„ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ“ не е писана книга, а речено слово – Слово за великата тревога, която смущава, преобразява и изгражда духовното битие на човешкия род; великата тревога, наречена религия!
Религията като Вяра и учение за живота носи идеята за Целостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, Пътя на обожествяването.
Тя, религията, е дължима дан от Бог на подобието си. А Синовността като служение в изпълнението си ражда почитта. Душевността се жертва, защото Духът е безсмъртен. Промяната не е атрибут на Божия живот, но Бог у човека започва от тотема. Ние не можем да се отречем от този бог, но с висша воля и лично усилие сме освободени. Така всяка религия като потреба на времето слага своя „дялан камък" във Всемирния храм за хилядолетия - докато дрехите на цивилизацията много по-често се смъкват от снагата на човечеството.
Всеки има своето щастие, като приложи свещеното си учение в живота и признае на другия правото на ближен, както е казал нашият Господ Иисус Христос.
Пред човека винаги ще стои неразтълмена тайната:
– за Абсолютното и ограниченото;
– за Нетленното и тленното;
– за Съзерцаемото и реалното;
– за Духовния ритъм и културния феномен;
– за Мировото съзнание и личния светоглед;
– за...
Вложената тайна в човека е именно Бог!
Водим от казаното, авторът си позволи дързостта да постави кратките си лекции по „История на религиите" пред взора на студенти и читатели като изява на Великата тревога, която е смущавала, преобразявала и изграждала духовното битие на човешкия род; великата тревога, която наричал1 религия!