Пети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Живот
От Библиотека Ваклуш
Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта – живот! 18-то Послание
Мъдростта – Живот
Откриване на Събора
Ваклуш Толев: Мили приятели, скъпи на сърцето ми пилигрими! Деца на Деня, извикани за Път и живот! Това, което в този върховен за вас момент на търсене и осъществено богоживеене мога да ви пожелая, е да измоля Всевишния да върне Себе Си в живота ви. Защото Той ви го даде като Дихание, а вие го осъществявате като Път. Дързостта ви е повече, отколкото може човечеството да очаква, но предназначението ви е да Го осъществите!
Не може човек да бъде смутен за това, че е по-малко от Бог, когато трябва да сложи своя лична емблема и сам да надпише кръста си вместо пилатовци. Вашият живот принадлежи на Божието Дихание и нека Той да го върне, за да бъдете Негови деца.
Бъдете благословени в този хубав ден на нашата среща!
(Следва представяне на дейността на Обществото на Мъдростта през учебната година от председателя на Форума за духовна култура – Кирил Коликов, и изказвания от председателите на модулите в Хасково – Здравка Сабахова, Варна – Кирил Ябанджиев, и София – Петър Николов.)
Ваклуш Толев: Добре дошли, гости, обречени на Път! Добре дошли и вие пловдивчани, жертвали неуморен труд, за да подготвите това събиране, на което се даде признание на извършеното в продължение на една учебна година!
Когато правихме годишнина на списанието Нур, аз казах, че няма да се духа свещта, защото никой не може да духне бъдещето, нито пък Светлината, която там е наречена „нетленна“. И казах, че не съм предвидил погребение за списанието, защото Светлина не се погребва. Това е, което е дало устойчивост на вашата вяра и прозрение да осъществявате вашия път. Ние, Учителите, идваме, за да свидетелстваме; вие, учениците, живеете, за да утвърждавате. Ето защо в Посланието за 1995 г. стои едно повеление от страна на Планетния Логос: „Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта – живот!“[1]
По тази земя и по света са зидани много храмови школи на различни духовни нива, с необходимото историческо основание и осъществимост. Било е време, когато идеята за раждането е направила от човека бог и той е пратен в своето култивиране да върши Божии дела, за да се върне обратно. Било е време, когато Мъжете на посвещението в Египет са подготвяли пратеници за световна култура. Било е време, когато въображението е раждало митологии, за да създаде богове, които трябва да покажат на човека правила за живот. Било е време, когато възмездието е искало да коригира човека заради неговото историческо присъствие във взаимност чрез Ученията на Правдата. Било е време, когато Правдата е отживяна (макар и не изцяло осъществена) и е трябвало да се роди Духовната вълна на Любовта, която не налага съжителство, а го осъществява с идеята за прощението.
Дошло е вече време, когато Знанието чрез Духовната вълна на Мъдростта трябва да освободи човека, за да го направи не само просветлен, а и да го освободи от принципа на злото с идеята, че то е нееволюирало добро. За да го направи свободен от първичния грях, който е най-тежката верига на бъднините.
Великото чутие, великото предсещане на човешката душа е, че човекът е божествен не само като Дихание, а и като историческа даденост. Това е, което може да ви даде нови коловози и което ми даде дързостта да нарека традицията „убийца на човечеството“. Не я отричам, тя е необходимост, но която трябва да се изживее. И както е казано в Посланието: „Дай ни свобода от върнато минало – като отживяна потреба и изживяно упование!“[2]. Ето това е идеята на Мъдростта. Ние нищо не отричаме, но не можем да бъдем пленници на това, което е отживяна потреба и изживяно упование. Тук са вашата дързост и вашата жертва, тук е и великото чутие, което ви чертае коловози.
Религиите винаги са приписвали на боговете добродетели, за да ги изискват от човека, но религиозните водачи не знаеха или пък забравиха едно – че ще дойде Мъдрост, която ще каже, че религиите най-бавно остаряват и най-дълго стоят стари. Това е свобода на съзнанието ви за нов Път и да не крадете Мъдрост, а да я живеете, защото тя не е другаде освен вътре у вас. Никой не може да ви даде знание на пробудения. Очите ви ще вземат знания за света, демонстрирани чрез Ученията на Любовта и Правдата, чрез Всемирното въображение, което е раждало митологии. Но Мъдростта не е митология и не е въображение – тя е Светлина, тя е Знание.
- Мъдростта е естествената същност на човека!
Тя е свобода от злободневието – всекидневен живот, а не празник. И ние днес не правим празник, ние просто гледаме светодневието и отиваме в него. Защото, ако не се осъществите във всекидневието, не можете да отречете нелепостта. Страшното е, когато човек е пиян от злоба – злоба, която не само заслепява, но която унищожава. Злоба, която може да припишете на другия, за да се освободите, а всъщност носите нейната верига и тогава любвеобилието ви дори към близкия преминава в низост. Това е страшното – към любвеобилието си, към обичта си да прибавите низостта, защото не можете да свалите веригата на злобата си.
Мъдростта трябва да ви научи как да отключите веригата на злободействието. Затова се роди няма зло, има нееволюирало добро. Ще каже някой: „Тогава защо има злободневие?“. Именно защото има нееволюирало добро. Може да има злини, но няма зло и вие сте пилигримите, които трябва да го докажете. Това е огледалото, с което ще трябва да се тръгне в Пътя. Това е огледалото, на което не можете да махнете амалгамата, за да я смените само с прощението. Не, трябва да знаете! Учението на Любовта е прощение, а Учението на Мъдростта е Знание! Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш, защото да бъдеш, това значи, че си екзистенциал, че си същност, а не си изявил само прощение. Същността е Светлина на светлините; тя е, която ще ви даде осъществяване.
Не всяко историческо време можеше да приеме Духовната вълна на Мъдростта. Винаги е имало мъдрост, но не и като Духовна вълна, не и като Всемирна цялост, а като лично поведение на белязани и пробудени. Това е голямата тайна за разликата – мъдрост винаги е имало, но Духовната вълна на Мъдростта сега влиза като историческо битие на едно Ново хилядолетие! И любов винаги е имало, но никой преди Христос не бе рекъл: Обичай врага си! Защото само Духовната вълна на Любовта, която е цялост, която е битие на Всемирния, може да осенява с идея да обичаш, не само да простиш. Така е и с Мъдростта. Но тя има като първа идея да бъде освободен човекът от страха от смъртта. Тя ви дава идея за безсмъртие. Свобода от страха, който беше внесен с идеята за грехопадението – „вие сте грешни и сте смъртни...“. Човекът е толкова безсмъртен, колкото Бог го е сътворил. Щом Бог е безсмъртен, и човекът е безсмъртен!
Човекът трябва да се види в познание, което милионите години са градили – градили са неговия мисловен свят, за да се ориентира. Но Целостта не е в оцеляването, а в прозрението! Очите и умът дават на човека идея за оцеляването, Мъдростта му дава четмото на прозрението. Мъдростта е, която събужда интуицията и която трябва да обслужи със своята неписана страница огнения език на Змията-Огън.
Осъзнайте всичко това, когато тръгнете да правите своята пътека, когато искате да бъдете световна душевност в усета на приложната Мъдрост. Световна душевност! Отговорността е неимоверно голяма. И така вярата ви ще стане знание за незнайното. А не старият коловоз, който всеки може да употреби като обвинение, че сте суеверни. Свобода от суеверие, свобода от присмех, свобода от наложена глупост за мъдрост. Дайте път на душата си! Искайте необвързаност − Мъдростта е без догми! Прозрението на Мъдростта не може да създава догми. Вярата е знание за незнайното и когато имате Знание, никой не може да ви упрекне в суеверие.
И знаете как индивидуализирането на човека се роди – когато дойде огънят като приложност и когато природата му даде очи, за да го отдели от душевната общност. А тази индивидуалност може да се загуби в божествената хармония само когато човекът е един осъществен бог. Така че Мъдростта е служение на Целостта, а ходеният Път е личен. Приносът на личното божество е най-добрата трапеза на социалната общност. Ние не бягаме нито от историческа отговорност, нито от лично поведение, нито от социална приложност на добродетели.
Историята е дълг на всеки, защото историята се прави от идеи! Може ли да има религия вън от обществото, може ли да има знание вън от обществото?! Райската ябълка нямаше да има стойност, нито щяхме да говорим за райска ябълка, ако Ева не беше я откъснала. Стойността на райската ябълка е в дързостта на ръката на Ева! Така е и Знанието на Мъдростта: поискайте го, откъснете го, осъществете го!
Подобен род изповед трябва да има своя символен знак: Триъгълника – горната част на Кръста. Казах: не позволявайте на пилатовци да ви надписват кръста и те да ви сложат завеса на окото на знанието! Защото Учението на Мъдростта ви дава още една привилегия – когато е узрял, човекът се ползва от своето Трето око. То е битието да се знае, а не само да се вярва. Вярата крепеше човека в неговата лъкатушна пътека, но в еволюционната му йерархия идват и ще идват нови Духовни вълни. И те ще го изведат до този бряг, когато може да му се каже: „Ето ти окото на Знанието!“. А то какво носи – свобода от лъжа. Защото, който вижда мисълта, знае, че не може да бъде излъган, а другият пък не може да лъже.
Така ние ще вървим към едно вътрешно експериментално поведение, което ще даде основание на науката, която не само не отричаме, а дълбоко тачим. Не отричаме и философията, а я почитаме. Не отричаме и религията – не само че не я осмиваме, а я браним. Ето защо разгледахме Седемте Лъча на еволюцията, чрез които човекът се усвоява в познание, в олтарно поклонение и в жертвено служение!
Колко хилядолетия, колко йерархически религии минаха през Адама, през човека... От пещерното божество до възседналия Белия кон (даден в Откровението). Човечеството се е осъществявало от черепа на Адам до Кръста на Христос. И от Кръста на Христос, през будното Око на Мъдростта, в приложената Свобода чрез познатата Истина ще се осъществи в цялостния Живот на Бога. В йерархията на нашата планета безспорно има още много врати, които човешкият дух ще отваря. Така ще осъществява и други битиета, защото човекът не е преходност. Преходно е познанието му за света в йерархиите на приложни възможности. В никакъв случай човекът не е изчерпан, защото никой не може да изчерпи Бог. Тази тайна ни дава основание да се запътим към вечния храм − вечен в йерархията на тази планета.
В Посланието за 1995 г. се иска да направите Мъдростта – живот и ви се каза, че Мъдростта е Път, който носи просветление; че Мъдростта е знание, което е откровение; че Мъдростта е воля, която се прилага в служение.[3] Така човекът ще се осъществи за друго битие и ще има задача да работи за нов свят и мисъл, която ще може най-добре да разгърне целостта на душата му. А душата ще трябва да познае материята и да не я отрича, а да я одухотвори. Не можете да отречете себе си, защото това е единственото, чрез което се познавате и осъществявате в Бога. Някой да е декларирал, че животните са направили това познание или пък, че ангелите са го направили? Ангелите нямат еволюция в материята и нямат душевната цялост на човека – нямат Диханието на Отца!
Човекът е най-съвършената любов на Отца и най-изразеният образ на Мъдростта! Това се чертае дори с видимостта. Цялата Божественост чертае върху човека! Вие не можете да отречете линиите на ръцете си, не можете да отречете белезите на лицето си. Това се чете отвън, а представете си да знаете какво е отвътре! Да познавате тези енергетични сили, които чертаят свои образци върху вас и да ги употребите. Така както Христос искаше от Неговите последователи да употребят обичта си, прощението − в какво: Идете и кръщавайте всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух[4].
Мъдростта иска от вас да събудите човека и да познаете, че е щедра. Тя няма око на преценка за възмездие. Преценява законът за Правдата. Мъдростта няма оценка за виновност, защото тя преценява и закона за прощението. Мъдростта е цялостна – не може да бъде ограничена нито от мироглед, нито от външни сили. Това е голямото, на което тя трябва да ви учи и което отваря ковчежето на Всемирното служение. Някога Христос освободи рибарите, като им каза: Елате да ви направя ловци на човеци[5]. Вижте великия преобрат – свобода от рибари, т.е. свобода от астрaл, за да бъдат мисловни. Сега Мъдростта е свобода от човека, за да бъде бог в приложност. И да няма повече суети! Мрежата на рибарите си отиде, астралното живеене, желанията трябваше да бъдат отгонени. Не става въпрос да се лишите от желания. Аз не съм привърженик на будизма, който казва: освободи се от желанията и си победил страданията – това не е вярно. Вие не може да се освободите от желанията, но трябва да ги култивирате. А великото желание трябва да бъде пулсация на жертвената мисъл, която да ви направи служители на Мъдрост!
Служението в Мъдростта е свобода от човека заради откровението като познание и заради служението като жертва. Образът е даден, Пътят трябва да се извърви. Любовта като загриженост е вибрация на чувствата, а Мъдростта трябва да не ражда съмнение. Затова Мъдростта е осветлена Любов и приложена воля.
Ние, които се обрекохме в един Път, нямаме роднинство. Христос освободи човечеството от кръвното родство, като каза, че Мои майка, братя, сестри са тези, които изпълняват волята на Отца Ми[6]. Свобода от роднинство означава свобода от веригата на довчерашните желания, свобода от веригата на традицията, свобода от бремето на историческото време, където липсва прозрение. Няма вече да има нов Аполонов храм с надписа: Познай себе си и ще познаеш света и боговете, защото сега Бог се осъществява, а не се познава.
Трагично е, ако някой си помисли, че Пътят на Мъдростта няма да носи тревоги. Ще носи, защото тревогата е част от урока за будност, както събуждането е едно освестяване и връщане в себе си заради самата еволюция. Това е урокът на Мъдростта. Еволюцията се осъществява и в отвъдното царство. Но най-вече тя се осъществява тук, за да бъде осенен човекът с повече светлини и с нови знания, когато се връща от своето сънно битие.
За Мъдростта чудо няма. Защото Знанието е дало определение на онова, което се нарича чудо, за да бъде стрес в човешкото битие и маловерието да се утешава. Тогава човекът търси магии и унижава собствения си Бог. Няма чудо – има познание. Чудото е било потреба, но не и за знаещия.
Мъдростта е идея за световната ни душевност и ние всички трябва да сме достатъчно отговорни за нейното приложение. Никой не може да бъде упрекнат, че по-малко е принесъл, а повече е взел от трапезата на Знанието. Христос оправда Своите ученици, когато ги прикани на жътвата: Вие не сте сели, но жътвата е готова – елате да жънете! Мъдростта освобождава човека от подобна скрупула – че по-малко е дал, а иска повече да вземе. Вземете колкото можете повече от трапезата на Мъдростта, а вашата щедрост след това ще проличи – дали сте служители на Целостта за Всемирна и Божествена еволюция на човешкия род.
Това е да направите Мъдростта живот − Всемирно служение на Духовната вълна, на която благословението носите, а отговорността ще покажете!
Благодаря ви!
Александрина Костова: Благодарим Ви, Учителю! И с молбата да напишете първото послание в книгата на Форума за духовна култура.
Ваклуш Толев (прочита написаното послание):
На тези, които неотречно ще направят Мъдростта живот.
Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство.
На Път божествен, Деца на Деня!
Трагично е, че вековете тежат. Трагичното е, че Темида още е с вързани очи и никой не смее да свали превръзката, за да види, че тя отдавна е сляпа. Правдата отдавна е сляпа, защото Учението за Любовта я преобрази. Човешките души още влачат веригата на вързаната Темида, но вие, пътниците на Мъдростта, ще трябва наистина да свалите дрехата на миналото, за да видите, че прощението беше необходимост, а Знанието е светлината на утрешния ден.
Аз ви благодаря за дързостта, че се осмелихте да нарушите личното си спокойствие, домовата си радост, клеветата човешка да надминете; немотията да ви бъде и брат, и сестра, но списание Нур да излиза. Изминахте хиляди километри, защото във вас има Един, Който ви рече: „На път сте, Деца на Деня!“.
Разбира се, човек с благодарност не може да изрази всичко. С усет на признание на събудения живец осъществяваме битието си. А битието е и част, и цялост от Божествеността. Веднъж го осъществявате като желание, друг път като мисъл или като интуиция, трети път – като Богооткровение, и най-после – като Богове.
Мъдростта е всекидневие. Това искам да правите!
Със съкращения, 08.07.1995 г., Пловдив, Младежки дом „Спектър“
Съвет на Форума за духовна култура
Кирил Коликов: Скъпи приятели, Съветът на Форума ще премине в следния ред: Встъпителни думи от нашия Учител Ваклуш Толев; анализ на работата през годината; Общо събрание на Висшия орган на ФДК – Съвета на Форума, на което ще се утвърдят председателите на регионалните модули, както и на Централния модул. Ще се запознаем по-подробно и със структурата на ФДК. След това в четири секции ще организираме работни срещи.
Ваклуш Толев: Днес достатъчно се поздравявахме. И в поздравленията си, и в Словото си казах, че Мъдростта е всекидневие, а не празник. Онзи, който остави тайната на знанието само като празник, е това, което официално достатъчно религии правят – чакат Великден, за да ядат агнета, или Рождеството, за да украсяват елхи. Мъдростта е всекидневие, защото е прозрение и приложение на онази Висша воля, за която най-висшият представител на Земята – Христос, беше рекъл: Да бъде Твоята воля, а не Моята! С това каза на апостолите Си да отидат и си свършат работата, посочи им Пътя. Даде им дарението, което носеше и което поиска от Своя Отец.
Онзи, който мисли, че неговата воля е повече от тази на Отца, той не се поддава на живот с приложна воля, той се бунтува срещу всяко ограничение. Можете ли да си представите размера на Христовото мислене като дарение и като историческа личност – Не Моята, Твоята воля да бъде, Отче! А всеки, който има едно по-малокалибрено служение, счита, че някой му е отнел свободата, че го е ограничил, че му повелява. Не, никой на никого не повелява, ако има достатъчно будност и достатъчно отговорност в служението. Служението не тежи – целта, която човек си е поставил, може да му тежи. Защото целта ограничава, а служението е свобода! Всеки, който не е дошъл в името на служението, а е дошъл с цел, се самоограничава и тогава негодува, че някой го командва...
Мъдростта е битие, неотложно битие, съпроводено с вашата жертва. Тя е свидетелство, че някога сте оживявали. Тя е свидетелство, че Животът е непобедим. А живот без организация няма. Най-доброто свидетелство за това е вашето тяло, което е израз на живот – чрез него изразявате физическата и мисловната функция, духовната олтарност и молитвата си, готовността си за инобитие.
Така че благодаря ви, че сте дошли да решите проблеми, които са всекидневие, за да можете, когато пожелаете да се видите в плетеницата на спомените, да имате какво да кажете на себе си и на тези, които ви заобикалят.
Пожелавам ви плоден ден и по-малко недоволство заради лични недостойнства. Твоята воля дойдох да изпълня, Господи! Неговата воля е универсалното ни служение. Ако някой не намрази всички, а накрая себе си дори, не е Мой[7], рече Христос. А в Него е вечен! Аз искам да бъдете вечни – заради вас самите, искам да бъдете Деца на Деня! Това е вашето предназначение и вие ходите този Път. Приятна, лека работа, без да се тревожите, че можете да разисквате, да уточнявате, но – с елегантна любезност.
(Следва анализ от председателя на ФДК на дейността на Форума за периода 1994/95 година.)
Отец Емил: Братя и сестри во името на Господа Бога Иисуса Христа и на Светия Дух!
Намираме се в Неговата Света обител и използвам възможността, като Негов служител и жрец пред лицето на Господа, да се обърна към всички вас. За първи път днес присъствам на събиране, което ще се запомни в историята. Когато научих за вашето Общество и днес, виждайки всички вас, сърцето ми се зарадва и душата ми възликува, защото виждам хора, които наистина са тръгнали да търсят духовното. Най-после в България се появи едно наистина духовно общество, каквото не е имало...
Като представител на Православната Христова религия и като приемник на апостолска последователност в дома на Иисуса Христа, като духовник, слушайки теориите за божествени неща, просто не мога да не кажа някои думи за вас. Вашият Учител ви нарече Деца на Деня и много от вас ще бъдат такива – дано всички да бъдат! Много се радвам, че има хора по на възраст, има млади, има и съвсем малки деца. Искам да ви пожелая да възпитате тези малки деца (които сега може би не разбират какво става тук, но да ги възпитате духовно), за да продължат те вашия път.
(Следват въпроси и изказвания и се вземат организационни решения както по време на Общото събрание, така и на работните срещи на четирите секции: Структура, Персонална политика, Информационно осигуряване, Финансова политика.)
Със съкращения, 08.07.1995 г., Родопа планина, манастир „Св. св. Кирик и Юлита“
На Клувията
Ваклуш Толев (след посещение на Бачковския манастир): Тази местност тук – не фиксирам точно мястото – от Висшия духовен свят е определена за един нов Иерусалим! Като под Иерусалим не се разбира това – дайте да направим сега големите храмове... Просто се разбира, както е и преводът – място на мир, на духовен мир, на духовно миродействие. Така че това тук е огнище на един духовен Иерусалим. Исках да го посетите, да се докоснете до идейността, а осъществяването е личен свят.
Всеки може да каже: „Аз бях в един нов Иерусалим“, когато в себе си не се е разгневил. И най-важното – в злобата си не отрича себе си като еволюиращ бог.
Сега с голямо чувство на благодарност към всички за вчерашния хубав ден, за днешната душевност – от сърце ви благодаря! Всеки ще вземе своя път – не обратен, а път към себе си, защото местожителството не е обратен път, то е изходен път. А както е казано в Агни Йога: Учителят няма местожителство...
Със съкращения, 09.07.1995 г., Бачково, м. Клувията