Послания на Планетния Логос - Пети период

17-то ПОСЛАНИЕ За 1994 г.	18-то ПОСЛАНИЕ За 1995 г.	19-то ПОСЛАНИЕ За 1996 г.	20-то ПОСЛАНИЕ За 1997 г.
През отворената врата на Вечното, Планетният Логос призова в Своя Космичен храм Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня — на Всемирно бдение за Небесен мир, земно светителство и всечовешко братство. И Той рече:	На Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня — за мир, светителство и братство. И Той рече:	Планетният Логос призова в своя Миров дом Посветените мъже, Войнството на Любовта и Децата на Деня на Всемирно бдение пред запалените канделабри на Мъдростта. Светът на бъдещето рече:	Призовани са на бдение в Космичния дом на Планетния Логос Посветените мъже, Войнство на Любовта и Децата на Деня. А Той рече:
Денят започна!	Денят направи своя кръговрат!	Направете Учението житейска съдба!	Вземете осветения хляб на Мъдростта и тръгнете на светителство!
1. Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на Бъдещето!	1. Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта — живот!	1. Знайте, съдба без мъдрост, без воля и жертва няма!	1. Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по Пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението!
2. Душите ви се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането!	2. Търсете собствения си знак като битие в хармония с Космическия хороскоп и планетен дълг към Учението!	2. Не търсете друго време за приложена мъдрост — то е всяко днес!	2. Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня — бог в развитие!
3. С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!	3. В Мъдростта: Пътят се ходи като просветление; знанието се живее като откровение; волята се прилага като служение!	3. Часът на отговорна святост и историческо бдение ви зове!	3. На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!
Господи!	Господи!	Господи!	Господи!
1. Дай ни живяна радост на изпълнен дълг!	1. Дай ни свобода от върнато минало — като отживяна потреба и изживяно упование!	1. Дай ни прозрение за свобода от онова, което ни далечи да Те познаем и живеем!	1. Дай ни жизнепотребата на осветено всекидневие!
2. Дай ни свобода от зломислие като дар на осъществена Любов!	2. Научи ме сам да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм!	2. Научи ни на дързост, та без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението като приложено насилие!	2. Научи ни на прозрение и признание на всеки личен дом и свят!
3. Не гаси Бъдника в нашите души, който свидетелства за Рождествата!	3. Не оставяй очите ни без житейски олтар — заради нас, които сме в Тебе, и Теб, Който си в нас!	3. Дай ни ключа на знанието и Пътя на Мъдростта, които ни водят чрез Тебе до Вечния!	3. На забвение прат`и нашите тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден!
Амин!	Амин!	Амин!	Амин!

Деца на Деня е новата йерархия на служение!

Когато се сменят енергиите на отиващото си с енергиите на възземащото се време, когато духовните пулсации утвърждават едно ново битие, тогава човечеството се осенява за една нова йерархия на служение.

В дългия еволюционен път е имало Посветени мъже, съхранили духовното знание; имало е Синове на служението, манифестирали символа като вяра; имало е Пророци, носили нравствени правила; имало е Воини на Любовта, дали идеята за прощението. Сега влиза една нова йерархия на служение — Деца на Деня!

Посветените мъже са служителите най-вече в египетските пирамиди. Те съхраняват тайни както от Атлантида, така и от различните други вселения на Сътворението.

Синовете на служението са служителите в Духовната вълна на Митологията. Те създават митологичните образи, вгърнали още неразгадани тайни.

Пророците присъстват в Духовната вълна на Правдата (най-вече в Иудея). Те правят драматичното разделяне що е „добро“ и що е „зло“.

Воините на Любовта са служителите на Духовната вълна на Любовта (дадена от Христос). Те освобождават човечеството от пулса на стихийността и носят идеята за върховенство на човека.

Всяка йерархия е ниво на определена духовно-социална ферментация. И никога не се е късала връзката на приемствеността — могат да отминат известни ценности, но впоследствие ще ги видим кристализирали в нови качества.

Децата на Деня е нова категория в йерархията на служенията! Едно ново градиране, обвързано цялостно с Духовната вълна на Мъдростта, която те трябва да осъществят. Както апостолството е една духовна дреха на християнството, така Децата на Деня са вече едно ново битие, което започва да се осъществява.

Посланията на Планетния Логос са Път, с който трябва да се осъществим!

СЕДЕМНАДЕСЕТО ПОСЛАНИЕ

Планетният Логос в Посланието (за 1994 г.) отваря дверите на Своя Космичен храм и ни вести, че Слънцето на Мъдростта излиза — зазорява се! А ние с лична воля и с Негово ръководство трябва да изпълним това, което е заръчано, за да не разпилеем тази благодат.

От Вечната космична домност Той ни праща Своя прилив, та Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня да са на едно Всемирно бдение за Небесен мир, земно светителство и всечовешко братство.

Децата на Деня са носители на главнята на Мъдростта. Така е сложен един белег — белег на неотменност върху човешкото битие и върху онези, които са призовани да дадат Учението Път на Мъдростта!

Другата тайна, която Посланието дава, е Всемирно бдение за Небесен мир. Сменя се пулсът — Небесен мир. Това е причастието във Вълната на Мъдростта, която трябва да бъде благодатно хранена от един Небесен мир, а Децата на Деня имат за задача да принесат Небесния мир като земно светителство. И тогава в отговорно изпълнение да се изгради всечовешко братство. Братство имаме и когато от една майчина утроба идваме и се познаваме чрез кръвта, но братството като Всемирна даденост се ражда от утробата на Космичността, където душите се опознават за единство и път!

Призив: Денят започна!

Този призив е да се свали, а не да се хвърли вехтата дреха на мисленето, защото хвърлянето като знак на пренебрежение връща у нас енергията на отрицанието. Трябва с елегантния жест на духовно пробуждане да се освободим от онова, което вече не ни удовлетворява — от вехтите мехове, както казва Христос, защото не се налива ново вино във вехти мехове! Точно такова „вино“ е Мъдростта като нова Духовна вълна. Колко много отговорност се поема при тази съдбовна камбана, която звъни: Денят започна!

Избродихме дълги пътища в необятните разстояния на човешките души. Толкова близки сме, а пътищата бяха толкова далечни, толкова дълги! Защото човекът още не е в Себе си. Когато той е изцяло в Себе си, пътят е много къс, но когато се лута в лабиринта на своите желания, когато трябва да отваря съкровените ковчези на своята мисъл от нисшето до висшето поле, до интуицията, това са дълги, трудни пътища. Бродили сме ги и ще ги бродим. Но тези пътища дават пристани, на които сега вече ще започне изграждането на Мъдростта.

Денят идва, защото се осъществява Диханието!

С Повеленията човек може да се осъзнане в приложност като сътрудничество в Мировата отговорност.

Повеление 1. Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето!

Когато е отворена вратата на Вечното, от нея се излива този глас, този повик — бъдещето! Да се сее Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето! Защото именно Мъдростта открива чрез интуицията Знанието.

В Учението на Мъдростта няма нищо, което да е воденичен камък — то не съблазнява, а просветлява. Просветление, че започва Денят на Духовната вълна на Мъдростта! Сега убеждението ни трябва да идва от прозрението. А благодатната воля на бъдещето е стълб на храма на Мъдростта. И той е достатъчна опорност, за да изкачи човекът до будност своята душа. Волята отваря вратата за бъдещето, което се постига с жертва.

Вълната на Мъдростта е причастие за жертва!

Повеление 2. Душите ви се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането!

Душата е формулата на взаимността Човек — Дух — Бог, тя е мостът между плътта и Духа. Така чрез нея се водят инволюционният и еволюционният процеси. Душата е Божествена даденост и затова тя има чувство на будност за Божественост. Тя е антената, която улавя тайните на живота от висшите светове. Но душата без Бог е пленница на материята! Всяка душа, обаче, въведена в храма на посвещението, извежда Духа!

Затова душите ви трябва да направят преселение от онази молитвена скиния — от подвижния олтар, който човечеството е имало в хилядолетия (защото той е бил надежда), в храма на обричането, който ще градим. Бродничеството ви е оставило пристани и на тези пристани сте сложили крайъгълния камък, който сега зидарите — вашите мисли, вашите духовности — трябва да не отхвърлят.

Търсили сте своята будност и сте скитали. Минавали сте през робството на дребномислието, на страстите, на злодеянието... Скинията е била необходима, когато е трябвало да се мине пустинята на желанията, но и когато човешката душа е била ненаситна в копнежа си и е разпъвала своя антиминс, за да отправи молитва към Всевишния. В пустинята на своето велико скитничество понякога уморено сте отстъпвали от светостта, но в края на краищата ще победите. Човекът ще победи, защото там, в пустинята, той изгаря всичко, което е било изкушения. Скинията е ръкописът на нашия астраломентал (Акашиевите анали), но храмът е ковчегът на завета — там е и чашата на великото причастие.

Затова повелята е ясна: Денят е започнал — будността е налице; нозете са готови за този път; ръката трябва да даде своята дан за иззиждането на храма и трябва да направите олтарното си служение. Всеки в своето вътрешно храмово служение трябва да разкъса онази завеса, която прикрива олтарната тайна на Светая Светих, за да може Светителят да извърши великото кръщение. И тогава в отговорното свое пътуване и служение да направите своята личност нов дом, който да приюти Мъдростта!

Мъдростта е от Причинността! Не е вълнение на ума, за да създава правда, не е вълнение на сърцето, за да ражда любов — Мъдростта е животът на Светлината!

Озарението на Мъдростта е олтарът във вътрешния ни храм!

Повеление 3. С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!

Служението не е дар, с който се иска или за който се търси награда, а е изпълнение на дълг. И душата, която в своята разумна приложност е чула знанието на Мъдростта, може да вземе вибрацията на Мировото служение — на излятата енергия на Всевисшия Разум като битие и като духовна сила.

Главнята на Мъдростта от личния дом трябва да я пренесете към Мирово служение! С тази именно искряща главня се илюстрира, че човешките души са дошли на света на изявяващото ги себесъзнание. Но не само земното поле е поле на себесъзнание — животът има различни свои полета на съществуване.

Преселението е вътрешна зрялост, Мировото служение е обреченост!

Човекът има задължението, има и личната отговорност да поиска сътрудничество в Мировото битие, а след това съхранение на собствената си личност.

Затова са и моленията към Господа.

Искане 1. Дай ни живяна радост на изпълнен дълг!

Сладостта да се изживее една благодат, да се озари една усмивка има стойност тогава, когато човекът не само е удовлетворен, а е получил и живяна радост на изпълнен дълг. Когато сте констатирали в себе си дори само един недостатък и сте положили усилия за неговата корекция, вие сте изпълнили дълг. Това е не само личен пример и личен принос, а и социален пример и поведение за подражание. След като човек стане поведение за подражание, може да живее радостта на изпълнен дълг и тя винаги ще го подбужда за нов дълг и за нови радости. А радостта не може да има граници, макар и в дадени степени да се градира. Да станете образ, който е тръгнал към подобието, и в същото време да сте предмет на възхищение, е приповдигане на вашата духовност и смяна на пулсацията ви!

В тази хармония има едно лично гнездо, в което човек отглежда своята мисловност и своите дела. А когато една птица отглежда в гнездото си своите пилци, тя има радост, но те не са предназначени само за нея. Рожбите `и са дар в природната цялост и красота в живия живот. Ето така нашата душевност, нашата духовност трябва да изпълнят своя дълг — да събудят песента, която може да събори стените на човешкото мислене, за да се влезе в хармонията на една обетована земя. Това е неизмеримо себеотричане. Себепоощрението да има живяна радост е подтикът за изпълнение на дълг!

Радостта е усмивка на мъдростта!

Искане 2. Дай ни свобода от зломислие като дар на осъществена Любов!

Свобода от зломислие, но как — като дар на осъществена Любов! А кой е най-хубавият плод на Любовта, даден от Христос на човечеството? Обичайте врага си! Когато сте свободни от зломислието, свободни като дар на любовта ви към врага, това наистина е свобода. Да обичате врага значи да обичате себе си, като се лишите от онова, което считате за вражеско. Значи ще бъдете свободни от зломислия, когато можете да обичате врага си. Не го ли обичате — завиждате, ненавиждате... А зломислието незабавно отеготява този, който го изпраща. Затова Децата на Мъдростта трябва да сложат на кладата своето зломислие и тогава ще имат Любовта като тяхна осъществена победна пътека. (А този, който иска да води война, трябва да си изкове най-хубавия щит на защитата — щита на Ахила, в който Хефест вложи всичко, та когато Ахил воюва, да знае, че брани всичко.)

Ако обичаме врага си, ще го стоплим и ще му отнемем жилото на зломисленика. Когато благославяме тези, които ни клеветят, ние смекчаваме и освобождаваме жестокостта на мисленето, което те носят. Каква свобода е за един зломисленик да изгорят в огъня част от нечистите му мисли! Но най-недопустимо е да бъдете равнодушни — няма по-нединамично нещо от индиферентността!

Динамиката за положително устремление ограничава периметъра на зломислието и злосторството!

Искане 3. Не гаси Бъдника в нашите души, който свидетелства за Рождествата!

Бъдникът е нашата огненост — той свидетелства знака на Вечното. Вечно е Словото на Учителя, което е не само потребно — то е живот, който преобразява; път, който води към планината: планината на Блаженствата, на Преображението, на Възкресението!

Бъдникът — това е нашият вечен Огън! Той е необходим, за да осветли пътя на онези, които трябва да узнаят идеята за свободата. Този Бъдник е нашата съвест, нашата душа, нашият Дух. В инстинкта на защитата си човекът има проблясъка на светулката съвест; в усвоеното приложение на живота има светлината на душата; във великото пожертване има огъня на Духа. Човекът е един бъдник — бъдник в еволюцията за божественост! И отговорността му е да не гаси Бъдника!

Децата на Деня имат своите раждания заради Рождеството — да загубят целта и да могат да служат. Тайната е служението, а не целта! Целта ограничава, служението — разгръща! Но те трябва да сложат на огъня на Кундалини онова, което се нарича карма, или този воденичен камък, който официални религиозни съзнания наричат грях.

Рождеството е белег, че нещо става в света, както в цялост като социална даденост, така и в личностното битие на вътрешния му живот — и в Космичната изява да се осъществи Божеството като Духовна вълна. Рождеството нарушава, то е един смут, една велика тревога в човешката история.

Рождествата в идеята за Единия, Който носи Духовна вълна, макар и през хилядолетия, ще идват, докато се осъществи целостта: човек и Бог в единство! А онова, което ни свързва с Рождеството, е Бъдникът, който тлее през всички наши съзнания, през всички наши религиозни, обредни и вероизповедни истини.

Раждания има всеки ден, а Рождества — през хилядолетия!

Една нова Духовна вълна вече е в живот: Денят започна! А когато започне, Денят няма спиране — има изгрев, пладне... но е ден. И този Ден, както е казано в Библията — Ден един, не значи нито 12, нито 24 часа, а значи хиляди години, ера, епоха... Така че не може да се живее с крачката на малкото въображение, че Денят скоро ще има заник. Не!

В този Ден, който започва, може свободно да изнесете главнята на Мъдростта, за да бъде тържеството ви тържественост на Божията воля!

ОСЕМНАДЕСЕТО ПОСЛАНИЕ

Основният въпрос в Посланието (за 1995 г.) е „Вярваме ли в Живота?“. И тъй като Животът е единственият и най-плътен израз на Бога, то този въпрос е всъщност „Вярваме ли в Бога?“.

Животът е приложен Бог! Той е най-неопровержимата същност и най-реалният образ на Бога във видимост и невидимост. Само той е неотменен, само той е без свършек. (Докато за смъртта всички Учители са казвали, че е победима.) Така че, ако вярваме в Живота, няма защо да полираме душата си с „да“ или „не“, с убеденост или колебание, че духовната енергия, която Мъдростта като просветление дава, може да стане божественост.

Планетният Логос и тази година съзва в Своя Космичен храм Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня. С този триъгълник от йерархии на служението Той излива Своята благодат над планетната цялост. Посветените мъже, чийто огнен олтар е бил Египет, дават на света много повече, отколкото човечеството може да прецени, и като посветени още изпълняват пратеничеството си, съхранявайки великия огън на Изида, на могъщия Ормузд, на събуденото единобожническо начало Атон. (Неслучайно в Египет и до днес се пазят в тайна знаците на посвещение; и досега там вратите на Изида още не са напълно отворени.) Синовете на служението, които създават Митологията, и в животворност още ги виждаме в индуистката религия. Много мъдрост има в нея, но всичко е образи и игри — символи на служението. В йерархията на Мировото и Космичното служение са призвани и Децата на Деня — те са нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността.

Сега се отключва нов храм — храмът на Мъдростта! И за него трябва да се даде мир, светителство и братство. Мир на земята и в Небесата. Ако някой мисли, че в Небесата всичко е миротворно, се заблуждава. Големи битки се водят и там — за душевност, за осъществяване на еволюцията... Имаме ли на земята мир между човеците, постигнали ли сме душевна хармония? Не. Следователно не можем да го търсим и в Небесата. Затова светителството ни трябва да бъде и долу, и горе. А молитвата, с колкото и малко думи да е, е атомна енергия — и тук, и в царството отвъдно!

Молитвата усвоява и прилага енергии за Съсътворителство!

Призив: Денят направи своя кръговрат!

Човечеството има нужда от осветеност. И то има право на нов кръговрат, след като Денят започна. През кръговрата на Деня ще минават милионите души в различните свои ескалации на усвояване Пътя на богослужението.

Денят, който започна, направи един годишен кръговрат. Но колко ще бъде кръговратът на една Духовна вълна вече, това е съвършено друг проблем. Духовните вълни през хилядолетия се сменят, а религиите им още съществуват (но като вегетация).

Сега идва Мъдростта — с енергиите, с поръките, със знанията. Безспорно, те ще бъдат дадени на тези, които могат да ги понесат и приложат. Но това не значи, че Децата на Деня — тази нова йерархия на служение, имат някаква привилегия. Напротив — те носят дълг в Деня на Мъдростта!

Мъдростта е Ден на вътрешната свобода!

Повеление 1. Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта — живот!

Защо неотречни, а не клетвени? Защото за клетва могат и други да ви принудят, но неотречността е само лично дело — вие сте, които решавате! Този вътрешен обет на неотречност трябва да е непоколебим и да е без намесата на чужда воля.

Ние не издигаме клада на клетвеници, защото обетът е вътрешен шепот! Неотречността е такава всеотдайност, че тя не позволява дори и най-лекият ветрец на колебанието и съмнението да ви докосне. А само свободният от съмнение може да има сигурност в делото си. Неотречността носи светлина в постижението!

Мъдростта е вътрешно знание — не грамотност. Трябва да се прави разлика между това, което умът предсеща, и онова, което интуицията открива. Интуицията дава оценка, а умът отбелязва. Мъдростта е интуиция в живот! Тя е естествената проява на Бога в човека. Някой е много умен, друг е гениален, но Мъдростта е рефлекс за истина! Тя не е онзи интуитивен биологичен рефлекс, за който философите говорят!

Мъдростта няма друг образ освен лика на Бога! И всеки трябва да е достатъчно отговорен за приложението `и в живот. Никой не може да бъде упрекнат, че по-малко е принесъл, а повече е взел от трапезата на Знанието. Освободете се от скрупули, че малко давате, а искате повече да вземате. Вземете колкото можете повече от трапезата на Мъдростта, а от вашата щедрост, когато след това давате за благото на света, ще проличи дали сте служители на целостта за божествената еволюция на човешкия род.

Мъдростта — живот ви отправя да се видите в Мировата същност в дълг към Учението. Защото то е битието ви!

Мъдростта е естествена същност на човека и тя трябва да е всекидневен живот!

Повеление 2. Търсете собствения си знак като битие в хармония с Космическия хороскоп и планетен дълг към Учението!

Всеки носи в себе си всички зодии! А всяка зодия е една аурна дреха, в чиято тъкан има и лични нишки, и присъствие на Космичността — тя е пръст от ръката на съдбата. И когато човек е призован в даден живот, той има определен знак и трябва да го хармонизира с Космическия хороскоп на тази планета. Вие имате своя огледален образ в собствения си знак на битие не само като зодиакалност, не само като Лъч на еволюцията, а и като йерархия. Ето колко естествено е тогава да потърсите собствения си знак като битие в хармония с Космическия хороскоп.

Когато се осъзнавате като отделна личност и сте намерили собствения си знак, тогава бихте дали своята валентност на Космическия хороскоп. Така всеки според своята даденост ще допринесе от всичко онова, което е и с което богати света. Всеки от нас е достатъчен да обслужи другия, както другият — нас, за да създадем хармония с Космическия хороскоп. Тогава няма да има вътрешни земетръси. Но и когато ги има — пак трябва да благодарим, защото нещо или не е добре сградено, или се нуждае от проверка. Когато се яви „земетръс“ или „вулканично изригване“, те са, за да си намерите точно мястото, та струята ви да влезе в улея, който мели житото, а не да вършеете само сламата.

Значи не е достатъчно човек себе си да промени. Имате и планетен дълг, не само лично израстване.

Планетният дълг към Учението е да се мисли и за надземното!

Повеление 3. В Мъдростта: Пътят се ходи като просветление; знанието се живее като откровение; волята се прилага като служение!

Идеята за Пътя винаги е била в битието на човека. И като култура тя влиза във всяка религия. А религията е култивация на човека в идеята да израсне. Тя е верноподаничество, вероизповедание, олтарни служения, молитви и пр., но те не са още Път. Всяка Духовна вълна е един Път, който може да отведе човека по-далече от това, до което е бил.

Озарението е начало, но в Мъдростта Пътят се ходи като просветление! А просветлението е свобода от ума! И в една Духовна вълна мнозина получават просвещение, но малцина имат просветление, а единици живеят знанието като откровение.

В Мъдростта знанието се живее като откровение, защото то идва от вътрешната ни същност. Откровението е възможно знание на висшата ни духовност. То е прозрението, което ни открива олтара на иманентния Бог вътре у нас — Книгата на Живота!

Знанието има градации: доктрина на очите, доктрина на сърцето, доктрина на Духа!

Доктрината на очите е на видимостта — човек възприема света, зримостта на смъртта и възраждането. Така той започва своето себесъхранение като ражда идея за поклонение към стихиите.

Доктрината на сърцето е на усета — човек се брани в тезата на себесъхранението и обособява стихията като божество, за да може да я съзерцава. Така се раждат духовните пулсации за промените.

Доктрината на Духа е на откровението — тя дава на човека Пътя за Божествен живот. С нея човек надмогва себесъхранението и започва служението, чиято тайна е свобода от Себе си заради Себе Си!

В Мъдростта волята се прилага като служение, а не като дело за карма. За служението се изисква воля на жертвена цялост, а за кармата — устойчивост и борба, за да се разплатят дългове. Мъдростта е най-добрата противоотрова срещу кармата, която е рожба на желанията и на ума.

Волята като утвърждение е личен живот. Но волята в Мъдростта се прилага като всеотдайност към Всемирността, където няма място за личностност. Не трябва обаче да се страхуваме, че ще се загубим — човекът може да се загуби в лабиринта на себичното, но в свободата на Божия си живот — никога!

Волята е духовна енергия — храната на посветения! И тя, акумулирайки вибрациите на света, трябва да се приложи именно като служение. А когато на някого не му дадат възможност да направи жертва, значи още не е готов.

Мъдростта е служение на Целостта, ходеният път е личен!

В даденото ни служение ни е предоставен изборът и на своя потребност, която Логосът оставя в потока от сили за Мирово пътуване и съвършенство. Затова се дават Исканията — защото сме част от Мировата воля и не можем да не потърсим хармонична гама в песента на Планетния Логос.

Искане 1. Дай ни свобода от върнато минало — като отживяна потреба и изживяно упование!

Всяка потреба трябва да се изживее и като упование, за да имаме смелост да направим нещо ново. Една по-висша потреба е необходимо да бъде усвоена, защото тя като валенция може да направи нови съединения с определени елементи. Така че трябва да имаме достатъчно сила, за да внесем такава потреба като вибрация както в биологията, така и в чувствата, в ума и във волята си, и да я осъществим. Това е тайната на потребата — да се направи плът от плътта ни, кост от костта ни. Вътрешната потреба сменя пулса на живота!

Човек обаче не бива да осквернява онова, на което е служил със святост, след като се е събудил за нещо друго. Не може да се отрече от миналото, но не може и да носи веригата му постоянно. Ние нищо не отричаме, но и не можем да бъдем пленници на онова, което е отживяна потреба и изживяно упование. Трябва да се поиска свобода! Всичко, което си е свършило работата, което е било упование, отива в музея, който ще го оцени. Нужна е идея за бъдеще! И без скръб трябва да свалим дрехата на миналото, ако искаме облаци да не закриват Слънцето на изгряващия Ден.

Върнатото минало прави земно притегляне. Ето защо е нужна свобода, щом отиваме към друго битие. Идеята е свобода на съзнанието за новия път и за новото знание. Осветеното всекидневие отлиства знание за бъдещето и така човекът узрява в потребата за лична свобода!

Знанието на Мъдростта носи свобода от минало и дава път за бъдеще!

Искане 2. Научи ме сам да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм!

Мина времето, когато незнанието е позволявало на Любовта, в идеята за прощението, да остави на друг да надписва кръста. Пилат е имал прозрението и дързостта да не се покори на съдниците и да надпише върху Кръста — знак на Учението на Любовта: Iesus Nazarenus, Rex Iudaeorum — Иисус Назорей, Цар Иудейски. Това е великата тайна — цар (цар без корона), и все пак Пилат го написва.

В Мъдростта обаче идва моментът на себесъзнание, когато виждате собствената си духовност и трябва да прецените с какво да се простите! Голяма е тайната да намерите символния знак на Мъдростта и дързостно е сами да го надпишете. Тогава сте вече цялостни в служение и вашият видим и невидим храм ще има своята устойчивост. Това е една от най-тежките задачи, но ние сме в правото да я поискаме и в отговорността да я изпълним. Не друг — ние!

Колкото и да е малък, всеки е Божий и трябва да се осъществява като битие и като живот!

Така че сами надпишете символния знак на Мъдростта! А какъв е той? Триъгълник — върховата част на Кръста на Разпятието, с вписана в него змия — защото победена е материята.

Мъдростта е идея за световната душевност!

Искане 3. Не оставяй очите ни без житейски олтар — заради нас, които сме в Тебе, и Теб, Който си в нас!

Идеята за олтара е вечна. Когато се излива благодатта на Планетния Логос, човекът може да няма олтар, но когато върши нещо като своя потреба, той е нужен. Човекът във видимия си храм ще трябва да има олтар за своите очи, но колкото тези очи са по-одухотворени, толкова олтарът е по-малко материален. Мъдростта е свобода от догми, но тайнство трябва да има в душата на човека. А когато волята му е приложена като служение, тогава може да се освободи и от олтар. Но очите ще търсят житейски олтар, докато Мъдростта стане живот!

Така че не оставяй очите ни без житейски олтар, когато още не сме направили Мъдростта живот, защото тук, на тази планета, чрез своя вътрешен обред трябва да отдаваме признание на Бога. Заради какво? Заради нас, които сме в Тебе — но още сме човеци — и Теб, Който си в нас!

Ако някой не може да усети Божествения, ако някой не може да разбере себе си като божество, което се усъвършенства, той няма да си иззида светилище не заради това, че няма да направи почитание, а заради това, че не ще види величие в олтара.

Който няма величие за олтар, той няма величие за собствения си Бог!

Денят направи своя кръговрат! Именно този Ден, в който няма заник, повели служение. А служението, в идея на жертва, се върши чрез предназначението. Има извървян път на свобода — Голгота; има понесена идея на развитието — Разпятие; има Мирова даденост на идеята за свобода — Възкресение! Това е голямата тайна на дързостта да предоставим правото на Деня на Мъдростта в човешката култура!

Мъдростта слага една виолетова аура над бдящото човечество и синовете на Деня!

ДЕВЕТНАДЕСЕТО ПОСЛАНИЕ

Предречено бъдеще — това е същината на Посланието (за 1996 г.). Това Послание се отправя към човека, който е божество, и към Бога, Който е в човека.

Планетният Логос иска Своите божества! И Той призовава в Своя Миров дом, за да даде предназначението и да получим правото да поискаме за себе си не задача, а служение. Със задачата не се върви нататък, когато е намерен отговор, но със служението постоянно се търси и прилага!

Достатъчно енергии са отлъчвани в изграждането на понисшите светове, милиони години върви еволюцията. Онези, които водят еволюцията, и тези, които вече им сътрудничат, когато влязат във висшето си битие, носят отговорност — те са призовани да влеят своята духовност при Отца!

Живели сме, кой повече, кой по-малко, в различни степени — Посветени мъже, Воинство на Любовта... но всичко това, като живяно човечество, трябва да отмине! Новата йерархия на служението е Деца на Деня, защото една нова Духовна вълна осветява света на бъдещето и създава просперитета на духовната ни същност. А само осветеността може да понесе запалените канделабри на Мъдростта!

Призив: Направете Учението житейска съдба!

Когато Мъдростта стане живот — трапеза от всекидневието ни, път от пътя ни, тогава можем да правим Учението житейска съдба! В идеята на Мъдростта животът като йерархия е обожествяване, но като воля е еволюция! Затова няма житейска съдба без приложна воля в името на знанието. Необходимо е вятърът на волята да развихри езиците на кладата на Мъдростта и всяко колебание да бъде прогонено. Тогава жертвата ни се освещава като житейска пътека и става едно Мирово явление като път за обожествяване!

Скитничеството на човека през оракула, пророка, инквизитора... налага сега Учението на Мъдростта да стане житейска съдба — за свобода от минало, за прозрение в настоящето и без страх в бъдещето от Божеството, защото То и той са едно в кръговрата. А плодовете на Учението, станало житейска съдба, са свобода от карма и сътрудничество на еволюцията.

Съдбата е един исторически организъм — човек в човечеството и човечеството в човека!

Повеление 1. Знайте, съдба без мъдрост, без воля и жертва няма!

Никой не може да прави бъдеще, ако няма минало като съдба, ако в настоящето не прояви прозрение и ако не се пожертва за свобода!

Човекът има минало — цялата планетна плът е в него, и когато на Физическото поле започва да се развива, прави и съдба. Съдбата не може да присъства, преди човекът да я е предизвикал. Тя приижда от човешки порив, който след това му определя физиономията.

Всяко едно настояще след миг ще е бъдеще и като бъдеще неговата настояща дреха ще остане в миналото. Следователно и в личния, и в семейния, и в социалния бит трябва мъдрост и воля, за да настъпват промени. Но когато тези промени ги слагате в собствената си съзнателност като жертва, те създават съответни битки. Затова съдбата не може да не бъде в трайност. И когато, в края на краищата, имате сливане с Божествеността — това, което прави Христос — идеята на Възкресението унищожава съдбата. Възкресението е посявката за Вълната на Свободата!

Като сътворение имаме онова, което, изведено от плътта на планетата, трябва чрез динамиката на Диханието да се усъвършенства и обожествява. Изграждането на одухотвореността е част от Всемирната еволюция, част от битието и то именно създава съдба. Затова съдбата е израз на миналото и само тези, които влизат в състава на организираното Дихание, имат памет — една нишка, на която се нанизват и трудностите, наречени страдания, и прозренията, които наричаме боговиждания. Всичко това е тайната, наречена в целостта си „съдба“.

Мъдростта ще намери своя коловоз, за да каже голямата истина, волята ще даде своята пулсация и жертвата ще сложи на кладата преходното в името на Вечното. Не винаги постъпваме мъдро, волево и жертвено, но самото съзнание, самата огледалност говори, че Някой работи у нас всеки ден, всяка нощ, всеки час!

Диханието прави съдбата и ни води чрез развитие на познаваемостта!

Повеление 2. Не търсете друго време за приложена мъдрост — то е всяко днес!

Това, което твори, е убедеността, че всяко днес може да стане стъпка в изграждането на Учението като житейска съдба. Ако позволим вятърът на колебанието да се развихри: „Днес ли е най-подходящият момент, дали да не изчакам, защото готовността ми или тази на човечеството още не е достатъчна?“, той може да събори всеки плод у нас. Не трябва да отлагаме прилагането на мъдрост с мотив, че утре ще бъдем по-готови. Не търсете друго време е вътрешна зрялост. Ако днес не откъснем плода, утре ще го намерим паднал. Нямаме основание да кажем, че избързваме — мъдростта не избързва, нито закъснява, защото нищо друго не я тласка освен вътрешното прозрение!

Не търсете пресметливост за приложност във времето — не може да я търсим в миналото, нито да я чакаме в бъдеще. Всякога, когато има лъч от Мъдростта, е време! Приложението на Учението на Мъдростта като житейска съдба е всяко днес. А кога времената ще го изнесат за публично достояние, няма значение. Всеки трябва да намери своето место днес и да отиде да извърши великото си дело. Така не само съхраняваме, а и даваме динамика на Учението, което става и опорност, и готовност за бъдеще.

Всяко днес е време за приложена мъдрост! Времето не съществува, когато влезем в себе си като Дихание. Няма време, нито пространство — животът в Бога не може да бъде ограничен! Ние си служим с време и пространство за просвета и просветление, за да приложим волята на всекидневието.

Всяка преценка минава през седемте тела на човека, но едно е, когато нашият ментален свят ни дава характеристика, друго е, когато причинният ни свят или нашата духовна посветеност раждат... Следователно относителността или неизбежната промяна е в събудената преценка. През зрението на Мъдростта може изчистено да се прецени всичко, стига тя да е вече ваше знание и прозрение. Това е да я направите мироглед — усвоена и приложена мъдрост. Тогава имате свобода от всичко, каквото сте били — от Митология, от Правда, от Любов.

Духовните вълни не идват просто от пространството и не си отиват безцелно във времето — хиляди години се работи за тях, за да се изгради йерархията на необходимата просветност. Ето защо можем да кажем, че всяко днес е един чакан час. Така не се късат и Духовните раси, така се изгражда най-великата потреба на Бога — човекът! Затова трябва да направите своята лична голгота, своето лично разпятие, своето лично възкресение — като сътрудничество на света. Дори като мисъл-форма в душите ви това е път, който е приложена мъдрост. А когато можете да кажете, че със света сте едно и когато вашата енергия му сътрудничи, ставате най-необходимото — съ-Сътворители!

Да помогнете на Сътворителя в неговата идея — най-любимото Му същество, човекът, да го направите съ-Сътворител — това е вече голямата тайна на събудената и приложената мъдрост в идея за сътрудничество: човек и планетност, човек и Всемир!

Мъдростта е осенение — не усвоена задача, а събудена възможност; не чудо, а раждане!

Повеление 3. Часът на отговорна святост и историческо бдение ви зове!

Кога се ражда идеята за святост? Изгоненият от рая човек си прави олтар поради необходимостта от единство със Сътворителя — ето родената идея за святост. Готовността за жертва е първата святост! Сега човек в изградената си цялост — когато Учението на Мъдростта става житейска съдба — влиза в отговорна святост, за да се върне при Онзи, Който го е сътворил! А историческото бдение е отговорна преценка между минало и бъдеще.

Не може да се откъснете от историческото време. Трябва ви будна отговорност и историческо бдение, за да не позволите сън да затвори душевните ви очи! И още — съпричастност с Всемирния. Не е възможно да се прави Учение без социална общност и без човек, но безспорно няма живот и без Бог. Историческото бдение е тъкан, на чиято нишка ще сложим своята отговорност и съпридружение в служение на Всевишния!

Идеята за свобода и път — ето кое е отговорна святост и историческо бдение. И техният час ви зове, след като с такава цялост ръката на Незнайния, която е винаги у нас, е изработила световиждане за мъдростта и е намерила приложния час за жертва. По този начин се написват страниците, наричани история. Изявеният образ на отговорната святост е историческото бдение и те не могат да се разлъчат, когато се касае за велики неща. Не може без будността на отговорната святост да има историческо бдение, а то пък съхранява и дава на историческия организъм жизненост — дава му своята артериална кръв. Затова отговорната святост и историческото бдение са взаимни социални категории.

Ето как Повеленията изграждат цялата пулсация на Космичната ни присъственост: Мъдростта — съдба, време за приложението `и — всяко днес, вътрешната `и същност — отговорна святост. Така се влиза в социалния организъм, който е сбор от съдби на индивидуални органичности.

Човек трябва да се раздели със себе си сега, за да се види Единен утре!

Дори само като приказ да бъдат нашите Искания, те са частица от обречената ни достойност да бъдем с Бога!

Искане 1. Дай ни прозрение за свобода от онова, което ни далечи да Те познаем и живеем!

Кое ни далечи да Го познаем и живеем? Мракът — когато не сме в Светлината. Само без него можем да познаем Светлината в нейната истинска стойност и да я живеем. Всеки може да каже, че е познал нещо, но като го сложи в своята същност, като го изживее, ще види кое от самия него трябва да си отиде, за да приеме това, което довчера фактически не е познавал. Първо, трябва да се освободи от своя мироглед на минала преценка, на минал начин на живеене и познание. Това не става лесно — души не се освобождават лесно от привикнато олтарно моление. Второ, не е важно само да се притежава богатство, трябва да се знае как да се употреби!

Някой може да е достатъчно мъдър и доста безволев — прави констатации, но не може да си извади една кофа вода. Друг може да е прекалено волев и с неразмерността на волята си да пришпори необюздения кон на въображението и да падне, защото му липсва знание. Тайната е да се изпречите срещу себе си — защото недостатъчно сте могли да усвоите. Не да се отречете, а да приемете, че можете да се развиете, че имате нужда от нещо, което довчера сте нямали, и то да не е огърлие на всекидневието.

Бог е вътре у нас и затова искаме свобода от онова, което ни чуждее от Него! И трябва да Го живеем в себе си, било като чувство, било като мисъл, било дори като афоризъм, защото познанието като афоризъм става вибрационна вълна на живеене! Тази пулсация хармонизира целостта. Може някой да има съвършен израз за познание, за констатация, но само живеенето на Съвършения го освобождава от ненужното. Кладата на Мъдростта всичко изгаря — там колебание няма!

Прозрението за свобода е събуденото у нас трето око, което дава зрение-знание и ние го наричаме интуиция. Прозрението е част от една вътрешна култура, която стои в нас и чрез нашето съзнание може да се прилага. Именно Диханието дава право на прозрение! Затова само човек може да каже, че е „говорил“ с Бога и чрез Диханието, т.е. чрез Кундалини, Го е познал.

Прозрението ни дава най-върховната възможност за Космическа хармоничност с Отца! Ето защо се освобождаваме от Себе си — заради Бога в себе си! Свободата от Себе си е пътят на Диханието! Първичното „себе си“ е сборът на клетъчния ни свят, а с Диханието Си Божеството освобождава човека като сътворен, освобождава го от мощта на милионите клетки и го прави одухотворен.

Процесът на Диханието ни освобождава от процеса на Сътворението!

Искане 2. Научи ни на дързост, та без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението като приложено насилие!

Това е големият двубой, който човечеството трябва да осъществи с новата Духовна вълна. Както Духовната вълна на Любовта дава свобода от отмъщението, така Духовната вълна на Мъдростта освобождава от тежката верига на грехопадението. Първото нещо, от което милиардите изповедници на иудаизма, мохамеданството и християнството трябва да се освободят, е идеята за първородния грях. Тя е вковала волята, за да създаде безволевия; тя е оверижила невежия, за да може той да бъде управляван! Дори за най-големия престъпник правните доктрини могат да дадат помилване, а три религии се сменят и не прощават т. нар. „грехопадение“ на милиардите си последователи! Какво значи това? Да обречеш децата на Бога в безизходност! Затова със знанието, което Мъдростта дава, трябва да имаме достатъчно смелост, та без страх и без тъга да се освободим, защото много е трудно за навикналия да влачи веригата, когато няма какво да го спъва. Великата тайна е, че Диханието като настояще е прозрение без чувство на страх!

Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, че е прокълнат, играе най-лошата съдбовна роля — че човекът е непотребен. А дързостта е първата нота, с която се пее песента на безстрашните. Дързост е да разкъсаме санитарния кордон и да заскитаме свободни по света... Духнете с дързост свещта на грехопадението, което с хилядолетия ослепява човека в пътя като божество! Светът трябва да се освободи както от това приложено насилие, така и от играта на митологичната фантазия.

От това са освобождавали големите Учители. Мировите Учители не нарушават, а разрушават! Значи всеки трябва да разруши своя стар храм, за да съгради нов. Но колко трябва да бъде дръзка ръката ни, е поведение на личната ни съдба и воля, на готовността ни за клади. А кладата е един белег за дързост — тя дава свобода! Дързостта е вътрешно явление, тя не е качество на постоянството, а е едноактно поведение, за да се мине прага и да се махне веригата.

Дързостта е потреба и подбуда за свобода!

Искане 3. Дай ни ключа на знанието и Пътя на Мъдростта, които ни водят чрез Тебе до Вечния!

Учителите идват не като лична потреба, а като необходимост от знание и път, които водят до Вечния! Знанието е потребно на този, който върви в Пътя.

Човек трябва да се потърси в себе си — друг няма да извърви еволюцията му! Ако спре, той ще се калцира. Еволюцията дава възможност боговете да си отидат (събра ги в музеите) и да остане само Бог. Орфей рече в пътя на духовната еволюция: Аз умирам, боговете остават да живеят! Но Мъдростта казва: Боговете умират, за да живее Бог, да живее еволюиращият човек, който е утрешният осъществен Бог! Това не е богохулство — богохулство е човекът да живее в страх, че Този, Който го е сътворил, не го обича и го наказва!

Имаме седем ключа на знанието — седем печата на Книгата на Живота. Всичко това е човекът — божествена реалност. Сега Учението на Мъдростта дава тази достоверност, без да упреква планетната еволюция — тя е потреба, но не може да бъде вечна. Вечна е Божията човечност у нас!

Мъдростта е част от живота на онзи, който е роден за Свобода. Знаещият ходи Пътя, мъдрият живее в Истината, а тя ще го направи свободен! Това е битието на посветените, които нямат страх от нищо, защото в тях е събудена божествеността.

Човекът е бог в живот! — дава Мъдростта; човекът е осъществен Бог! — ще даде Свободата!

ДВАДЕСЕТО ПОСЛАНИЕ

Посланието (за 1997 г.) е вътрешно откровение, което ни прави съприкосновени с Планетния Логос чрез едно непринудено гостуване в Неговия Космичен дом. Призованите на бдение Посветени мъже, Воинство на Любовта и Децата на Деня получиха даровете на Духовната вълна на Мъдростта, за да направи тя своя причастен живот в душите на мнозинството, да ги насити с чертани пътища и клади на жертви!

Призив: Вземете осветения хляб на Мъдростта и тръгнете на светителство!

Колосални крачки са правени в еволюцията на човешката душа, за да стигнем до тревожната плахост да отчупим залък от осветения хляб на Мъдростта. Хлябът на Мъдростта е мироглед! Той не е вече бъдеще, а осезаемо настояще, защото Децата на Деня тръгнаха на светителство. А светителството е една вътрешна йерархия и живот, посветен на изграждането както на личното достойнство, така и на социалната страна на битието на един народ, то е служение и на Всемирността!

Мировата вълна иска сега ново съзнание. Ето защо много бдителност ще ни бъде потребна; много отговорност, като измеримост за социално служение, трябва да приложим; необходима е и неотстъпност от това, че Учението вече е битие!

Светителството е и горе, и долу!

Повеление 1. Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по Пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението!

Призивът е ясен — извикани сте на Мирово битие, не на бдение! А Мировото битие е част от Мировата принадлежност. Мирова принадлежност е била Правдата, била е Любовта... Сега е Мъдростта.

Историята свидетелства, че винаги е имало дързостни чада, родени за неходени пътища, трансформирали определена Духовна вълна в приложност — с неотложна воля! Когато се квалифицира една воля като служение, тя вече е себежертва. А истинска е себежертвата за собственото предназначение!

Първото, което човек трябва да направи, е двубоят между Дух и материя вътре в себе си. Никаква стойност не би имало едно Разпятие, ако не събужда вътрешната потреба за победа на Духа над материята. Затова пътят Голготски не е път на страдание, а път на обожествяване! Свободата от идеята за страдание е единствената измеримост на жертвата за служение — другото е себезащита, егоцентризъм. Дори една клетка в Иисус да бе несъгласна в идеята за жертва, Той нямаше да направи Възкресение. А принесената жертва е именно заради служението!

Пътят е Мирово битие — в него личността се губи!

Повеление 2. Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня — бог в развитие!

Много духовни енергии човек разпилява, когато му липсва идея за Път. А в Пътя споменът е воденичен камък. Затова трябва да се съобразим с динамиката на времето — културата на Мъдростта влиза в живот. А нова култура дават само новите Духовни вълни! Така изборът — да бъдете служители на Мировата вълна на Мъдростта, чрез прозрението ще направи миналото ви безсилно. Това ще ви даде онази власт, с която да избирате бъдеще!

Човек носи веригата на миналото, но и без да е окован, пак може да е затворник. Съзнанието, че е затворник — това е споменът, който трябва да махне от себе си. Трябва да напусне всички поселения, с които е възпитаван, за да не пусне котва за хилядолетия в социологии, философии, религии... Посветените мъже и Воинството на Любовта свършиха своето дело в миналите Духовни вълни. И техните пътища носим в целия свой клетъчен свят. Сега Мъдростта трябва да стане неотложна воля, която да се трансформира в динамиката: Не търсете спомен за човека — свобода!

И най-обикновеното религиозно съзнание, което сме имали, ни е отпращало към това да бъдем божества, а не да се страхуваме от богове. Отец никога не е искал страх да влиза в душите на Неговите деца. Затова нека не оскърбяваме Божеството у нас и Му позволим да направи съвършения човек, който е Негов. А всяка религия е давала опорност човек да търси съвършенството и възможност да йерархира, за да намери сега сили, не спомени.

Няма защо да се търсим в онова същество, пратено на тази планета да я познае и да се развива. От тези спомени вече трябва да се освободим, въпреки че милионите клетки у нас ги напомнят. (Оттам е и атавизмът на нашето поведение.) И не можем да отхвърлим спомена само в съзнанието си, трябва да се избавим от него и в своя клетъчен свят, който много трудно се освобождава от навика ни да имаме молитва, олтар, богове... Те ни правят потребни заради Божеството, но сега трябва служението да прави потребен Бог за човеците! Бог, в Своята съвършеност, е влязъл в несъвършеното, за да ни изведе!

Динамиката на Деня да се живее с идеята човекът е бог в развитие е подкваса в битието на Духовната вълна на Мъдростта. А божеството не се връща — никой бог не се обръща назад — той върши делото, за което е пратен!

Ако човекът още не е Бог, може поне да бъде божествен!

Повеление 3. На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!

Това, което дават Мировите Учители, ще стане! Човечеството може да изтърпява катаклизми — може да има потопи, вулканически изригвания и войни. Нима вътре в човека няма изригвания?! Но има и изгреви, има и витлеемски звезди. Витлеемската звезда вътре у нас е събуденото око на Мъдростта!

Никой на тази планета няма да спре това, което Духовните вълни донасят, защото те са излив на Планетния Логос! Начертаното, кръста на обожествяването никой не може да ни вземе, защото двубоят между Дух и материя е еволюционна йерархия!

За планетната тайна, носеща благодатта, няма никакво значение какво признава йерархията на човешкото знание, макар че то съответства на онова, което са дали религиите като култура. Прииждането на нови Духовни вълни не се съобразява с осъщественото от Ученията на предишните. Новата Духовна вълна винаги ги надкрачва, макар в себе си да сгръща неразривното вечно на Божеството от всяка религия.

Духовните вълни имат своя изгрев и пладне, път и дело, които трябва да се осъществят. Защото се прилагат във великия закон на еволюцията и в принципите, които я съпровождат. Духовната вълна е цялата същност на излъченото божествено просветление за човечеството, сложено в рамките на еволюцията, съпътствана от кармата и прераждането. Но след като се минат всички Коренни раси и се осъществи делото на всяка Духовна вълна, ще сме свободни, а само свободният е единство с Бога!

Мъдростта в своето голямо търсене иска да даде на тези, които следват еволюцията, пътя и делото на Духовните вълни — будността на търсещия се бог. Колко се осъзнава този Път, е отделен въпрос.

Духовната вълна може да не се съзнае, но е невъзможно да не я изповяда едно вътрешно служение!

Ако Посланието не се изведе за едно лично поведение и приложение, то остава само лист, който вятърът на случайността носи.

Искане 1. Дай ни жизнепотребата на осветено всекидневие!

Нашето всекидневие трябва да бъде осветено. Но как? Дори с най-малкото, което човек може да направи — съзнанието, че е дете на Бога. И много евтино е да чака дар в отговор на молитвата или да търси само празник, за да изрази своята благодарност. Не! Няма „най-хубав ден“ да се правят молитви — всеки ден трябва да е молитвен, не да се отделя определена минута или час, или празнично тържество. Молитвата може да бъде в една дума, но да е осветена, да е жизнепотреба, ферментираща нашата емоционалност, мисловност и душевност! Така се хармонираме с деня на своето служение и с нощта на своето съзерцание. Всеки миг човек може да казва по една дума, която да го осветява. И не броят на молитвите определя благодатта на едно служение, а всеотдайността, вътрешното възхищение!

Възхищението е събудена психична сила от величието на Божеството, Което ни дарява с прозрение и ни осветява за всекидневно служение. Мина времето, когато анатомията трябваше да навикне да се подчинява на потреби — дойде моментът на прозрението. Прозрението трябва да ни даде надмога над всекидневието!

Жизнепотребата на осветено всекидневие е вибриращата сила на Вечното!

Искане 2. Научи ни на прозрение и признание на всеки личен дом и свят!

Много явления има във всекидневието на човека. Но преценката за тях е въпрос на отговорната му будност във всекидневието. Трябва да има прозрение и признание на всеки личен дом и свят! Човек не бива да осъжда нито състоянието си, нито мястото, в което е пратен, а трябва да търси прозрение какво има да научи и какво трябва да акумулира от общото отрицание, за да облекчи по-малко властния, по-малко пробудения. Това е едно от изумителните задължения на служителите на Мъдростта. Там, където има отрицание, посветеният трябва да го погълне, за да освободи другите — те да не бъдат потискани. А когато може, да им даде и хляб от Мъдростта.

Всеки има право на свое светителство. Така че, когато служителят на Мъдростта приложи будност и даде вътрешно признание, той няма да има в себе си осъдителност. В знанието на Мъдростта може да намерим основание да признаем битието на другия: нужно е всеки да мине оттам, където е, за да научи нещо. Признанието е вътрешна същност, то е и респект! Човек трябва да се научи да се респектира от тайни, които чертаят, които водят.

Липсата на признание е една от най-тежките болести на егоизма. Егоизмът чака награди и не дава признание на чуждия личен дом и свят. А под дом трябва да разбираме оня вътрешен свят, в който няма нужда от икони и от бремето на обреда, щом Бог ни освети. Всеки от нас е един дом, едно обиталище на Бога. Всеки има свой храм, има свое кандило и огниво, с което да го пали. Един пали кандилото си с желание, друг — с мисъл, трети — с душевност, четвърти — с духовност. Личният дом и свят, социалният дом и свят са обиталища. Всяко посегателство, всяко насилие върху тях винаги е вреда.

Мъдростта е свобода от насилие! Затова е нужно прозрение и признание на чуждия личен дом и свят — това е да видиш другия в себе си. Ако ти си едно божество, защо той да не е?! А отсрещният в своята будност ще намери пътечката...

Йерархията на признанието е дълбочината в прозрението!

Искане 3. На забвение прати нашите тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден!

Човекът (събуден или несъбуден) е, който определя в себе си границата на тревогите и признанието на чужди клевети. И той може да не позволи присъствието им в душата си. Но няма нищо трагично в това, че тревоги ни гостуват — въпросът е как ще ги оценим и как ще ги отпратим. Има тревоги, които не са праг, а стимул, пробуда, и човек трябва да ги разграничава, за да не се оплаква напразно. Тези тревоги понякога са опит на надделяване — бих казал, благородни тревоги. Това разграничение трябва да се направи, за да можем да проявим устойчивост и преценка. На човека се дава толкова, колкото може да понесе! (Затова му е сложена и завеса — да не вижда по-нататък.)

Светът още не иска да приеме субстанциалността на душата, а тя трябва да бъде съхранена и пазена! Пазена от клевета, от обида, от проклятие... Защото какво е една клевета? Тя е форма на убийство! Но клеветата е деяние, което оскърбява и самия клеветник, защото той не е осъзнал, че е божество в лицето на другия. С клевети се храни мисловният просяк — мисловният аристократ не се храни с клевети, защото това е под достойнството му!

Не позволявайте на недостойно слово и дело да присъстват в душевността ви! Пратете ги на забвение, защото чуждите клевети и личните ни тревоги се легитимират на живот. Забвението — това е приложната воля на еволюцията! Овдовейте без болка, без да пророните сълза. Не казвам да се загубите, а недостойно слово и дело да нямат присъствен ден. Така ще изградите своята домност, в която ще направите тържествената си Тайна вечеря — ще ядете от хляба на Мъдростта и ще пиете жива вода от кладенеца на Знанието!

Трябва обаче да се направи една генерална разлика — разликата между доктрина и клауза. В доктрината няма зло, има нееволюирало добро искането на забвение прати моите тревоги и чужди клевети е клауза на вътрешно осъществяване и легитимиране в Духовната вълна на Мъдростта. Не само личните тревоги, но и чуждите клевети — ето частица от Мировото служение — и за другите сте загрижени! Това е устойчивостта на моралния принцип...

Всеки ден е осветен, когато се събудим, видели звездата на Мъдростта!

Посланията проникват, набогатяват и осветляват, те слизат като духовна пулсация в душата на човека, който е готов и иска да я вземе. Те се дават, за да ги извървите в личната си еволюция и в йерархията на съвършенство. Всеки да си вземе от тях това, което най-добре го обслужва в развитието, и онова, което може да даде чрез собствения си извор на посветеност на другия, поискал жива вода. Така ще чертае Път на събудените и ще събуди тревога на чакащите и искащите!

Посланията за Петия период са първият излив какво ние ще дадем на света, не само какво светът дава на нас. Те ни дават светостта да се изправим пред храма на историята и да призовем вътре всички. Човекът в бъдеще ще е това, което днес зидаме. Пътят на Мъдростта ще му даде дарението — свобода от стъпалата на минало развитие. И най-голямото величие е човек да се види като Космична същност!

Всеки човек носи в душата си воля и светлина — това, което Великият му е дал с Диханието Си в часа на неговото сътворение. Великото в човека е, че е цялост! Затова може да приеме вибрации от Планетния Логос — защото всички носим цялата планета в себе си и нейното дихание Космично. Така можем в това велико сътрудничество да познаем както видимата страна, така и в своята вътрешна обител — в своята душа, тържествуващата литургия на божествения служител!

Не всеки осъзнава момента, когато Планетният Логос дава Своето Послание, защото будни са малцина. Но с астралното си битие присъстват мнозина, които вече имат своята подготовка. Всяко воинство — от Вълната на Сътворението до празника на Мъдростта, е изпълнило своя дълг. Но дългът само не е достатъчен — потребно е прозрение, защото прозрението е будността на Мъдростта!

Посланията не са урок за ума — те са идея за обожествяване!