1-ви събор II цикъл
От Библиотека Ваклуш
Поздравление в Дома на Мъдростта
Скъпи Деца на Деня! Проблемът не е само в разменянето на утвърдени достойнства, защото свидетелство за величието е това, което брани достойнството. А Децата на Деня, в своята отговорност за изпълнен дълг, е да бъдат съ-Сътворители, за да могат Битието, което е отредено в Посланието, да утвърдят – да бъде изпълнено; да защитят една даденост, която имат – дадеността да направят приложно Учението Път на Мъдростта. То има своето знамение – това е голямата идея, че е извикана отново в културата на човечеството Змията, която каза, че има зло и добро.
- Учението Път на Мъдростта за втори път извика Змията, за да каже на човечеството, че няма зло, има нееволюирало добро!
Това е потвърдено в тезата, че човекът е един бог в развитие. Няма зло, има нееволюирало добро е акумулирало цялата енергия на Мъдростта. С това ние слагаме на добродетелите музейна значимост. Те могат да бъдат експонати. Защото не може бронираната жилетка на рицарите да я носите в съвремието, когато е възможно да се бронирате с мисъл-форми. Това, което добродетелите в изживените времена са оставили, нека си отиде в музеите; нека бъдат ценности, нека се показва какво е минал човекът в еволюцията, но не може с тях да правите бъдеще. Това е силата на Учението Път на Мъдростта. Знаещият е повече от безгрешния! Така е, но трябва ли да търсим грешни, та да ги направим знаещи? Не, по принцип аз не признавам грешник – има нееволюирали, нееволюирало добро – много голяма тайна е това!
Тези неща вече трябва да бъдат, така да се каже, трапезен хляб. А човекът бог в развитие даде образеца да се срещнат в родословието на Адама черепът и Кръстът. Адам наистина е един еволюиращ бог, защото неговият потомък направи Самокръщение и отиде в Единосъщие. Когато направите Единосъщието, вие сте вече Съсътворители.
Отговорност на служение без Себе си – това е поведението, което трябва да има Домът на Мъдростта! Изключително съм радостен, че навреме можахме да искаме, а разбира се и с благоволението на щедрата ръка на незнайни и знайни се утвърди този Дом. Чак сега можете да познаете колко благодатен е той, колко съхранителен е и какво богатство ще остави на света.
Дом на Мъдростта... Това е нещо, което трудно човек може да си го представи, когато няма Мирово съзнание за бъдеще, а има само будност за едно живеене в настоящето. А ние в Послание на Битието казахме: Дай ни свобода от минало! Така че Домът на Мъдростта е идея на бъдещето и Децата на Деня най-добре могат да определят нейната стойност.
Идеята да имате Дом на Мъдростта! Децата на Деня са, които ще я осветят, които трябва да я обранят, да я защитят, да я напълнят с богатството на плода на Учението. Затова – благословени и на добър път! Отреди ви се Път, за да имате Живот!
Честито голямата ви радост!
31.07.2004 г., Пловдив, Дом на Мъдростта
Откриване
Деца на Деня и всички присъстващи! Добре дошли на откриването на Първия събор от Втория цикъл събори на Обществото Път на Мъдростта!
Това, което щедрата ръка на Вечността предостави на бъдността – неговата защита е в достойнството и неговият път е в служението! Нека бъде честит денят, в който започва тържеството на Първия събор от Втория цикъл на новите тринадесет Събора!
Благодаря от сърце, че волята ви е могла да надделее шарения ден – заради онази бъдност, която това Учение предоставя на света: Извървете своите Голготи! Извървете ги, за да направите Кръщението сами и да извършите Възкресението, което ви прави Единосъщни! А Eдиносъщният е Съсътворител на своя Отец и следователно е единство с Битието, живяно вече във вашата същност.
Бог да благослови добрата ви воля и отредения ви Път!
Едно е вярно в живота на човека: тържеството трябва да свърши, но тържествеността – никога! Тържествеността е част от будността на човека в знак на признание, че съществува нещо по-велико и към него той трябва да поеме своя път; тържествеността е да даде знака на признанието, че има нещо, което е неизчерпаемо.
Ето защо сигурно е напълно вярно и много е редно, че умират богове, умират и религии; умират човеци, логично е да умират и народи. Последицата е, че умират и култури. Но много по-същественото е, че на флага на еволюцията е писано: Човекът е родено бъдеще! Следователно има култури, които не могат да умрат.
Христос даде идеи, които човек трябва да съзнае, за да запази тържественост – идеите за Възкресението и служение без Себе си; даде, че човекът е бог в развитие – Аз и Отец сме едно! Това е голямата тайна, която новият Събор ще трябва да изживее.
За казаното тук от предшествениците дължа, разбира се, голяма признателност. Всяко признание има своите основания, но всяка ласка е част от едно грешно мислене!
Много съм задължен към тези хора, които направиха един редакционен съвет и които в продължение на повече от десет години отредиха и Списание, и литература, отредиха Алманах, Албум. Те посветиха голяма част от своето лично битие в поставяне Учението достояние на света – видим и невидим. Защото, ако някой работи само за видимия свят, той много бързо ще изчерпи търсеното признание. Казах, че умират и богове, и религии. Когато се работи, се работи за видимия и невидимия свят. Ако може да оставяте трайност във видимия, бъдете в сигурност, че невидимият никога няма да ви заличи, защото там времето няма своята сила! Там Духът е, който чертае пътищата, там е това, което казвам – че Сътворението е идея от Живота, защото ако няма Живот, вие не може да вземете идея да правите Сътворителство. В Живота Самият Бог взима идея да създаде Сътворителство, което да Го подчертае и признае – това е голямата тайна!
Особено съм задължен да направя признание за тази достоверна готовност, потвърдена с дела – на тези, които направиха двата филма. Дължа много голяма благодарност на режисьорите им!
Благодаря на поведението на различните модули в България, които сътрудничиха с право на присъствие в Духовното битие на Учението Път на Мъдростта! Благодаря на главния редактор, който ви представи последното списание „Нур“ и под чието ръководство се работи, така ако можем да кажем, една бъдна същност на културата на Битието във видим и невидим свят – книгата „Скрижали на Мъдростта“. Тя ще направи един културен преврат, защото нейният надслов ще бъде „Няма зло, има нееволюирало добро!“
Енергията на този надслов е излъчена от Змията, която някога даде на Адама една голяма тайна – макар че в Сътворението му беше казано никога да не яде от плода на знанието, защото ще умре. Змията-Огън – нашата вътрешна мъдрост, вложена от Диханието на Сътворителя – тя, вечният Огън Кундалини тогава излезе! (Не се страхуваше да приеме проклятието.) Излезе и рече: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите! Знанието е (така, както всекидневно се казва) мехлем, който отваля слепота. Дървото на Знанието! Ще ви се отворят очите и ще знаете що е добро и зло!
Под тезата на смут и внесен страх се разви културата на сътворения Адам в хиляди години. Но когато яде, Адам се видя гол – Адам се видя в дрехата на плътта, от която бе сътворен – това бяха отворените очи.
И именно тук Учението Път на Мъдростта излезе с Доктрината за Духовните вълни, за йерархията на Духовните вълни, в която се създава признателно место на Змията – на Кундалини. Изведе я втори път и я сложи в Триъгълника! Така човекът има път – тази дреха, която му съши неговият Отец, тези кожени дрехи, както е писано в Свещената книга, трябва да се одухотворят.
Змията в Триъгълника, която предшества Окото на Отца – това е, което Учението Път на Мъдростта в хилядилетната култура на човечеството изведе. Ние освобождаваме културите на добродетелите и слагаме една култура на Знанието. Затова, както казах, умират богове и религии, умира човекът и народи, умират култури, но на флага на еволюцията стои надписът, че човекът е родено бъдеще. И той е, който легитимира и осъществява това, което се нарича Битие – „Аз съм!“
С тази тайна Учението Път на Мъдростта отвори дверите на едно друго битие – не само във времето, което живеем. Защото Децата на Деня е институция, не название! Тя е, която може да смени таблиците на добродетелите. Тази институция е съпроводена от флага на еволюцията, наречен Път. И тогава вече, в идеята за йерархията на Духовните вълни, няма да изживяваме страха, че религиите най-бавно стареят, но за ужас най-дълго стоят стари – ще знаем, че културите имат своята преходност, но и своята съхранена духовност!
Днес се ровят дали в пирамидите има нещо. Да, има всичко онова, което големите Учители в своите прииждания с Духовните вълни са направили достояние. Там, в центъра на най-голямата пирамида, е стоял ковчегът на възкресението. Той вече е зрим – на Голгота Христос го направи! И Той го направи с точно тази вътрешна идея – не с кръщение, което да дойде отвън и да ви се отворят очите. Не, Той направи Възкресението Си със Самокръщение! Да се кръстите в името Син Божий, за да извикате своята вътрешна духовна сила, тази Змия-Огън. Змията, която може всякога да сваля кожата си. Тогава вие одухотворявате материята.
Срещата на Голгота е среща на черепа на Адам с Кръста на Христос. Привилегията на Адам беше, че има право да ражда. Това раждане е именно еволюцията и това право да ражда беше неговият вик „Адаме, где си?“. Когато материята го обзе, Адам, умът, се ужаси и потърси културите. В зависимост кой лъч на неговия Творец го храни, потърси култура на материята, култура на мисълта, култура на психологията...
Ето защо аз мога много смело да кажа, че Децата на Деня не са едно напъдено съзнание някъде из орбитите на Вечността, не! Децата на Деня са намерили своята сигурност в това, че човекът е един еволюиращ бог. Защо? Защото няма зло, а има нееволюирало добро, което е една идея за Битие вече, а не за съществуване. Казал съм: Само Бог живее!
Идеята за Битие е, която ви прави взаимни. Тази взаимност излезе с една духовна картина, наречена „събожник“. Чудесно го каза Христос: Обичай врага си!, защото за предишните беше казано: Око за око, зъб за зъб! Не, няма враг, има събожник! Това е голямата победа, която Учението Път на Мъдростта предоставя. Но този Път трябва да бъде извървян.
Ето защо тази година Посланието постави тъй ясно: Извървете своите Голготи! Ако вие не извървите своята Голгота, как искате тогава някой да ви разпне?! Не е проблемът само в констатациите, проблемът е жертвата! А какво сме казали ние в търсенето на жертвата: Дай ни свобода от минало; Научи ни, че жертва без Път не е подвиг! Не е подвиг. Тя или отива да изкупи грях (както го правят мнозинството в религиите), или навикът, който е част от трайността на традицията, прави жертвопринос. Тогава, ако жертвата не е Път, как ще се научите на служение без Себе си?! Пътят е, който ви вика; Пътят е, който ви дава основание да направите битка, в която се ражда мир. Не съм казал в Посланието „дай ми победа за мир“, а битка, която ражда мир. Победата е искане за удовлетвореност, а битката е поведение, в което вие може да кажете: „Да родим мир!“ Битка за мир е стрела, изстреляна в сърцевината на социалното живеене с взаимност.
Трагедията на съвременното човечество е, че не е отишло някой да намаже очите му с мехлем, за да прогледне. Проследете онова, което раждаше култури, чертаеше и насочваше пътищата – което сега наричаме Европейска общност – има ли мисъл? Не става въпрос за религия – има ли култура за битие на Духа? Някой да говори там за религии? Всички са удовлетворени в едно елементарно служение, но са смутени от изявите на това, което оставиха религиите на Правдата (не на Любовта): „Око за око, зъб за зъб!“; „Моят Аллах е велик!“; „Моят Иахве е велик!“. В тази хаотичност не е родена идея. Човечеството живее с идеологии, както и цялата политическа реалност дори у нас. Само с идеологии, които са оглозгани, в които няма енергии. Има схващане, но няма енергия!
Тук Учението Път на Мъдростта предоставя една от големите си тайни: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Раждането е велико тайнство, но Пътят на Рождеството е Битие!
- Раждането е еволюция, а Битието е творчество – то е Единосъщие!
Ето защо е повелението: Кажете на света за Новото битие! Това е идеята на Учението, това е и търсената отговорност на този Събор на Мъдростта. Там, където ще бъде вече работата върху тайнствата, работата върху тематичността.
Семинарът ще бъде Деветият. Ще се разискват много теми и ще се определят възможностите – поемате ли своята бъдна отговорност, поемате ли своята пътна отговорност тогава, когато тръгвате да извървите своята Голгота... Учението Път на Мъдростта я дава – както в отделната личност, така и в социалната общност. За мен винаги ще остане, че личността е свещена, а не институцията. Както казах, умирали са човеци, умирали са народи – но Личности не са умирали. Нито Буда, нито Христос, нито Кришна – те няма да умрат. И не ги пази само законът на Вечността, а достойното им дело. Защото свидетелство на Вечността ще си остане достойнството. Събудете тази отговорност!
Скъпи Деца на Деня, на добър Път във Вашата творческа осъществимост! Уважаеми госпожи и господа, с много благодарност за присъствието Ви, което знайно или незнайно е част от Вашето предназначение! Кога човекът ще се качи на своя трон или кога ще вземе своя олтар, това е въпрос на предназначение. Всяка знайност е богатство!
Древните императори са имали един много важен закон. Може би не са знаели за земното притегляне, така както сега науката го даде, но са знаели един голям закон: да не забравиш присъствието си, че си направен от пръст – Иди и обработвай това, от което си направен! (Да, Адам го обработи така, че бих казал фигурно – неговият син Иисус Христос показа, че знае как това, от което е направен, да го направи пак живо, да го възкреси.) Затуй тези императори и древни мъдреци си връзвали на лявата ръка една малка кожена торбичка, наречена „акакия“, в която е имало пръст. Ако всеки можеше да си върже една такава торбичка, щеше и да узнае, че на Голгота тази пръст е одухотворена!
Благодаря за направената жертва от вас! Благодаря на всички тези, които са в сътрудничество да направим празника на Обществото Път на Мъдростта! Празникът ще свърши – тържествеността е, която трябва да остане!
Благодаря от сърце за изказаното внимание, удостоверено с това, което е най-скъпото – цветята. Няма богове и богини, които да не са закичвали своите глави, които да не са правили гирлянди, които да не са сплитали венци. Това е признание, че и в най-малката тичинка е най-Големият!
31.07.2004 г., Пловдив, Дом на техниката
Девети семинар - откриване
Скъпи Деца на Деня! И в Молитвата е сложена нашата тайна за Битието. Там сме казали: Живи да бъдем в Тебе! Така че тази не само изпросена, а и заслужена благодат – искана, но заслужено дадена – е градирала идеята за Духовните вълни. С основание Децата на Деня могат да поискат своята животворност в Неговата Жизненост!
Нека тази позволена и издействана, или събудена потреба за живот в Него да бъде нашата водителност в Деветия семинар от Първия Събор на Втория цикъл събори на Учението Път на Мъдростта! Не оспорваме щедростта, която времето ни позволява да осъществим, но не бива да бъдем скъперници в признанието за това, което сме получили. А то е отговорността ни!
Бог да бъде и в тези дни с нас! И нека ние да бъдем с тази огнена даденост на Неговото Дихание, за да направим будността си събуден Път!
Благодаря ви от сърце! Добре дошли! Направете тези пет дни като петохлебие (както има един хубав дар в християнството) – хляб, който става Аз съм хлябът на Живота. Направете това, за да може Учението Път на Мъдростта наистина да бъде хлябът на Живота на бъдните хилядолетия и с достойнство да му предадем Истината, която, както каза Христос, ще ни направи свободни!
Благодаря на волята, която ви е довела, на радостта, която сте живели, и на правото да я защитите и дадете на други! Плодни дни!
Пак сме тук, където имаме добрия повей на Орфеевото служение, когато трябваше да се победи низината, за да останат храмовете на върховете – трябваше, така да се каже, зловонието на Хек`ата да бъде сменено с лъчите на Дионис. Така че тук наистина местото е благословено. Всичко, което е сътворено, е свещено, но святост на едно место могат да дадат само присъстващите. Когато обаче присъствието може да сведе храма до низост, тогава светостта на Битието е принудена да наметне дрехата на защита. Да закопчее дори тази дреха и така да се получи едно съхранено общество, което се брани от това, което се нарича остатък от миналото. А в Посланието беше казано: Дай ни свобода от минало!
Устойчивостта да се брани тезата за свобода от минало е много голяма. Тя като историческа нишка стои във всички идвания на нови обществени култури и Учения, които са ставали религии. Следователно това, което на вас ви предстои, е: дайте на светостта, която тук е била Всемирно тайнство, водено от големи духовни личности, дайте `и възможност да гостува във вашата духовност, да гостува на вашата трапеза на Знанието! Позволете на този изключителен тракиец да бъде храмът на възкресението, защото онзи ковчег, в който и той е стоял, му дава основание да направи култура на Висшите светове, а не на хекатството. Дайте такава възможност с дните на присъствието си, с работата, която има да извършите, с дискусиите на Деветия семинар, и то върху най-великото тайнство, което досега получихте – Посланието на Битието с призива да се изходи Голгота. Ако не се изходи Голгота, вие никога не можете да направите своето Мирово възкресение – малко или голямо. Защото всеки във всяка своя присъственост може да направи възкресение, когато неговата лична отговорност го е извикала да се качи на върха. Или с онази Мирова теза – Съсътворителството, да изходите Път, за да направите не само Възкресение, а и Единосъщие. Идеята за Единосъщието дава възможност да направите себе си Съсътворител!
В книга Битие още в началото е дадена тази тайна: Да сътворим човека! Това Да сътворим! е призив към онези, които са сътрудничили. Ако щете едно малко цвете, което е давало своя аромат, и то е сътрудничило в идеята на Съсътворителството – свидетелство, че има Живот преди да има Сътворение. Сътворението става свидетел – Бог е Живот! Всемирността, в невъзможността да я окачествим, е Живот; тя от своя страна прави Сътворение. Затова казвам, че от Живота е взета идеята за Сътворението, и тогава – идеята за човека. Само Бог живее, човекът съществува! Но в същото време Диханието, което му дава Бог, това Дихание го прави съ-Сътворител. А ние сложихме и какво – че човекът е един бог в развитие. И сме свидетели, че онези, които някога са били Съсътворители, не са могли да свалят печатите от Книгата на Живота. Двадесет и четири старци са около Бога и не могат да махнат нито един печат. А Оня, Който е и Човешки, и Божий Син, свали седемте печата!
Голямата тайна на Учението Път на Мъдростта е Съсътворителството! Не го свеждайте до това, какви очила носи вашето съзнание. Много е обидно, когато някой доведе същността на едно голямо Учение до своята мисловна ограниченост, а не до духовната пътност. Но това са проблеми, които по време на Семинара ще разисквате. Днес имате един от най-хубавите дни – Откриване на Семинара!
2004-та година – 2 и 4 е 6. Какво е 6? Посято семе, чийто кълн върви. Посятото семе прави своята плодност. Това ще прави и Семинарът. За тази голяма плодност трябва грижа, за да стане достояние на другите. Когато някой иска да направи проветрение на съвестта си, не е в това, че си отваря устата. Приемете Духа в Път, а не дребното си човешко мислене в лични „достойнства“; опазете се от това дребномислие и евтино тщеславие! Правете голямото, за което сте предназначени!
Затова тази година Посланието беше: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Вашият път, вашето присъствие е свидетелство на това, че така го ходите! Не позволявайте присъствието да бъде сведено до селско хоро, където се пази традиция. Аз не напразно съм казал, че традицията е убийца – тя е потребна, докогато се раждат новите неща. Казах, че умират религии, че умират човеци, народи, култури, но Личности – не! И Буда е жив, и Христос е жив, и Кришна е жив, и ония, които ги съпроводиха. Тази тайна я запазете! Нека тя да оцелее в Посланието на Битието. То не е Послание на Бдението, не е Послание на Животoтворчеството – на Битието! И Битието има само един израз – „Аз съм!“
Приемам с особена радост да направите това предстоящо живеене в Учението Път на Мъдростта чрез този Семинар. Не позволявайте да слезете! Ще повторя: една от най-големите дързости на Учението на Мъдростта безспорно е, че извикахме за втори път Змията – не в право на съществование като признание, че я е имало, а че тя, Кундалини, не може да бъде изгубена. С тази най-велика тайна да сложим граница между храмовете – с амвона и свещените скрижали на добродетелите, и трона на Истината – със Знанието! Тази Змия не опроверга себе си, само даде част от еволюцията, а сега ви отваря дверите на нова част: няма зло, има нееволюирало добро! Нейният енергетичен път да извие е в това, което казахме в Посланието: Дай ни свобода от минало! Тази ласка, че някой е добродетелен, за което получава награда, или че му се прощават греховете, ние не приемаме вече! Аз не съм я приемал никога. Защото за мен не е вярно, както е в сказанието, че инволюцията на човека, която въвежда Духа в материя, го правила грешен. Затова казвам: Одухотворете материята!
Нито съм приемал в молитвата „Отче наш“, че Бог ни изкушава. Бог не може да ви изкуши! Няма такова нещо. Още в 1956 година съм я сменил и официално писмо съм писал до Институцията. И ще намерите в Съборното Послание на Иакова, гл. 1, ст. 13, че „Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“. Но за човечеството това, което като проклятие се рече – че е грешно, е да се намерят предпоставки, в които тази негова фиктивна грешност да създаде доктрините на добродетелите. И те свършиха своята работа. А най-грозното беше когато Моисей носи Заповедите пред изведения еврейски народ – „Не убивай!“... – и три хиляди души ги слага под нож, за да създаде страх и идея за грях. Такава култура няма место!
В угодничество на това, което няма прозрение, се е създавало поведение на догми, на канони, на подчинение. Колко простичко го каза Христос: Само Истината ще ви направи свободни! Но за да се стигне до Истината, дори Неговата фраза Обичай врага си, е форма за насилие. Нямате враг, имате събожник! Не изразходвайте енергия да се опитвате да правите обич към враг. Но еволюцията има закони – законът на кръвта и законът на кармата. Тези остатъци трябва да бъдат надживени, за да се освободим от еволюция. И тогава това прозрение на Знанието чрез Учението на Мъдростта, в бъдещето чрез Истината, ще ви направи свободни – с тази, разбира се, събудена Знайност. Тя чака! Знайността стои у нас, Кундалини е у нас! Змията-Огън предупреди човека, сега го учи – Кундалини сега ви учи. Тази тайна за Учението е казана и в Молитвата ни: Научи ме жив да бъда в Тебе!
Това е Битието – Жив да бъда в Тебе! Вие виждате протяжността на хилядилетия. В човека стои идолът, поклонението, което е изгребало от него невероятно големи енергии. Ако бяха канализирани в това, което е предназначението, че е син Божий... Затова казах за Христос, че Той е живяно човечество. Това е голямото богатство, което носим в бъдещето – ние приемаме, че Човекът е едно живяно човечество. И неговата раздяла на мъж и жена е поведение на еволюцията. Кое обаче е най-същественото в това живяно човечество и осъществена Божественост? Божествеността, която е част от онова, което казваме – човекът е развиващ се бог. Божествеността трябва да стане Бог! Ето защо енергията трябва да ви изнесе в пълно себесъзнание на Богоприсъственост. Затова търсете Бог вътре у вас – малкия бог при големия Бог.
Искам да бъде изумително плодно вашето петдневно присъствие! Искам в тази голяма търсена теза, когато дискутирате, да бъдете свободни във възможностите на своята духовност, а не в спекулативността, че имате някакви „знания“, с които твърде често се съблазняват някои да мислят. Дори и един Платон се е съмнявал и Аристотел добре го е казал... А пък Сократ ще рече: „Аз зная, че нищо не зная.“ Затова имаме тези три култури в две хилядолетия. Културата на иудеите, която направи човека пленник и хиляди години не може да се прероди (защото спекулацията искаше да го направи голям, но го обяви за грешен); културата на Сократ, който ще остане вечният смутител; и културата на материалността, която в Европа се роди с нейните дребни търсения, че са някакви белязани богове, а те са само наследници на трудолюбие, загубили духовността на Христос.
Ние не можем друго да направим – не можем да спрем еволюцията, но можем да канализираме нейните енергии в този улей, в който Духът одухотворява материята, и с прозрението, че няма зло, има нееволюирало добро, да махнем от нас страха. Затова съм казал: Научете се да умирате не по закона на смъртта, а по предназначението за безсмъртие! Да се умира по предназначение за безсмъртие, това е най-големият връх на Учението Път на Мъдростта.
Така че благословен да бъде Пътят ви, плодно да бъде служението ви в името на това, за което сте предназначени! Иначе законът е безпощаден – еволюцията винаги е безпощадна. Но унижението на човека да бъде жесток налага да има Учения, в които да се научи да се прощава с недостатъците си!
На добър Път, скъпи Деца на Деня!
01.08.2004 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“
Заключително слово
Деца на Деня! Дойде един хубав час, в който трябва да признаем, че Учението Път на Мъдростта даде онова причастие, което направи сътворения не да съществува, а да научи Живота. Децата на Деня трябва да живеят, а не да съществуват – това е бъдната ви отговорност, това е знанието ви!
Казах една странна мисъл: че тържеството трябва да привърши, но тържествеността – никога! Това значи, че нашата биология има право да направи своята реална усмивка, но биологията е с измерения. Усмивката има своето право на отражение, а сиянието в очите – на дълбина в търсената тайна вибрацията на сърцето да стане олтар на признание. Това е, което тържеството трябва да остави за бъдната тържественост! Тържественост, която не бива никога да ви освобождава, защото това, което показаха тази година дните на Семинара и тържеството на Събора, беше наистина една изключителна динамика в приложност и едно търсене, за да се даде познайност на културата на Мъдростта.
Изумен бях, когато извеждахте култивирано знание като трапезен хляб на поканените гости на бъднината в Учението. Това, разбира се, ме задължава да благодаря на националното ръководство, което поема цялата тази идея за среща и празник на Учението Път на Мъдростта, на ръководствата по места и на всички, които са могли, както казвам в едно стихотворение: Да напуснеш дом, родни простори, да заскиташ тъй свободен сам... Когато човек се освобождава, когато тръгва от този свой дом – не само фигурния, а от вътрешния си дом – да търси път и свобода, това е може би най-голямата тайна. И енергията на тържествеността дава неуморност в търсенето. Тук вече е идеята на прилагането от Общността на Децата на Деня – в несградения още храм вън от нас и в оня сграден вече храм вътре у нас – на оня олтар, който нарекохме Книгата на Живота. Вие искате вече с пълна вътрешна зрялост да сложите не само еволюцията – да сложите своя ред в Книгата си. А тя от своя страна е бъдността, защото чрез нея човекът се легитимира тогава, когато пред трона на Вечността ще остави своята дан – зрима и незрима.
Бях свидетел на нещо изключително динамично, изключително аналитично, дълбоко в същината си, което ми даде основание да кажа, че имам право да ви живея, а вие имате основание да се осъществите! И най-голямата ви бъдност е, че в този Път на осъществяване в Учението на Мъдростта ви е отворена една голяма завеса – че ще се освободите. Затова в Посланието е казано: Дай ни свобода от минало! Ще се освободите от онова, което в хилядолетията ви е дало основание в търсенето на Вечността да правите съществование, като в Духовната вълна на Мъдростта направите първата причастна тайна, първата евхаристия на своето битие: да се започне да се учи Учението – да се живее, а не да се съществува!
Този, който не може да влезе в тази вибрация, този, който няма валентност да прави живот с Учението Път на Мъдростта, той на своята мисъл, на своята гордост ще даде идея за подвиг, която го прави „велик“ – величие, в което има липса на достойнство. А липсата на достойнство не може никога да ви даде вечност! Разбира се, не можем да искаме чувство на отговорност от ония, които са вървели такъв път.
В интернет има публикации относно словата на Ваклуш, без да е казано, че са цитирали него. Ние само ще изразим съжаление, защото не може да се осъди недостигът на прозрение, а още по-малко белегът на себичността да бъде признат, когато гордостта не дава основание да има прозрение.
Обществото Път на Мъдростта има една тайна: Да се живее е божествено! Децата на Деня взеха великото тайнство на съпричастност. Затова съм казал: имате олтар – Книгата на Живота. А когато го търсите вън от вас, то, както знаете, досега нито един олтар вън от човека не го е опазил от гордост, която, разбира се, е далеч от тайнството човекът бог в развитие. Ето защо Съборите, най-вече това, което семинарите правят, е най-потребната бъдност във вашето битие. Защото след разкриването дадената тайна да ви обслужи в усвояване, няма вече извинение за недоимък, освен за егоцентризъм. Затова ще продължавате. Достоверността на това, което имате, не е подхвърлена на съмнение, както в предишните култури и Духовни вълни. Сега имате пълен автограф – всичко е записано. Не е проблемът да правите справки, проблем е събудена ли е отговорността да се пази чистотата на даденото? За да не въвеждате това, което са направили всички религии – сатана, като възможно изкушение или като „награда“ на невежеството. Свободата от невежество е наистина право на отговорност! Неудовлетворената мисловност или „извънредното“ дарение на някого може свободно да си отиде в своя път.
Обществото Път на Мъдростта не е със законодателен акт на присвояване на човека и заземяване на личността. Ако развитието на човека е, както охлювът иска да се качи на върха на дървото – пълзенето, ние нямаме основание да му се сърдим. Помня още моите години в гимназията, когато казах, че не мога да приема тази басня, защото охлювът няма други средства! Няма друга пътност, с която може да се качи. Ако орелът пълзеше, тогава да. Но охлювото начало е част от еволюцията и аз не бих се сърдил на никого, когато ползва не само пълзенето, когато ползва и слуз, върху която върви!
Тази година видях реалния образ на Школата, видях събудена отговорност, видях динамика, видях прозрение! Това е, което този Първи Събор ви остави. И констатацията наистина е вярна – не защото имате нужда от признание, а защото приносът, който правите, е дело на една събудена отговорност. А отговорността е най-голямото огледало в служението на Децата на Деня. Пак ще повторя: Обществото Път на Мъдростта иска служение без Себе си. Някои обаче не само служат със Себе си, а служат за себе си. За служенето за себе си има достатъчно асоциации, в които може да ги намерите. А когато още не сте се научили на служение без Себе си, не слагайте тежка дан, не препречвайте, не слагайте прът на Пътя. Идете и направете своето още в социалните, в егоцентричните общества, идете Муун да ви определи за кого да се ожените... А това ще бъде поне проява, че имате достойнство.
Когато някой ви посочва недостатъка, то не е за да ви обиди, а да ви събуди, за да не намерите вина в това, че сънните очи не са видели зората на Живота. А този, който е проспал времето, когато зората излиза, той ще се страхува да мине през пладнето на една култура, която творите, и не ще може да даде преценка на залеза.
Така че моето задоволство наистина е изумително. Радвам се от сърце, че толкова много динамика и будност имаше, толкова много жертвеност! Не е малко човек на вашата възраст, макар и в различни разслойки, да напусне дом, да потърси път, да пожертва довчерашното си битие. А този, който не може да прави жертви, той не може да направи и преценка за културата на бъдещето.
Набогатяването на Учението е не само в неговата доктринерска и приложна страна, но и в разширяване гръдта му, че не се лишавате от социалния знак, не се лишавате от даденостите на културата на изкуствата... Беше великолепно направено това Седмолъчие, дори ако щете като изначална молитвеност на социалната общност. Ето колко много могат да бъдат разширени изворните води! Защо? Защото тайната да носите повече от принадлежност е дарението ви, че сте богове. А Бог не може да бъде ограничен само в молитва. Точно този знак на клубове на изкуството беше първият израз на това, че не правите само молитва – трябва да правите творчество. И съм благодарен на придошлите сили, на включилите се хора в това дело, които нямат друга награда, освен че са дали енергия за бъдната тържественост на празнуваното тържество. Това е голямото!
Сърдене и обида не може да има, когато има термин „събожници“. Назидателен урок и изрязване на гангрената са наложителни. Несъгласие има место къде да бъде изразено, но за несъгласието, казано зад гърба на Обществото, съществува една много хубава дума – „лицемерие“. Още по-добре е от лицемерието да извадите зъба на подлостта. Освобождавайте се от това!
„Timeo Danaos et dona ferentes“ са казали троянците, и то жрецът, когато данайците поднасят своя кон, в утробата напълнен с подлост – „из-за угл`а“. Научете се да се освобождавате от онова, което от остатъка на вашето минало е създавало лика на класическия образ на подлеца. Освободете се, кажете си несъгласието. Идете си удовлетворени, че не сте останали там, където не ви е мястото. Удовлетворени си идете, но с достойнство, а не с иззауглени шепоти и лицемерие, и приказки! Научете се да се освобождавате от онова, което е недостойно за вас, защото вие от днес нататък, след този Събор, където показахте динамиката на своята даденост как да работите, отивате при това, което ви е дадено да правите. Вие отивате сред своите събожници, които изповядат доктрината „око за око, зъб за зъб“. Иначе как да му кажеш на този събожник... Или на онзи брат и оная духовна сестра, които ако не са пуснали лепта, попът им прави проклятие.
Отговорността е най-голямото огледало в Учението Път на Мъдростта. И няма криво огледало. Крива мисъл има, но криво огледало – не. Направете образа си толкоз изчистен, че да не обвинявате огледалата! Защото огледалото е съвестта.
Не мога да спра възхищението си, но съм длъжен да бъда констативен, понеже това, което ще дадете на света, не е важно дали ще бъде след петдесет години – важно е да бъде до такава степен изчистено, че събожникът ви да не бъде смутен, когато иска да изпрати на забвение не само спомена, но и от реалното си живеене онова, което е било. Да няма жал в идеята на прощението. Да няма жал! Прощението с миналото е неизбежност, защото имате преходност, която ви води във вечност. Преходността на човека като физиогномия, преходността на човека в своята необуздана емоционалност, преходността на човека като Адамов ум – оставете ги в миналото! Вземете причинността, за която сте родени и пратени, а тя е каква – богове в развитие. Нямате основание да обидите миналото си, но имате основание да се простите.
Така безогледна изглежда и смъртта. Земята приема човека, когото културата на религиите нарича грешник или праведник. Но Учението Път на Мъдростта го нарича пътник, който отива, за да се върне като бог в развитие. Ето голямата тайна на Учението. Това искам не да запаметите – искам да реализирате, за да нямате бремето на паметта, която ви е правила недостойни! Децата на Деня имат своето основание да не бъдат смутени. А не може да няма причини за смут – виждате понякога има слънчеви изригвания, понякога има светкавици, облаци, понякога дъжд, който може да отвлече цялата ви постройка... Това са наши енергии, ние сме ги оставили в света, но и ние сме, които сега трябва да ги обюздим, и нямаме основание да виним природата. Имаме тенденция да я овладеем – не да я подчиним. Подчинението е мислене, мислене на институции, които искат да правят социологии. И там, където няма съвършено овладяване, да приложим енергии, за да не изтича астралът (или водата) в небрежна пакост, умът да не прави спекулации и душата ви да не е в съмнение. Тогава вземете Духа, за да осъществявате вложената му сила, т.е. Богоосъществимост.
Моето пожелание към вас е (бях написал една строфа): Бъдете будни, когато измамен светът заспива! Има и продължение, но засега това е нужно на Децата на Деня: Бъдете будни, когато измамен светът заспива!
На добър път, скъпи Деца на Деня! Отивате там, откъдето дойдохте. Направете там светилищата, защото светилището е у вас – този неръкотворен храм! Направете своя благовест от една планина, която съм нарекъл още преди петдесет години гостолюба. (Не гостолюбива – гостолюбивостта има един много срамен израз: „То бива, бива гост, ама до три дни!“) Родопа е гостолюба! Занесете нейните големи енергии. Тук някога са давали своята лъчимост големи личности. Обожествявани или не, но те са излъчвали... Един Дионис, един Орфей, един Залмоксис, който дава оня велик закон: „Убийте ме, за да отида отгоре да ви помагам!“ Една тракийска песен за радост, когато се умира, или за скръб, когато се ражда някой. От тези неща трябва да се освободим в бъдеще, но те са били култура – да се радвате, когато се умира...
Занесете знанието там, където отивате. Щедростта ви нека не бъде ограничена в пресметливост да пазите тайни за себе си. А когато дадете себе си, вие получавате двойно повече. Това направете! Приемете гостолюбието, което планината ви даде тези дни. Виждате колко милостива беше и колко щедра. Дайте им тази ваша щедрост сега. Кажете на онези наши събожници, които не можаха да дойдат, какво сте могли тук да научите и каква е вашата дължимост към тях – да прелеете от своята събожност. А дадохме в лекциите великолепната теза: Божията човечност да се срещне с Човешката божественост, а вашата Човешка божественост да се срещне с Божията човечност. Направете го реалност! Вие тук наистина дадохте енергията на Човешката си божественост, за да се срещнете с култура, която Божията човечност е вложила в Пътя на Мъдростта!
Бъдете радостни, защото съм казал, че усмивката е тайната на Мъдростта. Дори когато сте най-натъжени, успейте, дайте тази събудена мъдрост, наречена усмивка!
На добър час!
05.08.2004 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“