8-ми събор

Човекът - зрим теогон (откриване на събора)

Гласът на Съдбата е нашата провиденция!

Скъпи, Деца на Деня, честито ви правото да бъдете богове в развитие! Честито ви Осмият събор на Обществото „Път на Мъдростта“! Естествено е, когато човек се е освободил от митологичните богове, които бяха стихии, да се осъществи като зрим теогон — син на Отца си и служител на трона на Боговете.

Започваме с молитвата на Мъдростта:

ОТЧЕ НАШ!

 

Да се свети името Ти;

да прииде царството Ти;

да бъде волята Ти!

 

Научи ни

живи да бъдем в Тебе,

светли в Дух и Душа,

целомъдрени в мисъл и тяло

и със събожническо служение към всяко боготворение!

 

Ти си сега

и във всички времена!

АМИН!

Това, което очите ще видят в книгата „Събори на Мъдростта“, е поредицата от минали Събори, които са безспорно дело. Не само че водата там е жива, а трябваше и живият труд на човешката душа, на човешкия ум, на човешките ръце, за да видим този сборник отпечатан и в услуга на всеки, който иска да не се загуби в даденото в хилядолетията. Човекът в много блуждения остана, защото имаше и религии, и философии, които почти пет хиляди години създаваха гирляндни накити и много малко будност на човешката душевност. Разбира се, съвсем потребни за йерархията, но и съвсем ненужни вече за йерархическото надкрачване. Знаете мисълта ми, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари!

Един взрив оставя цяла религия в забвение — останаха си иудеите толкова, колкото бяха! Този вулканически взрив е една изключителна смелост — там, където се забраняваше и по Божиите заповеди да произнесете името на Господа, Христос каза: Аз и Отец сме едно! Това е вулканическият взрив, това е нов извор, жива вода, която Той остави на човечеството.

Митологичните теогони отминаха, логично беше стихиите да бъдат укротени, да бъдат обюздени — да направите вятърът да ви мели зърно или да духа платната и вие да прекосявате океани; да направите слънцето в слънчеви батерии да роди енергии... Но страшното, от което трябва да се браним, е традицията — нарекъл съм я убийца, когато е вече непотребна! И тук е смелостта — след като се изреждат толкова духовни вълни (тази новост, която даваме на човечеството: йерархията на човешкия дух в духовни вълни с олтари), след като една хилядолетна битка е водена и много кръв се проля, за да бъде свободен човекът — трябва да се води вече битка, за да бъде освободен Бог в човека. Защото всички религии казват: „Вие сте божии чада, вие сте деца на Бога.“ Тази голяма битка започва!

Така че когато разглеждам историческата памет — макар изрично да съм казал, че ехото е минало, което не ни е потребно, а гласът на Съдбата е нашата провиденция — се спирам на една поредица:

Човекът в Духовната вълна на Сътворението е едно бъдно вложено божество — Диханието, което надживява образа, за да извика подобието. А кой му го дава? Отец! Подобието е вложено и милиони години чака.

Човекът в Духовната вълна на Митологиите е едно разкъсано божество — божество на Слънцето, на вятъра, на водата, на Луната... — божества на стихиите.

Човекът в Духовната вълна на Правдата е божество без име. Забранено е да се произнася името на Бога. Поклонение и отмъщение! Две големи церемонии, които Христос взриви и отпрати човека другаде. Грешници с веригата на първороден грях!... Изопачено схващане за знание! Защо? Защото социологията трябваше да направи формация, а неподчиненият човек, който се търсеше като подобие, трябваше да живее със страх! А страхът е най-страшен, когато е рожба на грях! Може ли знанието да бъде грях?! Затова казвам, че Доктрината на Правдата създава божество без име. Не можете да изречете Саваот, не можете да изречете Иахве. Можете да кажете: „Онзи, Който е и Който е бил“, но име — не! Тук е вече голямата мощ, прозрението, тук е идеята за великата жертва в Учението на Любовта.

Човекът в Духовната вълна на Любовта е едно триипостасно божество. Доктрината на Любовта ражда Бог Отец, Бог Син и Бог Светий Дух, а не институцията.

Пророческата институция в християнската доктрина е отречена! Утешността на миналите религии беше в това, че имаха едно низпослание на духа. Но нямаха събудена духовност! Благоволение, но не и собствено събудено зрение, не и това, което в Посланието дойде. Дойде не като гостенин, а като стопанин на нашата корпусност, която всички мразеха и отричаха, а както казах материята не може да бъде отречена — така, както е организирана; така, както за тази мозъчност е работено четиридесет милиона години от най-висшата енергия на човека; така, както трябваше да бъде приспан Адам, за да се изведе от него Ева, което значи живот (Хипносът — сънят, трябваше да превари Танатоса — смъртта).

Учението на Любовта създава триипостасния Бог единосъщ за разлика от индийските и другите троици, които не са единосъщни, а всяка ипостас прави свои школи, свои олтари и свои пения.

Така идеята за еволюцията и йерархията на будността на човека към Бога идва до Учението и Доктрината на Мъдростта, която оставя (а безспорно човечеството трябва да осъществи) човека зрим теогон, зрим бог! (Но не още осъщественият Бог!) Свобода от богове стихии, право на живот на човека-бог! И както се каза — битката за свободата на човека сега е битка за свобода на Бога в човека. И ще се получи великото единство между това, което считат за преходно! Може ли да бъде преходна душата ни, може ли да бъде преходен умът ни, могат ли да бъдат преходни тези събудени светила у нас, които улавят идеи и божествени тенденции? Те не могат да станат пръст. От тях може да се освободи само Бог, когато ги освети, защото — вие сте богове!

Разбира се че няма да спре дотук еволюцията и би било наистина обидно тогава когато говоря, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари, да кажем, че ние сме последният пристан, и то пристан, който трябва да приюти всичко, каквото е било. Не! Нито с влизането на шестата подкоренна раса и изграждането на Шестата коренна раса ще спре животът, нито Мъдростта ще бъде последното кандило, което ще запалим в светостта човекът — бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

В прииждащата след хилядолетия Духовна вълна на Истината човекът ще бъде едно овладяно божество; зримият теогон ще е овладяно, осъществено божество. И много добре Христос отговори, когато Пилат Го попита Що е истина? Той не даде определение, а рече: Тя ще ви направи свободни! Овладяното божество е безспорно безвалентно, то е свободно. Защото в Духовната вълна на Истината човекът ще бъде осветяван и от още една безспорност — събудения, творческия, вечния Кундалини. И този голям ход от неговия пристан — началото на гръбначния стълб (защото само вертикалният стълб е съхранителят на Кундалини, или на Божественото Дихание), до върха е великата тайна между природата и Вечния; между (както казва и индийската философия) Пракрити — Майката природа, и Пуруша — Божествения, Човека-Бог. Да тръгне във всеки пристан, който си е отработил, за да няма човекът смут в идеята на служението. Защото служението е, което иска в своето действие само едно нещо — да нямаш себе си!

Така ще дойде и последната духовна вълна в градежа на еволюцията на тази планета. Това ще бъде вече не толкова духовна вълна, отколкото Живот — човекът в Свободата, когато ще бъде сътворител със Сътворителя. Както Отец в книга Битие казва: Да сътворим човека — не казва: „Сътворих!“ Когато дава Диханието Си, тогава не ги призовава, но: „Да сътворим!“

Така историческата памет ни обслужва в мотивите след идеята на Сътворението, след въображението на Митологията, след Правдата, Любовта, за да се роди Мъдростта, която може да каже: Вие сте зрими теогони! Какво иска и какво трябва зримият теогон да знае? Той трябва да знае що иска Бог от него, що чака човечеството от него и какво му позволява Съдбата. Не може да избегнете нито Бог, нито човечеството, нито Съдбата! Така се градира голямата идея, която Христос демонстрира в пустинята — четиридесет дни да минете в пост и след това да отидете на изпитанието. Изпитание за хляб: „Гладен съм!“ Да, казано е: не само с хляб ще се живее, а и с Божието слово! А ти е предоставена възможността да кажеш на тези камъни: „Станете хляб!“

Защо се изхожда от камъка? Защото първата енергия, с която започва материята, е вложена в кристала. На камък Иаков слага главата си, за да види стълбицата Небе-земя, на камък са писани и заповеди. Христос казва: Ти си Пиер, Кифа — върху този камък ще изградя Моята църква. И „Пиер“, и „Кифа“ значат „камък“. Но Словото е хляб! След това ще бъдете изкушени за чудо — да демонстрирате увлечения и да внушите страх, че може да правите чудеса. А Христос каза: О, народе неверни, докога ще искаш знамения и чудеса? За зла участ на човечеството само това се изнася пред Христовия олтар — чудеса! Защото човекът няма прозрение, а има ум, който се блазни в идеята за славата. Така ще Му се каже: Хвърли се от тази стряха и ангели ще Те поемат, и няма ногата Ти да се удари о камък. А Той рече: Не можете да Ме изкусите!

Тогава идва и изкушението за власт, което Той победи, а човечеството още в детската си възраст стои — Махни се от Мен, сатана! Идеята за власт...

История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца!

Не от удовлетворението да имаш власт, която налага воля, а от воля, която прави история.

Така Христос победи трите големи проблема — хляб, чудо и власт, на които човечеството още плаща голяма дан. Не защото вече еволюцията му не е достатъчна за прозрение, а защото доби изключителното съгласие да живее в скръб. Това е именно дължината на религиите, които бавно стареят и дълго стоят стари. Много му е удобно на човека да има мирова скръб, да стихне в идеята си на послушание и да отиде пред стената на плача да се наплаче... Това е другата трагедия!

Когато говорим за човека — зрим теогон, трябва да знаем, че това е вписаната тайна в личната ни книга на живот. И за тези изживени четиридесет дни в пустинята и четиридесет дни след Възкресението Му до Възнесението ние трябва да познаваме тяхната сила в битката ни за свобода. И тук вече зримият теогон е необходимо да знае, че събуденият Кундалини дава свобода, която е богоживеене, и открива истина, която е богораждане. Това е голямата тайна на зримия теогон! Така ние ще имаме радост, която никой не може да ни открадне — радост от собствения си бог! Това не е предизвикателство за анатема. Ние наистина правим опити да сезираме социалните институции в световното измерение и мислене — да се освободят религиозните общности от анатема, която нащърбва и оскърбява душевността на човечеството, и да се освободят социалните общности от понятието враг. Защото будността на Христос каза: Обичай врага си!, но вече трябва да сменим думата враг с думата събожник, в която се крие тази енергия в отсрещния да видиш себе си. Битка не срещу врага! Битка срещу събожника си можеш ли да водиш? Той е твой събожник, защото е също сътвореният! И „той“ е „ти“, и „ти“ си „той“!

Така предоставям да живеете тази радост — зримия теогон. Самаряните пиха вода, от която ожадняха, а водата, казва Христос, която ви давам Аз, от нея никой няма да ожаднее — този извор е вечен! Защото Христос е Син Човеческий и Син Божий и човечеството се осъзнава като богоосезаема необходимост! Човекът е, който може да изрече: „Ти си моят Бог!“ Свобода от себе си — това е, което трябва да има човек! Тогава зримият теогон ще извърши заложеното му искане — да позволи да се роди от него Живот. А какво рече Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът Именно в Духовната вълна на Свободата ти си в единство с Отца си. А само Той осъществява (зримият още се развива) Живот!

Живейте зримия теогон — това е бъднината и отговорността ни!

Пред нея, пред тази бъднина, която още в идеята на Сътворението е сложена — сложен е бъдният бог! — ние носим своето служение. И сега, когато имаме една йерархия на зримия теогон, нека попитаме в себе си: Какво иска Отец? Да не съдим децата Му — не съдете себе си или ако съдите, вие не знаете, че съдите бъдещия бог! Христос им рече: Който е праведен, нека хвърли камък! Излязоха ли праведни? Не! Така и с тази отговорност ние питаме: „Защо съдите бъдещия бог?“

Благодаря ви, мили приятели, уважаеми дами и господа и скъпи Деца на Деня! Кръщението е дадено — Деца на Деня! Една йерархия отдавна завърши — посвещенията в Египет спряха, тържествата на Елевзийските поклонения отминаха, сибилите загубиха девствеността си... Няма да ги изреждам — академии и духовни огнища. Отмина времето, когато човекът трябваше да бъде хранен отвън, за да събужда психози — дойде времето, когато трябва да се събуди отвътре. Извикани на живот, Децата на Деня няма да намерят ковчега на Изида, нито огнените езера в египетските пирамиди, където плашеха Моисей. Няма нужда от страх, няма защо да живеете с ужаса на уплахата. Всичко е една велика илюзия, само Бог е реалност! Затова казвам, че има една реалност, по-реална от реалността — това е реалността на Духа и затова в книгата „Събори на Мъдростта“ писах: За боговете са потребни Небеса; за човеците — олтари; за служението — жертви! А служението и жертвата могат да се направят, когато нямате себе си. Поемете пътя на своето служение! Дарът е принос на Небето, служението е дело на човека, благодарността не е признание, а прозрение за хармония! На път сме, Деца на Деня!

Закриване на събора

Няма по-лек път от този, когато в душата на човека е самият Път!

За да изгрее едно слънце, безспорно то е минало една нощ. Задоволството от предишния ден му дава покойност в нощта, но предназначението му е да излезе отново. Така че Децата на Деня са минали много нощи и много дни в своето срещане не само сега, а откакто Школата съществува из вековните свои пътища и коловози. Надявам се, че сънищата, които ще ви дават огньове, ще бъдат жива памет в живото ви деяние, което има да осъществите.

Има една форма на прилична отговорност — да дадете знак на признание на изпълнен дълг: на организаторите на този Събор, на лекторите, водещите обучението в семинара, на поведението на взривна и наистина показана обич. Не мога да не поблагодаря — като се започне от решението да се проведе; от пътищата, които трябваше да се изходят, за да се организира; от кореспонденциите, чрез които се съвместихте всички, за да дойдете тук. Ако можехте, когато една вълна на моята мисъл стигне до вас и образът да видите, и да чуете задълженията — да, но нямате още такъв телевизор и затова ще си служите с калем, ще си служите с телефон.

Необходимостта от организираност при съответните духовни вълни е неизбежна необходимост, а благородството, с което се върши, е вече проблем на духовен ръст. Защото и грубото обръщение също е било поведение, когато това е бил рефлексът на предишния човек, който е трябвало да излезе от пещерата.

Така че дълбоко съм благодарен! Разбира се, това е най-бледата дума. Казал съм че с нея, ако не я произнесеш, може би повече си благодарен!

За този Събор и семинарът много е трудно да се каже, че са проблем на изключение. Защото изключението е, когато никой не го е чакал и никой не е имал възможността да поеме. А това бе поредната възможност на Децата на Деня. Не като противовес на онова, което бяха Мъжете на посвещението или Воините на Любовта. Имаше в коловозите на историческото битие на човека известни повици. Бих спомнил примерно повика към едно диво племе в робство, озлобено, губещо отвреме-навреме съзнание — насилието го лишаваше от право да има мъжка челяд, за да не води бран. Някой му каза: „Елате да ви изведа от Египет!“ Така Моисей рече на онези, които бяха богобелязани, а след това получиха името богоизбрани: Елате, да ви изведа през Червеното море, за да ви освободя от страстите и стихиите-богове, от злосторствата, които човечеството бе научило в своята еволюция; да ви дам олтар — олтара на един Бог, Когото трябва да наречете Сътворител. Ето част от коловоза на душите. Този повик — да напуснат Египет, да ги изведе! Не можа, разбира се, да стане универсален, но все пак беше част от големия път на душите към Бога.

След това ще чуете един назорей — Един Син, Когото после ще нарекат Син Човечески и Син Божий, Който ще каже: Оставете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци! Цялата същност на историята се смени! Не да се освободите от Червеното море, а да ловите човеци! Пак част от големия коловоз в битието на човечеството. И как се лови човекът? С любов — иначе не можеш го улови. Не с известна хитрина, която иска да прикрие недостатък, защото самата хитрина е недостатък.

Голямата тайна да уловиш човека е Любовта! Тя от своя страна изгради това, което нарекох Войнство на Любовта. Хвърлете мрежата! А мрежата къде се хвърляше, какво улавяха с нея? Животното още! Хвърлете страстта, обичайте врага си! Простете на грешника! И оставеният завет: Не знаят какво вършат! Това е подсказаното, което бъдещето трябваше да даде — идеята да знаят, за да не грешат. И тя беше повик от нещо съвършено друго. Даден бе един белег — излезте на планината, за да се преобразите. Изведете човека, преобразете го и изведете Бог от себе си! Тогава вече ние можем да кажем — настъпи страницата на знанието чрез Мъдрост да освободим Бог у нас, Който изведе човека от мрежите на риболова.

Така йерархията ще върви — в същия този коловоз, където вложеното божество ще трябва най-после да се изяви в пълната си съучастност в битието на Сътворителя. Вие сте взимали участие и ще взимате и в бъдеще. Затова всяка Школа, която ви е събирала във вековете, за да сте напуснали Египет, да сте изоставили мрежите си, да сте отишли на планината да се преобразите и да станете еволюиращ бог, зрим теогон, в една бъдещност пак ще ви вика. Така че сега, с това обучение, което можа да бъде трапезен хляб на Мъдростта, се изграждат всички възможности бъдното прозрение на вложения в изначалото Бог да създаде идея за свобода, защото само Бог е свободен и само в Него се живее.

Осъщественият бог на Мъдростта — зримият теогон, като йерархия на развитието е дългът ви днес. Той е белязаната ви карма, която освобождава от всички предишни. Всички предишни сега може да бъдат заключени, защото дълг имате — дълг на голямата битка за Бога у човека. А тогава, когато Го изведете Той има достатъчна възможност да изгори остатъците, ако човек в живота си не е имал най-съвършеното. Тогава болката няма да бъде толкова силна, че скръбта да надделее и да стане страдание, неосъзнато като развитие, каквото човечеството прекара в своята дълга история. Прозрението освобождава трагичността на човешкия род да живее под заслонена скръб! Трябва да се разруши стената на плача! Затова е нужна тази планина и затова ние сме в нея.

Може ли човек да си направи планина, когато е в равнината? Да — планината е въображение, което можете да си изградите, там да си направите своя храм и без скръб да го напуснете, когато е вече овехтял! Цялата дейност на Пътя на Мъдростта като духовна вълна е да се простиш с миналото си, да разрушиш всичко, без да скърбиш. Това е, което иска бъдещето — смелостта да разрушим сътворения си храм. На човечеството бе нужен храм, за да види един Бог, след като от всеки камък си правеше бог. Освободиха го, за да си направи Един! След това му дадоха олтара на Любовта — във всеки друг да види Бог! Сега трябва да изведе Бог, за да няма непризнание на другия и да не бъде наричан враг.

Когато бог в Бога се види, тогава започва процесът на целостта, която не позволява на никого да разруши личната малка божественост, защото тя е градежен камък във вечния храм на Божието служение. Вашият дълг е да се слеете с Него! Това ще ви даде Мъдростта, защото тя е свобода от Червеното море, тя е урокът на прощението и тя е зримостта на Бога. Мъдростта! Затова като Деца на Деня (а в седем дни се изгражда светът и не е казано в кой ден Децата ще станат богове — бе създаден човек, в когото беше вложен Бог!) вие сте, които трябва да кажете: това е моят ден, в който изграждам моя бог, който е бог от Бога! Този ден е ваш и тогава принадлежността към известна духовна вълна ви дава основанието да си намерите, както се казва в Менделеевата таблица, както относителното тегло къде да се наредите, така и валенциите, с които можете да правите съединения. Беше валенцията на Правдата, беше валенцията на Любовта, имате валенцията на Мъдростта, ще дойде валенцията на Истината и тогава ще станете неоткритият, но вложеният в същината на Сътворителя Богоелемент — Живот. Живот — човекът в Бога и зримият теогон!

Благодарен съм, че тук се поднесоха с известна вещина трактовки върху Доктрината на Мъдростта като Богопътие. Възхитен съм от това, което чух — не съм изумен, че бяха уловени големите, същностните неща, защото това е самата истина, която трябва да носите. Не може да се оспори, че го имате, за да ви дам похвала, че сте го получили. Това е вашата гордост като вътрешно мое признание. Вие сте го имали. Всеки има своя бог. И ако аз нещо съм направил, то е само да му дам огън на свещицата, с която ще влезе в собствения си храм. Би било наистина погрешно да кажа, че този храм не е бил у вас; би било престъпление, ако някой е имал запалена свещица и аз се опитвам да я гася. Но ако тази светлина не може да го доведе до трапезата на Мъдростта, тогава той сам трябва да си я загаси, за да не чувства, че някой го е насилил да стане по-божествен, отколкото неговото съзнание в даден исторически момент на вероизповед му е оставило като остатък. Това е воденичният камък — религиите много бавно стареят и много дълго стоят стари! Тази мисъл я повтарям много често с предумисъл. Защото човекът трябва да има прозрението да се научи да понася упрека на отсрещния, който може да му каже: „Ти си еретик!“, вместо навика да се служи на овехтялото да се счита за доблест. А навикът е най-опасното нещо и повтарям това, за да имате упование, че наистина е имало нужда, но трябва да се знае, че се старее. Лошото е, че много дълго си стоят стари.

Вие си имате свещ, на която пламъкът и огънят се взимат от едно ново Учение. Това, което трябва да се извърши, казах и навремето, не е цел, а служение. Но осъзнаването с предречената определена жертва говори за събудена отговорност. И аз приемам вашата отговорност в пътя на жертвата, приемам необходимостта когато ми трябва вярност, да кажа „ела!“ И всеки го е направил като декларация вътре в себе си, защото:

Децата на Деня имат една трапеза — трапезата на Мъдростта,
едно причастие — преобразът на провиденциалността.

Има една реалност, по-реална от реалността — реалността на Духа! А когато от него взимаме трапезния си хляб, ние не можем да извършим друго освен служение. На ума ще оставим да се подчини, на страстите — да повехнат. Това не значи, че човек не може да бъде живителен; това не значи, че човек не може да бъде мисловен. Но когато ги одухотворявате с Духа си страстите са нещо друго, защото те дават пулса на жертвата, а умът се храни с прозрението, за да направи формулата, която изгражда образа на цивилизацията. Няма култура без цивилизация, колкото и културата и религията да са били дух! Дух и пламък е бил моят път... — и Дух, и пламък! Ето този пламък е, от който се запалва свещта на Мъдростта!

Измеренията, с които се извърши работата, не могат да бъдат нито суперлативи, нито пък да кажем: „Направихме един исторически конгрес!“ Не, ние просто извършихме своето предназначение — изведохме напред духовния хляб. Защото да напуснеш дом, да заскиташ тъй свободен, волен, се иска дързост, иска се да се скараме — и със себе си, и с близките. Нашата кавга е благородна. За нея оценка може да даде само Онзи, Който, както казва Христос, има очи да види; очи, които не се затварят. Прозрението на Хермес беше в това да пести мъдростта — че само когато има уши да чуят, тогава устни на мъдростта се отварят. Вижте каква грижа има за ценностите! След това Христос ще допълни: Не хвърляйте бисерите... Ние не можем вече да говорим за невежество, за да се страхуваме къде да дадем бисерите; ние не можем да чакаме ушите да се отворят за Мъдрост. Историята, религиите, душевностите в дългия си път направиха слушащи уши и оценяващи ценности очи. Това трябва да правим! Нека жертваме сега себе си, за да знаем дали уши са готови за Мъдрост и дали очи са готови да оценят хвърления бисер. Правете предизвикателство — това е вашият път! Не чакайте някой да каже: „Моите уши са готови за Мъдрост!“ Не! Христос остави един изумителен израз: Царството Божие се взема насила! Не с насилие. Насилие не прилагайте! Ако сте го изпитали на себе си, тогава знаете пътищата на насилието. Но силата е потребна: Царството Божие се взема насила!

И когато се казва Мъдрост и на уши, които още не са готови, им се сипва целебният лек, а не отровата, която Хамлетовият баща получава. Целебният лек — да чуе! Ние не можем да чакаме глухотата да оздравее. Защото религията ги е оставила дълги години стари. Затова вместо сила, след това т. нар. легализирани религии употребиха насилие... И тук беше моята тревога, когато говорих за българския народ — насилиха го в неговата мистична даденост, за да го съвместят с историческата култура на римо-византийщината: Рим с насилието си, Византия с лицемерието си. Сега времето е друго — давайте! И когато видите, че нивата е узряла за жътва, не може вече да казвате, че няма жътвари. В Посланието се каза: Дай ми воля да жъна! Следователно ти си, който трябва да си извикаш, а не да чакаш жътварите — воля да жъна. Жънете! Това правете! Защото сяхте, пак сеете; жънахте и пак ще жънете. Христос остана непрозрян, когато казва: Не сте вие, които сте сяли, но сега трябва да жънете. Всеки в дадена Школа, когато трябва да събере духовната същност на едно Учение, е от предишните, които са сели. Защото не могат да се съберат за ново, ако не са зрели и работили за онова, което са дали преди. Дълг, който чака изпълнение! Изведете Бог от човека — вижте човека като зрим теогон — с чувство на безстрашие, че няма никой да ви сложи в геената огнена, че сте богоотстъпници. Напротив, няма да има по-добър защитник на Бога от този, който Го е извел от себе си, понеже знае как да Го брани. Защото когато Бог го научи, той знае и какво оръжие да употреби, за да Го защити.

Бъдете благословени! Лек да бъде пътят ви към местата, от които дойдохте. Там ви чака и жътва, и сеитба. Там ви чака знакът на смирението, че във всекиго трябва да видите себе си. Там ви чака отговорността да предварите това, което още не е еволюирало. Всеки е ваш събожник! Кажете им, че светът ги вика на трапеза. Всякога могат да си купят волове и ниви, които ще трябва да отидат да видят, но не всякога могат да имат трапеза, на която са поканени. Защото след тържеството и да отидат, ще съберат само гирляндите и трохите.

Всеки час е добър, когато сте взели като пътеводител това, което сложих като надпис на книгата със Съборите: Това е дар от Небето, труд на човека и път за обожествяване! Небето предоставя своята щедрост на всекиго — на астронома, за да намери мястото на звездите; на астролога — да направи аспекта на човешката душевност; на летеца — право да се ориентира; на богопочитателя на Слънцето — да си има олтар; на Земята — да има топлина. Това е голямото! Човекът е навикнал да благодари на Земята, но и Земята трябва да благодари на човека, че `и дава дух и мисъл, обработване. Така започваме да искаме отговорност от онова, което считахме неодушевено. Земята е длъжна на човека също с чувство на благодарност — че я обработва, че извежда онова, което е съхранявала, както всеки психолог, който се научи да наднича в душата на човека изважда ценностите. Тя е длъжна, но ние трябва както себе си браним, така и нейната същност да браним. Екологията е наука на външното облекло. Вижте душата на природата, за да можете да я браните и да `и бъдете благодарни. А тя да е длъжна да ви се отблагодари. Както виждате, и рудници ви дава, и хляб ви дава. А когато няма да живеем с хляб, тя пък ще има друга роля.

На добър час! Няма по-лек път от този, когато в душата на човека е самият Път!