Индуизъм

Това, което винаги ще ни смущава и пред което винаги ще стоим, е вечният Сфинкс. Пред него ще чакаме да ни зададе въпроса, а той ще чака да отговорим, за да минем в Тива — в отвъдността. Винаги ще има едно „защо“ и винаги ще има едно „как“. Аз мисля, че времето ще стигне да се намери отговор „как“, но никога няма да се намери възможност и протяжността на времето няма да стигне, за да се отговори „защо“.

Религията е идея — учение, обърнато в институция. Никой няма да може да ви даде пълното обяснение защо светът съществува. Ако някой може да намери тази разгадка, мисля, че Нобеловите награди са нищо. Ние винаги ще бъдем пред един Сфинкс и ние всякога сме пред този Сфинкс — защо сме и как. Ще скитаме между вълшебството и ужаса, между изграденото и разрушеното, между омразата и любовта, между невежеството и мъдростта, между заблудата и истината. Това е човекът — сътворен и роден. Сътворен от плът и роден от Дух — Сфинкс. Как да се победим? Как да отгатнем въпросите? Как да не бъдем като Едип — от последствията да не ослепеем? Тайната на Сфинкса може някой да отгатне, но ако минатата река ви доведе в един бряг на невежество, последствията са ослепяване. Винаги ще имаме една майка (дали тя ще бъде Йокаста), винаги ще имаме един син (дали ще бъде Едип) — това е, пред което винаги ще стоим и което винаги ще ни дава както поклона и мистичното вживяване, така и сила нозете ни да изходят пътя.

Имало е Олимп, имало е Индия, имало е Иерусалим... Имало е славянски богове, имало е галски богове, имало е немски богове... Легендите са вечната нишка, от която може, ако дълбочината на прозрението ви позволи, да си извадите бисер. Както, примерно казано, един Вагнер извади и показа на света митичните сили на древния немски народ или както Упанишадите, Пураните, Ведите извеждат до нашето съзнание и зрение духовния път на древните индийци. Пред този вечен Сфинкс сме и сега.

Искам да прочета само един ред от Упанишадите, който се счита за квинтесенцията на апокалиптичната мъдрост на древните индийци. Това е концентратът на целия епос на древна Индия и то във философския му и чисто духовен религиозен смисъл. Много скромничко, в един ред само, е казана цялата тайна: ТО е Истината. Светът е илюзия. Душата не е нищо друго, освен ТО. В тези същите Упанишади техният, бих казал, причастен стих е: Води ме от нереалното към реалното! За нас винаги ще остане реално това, което осезаемо можем да докоснем — това, което е развълнувало нашите чувства, нашите мисли, но за вътрешното просветление инобитието (нереалното) е реално, защото другото, както казват те, е една илюзия.

Във всичката тази развихрена страст на епоса в древна Индия ще намерим един живителен сок, който храни Дървото на Знанието; ще намерим един разлистен клон, който дава душевна удовлетвореност, и един зрял плод, който дава причастието на религиозното съзнание и принадлежност на човека. Там е мъдростта, там е вярата, там е и практичното приложение.

Няма религия, която да няма своята метафизичност и своята мъдрост. Няма религия, която да не живее чрез вярата. Няма религия, която да няма и своето Сътворение — удовлетворяващо, но никога не и достатъчно вярното. „Защо?“ — това е въпросът. Когато се постави и въпросът „Как?“, чрез него се дава обяснение за Сътворението, защото Сътворението започва от неизвестното, а на нас ни се поставя известното.

В индуизма бог Брахма (или Брама — различни са формите на произношението) е Сътворител, но е Сътворител след като излиза от яйцето, в което е вложен огънят на Неизвестното. (Значи имаме някакъв Предшественик, на Който не можем да дадем наименование! Затова те имат „Нищото, от Което е всичко“ — Безпричинната Причина, която става причинност на света на видимото и на нашето присъствие.) Излиза Той от яйцето и проявява качества за сътворителство: разделя яйцето на Земя и Небе, създава първите предпоставки да се изземе материал от една физическа вибрация и от една духовна субстанция. Предшественикът обаче винаги ще остане неизвестен за хората — това е вечното „защо“.

Самият Брахма, в своето вътрешно съсредоточаване (изрично е казано в техния митологичен, философски аспект), от най-чистата си материя (нека си припомним градацията на телата, които носим) извежда съпругата си — богинята на мъдростта Сарасвати. (Тази фигура на митологията, този процес на раждането много добре го знаете от гръцката митология. Откъде е изведена Атина Палада, богинята на мъдростта? От главата на Зевс! Виждате как не се къса нишката на религиите, нанизани в огърлието на Божественото Сътворение, а кога ще сложите в това огърлие златната бисерност, е въпрос на еволюция.) И започва сътворението на другите явления и съставки на битието (не на инобитието). Брахма съсредоточава в огнената сила на това яйце семето, от което изхожда цялото човечество. (Семето е първичен елемент и тяхното Божество, техният Сфинкс, ако мога така да се изразя, е от мъжки род. Сфинксът на гръцката митология обаче е в женски образ и с крила. Оттук може да се помисли защо култът към фалоса е в гръцката митология.)

Излизайки със своята бъдеща съпруга, Брахма в своята любов към нея, в тревогата си да не загуби мъдростта — Сарасвати, възжелава да си сложи още три лица, за да я вижда всякога. Иска наляво когато е, да я вижда; надясно когато е, да я вижда; зад него когато е... Имаме ли толкоз лица, колкото са и посоките? Имаме. (Тези, които имат познания в езотеризма, знаят, че в света на причинността няма едноликост, няма еднопосочност — там всичко е едно и едното е всичко!) И когато имаме толкоз образи, мъдростта няма да ни избяга, а докато имаме само един образ, тя наистина е трудно уловима.

Всички тези сказания, тези епичности съставляват индийската литература, индийската култура и философия в т.нар. Веди. Веди буквално преведено значи „знание“, „наука“ — знание, родено от Сарасвати. Нашата родина също не е лишена от своята Веда. Спорен е въпросът в кабинетите, но ние също имаме Веда Словена (или Веда Славяна). И не е смело, ако кажа, че обитават индийски божества тук, включени в българската Веда Славяна. Така се създава основата, бих казал полето, в което впоследствие философи, мислители, религиозни учители са извеждали и моделирали различни формации на религиозно, философско и общокултурно битие на индийския народ. Така се стига до индуизма.

Трябва обаче да се каже за самото понятие“индус“, че изначало не е било знак за религиозна присъственост. Много по-късно вече то става израз на религиозно съзнание, а не на народност и дори самият Неру протестира срещу тази аналогия от страна на европейските мислители. Самата дума „хинду“, „индус“ много рядко се открива в древната литература и е иззета от едно тантрическо произведение, в което има заклинателни и магически разпоредби. Там тя обаче означава народ, но не и религиозно убеждение. Много по-късно, чак в Упанишадите, „индус“ е определено като религиозно изповедание. А Упанишадите са сумирани, преработени, преценени едва към VIII в. пр. Хр., докато Ведите имат своето рождено битие като културни паметници (спорно, но все пак датирано) хилядолетие и половина пр. Хр.

Разбира се, тогава тази религиозност се е изразявала в един друг термин — „аря-дхарма“. Имаме отделно „дхарма“, което във всички случаи значи съвместимост в действията (съвместно действие), но повече е било знак на етическо поведение, а не на религиозно почитание.

Ние много често смесваме етическото поведение с нерелигиозното и в такъв случай трудно разграничаваме, че религиозният не прави неетични поведения. Това не бива да се смесва. И вижте те как са детерминирали, как са определили едно такова понятие за етичност като религиозен термин — аря-дхарма. Така бавно хилядилетията са вземали участие в това изграждане на религиозното съзнание. Ето защо Индуизмът е многолик и толкоз много различни обредности като израз на поведение, на почитание към божествата (а те не са едно) ще видим в него. В този израз на почитание като обред различните техни формации (конфесии) дори са си противоречали едни на други. Но една такава аморфност на многоличието не е внасяла разделяне, макар и по различен начин да са отдавали почитанието на божествата.

Така че този спор — дали „индус“ е народностно или верско понятие, е ненужен сега, тъй като индуизмът вече съществува като изповедна религия на индиеца и тя е изведена най-вече от техните Пурани.

Всяка една от тези религии, които съществуват, има своето утвърдено вече историческо битие и владее обществата. Специално индуизмът има една основна мисъл и тя е, бих казал, в едно равнение с онова златно правило, което всички религии са проповядвали: Живей и остави другия да живее. Знаете, че Христос е казал: Не правете на другите това, което не искате на вас да направят. Така в характеристиката на индуизма може да се каже, че стои повече моралното правило, което е етика, отколкото религиозното поклонение, което е вярност към Божеството. Трябва да се правят тези разлики!

Само религията, в нейните цялостни духовни ценности, не може да остарява. Тя може да остарее в нейната приложност — етичната `и страна, но в нейната ценностна система — никога. Защото там дадените, като морални постулати и като метафизически ценности, неща не са изведени от мисловната дарба на даден творител, а от вдъхновението или от онова наитие, което Духовният Баща отпраща на известен свой вестител тук. Тези вестители дават тайни, които са въпрос на откровение, и тогава стълбицата и йерархията на познанието безспорно е много голяма.

В този смисъл самият махатма Ганди, давайки преценка на тези свещени книги и най-вече на изповеданието индуизъм, казва, че най-същественото в него, това е проблемът за истината, неуморният устрем за истина. Той дори го нарича религия на истината.

Религия на истината ...

Има общества, които в по-късните векове на нашето време бяха сложили като емблема на своето изповедание и на своето живеене в областта на Верските учения един надпис: Няма религия по-горе от истината. Значи виждаме не онова, което е прокламирано още в древността: Познай себе си, а нещо друго — поставя се една духовна ценност, към която трябва да се устремим, която трябва да стои над всичко и затова Ганди нарича индуизма „религия на истината“. Може би тази многоликост на индуизма имаше нужда от един централен, гръбначен стълб на социално и духовно съприкосновение и страх от разливане и губене на ценности. За индуизма — казва той — по-вероятно е някой да каже, че не вярва, отколкото да не приеме истината. Представете си каква разлика прави от това, че може да приеме едно безбожие, но не може да приеме една неистина! Заради истината — беше казал — мога да се откажа от вярата. И ако направим една аналогия с оная велика тайна, която Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът — ще видите, че логиката е неумолимо вярна. Онзи, който не е влязъл в Пътя, и онзи, който не е стигнал до Истината, не може да направи Живот. Може да е предизвикателство, но аз казвам, че хората съществуват, още не живеят — живее само Бог!

Ведите са основната тъкан, от която се извеждат послешните религиозни формации на индийската религиозна мисъл и изповедание. Там са дадени и ритуалите, и жертвоприношенията, и пенията, и химните, като всяка от тези Веди различни неща дава и по различен начин мотивира поведението на човека. Всичко от Ведите, разпръснало се във вековете, се акумулира от една система, наречена Веданта, върху която и Вивекананда работи на европейския континент.

Религията е единствената, която изправя човека пред тайната на живота. В нея са поставени въпросите „защо“ и „как“, както казахме, и точно пред тази неизбежност Сътворителят — този вечен у нас посветен, извиква в своето безсилие: О, вяра, дай ми увереност! Безсилие е имало, но то никога не е побеждавало Бог. Тук има съмнение, ще кажем. Не! Тук има признание — Дай ми увереност! Не може човекът да мине всичко. Вечният Сфинкс...

Една от песните на тези Веди — „Песен на Творението“, която тълкувателите наричат и „Песен на Незнайния Бог“ (не от тези поименници, които индийската хроника дава на боговете, като почнете от Брахма, Вишну, Шива, Кришна, Индра и пр.), е отправена към оная неизвестност, която индийската философия нарича „Нищото, от Което е всичко“. Затуй е и наречена „Песен на Незнайния Бог“. Тези от вас, които добре познават Евангелието, ще си спомнят, че ап. Павел, когато е в Атина и държи своите религиозни проповеди пред атиняните, пее една възхвална песен на онзи бог, който в техния Пантеон носи надписа „Незнайният Бог“. Той пее на Него възхвала: Вие си имате Зевс, вие си имате Атина, Вие си имате Марс, вие си имате еди какво си... Но тук имате един Бог — Незнайният Бог — за Него аз ви говоря! И така извежда тайната за присъствието на Иисуса Христа, Който след това става и техен духовен живот. Тук, в тази песен, изрично е казано за Сътворението: Не е имало тогава нито несъществуващо, нито съществуващо. Във всеки стих на книга Битие и във всички религии, които не могат да минат без Сътворението, стои идеята за Незнайния, за Неопределения. Затова е казано: Не е имало тогава нито несъществуващо, нито съществуващо. Не е имало нито въздух, нито небе. Не е имало смърт.

В християнството смъртта се явява след грехопадението. В митологичната индуска религия няма подобно нещо, няма идеята за грехопадението. В такъв случай смъртта си идва като последица на явленията на феноменалния свят, а не на ноуменния. В този процес се явява първо желанието на Незнайния, след това първичното семе и зародиша на Духа и от тази заченка започва светът на боговете и светът на явленията. Тези, които познават схемата на телата, знаят, че светът на явленията идва от света на желанията — Астралният свят.

Богинята, съпруга на Брахма, Сарасвати прекарва в усамотение, за да се родят останалите деца или да се сложи началото на света. Тя създава света на боговете на мъдростта и чистотата — сурите и девите. А от подкръстието, от бедрата на Брахма се раждат злите сили — асурите, т.е. нашето тяло. Тук трябва да отбележим, че в генезиса на юдейството, а след това и на християнството, Бог не създава злата персоналност. Тя не изхожда от неговите по-нисши съставки и няма наименованието на зъл дух. Докато в индуизма злата персоналност изхожда от по-нисшите съставки на Брама и следователно крилата и силите на Сарасвати ще победят!

И тук е много по-лесно да се даде отговор и на въпроса за изкуплението — нещо, което също така не стои в тяхната нравствена повеля и в тяхното доктринерско развитие. Нямат доктрината на изкуплението. Защо? Защото е сложена под друг надслов — прераждане. Индуизмът в цялост приема закона за прераждането. Тогава изкупителят е учител. Той е, който може да ви каже „как“, за да търсите отговор „защо“.

Както вече казах, самият Брахма има четири глави. Как могат те да бъдат интерпретирани? Имаме ли ги, носи ли ги всеки човек — безспорно! Тя може да бъде дори една и да има всички посоки, според това в кое поле на будност се намира човекът. И тук авторите на Ведите са ни дали една илюстрация, че Брахма в пожеланието си да бъде с мъдростта има глава отляво, отдясно и т.н., но всъщност това е космическа даденост. Човекът в своята физика има илюстрация за едноличие, но в своята извънфизическа същност той е всевиждащ! И оттук е сложена атрибутността на Бога, че е всевиждащ и всезнаещ. И в атомистичната теория на Демокрит се казва, че човек е направен от атоми, но душата му има един по-специален атом и той е кръгъл — нямаме посоки! Значи може да вижда навсякъде.

Всяка от главите, които има Брахма, изсипва, дава своите сказания и създава по една от четирите Веди.

С източната си уста той сътворява Ригведата, която е религиозните химни, изповеданията и т.н. Ригведа се счита за най-стария паметник от книжнината на Индия, на Ведите. Там могат да се намерят тези обръщения, тези молитвености, които човекът трябва да извършва, за да има своя пряк контакт с божеството.

От северната уста е Самаведата, в която са само песни и текстове.

С южната си глава Брахма създава Яджурведата. Тя е молитвеността, правилата на жертвата и други правила, които включва като жертвени формули. Когато ще говорим върху юдаизма, ще видим, че принасянето на жертвата е може би един от най-тайнствените моменти. Той е съпроводен, както и сега, когато имате някои обреди за големите празници, със съответна формула — животното се принася в жертва, със съответната формула. Разбира се, това доста е изтрито, но то не е било без значение, формулата ще осмисли предназначението, а не както в юдаизма е казано, че добичето, което трябва да приложите в жертва, не бива да има недъг. Това е другата страна, това пак е етична страна. Недостатъкът не бива да бъде даван на Бога, защото това е евтино откупване.

Със западната уста Брахма създава Атхарваведата. Това е един сборник с магически, заклинателни правила, който има принос във всички народи и във всички магии. Дали ще я нарекат французите черна магия, дали други народи ще я нарекат другояче — съществува. Има заклинателни формули и Църквата — и сега има свои молитви срещу бесове, срещу беди, срещу каквито и бедствия да дойдат.

Виждате как всяка от Ведите е една жива потребност за всяка глава, за всяка уста. А тя е какво — целостта на нашето живеене. Не може без песен, не може без молитва, не може без божественост, не може без реалност. Реалността, в края на краищата, е едно магично присъствие на нашата иреалност в реалността. Тогава можем да кажем, че сме омагьосани от един път на съвършенство; не се съзнаваме в цялост като богове и блуждаем в маята, както те казват, т.е. в илюзията.

От всичката тази литература, от целия този епос впоследствие философите, църковните апологети, вярващите учители, водещите духовници, а след това и самите Упанишади извеждат своята теология.

Но странното за индуизма не е само това, което ви казвам. Той извежда също така още две божества, които имат свой самостоятелен живот; които имат свое сътворително дело за Небето и Земята и за всички явления и сили, които сътворяват света и управляват. Това е голямото в тази религия. И тук вече идва Вишну. И цялата религиозна мисъл на древна Индия, изведена от тези духовни книги под водителството на бог Вишну, създава вишнуизма. Индуизмът има два клона (не брамански) — вишнуизъм и шиваизъм. Другото божество — бог на разрушението и обновлението — Шива, също има своята сътворителна сила; също води своите големи битки с асурите, със злите духове за освобождението на божествата и на човека, и побеждава. Побеждават той и неговата съпруга. (Аз мисля, че не се касае за обикновена жена, а за поведение, което ражда свои дъщери и синове. Жената е законът, или принципът на любовта, тя е утробността, която виждаме при него, защото той трябва да претвори Космоса. Така че жена му Парвати е стимулът, утробата, чрез която трябва да се изяви той — Сътворителят на Космоса и на човека.)

Забележете, трите божества са в основата на тяхната култура, на индийската не митология, а религия — защото под митология в съзнанието на „културния“ човек стоят смешките, забавленията... Не! Разберете, митологиите не са забавления, а промит негатив на религиозното битие в историята на човечеството! И всеки може там да се види. Те носят обаче една морална ценност — да дадат свобода, да освободят човека и битието му. Човекът може да бъде освободен от веригата, но душата му трябва да бъде освободена от неверието!

Така и Вишну върши своите неща — преобразява се, побеждава, предупреден е от великия Бог (чието име никой не знае), че ще има потоп, да вземе съхранителни мерки. И както на Ной е казано, така и той си прави ковчег, в който слага по един чифт от живителните твари и посевни семена на Земята, за да опази както човешкия, така и природния път. Той се преобразява, както всички индийски божества в — свиня, в какво ли не, само и само да победи врага си; само и само да освободи човечеството от асурите, от злите духове. Така например, асурът Хиранякашипу се опълчил срещу боговете и те се обърнали към Вишну, който в образа на лъв се сражава и го сразява с „хвърлячен диск“ — соларните функции при чакрите; оттук е човекът-лъв — божество, на което оръжието са чакрите като негов постоянен атрибут. Вишну взема всички грижи за спасение на човечеството.

Той също така взема участие в изготвянето на безсмъртното питие амрита (което виждаме и при гръцките богове — пият нектар), за чието приготовление трябва цялата планина Мандара да се обвърже с голямата змия Васуки, да бият Млечното море, за да се направи безсмъртното питие. А когато опасността е налице — змията пуска своята отрова — тогава Вишну вика на помощ Шива и той също взема участие в това сътворение, в приготвянето на безсмъртното питие като изпива отровата. Значи светът, за да стане безсмъртен, някой трябва да погълне, да абсорбира, да нихилира отровата. Това е много съществено, когато сами за себе си искаме да приготвим безсмъртие. Коя е отровата — всеки сам по себе си нощем може да си я отчете.

В троицата на индийската религиозна и философска култура на първо място е Брахма. Другите две божества от тримуртието са Шива и Вишну. Шива, както и Вишну, винаги се свързва и с други божества. Вишну е свързан с Кришна, който, както сочи Бхагават гита, е осмата му аватара. Шива е свързан с Индра — този бог на бурите. Шива е свързан и с Дионисий. (Тези неща са подсказани в нашата Веда Словена.) Свързан е като божество в своето действие — рушител и обновител, какъвто е и Дионисий. Може би само Ницше можа така да го изведе от прахоляците на европейската мисъл, където е считан за пияница, което съвсем не е вярно. Така го поднесоха: Бакхус — веселие. Да, той е придружен от сатирите, пеещите козли, както и Шива, но аз мисля, че това са нашите мисли, нашите чувства — нашите козли. И двамата са богове на разрушението и възстановяването. Това е голямото и това е вечното. Няма свят, който да не се разрушава, и няма свят, който да не се възобновява. Християнството го повтаря в много особена градация, с много елегантност и много повече дълбочина — Христос умира, Христос възкръсва, Христос се възнася! Правете тези паралели, за да видите, че никога не се е късала нишката на религиозното битие. И най-вече постоянството — религиите се градират, но никоя не чезне! От всяка е взето онова, което след това ще даде новото дърво, ще даде новите плодове. Какво е странното още при Шива? В Индия, в пещерата Елефант има статуя на Шива с три глави. Средната глава е по-висока и това е именно Шива-Пазителят. Отляво е Шива-Разрушителят с вечното око (третото око), който всичко знае и вижда. Това е доста зловещ образ — със стиснати уста, защото руши, а в косите му са вплетени змии. Отдясно е Шива-Създателят, Обновителят, Живителят, който напомня жена — с меки контури, с предразположение и благост. Но тази статуя е с четири ръце, а с три глави. Тук са вложени вечните символи.

В едната ръка Шива държи кобра — змията, а тя е символ на мъдростта. Тези, които познават учението на офистите, знаят, че това е така. Онези, които познават другата страница — религиозното изповедание на индийците, знаят, че това е Кундалини. Змията е символ на мъдростта и в същото време — символ на прераждането. В есенните дни тя заспива, а напролет се явява с нова кожа и който е наблюдавал, знае, че старата `и кожа остава там, където е спала.

В другата ръка Шива държи огледало. Това е Шива-Създателят. Виждате се, оглеждате се... Няма нищо странно в това, когато се видите, да създавате и ще си спомните какво говорих за Нарцис — себевлюбването. Себевлюбеният в какво се вижда? Тогава казахме — във водата, тук е сложено огледалото. Създателят...

В третата ръка Шива държи броеница — символ на обединението на човечеството. Какво ще нанижем е въпрос на лично битие и на достойност в поведението, защото човек може да притежава голяма интелигентност, но ако му липсва достойнство, интелигентността може да бъде опорочена. Интелигентността не може да оправдае недостойнството, но достойнството може да постави висота на интелигентността. Това е символът на обединеното човечество. Той е много потребен във времена на размирности, за да знаем как да отбием недоволствата в душата, която имаме, или в душата, която зрим вън от нас.

Четвъртата ръка държи зрял лимон, чиито семена символизират атомичността на Вселената, тя е легнала в основата на гръцката система на Демокрит. Така че, когато Неру с доста остър тон казва за еладците, че са взели всичко от Индия — има нещо вярно в това.

Това е Шива. Шива-Създателят се означава с триъгълник с върха нагоре. Шива-Разрушителят — с триъгълник с върха надолу. Шива-Пазителят се означава с два триъгълника, образуващи шестоъгълна звезда.

Шестоъгълната звезда е знакът на мъдростта на Соломон. Ето, това е много важно! Тогава бихме се попитали дали Соломон не го е взел пак от индийците. Но нека не го унижаваме толкоз, защото ако той е бил един от ония, които са имали тези знания, защо като прероден преди 2900 години да не е негово. Но това са знаци.

Това са трите божества, които съставляват тяхната тримуртия, тяхното триличие. Тук обаче има нещо много странно. Това триличие не е оная омоусия (единосъщие) на християнството, и затова може да се каже, че индуизмът е един ограничен политеизъм или, да използваме другата дума, хенотеизъм. При хенотеизма имаме многобожност, но всички богове имат еднакви свойства — всички са творци, всички са еди-какво си, което е много, бих казал, занемарено религиозно виждане. Няма оная единосъщност, както християнството говори за своята Троица Единосъщная. В Старозаветието няма триличност; в мохамеданизма — също; в будизма — също. В индуизма има един хенотеизъм. Макар всяко божество поотделно да е нещо, все пак всички имат и по едно общо свойство и затова индуизмът е единство в многобожието или, както е в материализма, единство в мнозинството и мнозинство в единството.

Двете божества — Шива и Вишну — стават начални, изходни, изворни сили за съставянето на две различни религиозни изповедания — вишнуизма и шиваизма. Всяко поотделно си има особености както в своята метафизичност, така и в своята обредност. Известно време са акумулирани от един брамизъм (браманизъм), но всяко поотделно запазва своя лик, върви по свой личен път, има свои изповедници и свои спорове. И двете изземват много, като мотивация на своето изповедание, от Пураните, в които са изведени правила, мъдрости, определени поведения и нравствени повели. И двете имат специални ритуали към божеството си — доста диференцирани, макар да изхождат от един и същи извор.

Фактически бихме ги илюстрирали — Ведите, Пураните, Упанишадите — като една обща река, която се излива, но накрая, когато стига океана на живота, пуща своите ръкави, започва своето разделяне. Най-чисто е съхранена традицията в Упанишадите. Те са един от големите периоди с много съхранени тайни на минала Индия, но все пак много прецизно са работени от най-големите техни мислители като Шанкария (Шанкара, Шанкарачария) и впоследствие, в миналия век на нашия континент работи Вивекананда. Разбира се, голяма храна за тях е и самата Бхагавад гита.

Шиваизмът е запазил из вековете си едни от най-показните обреди. И тези повеления ги има — с различни бои се мажат, различни украси си слагат, непременно трябва да бъдат с ленени дрехи. Когато се говори за египетската религия или за християнството, трябва да знаете, че ленената дреха е задължителна за свещенослужителите и в древността всички жреци са носели само ленени дрехи като съхранител на светостта.

Този същият Шива го виждаме не само преобразен в различни животни, чрез които влиза в борба с асурите, но го виждаме дори и като дърво. Това е дендролатрията. От нея — към зооморфизма, към антропоморфизма, въобще през всичката метаморфоза, в която може да се покаже (защото такъв е и) светът. Светът започва от Нищото и минава през всичките природни царства. Явно е, че един Шива не може да не премине през всичко — какъв бог е тогава! И така, минавайки през всичко, той фактически създава космогонията. И тук древните гърци добре казват: Човекът е микрокосмос. Минали ли сме през всичко? Да. Шива е минал, минал е Вишну, и ние сме минали. Ето защо го виждаме във всички тези полета.

Колкото до обредите, вие сте виждали по телевизията как играят, как танцуват, но все пак има танци, които не си позволяват. Неща, които нарушават свещеността на деня, също не си позволяват. Храна, която нарушава или дава други гуни (други стихийни сили) също не си позволяват. По този начин те центрират и поведение за съвършенство като прилагат и закони за морално поведение. Няма религия без морално законодателство. Не само като социална потреба, а като извеждане към другите царства, както е казано и в християнството — Царството Небесно. В цялата индуистка религия горе живеят сурите и девите, долу живеят злите сили и човеците. И тук, както и във всички други религии, с изключение на монотеизма, човекът е долу. Само Христос му обеща път към Царството Небесно!

Във всичката тази домостроителност, която индуизмът манифестира, стои едно понятие, наречено „атман“. Никой не може да даде пълно обяснение какво значи атман. Превеждаме го условно „сам“ (дори и на английски е „self“), т.е. оная върховна Душа, от която се излива всичко. Както аз казвам, това е изворът на Несвършека. Грижата за нея не може да бъде грижа на човешкото мислене, но правила да я демонстрираме са дали книгите на откровението. Те подпомагат човека, за да се изрази, да се осъществи като атмичност.

Индийските философи от своя страна, които също така трябва да дадат храна на събратята си, а и на човечеството, са изработили от тези духовни книги свои философски системи, изразени в шест форми или шест доктрини. Една от тези шест доктрини е йога, която пък има свои още осем поделения и която за мен не е религия, а е формула за развитие. Но последните изследователи, макар и трудно да изрекат думата, макар и още в древността да има подобна тенденция, намират, че йога е форма на насилие над нашето съзнание, а не на победа чрез съзнание. Това е много интересен проблем. И тези, които искат да се занимават, могат да поразровят и да видят това нещо. Чрез потискане свобода се получава временно! Свободата, като потребност на Дух, не бива да изхвърли материята, защото в теорията за Целостта, материята трябва да бъде обожествена. Но това е предмет не на дискусии, а на изследвания. И така, от всичката тази богата жътва на духа, или тази обилност на духовни плодове, те са могли да аранжират в шест системи цялостното мислене, душевната откровеност, духовната цялост на един народ, от който за радост има какво да се научи, особено от Упанишадите. Модерното време прави своите поклонения на много от техните форми на изповедание. Това е проблем на личен душевен свят, който може да бъде удовлетворен или не може да бъде удовлетворен.

Има нещо, което Европа изживя. То беше през 60-те години, когато хипитата живееха в голяма тревожност по отношение празнотата на Западния живот, липсата на духовни олтари и тръгнаха към Индия — боси, със скъсани нарочно дрехи, което е явно погрешно схващане на системата. Мислеха, че като отидат в Индия, колкото по-бедни се покажат (или колкото по-неглижирани), толкоз Индия по ще им изсипе ценностите си. Трябва да ви уверя, че се върнаха по-дрипави в душите си, отколкото в дрехите си.

Духовните ценности нямат сменност, но човечеството има развитие. Има развитие! Има един свой градомер и това развитие, ако не вибрира и не може да направи афинитетност с оная обилност, която е дадена, безспорно ще се върне така, както се върнаха хипитата. Първом търсете в себе си Царството Небесно — както е казал Христос — и тогава всичко друго. А за Царството Небесно се влиза през тесните врати.

Искам с пожелание да привърша: всеки да поеме за себе си пътя по тясната пътека до новото царство на Мъдрост и духовно просветление!

Въпрос: Бихте ли казали нещо за връзката между Шива в неговия аспект на Изкупителя, който изпива отровата, и Агни Йога, която сега стои като една нова религия?

Отговор: Агни Йога не е нова религия и Агни не е ново божество. Агни предшества трите основни божества, които изповядват индийците. Така че Индра, Агни и Варуна са божества, които са съществували преди тримуртието. Ако сега се извежда Агни Йога като религия, това не е вярно. Агни Йога е правила за живеене и тя е дадена не като религия, а като поведение, което трябва да отвори пътя на нова религия. И аз мисля, че обществото, което я прокламира като настолна книга за тези, които изповядват това бъдеще, много ясно каза, че тя е правило за подготовка. Това е. А че огънят обединява, това е безспорен факт. Огънят във всички религии е сложен и дори е наречен „огън непояждащ“ — има го. В основата на всяко битие — лично, религиозно, социално — стои огънят и точно този огън Прометей открадна, за да спасява човека.

Въпрос: Вие споменахте за религията, че не остарява като нравствени ценности, но има промяна в нейната приложимост. Освен това споменахте за Сфинкса, който стои пред всеки от нас всеки ден. Може ли да ги свържете?

Отговор: Религията, т.е. нравствените ценности не остаряват. Промени стават. Вземете например Старозаветието — като правило за социално поведение и действие срещу иностранника, Мойсей казва: Око за око, зъб за зъб. Това е едно жестоко правило, което като социална потреба за утвърждаване на дадена етническа група исторически е било нужно. Но когато идва Христос, Той казва категорично: Аз ви казвам не „око за око, зъб за зъб“ — ако някой ви удари от едната страна, дайте другата; обичайте враговете си! Ето как излиза от употреба едно правило, внушено, завоалирано като религиозна потреба. Едно правило за социална дейност, което излиза извън пределите на религията, дори е доста непочтено, казано открито. Така че трябва да бъде изхвърлено и Христос с един само жест го маха от употреба, защото то е наистина много жестоко, въпреки че е спазвано.

Касателно Сфинкса — винаги. Това е вярно, пред себе си винаги ще имаме един Сфинкс и той ще бъде „защо“ — „защо светът се е родил такъв“. И християните в много отношения се питат защо има зло, след като Христос проповядва добро, любов; след като казва да простите на врага си. И пред най-добрия, най-много страдал, ще стои въпросът „защо“, но ако той познава другата страна на битието — че на дъното е той, не Бог — тогава въпросът ще бъде решен. И тук е това, което казах: „как“, но не и „защо“ още. Вижте, протяжността на времето ще му отговори „как“, но едва ли ще му стигне да каже „защо“. Тайната си остава недемонстрирано изповядана и това е доброто.

И това е доброто…

Въпрос: При добиването на амритата асурите са много симпатични като персонификация, а позитивната триада — главно Шива, по един не особено честен начин си връща амритата, след като асурите са я откраднали.

И второ, някъде имаме на преден план чист монотеизъм, някъде имаме хенотеистични богове. Това означава ли, че на даден етап от развитието на човека и човечеството в структурата на света настъпват промени или просто на преден план се изтъкват движещите сили, които са основни?

Отговор: Касателно асурите и тяхното поведение — не всичко, каквото е казано и каквото са вършели тези божества (не самият Бог — трябва да сме наясно по този въпрос) е в реда на една хармония, каквато ние оценяме от настоящето си морално поведение. Това е така. Титаните също са взели участие в борбата за свалянето на Кронос и там има същата непочтеност. Понеже можем да кажем, че на гърците с тяхното „Timeo danaos et dona ferentes“ — „Боя се от данайците дори когато правят подаръци“ — им лежи това поведение, ги оправдаваме, а за индийците, на които сме счели, че поведението е по-почтено, няма прошка. Не! Метаморфозата на доброто в исторически аспект трябва да приемаме като възможност. Тъй като божествата Вишну и Шива могат да се преобразяват, а асурите не могат, за нас непочтеността, за която казвате, излиза на преден план. Но тя е качество и в този смисъл казах, че една интелигентност при липса на достойнство е нищо, нали? Трябва да имаме предвид това.

За монотеизма и хенотеизма — не толкова са различни структури във Вселената, колкото еволюция с възможности за йерархия на дадени народи. Всеки народ или дадени етнически групи в цялост имат известна йерархическа готовност да приемат едно учение. Ако се върнем дълбоко в тотемистичния свят, ще видим един монотеизъм. И аз миналия път подхвърлих тази идея, но това е въпрос вече на по-цялостно изследване. На дъното лежи един монотеизъм и то е логично. Защо? Защото човекът, който като егоцентризъм иска да се освободи от стадното чувство, непременно, непременно ще иска да бъде единичен. Затуй егоцентризмът е потребност за освобождаване от стадността и в такъв смисъл можем да кажем, че като йерархия дадени религии идват исторически тогава, когато някой е узрял за тяхното изповядване. Защото и сега, в този свят, сме свидетели, ако щете, и на тотемизъм още!

Въпрос: Вие ни учите да виждаме единството и различията в йерархиите на древните религии. За какво това виждане на единство и различие в древността може да помогне на съвременния човек?

Отговор: Първом, да не осъжда, че ония са били по-невежи от нас. Това е много важно. Всеки се изказва с една категоричност за митологиите, като че ли това са били някакви, както в обикновения израз, патагонци. Не е вярно. Ако трябва откровено да кажа, има моменти в тяхното религиозно изповедание много по-високи от битието на нашия цивилизован европеец. Много! Ами вземете само отцедадената мъдрост, с която са поднасяли тези неща. Първом, това не се дава от мисълта, това се дава от интуицията. Колко Европа може да се похвали с родени Учители? Може да се похвали с философи, но не може да се похвали с нито един Учител! И колкото и опростено да изглежда тяхното митическо съзнание, трябва да ви кажа, че в същината си стои по-горе от европейския разсъдък. Но тъй като трябва да се изживеят известни явления, за да се създаде пластичност в нашия мисловен процес, ще минем и през това. Вземете колко голяма част от мистичната, от сакралната страна на религиозното изповедание е отпаднала с оглед на практичния ум. Ами че една голяма част от модерните учения са един практичен ум, но не и една сакрална религия. И в такъв смисъл трябва да се схваща това единство или този преход, за да може човек да види какво невъобразимо въображение е имал древният! Дори обвинението, че това е въображение на човека, е по-достойно, отколкото да ходим с налъми в мисленето. Това е въображение — да създадеш една схема от божества. Ние как се възхищаваме на едно литературно творчество, когато е обемно във въображението си, образно в силата си и мъдро! Така е и с религиозното съзнание. Това е обемност. Това е необозрима зримост! Ето в този смисъл трябва да се гледат тези неща.

Въпрос: Какво е мястото на волята при упражняването на йога и религиите?

Отговор: Ако говорим за чисто психологическия елемент воля, мястото на волята не е от най-необходимите. Колкото и човек да прави упражнения с волята си, няма да надвие порока. Убедеността като всезнание може да го съблече. И има един много интересен пример от социолога Луи Куне. Той казва така: Пред вас има една пропаст, има една греда над пропастта. Бихте ли я минали и с каква сила бихте я минали — с волята или с въображението си? Отговорът е много лесен: Само с въображението. Волята не може да мине пропасти, защото тя е елемент, който може да се колебае в съмнение, а въображението е необозримо, за да бъде контролирано. В такъв смисъл, ако говорим за тази воля. Ако говорим за Всемирната воля, тя е вече нещо друго. Тя е творческа сила в разредността на космическите пластове на различните полета. Това имам предвид. А в религията, безспорно, същите неща могат да се приведат. Колкото и да насилвате съзнанието си чрез волята, ако вие интуитивно не приемете едно изповедание, ако щете най-елементарния акт на действие в ритуалите — постенето, трябва да ви кажа, че измъчването чрез воля да постите няма да стане. Но убедеността може да ви накара и няма да има смут в душата ви, нито чувство за глад.

Въпрос: Велики аскети, в това число Христос, са се обръщали към йога с цел усвояване на магични сили и власт над други реалности. Какво е отношението в този аспект между йога и религия?

Отговор: Трябва да кажа най-напред, че йога не е религия. Това трябва да се разберем. Тя е метод за подготовка и сама за себе си тя няма йогически олтар, а си има упражнения. Известни упражнения не са присъщи само на йогите. Те са присъщи на всички религиозни общности от най-тотемното време. Жрецът е трябвало да бъде посветен, той трябва да има помазването, което се извършва над него. Той трябва да бъде пригоден за жертвоприноса, който трябва да направи. Магични сили идват не от упражненията само, а идват от белега, с който те са изпратени. На Христос не е била нужна магична сила. Ако на Иисус е била нужна, на Христос — не. Направете тази разлика. Иисус е физическото лице, както всички ние. И всеки като си прави упражненията, няма да получи така магнетичните сили и хайде — да прави каквото си иска. Не! (Защото екстрасенсите и те са същите.) Но минаването през известни упражнения (аскезата, както се казва) е задължително, за да няма във вашата подготовка нито една клетка, която да се съпротиви на най-висшето, което трябва един Учител да направи — жертвата. Без жертва, казах, единството на религиите се нарушава. В такъв смисъл упражненията са необходими за дисциплина, но не и за получаване на висши сили, и то магични сили.

Първом, Христос е Духовна вълна, която осенява оня пратеник, който има да извърши едно Всемирно учение. Това са Вълни, те не са придобити сили. Буда — това е будност! Христос — това е помазаничество, това е благодат, с която личността се натоварва от един хайде да го кажем космичен център — Логосът, защото изрично е казано в Евангелието на Йоан, че е Логос. Именно тази Духовна вълна, която може да получите и след това да я преведете във физическия свят — това не е равно на магнетични или магически сили. Не са магически тези сили! Това са сили от чисто духовно естество. Друг е въпросът може ли самият човек да събуди тези сили — може! Това е схемата, която знаете — когато Кундалини се задвижи и когато Кундалини мине през седмия център, тогава вие имате осенението на висшата божествена сила. Както искате я наречете — Кундалини, човешка сила, божествена сила, Всемирна сила, както искате я наречете, но тя съществува! В такъв смисъл това благодатно дадено не е магнетична, нито пък магическа сила.

Въпрос: Кой е умственият център и как може да се пробуди Кундалини?

Отговор: Трябва да ви кажа, че шегата с пробуждането на Кундалини е шега с тая пропаст, за която стана въпрос. Човек се подготвя не само да събуди Кундалини, човек се подготвя да живее в Бога. А тогава, както са казали всички големи посветени: Когато вие сте готови, ние сме до вас, за да ви кажем какво да правите. Но това, което се прави с оглед на едно изкуствено събуждане на силите и специално на Кундалини, трябва да кажа, че е един риск, макар че много го правят. Едно особено постоянство може да доведе до галванизирането, до пробудата на един център, но в едно бъдещо прераждане това не се дава отново. Всяко нещо, получено чрез изкуственост, се губи. И затова се отрекоха онези методи на старите религии — тези пророчества във всички храмове, които е имало. Упоечните треви и упоечните други елементи, които могат да създадат притъпеност на физическото тяло, на физическото съзнание, за да излезе на преден план един етерен двойник, от който достатъчно добре се лъжат. Много често говорят с отвъдните, и то такива опростени неща... И не могат да разберат, че тези, които ги осведомяват, са на едно много ниско ниво.

Така че пробуждането на Кундалини е един от големите рискове, които човекът прави, ако го търси. Но подготовката, извървяването на пътя на духовната будност ви отваря всеки момент вратата за едно такова пробуждане. Както виждате, тези упражнения, които йогите правят с хилядилетия (почти 5 000 години ги правят, техните факири висят на разни ченгели и си изсушават телата), дадоха ли на Индия друга будност освен тази, която са дали Ведите?

Кога се раздира завесата на Иерусалимския храм? Когато Христос е разпнат. Какво значи да разпнете Христос? Това значи да сложите материята прикована и Духът да вземе преднина, за да може да разкъса завесата на вашето Мисловно поле и да влезете в Светая Светих!

А те искат така: пийнали си винце, взели си опиатите, намазали се с маслата (които и в Агни Йога има малко казани) и готово — чакат Кундалини да им даде светлина и знание. Не, не! И да я получат, няма да имат успех. Не е и нужно