Царството на Отца си, Който е в него, трябва да спре! Този, който не може да открие Божеството си, прави само елементаризмите, че е изповедник, защото Христос ви рече: Как казвате, че обичате Отца си, а брат си, който е до вас, не обичате? Какво поклонение се прави на Отца, когато вътре в себе си не Го изведеш на живот? Как отива този посветен на Египет, за да каже на боговете: Ръцете си към мен прострете, защото станах бог, ваш равен! Можем ли да го упрекнем в богохулство, колкото и да е модерно сега?! Или да кажем, че сатаната се е вселил в него — както всяка секта прави; само едно нещо показват на света: образа на сатаната — значи извеждат себе си, защото няма сатана вън от човека!
Така че, идеята за откриването, за евристиката трябва да бъде една велика тайна на мъченика — не на измъчения! Много грешна теза е на човека да се внушава идеята да малтретира собственото си битие, за да бъде достойно представен пред Отца си. Най-голямата хула, която Ренесансът можа да ни донесе, е непрозрението да пеем хвалебна песен на Данте Алигиери, че ни даде девет кръга на Ада, в които натъпка човешкия род... Има ли по-голяма обида, отправена към Бог?! Добре, сложи ги там, нарече недобродетелите с всичките им имена... Минават седем века — стана ли друго?!
Дайте на човека възможност да отвори храма и да си намери олтара! Не мажете олтара с кръвни жертви, каквото още прави юдаизмът или курбанщината, която пък нашето християнство още върши! Отворете, сложете оная звезда — Витлеемската, която астрономите търсят! Няма да я намерят, защото тя бе именно звездата на Мъдростта и я видяха само трима влъхви — тримата посветени. Сложете си Витлеемска звезда! Или на своя родилен час — звездата на Мъдростта, за да изходите пътя към Учението на Любовта, за да надкрачите прага за Мъдростта! Не за мъдрост, която ще ви даде наградите на времето — не оскарите, не димитровските награди. Не! Единствената награда, която трябва да има човек, това е да позволи на еволюцията да го освободи, да позволи на прозрението да го направи толкоз властен, че никога да не бъде подчинен на всекидневие. Позволете на откровението, което е лъч на интуицията, да ви намери място в йерархията на посветеността! Нямало посветени... Всяка религия може да ви го каже, но вътре в самата нея се крие опровержението на това! Христос рече: Имаше много тайни още да ви кажа, но не сте готови; Тази притча, която рекох на улицата, елате да ви я разтълмя в Моя дом — Дом на новорождението.
И така, позволете на еволюцията да еволюира злото — както сме казали: няма зло, има нееволюирало добро; позволете на прозрението да ви махне веригата! Дайте на интуицията да ви отреди мястото, за да не сядате сами на първия ред. Както казва Христос, да не бързате да сядате на първия ред, защото след това може да дойде онзи, който ще стане причина да изживеете срам, че трябва да бъдете преместени!
Някога казах, че умореното човечество, лишено от прозрение, търсеше оракула. Той винаги му е давал (и сибилите) двойнствен отговор. Затова, вместо да търсите оракула — намерете себе си! Там Бог ви чака. Без Него вие не можете да направите Живот!
Щастието на вашия избор — да бъдете служители на Мировата вълна на Мъдростта — трябва чрез прозрението да направи безсилно миналото ви. И в Посланието тази година беше казано: Не търсете спомена за миналото, спомена за човека, а живейте с динамиката на деня, че той е бог в развитие! Трябва да имате онази властност, която избира бъдеще. А вие показахте, че я имате! И разбира се, че е неудобно да бъде подчертавана — не заради това, че нямам основание да го призная, а заради това, че една от най-великите тайни и добродетели беше смирението, което никога не е обидило нито съдбата, нито Господа.
На нас ни е потребен само един дом на гостуването, в който трябва да извикаме онези души, които ще намерят себе си в това присъствие, за да могат после да се качат към онези светилища, където ще призоват без страх боговете да прострат ръце към тях! Възхитен съм от тази дързост, с която древността преди пет хиляди години е могла да прати своя син, гостуващ в царствата на Небето, за да покаже на боговете, че той е равен тям! Вие сте синове Божии!
Ние трябва да намерим изгубения Адам — Адам, който трябваше да се потърси в една друга благодат, в благодатта на разделения пол. Човечеството много малко знае за една от най-висшите енергии — енергията на възпроизводството, която е и най-съвършена и която е работила с милиони години за създаване на мозъка. Милиарди клетки има нашата мозъчна даденост. С колко работим? С крушка от двадесет и пет свещи — а го носим! И затова казваме, че човекът е непобедим; затова казваме, че животът е най-съвършената изразност на Бог!
Тази година ние поискахме, поискахме прозрение и признание над всеки дом, над всеки свят. И това, което се даде, беше жизнепотребата на осветено всекидневие . Затова казах, че прозрението трябва да ви даде надмога над всекидневието! И точно в това служение, което е неотложна воля на Пътя на Мъдростта, се направи Мъдростта — Мирово битие. А нашето Мирово служение на тази планета никой не може да го спре, както никой не може да спре изгрева на Духовната вълна. В такова служение човекът трябва да направи историята си. Много явления има във всекидневието му, но колко от тях са феномен на събития? Това е отговорната будност на всекидневието, това е прозрението, което само с една дума прави своята молитва!
И така, да бъдем благодарни, за да не се чуждеем, колкото и да сме далеч!
- Съборите са кръстословицата на спомена ни, идея за свобода.
Човек не може без съсед, а нашата поговорка казва, че съседът е по-потребен от брат. Така се създава целостта, че всички са деца на Отца, а не че плетът ги дели. Злоезичието още повече разделя. Затова свобода не в избора на съседа, а свобода от всекидневно и зломисло деяние! Тогава мисълта като Мирово битие няма да обслужи само личния дом, нито само съседния праг, а ще прелива в Мировата душевност, която храни това, което наричаме духовни вълни на човечеството; която създава степента на посвещение. Посветеният е потребен толкова на себе си, колкото на Мировата еволюция. Отговорността, с която той ще даде своята дан, го прави един от ония богове, които могат да рушат и да възкресяват. Когато чуем идеята за разрушението, ние изживяваме ужас — защото никой не знае тайната на възстановяването. Нея демонстрират един Дионис, един Озирис, Адонай; това го дава в живот Христос: Разрушете този храм и Аз след три дни ще го възстановя! Храмът на Всемирния Служител!
По една малка троха, по една нафора в причастието на служението на Мировото битие на Мъдростта ви желая от голямата пита на нашия наистина осветен път — Седмият събор на Духовната вълна на Мъдростта! Нейният медальон е служение чрез прозрение! Бъдете благословени и несмутени, за да сте в хилядолетията намерили себе си; да не се пилеете в скитничество да се търсите и да искате олтар, на който да приложите жертвопринос. Великата мисъл на велико служение! Мир в душите ви! Път в Духовната вълна на Мъдростта! Бог у нас и ние в Бога! Амин!
Аз в миналото казах и пак повтарям: няма по-голяма добродетел от смирението и по-напомнящо за лъжливо величие от акакията, която е на лявата ръка. Както искате може да наричате Ваклуш Толев. Единственото му признание е това, че го има и е благодарен на Небето! Другите неща могат да повехнат, но онова, което е сято във вашите души и което след векове и хилядолетия ви събира за една Нова духовна вълна — това е, на което трябва да дадете признание! Защото има една друга троица, троицата: Кришна — Хермес — Христос. Не говоря за „Кришна съзнание“, а за Кришна, който пръв легитимира Учението за Любовта; за Хермес, който каза, че устните на Мъдростта се отварят само тогава, когато има уши, които знаят да слушат; и за Христос, Който рече: Онзи, който яде Моето тяло, няма да умре!
Благодаря за всичкото внимание! Щедростта, която имате — тя не може да бъде измерена, но пестете я за делата, които ви предстоят! Няма друга награда, когато ще мога да гледам от други прозори (както Пенчо Славейков пише — „прозори“), от тази да ви видя служители на Мировата вълна на Мъдростта, направили от лично битие -съдба! Трапеза? Не-Мирово битие! Няма друг извор! Изворът на музите отдавна пресъхна (разбира се, поетите ги поменават за утешение), но изворът на религиите не може да пресъхне, защото той не е друго, освен Отец! Благодаря.
От днес сме на семинара. Не за да покажете, че знаете, нито аз, за да кажа одобрително „да“. Не! Просто да живеете със себе си, да се предадете на целостта. Защото всяко дърво, всеки цвят, всяка звезда и всяко небе са Божий дар!
Живейте себе си и създайте това, което казвам — кръстословица на взаимността! Бъдете благословени!
Пловдив, 1 август 1997 г., 10.15 ч., Дом на техниката.
Семинар
Ваклуш: Добър ден, мили приятели, добър ден, Деца на Деня! Аз не зная дали трябва да се умира, за да се възкръсва, но ви честитя възкресенския ден на Пътя на Мъдростта!
Не зная дали винаги моята усетност за истини е била потвърждавана, но това, което съм казал преди десетки години — че радостта е усмивка на Мъдростта, днес в стотици ваши усмивки го видях. Благодарен съм, че Небето е било толкоз щедро в избора да бъдете родени тогава, когато трябва да живеете в Пътя на една нова служба, на един Всемирен път — не само на Господно служение, а и на човешка всеотдайност!
Да се служи на боговете е много лесно, защото те с една молитва могат да бъдат удовлетворени, но да се служи на човека е много повече от една молитва. Христос го даде — разпна се; Кришна го даде — пронизаха го със стрела; Хермес го даде — извести на боговете, че в света има божественост и че устните на мъдростта ще се отворят тогава, когато има уши, които могат да слушат!
Няма да изброявам онези, които имат събуденост, за да чуят мъдрост. Аз съм ви благодарен, че сте живи в Пътя на едно велико служение! Благословията на Небето никога не е лишавала човека — човекът е, който не е имал за нея отворени уши!
Радостта ми е двойна — двойна е! А онази невинност, която носят тези дечица, е още по-голяма. Те могат да ни засрамят в своята всеотдайност!
Избрахме и сменихме своята „дискотека“. Аз ви благодаря — вашата „дискотека“ е в храма на боговете! Ето защо със смирението на молитвата, която ни даде Мъдростта — моля Висшия:
ОТЧЕ НАШ!
Да се свети името Ти;
да прииде царството Ти;
да бъде волята Ти!
Научи ни
живи да бъдем в Тебе,
светли в Дух и Душа,
целомъдрени в мисъл и тяло
и със събожническо служение към всяко боготворение!
Ти си сега
и във всички времена!
АМИН!
Малко е да кажем, че сме Му благодарни; не е много, че можем да се пожертваме; достатъчно е, че можем да служим!
Бъдете благословени в деня на една своя трудова даденост! Нека чуем, нека признаем събуденото в нашите братя, нека поблагодарим на онези, които в различни моменти на нашето служение ни обслужиха!
Тази сутрин чух голямата благодат, която радиото съобщи — че в сърцето на планината, там някъде в живия храм на Орфей, се събира Форумът за духовна култура, за да продължи своя Събор. И казах: Те сееха повече, отколкото си мислехме — сееха семената на едно ново битие! Ние вече не сме достатъчно доволни от това, че можахме да направим Мъдростта трапезен хляб; ние не сме доволни от това, че можем да я направим житейска съдба. Тази година в Посланието беше казано: Мирово служение! И вие го доказахте. Аз ви благодаря! Наистина — радостта е усмивка на Мъдростта. Дайте я на света! Това не е дълг, за да се чака награда; това не е жертва за възкресение, защото светът се научи да възкръсва — това е битие ! Битие, което трябва да ви освободи от всекидневие. Вашата дискотека е тук! Това ме радва! Не че човек не може да се весели — не. Каза се фразата: „Вино сердце веселеет!“ Да, но не само веселее сърцето, а и упражнява жестокостта на ръката! Ако вино взимате за причастие — да. Но вино да се развеселите и да направите гневна ръката си и злоезична словесността си — това не е служение!
Аз не отричам радостите на света, но не може са се стои на колене пред биологията! Защо? Защото казахме: Одухотворете материята, освободете астрала си. Ако огънят на Мъдростта ви изгори — научили сте си големия урок; ако не ви изгори — минали сте посвещение. Бъдете посветени в това, за което днес сте призовани!
Пак ще завърша със словото на древната египетска книга:
О, богове, вие, които идвате да ме посрещнете!
Ръцете си към мене протегнете,
защото станах бог вам равен!
А когато окото Божествено,
за миг едва ли не угасна,
при битката между Сет и Хор,
аз към живот го върнах!
Родопа, 2 август 1997 г., 9.15 ч., „Студенец“, станция на СМК.
Дискусия върху Посланието
Ваклуш: Човек не може да бъде равнодушен, когато вижда, че семето, което се е сяло е изкласило. Още по-малко може да бъде неотговорен към това, че изкласилото семе е дало, както Христос толкова красиво изрече — тридесет, шейсет или сто зърна. Измерението на дадения плод не е достатъчно, за да ни задължи в благодарност — достатъчно е, че е имало ръка, която е сяла, и благодатна почва, която е отхранила, която е съхранила, която е направила молитва към небето да даде слънце и дъжд. Но голямата благодарност идва тогава, когато някой знае да държи сърпа на жътвата, защото той е, който ще отърси от снопа зърната. И когато зърната се поднесат за хляб, тогава наистина трябва да бъдем благодарни, че Мъдростта е хляб на нашия живот.
…
Ваклуш: Аз благодаря на нашия приятел Владимир, защото това е първият въпрос, който на сътворения човек е бил поставен — дързостен ли си, смел ли си, за да направиш битие? И безспорно още след Сътворението, когато се предоставя вибрацията на отделянето, дързостта е търсеното познание. Първата ръка на дързостта е и първият лъч на смелостта — да се откъса плода на знанието, който ви отлъчва, за да правите еволюция и битие. Ако не беше тази дързост — да посегне ръката на Ева, нямаше да научим урока добро и зло (а злото безспорно ще си отиде). Казано е: Когато ядоха плода на знанието, те станаха като нас богове. Проявиха и дързост, и смелост! И тук е тайната в Посланието като цялост — принос на жертва на служението, не търсене спомен, защото скъсвате динамиката на Деня (идват тези, които нарекох Деца на Деня, надживели Посветените мъже, Войнството на Любовта). И най-после — смелостта като вътрешна подбуда на цялата знайност: На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътят и делото на духовните вълни. Това е великият триъгълник, това е нашият знак на Мъдростта, това е събуденият Кундалини! Оня, който има страх, че Кундалини ще го унищожи, ще се преражда отново, а този, който има кураж да каже „Добре дошла, ти, вечнице божествена, у мене!“ — той е и смелият, той е и дързостният.
В това Послание са сложени всички тези неща: принос на жертва в служение, не търсете спомен, късайте веригите и на тази планета няма сила друга, освен вашата Кундалини. Това е истината!
…
Ваклуш: Трябва да се направи една генерална разлика. Разликата между доктрина и клауза в доктрината. „Няма зло, има нееволюирало добро“ е доктрина, както и „има зло и добро“ е доктрина, създала в хилядолетията съответните клаузи или параграфи, с които човечеството в моралния си контакт съществува. „Няма зло, има нееволюирало добро“ е доктрина, която безспорно в тезата на Духовната вълна на Мъдростта създава своите клаузи. Това трябва да се разбере! Клауза е да се изпратят на забвение (това е в моралния статут на вътрешното ви осъществяване, легитимиране в Духовната вълна на Мъдростта) тревогите ви, които са безспорни — не само личните ви тревоги, но и чуждите клевети. Ето ви частица от Мировото служение — „и чуждите“ и за тях сте загрижени. Това е устойчивостта на моралния принцип. Не само на теб да ти се свали товарът, защото гръбнакът ти се е остъргал да носи дърва. Не, не! Има една много интересна приказка: когато решили на магарето да му свалят самара, то се оскърбило, защото не знаело дали товар без самар няма да е по-тежък; когато решили да разхубавят камилата и да й махнат гърбицата, тя казала: не искам да бъда магаре.
Доктрината на Сътворението създаде идеята добро-зло, която хиляди години съществува. Ние си позволяваме правото да кажем, че няма зло, защото има еволюция, която създава безличие на злото. В личния морал вие пращате на забвение личните си тревоги и имате молитва и грижа за чуждите клевети. Тогава именно няма да имате непристойно слово и дело и няма да имат присъствен ден както чуждите клевети, така и личните тревоги.
В 1962 година папа Йоан XXIII освобождава евреите за престъпното им дело към Христос. Освобождаваме се от престъпление към това, което е било хилядолетно. Това е тазгодишното Послание. (Казвам ви една информация и ви давам една тайна.) Посланието е свобода от хилядолетията, Път, който от нищо не бива да бъде смутен. Така че — Посланието е Мирово битие! Благодаря ви.
Съвет на Форума за духовна култура
Ваклуш: Днес много основателно ми се постави въпросът знанието достатъчно ли е, ако не можем да го употребим; опитът трябва ли да се сподели и за верността трябва ли да дадем знаци. Логично е, че знанието трябва да бъде употребено. Ето защо освен молитвата, човек отива и на нивата. Ora et labora, са казали древните римляни. Молитва и работа! Така че, доколкото зная, този следобед ще получите „мотиката“, която работи нивата, на която сме сели Учението в живот.
Закриване на седмия събор
Мили приятели, не може да се сложи край! Аз не искам да затворя и да заключа присъствието ви в Богослужение и Богознание! Затова не приемам словото — да закрия! Оставям ви с отворени врати и с копнеещи души и сърца за път. Защото пак ще идвате тук (дай боже и аз пак да дойда, не зная). Изпитах едно изключително удоволствие, че това, което съм ви дал, е наистина в душите ви. (Бях обещал нещо на себе си, ще видим как ще го оправя.) Така че, вие ще идвате тук; и аз може би ще идвам още някоя година. Затова не искам да затворя вратите на храма на гостолюбива Родопа и храма на Богознанието и Пътя ни.
Това, което можах да чуя и да видя, беше много повече от онова, което времето беше отредило, за да имате! Да имате светоглед, усвоени знания, разбира се, ферментация... Много добре казахте за „малката змия“ — така е, във всекиго сега тя се е пробудила. Защото с присъствието на Кундалини идва събуждането на центровете по принадлежност — когато ще чуете чрез петия си център (защото сте в Петата духовна вълна): „Ела да те причестя!“, и когато с шестия си ще видите претвореното причастие!
Това е повече, отколкото съм очаквал! Радвам се, че сте живи в един нов свят. Вашата „дискотека“ ще остане отворена, защото тя има космичност; вашата песен не може да бъде наречена в този момент „лебедова песен“, защото тя не свършва! Лебедите ви тепърва ще правят своя песен — песен на Богослужението; песен на това, което написах: За боговете са нужни Небеса, за човеците — олтар, за служението — жертва! Минахте през много олтари — направете си Небеса!
Станете звезда, Небе ще се намери! Не се измервайте със Слънцето! Има си достатъчно време, да се извоювате като звезди, звезди като тази, която нарекоха Витлеемска — звездата, обслужила Бог, Който даде на всички всичко. Витлеемската звезда е само свидетел, не е Слънцето Христос.
Пътят ви да бъде лек, но във всички случаи — достоен; величието ви да не слиза от потреба, защото съм казал, че лицемерието е оскърбен Господ. Пазете се от това! Никой не може да оскърби повече Господа, от личното ви непристойно поведение!
Благословени за Светлина, за служение! Оставям открит пътя ви! Амин!