Списание НУР - Представяне

Нур е планетна социология – битие на Мъдростта!

Списание „Нур“ се роди от една голяма идея – идеята за нова Духовна вълна, която трябваше да бъде достояние за онези, които чакаха нейното ниспослание. То трябваше да бъде страница за едно Ново хилядолетие!

„Нур“ с отговорност пред еволюцията поднася онова, което Мировият дух с щедрост дарява на една национална духовност, която може да Го осъществи! Списание „Нур“ е страница от българската Книга на Живота!

„Нур“ буквално значи „светлина“ – светлина негаснеща, защото е свръхсила; светлина, която не се храни от материя. Като белег на духовност светлината, която не гасне, ще я намерим във всички религии, понеже Fiat lux сътворява света. В християнството я наричат „свети Нур“, защото е светлина от гроба Господен. Тя е светлината на Възкръсналия, Който няма материално тяло – затова е негаснеща, тя е нематериалното светлеене. Ето защо нарекохме списанието „Нур“ – светлина. То е Светлината на Мъдростта!

Когато противоречието стане по-голямо от знанието, което човечеството има, тогава се ражда потребата от просветление. Сега Мъдростта дава един нов Път, който е знание за бъдещето, защото наистина противоречието вече е по-голямо от знанието. Една епоха си отива – епохата на страха на човека от човека, на човека от расата, на човека от идеологията – а тогава са нужни нови коловози. И списание „Нур“ чрез Учението на Мъдростта докосва всяка будност – то търси идея за свобода на човека. Свобода от онази съдбовност, която му създава олтари и подчинение. Затова „Нур“ си поставя в своята култура преценка на всички стойности – не отричане, а преценка!

Списанието носи надслова „Няма зло, има нееволюирало добро“. Същността на няма зло, има нееволюирало добро е олтарът на свободата! С тази парадигма се освобождаваме от т.нар. „първороден грях“, от чакането само на изкупление и спасение; освобождава се човекът от „ерес“, че е имал дързостта да яде плода на познанието. Този надслов е една истина, която ще бъде вековна – позитивна сила, освобождаваща потенциалната даденост, че човекът е един бог в развитие! А това извиква нова нравственост – няма враг, има събожник!

Списанието предостави на човечеството и една доктрина, която то не притежаваше досега – Доктрината за йерархията на Духовните вълни. Духовните вълни са, които поднасят съответни принципи и нравствени категории, за да задвижат човечеството в душевното, нравственото и социалното му служение. Йерархията им започва от Сътворението, минава през Митологията, която е най-богатото въображение, оттам през Духовната вълна на Правдата, която искаше възмездност по отношение простъпъка. Тя даде принципа око за око, зъб за зъб и това трябваше да бъде отречено с прощението от следващата Духовната вълна – на Любовта, която има съвършено други пулсации, за да се работи с едно друго тяло – духовното.

И когато Правдата и Любовта са направили вече свои пробуди в душата на човека, в Мъдростта като нова Духовна вълна белязаната словесност е научи ни, а не прости ни. Тази нова ценностна система – Мъдростта, дава и една нова екзистенция: да бъдеш – вместо да имаш. Защото алканието на човека за имане – не на събуден Дух разбира се! – го лишава от това да бъде. След Духовната вълна на Мъдростта ще се мине през Вълната на Истината, за да се дойде до Свободата, която е Живот в Единосъщие!

Още през 1993 година, в нулевия брой на списание „Нур“, е казано нещо много странно: Само Животът е непобедим, другото е сенки на отживени актуалности! Разбира се, всеки за своето време мисли, че е една актуалност, която брани битието и като исторически път, и като национален дух. Но това са отживени актуалности – единствено непобедим е Животът. Затова понасяме страданията, иначе щяхме да рухнем под тяхното бреме. Когато пък една болка можем да трансформираме от страдание в развитие, тя ни е дала знание. Стратегията на страданието е тайната на евристиката! Ако не се трансформира страданието в развитие, то ще остане само болезненост, която събужда покорност. А болката е да напомни на човека, че има в него будност, която трябва да му отвори прозрението, и тогава той да си послужи с още един орган – третото око.

От всичко това могат да се извеждат пътища, могат да се вземат енергии, които да изграждат ако щете и нови пирамиди… Но няма нужда да изграждате пирамиди, за да се посвещавате, когато бъдният олтар – за първи път в страниците на „Нур“ го казваме на света, бъдният олтар е Книгата на Живота, която в Откровението е дадена. Книгата на Живота – този чакан, в милиони години работен олтар, не иска нищо друго освен смирение, което единствено не е обидило нито Господа, нито съдбата. Този нов олтар е вътре у вас!

И още – казва „Нур“ – Пътят на човека не може да свърши с гроба. Смъртта е само свидетелство за безсмъртие! Нещо, което Христос демонстрира с изходен Голготски път и със Самокръщение, с вътрешната сила, за да може след това Възкресението да го направи Единосъщ. Това е измерността!

Свобода от смърт! Този обаче, който остава пленник на смъртта, той е покорник на институцията. А „Нур“ ви дава, че личността е свещена, не институцията! Винаги ще остане личността свещена, защото тя носи Диханието, а другото – само сътворение. Затова казах: свобода от минало – заради бъдеще!

Виждате как във всяка страница на „Нур“ вие може да намерите опорността; във всеки ред – динамиката! Списание „Нур“ предоставя на всички ни своята наистина голяма трапеза на знанието – не на вярата. Разбира се, никой не може да отрече вярата като пулсация на еволюцията – тя е онзи щастлив бяг, който реката прави, ограничена в двата бряга. Но ето че някои дори в техниката измислиха еднорелсов влак – намериха равновесие: талвегът да бъде, не бреговете. Талвегът на бъдещите култури е с Културата на Мъдростта! А Мъдростта е знание, което е повече от безгрешността. И тогава разбираме, че оня още изначален, но негаснещ копнеж за знанието създава един образец: знаещият е повече от безгрешния!

Списание „Нур“ е едно съхранено Знание, което хилядолетието ни не може да усвои така добре, че да го изчерпи. Така че „Нур“ е едно голямо предизвикателство. Затова е едновременно и история. Ние не можем да правим общество вън от историческата реалност, която искаме – и с основание! – дълбоко да променим и ако трябва – да упражним забрава на култури. Трябва да се смени начинът на усвояването на света. Затова и Учението Път на Мъдростта не е битие само за днес, нито е само за утре. А както казвам: бъдеще не се връща, то се извоюва!

Чрез страниците на списание „Нур“ се среща Божията човечност с Човешката ни божественост. Затова казвам, че „Нур“ е скрижала на Небесата! Тайната на Нур е Небето!