8-ми събор от II цикъл

От Библиотека Ваклуш

Откриване на Осмия събор от II цикъл Събори

Вярата като Знание е наука, науката като вяра е Знание!

 

Изпълнение на Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Уважаеми дами и господа! Мили приятели! Скъпи в Пътя ми, Деца на Деня! Добре дошли, жертвайки се в увенчаната тайна на Учението Път на Мъдростта! Нека се осъществим в предназначението, за което 21-ят Събор ви е призовал!

Бъдете ми благословени в себеосъществяването!

 

Евелина Николова – актриса:

    Избродих пътища далечни,

    пих по пътя изворни води,

    сънувах сънища предвечни

    и разтълмях чуждите съдби.

     

    Но мойта приказка остана

    неразтълмена в света

    и Любовта ми като рана

    буди ме дори в съня:

    да тръгна – жертва пак обречен

    и с пророческий си дар,

    намерил своя храм отречен,

    жив да вдигна там олтар![1]

Учителю на Мъдростта Ваклуш! Благодарим Ви, че ни дарихте Послания за Път и Живот!

Уважаеми гости, приятели, събожници! Общество Път на Мъдростта открива своя 8-ми Събор от II цикъл Събори под надслов: „Посланията – олтар на изповедание“.

 

Следват музикални изпълнения на проф. Благовеста Константинова и Иван Кабамитов; приветствие от Петър Николов – Председател на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, представяне на новия, 70-ти, брой на списание „Нур“ от Кирил Коликов – Главен редактор.

 

Ваклуш Толев: С особено чувство на благодарност към председателя на Обществото и към водещия културната даденост на Общество Път на Мъдростта в списание „Нур“ и съответните книги!

Има нещо много странно – да се краде чуждото време. Защото на едно место казвам, че Учението Път на Мъдростта е определена благодат и дадена осъществимост. Да, наистина то е определена благодат в йерархията на Духовните вълни. И ме смущава, че не може от единия и от другия край на България да бъдем събрани днес в този час, смущава ме, защото няма всички да вземат своето причастие в сегашната ни благодатна сбирка...

Казал съм, че в еволюцията престъпления няма – в осъществимостта на човека, който е във волята на еволюцията, престъпления може да има. Това е родило и идеята за съответните заповеди, в които недомислието преобладава. И не може да се каже на човека, че умира, когато му е дадено безсмъртие; не може да се употреби и анатема, след като той е сътворен като бог в развитие. Но не можем да отречем, че човекът е и една социална даденост. Тогава идва идеята, че той трябва да работи първом за материята, за да дойде до одухотворяването `и; второ – че трябва да работи с Любовта, с която да извиква протест срещу предишното; и трето – че трябва да приеме Мъдростта, която дава Път да се обожествява. Много големи превратности в човешката психология са извършени, докато изваят човек, камо ли да изваят богопризнатата предназначеност на човека!

В този смисъл казвам, че в еволюцията престъпност няма. А се опитаха някои учени да инспирират идея за убийство чрез т. нар. евтаназия, непознавайки закона за безсмъртието... Не може да се иска евтаназия, без да се познава кармата! Не можете да отречете себе си, след като още не сте минали прага на човека бог в развитие. Подобна теза е против устоите на това, което наричаме живот, и може само недомислието да я роди и да я направи дори концепция.

Еволюиращият човек е социална даденост и една индивидуална общност! Човекът е една индивидуална Космичност! Познавачите на съкровеното сътворение знаят седемте дадености в човека...

Учението Път на Мъдростта слага една бариера и вдига друга – не е достатъчно само да имате любов, трябва да имате Знание. Ако това не можете да направите като превратност в духовната будност, за да имате нов диоптър за решение на големите тайни, вие ще си останете в това, което се нарича пауперизъм. Не е възможно да правите социология без тайната, че вярата като Знание е наука, а науката като вяра е Знание! Не е проблем на обрати или само на дадени сентенции, а на големите истини, които ви правят реални.

И ще си послужа с една стара поговорка на латинците – те много добре бяха казали: „Sic transit gloria mundi“ – „Тъй преминава световната слава“. Преходна е славата, след като хората приемат гроба като безизходност. Доктрина, която на гроба не дава изход, тя не може да твори живот!

Посредниците на Божеството не могат да ви кажат Истината. Затова посредствените богове, които бяха на Олимп, или боговете, на които индийците още правят метани, или пък на съответните там дуалисти отдавна са изживени. Евреите пък оставят Десетте Божии заповеди и без да бъде заповед, повеляват: Око за око, зъб за зъб! Къде е тогава индивидуалната общност?! Култури! Култури на изстъплението и на възмогата!

Олимп без богове е гол връх! Това е човекът без идеята за безсмъртието, или идеята за събожника – едно ново понятие, което дадох. Пилат внесе: Ecce homo! Преди това има индивиди. (Защо не се направи анализ, да се види кога йерархията „човек“ влиза в обръщение в социалността?) Ето човека!, а ние казваме: Ето събожника! Влиза една нова категория.

    Събожник е гръмоответната сила на Сътворителя!

Тогава Олимп ще има само една богиня и тя ще се казва богиня на Мъдростта. Това е единствената богиня, която няма утробно раждане. Идеята още тогава е дадена – че човекът е бог в развитие. Но умът има да се блъска още много...

Бог Отец има привилегия да твори, но Бог Син има привилегия да възкръсва! Тогава човекът има правото да стане събожник! Няма как да бъде опровергано. Щом единият има право да твори, а другият има право да възкръсва, тогава защо онова, което идва, да няма право да се обожествява?!

Благодаря ви от сърце за вашата отговорна присъственост! И колкото и скромно да е, в ковчега на своето дарение сложете една думичка – човека-събожник!

Благодаря, скъпи Деца на Пътя на Мъдростта!

Всяко тържество прави Пътя! Тържествата свършват, но тържествеността не свършва!

30.07.2011г., гр. Пловдив Технически университет


Откриване на Шестнадесетия семинар

Събожникът е нова планетна и Mирова йерархия!

Скъпи Деца на Деня! Нека радостта ни да бъде пълна! С молба за осъществяване предназначението на събожника! Благодаря от сърце, че вашият път и вашата воля са ви довели до това, което се нарича Небе на Мъдростта!

Няма по-голяма радост в живота, когато видите осъществена своята родена като копнеж духовност. Именно затова последователите на Учението Път на Мъдростта са наречени Деца на Деня. Вярно е, че в Откровението е дадено, че в бъдещото царство на човешката бъдност няма да има нощ. Нощ – това е онази плътност, която ви е лишила от светлина. Но ето, че винаги е имало Небе, което е озвездено. И това Небе на Децата на Деня е именно тайната на вътрешното откровение – тайната, че човекът е бог в развитие; тайната, че човекът е не само сътворен, той е и съ-Сътворител!

Следователно онова, което можем да кажем, че е нощ, е нашата материя и затова Учението ви дава един връх – одухотворяване на материята. Тази нощ е обслуга, от която планетата ни е имала нужда, тя е материята, която приютява Твореца, за да станем с него съ-Сътворители.

Одухотворяването на материята е свобода от облачността, свобода от онова, което е наречено „нощ“. Материята трябва да я трансформираме, за да изведем своя Кундалини. Тогава Денят се освобождава и затова Децата му са в Учението Път на Мъдростта – те не можаха нито в Любовта, нито в Правдата да бъдат Деца на Деня:

    Правдата брани материята;
    Любовта брани мисълта;
    Мъдростта брани Духа!

В този смисъл днес ще ви бъде поставен проблемът: „Събожникът – нова планетна и Мирова йерархия“. Битието на човека е покрусено именно от това, което се нарича непосветеност. Просто светът е пълен с недоимъци от Мисловното поле, с недоимъци от Причинния свят и понякога се изумявам от тях. Говорят се нелепости, когато не се познава йерархията на будния Кундалини...

Това опущение днес ви доведе тук. И аз ви благодаря от сърце! Вашата преданост е озвездено Небе. Благодаря ви от сърце за приноса, който направихте със своето присъствие! Не е проблем на избраници – проблем е на жертвеници! На онази клада, на която може да изгорите миналото си и да си сложите венеца на бъдещето. Това е вашият Път, скъпи Деца на Деня!

Вашата жертва е новото слънце, с което ще бъде огрята човешката даденост!

31.07.2011, Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“


Семинарни дискусии

Човек докато не забрави Себе си, не може да прави Себе Си!

Въпрос: Как трябва да се разглежда книгата „Духовните дарове на България“ – като отделни теми или под един общ знаменател?

Ваклуш Толев: Има един изначален дълг на човека към олтара, в който се счита, че е неговата изповед – там е онова причастие, което го прави съпричастник. Всяка една от тематиките в книгата носи своето духовно валмо. Един общ знаменател може да `и се сложи, както е сложено – „Духовните дарове“, но в цялост същността `и я правят онези единици, които имат отделни глави.

Бях казал, че фактите са гробари на истината! Този, който взема само факта с него да прави история, той не може да сложи нито баграта, нито формулата, нито тайната на знанието. Наистина фактите са гробари. И тежко и горко на една история, когато я интерпретират официозите. Затова, когато четете една съвременна история, вие ще видите, че цялата тайна на едно минало, дори и на онази реалност, която е оставена в бъднините, са до такава степен непознаваеми, че човек трябва да взима противоотрова, за да се освободи от действието на подобни издевателства. Ако това се нарича история...

И другото – човекът, ако не е приел закона за прераждането, естествено дълбочината на проницанието му за анализ е лишена от знанието за биологичната структура. Навремето, когато са казали, че атомът е неделим (и затова така са го кръстили), са забравили, че в бъдещето ще се разкрие, че той има 300 „птици“ в себе си...

Следователно не може да се гледа другояче, освен като цялостно заглавие и след това като отделни тематични дадености.

Каква беше идеята за тангризма? Има една тайна – че Танг Ра няма образ! Някои съвременни историци отричат въобще, че е имало тангризъм, но не може да се отрече, че имаме психологията на тангризма. Вие не може да отречете, че в пазвите на собствената си даденост изразявате онова, което в края на краищата един княз Борис I прави. Историческата потреба му налага да се качи на трон – да качи на трон една нова България! И той отваря едно ковчеже, с което е трябвало да направи съвремие, без да опорочи, а дори възхвалява тайната на Танг Ра.

Така че, когато искате да разглеждате тези събития, не ги водете под един общ знаменател, защото всяка една от темите е с различна аура срещу социални страсти. Там ще видите изстъпленията, олтарните жертви и т. н. Вярно е, общият знаменател е духовните дарове на България, но тези духовни дарове са в различни размери и с различни стойности. Историческата даденост ги изнася и те могат да изглеждат контраверсни, а всъщност изграждат един и същи образ – могат да изглеждат еднолинейни, но всеки от образите поотделно е един триъгълник, една окръжност и пр.

Идеята за Танг Ра, че е безòбразен, е едно от най-големите тайнства на световната история, тя е от най-големите тайнства дори в окултизма. Знаете ли защо е безòбразен? Защото, когато четете в Откровението – четири са представителите на житейността, като започнете от лъв, теле, човек...[2] Кое е четвъртото? След като има най-съкровеното нещо, което е направил Бог-Сътворителят след Себе Си – човека, защо в края на краищата след човека стои някой? И кой е той? Орел! Или поне образът на онова, което е безспорно за мен – че човекът, щом като надмогне своята човечност, става събожник.

Няма кой друг да ви каже тази тайна. Проницанието не е във възможностите на гледачките, нито пък на тези, които дават различните зодии какво показвали. Орелът! Е, как в тази степен човекът да има образ, след като го загубваме – загубваме най-съвършеното нещо, което създава Богът Сътворител (не Абсолюта)! Венецът на Твореца беше човекът. Тогава Иисус надмогва ли Танг Ра? Не, защото Иисус казва: Аз и Отец едно сме!, но Танг Ра е и Богът Сътворител, и птицата, т.е. Кундалини вътре в човека!

Така че орелът е Кундалини, с който можете да летите. Тогава какъв олтар биха направили на орела?! Но на човека направиха олтар, на който той още продължава да прави метани. И то дори пред оня, който беше казал: око за око, зъб за зъб?! След него представителят човек казва, че той и Отец са едно. Но ако някой спомене това, ще бъде съден – не може човекът да се прави равен на Бог! Вярно е, Абсолютът и човекът не са едно и също, но Бог и човекът може да са едно. Иначе нямаше да има митологии, в които боговете са с човешки образи и дори с по-силни страсти. Развратът идва от боговете! Тогава как искате култура?! Ами откъде да дойде, след като олимпийски богове и други богове в различни митологии са толкова развратни?!

А Танг Ра е хиляди години преди Христа, обаче единственият му образ е орелът. Тангризмът е наистина по-висша религия от всички религии и затова в нея дори няма таблица на добродетелите. Таблица на добродетелите е стаден етап в идеята на изграждането на Духовните вълни.

Човек трябва да живее в тайната, за да може да разбере идеята за Сътворението. И тогава ще види колко посредствени са били боговете. Затова казах, че сега, когато на Олимп няма богове, той е един пуст връх. Да не говорим за азиатските богове, които нямаше откъде да вземат Огън. Пламъци може да имат, но Огънят е вашата вътрешна даденост. Затова другото име на Кундалини е Змия-Огън!

 

Въпрос: Принципите на Дионис присъстват ли в душевността на българина?

Ваклуш Толев: Принципите на Дионис какви са? Той е бог на разрушението и на възкресението. Идеята за възкресението не е дадена само в християнството – тя е предшествала хилядолетия в митологиите. Но в християнството Възкресението е проблем на вътрешна даденост.

Ако вие не можете да правите разрушение и възкресение, не знаете да умирате. Тогава какво е дадено на човека – идеята за смъртта, която разрушава, но вложената енергия на Кундалини го ражда отново. Затова именно Дионис е бог на разрушението и бог на възкресението. Само че тези богове правят възкресение с външна сила – единствен Христос го направи със собствената Си изявена сила на Кундалини. Отделен е въпросът кога се стига до възможността Кундалини да те обезсмърти. Затова казвам, че може да одухотворявате материята! И тогава чак ще разберете, че човекът става орел – може да премине царства!

Човекът е една даденост, но ако не се взриви, никога няма да направи от нея Бог. А човек без богове е нищо, макар че боговете са станали подчинени на човеците, тъй като са ги сменяли през известни етапи, през хилядилетия. Една свещена крава, например, е била бог... но една свещена майка е родила Син. Това са големите, бих казал, и неудобни, и удобни проблеми на еволюционния пулс. И тогава бихме разбрали доктрината на Учението Път на Мъдростта, че човекът е бог в развитие.

Човекът е бил първичен, но и тогава вътрешната му интуиция, която е била инстикт, не го е лишавала от прозрение. Тотеми е имало какви ли не – докато дойде идеята за човека, който може да възкръсва.

 

Въпрос: Казвали сте, че Иисус Христос нямаше да възкръсне, ако преди това не беше изградил всичките Си клетки в духовността...

Ваклуш Толев: Всяка клетка, като се започне от най-първичната до най-възвишената, която вече образува същество, ако не се е пожертвала в своето безличие, тя не може да създаде личност. Това е и социалното общество, в което личността се загубва, за да се създаде социалната общност или монотеистичното цяло, наречено божество. Но хората, които изповядват едно религиозно олтарно моление, забравят, че преди този олтар са се молели на тотемни богове. Не е важно, че човек знае да забравя – въпросът е забравата дава ли му прогрес на развитост. Ако тази забрава е неговият гроб, както са обявили, че нямa прераждане... Ще дойде обаче поколение, което ще смени надписите на гробните кръстове или на гробните камъни. Човекът е тръгнал от същество, от индивид, ще прерасне и в бог. Иначе няма никакъв смисъл!

В идеята на Сътворението не е важен само първият тласък, който е даден – важното е, че той продължава. Никой не може да каже, че нямате свещен Син, но всички мълчат, че Иисус е имал и десетина братя и сестри. Ако не носим в себе си божеството, къде другаде ще го намерим?! Но намира се някой, който прави олтар – това е белязаният жрец; друг дава сигурност за самосъхранение – това, което наричаме цезар. Не може да не се признае еволюцията и смисълът на закона за прераждането!

 

Въпрос: Борис Покръстителя одухотворява ли материята си?

Ваклуш Толев: Борис Покръстителя не си одухотворява материята. Да, той има своя пробуден причинен свят, с който си казва: в това съвремие аз не мога да намеря изход на осъществяванията, ако не променя нещата! Но той няма защо да възкръсва – възкръсва с това, че прави велики дела.

Идеята за Кръщението не е на Борис. Но идеята да кръсти един народ, който идва от далечна Азия в ядрото на Европа, той я осъществява. Приема християнството, след като е имал прозрението на тангрист. Тангристите са имали храм, но този храм е бил вътре у тях, а не отвън. Външният е необходимостта на историческата и биологичната инволюция, която им дава храм, който е вън от тях...

Славянският народ пък е раздвоен в своята психика, той няма ясно потекло – нито Ромул го роди, нито Рем. И ако българите не бяхме образували тук държава, славяните нямаше никога да я направят. (Преди нас те са тук векове.) Защо? Първом, имат една психика, която е разстроена, без утвърдено мощно божество. Славянинът, както добре е казано в книгата, има широка душа, но няма концентриран мисловен процес. И след Октомврийската революция кой става водач на Руската империя? Грузинецът Сталин! Защо? Защото един предател като Ленин трябваше да го убият и по този начин грузинският народ, който е няколко милиона, да стане господар на многомилионната руска общност. Следователно психиката и социологията на руснаците се подчиниха на едно предназначение! Ето, както виждате, повече от 20 години руснаците са свободни да правят демокрация и нямат родена личност, която да води. Имат широко скроени личности, но водачески не са имали никога!

В това отношение прабългарите имат изключителната дарба – пратениците им са цялостни в жертвата. И рискът, който сме възприели, е, че става кръвосмесване със славяните като необходимост. Тук е голямата тайна на държавника княз Борис Покръстителя – трябва ли да направи кръстоска с оглед на бъдещето? Разделението може да съществува, но не може да не се вземе единството като тенденция. Събират се два народа и ако той успее с едно и също причастие да ги причести, ще им извика един олтар; ако успее да ги викне да пазят и разширяват границите, значи един народ е направил.

Той търси единосъщие на националния дух, т.е. единство на нацията, която не се дроби. В България, разбира се, това не стана напълно възможно. Защо? Защото не се постигна изцяло единство между славянството, което е стихийна маса, и прабългарите, които са активното начало. И затова онова, което можеше да направи сектантство, го направи.

Другото е, че прабългарите тук изживяват онова, което изживяват всички други тукашни народи – разделяне и разпад. Защото има т. нар. византийски психологизъм, т.е. непризнание на нищо, което не е византийско. Но това са социалните дадености и именно държавникът е тогава държавник, когато умее тези валенции да ги събере и да знае какво ново съединение да направи!

И както виждате, в IX и X век, след като приемаме християнството, правим една България – третата голяма държава в Европа. Княз Борис е държавник изумителен! Разделя държавата на две, в единство обаче на трона: Охрид и Преслав – два олтара с един трон!

Синът му цар Симеон завърши Магнаурската школа и разбра византийщината. Тогава можа да направи Златен век на българската книжнина. Въпреки войните! Тогава, когато се говори за нашата история, особено за онзи етап, трябва да се има предвид тези дадености за какво бяха пратени.

 

Въпрос: Прабългарите защо са нямали нравствени таблици?

Ваклуш Толев: Нравствените таблици заземяват, а прабългарите са искали да бъдат в единство с Небето. Ако нямате пулсацията на кръвта, вие не можете да храните мозъка си. Логично е тогава да видим в непостоянството постоянното...

Второ, ние сме единственият народ, който няма идея за добро и зло като вероизповедание. Няма идея за добро и зло, а само „Бог вижда“, Танг Ра вижда! Виждането е повече от социалната констатация. И в градирането на чакрите виждането е в шестия център. А сега хората се занимават с клюки. Такива клюки си казват помежду си, че просто е обидно... Когато откриете един недостатък, защо трябва да бъде обявен за порок?! Изповядва се цяла система от добродетели – не лъжете!, а всичко лъже; не крадете! – всичко краде... И се създават социални класи и изстъпления.

Не се занимавайте с неща, които унижават човека – дори да видите недостатък в другия, не го правете обществена трапеза, защото има гладни, които ще ядат. Как искате да изграждате една нова социология?!

И не само добродетелта съхранява – знанието ви дава право да си направите ризница! Добродетелта е обсебване с ума на възможностите на дадено културно ниво. Не е с възможностите нито на Причинния свят, нито пък на света на големите истини! Човечеството е навикнало да мисли под знаменателя на култури, които съответните митологии и единобожнически религии ни предоставят. Но има само една тайна в митологиите, която е достойна за признание – че има богиня, която няма пъпна връв – Атина Палада, мъдростта. Затова сега Учението Път на Мъдростта може да даде тайни – другите дават добродетели.

Първото нещо, което искам да съхраня, това е проницанието ви за нещата. Ако вие правите аналогии и с тези аналогии правите валентности, може да си създавате елемента на съмнението...

 

Въпрос: Кое е характерното, което съчетаваме за България като школа за единство между човека и Бога?

Ваклуш Толев: Характерното е, че българският народ хилядолетия преди Христос съществува с убеждението, че има една висша духовна сила, вложена в човека. Тази сила, от страх да не стане опростителство, я дават само на хана. Ханът я съхранява, защото невежеството я потъпква. Битката е между това, което можем да наречем „аристократизъм“ и „племенност“. Образците на аристократизма, ако не въздействат на недоразвитото, тогава има капсулация на непроходимото. Но пък, в съпоставка, ако аристократизмът запазваше висотата на мисленето си, нямаше да дойдат след това другите касти и класи, наричащи се добродетелни. И точно тук е голямото престъпление, което прави Моисей: „не лъжи, не кради...“ А той се опита да излъже покровителката си – египетската дъщеря... Значи това са неща, чиято несъвместимост става съвместима и затова имате този социален конфликт. Но ако надделее олтарът, тогава се иска от човека подготовка, за да вземе причастие. Дори е въведена изповед – да надникнат в неговата лична харта на правата – дали е лъгал, дали е крал... А когато личността се брани, индивидът е, който ще бъде пожертван; но когато личността не се брани, а се жертва, тя е, която дава причастие!

Така че съхранението на прабългарската култура в хилядилетията си остава с най-голямото прозрение – за Орендата!

Другото е, че в нашата земя има една изключителна благодат – тя е напоена със свещени енергии. Какви са съображенията на Сътворението на Земята и на нейните дадености... Защото в края на краищата в България Хималаите ги няма, но ако отидете в някои държави, ще видите, че те нямат и Рила! Следователно, когато се е моделирала формата, върху която трябва да се сложи олтар, се има предвид и това. Ето защо хубаво е, че има Небе, но ако няма звезди...? Хубаво е, че има звезди, но ако няма Слънце...?

И тогава вече ще трябва да се направи разлика между жрец и цезар. Ако не е изграден човек, т.е. ако няма цезаря, не може да се направи олтар. Когато цезарят е изградил храм, тогава жрецът ще отиде да направи освещаването. Отделен е въпросът битката, която и сега съществува между католическата църква и административната власт. Какво стана, като църквата си направи отделна държава? Хомосексуализмът има и трон, има и олтар... И когато говоря за предшествието на трона, то е необходимост, за да има изграден човек, а не само биологично същество.

Тронът е сигурност, иначе е пещерно живеене. Особено когато разглеждам богомилството – много е лесно богомилите да отричат държавата. Защо? Защото нищо нямат! И както виждате, никой не направи богомилството държавна религия, дори и прероденият му представител сега пак нищо значимо не направи в България.

Така че, когато се говори за единството между човека и Бога, трябва да махнете рамките и тогава да видите дали едно божество може да се сложи в рамка. Иначе другото е еволюционни етапи. Човекът не е много далечно понятие – той е нещо по-ново. Само две хиляди години са минали, откакто се каза: Ето човека! Човек – другото са същества, индивиди, но никой не ги разграничава тези понятия. Както и тезата за тронната власт в съчетание с олтарното моление. И тогава вие виждате защо на един тронен представител – фараон или император, му дават божественост. В същото време обаче отива в Каноса един от най-големите императори – Хенрих IV, три дни стои на студа, на колене пред папата! Тогава как искате от тази битка да има вярно решение, щом е битка за власт?! А първата власт, която човек трябва да направи, това е над Себе си, и когато иска да стане жертва, трябва да се освободи от Себе си. Започне ли с пресметливост, той се колебае в жертвата.

И не е важно дали е реално Разпятието на Иисус – важното е, че тезата на Сътворението до Съсътворимост е дадена. Тогава сте загубили Себе си, а когато сте загубили Себе си, сте всичко. Човек, обаче, първом се страхува за себе си. Защо? Защото не е изработил жертвата. А имате феномена, наречен Възкресение – идея за пръскане и събиране на материята – даденост, която я носи всеки. Но кога може да се понесе Разпятието е друг въпрос. Не бива да се смущавате в идеята, че оставате без Себе си – когато сте надмогнали в Себе си съществото, индивида, човека. Вижте, Бог не може да бъде разделян на Себе си...

Така че, когато гледате на тези въпроси, не се ограничавайте в грамотността си, а търсете прозрението. Изумяваха ме достиженията на японския професор, изследващ кристалите на водата, но когато му поставих въпроса: Вие имате ли представа, че тази вода е астралният образ на Светлината?... Ето защо планетата има вода и защо Небето `и праща дъжд. Астралният образ на Светлината! Тази трансформация я поглъща планетната пръст – планетната пръст от своя страна е като повоите на бебето.

 

Въпрос: В България са въплътени велики личности, за които говорите, че носят идеи и чертаят Път с жертва...

Ваклуш Толев: Колко души знаят, че например Димчо Дебелянов е един от посветените? И защо си го прибира природата – Димчо, най-невинния, най-чистия поет? Защото социологията започва да му определя битие, когато битието му трябва да определя социология! И този обрат не може да бъде понесен.

В еволюцията има социални стадии. Има робство, имперско начало, класово разслоение... След това ще дойде време, когато ще има събожничество. А когато имате събожници, как тогава ще раждате идея за робство, как ще направите събожника роб? Какви богове сте тогава?! Така че не може да се губи идеята за развитие! Това, което правят и институтите – например папският институт е просто натрапчивост.

Религиозните институти нямат признание – като че ли те са първите. Ами преди това нямало ли е други религии? Има закон за еволюцията, значи и институтите трябва да ги променяте. Имало е съвети на старейшините, след това – еднолични императори, царе...

Не се губете в доктринерство! То е потребно за ума, но в ума има разграничение, а има и Причинен свят, когато трябва да намерите причина защо излиза на показ даден феномен. Освободете се от схоластиката на културата – не само настоящата! Дори когато поставям въпроса за аристократизма и пролетариата – не хваля аристократизма (познавам също и неговите тайни), нито феодализма, но все пак те създаваха престижа на материалната потреба да не умре у човека Бог. Защото, ако Бог е мъртъв, възкресение не се прави! Боговете, първом, не са умирали, а са имали смърт. Може да възкръсне този, който има смърт, а се преражда онзи, който само умира!

Хората ги е страх от смърт, защото мислят, че се себеунищожават с умирането и че не се връщат. А когато имате запалена свещица, която ви отваря пътечка, не можете да бъдете смутени.

Дайте просторност на това, което понякога ви кара да летите, макар и да изпитвате чувството, че можете да паднете! Важното е да направите летенето, а падането е естествено, защото тук е в наличие земното притегляне...

Човек докато не забрави Себе си, не може да прави Себе Си!

 

Въпрос: При българина имаме ли белега на целостта в развитието?

Ваклуш Толев: Не може да я няма, защото той в цялото си съществуване на развитие има Орендата като вътрешно изповедание. Кой му я дава? Само Танг Ра! За него няма съмнение, че човекът е цялост, затова няма дуализъм. Ето защо винаги съм говорил, че прабългаринът не е имал раздвоение, защото няма дуалистична кройка, той не е двойнствен. И затова тезата ми е: Били сме под робство, но не сме били никога роби! Един народ, който почти 700 години е стоял в пазвите на чуждо управление, ако не беше дал на чуждите познание, щеше да се погуби. Жизненият опит на прабългарина е съществен – затова след 700 годишно робство България пак е жива. И за някакви 60 години прави чудеса.

Ние в робството отиваме с исихазма: 500 години в робство – не официалното християнство, а неофициалното – исихазмът е, който брани човека! Нямаме като троянците: Timeo Danaos et dona ferentes! – Страхувайте се от данайците и когато носят дарове! Така идеята за Троянския кон е не само в който се крият разбойници, а става и социална реалност. Човекът психологически е бил подготвен, че има подлости.

 

Въпрос: Може ли да се разграничи историческият дух от вътрешното живеене?

Ваклуш Толев: Има разлика между призивност и духовност. Призивността се нарича исторически дух, защото един народ, събран в една общност – било племе, било национална общност, било държава – винаги ще е в конфликт с онова, което наследява, и онова, което иска да прави.

Историческите дадености, идеите на историческия дух са плод на социални страсти. И тогава ние ще видим как една необузданост, подтикната от историческа необходимост, за да ви даде сигурност, прави войни. Войните всички ги отричат, но този, който отрича войните, не разбира от еволюция. Не е важно дали одобряваме войната, важно е дали исторически се осъществяваме, за да може аурната същност да бъде в човека и трон, и олтар. Без да правите държава, вие не може да имате исторически конфликти. Както на България `и взеха границите. Питат: Сега, в една Европейска общност, какво да правим? Вие трябва да разберете, че в едно бъдеще Европа е даденост, която ще надскочи историческата потреба, за да роди аурна същност, която да изгради Европейска общност. Тази Европейска общност не може да се прави с конфликти.

Ще дойде ли време, когато няма да има войни? Да, ще дойде. Но кога? След стотина години? И болшевизмът си даваше нарицателното, че поне 200-300 години ще управлява... Направи ли го? Не можа. Защо? Защото нито неговият духовен ръст, нито неговите материални възможности му позволиха.

Така че, ако искате да видите кога може да се реши един проблем, трябва да се каже в кой момент. Средновековието без рицари не можеше и рицарят трябваше да има кон. Сега, в XXI век, не е нужен кон, нужна е кола, ама тази кола след това къде ще отиде...

Вижте, това са игри на съдбата. Когато искате да правите история, трябва да я видите в нейните многоликости! Ето Авитохол и Атила. Единият е митическа личност, другият е историческа.

 

Въпрос: Понятието „събожник“ по какъв начин ни изгражда и по какъв начин ние ще го изградим в отсрещния?

Ваклуш Толев: Изграждането е било именно с тези доктрини, които са давани. Като се започне с тотемното мислене и поклона пред дъба, за да ядете желадите му, и се стигне до това, че имате най-богатата трапеза – на Словото.

Адам е искал да знае и това е дързостта му. А той не може да не носи идеята на Сътворителя си... Човекът носи в себе си оня чакан Бог, който Сътворителят му е дал, но за Когото той няма още представа, докато не събуди постепенно поведение: първом – щение, второ – осъществяване. Това е идеята, че Адам иска да знае! А знанието е било забранено от това, което се нарича Планетен ръководител. На хората им се дава теза, че са грешници, но не им се дава идеята, че са богове. Защо? Щом са искали да знаят какво става, нарушава се дистанцията Творител – творение. Адам иска да стане Творител и слиза на земята с идеята съ-Сътворител. Адам не е първият човек на планетата – това е библейска версия. Много преди това е предварено – милиони години. Но човечеството се уповава на онова, което му е останало след големия потоп.

Така че, когато искаме да отлистим страница от Сътворението, трябва да знаем за т. нар. първични вибрации в онези сътворени същества, ако щете за вибрациите в кристалната даденост... Защото кристалът сам по себе си не е мъртъв – тази вибрация след това се предава в онова, което в началото на Библията, още в първия стих, се казва: „Дух Божий се носеше над водата.“[3] От какво се смущава Творецът? От отлистването тайните на Сътворението. И много хубаво е казано от древните индийци: „От Нищото е всичкото.“ Щом се даде формално име на нещо, ще трябва да му се сплете и венец. Но когато е казано „от Нищото е всичко“, тогава може да се правят разслоенията...

Така че Адам фактически тревожи Сътворителя си – иска да знае. Но иначе пък нямаше да имате еволюцията. Еволюцията е вторично явление – тя не е сътворителността... И какво казва Творецът на човека: Слез да обработваш земята! Какво значи това? Че висшите светове са една реалност, в която той още няма плът. И затова много добре е писано в Библията: Направи му кожени дрехи![4] Преди това от Адам – мисълта, е изведена Ева – астрала. Затова в послешните религии Атина Палада – богинята на мъдростта, не е утробна. Виждате йерархиите...

Защо Адам яде плода на знанието? Защото не е имал морална таблица. По-глупава идея от това – моралната таблица да предвари знанието, не е имало. Това е грешна посока, дадена в развитието. Знанието трябваше да предвари формулите за поведение! И наистина Адам го иска така...

Това показва, че Моисей не е бил толкова посветен в тайните на египетските пирамиди. В египетските пирамиди идеята за Сътворението и другите тайнства не са онова, което получават съответните приложни религии. И тогава какво идва? Щом му съшива дрехите (неговата плът), трябва на тази планета да се обучава и идват институтите, наречени религии. Но религията не е още вяра. Конфликтът между религия и вяра е нещо изключително! И е логичен. Защото религиозното знание е догматично, а верското знание е откровенско! Религиите господстват, вярата дава откровение!

Логично е знанието да не го позволяват на онова, което по йерархия на еволюцията не може да го понесе, но в никакъв случай пък не може винаги да бъде лишено от него. И както знаете, Адам се вижда гол, слиза на планетата, т.е. там, откъдето е взета материята му. Материята за това, което се нарича човек, а не на онова, което се нарича богове! По този начин ние вече имаме естествена йерархия на степените, йерархия на посветеност. А безспорно онова, което дава идеята за изграждането, е еволюцията.

Тук е и голямата грешка на религиозните институции, с изключение на индийската, която приема закона за прераждането – другите религии не го приемат, защото иначе трябва да признаят, че господството им търпи промени.

 

Въпрос: Как вложената духовна енергия в Коренните раси дава съответния цвят на човека във Физическото поле?

Ваклуш Толев: Оцветяването не е въпрос само на метафизични знания, оцветяването е въпрос и на планетни лъчи. Така имате черни, жълти и пр. Логично е тогава да кажем кой къде трябва да го пратят на Физическото поле... Раждащата се еволюция определя континенталните дадености, в които има определени слънчеви лъчи и налице са негъра, арабина, японеца и пр. Но това са неща, които биологията може да ги обясни и не е нужно окултно знание – те са биологично-атмосферни или планетни дадености. Но окултното знание може да ви каже защо даден душевен феномен трябва да се роди в Африка, където човекът има черен цвят.

Отделен е въпросът, когато из водата се извежда астралът и когато този астрал трябва да оцвети... Затова казвам, че никое дете досега не се е раждало в утробата на майка си без вода. Защо? Защото иначе водата не може да даде на материалния феномен своя белег. Астралът не го получават на Физическото поле – получават го в Астралното поле. Така, щом някой мине Астралното и Менталното поле, еволюцията си слага знака кога и къде трябва той да се роди. Защото какво се роди преди, да кажем, един век? На планетата се преродиха души, чиято еволюция беше закъсняла.

И тогава аз основателно поставих въпроса: Защо аристократизмът превари пролетариата? И защо пък пролетариатът в културните си ценности се яви при един бял народ, както стана в Русия, макар че революционните тенденции се появиха преди това във Франция? Защото еволюцията на пролетариата е много бавна. И нашият поет Стоян Михайловски много добре го казва – когато орелът пита охлюва: Как се качи?, отговорът е: С пълзене!. В замяна с това, че ако се пита една птица, тя ще каже: „С летене!“. Следователно всичките тези социални стадии, в които имате биологически формули, дават реалния образ.

И тогава можете в определен исторически момент да направите преценка – защо, да кажем, в нашето съвремие няма държавници? Няма нито един с проницание за това, което трябва да носи Европа, макар че има добри чиновници. Но на нас ни трябва точно Обединена Европа, защото тя с един жезъл може да реши: „Ето ви една нова вяра!“ Докато иначе във всеки дом трябваше да се слага кандило...

Така че всичко има своята мотивация. Както и цветът на човека. Защо в Япония са жълти? Разбира се, никой не знае, че там липсва един феномен. В японците липсва едно качество, но то си личи за познавачите на духовните култури. Един субстрат липсва в японската анатомия, биология – в гена им. Японският професор, с когото се срещнах, се занимава с кристалите на водата. Но имаше ли прозрението за същността на водата? Не.

На японците им липсва една частица. И виждате какво ги сполетя. Веднага обаче човечеството се уплаши: Няма да правим атомни централи! Ами, по-голяма глупост от тази не съм чул досега в света! Това, че има бедствия, не означава, че трябва да спрем прогреса си! Затова, че има смърт, за която не е дадено обяснение, че тя е ликът на безсмъртието, трябва ли да няма човек?

 

Въпрос: От гледна точка на Духовната вълна на Мъдростта и йерархията на събожника ще има ли някаква промяна или някакъв преход на човека като битие?

Ваклуш Толев: Логично е, Духовните вълни са затова. Първата Духовна вълна е дала на човека молитвен олтар, наречен тотем, а сегашната Духовна вълна му дава не само Възкръсналия, но и отговорния за възкресението си.

В човека има седем центъра. Това поне част от окултистите го бяха дали доста позитивно и добре. Но някои от тях свидетелстват, че будността, която има събуденият Кундалини, спира в различните центрове. И когато Кундалини се пробуди в четвъртия си център, тогава идва интуицията. В петия център обаче идва яснослушането. В шестия център идва ясновиждането (това, което и Ванга частично имаше). И в Библията приемат, че има големи и малки пророци, а те в голямата си част са ясновидци...

Но когато имате яснослушане или ясновиждане, вие винаги сте в кръга на съмнението, на невъзможността да знаете истината. А интуицията не се контролира – тя ви дава преки знания – в другите центрове може да има галванизация.

Последният център е седмият, с който едва ли на тази планета са работили повече от десетина души. И когато излезете от седмия си център (но това трябва да го познавате като реалност, а не да говорите нелепости), тогава вече носите земното кълбо – чрез Кундалини. Но когато не сте подготвени, Кундалини може да ви изгори – затова има лудости, на които не могат да дадат друг характер, освен да кажат, че това е биологически смут. Не е обаче биологически, а енергетичен. Много добре е дадено, че Иисус става Христос. Тогава можете да вземете в ръката си земното кълбо... Отделен е въпросът колко е изопачено християнството. Не може под опеката на една религия да се прави друга. И затова има тези извращения в християнството. Христос дава Учението, но потомството, което го перифразира, е под влиянието на юдейската религия. А там стои принципът на отмъщението.

Това са мащабни идеи, до които човечеството не се е докоснало. Защото, както ви казвам, Великите Посветени са десетина. Но когато знаете Пътя на Кундалини, тогава можете да понесете и това, което наричам „удобството на лудия“ – вие сте луд в очите на другите, но не и на Себе си. Това е голямата тайна. Човек трябва да познава тези неща в същината им, за да може да им даде реално тълкувание.

 

Въпрос: За йерархията „човек“ сте казали, че тя не е даденост, а достижимост – как бихте нарекли с една дума този процес на излъчване на понятието „събожник“?

Ваклуш Толев: Йерархията „човек“ не е даденост. Дори биологичната еволюция ви дава раждането на едно дете, което е, да кажем, три килограма, а след това го виждаме към сто килограма... Разбира се, че не е даденост човекът, той е точно еволюиращ...

Разгледан като душевна даденост, човекът е привърженик на религии, които му забраняват да се развива – те просто са забранили на човека да бъде Бог. Само тангризмът в това отношение е изключителен. Тангризмът хиляди години преди Христа е наясно – висша духовна сила, и тя е в главата на хана, т.е. във водещото начало, и в онова, което притежава динамиката да предварва – коня.

Така че трябва да се съчетаят наличностите и възможностите. Дадеността е, когато се говори за несменяемост, т.е. не се приема еволюцията. Достижимост е тогава, когато по силата на Мировия тласък могат да качат боговете на Олимп и бащата и синът да се скарат за величие. И синът детронира баща си. В християнството Синът не детронира Отца Си. Еврейският Бог, според Библията, не е детрониран от Христос – свален е обаче като социология на добро и зло.

Християнството дава тезата за човека. Питал ли се е някой кога е влязла йерархията човек? Дали тази йерархия я има преди християнството? Пилат изрича Ecce homo, макар че всички го отрекоха, защото бил виновник за Разпятието. А той е благодатта на Разпятието. Ето човека е Разпятие, а Разпятието е Възкресение!

Иисус и Пилат не са били врагове, защото само Пилат можеше да каже Ecce homo! Той не казва: ето индивида, ето тотема или ето митологичния бог! На митологичните богове им дават човешки образ, но кога – когато искат да мотивират учение.

 

Въпрос: Какво е свободата като характеристика на българската земя?

Ваклуш Толев: Когато искате да дадете в приложност характеристика на идеята, наречена свобода, трябва да изхождате от йерархията на Духовните вълни. В една Духовна вълна на Сътворението не можете да кажете какво е свобода на човека, когато той още иска само да яде. А когато племето трябва да изгражда територия, която да направи държава, чуждия враг не го понасят и за него няма да се каже, че трябва да му се даде свобода.

Духовната вълна на Свободата е след Мъдростта и Истината. И тогава, когато имате Мъдростта, т.е. Знанието; когато Причинният свят ви е дал предпоставките как да решавате, тогава вие можете да характеризирате проблема със свободата. А щом още я разделяте – чужда или своя, вие не сте в стадия на Свободата. В този стадий идва познанието за множеството в единството, както и за индивидуалната общност. Ако индивидът не носи целостта, как искате от него след това да направи държава – откъде да я вземе?! Как искате след това тронът да води война, за да вземе пространство; как искате олтарът да даде причастие?!

Разбира се, не може на един човек, който има тенденции да прави жертви, да не му кажете, че идеята за Свободата е неговият престол на бъдещето. Но въпросът е може ли да понесе свобода? В българската конституция – първата след оробяването ни, пише, че всеки роб (това е класика – да направиш правна теза, че робството е порядък), влязъл в България, става свободен. Имало ли го е в световното мислене; имало ли го е в световните конституции? Не! Но това не значи, че този роб, като става свободен в България, наистина е свободен, нито пък държавата, че е доволна от него – ако той краде. Не може! Свободата като порядък е и социална, и морална, и безспорно верска, защото религиите ограничават в изповядването. Затова преди години отправих искане към Организацията на обединените нации да се махне формулата „анатема“ и думата „враг“. Това е едно прозрение, което бъдещето ще наложи – няма да предоставя на олтара правото да прави проклятие, нито пък на социологията да обявява другия за враг! Защото как тогава ще правите контакта между събожник и враг?!

 

Въпрос: Събожникът като символ може ли да приемем, че е Змията, която е захапала опашката си?

Ваклуш Толев: Има един особен белег: нихилацията на различните материални тела вести седемте степени на Кундалини. Сега Змията е сложена в символа на Мъдростта: Триъгълника – горната част на Кръста на Христос. Но кое е нейното вечно и променящо се? Това е сменяне на кожата, т.е. на идеологиите или на ученията. Кое е нейното съвършенство? Кръгът. Прозрението за цялост сочи, че след този Триъгълник ще дойде Кръгът! Окръжността, която тя описва, когато е захапала собствената си опашка – това е Единство в Целостта.

Този, който не познава или не признава идеята за седемте центъра в човека, разбира се, че той е още с повои. Отделен е въпросът как в едно бъдеще хората ще се раждат. Ще може ли с една мисъл-форма да се ражда човек? В Триъгълника на Учението Път на Мъдростта е Змията, но Змията, захапала опашката си, прави кръга. Кой трябва да се променя там вече? Роденият! И дали наистина единственият начин, по който трябва да се ражда в бъдеще, е това, с което сега си служат хората? Ще може ли това да го прави човешката мисъл в достиженията си, когато змията ще е захапала опашката си, защото тя символизира Мъдростта? И аз се чудя защо в Библията Господ даже проклятие прави над нея! (Явно този „господ“ толкова знае.) Но когато символ стане кръгът, ще си сменя ли тя кожата? Не, няма нужда. Защото в идеята за свобода не е необходимо да променяте структурите. И тези структури видими ли са? Видими са, обаче за други очи, с други измерения. Вижте, толкова е бедно човечеството в идеята както за Сътворението, така и за Еволюцията...

Затова е необходим преходът да се мине през Мъдростта – идеята за Знанието. Официалните науки открития винаги ще правят. Хората започнаха от атом, което значи „неделим“, и дойдоха до убеждение, че има триста „птици“ вътре в него! Изправиха Галилей пред съда да каже, че Земята не се върти около Слънцето! И той, за да спаси себе си, рече: Не се върти!, но после: И все пак тя се върти! Тези изстъпления защо се крият? Но дори експерименталната наука не може да ви даде пълна истина. Защо? Защото не работи с други измерения.

Пожелавам ви свобода в мисленето! Когато искаме да живеем с новост – да, имаме признание към онова, което е архив, но ние ще отваряме страниците на бъднината, наречена Откровение!

Триъгълникът ще се трансформира в Кръг!


Заключително Слово

Индивидът е потреба, човекът е същност, събожникът е служение!

Скъпи Деца на Деня! Нека денят ви да бъде благодатен! Колкото тронен, толкова и свещен! Благодаря ви от сърце! Да бъдете бранени в делото, в което имате безупречната радост да служите!

Не може да бъде измервана радостта с достиженията. Достиженията са признание, че радостта е основателна, но в никакъв случай тя не е достатъчно измерима. Радостта е чаканата и събудена, осъществимата и реализирана корона на битието на Мъдростта! („Ода на радостта“ е писана, разбира се, от много големия композитор Бетовен...)

Радостта ми е, че видях лика на Мъдростта, без да се гримира. Когато гримирате Мъдростта и с нея искате да изразите радостта си, тогава личността е повече от предназначението. А Мъдростта като Учение е много повече по предназначение във вашето служение на битие, не служение на индивидуалност. Индивидът е потреба, човекът е същност, но събожникът е служение! Това е, което нашите Послания поставят.

И затова радостта ми беше изключително не смутена, а просто поласкана от това, че можах да ви видя в тази неизмерима жертва.

    Когато няма смут, жертвата е свята!

Когато има смут във формата на пресметливост, жертвата е обидна. А вашата жертва беше жертва на приноса без измерение за страдания или смут. Затова благодаря от сърце, че Децата на Деня имат своето искане да осветят Път, да създадат храм, в който да сложат олтара на това, което Мъдростта дава: Аз и Той сме едно! Но това „едно“, когато е повелено отвън, е само служение на обреда. При нас няма обреди. Единственият обред е, когато се обречем! Да се обречем – това е обредът, в който няма пресметливост, че можем да дадем Себе си. И тогава тезата ни за свобода от Себе си е толкова равностойна на онова, което Предшественикът беше казал – че Той и Отец едно сме.

Без Себе си! Тогава, когато осъществите това „без Себе си“, ставате Всемирност. Всемирността е Пътят на Учението Път на Мъдростта, което безспорно вече след това ще отвори дверите на храма на Свободата. А Свободата в никакъв случай няма да има пътен лик. Няма да има напредвара в илюзиите, че някой има свобода, когато е оверижен в своята минала човешка философия, или пък приоритетно в това, че неговата професионалност го прави „герой на деня“ и му дават знамение. Не! Единственото знамение, на което има право човекът, това е прирастът – когато от индивид е станал човек, когато от човек става събожник и когато от събожник, в дверите на отворената Свобода, той е Съсътворител. Това е казано в Учението!

Така че присъствието ви беше наистина едно събожествено сътрудничество в това, което направиха вашите представители върху Учението – в неговата същност, която, както казвам, е трон и олтар в единство. Когато делите човека още, вие сте му отнели венеца на бъдност. А Учението Път на Мъдростта ви дава идея за бъдност, за бъднина!

От сърце се радвах, когато чувах вещината на вашите вестители от различните краища на България. Разбира се, това е предвестие, че понякога макар и светулчица само е достатъчна, да покаже къде е пътят. Той трябва при вас да стане не пътека, а Път, който е посветена даденост на идеята, че носи Възкресение!

Човекът в предопределението си на съ-Божественост изживява феномените в различните прослойки на своята посветеност, за да стане Съсътворител. Това е тайната на Учението Път на Мъдростта, което носи в себе си ключа за храма на Свободата!

Уровенът на културната контактност тук, пред вас, беше достоен за признание, че можете, без да тръскате плодното дърво, да късате плодове – плодовете на посветеното ви знание. От сърце ви пожелавам да няма смут в сърцето ви, когато се завърнете, а с осветената храмност на вашата присъственост да занесете приветствие на онези, които ви чакат. Учението не е трапеза, още по-малко е мегдан, където се играе хоро...

Моля ви от сърце, приемете моите признания за това, което в този Събор можах да видя, и не спирайте идеята на служението, предвождана от отговорност за Пътя на човека-събожник!

Приветствие и на онези, които под съображения различни не са могли да бъдат тук! Не си купувайте огърлия, когато сами знаете как се правят. Идеята за Учението Път на Мъдростта е събудената ви даденост, а не пазарът, откъдето може да ги купите!

Благословени ми бъдете! Поздрави във вашите домове и на вашите съпридружители в битието ви на тази планета!

Благодаря ви, Деца!

05.08.2011, Родопа планина, Пампорово, хотел „Преспа“

  1. Ваклуш Толев. Разпилени бисери, Пророк. Общество „Път на Мъдростта“, 2008, с. 5.
  2. Откровение 4:7 първото животно приличаше на лъв, второто животно - на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
  3. Битие 1:2
  4. Битие 3:21