9-ти събор

Откриване на събора

Мъдростта — зов за Служение!

Добър ден, уважаеми дами и господа, добър ден, скъпи приятели, добър ден, Деца на Деня! Благословът на нашия Отец върху Децата на Деня, върху зримия теогон, в Служение на Небе и Земя ви призовава в признание и готовност към род, родина, към Всемирното братство, към Свободата като потреба на великото Служение!

Ще кажа молитвата, с която ние вършим своето задължение на тази планета.

ОТЧЕ НАШ!

 

Да се свети името Ти;

да прииде царството Ти;

да бъде волята Ти!

 

Научи ни

живи да бъдем в Тебе,

светли в Дух и Душа,

целомъдрени в мисъл и тяло

и със събожническо служение към всяко боготворение!

 

Ти си сега

и във всички времена!

АМИН!

Добре дошли, Деца на Деня, на Деветия събор на Обществото „Път на Мъдростта“. Трудно ми е наистина, много ми е трудно, кое да избера: не мога да си послужа с щастие, защото то е много преходно и много лично; не мога да си послужа и с удовлетворение, тогава когато трябва да се надкрачват йерархиите на възможностите на човека в усвояване на културите, които нарекох духовни вълни. Не мога дори да си послужа с това, което вековете ни оставиха като вървяна стълбица на Иакова от Небето към Земята, както и с веригата на човека — грешен, и да отида до стената на плача, за да се успокоя дали част от греховете ни са изповядани и дали благоволение ще ни дари, ако дадем съответните десетки жертви пред олтара.

Дар дава само Небето, човекът върши служение! Това трябва да познаем в идеята, че свещен е човекът, не институцията!

Онзи, който остави изповядане към един Брама, или Онзи, Който остави едно изповедание към Бога Отца в лицето на Неговия Син, и онзи, който ще остави една будност, че няма зло, има нееволюирало добро — те са непреходните, но институциите, които ги правят поточна необходимост за развиващия се човек, ще си отиват. Партенона я няма, няма ги и много от тези пагоди и други подобни красоти, с които човек се е удовлетворявал, за да каже, че има признание и познание за боговете. Те са доктрини на ума, на сърцето, на удовлетворението. Затова не мога да кажа, че съм удовлетворен от това, което чух. Един от приветстващите припомни нещо, което съм казал преди доста години — Мъдростта е повече от безгрешността. Тя е свобода! Затуй в молитвата на Мъдростта „Отче наш“ ние нямаме идеята да бъдем изкупени. А в молитвата, която ни остави християнството, сложихме една образност друга — не е, че Бог ни въвежда в изкушение, нещо, което е съвършено невярно, а да ни избави от Лукавия, за да не изпадаме ние в изкушение. Това е, за което протестирах официално пред църковните институции още през 1956 година и които не си мръднаха, както се казва фигурно, дори и пръста, не си направиха труда да помислят.

Хиляди години човечеството се влачи с веригата на непроходима грешност и въвежданото изкушение от Отца. Такъв грях няма! Затова винаги ще казвам, че дар дава Небето, служение върши човекът — това е, което трябва да знаем. Преходността... „Илюзията“ надживя реалната преходност — „илюзията“, че човекът е един бог в развитие, загатната още от Твореца, когато дава на Своето творение Дихание, за разлика от клетъчната само тайна. И затова аз не се учудих, когато започна клониране. Да, клонирайте, но не можете Адам да го клонирате без душа! Затова поставих на социалната сцена искането тези институции, чиято преходност сега сезирам във всичката си отговорност, да премахнат онова, което оскърбява отвъдността ни, която е вътре в нас, т.е. душата ни. Така че ние знаем, а човечеството трябва да научи; Бог знае, но човекът трябва да научи какво Той иска от него.

Най-после, стъпка след стъпка, човекът дойде до това, което казахме в миналогодишното Послание. Разбира се, това е взрив срещу всички култури. Казахме, че човекът не е ζώων πολιτικων, дори не е homo sapiens, с което се гордее цялата култура на човечеството. То мина през един Ecce Homo, мина през един Христос, но още не е Христово. Именно този Христос сложи началото на една велика тайна — Аз и Отец сме едно, за да имам дързостта да ви кажа, че човекът е зрим теогон, и то в Духовната вълна на Мъдростта, която йерархира както съзнанието ни, така и идеята на Служението. Преди работихме, страдахме, търсихме величие, ходихме път за Възкресение. Сега имаме вече Служение, което безспорно тази година в Посланието е като задължение, не на ecce homo-то, не на ζώων πολιτικων-a, не на sapiens-a, а на зримия теогон, защото зад него стои и чака овладеният бог.

Преходността на боговете е най-доброто свидетелство, че можем да приемем зримия теогон, развиващия се бог като вложена възможност на чакано бъдеще. Защото ако чуем гласа на Съдбата какво позволява, тогава ние правим бъдеще; ако чуем ехото, ние се връщаме към миналото. Затова преходността на институциите трябва да е първата отговорна стъпка на Служението, защото свещен е човекът, не институцията. Тя е възпитателна, тя е накарала човечеството да играе край огъня и да чака тотема. Тя е карала човечеството да прави големите церемонии, тя кара хората и сега да се съберат и да изпеят една песен, но тя създаде и лошата традиция на преходни идоли да бъдат служители, защото и днес не можете да съберете никъде сто хиляди души, освен на някакъв рок-концерт или тем подобните.

Трагедията на човека е, че не се е осъзнавал и че ръководителите са му слагали вериги, да няма смелост да се види като божествен. Тогава виждате последователността — свобода! Свободата, към която устремяваме зримия теогон, е част от богоживеенето. Богоживеенето не може да дойде от това, че си получил нафора или причастие. Ти се изчистваш за богоживеене! Нито пък Истината може да бъде дадена като друго, освен като раждане на богове. Това е идеята за Служението и затова миналата година във Великата девятка, в тази утроба се роди зримият теогон, който ние в Свещената десятка въвеждаме и искаме той да извърши Служение.

Тазгодишното Послание точно това поиска — зримият теогон да направи Служение в една велика идея: Тя, Мъдростта, не задължава. Не повелява! Законодателството на Учението на Правдата повелява. Там е казано — Десет Божи заповеди. Още десет века да стоят, пак няма да направят от човека това, което искаме сега като вложена тайна той да изведе; няма да имат смелост да признаят, че Бог в човека чака извеждане. Извеждане, за да може да надмогне веригата на греха, която му стои. Затова казваме: Мъдростта не задължава, тя ви волеизразява в потреба на Осъществяване. Какво имаме да осъществим, освен вложения у нас Бог?!

Тя, Мъдростта, не адължава, тя ви освобождава в потреба на Себенадмога! Няма по-страшно нещо от този двубой и с хилядилетия се упражняват инструкции за себеосъществяване. „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ — не при оракула! Познай себе си! И точно когато ти се познаеш като еволюиращ бог, трябва да родиш една велика идея — идеята за себенадмогването, за да няма в тебе нито личност, нито индивид, а да има жертва.

И третата тайна на Учението в Посланието към Децата на Деня е: Тя, Мъдростта, не задължава, тя ви жертва в потреба на Възкресение! Така че Служението е път на жертвата заради Възкресение. Кого възкресяваме? Вложения от Сътворителя. Възкресни у нас, Ти, Който се сложи с Диханието и рече с тревожен глас: Адаме (т.е. човече), где си! Защото иначе е много смешно — Бог Отец, Всевиждащият да търси някъде из градината Адам! Бог го носи в Себе Си и човекът носи своя Сътворител. Тук бе голямото питане.

Тази Мъдрост, която никога не е отсъствала от битието, но не е била духовна вълна, ще стане храм на Служение и школа на приложност. Затова ние ще казваме, че Мъдростта спеше, беше в съня на боговете. Защо? Защото стоеше в главата на Зевса. Тя е единствената, която е родена от главата! Няма друга богиня, няма и друга духовна вълна, която да е родена от главата на Върховния. Очите ни служат да направим правда, мисълта ни — за да кажем дали зло, или добро ни е сполетяло. Мъдростта е сънят на боговете, които чакат своята Атина Палада. Тя е, която може да потърси в хороскопа тайната, вечната тайна, за да създаде наука на Мъдростта. Затова казах, че Мъдростта е зов за Служение!

Няма по-велико нещо от Служението, защото не е само знакът му на жертвата, която безспорно ви дава право на Възкресение. Има нещо друго — Служение се върши без себе си. Ако в Митологията учехме човека да познае себе си, за да познае боговете (и той освободи стихийните богове), в Мъдростта — без себе си, без всички тези божества, които носихме. За да можем да знаем какво иска Бог, да можем да дадем на Човечеството това, което чака, и да познаем знака на Съдбата — дали е гласът `и, или ехото. Онзи, който остава при ехото, той пази традицията. Традицията е другият ужас — след като си е свършила добрата работа, да заземява човека. А аз казах, че Мъдростта прави всички усилия за обезземяване. Примери достатъчно в живота на теогониите — вдигнаха Антей една педя над земята и нека майка му Гея плаче, че обезземеният Антей е победен! Кой го извърши? Онзи, който знае правилата на Небето. Или да създадеш в невъзможността идея за крила, за да те освободят от твоя лабиринт. Това е зов за Мъдрост! Това е да познаеш знака на Съдбата; това е да победиш чудесата; това е да владееш космичния хороскоп — личен, социален, национален, континентален, всемирен!

Човечеството за съжаление се удовлетворява в битие, което, безспорно, доктрината на ума му дава и в което доктрината на сърцето го възпитава. Още отива да търси кладенеца на самарянката, без да познае, че там водата отдавна пресъхна. А Той, великият Учител, даде една тайна: Аз имам жива вода, от която, който и да пие, никога няма да ожаднее! Така човечеството призна неоспоримостта на Син Човечески, така религиите поставиха йерархията Син Божий. Това е знакът, който трябва да реши проблема, и ние с дълбочина на знанието си да кажем: светът започва отново да се развива само когато има родена нова духовна вълна, за да не се влачат хилядилетията между овехтели морални ценности. И ще повторя нещо, което съм казвал: ако християнството бе признало това, което Христос каза на планината — Блаженствата, и бе ги направило нравствени щения, нравствени измерения, щеше да бъде човечеството с девет стъпки напред в своето поведение, а не като потреба на ζώων πολιτικων-a да има зло и добро: не кради, не убивай... Ценността на човека е била зоополитиконна, за да може онзи, който иска да прави социални формации, да сложи такива първобитни повели. Човекът трябва да се осъзнае като бог, който не може да убива бога — затова и новата дума е „събожник“. Не повелява! Законодателството на Учението на Правдата повелява.

Служението, за да бъде признато в йерархията, сложих му една велика тайна — Възкресението. Но идеята за Възкресението има своя нравствен облик и своята исторична даденост. То създава това, което нарекох „следгробна властност“. Ако след гроба си не може да бъдете властен, а само възпоменаван, тогава не може да направите нито нова духовна вълна, нито нова битка за нови богове. Богове — нещо, от което човек не може да се оплаче — в цялата история на човека нищо по-многобройно не е имало от богове. Време е да се изведе този единствен Бог в самата същност, сложена чрез Диханието.

Ние можем да извикаме Служението само тогава, когато прозрението е нашият усет за познание, а предназначението е нашето определение. Зов — зов за Служение! Чиновничеството в духовните вълни мина; жреческото служение отдавна свърши. Това не значи, че институция не може да има, но не е тя свещената, защото Христос прати един упрек страшен: Защо се кълнете в златото на храма, а не в неговата същност?!

Аз имам жива вода — и в Учението на Мъдростта тя се нарича Служение. Този, който не може и който иска да каже, че неговата памет е уморена, той само свидетелства, не служи. Умореният не служи! Защото онова, което няма умора, това е Онзи Сътворител, Когото извеждаме, за да сътворява. Неуморността — тя е нещо като тайна, за да създадем духовна вълна, която преварва всички социално-морални и политически идеи, защото те са само констатация. Интелектът прави констатации, Духът прави открития! Евристичното начало е сложено в Учението на Мъдростта. Идея за човека като бог в развитие! Извеждаме го и го живеем като една реалност. С идеята за победеното чудо, за нежеланата слава, за надмогнатата власт искаме какво от него? Следгробна властност, а не властта да властва — когато може да пръска и събира материята си. Това е една от големите тайни — ние не отричаме материята, а искаме да я одухотворим. Затуй не пращаме някой, за да бъде писан в бъдеще „великомученик“. Не!

Който служи на една духовна вълна, не може да чака признание, че се е измъчвал — той трябва да има прозрение, че върши Служение!

Служението е да сложиш твоя Бог в живот. Тогава човекът ще има една знайност — Кундалини в живот, а не пророчеството. Институцията на пророчеството бе потребна във вековете, бе потребна, за да създаде упование за защита чрез кръв и раса. И тук бе силата на Христос, че не я прие. Но пък недалновидността на християнството бе да я отрече като възможност. Феноменът не може да бъде отречен, той може да бъде йерархиран. Защото след това имате боговдъхновение, имате богооткровение. Йерархия на вложената духовност, йерархия на Кундалини. Нещо, което като прозрение в прабългарина стои — великата духовна енергия, орендата. Прабългаринът я носи — няма нужда да я търси другаде. Това, което цяла една философия с хилядилетия се опитва да внуши, прабългаринът носи. Неговата оренда е в главата на хана. Това, което твърдя: история се прави от цезаря, но винаги и с молитвата на жреца.

Така че нашата отговорност за победата над чудесата е да освободим човека в илюзорността му, че чудото прави Учение. Не! Христос ги отрече, макар че християнството непрекъснато ги повтаря. Защото не може да ги направи; защото му е много угодно, вместо да изведе ценностите, да слага мрежите. А Христос рече: Хвърлете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци! Той ги учи да ловят човеци, тъй като победи институцията на расата. (И аз имам основание да кажа, че свещен е човекът, не институцията.) Докато Моисей иска да ги изведе само от Червеното море.

Ние сме пред великата тайна — своя Събор, за което безспорно благодаря на неуморността и на вашата прилежност волята ви да вземе надмога над себичността, за да дойдете. И ведно всички горе да минем своето школско принадлежание и обучение; ведно всички, както е казано в Посланието: да се учим да побеждаваме преходност, да побеждаваме йерархия, да побеждаваме богове и съдба! Преходност, защото преди Адам да вкуси смърт, Отец го научи да спи. Сънят бе първият гостенин, който извести преходността от материалното, видимото, физическото поле, към астралното. След това разбрахме за тази преходност, която някои наричат смърт; преходността да надмогнем йерархии, богове и съдби! Още нещо в тази потреба — това велико Служение да познае гроба на Възкресението, което, както казахме, е на зримия теогон. Тогава ни остава една малка дилема — ще се загубим ли в търсене на всекидневието, за да освободим във волности да изчезне Вечното? Логично е да не се загубим в търсене, за да съхраним онова, което е сложено и е чакало своето известяване. Дойде времето след хилядилетия!

Зная колко е странно, зная колко е чудато да се пледира една кауза за богове, за развиващи се, обаче богове. Но това е дълг и аз казах: дар дава Небето, Служение върши човекът. Ако някой няма кураж, той тогава не ще ходи Пътя. Но вложеното, след хилядилетия ще го доведе там. Онези школи, които си отидоха, бяха школи на посвещенията — там отиваха единици, на посвещения се канеха белязаните. Но какво направи Христос? Повика човечеството на една открита трапеза, след като белязаните властници не можаха да отидат. Бяха толкоз заети в служенията си...

И така, ние трябва да бъдем благодарни за взаимността, защото тя е първата валенция на нашата събожественост. Благодаря на онези, които от планини, морета и реки, от тракийската благодатна земя можахте в този ден да дойдете тук заради нашата взаимност. Първото нещо, за което човек дължи благодарност вам, е, че нямате страх да чуете това, което казвам. Страхливият не може дори да си направи обикновен гроб. Някога ме питаха: „Какво трябва за Възкресението?“ Безспорно, особен гроб. Гроб на безстрашието, гроб на човека, който може да каже, че е един зрим теогон. Разбира се, смут има, но той не е достатъчен, а и не бива, да му позволим да създава страх. Страхът от Бога е обида! Страхът от социалната диктатура... — той е подлост и ние го живяхме в целия му лик. Не позволявайте да бъдете обидени, че ви липсва Бог!

Благодаря ви, на добър път!

Пловдив, 31 юли 1999 г., Дом на науката и техниката

Откриване на семинара

Добър ден, Деца на Деня! Щедростта на Оня, който ни избра във взаимност, е щедрост не само, че ни извика на Служение, а е и щедрост, че Той ни храни в идеята за Служение. И ние не можем да Му отвърнем с по-малка жертвеност, каквато иска от Децата на Деня, заради самото велико Възкресение, което също тъй е част от голямата идея за Пътя на Мъдростта!

Деца на Деня, честито ви големия празник на душите и сърцата ни — но те трябва да бъдат осенени от Духа! Битката за човека свърши. Дойде изведената тайна — като Деца на Деня, вие сте бъдещата истина за зримия теогон. Честито ви и добре дошли!

Първата радост, която трябва наистина да ни направи удовлетворени, това е, че ние правим Девети събор — Девети с това, което безспорно в Посланието на деветките ние сложихме като една от чаканите дълги хилядилетия тайни за човечеството и пътя на посветените. Сложихме едно ново име на присъстващия в историческата и космична даденост, на най-съвършеното същество — човека, за да се изведе от него вложената тайна на Бога. И той да Му демонстрира, че никога не се е лишавал от Него, независимо от това, че пътят е бил път на еволюцията с криволиците, които прави образът на астрала — водата. Ние имаме и подземни реки, ние имаме и надземни реки и дъждове, ние имаме океани и езера. Това беше служение на еволюцията в астрала. Ние имаме огън — служението на интелекта, или служението на Адам. Ние имаме огън небесен, огън земен... Имаме крадци на огън; клади, които гориха посветени. Но най-важното, което имаме, за да изведем сега в тази велика девятка зримия теогон, е в Служение да го повикаме в десетия ни ден на посвещенията, защото в новото Послание, което дадохме в свещената десятка, ние имаме един огън, който сега зримият теогон трябва да постави в живот! Човекът трябва да го извика, след като изведе зримия теогон от себе си; той трябва да позволи път на непояждащия огън — тайната, с която е белязан човекът бог в развитие — Кундалини!

Така че, имаме Слънце, имаме огньове, имаме светкавици, имаме клади — това е пътят на еволюцията на огъня. Това е пътят на човека — път, който безспорно ще криволичи. Това е еволюцията! Но зримият теогон ще си послужи вече не с преходния огън, а с вложената и никога неизчерпена Божествена огненост. (Дадено е във всички свещени книги, че има един Непояждащ Огън — Огънят на Бога у нас, който обслужва зримия теогон, и чието име е, разбира се, Змия-Огън.) Затова Децата на Деня не могат вече да бъдат уплашени, както въвежданите в посвещение на египетските школи — когато ги въвеждаха в залата на посвещението, се демонстрираха неизмерности на води или огнени пламъци и инициираният се смущаваше. Моисей дори два пъти е връщан, защото проявява страх, страх от огън и вода. А те не са реални — те са астрал и ментал. Значи Моисей не може още да ги владее. И затуй ще го чуете да каже: Елате да ви изведа от Червеното море! Но какво ви казва Христос? Хвърлете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци!

Вие няма да захвърляте с ръка на лековерие човека — човекът не може да бъде захвърлен, защото му се даде име. А то е Адам — интелектът. Посветеният обаче, или реализиращият се, наречен зрим теогон, ще си служи и ще облагородява, ще одухотворява както ментала, така и астрала, и материята. Не можем да изхвърлим астралното си тяло, както проповядва Буда, не можем да изхвърлим неговата стълбица от седем тайни. Нито пък можем да изхвърлим ментала в неговите поделения, в двата големи ковчега, от които Изида извежда, за да посвети в дух и действия човека.

Така Девятката извежда зримия теогон, Десятката го вика на Служение. Какво красиво съчетание — изчакано! Нищо вън от измеренията на Космичността (за която още нито обемност знаем, нито всичките `и тайни) не може да стане. Тази измеримост се чака. Затова една от великите тайни на посветените е „чакай и мълчи“. Затова когато говорих за дипломацията в паметта на историята, казах, че дипломатът, това е посветен, защото той владее две неща — предрешението, или предсетата, прозрението, и другото — тайната на мълчанието, която се учи от посветените, от школите на посветените. Някои малко повече кълбото на дърдоренето употребяват... Пестеливо! Когато давате на някого да яде, първом се интересувайте дали има навика да преяжда. Ако преяжда — не му давайте всичко!

Ние изчакахме, или по-скоро, великото пътуване знае на кой пристан да спрем, за да дадем чрез Посланията, за да изведем от себе си, ако щете от Мировата утроба Божествеността, защото Мировата утроба е белязала също така извеждането на Човека-Бог, наречен Пуруша. И аз ви уверявам с всичката си отговорност, че това е реалност! И всеки ще я усети в своето дълго пътуване. Реалност е Всемирният! Така че, нека не се уморяваме. Но нека не предоставяме всичко само на това, което ни е дадено от трапезата на посветените. Трябва да се научим да извеждаме — не е достатъчно само да чуем. Мина времето, когато се каза, че устните на Мъдростта се отварят тогава, когато има уши да слушат, иначе те не говорят. А ние демонстрираме пред света, ние взривяваме света! Но в никакъв случай евтиният акт на демонстрации, херостратщината заради лична белязаност и величие, не можете и не трябва да употребявате, защото хабите това, което като Космична енергия посвещава.

Не горете външни храмове. Горете вътрешните си олтари и храмове, за да се освободите в служение на най-великото, с което сте призвани — да изведем на живот това, което е една реалност, макар и довчера да е била една илюзорност — Божествеността, която бе пазена, която бе забранявана; считаше се за поругание, ако кажете, че я носите и заради което безспорно разпъваха.

Така неоспоримостта ще бъде Син Човечески, но разбира се, йерархията ще бъде Син Божий. А ние извеждаме на живот зримия теогон!

Деветият събор е осветен с Десятката на Посланието тази година, призовало ви на живот чрез Служението, за да бъде това, което винаги ще повтарям — колкото и незначим да е гробът на човека, да остави следгробна властност! Безспорно, тогава той не може да бъде отминат и тогава е изпълнил дълга си да сътрудничи на една духовна вълна, която предварва всякаква социална, нравствена, политико-икономическа идея. Това е вашето място и вашият днешен дълг — превара чрез Духовната вълна на Мъдростта на цялата социално-политическа, нравствена и културна даденост със същата дързост, с която големите са го правили.

Когато говоря за отминаването на институциите и за свещеността на личността, то е, че великите са създавали в институцията святост и когато тя отгори, тогава пепелта, ако скрие някой въглен, за да договорира едно бъдещо съществование като феникса, това е голямото! А не да остане вечно там. Но не може да се отрече, че онзи, който освещава институцията, е свещен. Може ли неосветеният човек да направи свещена институция?! Тогава когато Христовата идея на Служението излезе из гроба, логично беше да си отиде „варосаната гробница“ на историческата култура на една религия. Но тя имаше своето...

Признанието е потребно заради историчността, но тайнството е потребно заради бъдещето! Това е, което има да вършите — великото тайнство на Мъдростта: Научи ни, достатъчно ни прощаваше! Но това в никакъв случай не може да стане ей тъй, с един замах, и някой, когато съзнае своята непочтеност, да не поиска вътре в себе си идеята за прошката, която надделя идеята на възмездието и тревогата на Правдата. Защото Правдата в тревога иска, но в отмъщение дава. Това са неща, които трябва да си отидат. Но не можеш, когато съзнаеш, че си направил нещо, което е оскърбило душата на твоя брат, да не потърсиш из дълбочините онази идея на прощението, която трябва да освети твоето вътрешно светилище и твоя бъден храм. Със замах не можете да се освободите, въпреки че казвам:

Служението чрез Духовната вълна на Мъдростта само свободни от себе си могат да вършат!

Ще каже някой, много е лесно да се изрече. Да, то е толкова лесно, колкото и трудно да се изведе. Защото се иска дързост. Но и другото е вярно — какво усилие правиш, за да освободиш нозете на вечния пътник в различните пътища от веригата на миналото.

Моята радост е неизмерима, но тя не може да бъде наречена дори радост, заради преходността. Когато говоря за духовните вълни, свидетелствам именно за това. И все пак една преходност понякога е толкоз убедително властна, че с хилядилетия е битие. Много е смешно, когато видиш да отиват да поднасят телци в жертва или агнета, или нещо друго. Да, но какво трябва да прави Онзи, Който отвътре иска да събуди — вика, вика Себе Си: Адаме, где си? Този вложен Бог у нас винаги се е търсил! Какво да прави?! Трябва човекът да Му създаде олтар и в края на краищата ще трябва да Го изведе, да Го изведе из себе си. И тогава какво в идеята на Служението ни остава? Коя е онази олтарна молитва, за която казах: с какво ще се изповяда човекът в Духовната вълна на Мъдростта, пред какво, след като искам да се сринат кумири? Пред Книгата на Живота! Там, където всеки почва да пише. Да пише свободен от себе си като хиляди съзнания: свободен като божество от типа на тотема, свободен като теогонично божество, свободен като служител на Правда. Това е бъдният олтар — свещената Книга в човека! Този велик завет, този свещен завет, който е сложен в специалното ковчеже у нас и за който, както знаете, нямаха нито силите, нито смелостта двадесет и четирите старци край трона на Отца да разчупят печатите му. Това е бъдният ни изповеден олтар!

Духовната вълна на Мъдростта има само един олтар — олтарът на свещената Книга на Живота!

Там с каквато азбука сте научили присъствието си в Живота на Бога, с нея ще пишете своята изповед, която е живот. Изповедта не е разкаяние, тя е живот, който променя, който въззема и който ви учи. Затова и в молитвата казахме: Научи ме, Господи! Достатъчно бях грешен. Стига толкова! Стига толкова и упражнения, и бойни изкуства. Пет хиляди години правят гъвкаво тялото си, ала умът им остана все един и същ...!

Духовната вълна на Мъдростта даде тази тайна — че материята не може да бъде отречена, а трябва да бъде одухотворявана. Какво значи това? Право на Възкресение! А индийците се къпят в Ганг и правят упражнения, правят йоги. Аз не съм против — да ги правят, когато нивото им е още за Ганг! Не ги осъждам, защото знам тайните на еволюцията. Но Децата на Деня да сядат там или да си баят, това е енергия, за която много се плаща. Да спреш цялата си насоченост да изведеш Бог в живот с това, че трябва да се окъпеш в Ганг или да направиш едно упражнение!? Добре, правете ги... Хиляди години ги правят, но в една и съща духовна вълна стоят. Как искате да йерархират?! Тя изначално е пълна с мъдрост, но мъдрост писана, не и одухотворена; мъдрост, която остава да бъде заучена, а не одухотворяваща. Това са хиляди години да стоиш в една и съща купел. Затова казах, че нашият олтар, олтарът на нашата вътрешна изповед, олтарът на нашата духовна отговорност, е Книгата, великата Книга на Живота, за която Христос пожертва Себе Си — за да счупи печатите! Какво значат тези седем печата; какво значи да ги счупиш? Това е тези седем чакри да им намериш ключа и да потече великата енергия. А там не можеш да не се изповядаш, няма начин да не се изповядаш, защото те са огледала с ясно обратно отражение. Там безпътица няма. Това е потребата на Децата на Деня.

Лутаниците в хилядилетията, присъствието във всички тези духовни вълни, в които сте минали, ви извежда сега. Някои се чудят как попаднаха; други се чудят — „ама, там ли ни е мястото!“; трети, удовлетворени, търсят някаква награда. Не, всеки започва там, докъдето в хилядилетията е бил. Не може да бъде другаде. И затова, когато ставаше въпрос навремето за тези събори, аз ги кръстих „кръстословица на спомените“. Намирате се, защото сте се търсили в хилядилетията и сте били в отделните посветени гнезда. Търсите се и се намирате независимо, че понякога не можете да се понасяте, което е горчивата истина, но тя е истина и тя е потребна. Когато зрелостта дойде, когато тези огледала осветят и гръб, и профил, вие ще видите, че взаимността в служението на великата идея ви вика във взаимна корекция заради великото Служение.

Дойдохме на тази планета, която е най-осветена. Нека си разправят другите каквото искат, нека си говорят за „извънземни зелени човечета“. Разбирате ли, какво е човекът?! Ненапразно ви казах, че той е богоосезаема необходимост, защото единственият, който може да констатира Бога, е посветеният човек.

Нашият Ден е определен и Децата родени за това. Тогава с отговорност да извършим Служение като родени Деца за Ден — Ден, който е светилище и който създава неоспорността на посветения човек и йерархията на божествените синове — това, което ни трябва заради нашето взаимно пътуване и принос Бог да се осъществи чрез тази създадена от Него необходимост. Затова казвам, че Свободата е това, което се нарича Богоживеене; затова казвам, че Истината, с която започвате да улавяте тайните, е Богорождение. Мъдростта е първата утроба на Богорождението! Тя е! За да дойдете до една Истина, когато ще се роди истинският, уловимият, осъществяващият се бог. И тогава наистина Свободата не може да носи друго име, освен Богоживеене.

Тук сме, защото се приготвихме за Път. Път, който трябва да изходим, за да можем да кажем след това: „Аз съм Пътят!“ Но Христос каза още нещо: Аз съм Истината!, т.е. какво — Богораждане. И след това: Аз съм Животът!, т.е. Богоживеене.

Това е, с което откривам днешния ден! А вие как ще го направите достатъчно отговорен в своята Адамова предназначеност, в своето Христово служение и в своята богоотговорност... Нека да търсим отговорност от боговете! Честито ви празник и лека работа!

Родопа, 1 август 1999 г., „Студенец“, станция на СМК

Закриване на събора

Вратите на Храма Господен са отворени, Служението сложи своя знак; отговорността ни извика и извършихме това, което е достойно както за Служението, така и за бъдещето!

Скъпи Деца на Деня, прозвището ви е дадено, пълнота за неговата същност вие трябва да направите, за да може това, което има да оставите като белег на хилядилетията, да не бъде нито смутено в непълнотата си, нито изопачено от невъзможно усвояване!

Аз не живея тревога дали съвременната комуникация ще даде достояние на това, което правим. Има нещо, което е дало вече достояние. Това е нашето право да съществуваме, а то е отбелязано с реалностите в Космичната цялост, където имаме един много по-обширен дом и една много по-непосредствена кореспонденция в служение както тук, в планетата, така и извън нейните предели. Ако ние служим само на това място, което наричаме собствената си планета — макар че отговорността е тази планета, която е пределността с миналите три планетни осъществявания — без да поставяме предназначение и духовни тенденции за онова, което има в бъдеще да се осъществява, ние не можем да се наречем присъствени и чеда на Космичността. А безспорно нашият дом е Космичността. Ние оттам получаваме своята кърма, ние оттам получаваме големите идеи. И ако с нещо трябва да характеризираме Събора, трябва да кажем, че той изпълни един дял от това, което аз наричам Космичния хороскоп на Обществото „Път на Мъдростта“ в неговата тенденция на приложност и поведение.

Ние не можем да чакаме съвременността да има очите на Духа. Историите на всички минали Учения са просто натрапчиви свидетели на това, което ви казвам. Дори Христос не е отбелязан в историята с отговорност, че е бил! И добре, че трябваше да бъде „богохулник“, за да може да остане теза, че е съществувал. Да бъде „богохулник“ — не да бъде Божий Син! Божият Син е формула, която след три века идва. Ето защо аз не изживявам тревогата дали една „Панорама“ ще ни съобщи, или пък някой от големите ни вестници, които безспорно се затичват понякога за това, което се нарича интервю заради сензация, какъвто е случаят с Пако Рабан. Това е логичното. Знаели ли са някои нещо за Кришна по онова време? Абсолютно нищо! Скриван е по различни обители и по различни полета. Така че не се учудвайте, че някой ни омаловажава, като не ни съобщава. Напротив, бъдете сигурни, че тази грижа е по-скоро на Космоса, за да не бъдем унижени в невъзможността да ни усвоят; да не им предоставим възможности да ни унижат. Затова съм ви казвал — Христос, когато се е гневял, е употребявал един израз, а когато е искал да иронизира — друг един гениален израз. Когато Христос се е разгневявал, не е вярно това, което по-скоро лошо тълкуват — „който се гневи, върши грях“, не, в Библията е казано: Който безпричинно се гневи... Затова, когато се разгневява, казва: Идете кажете на тази лисица — вижте, да се възправите срещу лицемерието! — на тази лисица Ирод, какво върша! А когато иска да иронизира всичко, което е съществувало като човешка мъдрост — на всички фарисеи, садукеи, книжници и пр., казва варосани гробници.

Така че, нека не предоставяме тайната, да не я унижават — ние си имаме достатъчно отговорни журналисти, които ни дават място. После, наистина трябва да се опазим от масовост, която, увеличавайки знаменателя, ще прави дробта ни нула.

Тези, които идват при нас, са онези, които и в миналото са били. И тогава, когато констатациите им дори са израз на недоволство, ще трябва да разберат, че техните искания не всякога са правдиви. Трябва да е ясен този въпрос. Когато човек няма далновидност, а иска да прави голяма политика! Голяма политика не се прави с това, което много често казвам: малък ум големи хитрини не може да направи, а големият ум не се занимава с дребни хитрини. Или имате Служение, което е свързано с отговорност, или имате лична гордост, с която искате да си сложите ореоли! Служението не ни предоставя правото да бъдем подигравка на хората.

Аз наистина не се тревожа и знаете, че дори направихме шест филма. Те имат характеристика на социална история. Но когато ще правим това, което наистина е социалност, но божествена социалност, тогава ние ще трябва да прецизираме какво ще даваме. Затова Христос казва: Не вие Ме избрахте, Аз ви избрах!, за да може да си очисти терена. А някой ще каже: „Да, но допусна и предател!“ Не, предатели винаги е имало — те са вътре в човека. Външният предател не играе роля. Аз често ви подхвърлям една мисъл — застрахован съм от всяка омраза. Кога? Когато стоите над нея. Това е вашето битие!

Деветият събор изигра тази голяма роля — да осъществи един дял от Космичния хороскоп: „Деца на Деня“, които излизат, които класират поведение за нови добродетели, които нямат страх да кажат, че са богове в развитие, но в никакъв случай да се развращават като богове. Защото знаете мисълта ми: боговете, които се развратиха, си отидоха, за да дойдат човеци, които имат добродетели. А ние казваме — човекът като изграденост, която е свършила тезата му с едно Ecce Homo, нека стане един теогон, който трябва да не позволи бог в него да се разврати. Защото митологичните богове злоупотребиха с правото на безсмъртие, като лишиха човека от безсмъртие. А тогава какво казваме — че смъртният човек стана по-добър бог и следователно, той си защити правото на безсмъртие. Тази голяма тайна за нас ще остане с едно голямо знание, знанието на това, което светът не иска да приеме — философията на кармата.

Кармата е една философия на материята — за да се освободите от кармата, одухотворете материята!

Одухотворете я! Когато имате идея на себенадмога, вие фактически сте извършили себеопазването. Който не може да се себенадмогне, не може да се себеопази. А какво е себеопазването? Да не се подадеш на изкушението. Изкушение вътре, вътре! Изкушение на мисълта, не на желанията. Изкушение на малката духовност, която иска да носи голямото дарование. Значи себенадмогата, която сложихме, и себеосъществяването стоят като вречени тайни на недоживяна съдбовност. Защо казахме, че когато иска да бъде осъществен, човекът трябва да научи какво иска Бог от него. Защото Той е у вас, Той ви чака! Какво иска? Да не осъждате децата Му. Защото сте събожници! „Събожници“ излезе не само, за да сменим думата „враг“, излезе, за да сменим ритъма. Какво друго трябва да знае този събожник, това Дете на Деня? Какво чака човечеството от него. И най-после — какво му е позволила Съдбата. Усвоил ли е философията на кармата, одухотворил ли е материята? И затова идва изпитанието.

Трябва да се знае, че дарове дава Небето! И когато разглеждаме в човека кое е Небе, винаги казваме, че мисълта е Небе. А когато я надмогне, тогава ще види, че няма нужда от даровете, които го изкушават, за да върши работа. А се работи за обикновеното. Когато човек иска да постави величие без да е минал идеята, че да се страда е достойно — едно величие, което може да обиди достойнството му, не е изживял божественост. Може би точно тук големите доктрини на миналото не са позволявали на човека да тръгне в пътя на божествеността, докато не изходи пътя на човека. Тогава се разбира тайната на голямото, на Духовните вълни, на Ученията, с които той ползва това, което му е позволила съдбата. И затова в идеята на нашето Учение сложихме: Да чуем гласа на Съдбата, с възможности ехото да го предоставим на това, което сме свършили.

Преди да учредим тези Събори, идеята за Съборите ни беше точно това, което се каза — кръстословица на спомените. Из различните епохи, из различните векове сте били събирани някога наедно — едно, което след това ви е пратило, за да извършите раздялата, която е цялост. За да се тръгне към една усвоеност и една надвластност на човека над обикновеното битие, за да узрее за това, което бе белязано в България от Посланието и белега `и.

Неслучайно всички прошения на молитвеници и посветени са да оцелее не, а да пребъде Духът на България, за да може да даде на света превратността с идеята на Служение. И точно това е Пътят на Мъдростта със своите Деца на Деня. Виждате ли, че ние от хилядилетията сменяме наименования, защото званието, наименованието са енергии. Аз говорих за Мъже на посвещението, говорих за Деца на Слънцето, за Воини на Любовта. Ние не можем амалгамно да определим, от всичката тази каша, вие сте това. Не, вие сте Деца на Деня! А това е бъдната отговорност, дял от Космичния хороскоп на Учението на Мъдростта.

Доволството ми не може да бъде изразено, защото е част от това да ви обидя! Да, наистина бих ви обидил, ако кажа, че съм доволен. Аз наистина бих ви поощрил, ако го кажа (не че недоволство имам и не че се страхувам от удовлетворение), но просто искам все тъй да бъдете неспиращи в копнежа си за просветност и във волята на победното ви търсене, което напусна дом, краища далечни, за да вземе глътка от Чашата на Вечността. Затова казвам, че ще ви обидя, ако кажа, че съм доволен. Дори с възхищение не бих казал, че съм удовлетворен. Аз изживявам вашата посветеност в жертва, в жертва на една велика тайна — Служение!

Ето защо — дар прави Небето, Човекът върши служение, но Боговете се жертват! Това е, което мога да кажа на вашата воля и вашето присъствие. И то не е част от една благодарност, която е дума на всекидневието. Дори и когато ви дават една цигара, вие казвате: „Благодаря!“ Учението не е цигара, която трябва да изпушите, а и вашата воля може да я победи. Това не е укор, че пушат някои, не. Просто липсва себесъзнание в отговорност. Посветеността не може да си позволи волности! А критичността не може да бъде неотговорна. Не е белег на слабост, че не може човек да се победи — белег на слабост е, че не е потърсил път да се победи, с извинението, че е всекидневен. Вижте, вие сте всекидневни когато ви среща на улицата човек. А аз съм казал, че Пътят е един, улиците са много. Там може да се извинявате, но в Пътя — не! Пътят е един — улици колкото искате. Там може да минете с каквото е необходимо, но в Пътя не забравяйте, че има да ходите! Защото една голяма Воля и един Дух са ви довели да вървите Път, който ние нарекохме Път на Мъдростта. Когато искате да ходите пътя на Правдата — ходете си го... Но това, което е дошло, то е за Път на Мъдростта! Затова покорността ви не ми е потребна, а волята ви за деяние. Тя е!

Направете това, което много често характеризирам — мъжество в живота си, за да имате опорност тогава, когато недостигът на жертвата ви люлне в колебание. Това, че човек присъства, не значи че всякога е посветен; това, че човек проявява страх, не всякога е достатъчно да не върви напред. Тези антитези трябва да ги разберете, за да не се подадете на колебание, което след това властва като страх над вас. Героизъм са правили човеците. Боговете не са герои — те са жертвеници. И затова изначало бях казал какво — че трапеза се дели с познати, път се ходи с приятели, но жертва се прави с богове! Мога ли да направя тази жертва пред Космоса, мога ли да си позволя да взема вашия духовен свят в жертва на Мъдростта, в служение на Космичната тайна „човекът — зрим теогон“?!

Това е вашият път! И който няма кураж да го ходи, ще си отиде там, където още има шатра, не храм. Шатрата е на тези, които имат походи — храмът е на онези, които имат устойчивост. Така че, който е за шатра, да си вземе своята книжка. Аз обаче имам отговорността на принос към Космичната същност. И ще я направя! С личния си принос и отговорността на това, което нарекох Деца на Деня, които ходят Пътя на Мъдростта. Честитя ви присъствието, благославям Пътят ви и се радвам, че не мога да ви смутя повече от това, което направих!

Ние сме реалност. Реалност, и то духовна, и този Събор го подчерта! Ние сме история, която не може да не бъде свалена от Небесните скрижали и вписана в земните походи, страници на историческата реалност и факти, които аз наричам гробари на истината. Много често слезлите Големи не могат да се намерят неизопачени в историята, но това е възможността на човека, а не прозрението на Боговете.

Така че — Зов за Служение е вашето право на присъствие тук! Честито ви извървян път в този Събор; честито ви един нов азбучник в душата и мисленето ви, защото този азбучник е вашата бъдна енциклопедия на Духослужителите. Честито ви идеи и възможности на родена смелост да чупите печатите на Книгата на Живота и там да пишете — редове, страници. Не се лишавайте от богатството, което Бог ви е оставил — у вас! Не се лишавайте от това, което дадох, за да се не изявявате в огорчение за собствено невеличие. Когато живеете с признание за това, което сте взели, вие фактически сте съработници на Онзи, Който е раждал. Защото Той е оплодителят на вашето бъдещо раждане. Вие се изживявате в себевеличие, а аз ви казах, че себенадмогата ви е най-добрата идея за себеопазването. Победете се, за да бъдете опазени в идеята на голямото ви бъдно Служение!

Пътят е един, улиците са много... Утре, с Път в душата си, тръгвате към това, което Децата на Деня трябва да направят в личната си история, в социалното ни служение, в националната ни битология и в Космичното всечовешко Служение!

На добър Път!

Родопа, 4 август 1999 г., Студенец, станция на СМК