7-ми събор от II цикъл
От Библиотека Ваклуш
Откриване на Седмия Събор от II цикъл Събори
Ваклуш Толев: Уважаеми дами и господа! Скъпи приятели! Деца на сърцето ми, в Път на осъществяване! Добре дошли в този храм на душевната ви будност и отговорност! Благодаря на Небето, че ви озвезди, за да направите хоризонта на бъдещето със звездата на събожника!
Водещата:
Залутани по улици различни
път свой намерихме едва сега,
юздите на мъдростта кога
възпират поривите лични
на лихата ни страст и стремето
на обич с пешеходен мах
се люлва в заника на времето
с гаснещ лъч и прощален страх.[1]
Следват музикални изпълнения на струнен квартет „Уника“; приветствие от Председателя на Сдружение Общество Път на Мъдростта; представяне на новия, 67-ми брой на списание „Нур“ от Главния редактор.
Ваклуш Толев: С особено чувство на отговорност трябва да кажа, че благодаря на квартета, който събуди у нас чувството на въображение и признание към творците, които тази земя е раждала! Благодаря на председателя на Обществото, който ви поднесе един букет за признателността, че Децата на Деня днес имат своя голям празник – на събожниците, и на своя Събор, който ще направят в Родопа планина в знак на признателност и служение. Съборите са Път на осъществяването!
Благодаря и на главния редактор, на неуморността, за да излезе това списание с всичките знайности, които имат неизмерена валентност, ако трябва да бъдат преценени с това, което чертае Път, а не както е казано умело и хубаво в стихотворението „Дух и душа“: Залутани по улици различни... Залутана е била психологията на човека в улици различни – път свой намерихме едва сега юздите на мъдростта кога възпират поривите лични... Тази преценка да се постави признанието, че другото е улици. Да, улици... Но Пътят е един! Тази характеристика е изумителна в раздела между улици и Път.
И тази вибрация, която квартетът изпълни пред всички... Ето защо съм им изключително благодарен за струнната настройка, че човекът е бог в развитие. Може би затова толкова рано Бетховен трябваше да оглушее – иначе щеше да слуша как петлите пеят, а не как ангели правят своите симфонии!
Сега цяла Европа е в улица. Няма защо да характеризирам страната, в която съм роден, и признателността, която имам към аурата на тази белязана България, която има над 1300-годишно съществование. И затова в книгата „Духовните дарове на България“ казах: Аурна същност срещу социална страст! Това е вашият окомер, с който трябва да съзрете, защото вашето свидетелство тук е знак на тази признателност.
Аз от сърце ви благодаря, скъпи Деца на Деня, че днес във вашето прииждане и утре вече на самото сборно место ще имате една особена характеристика, а именно своята аурна същност – Учението на Мъдростта.
Учението на Правдата утвърди идеята за врага – око за око, зъб за зъб. Отделен е въпросът, когато в настоящата културна даденост преценяваме Правдата, която има почти 3500 години съществование. Но нейната основна теза, нейният гръбнак, по който протече духовната `и сила, е врагът.
Можете ли да си представите тогава какъв земетръс е представлявало Учението на Иисуса Христа?! И тогава защо трябва да събуждаме жал, че бил разпнат? Ами че Разпятието е точно възшествието на Учението за Път. Точно Разпятието е знакът на Любовта, защото и в мирно време, когато се разпнете в името на едно възкресение, вие чертаете път. И затова втората теза – тази след Правдата, е Учението на Любовта, където имате вече не враг, а имате братя и сестри, имате все още признание на кръвната връзка! Тогава няма защо да се учудваме, че толкова е осакатено Учението на Любовта, че Иисус няма да може да Си го познае и да го види в целостта, в която го е оставил. Но все пак е даден Кръстът на Разпятието, чиято огнена мощ е признание на Възкресението!
Любовта е обичай врага си – къде е око за око? Макар че йерархията на човешкия род може да намери оправдателна присъда за властността на Правдата, чиито представители още са в наличност. Но точно те казаха, че не може да кажеш Аз и Отец сме едно! – Ще Те разпнем! И Го разпнаха. Но бе разпнат като необходимост за Възкресение! Защото идеята за възкресението чрез външна сила беше позната на човечеството от древността, но Възкресението със собствена сила нито е било манифестирано, нито e било подсказано преди това.
Това е голямата тайна на Разпятието и оттам е моята жал, че някои плачат по Разпнатия, а нямат признание, че Иисус Христос възкръсна. Човечеството винаги ще бъде разпънато, когато няма единство с Отца си. Аз и Отец сме едно, но взаимността, която остана е братя и сестри, т.е. остана кръвният поток, кръвното родство!
Трябва да се отлисти алманахът на Вечността, в който ще намерите Учението на Мъдростта, което ви дава днешния голям празник – Денят на събожника. Не кръвното родство, а духовното!
- Събожник е вибрация на боговете в йерархията на тяхното легитимиране!
И тогава ние ще видим, че всяка тръпка, наречена страдание, е била възшествие на събудения Кундалини или на събудената Духовност, която ви различава от това, което кръвта пулсираща ви дава: образ и поведение.
Това е и голямото ни пътуване, и духовната ни връзка – идеята за събожника! Аз зная неудобството да го казвате във взаимност – по-лесно е натрапеното от хилядолетията „братя и сестри“, защото наистина кръвта още пулсира за родственост. Но Духът, но душата?! Вижте, Син Божий е наследник. Иисус е наследник и затова може да каже в очакването Си за признание: Аз и Отец сме едно! Затова Го разпнаха, т.е. голяма услуга Му направиха. Синът Божий е наследие, но събожникът е единство! И колко социално разграфени биват тези неща! Да, имате братя и сестри, но за събожника няма братя и сестри, има единство! Добре е характеризирано: важното в Мъдростта е единството на събожника, а в Любовта – Синът е наследник на Бог.
И точно това е, което Седмият събор от Втория цикъл ще трябва да направи, та Децата на Деня да не бъдат разоръжени в собствената си духовна виделина, когато трябва да кажат защо признават еволюцията като храм, в който слагат венеца на посветените, а не на научените.
Така че не се учудвам за онова, което откритието на науката направи – само преди няколко месеца американски учен демонстрира с неговия екип възможността да се прави изкуствена клетка, а оттам е открита възможността за изкуствен организъм. Аз акламирам това действие, защото иначе трябва да опровергая себесъзнанието си, че човекът е бог в развитие. Бог е, Който твори, а божествата са, които правят услуга на социалната даденост!
Но има нещо друго, което може би още никой не се е запитал: в ръката на този хомункулус, за който още Гьоте беше казал, ще има ли линии? Мълчат по този въпрос всички – и учени, и посветени... Ще има ли този хомункулус линии на съдбата, на посветеността, ще има ли за него хиромантия?! Попитайте се сами, за да научите, че тайната човек е разгадана с идеята за събожника. (Човекът няма нужда да минава ангелски йерархии, защото ангелите нямат прераждане – те са непроменливи досмъртно.)
Големи са тайните, които Учението Път на Мъдростта поставя. И трябва на този Събор да кажем кой е Пътят на осъществяването. А името на осъществения е събожник!
Аз ви честитя големия празник и благодаря на всички, чиято воля е събудила отговорност, за да ни събере в планината, където песента на Орфей могат да чуят само посветените!
Скъпи присъстващи, благодаря ви от сърце за събудената отговорност и извървяния Път на жертвата! Бъдете благословени за предназначението, в което сте обречени! Амин!
31. 07. 2010., гр. Пловдив, Технически университет
Откриване на Петнадесетия семинар
Скъпи Деца на Деня, непожалили тревожност и радост, за да бъдем във взаимност на тази жива хармония, която е изразена в Молитвата на Мъдростта. И там дочувах съдбовния глас на великия посветен Орфей!
Добре дошли!
Искам да бъдете несмутени в своята отговорност и в приноса на една будност, за която времето – не само вековете – ви повика в служение и преданост. Благословени бъдете със започнатата потреба! Вие сте това, което ви призова. Дайте му дан! Чакат ви велики отговорности!
Приветствам присъствието ви тук и вчера, в Деня на събожника. Присъствието на идеята за събожника не бива да е смут за вашите души. Може социалността в своята пътнина да бъде смутена, но Децата на Деня, в поетата отговорност Път на осъществяването, не може да бъдат смутени от улицата.
- Улицата е необходима за ума, Пътят е потребен за жертвениците!
Този, който не може да извърви Пътя на жертвите, не е отлъчен от пъпната връв на майката. Човечеството сега прерязва пъпната връв за съществование заради осъществяване. То съществува в своята йерархия, на която дадох едно прозвище – Духовни вълни. И те не могат да бъдат отречени! Дори в тезата на Сътворението чак в последния ден е сътворен човек. А йерархията на Еволюцията бележи своите същества, индивиди, човеци, личности, богове.
Идеята за пъпната връв е еволюционният знак на сътворените на планетата, но не още на човека в идеята, че е бог в развитие. Той идва от утробата на това, което наричаме майка, а майка е и планетата. Съществата са нейна услуга, и малцина знаят ядрото на планетата с кои податки на Сътворението е създадено и какво тя в своята утроба ражда. Разбира се, че тя ражда и вълчицата на римската философия и изповедание, но ражда и боговете. Олимп е за боговете; вълчицата е законът, тя е социалният ред, който остави на човечеството римското право.
Трябва да разделите тези неща, макар че те се съпътстват. Без Олимп и бeз Капитолия не може да направите характеристика на планетната рожба! Това е голямата тайна на пъпната връв, свързана и с едно от сътворенията на планетата, наречено човек. Човекът се отделя с отрязване на пъпната връв, боговете се отделят с посвещение!
Това е голямата тайна на Децата на Деня – те носят и олимпийска, и капитолска даденост. Ако това не беше така, тогава нямаше да бъде кръстено Учението ни Път на Мъдростта. На добродетели, чието снижение е до унижение, се наситихме. Тогава – къде е грешката? В онези, които създадоха идея за богове, но не и за божественост, защото ученията им бяха за човека, подчинен на Бог, а не за бог, който човекът изгражда в себе си!
Това са големите тайни и затова тази година срещата ни е под надслова: Път на осъществяването. Децата на Деня имат скрижалата на Мъдростта. От нея трябва да прочетат азбучната молитва на Живота. (А ние, българите, я имаме сложена и в своята историческа дан на просвета.)
- Азбучната молитва е човекът бог в развитие!
Ако това не осъзнаете, ще останете в пазвите на миналото. А вие сте предназначени да правите не бъдеще, а бъднина, защото влизате в сферата на Знанието, не на Добродетелта. Тази победа се иска от вас; тя, бих казал, е харизмата на Децата на Деня.
Ще бъда изключително благодарен за новата социология, която предложихме и която вие почвате да прилагате – социологията на събожника. Защото страниците на Книгата ви на Живота са богати на отношение, но не още на признателност в прозрението, наречено в книгите на познанието Откровение.
Човечеството вече изживява най-голямата благодат на Учението Път на Мъдростта, подсказана от Иисус и наказана – че човекът е бог! Бог в развитие, със събудена отговорност за саморазпятие. И ако не се разпнете, ще останете в ск`алата на добродетелите, а не на посветеното знание.
Добродетели са имали всички религии, но въпреки това се е отивало в египетските пирамиди на посвещение. А сега посвещението е в собствената ви пирамида – във вашата душевност, вашата мисловност и вие трябва да я утвърдите.
- Бъднината ви даде прозвището събожници!
Тогава отговорността ще е Мировата изповед. Човекът има достатъчно нагнетение в пътя на своето раждане, прераждане в различните култури и в различните коленопреклонения – пред дъба, пред животното, пред Бога на отмъщението с неговото око за око, зъб за зъб до онова, което рече предшественикът Иисус: Аз и Отец сме едно! Това беше най-голямата йерихонска тръба, че е роден Някой – Любовта е венецът на добродетелите!
Разбира се, Иисус повехна много рано, но не защото Го разпнаха, а защото хората не могат да се разпнат. Този, който не може да се разпне, не може да чака Възкресение. Вие възкръсвате в една от най-големите идеи на световната и планетна даденост – събожник. Когато събожникът у вас сплете взаимната жертва, тогава ще направите най-хубавия саркофаг на погребаното минало. Не забравяйте, че трябва да забравите миналото! Вярно е, че на един дъб е трябвало да правите поклонение, но в степента на стадния човек, а не в стадия на личност. Оставете го на отживяване, защото той е отживян, въпреки обредите, които още се правят. Простете се с оня минал с чакано бъдеще човек. Направете тази тайна! Отминете онова, което е отживелица, за да направите признанието, и то в първия стадий на Мъдростта!
С особено чувство на благодарност за вашето присъствие е моята събудена отговорност! Радвам се от сърце за присъствието ви в аурата на същината на предназначението на Учението Път на Мъдростта. А то какво е? Че храмът не е вън от вас – храмът е във вас; че Кундалини – Духът, че душевността са ви отредили своите олтари на събудената отговорност, а не на отворените очи. Този олтар е Мъдростта! В нея, когато познаете себе си, тогава ще знаете йерархията на принадлежността си. Тази принадлежност не може за нещо друго да ви послужи, освен Обществото Път на Мъдростта в предназначение да сваля звездите от небето в душевността на Децата на Деня.
Несмутени в своята пътнина – вашето присъствие това ми диктува. Приканвам ви на Път, скъпи Деца на Деня! Събудена отговорност! Освободете се от онова, което ви разделя в бъдната ви взаимност за бъдната ви жертва! Отстойте Пътя си без уморност!
Благодаря ви! Бъдете благословени в пътя на това търсене, което няма как да бъде забравено. Отрязана е пъпната връв на Децата на Деня от отживяна поклонност и социална вярност. Вие сте ново битие!
Амин!
01.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“
Семинарни дискусии
Въпрос: Учителю, защо Молитвата на Мъдростта предхожда излива на Посланията на Планетния Логос?
Ваклуш Толев: Може ли в един израз да бъде събрана цялата Космична даденост? Да, може! И този израз е Сътворител. Значи и в Молитвата може да се съберат всички Послания.
Сътворител! За Него може да говорите чрез всички планети, чрез всички форми, чрез всички творчески енергии, дадени в образи. Това е разграфената тайна – Сътворител! Или пък в приложност е Божеството, което човекът в йерархията си почита, за да стигне до Абсолюта. Божеството е зримост, Абсолютът е Неговият Сътворител!
По-релефен образ на Словото или на Учението Път на Мъдростта, концентрирано в това, което се нарича Молитва на Мъдростта, няма да получите. Тя дава своята податка да направи събожника. Защото самото Слово не е буквено съчетание, а е една велика магнетична сила, аурна излъчка, която събужда и благославя Пътя. Ако не се сложи това знание, което трябва да осъществи духовния път на човечеството, няма да може да се мине през купела на събожника. Иначе човек остава с убеждението, че трябва само колене да превива и ръце да изправя, за да проси благоволение или блага.
Молитвата не е просия, не! Тя е наистина енергията, с която човек дори с една дума само от нея, която изразява характерен белег на достигнатото от него, е достатъчно да направи присъствие.
Молитвата предшества Посланията, а фактически изразява Посланията! Кое е провиденциалното? Посланията са били въздействани от Молитвата, но те съществуват като израз на културна верска даденост, не на религиозност. Верската даденост е нещо друго. Тя е вече глас на Кундалини, а не съображението на ума да прави обреди и пр., защото еволюционният стадий е искал това поведение.
Молитвата предшества – всъщност от нея идват Посланията! Те също така като благодатен дъжд са чакали да се излеят върху една нова благодатна почва! Тази благодатна м`анна на Мъдростта няма да я намерите никога вече. Защото това е при раждането на Учението Път на Мъдростта, а не при неговото утвърждаване! Едно е да дойде един монах, който са го пропили в манастира, друго е да дойде един събожник.
Институтите вече не играят роля. Институт става човешкото тяло, в което е вложена Книгата на Живота!
Въпрос: Каква е ролята на Молитвата на Мъдростта в Учението?
Ваклуш Толев: Молитвата на Мъдростта е олтар! Човек отива пред олтар в две състояния: едното е, когато има признание, че няма пълнота; другото е, когато отпраща искане. Едното не е за упрек, а просто е констатация; другото е, когато не е надмогнал в себе си неудовлетвореността и още иска от Небето. Но дал ли е преценка дали може да понесе?...
Молитвата на Мъдростта е олтар, но който няма образ, защото той трябва да се носи в човека вече. Идеята на Молитвата в Духовната вълна на Мъдростта няма външни белези. Единственият белег е измерението на човека като личен докос до Мировото съзнание. Но колко валенции самосъзнанието му може да има с Мировото съзнание, това е въпрос на йерархия, с която човекът работи. И затова има велики посветени и обикновени посветени, а ако се върнем назад в древната изповедност на евреите, има големи пророци и малки пророци...
Следователно личната йерархия на будността е дадена още от древността. Въпросът е с каква жертвеност и отговорност човек е отишъл пред олтара да иска. И оттук е определен вече размерът дали човек е цялостен в себе си, когато се отдава на служение. Така че всеки човек поотделно е изградил валентност, която носи. И затова има социална йерархия, има хора с творчески възможности, има гениални... Социологията е направила подобна стълба, по която се бележи или първом се признава, че даден човек притежава известни възможности, с които демонстрира размерите. Едно е да четете Уилям Шекспир, друго е да четете, да кажем, един Димитър Талев. Всеки от тях има разред на признание. Талев не може да бъде малко уважаван, но сравнен с Шекспир или съпоставен с Гьоте... А Гьоте какво направи? Даде голямата идея за хомункулуса. Ето идея за едно ново сътворение. И един от американските професори – Крейг Вентър, вече изобрети синтетична клетка...
В нагледната планетна знайност има химически елементи. Съществуват елементи с една валенция, съществуват елементи със седем валенции. Йерархията е наложителна във възможността да имате богатството, когато притежавате седем валенции!
Самосъзнанието в самозащита създаде лекарствата. Но, разбира се, Творецът ги е създал... А Посланията можем да ги наречем, ако щете, и Мирова инфекция, която имунизира.
Има един характерен обред преди да вземете причастие в официоза. Това е постът! Какво означава постенето? Означава вътрешна реакция, която изгаря онова, което религиите наричат грях, а ние наричаме несъвместимости или идея за поносимост. Измислили са причастието, защото външната хигиена е дадена, но е необходима и вътрешна хигиена. Това е идеята. Другото е мъчение да се опитваш да го манифестираш. Но когато човек пости, не трябва да търси обяснение защо го прави, а да търси само изгаряне на онова, което в него е слама, а не е зърно.
Обредната форма е дадена затова, защото мисълта не може да стигне до нихилация. А трябва да стигне до онази вътрешна сила, която може да пръсне всички съмнения. Затова причастието е бреме, което тежи на човечеството – защото човечеството не е още подвластно на интуицията! Тайнството Причастие е необходимост. Но каква? То е една нова мисъл и понеже мисъл не можете да сложите в стомаха си или не може като представа другояче да се даде, правят изповедание. Но го правят със „страх Божий“. Со страхом Божий! се започва в църквата – това е най-голямата беда! Со страхом... Тогава този Бог какъв баща ви е?! Едно дете, щом отива със страх към баща си, как искате да бъде мъж утре?
Така че, когато ще работите със събожника, не правете съпоставяне с миналото, а прощение! Без тревога се простете с това, за да може у вас събуденият Кундалини да играе роля, а не външният Бог. Кундалини с нетърпение чака някой да го качи един център по-горе.
Голям е конфликтът между социалност и духовност, защото социалността иска удобства, а духовността иска идеи за ново. Не можете да определяте приятеля си за враг, защото сте с различни схващания и различни валенции. А кой ти е приятел? Всеки събожник! „Врагът“ остана в еврейството, което разпна Христос, премина в „брат и сестра“, които пък не могат да си разделят имота, макар че са делили майчина утроба...
Въпрос: Как се съчетава искането от Молитвата: „Научи ме жив да бъда в Тебе“, с принципа „карма“ и идеята „капсулиране на кармата“?
Ваклуш Толев: Точно тези две идеи крият необходимостта от жив да бъда в Тебе! Защо? Защото кармата в Духовната вълна на Свободата няма да съществува, т.е. валентности няма да има. И точно вибрацията на идеята за събожника унищожава валентността на невзаимността. Тук е и първото йерархическо стъпало по-нагоре от Учението на Христос, Който рече: Казано ви е „око за око“, а Аз ви казвам: обичайте врага си! Никой не взима тази фраза, за да направи нравствена доктрина, а взимат пъпленето на еврейството. Еврейството дава таблица на добродетелите, защото е една Коренна раса, която трябва да направи Път, т.е. да номерира идеята за единобожие. И християнството се опита да направи единобожие, но наложи Триличието.
Евреите имат само един бог – добър, лош..., който рече: око за око, зъб за зъб. А християнството трябваше да отрече око за око, за да може да каже обичай врага си. За всичко това е необходим не вече един Бог да иска, защото може да бъде и доста сприхав... Тогава какво прави християнството? Единосъщието на еврейството преминава в три дадености. Такава голяма хитрина е направена! Имате Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Вижте, все пак прозрението за човека-бог стои. Нека си разправят за Иисуса... Иисус е нормално дете, родено от майка Си – седмото или осмото дете на Йосиф (макар че другите му деца са от друга жена). Бог Син! После идва и Светият Дух. Но тази Троица, разбира се, приемат за Единосъщна. Единосъщна, но с различни привилегии...
Така че не могат да правят цялост. А християните не приемат и идеята за прераждането. Може ли в това единство този Бог Син да стане Бог Баща?! Къде ще отиде Бащата, къде ще Го пратят?! Какво прави синът на Кронос – Зевс? Сменя баща си и става върховен бог. Разбирате ли тази социология в душата на човека колко е страшна? Но тя е какво – пулсът на еволюцията! Оправдание на тезата за смяната, защото бащата ще трябва да умре, за да даде имàнето на сина си... Но тази Вълна – на Мъдростта, не са предвидили. В идеята на Мъдростта има вече този израз, който потушава всеки бунт: събожник.
Всичко има в събожник – и социология, и теология, и господство. Събожникът може ли да води битка с баща си?! Ето как са потушени принципи, които са манифестирали личности. По този начин се намира онова, което се нарича световната мирност или взаимност. И в нашата социология се извърши нещо много странно, което не го отбелязват. Направи се Европейска общност, а се мразят. Да, но имате Европейска общност, която в идеята на една социология не, а на една религия вече с идеята за събожника ще им изземе рогата. Защото на бодлива крава `и режат рогата.
Разбира се, този стадий няма да стане за една година, нито дори за едно столетие. Но Мъдростта ще промени социологията, в която ще има вече друг олтар – олтарът на отсрещния, че е събожник. И точно тук е тайната в Молитвата. Молитвата е дадена преди да има Посланията, но тя ги е знаела.
И ако е имало враг, на списание „Нур“ писахме: Няма зло, има нееволюирало добро! Това значи, че през силата на Учението Път на Мъдростта злото ще стане евнух. Не само ще бъде безплодно, но и ще бъде слуга на доброто – неговата еволюция ще го извика на сътрудничество.
Учението на Мъдростта освобождава и от колективното мислене. Вие носите тази свобода! И много фигурно е дадено в българската история – за кхан Аспарух, който иска да създаде нова България. Какво прави? Взема снопа и го разкъсва – разчупва снопа на миналото. Иначе прабългарите щяха да си останат в дива Азия.
Не се страхувайте да се разкъсате! Простете се с миналото си! Не ставайте враг на бъдещето, защото имате достойно или прилично съществование – една преходност, която трябва навреме да се разбере. И понеже тази будност много трудно се осъществява, затова пък има пратеници, които миналото ги разпъва. Но когато разпъват Иисус, Той дава новото...
Така че в нашата история има този натрапчив образ – снопът на Кубрат. В снопа има единство, но тези пръчки отдавна са станали сухи! Те нямат влага, не връзват плод. Никой не разтълкува тази тайна. Защо? Защото тълкуват с планетно мислене, а не с духовно проницание. Това обаче е стадий, който еволюционните очила констатират. Така че снопът на Кубрат стои в съзнанието на историци и политици, които нищо не разбират от история. Как искат тогава да правят битие?! Битие се прави с отговорност и жертва!
Човекът е битие!
Въпрос: Казвате, че чак когато гръбнакът става вертикален, Кундалини слиза в своята последна чакра – коренната, и тогава имаме човек. И още, че Адам е вертикалният гръбнак...?
Ваклуш Толев: Това, че Адам е първият човек, е библейска не толкова грешка, отколкото съображение, че са искали да си създадат своя религия. Разбира се, знае се, че преди Адама е имало много други съзнания и че потопи са предшествали Адамовото раждане. Адам, бих казал, е новатор... А когато човекът няма поведение към предназначението си, тогава идва една природна стихия, наречена потоп, която го погребва...
Преди Адам никой не е поставил въпроса: „Искам знание!“ Значи има Коренни раси, в които се отработва не знание, а поведение, което още не е в схема на добродетели. Адам вече има изправен гръбнак и започва да тече Кундалини. Кундалини в пробудата си, в първия център започва да определя – легитимира се умът, колкото и първичен да е (това, което наблюдаваме дори в някои животни и наричаме рефлекс). Всъщност това е предумие. Адам е едно предумие на вече легитимиращия се ум, с известни свои постановки: „Искам да зная!“
Това искане да знае го прави в конфликт. Конфликтът създава ли събуждане на отговори? Безспорно. Затова Адам в лошия смисъл е наказан, а в добрия смисъл получава поучение: Иди и обработвай земята, от която бе взет![2] Какво трябва да обработва? В Битие има един чудесен израз: Гол съм! Преди това той още няма съзнание за полов срам; нямал е още и Ева. Защото в предишните две Коренни раси няма полова съвкупност. Полова енергия обаче има, защото океанът на „спермата“ съществува – той създава онова, което предшества човека. Какво да прави тогава този Адам, който има податките на ума, на мисленето? Първичният инстинкт е самосъхранение, вторичният е вече да отработи категории, с които да прави преценки. Но първата му преценка е, че неговото тяло има нужди. Той не казва: „Дайте ми Бог!“ (Бог го гони, може би обиден от това...), а казва: Гол съм! И търси прикритие. Прикритие на онова, което почва да ражда – като смут, защото има една реалност, която е още „глуха“ за всичко. Значи, представете си един организъм, който има вибрационността на цялата планета, но няма още валенцията да знае. И щом иска да знае, Сътворителят го гони. Тогава Адам слиза надолу... Безспорно на човека му е нужен този външен конфликт, защото всичко в него още е една пустиня. А пустинята какво иска, за да може там да израсне нещо? Иска вода, дъжд! Адам тепърва има събуждането – идеи няма, но има биологична потреба – еволюционност. Щом иска да слезе и прави констатация пред своя Бог, че е гол, вижда се гол, т.е. без знание. И той иска да разбере защо не знае, че е гол. Това е смут за Боговете и те го гонят долу да се обработва.
Идеята на планетата е хората да изведат материята (която само е дадена в образ) до онова, което след това става с тях – да раждат. Защото първо е имало андрогинство. Зачването не е ставало по полов начин, а чрез внасяне на вибрации. И дори се говори, че мъже раждат... Това е смущаващо и учудващо. Значи в съзнанието на първичния човек стои идеята „раждане“.
Идеята за съхранението крие в себе си родилното начало, крие го Адам. Ева е пришествие – Адам е „опериран“ и е изведена Ева. Нещо, което по силата на превъплътяванията стои – имаме 7 прераждания мъж, 7 прераждания жена, но това сега може да го констатираме, тогава – не.
Въпрос: Защо е необходима социалност на Адам?
Ваклуш Толев: Една идея бях казал: Водителският триъгълник – политика, религия, държава.
Адам е ум и идеята да поиска Ева е логична, защото трябва да слезе в астрала. Една духовна единица Адам – умът, се манифестира в Ева – астралът. Затова я поисква и след това прави социалната общност. Социалността е много съществена, когато искате да намерите местото си, че живеете планетно, т.е. че сте плът, астрал, ум и в края на краищата – Дух.
Човекът не може най-напред да бъде астрал – той слиза. Не са дадени горните полета, защото там няма полуматериалния образ. Причинният свят и пр. не могат да бъдат дадени при Адамовото слизане – те само отправят излъчване. Но Причинният свят пита: Адаме, где си? И първата осезаемост на Адама, на ума, е да констатира плът – Гол съм!
По силата на еволюционната потреба идва астралът, а по силата на социалната потреба идва държавата. Разбира се, че държавата преминава през общности – племена, националности и пр. Сега отново започва общността да се връща – това, което наблюдаваме – Европа прави общност. Но пък тя няма водител. Двадесет и седем държави са събрани и уж никоя не иска да се подчини, но всички са подчинени на това, че им липсва водач. Йерархии...
Ако търсим йерархия, да вземем един кошер с пчели. Там без царица не се прави общност и тогава няма кой да събира мед. Но има и търтеи...
Затова в едно от Посланията се казва – отговорна преценка. И Христос е казал: Ако скубите плевелите, ще изскубите и житото...[3] () Тогава какво следва – че плевелът е йерархическа и еволюционна потреба; търтеят е потреба за еволюционния стадий.
Така че социологията трябва да я видите в духовния аспект, трябва да я видите в аспекта на еволюцията. Христос още казва, че и една овца да се загуби, ще се върне да я намери[4]. Но няма вече да има „загубени овце“ – защото сте събожници. Събожникът е клетъчна твоя даденост! Една клетка да ви боли, ще `и намерите местото, да не създава тревожност, да не смущава целостта...
Въпрос: На човека му е по-лесно да направи национална жертва – защо се страхува да се даде за Мирова жертва?
Ваклуш Толев: Елементарна тайна има в това – най-напред трябва да се научите на жертва в онова, за което сте готови да я правите. Разбира се, една национална жертва много по-лесно се прави от една Мирова жертва. Иисус не отива да стане жертва за еврейщината – Той дава Мирова жертва. И затова има Мирово присъствие, а не оня, който е имал национална жертва и са му направили национален паметник.
Вижте, с лъжица не се копае гроб... Това показва, че този, който иска да погребе минало, трябва да има инструмента – да има прозрението на ума! Ако мислите, че с тази планета еволюцията свършва... Когато човек умира, какво става с душата му? Отлъчва се и отива в други полета. Същото е и с душите, образуващи една звезда, когато тя умре. Човекът в своята вътрешна същност е с много измерения. Тогава ще намери место къде да отиде, щом и горе са го погребали... Но фактът е, че се раждат звездеещи възможности.
Характерното е, че можете да направите материята да свети. И точно затова съм казал, че няма материя, която да не се подчини на Кундалини! А колко от тази Светлина материята може да понесе... – тогава става малка или голяма звезда, малка или голяма планета.
Никога не се губи онова, което се е материализирало и след това се дематериализира. Тук е голямата грешка на т. нар. материалисти – елементарни неща не познават. Но известен планетен живот това дава. И естествено е, когато си научил онова, което може да дематериализира, да се разбере, че то създава звездния свят. А звездният свят е астрален – виждаме, че той светлее...
Въпрос: Вашата мисъл в Посланията, че човекът трябва да бъде надмогнат, не крие ли идеята за Живот?
Ваклуш Толев: Това е неизбежна даденост, защото е вложено Дихание в онова, което не е плод на оплождане, а е акт на Творчество. Наистина в човека има дадена Божественост, която го извежда за Бог – даден е актът на Диханието. И е направена тази формация – плът и Дух. Тогава не може никой да отрече, че човекът е бог в развитие, щом има Божието дихание... Но човекът минава оплождането, което е в еволюционната стълба. Това е голямата истина в идеята за Сътворението, а не в съновиденията на половинчат Адам...
Когато искате да пипнете човека, пипате плътта, но когато искате да „пипнете“ Бога, не човека – тогава имате друга субстанция. Диханието не може да бъде пипнато, а само може да бъде внесено от Онзи, Когото ние наричаме Бог. То не е работа на божествата...
Абсолютът е, Който ниспослира Кундалини в низините на материята. Разбира се, ако няма налична плът – това, което наричаме планети, няма нужда и от тяло. Затова за нематериалните същества, които са давани в религиите – ангели, архангели и др., никой не говори, че те имат Дихание. Отделен е проблемът за сътрудниците, които изграждат тялото. Защото във всички случаи тези ангелски или небесни сили са само покровители. И ще дойде време, когато тях няма да ги има, защото те не носят Дихание за безсмъртие. Иначе – остават си ангели, и хората кадят с тамян, за да няма сатани. Понеже, когато се създават ангели (без еволюционна пътнина), се говори и за сатани, които да им пречат. Сатана никога не е имало, но може да има снижена формула на отношение към живота, която да го „прави“. Сатаната е проекция, с която институциите създават смут в човека, смут, който прераства в страх по отношение преклонението към висши сили. И всяка изява, която не е хармонична с еволюцията, е наречена грях. Няма грях, има развитие!
Но религиите не могат да не внесат идеята за полярностите, защото Диханието трябва да си направи защита, тъй като то е сложено в жизнеността на материя. (Преди това идеята за Сътворението създава всичко, което прави планетата живителна.)
Учението Път на Мъдростта трябва да ви освободи! Затова и в дадената бъдещност стоят Истината и Свободата. Значи някой трябва да ви даде Мъдрост, за да уловите Истината, а от тази Истина вие не можете да не направите Себе си съ-Сътворители!
Отделен е въпросът дали ще има друга схема, дали човекът може да прерасне в Бог и от Бог да прерасне в тайните на Абсолюта. Това или не се знае, или ако някой го знае, не може да ви го каже поради липса на поносимост. Когато не може да се носи целостта на Сътворителя или на Посланията, които трябва да се дадат като Учения, тогава се правят нелепости! Може да не се кръстите! – така ще каже Лутер... И протестантите не искат да се кръстят. Не се кръстят, защото не могат да се разпнат! Каква нелепост в битието на човека! А без разпване как искате да имате Възкресение – откъде да дойде?! Един ще каже: Няма да се кръстите; друг ще рече: Няма да взимате причастието, а то е кръв и тяло Господни. Но вие вече трябва да дадете основание на Оня у вас, който е Дихание, наречен Кундалини. Това е вашето предназначение! Другото е минало, на което не може да не му дадем пантеон. Но все пак – пантеон!
Днес никой не ходи в Египетските пирамиди, но там има Сфинкс с тяло на лъв, който е 73 метра дълъг и 20 метра висок. Този лъв стои в човека! И в тези пирамиди са се вършили най-големите тайнства на посвещение. Но за съжаление пясъците започнаха да ги покриват...
Тайната е да не позволите някой да покрие вашия Бог! Това прави Учението Път на Мъдростта. Другото е не толкова оскърбление на Бога у нас, отколкото невежество. Защо? Защото хората не знаят по-горния стадий. От стадия, в който са утвърдени сега, бранят всичко, дори с обида. А няма по-голяма обида от това да те направят грешник...
Въпрос: Идеята за добродетелите грешка ли е на Посветените?
Ваклуш Толев: Много голяма грешка! И аз се чудя как не е осъзната! Дадеността за познание е скрита. Затова в края на краищата и Иисус Христос е изопачен. Но все пак поне една тайна са оставили: Аз и Отец сме едно и също! Другите тайни са скрити. Затова Му приписват таблица на добродетелите, а не на знанието. А чрез образа на Адам, слизащ и искащ да облече голотата си, дават мотива за грях. (Това е еврейската доктрина.) Не! Дързост направи Адам със слизането си на планетата Земя. Тази дързост крие една изключителна тайна, а тя е, че той прави Пътя, както сме казали – от Божията човечност в Човешка божественост!
С битието си този Адам (без значение след това на многото имена, които носи) прави Път, който има само един израз: Аз и Той сме едно! Интерпретацията на този Път в различните верски съзнания е създавала и различни статуси за приемане на религии в измерение на даденостите. Както и интерпретацията на Посланията.
Посланията на Планетния Логос са духовната храна на една бъдност, наречена бъднина! Духовната храна! И когато тя бъде поставена не само пред съзнанията ви, а пред бъднината, която чака човечеството, тогава не може без онези кризи, които всеки поотделно трябва да изживее – спазмът да даде понесена болка за Кундалини. Това е един лъч или само едно напомняне, че имате нещо, което светът носи.
Не е въпросът само дали може да се направи нещо с т. нар. опит на човечеството. Първият опит, който трябва да осъществи човечеството, това е да стигне своята предназначена Божественост, а тя не може да мине без скàлата на Посланията. Защото скокът, който трябва да направи човекът между Добродетелта и Знанието, е точно това. Любовта иска да събуди взаимност, защото нееволюиралата материя от грижата на добродетелите прави твърде много приземяване. А в пътуването си тя трябва да стане гост на онези пластове, които наричаме Небе. Човечеството голяма мъка е изживяло да излезе от Адеса. Не онзи Адес, който е описан в съответните религиозни книги, а този, който е живян. Живяният Адес е косматият човек с неговата след това елегантност с цилиндър и фрак. Но и това не е още достатъчно. Защото и цилиндърът можеше да „свали шапка“ на изкушението, и фракът можеше в някой бар да бъде свален от гърба на човека...
Точно затова е йерархията на Духовните вълни. Тази йерархия дойде до едно нечакано отклонение – това е, че след Любовта няма да дойде Истината, а ще дойде Мъдростта с пертурбация на формите. Формите на добродетели като доктрини, наложени с идеята за наказание и грях, и формата – знания на Мъдростта, които ви дават прозвището събожник. Събожникът не може, когато е събудил възможности, да позволи да бъде принизен в онова стадно чувство, което му е давал пещерният живот.
Автентичността на Посланията човешкото мислене не може да определи. Тя е даденост и само оня, който познава гостуването на събудения Кундалини през самите центрове, само той може да я каже. Затова са създали йерархия на Посветените. Йерархия на Посветените не е създадена, за да има коленопреклонение пред олтара на храмовете – не, тя е създадена, за да свърши най-голямата работа – да одухотвори материята!
Не се лишавайте от Светлината си като даден Път! По една светулка да сложите на своето чело е достатъчно планетата да бъде осветена!
Въпрос: Защо само Духовната вълна на Мъдростта работи с Послания на Планетния Логос?
Ваклуш Толев: Защото вече Причинният свят излъчва. Налице е спазъм между човека и Бога у него. Спазъм!
В Учението Път на Мъдростта едно от тайнствата, което остава, е Кръщението, т.е. потапяне в Астрал – във вода! Значи къде потапяте човека? В Светлина! За съжаление големите учени са още доста далече. Пречи им умът, особено амбициозният ум, който не иска да признае духовната си даденост. Тя безспорно оценява ума като услуга, но не и като водещ. Затова и има йерархия на съзнанията, за да може да се правят големите открития. Защото когато Кундалини не е стигнал своята върховност, може да ви подсказва, но не ви дава знания още. Кундалини си остава само Дух, човекът обаче трябва да го потопите във водата – този астрал, който у нас е цяло тяло (с всичките възможности да носи духовните дадености и плодове), трябва да бъде оплоден!
Умът е точно това, което много хубаво митологията го казва – Нарцис, т.е. човек се любува на себе си, а онзи, който го изкушава, и то много миловидно, това е астралът. И докато не дойде Причинният свят, за да може да направите разлика между Небе и земя, винаги ще има този приятен в еволюцията свят на желание, щение, величие, но безспорно безплоден вече за бъдещето.
Причинният ви свят е, който трябва да разграничи – и принадлежност, и отговорност! Но човек винаги е смутен, когато му напомняте за отговорност, защото тщеславието го носи при огъня на ума, който създава пепел пък. Именно мисълта е пепел, тя е бремето на човека. Много е потребна за ориентиране, но нямате ли родена причинност, нямате нови идеи. Имате това, което се нарича съществуване.
Въпрос: Вие сте казвали, че Слънцето е сбор от велики същества, които са завършили своята еволюция. Каква е духовната причина тогава за появата на петна на Слънцето?
Ваклуш Толев: Има личности, които са творчески, и други, които са само изпълнители. Така че, когато казваме: завършена еволюция и са отишли на Небето, смутително е, че има някои явления – има петна. Но защо да не позволите развитие, а да го спирате само със стадия, в който разглеждате нещата? Ако имате опита на творец, вие трябва да му предоставите и себевъзхвалението, и себеотричането.
Абсолютът не може да бъде ограничен в рамките какво може да прави един Бог. Боговете често са планетно изповедание на липсата на будност и аз не ги обиждам, но предшествениците в различните митологични изповедания (не е важно дали са гръцки, египетски или други), както виждате, всички имат свои различия. Именно защото еволюцията ги подтиква към известно израстване или спадане.
Какво е една Реформация в едно християнство? Чиста бедност. Следователно петно ли е?! Ако някой гледа Небето на Иисуса, ще види петна – те може да са Лутерови, може да са на Цвингли и пр. Както е и в окултните общества – обявяват се (например Кришнамурти) за Мирови бъднини, а някои не са дори и обикновени Учители. Един е въпросът да познаете една доктрина и да си я припишете, друг е да познавате или да имате опита на Посветен. Защото един голям учен, какъвто е Питагор, единствен тогава от учените, когато е извикан на посвещение в Египет, напуска социалното си поле и става Миров учител. Но Платон не го прави, защото йерархията му е много по-ниска от тази на Питагор. Както и различните водачи на окултни школи в България. Примерно Дънов, макар че могат да парадират...
Яви ли се някой с размерите на Доктрината Път на Мъдростта досега, тук или в чужбина? Не! Защо? Защото само няколко души на тази планета са имали събуден седми център. А този, който има шести център – ясновиждане; другият, който има пети – яснослушане; онзи, който има четвърти – интуиция, създават дребно доктринерство. Всичките тези неща имат скàла, по която се измерват градусите.
Идеята за едно ясновидство е, защото Великият посветен е длъжен да не казва всичко, а да дава Път. А и има тайни, които не могат да бъдат понесени, още по-малко, ако бъдат опозорени. С каква насмешка например говори един човек, който няма познание за Кундалини. Друг пък говори за Кундалини или за центровете, защото го е прочел, а не разбира, че това, което говори, е полуинтелигентности...
Въпрос: Може ли да осветлите идеята за осъзнатата Единосъщност?
Ваклуш Толев: Дадена е идеята за Единосъщието. Всички Велики посветени в стадия, в който присъстват за една нова култура, винаги дават идеята за своето Единосъщие. И Христос най-добре го манифестира. Но формирането на гледището за Единосъщието, което е останало в християнството, е повлияно от юдейската религия. Троицата никак не е Единосъщна, защото, ако Бог Отец е всичко, Синът не е всичко – Той никога няма да има всички пълномощия на Отца Си! Светият Дух е сложен още по-назад. Следователно е дадена една вечна йерархия – йерархия, която при разглеждане тезата за Единосъщието е доста смутителна. Щом има Единосъщие, би трябвало тогава да се избегне Троичност, или пък, ако бъде приета Троичност, трябва Единосъщието да бъде неразделимо. Макар че там е казано „Троица Единосъщна, Троица Неразделна“ – когато ги разглеждат, има три различни ипостаси. Тогава, ако йерархията запазва разделенията, къде остава Единосъщието им; в какво са Единосъщни? В поклона, който трябва да се направи ли, макар че хората си ги разделят...
Ето защо това е една от най-големите грешни тези, която безспорно винаги може да бъде оспорвана. Ако на Сина се молите и Той има спад от Отца Си дори с един процент, тогава, когато искате по-големи неща, трябва да се молите само на Отца... Така че една от най-големите конфликтни физиономии на християнската религия е Единосъщието. Всъщност само Бог Отец притежава всички качества – Бог Син не притежава всички качества, а Бог Свети Дух – още по-малко. Тогава – къде е Единосъщието?!
Затова в различните моменти на формиране на християнството е имало конфликтни ситуации, но безспорно в съзнанието на християните остава Троица Единосъщна с нейните прерогативи. И точно тук би могло да се каже, че идеята на християнството не е еднобожническа. Конфликт, който в дадени моменти на историческото битие е внасял това, което предшествениците на християнската религия също са имали. Но юдейската религия е само с един Бог – Той не се разделя и не дели власт, както в християнството властта е поделена. Макар че и те си имат ангелски свят, но това е друго моление.
Така най-съществен е Бог Отец – Той е Върховенството. По този начин за Сина, за Иисуса – макар да искат да Му признаят неповторимостта (дори това, че не е зачнат по земен път), нямат стойност аргументите. Щом можете да Го отделите от Отца Му – един дори да е прерогативът, който Христос няма, значи има йерархия, която Го лишава от целостта на Вседържителя! Това е голяма беда.
Разбира се, конфликтите са стихнали вече – приета е Троица Единосъщна, макар всеки поотделно да притежава различни прерогативи. По този начин се проиграва тезата за несменност на боговете – това, което пък исторически еволюцията го е потвърдила. Имало е тотем в образа на дърво или на животно, имало е многобожие...
Така че нещата са много тънки. Но след като са легализирали християнството – през 324 г., тази легализация фактически е отстранила проблема за решението на Троичността: Триликостта е догматично призната за Единосъщна! Но тя не е Единосъщна!
И оттук доста смешно е, когато не искат да признаят естественото раждане на Иисус, а само действието на Христос в Троицата. (Но ако нямаше Иисус, не бихме казали нещо и за Христос.) Така са намерили някакво основание тази Троица да бъде Единосъщна.
Човекът също има три нива – има тяло, душевност и Дух. Дори в окултния смисъл, без наличието на Кундалини не бихме имали човека-бог, но за този човек-бог не може да отречем, че е в наличие плът, астрал... Това, което казвам: детето в утробата на майката не може без вода.
Тъй като на детето в утробата Светлината не му дава лъчи, за да го прави божество, то трябва да живее във водата, за която казах, че е астралният образ на Светлината. Ето как водата физиогномира една духовност от друго естество, от друга степен. Защото Астралът е от четвърто измерение – не е триизмерността на Физическото поле. Слизането на Светлината до вода е чрез трансформиране на астрала. Водата е метаморфозирана Светлина, т.е. тя носи началото на пулса. Затова в нея трябва да се сложи зараждащият се плод, за да му изгражда астрал. Без вода няма възможности за раждане, защото няма човек без астрал. Така детето формулира своята конструкция благодарение на водата, която е астрална Светлина и след раждането бива освободена. Народната мъдрост: „Глътка сън“ е един верен израз, че сънят, който е астрал, е идея за вода.
Така че, когато се говори за изкуствено създаване на човек, трябва да се знае метаморфозата на материята, метаморфозата на водата, метаморфозата на Светлината – това, в което се съчетава т. нар. планетна плът. В идеята на Сътворението Бог взема планетната плът и прави човешка фигура, образ. (Откъде, обаче, има плътта?...) И на този човек дава Дихание, дава му подобие. Но човекът ли е в образа на Бог, или Бог е в образ на човек? Това са конфликтни тези, които бъдещето ще определи...
Въпрос е също и първораждащият Адам дали е имал линии на ръката, имал ли е жизнено поле, имал ли е събудена мисъл? Имал ли е той линии на живота, на ума, на сърцето? Фактът е, че Адам е събудил в себе си щение – щение да знае. И тогава кой го праща на земята, за да си научи уроците? Големият океан на Астрала, в който се съдържа бъдещото Сътворение. Това са проблеми, които са не толкова теоретични сега, а експериментите, които се правят, ще потвърдят това, което доктрините, което теориите са създавали.
Всички мистики (не мистификации) са реалност, ако можете да ги видите с окомера на прозрението. Но безспорно хората се смущават – наистина ли човекът е бог в развитие? Да, преди да има богове, е имало човек – отделен е въпросът за Абсолюта!
Въпрос: Какво все още може да се каже за бъднината и връзката с Абсолюта?
Ваклуш Толев: На бъднината даваме не само планетност, но и пълна универсалност. Тя, в нейния първи знак за хората, които правят Път, е събожникът. Значи бъднината и събожникът са едновалентни! Идеята за събожника не е кръвна констатация, нито кръвен израз, а е духовна! Това е голямата тайна.
Ако обаче нямаше Абсолют, нямаше да бъде създаден и езикът на реалностите или, така ако може да се каже, възприемателните антени, с които се осъществява йерархията на еволюцията. Именно еволюцията е актът, който дава основанието да се твърди, че има Нещо, за Което не може да се говори. Защото дадените възможности, които има човечеството, са от Кундалини, но Кундалини е дете на Абсолюта във възможностите на Този, Който ръководи един планетен живот.
Планетният живот характеризира човека. Измеренията обаче, които са му дадени, са не само планетни – те могат да бъдат и Мирови. Но не могат да бъдат в едновалентност с Абсолюта! А тогава, когато човек не притежава всички възможности да обуздава своята даденост, става това, което в планетните изяви се нарече потоп. Следователно невъзможността да се понесе Абсолютната енергия, за която никой нищо не може да ви каже, е интерпретирана в Кундалини чрез неговото право на изява в това, което се нарича планетен живот. Не може да се говори в сравнение за форма на живот в единство с Абсолюта!
Този, който се опитва да наднича над онова, което не може да понесе, той получава смущение на реално знание. Един от най-добрите изрази за това е Ницше. Той е с изключителна дарба на проницание, но когато се опитва дори да напише какво е казал Заратустра (макар че аз имам много голямо признание към неговото „Also sprach Zarathustra“ – „Тъй рече Заратустра“), както знаете, прекарва 10 години в лудници. Така че не можем да приканим хората към лудница.
За Абсолюта можем само да употребим понятия, но не можем да направим характеристика!
Гениалността е степен, но не изчерпва онова, на което необхватността е дала име! И много добре е казано в структурата за действието на Кундалини – седем центъра има. Но когато се събуди отделен център, хората мислят, че носят Небето в ръцете си... А той е само един феномен – той не е Космично съзнание (каквото Посланията предлагат). И оттук е голямата грешка, когато, да кажем, едно яснослушане или един интуитивен дар, или дори ако щете едно ясновидство почват да стават от феномен – цялостен мироглед. Феноменът обаче не е цялостност! Той е пробуда на даден център, както дарбата: някой е дарен, да кажем, да пише басни – Езоп, но Езоп равен ли е на един Омир? Не!
Така че пърхането с малки крила не ви дава щъркелово гнездо, а врàбче! Както разните гледачки там... Невежеството не може да дава принципи, може да натрапва феномени. Докато Посланията са Мирозрение и Мироздание!
Посланията на Планетния Логос са мироглед, те са универсално виждане!
Седми събор от II цикъл Събори - заключително Слово
Деца на Деня! Днес ще бъде заключителната гледна взаимност, но не бива да се загубим другаде, освен в Себе Си!
Предстои ни взаимна разлъка на търсената потреба за служение. Има една благодарност, която аз наричам аура на събудената отговорност. Точно вашето поведение е една отговорност към това, което искате да направите – Път на битие на събожник.
Макар и в преходна раздяла, все пак събудената отговорност е част от себесъзнанието на служението. Ние, Децата на Деня, не реставрираме никакво минало! Ние не ще се качваме на Олимп, нито в дадени случаи бихме отишли в Капитолията, нито пък имаме сълзи, които свидетелстват за поведение пред Стената на плача, оставена от еврейщината. Ние не бива да реставрираме минало, което ще краде в нощ на съмнение или в ден на несигурност пътя на нашето служение!
Ще живеем и живеем с онова, което Голготската тайна ни разкри – идеята на Възкресението като Всемирна даденост за доктрини в пътя на душата на човека, в търсено събожничество и осъществена Божественост!
Така че човекът си остава бог в развитие и следователно не е потребно да отива на Олимп или пред Стената на плача!
Привършва този Събор като потребност на духовния ни ръст. В такъв смисъл Децата на Деня имат една своя приложна воля, която е за знание и служение, какъвто беше и надсловът на Събора. Тайната се разкрива тогава, когато съзнанието може да понесе отговорността. Не позволявайте забравата да ви открадне знанието; не позволявайте всекидневието да ви отнеме олтара на служението; не позволявайте тъгата по отживяното да отнеме от съзнанието ви будността за бъдеще! Не позволявайте!
Деца на Деня, на този Събор имахме една от най-богатите трапези на духовната провиденция чрез Посланията на Мировото съзнание. Наистина градацията на Съборите създава вече не съмнение за принадлежност и Път, а убеденост за жертва пред олтара на Учението. Този Събор е най-сакралната причастна трапеза, взета от Знанието. Пътят на Мъдростта има вече пътници! И в този смисъл пътниците трябва да извървят своя Път, а Децата на Деня имат една приносна нова съдба за своята бъднина.
- Събожничеството е един дар на посвещение!
С особено чувство на благодарност, с особено чувство на признателност за приноса на всички, които участваха в този Събор – както с поднасянето на познания, така и с прозрението за присъствие и асимилация на духовните тайни! Тази голяма културна програма, която можахме да осъществим в наличен контакт, безспорно играе най-обучителната роля за Децата на Деня. Те не бива да родят съмнение в принадлежност и да не събудят отговорност към това, което илюзорно може да ги подмами в съмнение.
Затова имам приятния дълг да благодаря на всички и да ви желая бъдни и добри дни и взаимна признателност, че всеки със своите възможности е принос към осъществения събожник като Път на човечеството в бъдните хилядилетия. Това е вашият дълг и вашата себежертва! В този смисъл мога да ви пожелая добър път, безсъмнена устойчивост на онова, което се нарича жертва пасхална!
Разбира се, човечеството смени жертвата пасхална с Агнеца пасхален. И в Пътя на Децата на Деня, в Учението Път на Мъдростта Агнецът Си остава Този, Който след това нарекоха Син на Бога. Но ние няма вече да кажем, че човекът е Син, а че е бог в еволюция и неговият Баща-Бог не може да му се сърди, както добрият баща не се сърди на своето поколение.
Добър път на всички! Приятен, отговорен поздрав на близки и далечни! Богата трапеза на Учението имахте, и по един къшей да ви е останал от хляба на Мъдростта, можете да го дадете на онова, което се нарича още ваши братя и сестри, а вие искате да ги направите събожници с причастието на Учението на Мъдростта.
На добър път, скъпи Деца на Деня! Над всички е простряна ръката на бранност, която няма да ви позволи да бъдете жертва на чужди внушения! Отстойте Себе Си, за да може достойно да останете без Себе си!
Благодаря ви от сърце! Бъдете благословени! Не раждайте съмнение в присъствието си в Учението Път на Мъдростта и Бог да ви брани!
Амин!
06.08.2010 г., Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“