Послания на Планетния Логос - Първи период
От Библиотека Ваклуш
За 1978 г
За 1979 г.
За 1980 г.
За 1981 г.
През четири години Планетният Логос е викал и ще продължава да събира чедата Си. През четири години Той получава от Всемирността излива на специална енергия, която се дава за пулсация на нашата планета, за да осъществява тя своя еволюционен ход.
А Посланията, слизащи в Периодите, са едно знание, което е осенение, минаващо през всички. И по този начин се проверява като с лакмусова хартия дали човек е годен това осенение да стане в него формула на поносима посветеност.
Всяко Послание в своя период има необходимата стойност. Без усвояване в присъщна приложност на първото Послание от периода няма да се оцени стойността на последното. Тази йерархия е наложителна — който иска да направи една сграда, трябва в основата да сложи устойчивост, която да издържи и последния етаж. Така че не може човек да прескочи знанието на първите Послания с необходимостта да има последните!
Посланията на Планетния Логос за Първия четиригодишен период са път на събудената и зрима отговорност! В тях ръката на покрова и водителството са в пълен синхрон с поносимостта.
Първите Послания имат един много особен въвеждащ Път. Една началност можем да я характеризираме като ход на костенурка, но след това ще намерите вече летежа на птица. Ако не погледнете отгоре — а за да се качите горе, трябва да имате крила — не можете да направите преценка за измеренията на жертвата!
Посланията в Първия период имат повече охранителен характер. Охраната, която първом се дава на хората, е материална, но в по-висшето развитие на някого ще се даде мисловност, у друг ще се събуди причинност, на трети ще се влее духовност. Така че без тези Послания, които имат идеи повече за материални образци, не може да се върви нагоре и затова има стадии!
Посланията са прелюдия към симфонията на служението на Живота!
ПЪРВО ПОСЛАНИЕ
С Посланието (за 1978 г.) будността ви вика в отговорност! Това, което е вашата обреченост, то е и родилната ви пътека. Защото никой не може да отиде под чужд подслон, ако не е предназначен в своята определена жертва.
Вашата отговорност е двойно по-голяма от тази, с която хилядолетия човечеството се е развивало, като се почне от първата Духовна вълна — на Сътворението, и се стигне сега до Духовната вълна на Мъдростта. Защото Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!
- Искане 1. Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане!
Космичната мъдрост като стратегия е знание за Живота! А съприкосновеност с Космичната мъдрост е прозрението. И харизмата за Рождество е една безспорност, която християнството много добре мотивира — Рождество Христово, а не Иисусово. Защото Христос е Мирово съзнание, а Иисус е планетна личност. Харизматичният дар е сложен в Рождеството, не в раждането — тайната не е раждането, тайната е Рождеството! И затова: Дай ни сили да работим за светлото Рождество...!
Рождеството е една велика тревога в човешката история! Но ако не забравим отделното раждане, не можем да одухотворяваме личността си. Така че основната тайна е хармонизация на раждането и Рождеството за единодействие. Ако не се хармонизирате именно с Рождеството като Космична даденост, ще имате само отделно раждане като его-развитие. Рождеството прави Космичен принос, не личен!
За всяка Космична харизма — сега за Рождеството на Мъдростта — предварително се подготвя хармонизация за понасянето `и. Защото тя нарушава, внася смут. А хармонията е между ум, сърце и воля — човек, Всемир и Бог!
Раждането е исторически дар, Рождеството — духовна провиденция!
- Искане 2. Дай ни благодатта на прощението, която ражда радост в сърцето на човека!
Любовта сменя наказанието на Правдата с прощението — Мъдростта сменя прощението със знанието да не се греши!
Прощението обаче като идея за единство е благодат, която ражда радост в сърцето. То е енергия, която може да преобратява злодеянието в позитивна сила. Затова сърцето трябва да се жертва в идеята на прощението.
Идеята за жертвата не е това, което миналото е оставило — утешаване божествата и силите, искащи принос. В Мъдростта жертвата е идея на прощение с миналото! Трябва не да се разделим с миналото, а да се простим, защото раздялата връща съзнание за живяно и така ограничава стремежа за съвършенство.
Прощението, ако не ражда радост, а болезненост, значи човекът не се е освободил още от своите неудовлетворени пътнини. Трябва наистина с пълната си планетна цялост да се прости, та когато има вече завършен образ, да премине от човек в Бог. А боговете са без белезите, които дават характеристики на човека...
Така че — прощение, което трансформира злото в добро, и прощаване с всяко минало, което в своята властност има земно притегляне!
Прощението е енергия на отговорността, то е вътрешна метаморфоза!
- Искане 3. Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!
Ако искате да познаете образа на промяната, трябва да се освободите от страх. Сигурност, но — да познаем промяната без страх! Когато една промяна е натрапена и човекът не я приеме с жертвеност, защото страхът го смущава, тогава неговият „принос“ е онова, което обикновено (особено във войните) наричат „беглец“. Беглец от отговорност! (Отделен е въпросът за възмездието на страхливеца...) Но когато себежертвата е осмислена, липсва страх. Страхът заземява, себежертвата дава принос! Себежертвата първо е съгласие на чувствата — на астрала, второ е преценка на мисълта — на ментала, а безсъмнеността е от причинния ви свят. В такъв смисъл себежертвата извежда Духа над световете на желанието и ума.
Себежертвата е осмислена жертва — повик и дързост — при нея страх няма! Истинската себежертва е предназначение. Себежертвата е промоция за духовната титла безсмъртие!
А страхът е първият праг на човека за нов Път. За будната душа няма по-страшна вибрация от него! Следователно, когато искате светлото Рождество на Космичната мъдрост, трябва преди всичко да сте осъществили свобода от страх!
Победата над страха бележи прага на новото съзнание!
ВТОРО ПОСЛАНИЕ
Посланието (за 1979 г.) събужда азбучно обучение! А будните създават процента на признанието за висота.
Тези, които са над едно средно мерило, имат приоритетното първенство да водят и те споделят тревожността (защото в края на краищата се идва до жертва). Известни посветени белязаности обособяват свои ядра в даден исторически или културен момент — посветените изграждат духовни светилища, учените правят академии...
Посветените, когато обособят своята сборнина, имат тази благодат, че личностният Кундалини в една обществена цялост прилива общата сила от Космичния Кундалини — сила, която от своя страна увеличава въздействеността в развиващите се. По този начин личната духовност, когато стигне известен стадий на висота в принос и улавяне на Космичната духовност, може с по-голяма енергетична устойчивост да прави промени.
Еволюцията е неизбежност, а себежертвата — една нейна потреба. И който не може да пожертва жизненост заради другите, той не е направил събудена отговорност! Това е битието, което трябва да уловите в тази многовалентност като предназначение. А битие без предназначение е капсулиране. Затова са дадени и трите постулата в Посланието — без страх, без съмнение, с отговорност.
- Искане 1. Ниспосли благодатните Си дарове на Твоите синове, та без страх да ходят Пътя и опазят Твоето творение!
Тезата за благодатта е да се събудите за развитие. Затова първото Искане, което трябва да се отправи към Всемирния Учител, е да се поиска енергия, с която да се направи движение напред. Защото страхът е сложил стража срещу Божеството. Со страхом Божий! се започва в Християнската църква — това е най-голямата беда! Со страхом... Тогава този Бог какъв баща ни е?! Едно дете, щом отива със страх към баща си, как искате да бъде истински мъж утре? Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, а е отхвърлен и прокълнат, играе най-лошата съдбовна роля — че човекът е непотребен. Но с Мъдростта трябва да се върви без страх, без страх към вътрешните откровения на човека!
Предпоставката за страха е астралът. В него вибрацията на страха като психология е породена от идеята за смъртта. Когато на човека е внушено, че умира, а не му е дадена идеята за прераждане, още по-страхлив става. На този стрес признанието на безсмъртието е изкупителна жертва — че някой може да краде на човека правото му на непреривно съществуване. Преобратът на живота носи страх, докато не е овладяна енергията на смъртта. А изразът на смъртта е безсмъртието! Има я контраверсията безсмъртие, но се остава само в лоното на идеята за смъртта и тогава е в наличие спазъмът на астрала. Когато обаче познаете безсмъртието, се освобождавате от страха.
Само Кундалини е, който може да създаде аура на безстрашието, защото той дава и познание за безсмъртието. Ето колко цялостно трябва да е отработен човек в аурата, в която е обгърнат! Сега човекът има една педя аура около себе си. Докато големите Учители — Буда, Иисус и пр., са имали по 500 метра аура. Така че цялостно трябва да схванем възможностите си. Затова има школи, които дават Път. Пътят е във всекиго, само че някой трябва да вдигне завесата...
Получените в Пътя благодатни дарове са, за да опазим Неговото творение, понесло Неговото вдъхновение!
Пътят е един — от Бога към Бога!
- Искане 2. Дай ни духовно зрение, та без съмнение и с убеденост да свидетелстваме за нетленната светлина!
Онова, което дава преценка и се опитва да вземе оръжие, т.е. зрение без съмнение, с което да се пазите от страха, това е събудената мисловност. Мисловното поле, както и всички други полета, има седем поделения. И зависи дали цялото Мисловно поле е живяно, за да не допуснете идеята за съмнението. Защото в нисшето Мисловно поле лежи образът на съмнението. А той създава страха, защото Астралът е много по-близко до това поле, отколкото до прозрението на Причинността. Съмнението е игра на нашата мисловност. Игра, с която светът на ветровете, наречени желания, разлюлява клона на страховете ни. Но с прозрението, станало личен опит, съмнението ни напуска.
Дори и една светулка да свети, човек не сгрешава Пътя, а камо ли да изгрее една звезда или да изгрее слънцето на едно Учение! Само несъмнението може да даде устойчивост. А знанието е, което освобождава от съмнение, защото съмнението е или лично незнание, или чужд шепот!
Човекът трябва постепенно, овладявайки своите тела, да се освобождава от себе си. Това „себе си“ е плътна тъкан — един астрал си е изтъкал своя саван, един ментал си е изтъкал своето мислящо. Оттук-нататък идва причинният ви свят, в който вече знаете предпоставките на събудената тайна. И тя е вашата аурна защита. Ако човек в Причинното поле не си е отработил своята аурна защита, той винаги ще има менталното съмнение и астралната си страхова психоза. А Причинното поле му дава тайната, че няма как да умре, защото неговият Кундалини не подлежи на нихилация от съответните енергии на полетата — те не могат да го победят! И тогава човекът с убеденост отива на това, което се нарича Разпятие, заради нетленната светлина на Възкресението.
Нетленната светлина не е от четвърто или от пето измерение, т.е. не е от Астралното или от Менталното поле. Тя е от Причинното поле, което ражда. Причинността не може на Физическото поле да бъде материализирана, тук тя има нетленност...
Да бъде Светлина! е идея на Твореца. И тази творческа Светлина — Fiat Lux!, не е светлината нито на Слънцето, нито на Луната, нито на звездите. Именно тази Светлина е нетленна и тя остава у нас! Но тя не е поведение на воля, ум или чувство.
Нетленната светлина е еманация на Духовността!
- Искане 3. Подкрепи чувството ни за отговорност пред видимия и невидимия свят!
Събуждането не е още будност. Будността е отговорност — отговорност, изграждаща се под властта на Духовните вълни. Във видимия свят е вибрацията на нашето тяло и на нашата психология, а в невидимия е Мировото съзнание. Така че отговорност имаме и към двата свята — видимия и невидимия. Когато оставяме духовна трайност във видимия свят, невидимият не я заличава, защото там времето няма своята сила. Там Духът е, който чертае пътищата!
Отговорността е рожба на прозрението за предназначение! И когато човек изгради отговорност пред видимия и невидимия свят, ще може да понесе благодатта на събудения Кундалини. А Кундалини влияе на всяка чакра и излъчва свои искрици, свои лъчи в чакрите, които трябва да захранва. Но той се освобождава едва когато мине шестия център и през седмия център напусне поселенията на плътта ни. След като Кундалини излезе, породените в центровете му сили вече не играят роля и те не ви пречат в преценките.
Когато един астрал прави преценка за жертвата, имате страх, но един ментал когато прави преценка, искате зрение без съмнение. Ако обаче нямате поносимост на причинния си свят, това значи, че още ви липсва чувството за отговорност пред видимия и невидимия свят! Тогава — ако страхът е взел връх или убедеността липсва и съмнението е налице — вие не можете да извършите отговорно дело в съответния свят. А когато отговорността ви задължава, дори само в даден момент да ви извика, може да спасите някого или да дадете някакъв принос. Дори един тласък е проблем на отговорност! Но редиците на отговорността са най-малобройни...
Отговорността е причастието на служението!
ТРЕТО ПОСЛАНИЕ
В Посланието (за 1980 г.) е тезата за просперитета на духовното зрение! Тази теза е много по-цялостна в сравнение с идеите за страха, съмнението и чувството на отговорност — трите проблема в предходното Послание.
Увеличаването приема на духовност се осъществява под различни форми (дори и под натиск) в определени лични или социални моменти. Един човек, когато се пробуди, е голям принос от Мировия Кундалини за личния Кундалини, защото, когато прогони облаците на всекидневието, може да види и звездата, за да ходи Пътя. Мировият Кундалини е енергия на Абсолюта, а личният Кундалини е индивидуализиран лъч!
Човекът е индивидуална цялост и ако един път е бил жрец, друг път ще бъде цезар. Всеки в дадено историческо слизане се осъществява в един или в няколко от Седемте Лъча на еволюцията. След като е усъвършенстван в един Лъч, отива в друг, за да може Целостта да създаде универсалната личност. Ето защо индивидуалностите в цялост правят общата култура. Потребата от планетна цялост е да се прави принос към Онова, Което е отлъчило човека, макар че индивидуалността определя човека и той като индивидуалност се приема. Но съществена е Целостта! Целостта е Бог в Живот!
- Искане 1. Храни душите ни с добри дела и благородство!
Душата е символът на Бога у нас! Тя е изживяването човек да съзнава Бог в себе си! Душата ни свидетелства за Бога, тя е посредникът. А Духът е, който прави обединението между душа и тяло. Той еманира върху душата своята духовна благодат, я тя вече — върху тялото. Душата е услуга на планетата. С нея се умира — за да има възкресение! Но Духът няма нужда да възкръсва, тъй като той е, който може да владее материята — да я събира и да я пръска.
Просветлението на Мъдростта сега освобождава душата от поселенията, които е носила — делата, благородството, тайнствата ще имат вече съвършено друг смисъл. Защото ниспосланието на Духа е върху цялата ни същност.
Идеята за добри дела и благородство е въпрос на степен. Има епохи, когато рицарството е благородство — когато честта се пази с хвърлена ръкавица; има епохи, когато смирението защитава достойнството и е с дела на милосърдие... В цялост оценката за добри дела и благородство е исторически социално изведена, в личностен план е степен на развитие. А овладявайки себе си, човек овладява света!
Хората още не са научени да прилагат мисълта в нейната благородна пътека. Ще дойде време, когато с мисъл ще можем да храним тялото си, защото енергията на мисълта е много по-фина от физическата енергия. Именно тя поражда благородството, възхищението, вдъхновението, които идват от по-висшите полета и затова могат да променят физиката. Най-страшната теза е заземената човешка психология. А тя е логична, докато не се създадат предпоставките как вложената енергия у нас може да одухотворява материята. Едва когато в материята започнем да действаме с енергията на Духа, ще можем да я променяме и направляваме!
Благородството е щедрост в безмерност!
- Искане 2. Води Духа ми на молитва и смирено служение!
Духът е еманацията на Божествеността в плътта на човека. Той е огнената искра на Бога, която поддържа връзката Му с човека. Затова Духът е първенствуващ, но това не лишава материята от духовност.
Поведение може да има всяко същество, молитва може да прави само еволюиращият човек, а смирение може да има само надмогнатият човек!
Молитвата е вътрешен живот! Тя изразява най-дълбоко и най-вярно душевността. С нея може да победите Себе си и да вършите смирено служение. Най-сакралната молитва е смирението!
Смирението е пожертвана личност! А личността е надмогнат индивид. Индивидът е биологична цялост, личността е вече оформена мисловност. Следователно конфликтът между биологичното начало и личностната даденост излиза на преден план. И когато между индивид и личност идва конфликтът, личността е най-трудно победима в нейните апетити. Тогава егоцентризмът хаби идеята за човека-бог. Разбудената потреба да имате валентност е именно егоцентризмът — Аз, Аз... но като неустойчива бъдност. Азът е потребен, но когато искате да направите саможертва, когато можете да се надмогнете в смирение!
Най-голямата тайна на човека бог в еволюция, на човека като Богоприсъствие е да прави смирено служение. И най-обидното е, когато от служението си прави парад: „Аз служа!“.
Само смирението не е обидило съдбата и Господа!
- Искане 3. Опази ни духом и тялом!
В Мъдростта тялото и душата трябва да понасят вече една много по-висока енергия. Много често формите на лудост, каквито анатомията, астралът и мисълта изявяват, са когато не може да се понесе една висша вибрация. Тези форми не са само несъвместимост с „нормалните“, а една част от съзнанието на човека, или една от чакрите на Кундалини, която трябва да му даде освобождаване, не може да понесе енергията. И тогава идва спазъмът, който ражда болезнеността. Това не е лудост, висшата вибрация е привилегия, само че човек може още да не е в състояние да я носи.
Затова казвам: „Удобството на лудия!“. Това е извинителна тайна пред социалното общество, само че въпросът е — можете ли такава „лудост“ да я приемете? И когато не сте готови, идва един спазъм в някой от центровете, защото не може да се понесе енергията на Кундалини. А Кундалини е неизмеримост, и тогава се нарушава това, което официозът в биологичните измерения нарича „нормалност“. Удобството на лудия не е обида! Човек трябва да има признание към събуждащата се „лудост“, а трябва да има и своята подготовка...
Така че има голямо удобство — на лудия. Но много трудно е човек да приеме една такава теза. А тя е не толкова извинителна, отколкото наистина проблем на поносимост. Копнеещата необходимост от просветление е благодатна. Но кой е този, който може да иска благодатна лудост?! А това е една потреба, която, макар и несъвместима с приетото, ражда прозрение... Единствено прозрението дава вярна оценка за битието!
Не може да се манифестира Дух без материя, но само одухотворената материя изразява Духа!
ЧЕТВЪРТО ПОСЛАНИЕ
Посланието (за 1981 г.) е израз на една сътворителна сила! След всичките конфликти, след проблема със страха и след възземането в предишните Послания, тук стои: на Пътя ни връх. Пирамидата се издига, градят се стъпалата, които ви дават сигурност да се качите на върха.
Всяка утвърденост на духовните ценности в едно Учение става след това поведение на вероизповедание. Всяко отклонение, както и всяка немощ, обаче, пречат. А различните религиозни течения са изтощени духовности — бедност, дрипава връхна дреха.
Друг е проблемът за пищността на официозите. Но официозите имат все пак някои поведения, които са необходими и властни. Защото в човечеството много е снижена възможността за възприемане на духовно съвършенство. Следователно хората имат нужда от опорен престол за причастие.
Всяка от ценностите в това Послание не е вече добродетел, а мисловна обоснованост. Тук менталът започва да играе роля. Той има, ако можем да кажем, своя правна позиция, може да прави констатации и преценки. Но Духът е, който просветлява и твори!
- Искане 1. Дай на Духа ми служение, на Пътя ми връх, на живота ми достойнство!
Духът ни е, който върши служение, не душата. Духът никога не умира! Затова човек трябва да има познания, които одухотворяват плътта му. Тогава Пътят има връх — обожествяване!
Служението е една от най-великите наши потреби и безспорно един от най-съществените белези — белегът на обожествяването. Белег, който не беше предоставен от религиите като право на човека, а само като благоволение. Той можеше да бъде грешен, можеше да бъде добър, можеше да бъде дори съвършен, но не можеше да бъде божествен. Тепърва Учението на Мъдростта, чрез принципа си служение, предоставя на човека правото на обожествяване!
Най-късият път е от Бога до човека, най-дългият — от човека до Бога! Ние се качваме на връх заради глед божествен. А връх се изкачва с бавен пулс — ускореният пулс, нетърпението бързо спират устрема нагоре. Затова не се надбягвайте със съвремието, търсете се в бъднина! А бъднината е непреходност!
Благодат е, че сте в едно битие, което ражда Път; или Път, който прави битието ви! В този Път най-голямото достойнство на живота ни е себепознанието в преценката на предназначението. Достойнството е идея на служението; достойният служи на всяко място с величие!
Служението е духовно възземане, Пътят е духовна концентрация!
- Искане 2. Дай на душите ни светлина, на братството обич, на дните ни знание!
Обичта има социален характер, не духовен. В този смисъл дай на братството обич е искана еманация за устойчивост на индивида, за будност и отговорност.
Христос пръв поиска да обичаме врага си, защото така го стопляме и отнемаме зломислието му. Но в Мъдростта обичта към врага вече е една форма на милостиня. Защото обичта е събуден инстинкт за правене на добро, който Мъдростта йерархира в потреба за знание и просветление!
Светлината на Мъдростта в душата е знание на прозрението! А единствено обожественият може да има и Откровение. Затова то е дадено само на двама в световната култура — на Хермес и на Христос. Те не правят митологии. Митологиите са богати с мъдрости, но тези две Божества дават истини, и то толкова плътни, че хората, когато са искали да си послужат с тях, са ги упражнявали като воля на насилието — насилие, което ги е превърнало в неистини. Затова е необходима Светлината на Мъдростта!
Цялата ни битка за светлина и знание е овладяването на Кундалини, което всъщност е едно познание на Богоприсъствието.
Всемирният огън — Кундалини, е единосъщие с Богоприсъствието!
- Искане 3. Дай на телесния ми храм здраве, в сърцето благодарност за благата, на очите радост за слънцето, което ни пращаш!
Тялото е продължение на Духа! И то е същност — и чрез него се осъществяваме за божественост. Трябва да се грижим и почитаме телесния си храм, защото чрез него се изявяват и умът, и сърцето, и волята, и душата, и Бог!
А благодарност за благата е особен род надмога над плътта. Благодарността попълва битието и се изразява със слово, тя е взаимно проникване.
Иска се на очите радост, защото радостта е особен вид мъдрост. Радостта е усмивка на Мъдростта!
В Мъдростта се работи с идеята за служението, което е велика тайна на човека. В служението отговорността създава преценка, а не плодът му, защото има и измамни плодове. Хората търсеха питие на безсмъртието — ние нямаме нужда да бием Млечното море, за да направим безсмъртие, защото имаме събуден и извикан Дух на Божеството у нас. Подобието, вложено у нас, го правим живот! Човекът искаше да си направи питие на безсмъртието, защото живееше в идеята на съмнение, че вътре в него е Безсмъртният. Но Безсмъртният е у нас и когато излезе на живот, тогава именно материята може да бъде одухотворявана!
Благодарността умножава благодатта във Всемирното поле!
Тревожно е, когато в света виждаме най-вече забавлението и заниманието. Забавлението и заниманието също са в пътя на еволюцията, но те са липса на идея за Път — знанието е Път!
Всички Послания трябва да направят, както водата, своя поточност до Океана!
Посланията са урок не за очовечаване, а за обожествяване!