Зороастър. Зороастризъм

Копнежът може да отваря врати, докато тъгата или мъката пускат завеси. Затова бих желал копнежът да расте и тъгата да намалява.

В тази лекция ще говорим върху зороастризма, т.е. учението на Заратустра — личността, която прави един прорез върху историята на човечеството в областта на религиите далеч преди християнството.

Винаги си служа с една мисъл за тези големи личности: Стани звезда и небе ще се намери! Какво значи човек да стане звезда — същината е пулсацията на духовната сила! А и в световните религии винаги е казано, че идването на личности е белязано. Те винаги идват с някакъв небесен знак, а почти всички идват с една мистичност по начина на раждането си и предопределението от Висшите сили. Пътят на Заратустра е същият — раждане, прекосяване небосвода на една земя, посвещаване, получена благодат, осветен път на един хоризонт на древна Персия, или нинешния Иран. (Разбира се, териториално-географските граници не се покриват напълно.)

Така в древна Персия се ражда учението на Зороастър. Това е една нова символика, едно преобразяване на света и бих казал една Духовна вълна — една висша, образна сила, която внася промяна в биологичната проекция, в биологичния статут на човечеството. Това е съвършено новото, което персите поднасят на света. Тази религия всъщност става една ос на света, една axis mundi, около която започва едно ново движение. Тя заема своя разряд в историята, като взема своите енергии от онова, което се нарича при тях Мировото дърво (arbor mundi).

Това Мирово дърво е познато във всички религии с различни наименования; то е изворната сила, то е духовният знак на човечеството. В Старозаветието ще го намерите като Дърво на Живота; другаде ще го намерите като Дърво на центъра на Земята; като Дърво на Знанието; Дърво на Безсмъртието. Много рядко е даван и отрицателният знак — Дърво на Злото, Дърво на Смъртта. Ще го намерите илюстрирано почти във всички древни изкуства и в средата винаги ще има едно Слънце. Ще го намерите и със змиите, но в него трябва да отчетем онова, което е характерно — неговата вертикална и неговата хоризонтална плоскост с короната и със ствола. Какви енергии лежат? Казвал съм, че главата на дървото е в корените и короната не е неговата глава. И в една легенда (а легендите съдържат повече истини, отколкото погребалните факти на историята) се казва, че в корените на Мировото дърво лежи змия. И ако ние знаем, че тя е великата сила Кундалини, Змията-Огън, което преведено за нас (особено за офистите) е Мъдростта, тогава ще разберем защо персийската религия на зороастризма приема Ахура Мазда в неговия превод „Мъдрият Господар“ или „Господарят на Мъдростта“ („мазда“ буквално значи „мъдрост“ и „ахура“ — „господар“), който ниспостила своята светла сила върху избраника, върху изведения за живот и път пророк Зороастър. Вертикалната и хоризонталната плоскост, на която се развива човечеството, от която то черпи своето развитие, създава основата на онзи дуализъм, който в тази религия си слага своята корона. Няма по-релефнообразно и по-дълбоко разработен дуализъм от учението на Зороастър, въпреки че там в дълбочина намирам първите наченки, основите на един монотеизъм. Но това е въпрос на един по-тънък анализ, тъй като основното (изповяданото) е дуализмът.

Персия, която по еврейските книги намираме като Парас, народността „парси“ или „фарси“, когато мохамеданството завладява тази земя, има вече своите велики исторически моменти. Всеизвестен е на всички прочутият цар Кир и както във всички истории все има по някой „Велики“ (Александър Велики, Карл Велики, Константин Велики и пр.), така и те имат своя Кир Велики — основател на персийската държава, който дава нейната историческа присъственост във величие и успехи. Какво е голямото, какво той научава?

Кир побеждава прочутия цар Крез (всички знаете на кого се казва Крез — на богаташ) — големият, всеизвестният, богат цар Крез. Но при Крез, като път на своето посвещение из Египет, из Вавилония е минал и прочутият древногръцки мъдрец Солон. (Гърците имат седем мъдреци, които са минали като посвещение Египет, Вавилония (или Халдея), Персия. Така че, когато говорим много за гръцката култура, нека поотворим и стари скрижали на минали анали, за да видим, че не е много самородна. Но това е въпрос на историческа тънкост.) Солон казал на Крез, който е прочут със своето богатство и със своята необюздена свобода за властничество като щастлив цар, че не може да се нарече един човек честит в своето приживе време. И когато Крез е пленен от цар Кир, осъден е и доведен до кладата, той прошепва тази фраза: Не е честит човек в своето земно битие. Защото къде му отива богатството, къде му отива силата, властта — всичко? Къде? Великият Кир чува този мълвеж, спира присъдата и го пита зачуден какво става, а той му казва мъдростта на Солон. Тогава Крез е освободен.

По този начин мъдростта на Египет и Вавилония е била внесена в душата, в плътта, в историята на персите. Този случай е много добре даден от нашия голям, наистина гениален поет Пенчо Славейков в един великолепен поетичен образ — в неговата поема „Островът на блажените“. (Там е великолепно дадено това прозрение и всеки може да намери достатъчно още познания по този въпрос.)

Има много още информации, които можем да изведем, но това, което нас ни интересува е, че данни върху зороастризма и върху Зороастра дават т.нар. Пехливийски анали. Там има подробности кога и как е написана Зенд Авеста („писмото на зенд“, „мъдростта на зенд“ — зенд е било и племе, и език специален техен, затова и тази мъдрост се нарича така) — свещената книга на персийците, написана от Зороастър.

Трябва да кажем, че този народ, това племе — „парсите“, се счита, че води началото си от Ноевото коляно, от внука на Ной — Елам, по линия на Сим. Затова много често в историята персийците са наричани „еламяни“. Те раждат Зердушт, Зороастър (Зороастър е гръцкото му наименование, Заратустра е неговото европейско название, а ведно с това той има и своето персийско — Зердушт). Зердушт, това е „светлина на посветения“ или „обилна светлина“ — светлина, дадена от незамръкващия вечен Бог Ахура Мазда.

Различни са датите на неговото раждане и пребиваване, въпреки че историята, както казах, отбелязва, но фактите `и не всякога са така достоверни. Едни считат, че той е роден 660 г. пр. Хр. в Мидия и изхождайки от тази дата, приключват неговия живот и дело до 583 г. пр. Хр., когато е убит в един военен поход, придружавайки своя цар Виштаспа. Обаче има много други предпоставки, които говорят, че той е роден около 1 000 г. пр. Хр. Защото неговото учение, поне в някои от основните етични предпоставки (не в неговата метафизика) влиза в будизма, а по-късно ще го намерим и в дуалистичните движения, които стигат до нас под формулата, наречена „богомилство“. Но поведението на един пророк не трябва да се определя от датата на раждането, а от делото, което е свършил, и от благодатта, която е получил.

Така този син на Персия започва своето битие по един също тъй необикновен начин и по предвидение. На дванадесет години и той учудва мъдреците на Персия, както Христос на дванадесет години в Йерусалимския храм учудва старците и мъдреците на еврейския народ. И той преминава своята школа на посвещения. И той е изведен в Пустинята на изкушение и победа над отрицателната сила, както Христос след кръщението Си отива в Пустинята и т.н.

В метафизиката на зороастризма трябва да кажем, че има две Божества (вървим по релсите на дуализма!). Първото е Ахура Мазда, както казах — Господарят на Мъдростта. Различни са оценките; едни считат, че това са две различни наименования и че Ахура е едно старо божество, което след това се пренася в учението на Зороастра, но повечето от изследователите считат, че Ахура Мазда е едно божество. Той е изобразяван като Слънце, като слънчево божество, което от своя страна е творец на Небето. Затова именно една негова трансформация (в европейската транскрипция) го прави бог Ормузд, което буквално ще рече „живея на Небето“, а той е и сътворител на Небето!

Ахура Мазда, или Ормузд, е заобиколен от шест или седем (различни са информациите, но аз мисля, че те не са нарушили статиката на седмицата) Светли духове — амешаспенти, които правят неговия облик. И тук също има разномислие. Някои правят тези шест или седем Духове на доброто персонални, ангелски сили, както в християнството имаме ангели, архангели, власти, престоли и т.н. Други приемат, че това са атрибути на Неговото битие, че това са сателити в Неговия божествен бит, които вземат дял в Сътворението на света. Затова някои дори го наричат Митра, който е божество на правдата и на верността.

Ведно с това Божество, което е съпроводено от божествата, наречени „амешаспенти“ (или „безсмъртни светила“), има още едно — Спента Майню, което при нас е назовано Святия Дух — творческата ипостас на Ахура Мазда. Ето виждате как имаме избистряне от многопоточието към един поток с два бряга, а не може да има река без два бряга, но най-същественото в нея е течението. Ето че и те имат своя Свят Дух. Това е много съществено и Той в тяхната митологична, творческа сила е ипостасност, образ на самия Ахура Мазда, както в християнството се твърди, че Светият Дух е Третата Ипостас на Троица Единосъщная. Още много други сили съпровождат Неговото битие: има сили на властите; сили на благочестието; има сили на физическата цялост, които отстояват както физическото ви битие, така и вътрешната ви лоялност; има сили на безсмъртието, които намираме като тотем в растенията.

Другото Божество на тази дуалистична доктрина е Ариман — злият дух, или омразата (която в битието на отделния човек намираме), или тялото, което носим. Защото в Сътворението на света, в тяхната космогония е казано, че човекът е сътворен, е изведен от Аримановото начало — нещо, което впоследствие ще видим в нашето богомилство и в манихейството в началните векове на християнството. Ариман е тъмнината. Тя има битие, равно с Ахурамаздовото, но е от пределното Време изведена, а не от безпределното. За да може човечеството, сътвореният човек да се развива, за да може да победи Аримана в себе си, трябва да има протяжността — времето, в което да победи злото, защото на Ариман е определено крайно битие, а на Ахура Мазда — безкрайно. Злото значи може да бъде изживяно и победено, но доброто е нескончаемо, защото неговият извор е Ахура Мазда! Това в известна степен е много близо до онова, което много пъти съм казвал — че злото е нееволюирало добро! Ето че там го има вложено, макар и в борбата на двете начала.

При Сътворението на света в тяхната космогония (в другите космогонии винаги света се извежда от едно Нищо) няма Нищото, от Което е всичко. Има една дадена материя, подготвен свят, от който Ахура Мазда като Демиург започва да моделира Сътворението. С езика на окултното знание бихме казали, че там се започва от причинността, която е прототипът на формите, които има да се осъществяват в по-ниските полета и по-ниските тела. Това е много интересен факт, ако трябва върху метафизичната страна да говорим. Така ролята, фактически, на Строителя е роля на Демиурга в гръцката митология. Няма го Нищото. Всичко се приписва вече на Ахура Мазда. Различните фази, през които преминава човечеството, са свързани с противодействието от страна на Ариман и това е борбата, която аз бих нарекъл теомахия в един съпровод на древната гигантомахия в митологията на елините.

Ахура Мазда, съществувайки от вековете без ограничение, е вездесъщност, а Ариман е ограниченото време, Ариман е едно крайно време. Но между крайното и безкрайното стои Времето и крайното с безкрайното не се докосват. В такъв случай двубоят между двете начала е предопределен, дефиниран — победата ще бъде на Доброто. Защото изходността, изхабеността на крайното е логична, а безкрайното не може да бъде изхабено. Затова с прозрението, което носи Създателят Ахура Мазда, който е Господар, както казахме, на Предвечността, предлага двубоя между двете начала. И в този двубой Той прави своето предречение (това всичко е в свещената книга на персите Зенд Авеста, дадена като излив от Ахура Мазда на Зороастър) — двубоят ще трае 9 000 години (това е много интересна презумпция в теологията — да се приеме: „Така ще бъде!“) и се разделя на три периода плюс четвърти. Следователно пълната ликвидация на злото ще бъде за 12 000 години, а всеки кръг в тази борба е определен по 3 000 години.

В първата фаза (на тази борба) от 3 000 години, когато имаме инволюционността, когато духовността, излъчена от Ахура Мазда, започва да се демонстрира в по-тежките и материални полета, Аримановото начало има приоритетност над Ахурамаздовото. Това е много интересно! И ако не така подчертано кажем, че нашето материализиране е зло, много ясно можем да кажем, че победата е на слизането, т.е. на материализирането ни — на Ариман. (Нека за момент само се абстрахираме от злото!) Инволюцията е, която дава превес на Божеството Ариман, т.е. демонстрацията на духовността е обвита в материята и усетът за духовност намалява.

Във втория кръг, във втората трихилядна дейност, борбата е безпощадно равна и вие може да я намерите в този двубой между Дух и материя, докато се извърши великото разпятие; докато Духът, привършвайки своя инволюционен период, премине в еволюционната си фаза. Това е страшно като битие! То е жив живот, но само с тази илюстрация на познаването на идеите ние можем да кажем колко властно духовно прозрение е имал Заратустра върху света, върху космогонията, върху свършека.

Третата фаза е победата на светлите сили на Светлината, която унищожава Тъмнината; победа на Творението над Антитворението, или на Творителя над Антитворителя, когато разпятието е свършено, когато Духът може да каже: Аз и Отца едно сме! (Йоан 10:30)

В тази борба — третата, как е извоювана победата от Ахура Мазда над Ариман? Много е интересен случаят. Води се една много жестока борба. Когато започва големият двубой, на първия човек, на царя Гайомарс се ражда син — Сиямак, който е унищожен от сина на Аримана. Жестоки са всички битки, но в третата фаза, когато трябва да стане победата на Духа над материята (в този най-тежък момент на борба) Духът на Светлината — Ахура Мазда, чрез своите пророци, чрез своите синове, си служи с Химна на Вярата, който наподобява Веруюто на християнството. И тъй като Духът на позитивното, на светлеещото не може да бъде победен, ето защо постепенно започва отстъплението на тъмнината. Но какво е странното в този химн? Странното в него е, че се състои от двадесет и една думи и при изричането на всяка дума се нанасяло по една тежка рана на Ариман за неговата гибел. Забележете онази скала на седмиците — три по седем; седем тройки! Първи период — 3 000 години, втори период — 3 000 години, трети период — 3 000 години; 21 думи в Химна на Вярата (изричани в трите тела у нас) и победата е осигурена, победата е налице. При всяка дума Ариман е получавал своите смъртни рани, своята гибел — без да носят предназначението на заклинание, вибрациите на една подобна святост са в състояние да нанасят рани на бога на злото.

Това е много важно и затова всяка религия има своята молитва, всяка религия има своето верую. Знаете как е казано в нашето Символ Верую: Верю в Единаго Бога, Отца Вседържителя, Творца небо и земли. Никоя религия не може да се освободи, ако не се защити чрез това, което я праща — чрез Светлината, чрез Духовната вълна. Това е освобождавало енергията и тя от своя страна е съставлявала Духовна вълна. Ето защо Символът на Вярата, в която и да е религия, е един екстракт от чистата душевност на Божествения свят, на Духовния свят, на Мисловния свят. Приложението в трите полета дава и развитието, и смисъла на известна религия. Няма религия, която да няма в себе си присъственост най-малко на трите свята — светът на Божествеността, светът на духовното и светът на мисълта, която е приложност за земното ни поле. Адам тогава става човек, когато получава Диханието, защото преведено „Адам“ е „мисъл“.

Ахура Мазда създава първо божествената природа (забележете сега пак как йерархията ще върви) и понеже вижда, че чадата му имат неговата искра, те са включени в армията на сътрудничеството в борба срещу злото. Така те започват своето отстояване чрез доброто за освобождаване от Ариман, за да могат да намерят своето битие. И тогава се ражда нуждата от време, което се простира от Бога до човека и което ние извървяваме от човека до Бога, като казахме за безкрайното и крайното време.

После Ахура Мазда създава Светлината. Спомняте си, когато говорих върху Сътворението от книга Битие, кое беше най-същественото — една единствена дума: Да бъде Светлина! — светлината като действеност, като енергия. Нямаше никакво друго светило, а после, чак на четвъртия ден, се създава Слънце, Луна, звезди и пр. и пр. Да бъде Светлина! — това е активността, която ражда и която прави битие, другото е сътрудничество. Именно Той създава Светлината, от нея извежда Правдата (затова в тяхната етика е: блага дума, блага мисъл, благо дело... — нещо, което в следващите лекции върху будизма ще видим като: права мисъл, право дело и т.н.) и от тази Правда Той извайва фигурата на жреца, от когото се излива по благоволение след това вярата, молитвата — въобще Словото.

Сътворението върви в една особена йерархия, която искам наистина да се усети!

След като е създадена Светлината, от която е създадена Правдата, идваме до сътворението на Небето. Сътворява се сънят, сътворява се вятърът, сътворява се законността, праведността, мирът и светостта. Неотместим е никой камък от тази стълба на възземането: ако вие нямате Небе, ако нямате съня (това присъствие в другото поле), ако нямате Словото, което се разнася, ако нямате законността — Правдата, не можете да имате мир и святост. Представете си каква дълбочина! Но Духът никога не може да бъде измерван, той се излива; той не може да бъде мерен, както някои мислят, че получават своите благоволения на дни (петдесятници и пр.).

Тази йерархия е страшна и тя сама от себе си извежда всичко. От нея после Той създава водата, създава земята. (Виждате ли, водата е, която може да създаде земята, а не земята — водата; и в йерархията ще трябва да се знае, че другото поле може да създаде плътта, но не плътта може да създаде водата — астрала.) Създава растенията, създава животните, създава човека! А от Безкрайната Светлина сътворява огъня — това е тайната на персийската религия, затова се наричат и огненопоклонници.

Огънят...

От огъня обаче създава вятъра. И вие знаете Петдесятницата: Зашумя се, Вятър повя и огнени езици слезнаха над главите на апостолите.

Страшна последователност има в Дървото на Живота в историята на религиите. Никой не може да ги разкъса, ако е влязъл в сърцевината на божественото слизане на религиозните битиета. Небето се сътворява, за да защити доброто от лошото. Земята се сътворява, за да имат устойчивост неговите деца. Водата е създадена, за да може чрез жаждата да накаже представителите на злото. Странна философия, но в дълбочина ще видите другата тайна, защото водата е астралният образ на светлината! А без светлина няма път.

След като създава всичко това, той създава т.нар. Древен бик — една образност, която слага в центъра на Земята, и този Древен бик е направен от пръстта на единия бряг на реката Даити, а от другия бряг взема пръст и създава първия човек — Гайомарс (с всички сетива, които трябва да притежава, защото тяхната космогония е в доста по-късна епоха; например устата е създадена да плаши злото и проповядва Словото на Ахура Мазда). По този образ — Гайомарс — се раждат послешните хора. Така Ахура Мазда сътворява света.

Тук, обаче, искам да се отбележи нещо много важно. Ахура Мазда създава оплодителното семе на първия човек и на Древния бик от огъня, не от водата! Вижте каква дълбочина в прозрението — водата може да поддържа живота, но не го създава, а семето, което ражда живота, е от огъня. Огънят е висшият божествен излив на Духа! Каква святост е вложена в идеята за възпроизводството! Това е нещо, което не може да бъде промислено, бих казал.

След това е дадена схемата за колко време сътворява съответните елементи на света: Небето за 40 дни, водата за 55 дни... — това може да се намери в техните космогонии.

За първия човек, Гайомарс, може да намерите много добри описания в книгата „Шах-наме“. Тя излезе на български преди едно-две десетилетия; авторът е Фирдоуси. Преводът на „Шах-наме“ е „Книга на царете“. (Там можете да намерите добро описание и подробности, за да не се спирам върху това нещо.) Тъй като Ахура Мазда много е обичал Гайомарс, решава да му даде знание. Гайомарс толкоз много е бил близо до живота, че всяко животно е имало към него благоразположение — нещо, което в нашия творчески мит и в нашата благодат го имаме при Орфей. Както знаете, всяка живина, от лъва до змията, щом са чуели неговата лира, са отивали при него и той е могъл спокойно да говори с тях. Това е правил и първият човек на персийското Сътворение Гайомарс. Той води тежката борба. Неговият син загива в борбата с принципа на злото, но въпреки всичко, по предсказанията на Ахура Мазда, светът на доброто ще победи.

След като боговете са свършили своята работа, идва профетът, пророкът, който трябва да даде живот и да направи от човека Син Божий. Така Заратустра започва своето призоваване към служението. Заратустра се усамотява и в това усамотение търси обяснение кое е добро и кое лошо. Там при него в огнено кълбо се явява божеството, което Ахура Мазда праща, наречено Баман, и го пита: Защо си в своето Вечно усамотение? Зердушт му отговаря, че иска да получи знание за добро и зло. Тогава Баман го взема и го завежда при трона на Ахура Мазда, за да получи това обяснение. Ахура Мазда му казва: Аз съм Чистотата и Светлината, Доброто и Вечното; Ариман е изкусителят, омразата, злостта. И знай, че злото ще падне! Тогава Заратустра поисква да бъде безсмъртен — вечната съблазън. Ахура Мазда му дава един много странен отговор, много поучителен за всички бързащи пътници. Казва му така: Заратустра, не ти трябва безсмъртието. Ти трябва да умреш, за да вкусиш Възкресението! Виждате ли колко нещо в посвещението трябва да се мине, за да се дойде до онова Дърво на Безсмъртието, за да може достойно да се яде от плода. Ти трябва да умреш, за да вкусиш безсмъртието! Затова ще ти дам едно питие — хаома (хаума) — питието, което ще отвори очите ти да видят зад завесите на смъртното, да видят в Царството на безсмъртието. Ето че в човека е вложена възможността, макар и смъртен, да надниква в запретеното за смъртните.

Хаома (преводът е малко труден) има смисъла, че е питие, което се изцежда от нещо. Намираме го в много религии, но е неизвестно за мнозинството от хората. Изцежда се от нещо и според търсенето на думата идвам до убеждението, че това е имела. Той има качествата до известна степен на конопа, от семето на който се правят много опиати. Така че от подобни треви или дървесини се изцежда това питие, което е от рода на опиатите. А както знаете и в триножника на делфийската пития врят треви, които носят своето упоечно действие. Това е позната теза на тези, които се занимават с езотеричността на религиите.

Зердушт пие от питието и тъй има своето прозрение, и започва своя посветен на Ахура Мазда живот в борба срещу Ариман. Като сътрудник в борбата, той получава всички нравствени и духовни постулати, всички енергии за развитие и спасение на света! Получава свещените закони и един сборник от свещени слова на Ахура Мазда, който сборник се нарича, както казах, Зенд Авеста — Зендското знание, и започва своите проповеди. (Без тревога трябва да кажа, че както е казано в Евангелието пророк в своето селище признат не бива и за него започва същото гонение, но той изпълнява задължението, което получава като посвещение, минава през различни места и свършва това дело със съответното достойнство.)

Някои от тълкувателите, обаче, не намират, че хаома е питие, а че е персонален Божи образ на някоя стихия или на някое божество. Други намират, че и трите неща носи — че е питие, че е образ на божество, че е и растение — и търсят аналогията. В древноиндийската митология тези неща са изразени с едно друго име, което намираме в Ригведа — това е сома. Тя също е питие, но едновременно и персоналност, едновременно и третото лице на тяхната триада: Индра, Агни и Сома. Има и нещо друго — „сома“ на старогръцки не значи нито питие, нито някакво божествено растение, а значи „тяло“, значи „плът“. Оттам са и изразите „соматичен“, „соматични“, т.е. „плътски“. Така че, когато се срещне тази дума, трябва да се уточнява, да се знае дали се касае за третото божество в троицата на индийската митология, дали е тази хаома в персийската религия, или се касае за нашето тяло. За хаомата имаме и в Зенд Авеста, и в някои от другите техни свещени книги доста пояснения, а на един от по-старите техни езици тя се нарича още и „мада“. Така че, когато срещнете тези понятия, които сега нахлуват в различни книжнини, може да имате това предвид.

Така посветеният Заратустра започва своето проповедничество и своето жертвено поведение като съветник на царя; разнася Учението и в един поход срещу туранците той е убит от войните на Аримана, или девите, както са ги наричали те. По този въпрос също искам да имате една конкретност — не всякога, когато се каже „дева“, и особено индийските деви, трябва да се разбира висше божество. Ето че в персийската религия те са чеда на Аримана. Много трябва човек прецизно да отстоява известни изповедания.

Започнатата всемирна борба в трите цикъла се извършва. Идва се до победата — четвъртият цикъл, или четвъртите 3 000 години. Те са вече години, когато настъпва блаженството, вечното блаженство от победата на Ахура Мазда над Аримана и това блаженство можем да го намерим, без да е скъсана нишката, в будизма като т.нар. Нирвана, която не е само блаженство, а е много активно воден живот. Така в този миров цикъл, в четвъртия, се завършва победата. Не е казано, макар да има податки, за апокалипсиса на света. Това до известна степен е спестено.

За Ахура Мазда освен двете имена, които разграничавам, трябва да кажа, че има още двадесет имена кое от кое по-неудобно, кое от кое по-нечисто, но остава си това, което VI — V в. пр. Хр. го поднася на културата и се счита, че е едно име. Нещо друго — тъй като той е Огненосецът, трябва да се знае, че няма нищо общо с древногръцкия Зевс Гръмовержецът; нито с индийския Индра, нито с нашия славянски Перун — не. Той е един Бог на добротата, една миротворност. За него молитвата и мисълта са основни. Но всичко е събрано в свещените книги и в някои, каквато е книгата „Ясна“, са дадени вече какви са сакралните белези на религията на огъня и какво огънят е за изповядващия зороастризма.

Светостта е в Свещения огън и той до такава степен е тачен, че зороастрииците дори не си позволяват да духат огъня с уста, защото дъхът може да оскверни светостта му. Макар че този огън е физическият образ, той е прошението на Ахура Мазда. Огънят за тях е свещен и е тяло вече — Небесното тяло на Ахура Мазда. А Небесните води се считат за негова съпруга, негова невяста, наречена Яшт. Те не си позволяват още нещо: не си позволяват кремация — изгаряне на телата, за да не се омърси огънят; не си позволяват погребение на телата в земята, за да не се омърси земята. Виждате каква йерархия на нравствености и на добродетели! Имат един дом — „дом на мълчаливците“, така ако мога да се изразя, където оставят телата и техните прочути лешояди си свършват работата. Колкото и скръбно да ни изглежда (дали сме в земята или другаде), това е истината. До такава степен пазят чистотата на огъня, че тези неща за тях са табу.

И досега остатъци от това тяхно религиозно битие намираме у парсите в Индия, тъй като нахлуването на мохамеданството през VII в. в Персия слага край на зороастризма. Но религиозното битие и без държави винаги живее. Един добър пример за това е и поведението на българите през време на робството; поведението на евреите, които едва този век можаха да направят държава, но имаха своя религия, и то бих казал, много строга. В храма на зороастрииците има един олтар, в който се извършва всяко свещенодействие и се поддържа огън — вечно и негасимо. Прелива се и това свещено питие хаома, за което говорих. Олтарът им е подвижен, всякъде могат да разпнат шатър и да направят своя обред. Нещо, което в християнството е малко по-строго, затова е нужен антиминс — може да бъде сложен някъде, но без него никога не може да се извърши служение. Тези неща трябва да се познават.

Поддържа се вечно този огън, поднасят се жертвоприношения. Принасян е жертвопринос само масло и мляко, цветя и хляб, но никога кръвни жертви (не като иудаизма, който и досега продължава, а и други религии, с прочутите си курбани, което е нещо страшно). Само безкръвни жертви! Затова са наречени и огнепоклонници и така е позната религията — не толкоз като зороастризъм, отколкото като огнепоклонство. Аз бих я нарекъл дори „религия на живия огън“, макар не толкоз защото огненото начало е в основата `и, а защото тя се избистря от многопоточието на езическите религии и ние я виждаме, ако не в две реки, то все пак в една река с два бряга, доста отдалечена от онзи многопоточен свят на многобожието. Тяхната митология не може да бъде равна на езическата, защото тя има само двама Богове — Бог на доброто и Бог на злото. Те не живеят с тревожната мисъл на древногръцката митология, в която (знаете от пиесата) Антигона приема дори да бъде тя умъртвена, но да не остави тялото на своя брат непогребано. Защото в митологията на гърците, а до известна степен и в нашето християнство, душата не намира покой, ако не бъде погребано тялото. При тях подобен обред няма. Техният задгробен свят е малко по-друг. Двубоят между доброто и злото иска постоянно присъствие в борбата и всичко, което победи, ще живее с Ахура Мазда. Така че случаят с непогребването, мерено с нашата етична норматива или с нашето религиозно изповедание, може да ни изглежда чудовищен поради една загриженост, но те имат свой теологичен поглед върху проблема.

Моралът на зороастризма е много строг и много, много скромен: обич към труда, почит към жената и децата, добри мисли, добри думи, добри дела. В зороастризма всяко лошо дело помага на Ариман. Изкушението се заплаща с равноценна добродетел — добро дело. Например един убит човек срещу сто и четиридесет убити вредни животни и пр.

Най-същественото обаче в тази религия, това е идеята за съвършеното поведение по отношение на лъжата. Могат да понесат безбожие, но не и лъжа. Ето един морален статут, който е страшен и който за зла участ цивилизованите религии, макар и да си го припомнят от едно Старозаветие: Не лъжи! Не лъжесвидетелствай!... — не го живеят, не го прилагат и не го считат за повече от безбожие. Дори полаганата клетва навремето в съда пред Евангелието (а и нашата цяла възрожденска борба е клела своите поборници в Евангелието) никак не ги е освобождавала от това да лъжат. Ужас!

Това е техният морал накратко.

Доктрината на зороастризма оказва влияния, както казах, върху будизма; оставила е резка и в началните векове на християнството в лицето на манихейството от III в. сл. Хр., в което са вмъкнати двете начала. Някъде по-късно го виждаме и в нашето богомилство — една социална борба, но с трагично философско или теологично мислене. А който иска, нека си го хвали! Навремето се пя една възхвална песен на богомилството, изпущайки неговата теологична или, бих казал, метафизична страна като покушение и връщане назад, изнасяйки на преден план само социалното брожение — брожение срещу държавата, брожение срещу религията. А когато се постави въпрос: „Ако сега има едно богомилство, ще го понесете ли?“ — нищо не се каза. Мене не ме интересува социалната сфера, интересува ме дали в градацията на верското битие в неговата метафизична страна има възземане или има връщане. Това е голямата грешка, която богомилството направи, въпреки че за мен то също е една импулсия в Средновековието.

Влияние от дуализма имаме и в Книгата на Йов, имаме и във „Фауст“ от Гьоте. В много други неща този дуализъм е оказал своето влияние и своето въздействие — в гностицизма, който изхожда също от класическата форма на дуализма с неговото космическо състояние, че еманира от себе си еоните, които съставляват Умствено поле, и висше Духовно поле, които образуват в края на краищата божествеността, или плеромата — Божествения свят.

Двубоят, който се води между Светлината и Тъмнината в учението на Зороастър, има аналогия във Вавилонската религия между Мардук — богът на Светлината, и Пиамант — богът на злото. И в Старозаветието, независимо че е монотеистично учение, имате борбата между Иехова и Левиатан. Има го този двубой до известна степен и в християнството — онова изкушение, на което е изведен Христос в пустинята, за да му се предложат трите съблазни.

Ние винаги ще носим една двойнственост, защото слизаме, и ние винаги ще изходим от нея, защото трябва да я победим. Това е човекът! Тази концепция за космичността с нейните сфери е наше битие, защото времето е, чрез което трябва да се осъществим. Победата на Светлината е безспорна и ще бъда доволен, ако поне един лъч от тази Светлина като надежда носим в душата си. Не искам да кажа, че времената са мрачни и че пътят ни е препречен, не! Всеки от нас е един бог в развитие! Всеки от нас може да се пребори със своя Ариман.

До победа!