1-ви събор (слово върху Посланието за 1991 г.)

Всички сме заедно

Мили приятели! Никой ден не може да бъде по-щедър от този! Никое слънце не може да бъде по-обилно от това! И никоя радост не може да бъде по-пълна от тази! А вие знаете, че казвам, че радостта е усмивка на Мъдростта. Душата ми е пълна от радост, защото Мъдростта е живот!

Искам да започна с това, което като Послание Планетният Лoгoc изпрати и аз ви го предадох. Да го спомня, защото помненето е живот и в отвъдността, и в настоящето. То беше: Деца на Божията воля, Планетният Логос рече: Утвърждавайте Мъдростта! Умножавайте Светостта! Умението да служите е новият ви дар!

Утвърждавайте Мъдростта! Всичко дотук свидетелства, че я утвърждаваме. Нейните простори са неизмерни, но нейните гнезда са достатъчни, за да се излюпи птицата на вечната Мъдрост. Защото просторите ще й позволяват да лети — птицата, вечната птица, раждаща се, умираща и възкръсваща. Тази Мъдрост е в душите ни във всичките векове. Не е имало време без Мъдрост, защото Мъдростта е оная Светлина, която Бог изрече, за да стане светът. Духът бродеше над водните пустини, земята беше пуста и докато Бог не рече: Да бъде Светлина, светът не почна своето. Именно тази Светлина е Мъдростта. Светът никога не се е лишавал от нея. Въпросът е как е усвоена и по колко е давана.

Цялата природа е един израз на Мъдростта, защото нейното съвършенство говори за Твореца. Но Мъдростта има своето възприемане и своето предаване. Била е възприемана в първичните моменти като вътрешно осъзнаване. А в настоящия момент тя е излив чрез интуитивния ни свят. Ние сме вече в състоянието на градацията, в която можем да кажем: „Мъдростта е живот!“ Тя е светлината на нашето осъществено битие. Тази Мъдрост вие носите като Послание да утвърждавате и душата ми е пълна с убедеността, че това сте го направили с всичката си жертвеност. Умножавайте светостта! Всеки, който е успял да сложи на кладата на собствената си душевност ония пристрастия или ония увлечения, които като вериги са тежали в пътя му, е извършил едно освещаване — освещаване лично, освещаване социално, освещаване всемирно. Нашата тревога е еднаква (когато някой страда или е обзет от пристрастие) както за цялата ни нация, така и за човечеството. Ние изтръпваме от болезнености, когато се извършват световни насилия. Да благодарим на Бога, че Светлината надделява над тъмнината, че злосторството се слага във вериги.

Умението да служите е новият ви дар! Това, от което най- много се пазя, е ритуалът да не стане по-властен от душевната ни будност и потреба. Нека Духът, нека Мъдростта извика служението! И затова казвам, че умението да служите е новият Ви дар. Това значи да хвърлите дрехата на вехтия начин на съприкосновение с външните и вътрешните сили на света.

В тази поредица бяха посочени от всяко Евангелие по три глави и от „Агни Йога“ дванадесет параграфа. Посочени бяха и три искания като пожелания, да отстоим две духовни ценности, които трябва да балансират служението ни на физическото и на духовното поле, и едно предназначение, което трябва да охрани личния ни свят. Всеотдайността е потребна, когато се самосъзнаваме като деца на Бога и само личността ни трябва да се загуби, ако е в Бога.

В Бог човек се не губи и Бог никога не е загубил Своите деца.

Пак ще повторя — ние нямаме какво да вземем от Бог, нито какво да Му придадем, но ние имаме предназначението Му да Го осъществим. Това е едно умение да се служи. То е един нов дар, дар на битието на Мъдростта.

Какви бяха исканията в служението? Дай ни отговорна будност, та в часа на служението Си, Той да не бъде сам! Бог никога не може да бъде сам; и неговите служители никога не могат да бъдат сами, защото Бог винаги е у тях. Но ние' трябва да имаме отговорната будност като всяко войнство, което съхранява своята цитадела. Крепостта на душевната ни святост трябва да бъде опазена! Служението ни пред олтара на Мъдростта ще трябва да бъде чисто. Тази отговорна будност е в проблясъка на Светлината, т.е. очите на Мъдростта.

Дай ни жертва на вярност да опазим трапезния хляб на Мъдростта, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него! Вие можете всякога да направите една всеобща трапеза. Христос призова като каза: Идете и повикайте всички на трапезата. Но тази жертвеност трябва да бъде сега за Мъдростта, докато се научат да ядат нейния хляб. Ние не бива да страдаме от това, че някой не знае още как се яде хлябът на Мъдростта. Тази болка е болка на развитието, но не бива да бъде болка на упрека, защото развитието, както знаете, всякога е страдание, но упрекът е пречка. Ние, ако искаме да и кротки както гълъба. Мъдростта на змията е в гъвкавостта, в спираловидността, не е в безличието. Защото имаме ден, но имаме и нощ, защото имаме светлина, но имаме и тъмнина. Праволинейността не е единственото нещо, към което сме се устремили. Когато казваме, че Бог е Истина, че Бог дава Свобода, ние не можем пряко да отидем до Истината и Свободата. Ако не беше дадена на човечеството Правдата, ако не беше дадена Любовта, ако не влиза Мъдростта, как ще осъществим Истината?

Какво научихме с Правдата? Полюсите! Какво научихме с Любовта? Прощението! Какво ще научим с Мъдростта? Прозрението, което дава светостта на признанието! Какво ще научим с Истината? Живота за Свобода! И ние не бива да правим прекия път прекомерно жертвен, ако не сме научили спиралата на развитието. Ето това се нарича будност, отговорност да се яде трапезният хляб — да го ядат с нас и да живеят с него.

Колко живеят с Любовта? Ще кажат някои — малцина; други ще кажат — мнозина... Не това е важно, важното е, че Духовната вълна на Любовта влезе в човечеството. Тя е оная подкваса, която ще направи от малкото тесто големия хляб. Зрелостта на един плод е протяжността на времето. Когато се дава едно Учение, не значи, че то непременно се сбъдва в минутата, в годините, в присъствието на самите Учители. Не. Протяжността е точно това — да се научим да не упрекваме и да имаме гъвкавостта на Мъдростта. А сега, когато Мъдростта е живот, ние не можем да искаме прекия удар. Прекият удар е за Боговете. Това трябва да се научи!

Искането, което ни съхранява, а според йерархията си охранява и пътя на живота, е третото: Като ни учиш, че смирението възвисява, че будността зида храма , че само жертвеният има олтар, то подкрепи ръката на състраданието, сърцето на прощението и волята на жетваря! Една ръка, когато няма правда, не може да извърши и състрадание. Бедата е нарушена правда! Не е важно какви са греховете на онзи, който е получил бедата, важно е този, който ще прояви състрадание, познава ли закона за Правдата. Едно сърце, което не може да прояви прощение, не е живяло в Любовта. Състрадание, дошло от Правдата, може да подаде ръка, но ще пита: „Защо?“ А всеки, който пита „защо“, оскърбява жертвата. Затова е нужно сърцето да прости — за да не питаме и да нямаме оскърблението, че някой заслужено е получил наказанието. Наказанието може да се осъзнае в преражданията само тогава, когато Мъдростта е сложила своята везна. Ръката на състраданието всякога ще трябва да бъде движена от Правдата, сърцето ще трябва да дава прощение и тогава чак може да дойде волята на жетваря, т.е. да ожънете плода на своето състрадание и на своята жертва, без да сте питали защо страдащият има това възмездие. Пак повтарям — който пита, нарушава закона на вътрешната тайна, на посветеността. Защото все едно е да питате някой защо е на върха на планината. Христос казва: Ако Аз съм решил, ако Моето благоволение е такова, че Аз искам той да остане жив докато дойда, теб какво те е грижа, Петре? Още тогава е дал великия урок — не смущавайте сърцето си в щедростта, за да бъде свято прощението или законът на жетваря да събере обилността на жетвата!

Това беше пожеланието на Планетния Лoгoc за служението ни тази година. И аз ви благодаря, че наистина ръката ви и до днес проявява милосърдие, състрадание. Състрадание е и това да дадете хляб на своята мисъл; състрадание е и това да отгърнете Светото Евангелие и да внесете мир в душата си. Аз съм благодарен, че сърцето ви намираше своето велико прощение към това, което е смутило и личния ви, и социалния, и всемирния живот. Когато сте поели и сте могли да трансформирате едно отрицание в положителна енергия, вие сте изпълнили най-великата заповед на великия Учител — да простите на врага си. Кой е враг? Собствената ви мисъл, когато ви кара към изкушение. Кой е враг? Личната ви потребност да се легитимирате. Кой е враг? Вашето недоволство, че не сте на мястото на другия — както е казано в притчата: Благодаря Ти, Господи, че не съм като митаря! Това е враг! Не се сравнявайте, стимулирайте се! Искайте да бъдете все по-свети, все по-възвишени, но никога не се сравнявайте, защото не знаете лика на сравнението като се промие дали е той. Пазете се от сравнение!

Ето това е, което имахме като битие; което тази година започнахме като живот. И никой не може да не бъде доволен от плода на годината. Първата радост, че можем да се съберем, че може да се видим, че вече сме заедно! Сърцата на мнозина десетки години живяха с тревогата защо не се осъществяваме, защо не живеем така, както повелята на едно духовно битие иска.

Приятели, всички сме живели това, което сме искали! Кога едно зърно излиза, кога то покълва? Нали тогава, когато е сложено вътре в земята, когато благодатната топлина му е дала силата кълнът да започне, когато влагата му е дала осенението и когато призивът на живот му е отворил земята, за да се покаже! Аз мисля, че се изживяха тревожните дни на чакане и осъществяване и този ден свидетелства за нашата достойна, изчакана жертва в търпение и мъдрост. Непресметнатата смелост винаги е покосявана от вятъра на случайното. Неизчаканото винаги ще създаде огорчението за изпуснатото време. Който знае да чака, той няма горчивината на тъжния ден. Ако човек няма съмнението, ако няма отричането той не чува гласа на петела, който ще го накара да плаче. И Петър е нужен, и Йоан е нужен, и Павел е нужен. И всеки от нас е толкоз нужен, колкото Небето му е дало неговата същност, за да демонстрира частица в звездния свят на Бога. Петър в съмнението си изживя тежката тревога. Апостол Павел в гонението си разкри тайната на всемирността. Защо го нямаше в началните дни при Христос? За да усвои онова, което му беше нужно в по-късните дни. Затова не осъждайте този, който не е дошъл, не упреквайте онзи, който е закъснял, бдете над светостта си и давайте я като светлина на нуждаещите се. Ние няма да замръкнем, ако не плодим деня със Светлина; ние няма да живеем в радостта, ако не храним деня с Мъдрост; ние няма да сме служители на великото всемирно братство, ако само себичността ни дава живот.

Във всички времена, във всички храмове, във всяка религия има нещо безспорно — това е Животът, вложен в човека, идеята за съвършенството и сливането с Бога. Пътищата не са били различни, йерархията на познанието е различна. Страданието е било потребно, но осъзнаването му и отнемането на страданието е наложително, когато духовната зрялост ни освобождава от физическото присъствие. И ако някой няма целостта на жертвата, той страда. Ако обаче някой има готовността на жертвата, той може да каже „Прости им, те не знаят какво вършат“. Отнема цялата кармична бременност на насилието, отнема страданието от виновността и затова е казано: Ако ние прощаваме, ако ние любим един другиго, изживяваме Бог у нас и Той чрез нас живее за света. Тази Светлина, която Христос ни е дал, ние имаме за задача сега да изведем до присъствие на всекидневието ни, т.е. до себеосъществяване чрез Бога. Бог чрез човека свидетелства за Себе Си и Бог свидетелства за човека. Това беше мисълта, за да може да се каже великата тайна: Аз и Отец, едно сме! Няма по-голяма дързост от тази, човек да се събуди за битието на своя Бог!

Днес е един от големите празници на Христовата църква. Това е празникът на светите апостоли Петър и Павел, на основоположниците на религията, на Църквата. Учението Христово трябваше да получи своя материален израз. Необходимо бе то да има своя външен образец, където душата може да се спре, където мисълта може да се утоли, където желанията могат да утихнат. Апостолът, т.е. благовестникът, трябваше да свърши голямото си дело. Единият показа вярност, на която беше изменил и затова тя го доведе до жертвата. Другият показа святост, преминала в дело. Трагичната участ на предназначението, предварена с непознанието! Павел беше предназначен да даде на християнството всемирен характер. Предвари го нещо — той беше гонител на християните. Така че, когато някой ви хули, че вие искате да бъдете други, взрете се и вижте, дали не е предназначен, за да му простите и за да го направите един втори Павел в историята на човечеството. Този Павел, който имаше предназначение още в утробата на майка си, беше преварен от мисълта си в отрицание. Той след това не завърши с изкупление, а направи най-великата благодат за Христовото учение — даде всемирност на Духовната вълна на Любовта. Изведе из границите на една малка държава великата идея за прошението в едно всемирно учение и в една Всемирна църква.

Пак повтарям — ако някой си позволи да ви хули, ако някой си позволи да ви клевети, ако някой поиска да ви спъне, вгледайте се не е ли оня, който носи предназначението. И подайте ръка! Нека не се повтарят отрицанията, нека не се напомнят тревожните дни на миналото. Ние нямаме време да проявяваме само благодатта на сърцето, защото тя е прощение, но не е още знание. Мъдростта, която носим и искаме да направим живот е Светлина и тя носи знание, за да не се сгреши — знание, което освещава. Ако в Любовта е казано, че никой не е познал Отца, защото с Любовта идва само прощението, то с Мъдростта идва знанието. Това знание, което е вложено в недрата на човечеството и в космичната цялост. То е ориентирало човека, като е разгръщало бавно, но сигурно възприемателностите и освеща ванията: един инстинктивен ум, който го има като рефлекс във всяко животно и като рефлекс във всяко дърво; един буден ум, който е във всеки човек, един гениален ум, един пророчески ум, който причинният свят ви дава; и една Мъдрост на интуицията, която ви дава знанието за Бога. И тогава ще видим разликата между това, което Синът каза: Аз обясних Бога, и това, което утрешният Син ще каже — Аз видях Бога, защото само чистите по сърце могат да кажат, че са видели Бога. А знанието ще ви очисти, понеже то ще спре диалога между добро и зло — ще свърши светът на категориите. Знанието и виждащото око на бъдещето няма да ви позволят да бъдете неуки в битието. В блаженствата е дадено точно това: Само чистите по сърце ще видят Бога. Кога можете да видите чистотата? Когато имате зрящи очи. Очите, които могат да видят, те могат да ви кажат за чистотата — душевните очи, очите на интуицията, знанието на причинното поле. Затова нека всяка мъдрост, приета в душата, събудена в живота и осъществена в учение, бъде бъдното ни име: Мъдрост в живот, Мъдрост в света!

Разбира се, всичко се повтаря, само че градацията е различна. Никое знание не се губи, никоя любов не чезне. Но знание, което може да направи от тревогата мъдрост, но любов, която може от скръбта да направи радост, е нещо съвършено друго, нещо съвършено ново!

Нека се научим като алхимиците да преобратяваме всекидневието в храмово живеене! Има един всемирен храм — храмът на вашата душа, и там има един образ — образът на вашия Бог. Той може да бъде видян само с очите на Духа; той може да бъде обслужен само с жертвата на Мъдростта; той може да бъде извикан само с лъча на необходимостта! Необходимост, която ви прави да бъдете убедени, че Бог е у вас и вие сте в Него. Такава убеденост всеки трябва да носи, за да може да бъде бог в развитие и човек в служение.

Човекът е венецът на Бога. Каквото и да сме загубили, не бива да се връщаме да го търсим. Каквото и да сме спечелили, не бива да се самообладаваме, за да го пазим. Забравете всичко, което ви е давало; забравете всичко, което ви е взимало — бъдете Негови и смирено Му служете! Той никого никога не е оставял. Ние сме, които бягаме от Него; ние сме, които създавайки тревога, мислим, че тревожим. Не! Това са явления, не същности. Човекът като бог е същност, човекът като явление е развиващ се. И тогава какво можем да си пожелаем? Да се развиваме, като не забравяме, че това развитие има само един връх — Бог в човека и човек в Бога. Ако се любим един другиго, ние сме Го живели, ние сме Го познали. Ако Светлината не гасне у нас, ние няма да загубим Пътя. Нямаме нужда от друга благодат, ако Светлината не ни отнеме своята благодат. Светлината — това сме ние, Неговите чеда! Нека не помрачаваме себе си в Бога! Един път изходен имаме; един живот осъществен имаме, едно служение направено имаме! Знаем от какво да тръгнем, какво да помним, и какво да правим.

Утвърждавайте Мъдростта!

Умножавайте Светостта!

Умението да служите е новият ви дар!

Да благодарим на Бог, че ни събра! Един спомен е една река. Тя винаги ще има два бряга, но споменът е течението. Бреговете в живота винаги можете да намерите, но никога река не става без течение. Това течение е вашият живот, това течение е вашата мъдрост. Утре то ще бъде вашият спомен. Обилието на течението, пълнотата на реката зависи от нашата щедрост. Тази щедрост я имате — тя ви е дадена с всичката благодат на Бог, че ви е събрал за нещо, че ви е отделил за нещо. Тя ще бъде подсилена с укора, който може да получите отстрани, защото за този, който не може да укрепи бреговете на реката, тя ще се разлее и никога няма да отиде в океана. Това трябва да направим утре — да дадем обилна вода от Божията благодат и лична защита на бреговете на сигурността, т.е. ние в Него, за да имаме обилността на Него у нас. Бог никога не свършва Своята щедрост да ви благослови!

Днес имаме всичката възможност взаимно да се видим, да поговорим и всеки да вземе това, което счита, че е неговото съкровище в този ден. Да продаде както е казано, всичко, за да купи оная нива, в която има един бисер. Всеки трябва да вземе своята вощеница, своя цвят и от него да сплете своята китка на благовестие, защото всеки е еднакво отговорен пред еволюцията и пред съвършенството. Капка в океана на всемирната еволюция е по-достойно служение, отколкото капка върху росния цвят на едноличието, което всеки вятър ще събори. Всички имаме тази отговорност — за Всемирната еволюция, на която трябва да знаем, че сме отговорни служители. Иначе законите ще ни връщат в преражданията, докато се научим на великата жертва, която донесе и великата тревога. Ако няма тревога в душите ни, няма промени. А всяка душа е душа в душата на другия, всяка душа е искра от Божията същност!

Всеки със своята вощеница към всемирно служение и отговорна жертва днес, утре, всякога!

Благодаря ви мили братя, мили приятели. Сега можем да поговорим свободно и взаимно.

Пловдив, 29 юни 1991 г., 10.30 ч., ПУ „Паисий Хилендарски“, 6 ауд.