БИБЛИЯ - Вехт Завет

Първа книга Моисеева - Битие

Глава 3

1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

2. Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,

3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;

5. но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.

8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.

9. И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?

10. Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

11. И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

12. Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.

13. Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.

14. И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

15. и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

16. На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

17. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;

18. тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;

19. с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

20. И даде Адам на жена си име Ева , защото тя стана майка на всички живеещи.

21. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.

22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

23. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Глава 4

1. Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.

2. Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.

3. След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;

4. и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му;

5. а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.

6. И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?

7. Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

8. И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.

9. И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?

10. И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;

11. и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;

12. когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.

13. И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:

14. ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.

15. И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

16. И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

Глава 11

1. По цялата земя имаше един език и един говор.

2. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.

3. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.

4. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.

5. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.

6. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;

7. нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

8. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).

9. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Глава 28

1. Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;

2. стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;

3. а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;

4. и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!

5. И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.

6. Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;

7. и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.

8. И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,

9. и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова. Св. патриарх Яков 10. Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,

11. и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

12. И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.

13. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;

14. и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;

15. и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

16. Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

17. И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

18. И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

19. И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил ; а предишното име на тоя град беше Луз.

20. И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21. и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -

22. то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

Глава 32

24. И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;

25. и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.

26. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.

27. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.

28. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.

29. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.

30. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.

Четвърта книга Моисеева - Числа

Глава 9

1. И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки:

2. нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време:

3. на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.

4. И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.

5. И направиха Пасха в първия месец, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви.

6. Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона,

7. и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?

8. И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас.

9. И рече Господ на Моисея, думайки:

10. кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.

11. Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви;

12. и да не оставят от нея за утрешния ден и костите й да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха.

13. А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, - да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.

14. Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас - и за пришълеца, и за туземеца.

15. В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията.

16. Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън - нощем.

17. И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви.

18. По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха;

19. и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.

20. Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.

21. Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;

22. или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.

23. По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

Глава 22

21. На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.

22. И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.

23. Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.

24. И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.

25. Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.

26. Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.

27. Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.

28. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?

29. Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.

30. А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.

31. И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.

32. И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;

33. и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.

34. И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.

35. И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.

Книга Иисус Навин

Глава 6

6:1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):

6:2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;

6:3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;

6:4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.

6:5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.

6:6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.

6:7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;

6:8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.

6:9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.

6:10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.

6:11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;

6:12 и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.

6:13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.

6:14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.

6:15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!

6:16 Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме;

6:17 но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;

6:18 и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.

6:19 Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.

Книга Съдии Израилеви

Глава 16

4. След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида.

5. Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.

6. Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?

7. Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.

8. И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;

9. в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.

10. И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?

11. Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.

12. Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.

13. И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).

14. И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кросното заедно с тъканта (и не се узна силата му).

15. И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.

16. И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.

17. И той й откри цялото си сърце, като й каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.

18. Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.

19. И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.

20. Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.

21. Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.

22. Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.

23. Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.

24. Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.

25. И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.

26. И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)

27. А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.

28. Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.

29. И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.

30. И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.

31. И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)

Трета книга Царства

Глава 18

22. И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци);

23. нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам;

24. тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.)

25. И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.

26. И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили.

27. По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди!

28. И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях.

29. Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.)

30. Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен.

31. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.

32. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна,

33. и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата

34. и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха.

35. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода.

36. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово.

37. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си).

38. И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа.

39. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!

40. Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.

Книга Иудит

Глава 16

13. Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим!

14. Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече - и се свърши; Ти прати Твоя Дух, - и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас.

15. Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.

16. Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик.

17. Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, - и ще чувствуват болка и вечно ще плачат.

18. Като дойдоха в Иерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви и даровете си.

19. А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които й даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу.

20. Народът се весели в Иерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях.

Книга Естир

(из "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен)

Естир - историческо описание на живота на друга героиня-еврейка, чието име (Астир - звезда) носи книгата. Заради неземната й красота персийският цар Артаксеркс (485-465) отстранил "непослушната" царица Естир и се оженил за еврейката Хадеса (мирта), която живеела при братовчед си Мардохей, пленник на Артаксеркс, спечелил благоволението му с разкриване на заговор срещу него, и я обявил за царица под името Естир.

Великият везир Аман, мидиец по произход, планира избиване на пленените евреи, но Естир ще осуети плана му: Аман подготвил всичко и наредил да се хвърли жребие (пур) за определяне деня на покушението. Мардохей узнава това и праща Естир при царя да го моли да спаси от гибел народа й (2-4 глави). Царят я приел благосклонно и се съгласил да присъствува на гощавка у нея, придружен от Аман. Тук Мардохей не се поклонил на Аман, който ядосан издигнал бесилка да го обеси и помолил царя да разреши. Но през нощта сън не идвал на царя и той се зачел в "паметната книга", дето пишело за разкрития от Мардохей заговор протиив него. Вместо бесилка, той наредил да се награди Мардохей.

На друго угощение, устроено пак от Естир, царят отново е с Аман. Пред него Естир моли царя да пощади народа от гибелта, подготвяна от Аман. Ядосан, царят излиза в градината. Аман на колене при дивана на царица Естир я моли за милост. Влиза царят:

- "А, иска дори да насили царицата в дома ми! (7:8) и заповядал да обесят Аман на бесилката, която той издигнал за Мардохей (7-8:2)".

По молба на Естир, Артаксеркс разпоредил да се позволи на иудеите на 13 адар да погубят всички, възстанали против тях. Наказанието продължило до 15 адар, а в тия дни евреите ликували. Оттогава е установен празникът Пурим - двудневна радост.

Авторът на книгата не е установен. По данни в книгата Естир едни приемат за такъв Мардохей. В Талмуда се казва: "Мъжете на Великата синагога съставили свитъка Естир". Великата синагога се състояла от 70 члена. Създадена е от Ездра. За съставянето й авторът е ползувал персийските държавни кондики, писмата на Мардохей и някои устни предания.

Книга на пророк Даниила

Глава 2

1. На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.

2. И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.

3. И рече им царят: "сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън".

4. Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: "царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи".

5. Отговори царят и рече на халдейците: "сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;

6. ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи".

7. Те повторно отговориха и рекоха: "нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той".

8. Отговори царят и рече: "добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.

9. Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи".

10. Халдейците отговориха на царя и казаха: "на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;

11. делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните".

12. Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.

13. Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.

14. Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,

15. и попита Ариоха, който беше силен при царя: "защо такава страшна повеля от царя?" Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.

16. И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.

17. Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

18. за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.

19. И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.

20. И рече Даниил: "да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;

21. Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;

22. Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.

23. Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя".

24. Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: "не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят".

25. Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: "намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят".

26. Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: "можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?"

27. Даниил отговори на царя и рече: "тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.

28. Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:

29. ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.

30. Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.

31. Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.

32. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни,

33. пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.

34. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.

35. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.

36. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.

37. Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува' царство, власт, сила и слава,

38. и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, - ти си тая златна глава!

39. После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.

40. А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.

41. А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.

42. И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.

43. А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.

44. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно,

45. понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"

46. Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;

47. и каза царят на Даниила: "наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!"

48. Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.

49. Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго' над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.

Глава 3

1. Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;

2. и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.

3. И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.

4. Тогава глашатай високо се провикна: "обажда ви се вам, народи, племена и езици:

5. щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;

6. а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".

7. Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.

8. В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.

9. Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!

10. Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;

11. а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.

12. Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго'; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".

13. Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго'; и доведоха тия мъже при царя.

14. Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго' не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?

15. Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"

16. Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго' и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.

17. Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.

18. Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".

19. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго', и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;

20. и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго' и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.

21. Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.

22. И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго'.

23. А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго' - паднаха в горящата огнена пещ вързани.

24. * (И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.

25. Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:

26. "благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.

27. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища - прави и Твоите всички съдби - истински.

28. Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.

29. Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;

30. Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.

31. И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, -

32. и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.

33. И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.

34. Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.

35. Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,

36. на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.

37. Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,

38. и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.

39. Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.

40. Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.

41. И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.

42. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;

43. избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,

44. та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,

45. за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена."

46. А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,

47. и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти

48. и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.

49. Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,

50. и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.

51. Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:

52. "благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.

53. Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.

54. Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.

55. Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.

56. Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.

57. Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

58. Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

59. Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

60. Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.

61. Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

62. Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.

63. Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.

64. Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.

65. Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.

66. Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.

67. Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.

68. Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.

69. Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.

70. Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.

71. Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.

72. Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.

73. Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.

74. Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.

75. Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.

76. Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.

77. Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.

78. Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.

79. Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.

80. Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.

81. Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.

82. Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.

83. Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.

84. Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

85. Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

86. Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.

87. Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.

88. Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.

89. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.

90. Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки".)

91. Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: "нали трима души вързани хвърлихме в огъня?" Те отговориха на царя: "наистина тъй, царю!"

92. На това той рече: "ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий".

93. Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: "Седрахе, Мисахе и Авденаго', раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!" Тогава Седрах, Мисах и Авденаго' излязоха изсред огъня.

94. И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.

95. Тогава Навуходоносор рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!

96. И от мене се дава повеля; който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя".

97. Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго' в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).

98. Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!

99. Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.

100. Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му - из рода в род.

Книга на пророк Иезекииля

Глава 1

1. В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения.

2. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),

3. биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.

4. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, -

5. а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек,

6. и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила;

7. а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).

8. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;

9. и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.

10. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.

11. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.

12. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.

13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.

14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.

15. И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.

16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.

17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.

18. А на'платите им - високи и страшни бяха те; на'платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.

19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.

20. то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.

21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.

22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.

23. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.

24. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.

25. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.

26. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.

27. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.

28. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.