Послания на Планетния Логос - Седми период

25-то ПОСЛАНИЕ За 2002 г.	26-то ПОСЛАНИЕ За 2003 г.	27-мо ПОСЛАНИЕ За 2004 г.	28-мо ПОСЛАНИЕ За 2005 г.
На бдение в Космичния храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:	На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:	На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:	На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:
Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!	Осъществете дадената ви Синовност!	Извървете своите Голготи!	Деца на Деня, дойде Денят на великото служение!
1. Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем!	1. Знайте, че Денят на оробителя свърши, дойде отговорният ви час!	1. Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!	1. Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!
2. Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост!	2. Знайте, че не блудникът се връща, а синът намира Бащата!	2. Познайте защо вашият олтар е бог у Бога!	2. Защитете Небесния и Земния Адам!
3. Знайте, че Животът е Себеосъществяващият се Бог — изведена Божия човечност!	3. Знайте, че раздялата не е милост, а тайнство на Огъня!	3. Кажете на света за новото Битие!	3. Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!
Господи!	Господи!	Господи!
1. Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност!	1. Дай ни зрение за будност и слух за Знание!	1. Дай ни свобода от минало!
2. Позволи ни да живеем потребата от своя събожник!	2. Нека личната ми воля не бъде власт за безвластие на другия!	2. Научи ни, че жертва без Път не е подвиг!	Бъдете благословени!
3. Роди ни отново — за приложна молитвеност!	3. Пази ни да не изживяваме примирението като смирение!	3. Дай ни битка, която ражда мир!
Амин!	Амин!	Амин!
Това е Послание на Приложната Молитвеност	Това е Послание на Бдението!	Това е Послание на Битието!	Това е Послание на Мировото служение!

Свържете Божията човечност с Човешката божественост!

Великото тайнство на срещата между Божията човечност и Човешката божественост — тази голяма будност на битието на Учението Път на Мъдростта, е енергията на този период! Дойде моментът Човешката божественост да представи Божията човечност! А когато човекът представя Бог, тогава може Бог да бъде усвоен!

Човекът още не е оценил щедростта на Бога. А когато я приложи, тогава Божията човечност ще даде чрез Човешката божественост тайната на Бог — тайната, че Той не е друго освен човекът в развитие!

И във вечно повтарящите се в Космичната даденост незрими срещи на Мировата присъщност на Сътворителя с Мировото същество човек има един върховен миг, в който Логосът, като Син на Своя Бог, дава благодатната енергия и изрича словесната тайна за детето Му.

Така в Посланията от 7-ми период се иска да свържете Божията човечност със събуденото подобие, т.е. с Човешката божественост — за да направите себеосъществяване!

Има три „себе си“ в културата на човечеството, в неговото хилядолетно историческо броене. Едното е това, което митологиите оставят — Познай себе си и ще познаеш боговете; другото е, което Христос дава — Утвърди Себе си и ще обичаш врага си; третото е, което Учението на Мъдростта предоставя — Служение без Себе си заради човека събожник!

В този смисъл Посланията, като благодат за Мировото ви предназначение, изпращат отговор на това как да се прави тази приложност.

Посланията са една отговорност, която е повече от дълг, и едно служение, което е повече от жертва!

ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ПОСЛАНИЕ

Върховното тайнство, което човекът изповядва, е молитвата. Тя е безмълвната връзка с Бога, за която вече не се иска олтар вън от нас, а само потребата на Човешката божественост във великото `и служение за Божията човечност. Затова и Посланието (за 2002 г.) кръстих Послание на Приложната молитвеност — приложна молитвеност в светостта на вътрешния ни храм. Приложността винаги трябва да бъде съпроводена с молитвеност. Молитвата е акт, който може да се прави много пъти на ден, но молитвеността е непрекъсваемо състояние.

Ние искаме да променим света — това лежи в Посланието. Именно приложната молитвеност е създавала и изграждала в хилядолетията приложната култура. Тя е потребност, за да може да се изгради взаимност с Бога и така е създавала поведение. Тази приложна култура в историята на човечеството е отработвала формули на обучение, придружавала е всяко поведение и отиване до олтара, за да се намери път за осветяване. Тя е правила обучение или това, което в религиите се нарича обред, а в категориите на посветените — посвещение.

В поточността на историческото присъствие приложната молитвеност е шествала във всички сфери и във всички йерархии. Формирана или не, но крайно необходима, за да може човечеството в своята еволюционност да прави култура, разбира се, в сферата на това, което ние йерархирахме като доктрина на Духовните вълни.

Именно затова Посланието започва с една особена ритмична енергия, която създава аурата на нашата планета, с оглед бъдната възможна йерархия на осъществяване на човека.

Призив: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!

Учението Път на Мъдростта не е тактика, то е стратегия! Стратегията на Мъдростта е Мирова идея, а тактиката `и е енергия, която създава приложна идеология. Ето защо в идеята на стратегията Децата на Деня са една Мирова необходимост, а в приложната воля на тактиката те създават историческо битие. Като Мирова необходимост те носят отговорност в размера на своята йерархия и посветеност, а като историческо битие те вършат с приложна воля служение в изграждане на бъдещето. Но те имат и лично битие — като пристан на бъдността!

Децата на Деня като Мирова необходимост не са предмет на национална воля, а на планетна принадлежност — защото предназначението им не бива да бъде откраднато в граници. Прозвището Деца на Деня не е вотирано, нито е декларация. Те не са воини, които водят битка, нито апостоли, които трябва да направят вестителство; те не са и онези, които в ковчега на Изида трябва да престоят три дни, за да станат посветени...

Децата на Деня не обслужват даден расов или кръвен принцип, нито нравствени таблици и добродетели, а са универсалност. И това прозвище Мирова необходимост е една концентрирана енергия на Мировото съзнание!

Човекът е Богонеобходимост, а Бог по същина е Мировост. В тази именно дълбока тайна на своето Мирово присъствие като необходимост вие извървявате и осъществявате историческо битие или историческа страница на човека. Защото само чрез човека може да се освидетелства присъствието на която и да е тайна на Мировото сътворение!

Личността, която само еволюира, не може да създаде историческо битие. Историческото битие е на онзи, който е изходил един голготски път без жал — имал е лично битие; който се е саморазпнал — направил е социално битие; който е взривил втората си утроба, утробата на земята — за да отиде в Мирово битие! Затова, когато направите историческо битие, вие сте Мирова необходимост.

Така че тайната на това Послание е необходимостта на световността от вас. А това е будността на времето, будността на Третото хилядолетие! Вие имате задължението да свалите Мировия хляб на Мъдростта в трапезата на всекидневието, за да осъществявате историческо битие. Отделен е въпросът кой колко може да вземе. Затова много е важно вътрешните ви антени да бъдат захранени, за да можете да приемате енергиите както на планетата, така и на социалната даденост.

Два фактора правят историята — Сътворението и Знанието; две сили обуславят битието — Любовта и Смъртта! Два фактора и две сили хранят осъществяването, т.е. приложната молитвеност.

Проблемът вече е в Знанието. Учението на Мъдростта не е услуга на удовлетвореността, а е Път на прозрението. И в Молитвата на Мъдростта е казано: Научи ни! Знанието ще съпровожда вече историческото битие на човека. А силата, наречена Любов, ще храни еволюционната ви всеотдайност до жертва — до силата на смъртта, водеща ви към безсмъртие!

Историята не всякога е достоверен свидетел и затова казвам, че фактите са гробари на истината! Фактът трябва да се дебушира и да се изведе енергията на Мировата присъщност, на Сътворителя в идеята Неговото сътворено дете да Му върне благодатния дар — Син Божий!

Децата на Деня имат Знанието, което променя еволюцията; Знание, с което в отговорност се извежда човекът, за да освободи место за Богочовека!

Децата на Деня са взрив и път!

За този, който не е разбрал, че неговата Човешка божественост е проекция на Божията човечност, Повеленията в Посланието биха звучали много странно.

Повеление 1. Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем!

Започва се с Мировата идея, с Мировата цялост — Сътворението. Щом е казано: Да сътворим човека!, значи съществува Божия човечност! Но онова, което извежда Човешката божественост, за да се свърже тя с Божията човечност, е пулсът на еволюцията, предоставен ни, защото човека трябва да го надмогнем!

Преди да се създаде човек, е трябвало да се даде енергия за човек! Затова в Битие е казано: Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие! Образ и подобие е идеята за човек, който е трябвало да погълне духовна енергия и тя да го физиономира; енергия, която да го постави от сътворение в творчество. Ако нямаше енергията Да сътворим човека!, не бихме могли да кажем, че с духовността си трябва да надмогнем сътворения. Трябва да се освободим от онова, което милиони години у нас е водило битка да ни направи човек!

Безспорно човекът може да бъде надмогнат — Адам е надмогнат в Христос! Сътвореният е трябвало да изходи пътя до освободения — Христос освобождава Адам — сътвореният е надмогнат!

Сътворението е вложило в човека Богоподобието, като възможност за неговото осъществяване!

Повеление 2. Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост!

Човекът трябва да има духовната реалност, чийто белег безспорно е Истината, която, както рече Христос, ще ви направи свободни. А Свободата е единственото Битие — Свободата да живеем в Бога! Истината, като част от победената съдба, за да ви направи свободни, ще трябва да я изтръгнете, да я вземете от Човешката божественост у вас. Тази божественост е, която ще води битка за свобода от съдба; тя е, която ще ви дава Истината, защото знае тайната на Сътворението.

Може да направите надмога над съдбата, защото съдбата е съпровод на еволюцията, а не същност. Тя е еволюционен стадий на човечеството — повоят на съдбата е ограничение в идеята за свобода — и трябва да я освободите. Съдбата е промеждутък между човека и събожника! И ние я наричаме човешка, защото тя не е надвластна над събожниците!

Именно Истината позволява победа над съдбата в еволюцията. А Човешката божественост е, която може да ви даде познание в необходимостта да търсите Божията човечност. И затова не казваме, че Истината е победена съдба от Божията човечност. Божията човечност, т.е. Диханието, може да ви даде вече Живот!

Истината е пулс на интуицията! И тя ще бъде изведена чрез будността на Човешката божественост с победата над съдбата. Будността може да е и рефлекс, но тя ви дава правото да осъществявате живеене. Затова знанието трябва да ви доведе до прозрение, което дава истина и ви прави будни, а будността е събуден бог у вас.

Будният човек е един събуден бог!

Повеление 3. Знайте, че Животът е Себеосъществяващият се Бог — изведена Божия човечност!

Животът тръгва от онова, с което започва Творецът: Да бъде Светлина! После Бог сътворява човека и му чертае огледалото, наречено истина, където да вижда — да вижда извървения път, двубоя между Дух и материя.

Животът е Себеосъществяващият се Бог! Другото са изживени актуалности, с които сме се осъществявали в идеята на Боготърсенето — изграждали сме поведение, правили сме поклони пред образите на преходни божества, на които сме давали характеристика...

Знанието, че у нас е Богочовекът, е вече достатъчно силна воля с енергията на Мировата даденост да се огледаме в океана на Живота. Да се видим като капка, която е цялата Божественост, за да можем да кажем, че човекът ще стане единство с Божията човечност — че Човешката божественост ще се себеосъществи. Възможността на човека е да стане Сътворител!

Имате право чрез Човешката си божественост да познаете Истината. Оттук ще дойде Свободата, която е Живот — изведена Божия човечност!

Така се изгражда великото тайнство на това Послание: Сътворение, Истина и Живот! — този велик триъгълник! (А културата на символите сложи в Триъгълника окото на Отца.)

Животът е себенадмогнатото Сътворение, огледалната тайна на Истината и Себеосъществяващата се Божественост!

В Посланието на Приложната молитвеност това, което прави пълната иконография на душевната ви потреба, е вътрешното търсене, с което винаги ще казвате: Учителю!, Господи!

Искане 1. Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност!

Не можете да направите принос към онова, което се нарича надмога над човека, ако в чуждата вина вие не съзрете своята. И не приложите воля да освободите, да енергeтизирате виновността в идеята за свобода. Не можете да бягате само в своята лична потреба, защото отговорността не е йерархия за лична награда!

Каква грандиозна, вулканическа взривност е да не приемаме чуждата вина за своя невинност; каква будност в отговорност е това — че сме участници, а не неучастници! Не правим вече поведение на изпълнен дълг, а имаме отговорност, защото не е вече проблем на поведение, което е нравственост, а е проблем на знание, което е служение. Учението Път на Мъдростта предоставя тази нова огнена земя — служение без Себе си! Изява на Човешката божественост, дарена от Божията човечност! В това служение извеждаме събожника.

Вината не може да бъде само на вашия събожник, а вие да сте само невинници. Събожникът не е принудителната сила да се обича т. нар. „враг“; не е расовият принцип, че другият не е в твоето покръщение; не е тотемът, който е на другото племе... Идеята за събожника ви дава основание вината да приемате за своя отговорност. Това е вече част от йерархията на будността, защото отговорността е събуден Бог в човека! В този път човекът трябва да се научи не да бяга с прозвището на невинния, а да сътрудничи на еволюцията „няма зло, има нееволюирало добро“. Ако другият има вина, нека я нахраним с енергията на горивността, за да израсне доброто, а не да търсим недостатък. По този начин ще смъкнем дрехата на грешника. Така и като личности, и като изживели колективната отговорност, и като Мирова необходимост създаваме свят на взаимна отговорност пред олтара на Онзи, Който каза: Да сътворим човека!

Без идеята на Сътворението не бихме могли да правим извод що е човекът. И идеята да няма чужда вина, която да е наша невинност, идва от взаимността между Сътворителя и човека. Нямаме правото да забравяме, че сме съ-Сътворители! Живият Бог у нас ни прави съ-Сътворители и събожници в еволюцията. А когато няма да сте подвластни на принципите на еволюцията, цялата ви енергия вече ще е друга — ставате Съсътворители. И тогава бихте разбрали, че светът сте вече вие. Но отговорността за неговите грешки не е Мирова, а лична!

Отговорността определя приноса във Всемирната съкровищница!

Искане 2. Позволи ни да живеем потребата от своя събожник!

Ето как може да се приложи Мъдростта! Имате вече Книгата на Живота, която е олтарът, а ето ви и обреда: да живея потребата от своя събожник! Вие не сте отработили още магиката да го живеете. Но тогава, когато поискате своята легитимация, трябва да знаете, че тя винаги е един промит негатив на този, когото сме наричали в миналото „чужд“. Изходили сме пътя на онова, което е наричано враг, неприятел, неудобен... а сега е един събожник. Това е магиката във вътрешната ви лаборатория. Така правите прощение с нехармоничната си взаимност към божествеността. Взаимност между събожници — това е бъдещето! Бъдещето е събожникът да осъзнае себе си в признание на другия.

Приложното състрадание — състраданието, станало милосърдие, е потреба да живеем със своя събожник. Ето защо всички морални таблици ще трябва да бъдат отново дефинирани не, а отново енергeтизирани с друг разряд, с друг волтаж на Божията човешка енергия. Това е родената необходимост, която може да бъде казана само в Учението на Мъдростта!

Събожниците имат скàла, в която изграждат човека-Бог. Връхната дреха на Съсътворителя е събожникът! Защото тя е тъкана не от ръцете на човека, а от събудения Бог у човека!

Събожникът осъзнава себе си в признание на другия!

Искане 3. Роди ни отново — за приложна молитвеност!

Кога е бил роден човекът, за да се иска отново да бъде роден за една приложна молитвеност? Адам е сътворен. Във великата му болка за взаимност на търсене — в него вложената Божия човечност как да изведе Човешката божественост — има един върховен момент, в който трябваше да му се позволи да ражда. Извеждат от него първата утроба — Ева, т.е. живот, за да има поколение човечество, да има Адамово поколение. Оттам започва неговото раждане, раждане с потребата на онзи фактор, който прави историята — Знанието.

Заради знанието сме пратени в реката на еволюцията, за да можем да извършим битката за очовечване. Но трябва в нас да се извърши и битката за обожествяване. Следователно трябва да се родим отново — за приложна молитвеност, а не за добродетели. Създават се културите на Сътворението, на Митологията, културите на Правдата, на Любовта, но те са добродетели — не са прозрение! И тогава трябва да се родите отново, за да свържете Божията човечност с Човешката божественост.

Роди ме отново... Няма възраст за раждането на божествеността — има будност! Ако човек не осъществи тази будност в едно свое земно съществуване, той не е роден за приложна молитвеност.

В по-голямата част на своето историческо битие хората са правили молитвена приложност — изхождали са от молитвите (които се сменят). И има основание да се дойде до молитвеност, защото тя носи в себе си възможностите да осветява приложността. Приложността е чинно, на колене поведение, а тази велика тайна — молитвата, ще трябва да бъде направена с нейната вътрешна светлина. Не да отивате в храм, за да правите молитва, а да правите молитва заради светостта `и — това е приложна молитвеност! Тя е, която ви осенява. Не да приемате причастие вън от вас, а да сте съпричастни с олтара вътре у вас!

Приложната молитвеност е невнятност!

Една тайна има в Посланията с Повеления и Искания — че има съпоставки. В Посланието на Приложната молитвеност е казано изначало в Повеление 1: Знайте, че Сътворението е идея за човека, когото трябва да надмогнем! и след това в Искане 1: Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност! Повелението е в идеята за Сътворението като идея за човека, а Искането е нравствена преценка. Значи Сътворението крие в себе си потенциалната възможност, че човекът може да стане Бог и събудената отговорност да няма невинност към този, който е вън от него.

Втората съпоставка може да я видим между Повеление 2: Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост! и Искане 2: Позволи ми да живея потребата на своя събожник! Значи Човешката божественост трябва да даде свобода от съдба, но човекът трябва да бъде надмогнат с идеята да живее потребата от своя събожник!

И тогава ще видим следващата съпоставка между Повеление 3: Знайте, че Животът е себеосъществяващ се Бог — изведена Божия човечност! и Искане 3: Роди ме отново за приложна молитвеност! Ударението е, че себеосъществяващият се Бог е в идеята Живот, и тогава — Роди ме отново...

Приложната молитвеност на Мъдростта е предпоследната страница в необятното съзнание на човека, където се разхождат сенките на миналите приложни култури!

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО ПОСЛАНИЕ

В битието на Бога човечеството продължава да се търси! Защото най-съкровеното знание, което трябва да осъществи човекът, е да се търси в Неговото битие, за да може да се осъществи в една от най-големите вложени тайни — тайнството да стане Съсътворител!

Идеята на Мъдростта е да надмогнете човека, тъй като срещата между Божията човечност и Човешката божественост е една реална нереалност! Реална е, защото човекът е в наличие; нереалност е, защото в него е Божествеността!

Затова Посланието (за 2003 г.) е наречено Послание на Бдението. То наистина свидетелства за тази реална нереалност, за тази благодат, че в битието на Бога продължава Неговият син да се търси!

Бдението е утвърждение! Човек може понякога да взема лекарства, за да бъде буден, но една идея може да го държи вечно буден! Тя също е лекарство в земното поле. Защото няма друго състояние освен бдението, с което човекът да е така цялостен в приложната си даденост — лишен от умуване, но дарен с прозрение. Бдението няма външни олтари — то има само един олтар — Книгата на Живота у нас!

Призив: Осъществете дадената ви Синовност!

Между син и Синовност има голяма разлика. Всички са синове на Бога — като идея на Сътворението. И когато правим съпоставка за тези, които още са в еволюцията, ние казваме, че един човек е обикновен, друг — талантлив, трети — гениален, но когато искаме да определим, че някой е безспорен, наричаме го божествен. Именно божествеността е разликата между син и Синовност. Синовността е присъщата духовност на събудената Човешка божественост, която става единство с дадената на човека Божия човечност. Синовността е, когато е изходен пътят на сина — извървяна е лична Голгота, направено е социално Разпятие, извършено е Самокръщение и е осъществено Възкресение, за да се влезе в Мировата същност на Отец като Негова Единосъщност!

Това е да осъществите дадената ви Синовност! И никой не може да ви каже кога ще стане това в измерението на времето, защото времето е услуга. Енергията трябва да се вложи в мотивираната човешка потребност за божественост!

Човекът трябва да знае, че не е само физиология, която е отбелязала ум, а че във физиологията му е вгърната божественост. Отделен е въпросът колко валенции от тази божественост са отлъчени, за да има той своя градация, и какво трябва да надмогне. Има обаче начертан път, посочени са пътни знаци!

Синовността е присъщата духовност на събудената Човешка божественост, която става единство с Божията човечност!

Повеление 1. Знайте, че Денят на оробителя свърши, дойде отговорният ви час!

Денят на оробителя свърши! Но това не значи, че Денят на Сътворението е свършил. Сътворението не е свършило, но сътвореното трябва да изходи пътя на Знанието! Тогава кой е оробителят? Сътворителят ли — това, което дадени религии предоставиха с акта на отмъщението? Не, оробителят е властничеството на тези религии над човека, наричайки го грешник! Говорят за разгневяване на Сътворителя от поведението на човека, разгневяване до такава степен, че да направи дори потоп на унищожението. Къде е тогава тайната Му, че създава човека както като Боголичие, така и като Богоподобие!?

Културите, дадени на човека, го привързват — слагат го в потопи и на клади, поливат го с гневни чаши на отмъщението... Те правят оробяване като форми на приложност! Когато всички онези пратеници (оракули, пророци, апостоли...) са правили религии, за да могат да вложат енергията на Ученията, те са ограничавали еманацията на Божеството. Така създателите на обреди и на морални таблици стават оробители на онова, което Сътворителят е вложил като Дихание в човека — взе се от човека правото да бъде бог в развитие!

Оробителят не е само в моралните таблици — оробител върху дадената възможност за знание е и властността, която създава реални социални единици: племе, семейство, народ, нация... Оробител е, ако щете, и цялата тази хилядолетна традиция човечеството да си служи с обикновените формули — с изхабената вече енергия, с отминалото, което отдавна стана банализирано.

Така че „оробителят“ са културите, с които сме търсили чрез олтар и трон поведение на вероизповедник и на поданик. И с хиляди години се е работило за добродетели, а не се е отделило нито едно столетие за знание. Защото и културата като знание е била подвластна на това, което определят таблиците на добродетелите.

Една Духовна вълна не е проблем само на отделен изклас, а на хилядилетно живеене в идея на бъдност, която безспорно трябва да изгради и зримо настояще. И когато Христос отробва човека със Собствената Си изкупителност, със Собствената Си идея за Възкресение, Той води битка за личността. Сега, в Мъдростта, вие със Знание ще водите битка за Мировостта! Знание, което сочи, че човекът е свещен, не институцията! Защото оробителят е не само доктрините, които са давани, а и институциите, с които човекът уж е очовечван.

Разбира се, оробителят не е само външните фигури, той е най-вече онова, което стои у вас. Проблемът за оробителя не е само вън — че са свършили предишните култури и дойде сега Доктрината на Мъдростта — не! Вътре у вас отробяването трябва да стане! Затова трябва да правите в себе си потопи, и то ако може всекидневно.

Оробителят е с толкова властност и протяжност над човека, че не си отива без битка. Но културата, която създаваме — култура на Знание срещу Добродетелта, е първият знак на огнената клада в идеята за свобода. Свободни не от Бога, а с Бог свободни от онова, което създава оробител!

Дойде Денят на отробяването — тази вест е Мирово взривяване на ограничената воля на културите. Това не значи, че утре всички са свободни... но дойде отговорният ви час! Имате да вършите вестителство и не можете да отидете да изпълните това, което Учението Път на Мъдростта изисква, без отговорността да е преценка на отработени ценности. Отговорният ви час е преценка, която ви дава право на участие.

Логосът ви дава енергия за дързостта да продължите, но вие трябва в отговорния си час да се простите с ограничението. Познайте свободата — вземете това велико причастие и се осъществете!

Любовта освободи човека от оробителя — Мъдростта освобождава битието от оробителя!

Повеление 2. Знайте, че не блудникът се връща, а синът намира Бащата!

Блудният син е един образ в Евангелието в идеята, че идва момент, когато се осъзнава, че пътеката е грешна. Не е проблемът да се напомня на човека, че има възмездие — не възмездието, а еволюционният стадий го довежда до връщане при Баща си.

Ето част от еволюцията — един лъч, който стои настолно в битието на човека, е внушеното му поведение, че е блудник, че е грешник, че изпилява ценностите си. Тайната в Евангелието не е това, че блудникът се връща — проблемът е, че поголемият му брат е смутен. Ако астралът в своята лудинà трябва да получи уроци, това не е страшно, но умът се смущава. С нашето астрално тяло, с етерния ни двойник и с материалното ни тяло трябва да се преобразява светът и с тях трябва да се получава опит. Не може един емоционален свят да не бъде наситен с огорчения или радости, за да има урока на знанието. И всеки опит, всеки експеримент, който може да докаже знание, учи ума да мълчи, когато не знае!

Човекът никога не е бил блудник — това е еволюцията, това е знанието му. Не блудникът — не коленопреклонният грешник, а синът намира Бащата! Така еволюцията ни създава тревоги, но ни подава и надмога. Болката може да събуди не само плач и негодувание, а и молитва. Това е великото тайнство, което трябва да направите във вътрешното си съзерцание — бдение! Тогава отново сте при благоволението на Бащата — да намерите велико опрощение. Но то не се състои в това, че отивате да искате прошка. Защото цялата култура, която трябва да си отиде, тази култура, която е оробителят, винаги ще говори, че е необходимо да искате прошка — понеже сте обявени за грешници. Не! Синът намира Бащата, който не му казва „прощавам ти“, а го прегръща.

Защото Бащата не е някакъв диференциран бог-баща, а стои вътре — Той е вътре в сина! Тогава кой е синът? Това е Човешката божественост, която намира Божията човечност — този син е намерил Баща си. И Той винаги може да бъде намерен, защото Бащата не може да изгуби сина Си — синът е, който Го губи!

В Бог човек се не губи!

Повеление 3. Знайте, че раздялата не е милост, а тайнство на Огъня!

Огънят е символ на ума. (Всяко нещо има своя материален образ тук, за да даде еманацията на събуждането.) И умът винаги ще разделя човека от първичния инстинкт, наречен рефлекс. Това е мисълта — тя е формула. Може и глупаво да се мисли, но се мисли — не е само рефлекс. И чак когато Човешката божественост се срещне със своята Божия човечност, тогава се извършва не милост, а великото тайнство на Огъня — да станете Единосъщие!

Раздялата е с всичко — със себе си и със света около себе си; с цялата планетна конструкция и с всичките минали енергии. Тази раздяла не е милост, а тайнство — влизането на една нова енергия, която като йерархия на Духовните вълни дава Учението на Мъдростта. Тя ви дава правото да растете в идеята за Свобода.

Раздялата е една особена среща. Най-реален неин израз е изгарянето на Феникса, който се ражда отново. Чрез вложеното Дихание на Отца в човека — Кундалини, всичко може да изгорите, за да направите своето Божество осъществимо в приложност — да се изпепелите и да се възродите. Срещат се големите енергии в лика на Огъня, който изпепелява, за да животвори. С този Огън — великия Кундалини, може да понесете всяка раздяла в бъдната среща със своя Баща. Раздялата като среща за божественост! Това е да срещнете миналото с настоящето, т.е. с енергията на вложеното бъдеще — когато Кундалини ви е дал светлина и у вас изгаря всичко, което в биологията и в битието (с техните емоционални и мисловни дадености) трябва да стане пепел.

Раздялата е Мирово явление — път за обожествяване! Тя започва от самия акт на Сътворението и е път, по който са насочени енергиите, за да направят обожествяване на онова, което още не е бог. Един от най-натрапчивите образи в Сътворението не е само това, че Бог разделя света на светлина и тъмнина, а че търси да ги срещне, както утробата на жената е поселница за земята, а утробата на земята е поселница за Небето!

Бог и човек се разделиха, за да се срещнат като Бог и Син!

След Повеленията идват Исканията, с които човек трябва да е сам в тази обреченост — да гради стълбата на освобождението си. Тези искания съпровождат, охраняват и дават смелост на онзи, който трябва да изпълни светителство!

Искане 1: Дай ни зрение за будност и слух за Знание!

Слух и зрение — разделени са центровете на Кундалини — пети и шести. Обикновено учим с очи и така е останала в нас предпоставката, че най-вече очите дават знания. Но в ритмиката на еволюцията онова, което преди това е давало знание, е предшествието на зрението — слухът.

Конкретността в искането е ясна: зрението е будност, докато човек дойде до слух за Знание — до прозрение и оттам до предназначение! Когато идват очите, човек става буден и се ориентира. Така той преценява средата, за да започне да ражда себезащита. Точно зрението дава будността, която преценява във вътрешното съсредоточено бдение, за да се чуе, защото слушането е знание. Такава е и формулата на обучение в школите на посветените. Там знанието идва чрез слуха, а не чрез зрението. Знанието се чува и то от своя страна, сложено в зрение, създава будност, която прави култури. Човекът трябва да дойде до предназначение — до Знание, уловено с духовното слушане.

Зрението дава формулата на прозрение, а слухът улавя определението за предназначение!

Искане 2. Нека личната ми воля не бъде власт за безвластие на другия!

Да не даваме власт за безвластие — това значи да не бягаме от социалните наличности, да не обличаме другия в себична безотговорност и да слагаме юзда върху овластения властник, който ражда безвластие.

Човекът води битка за власт, за надвластие дори. (Разбира се, не за надгробната властност, както наричам Възкресението, а просто да бъде господар на другия.) Защото вложената божественост у него го иска властник, и тогава той може да не се съобразява с идеята за морала — не вижда толкова престъпността, колкото възможността да води. (Моралните таблици се гледат само като ограничаване на престъпност, а те са и идея за водителство, но проблемът е, че стават и препречка.)

Личната ни воля да не бъде власт за безвластие на другия! Това е един от най-големите конфликти, който съществува в човечеството — правото на власт, която може да се употреби за насилие над другите; това е един от големите проблеми в йерархията на получената и упражнена власт.

На трона се получава власт и винаги тронът ще трябва да се захранва с постулата на олтара. Но ако молитвата на жреца си позволи власт над волята на другия, се ражда ужасът, че човекът е грешник, когото могат да пратят на кладата...

Искането волята ви да не приложи власт за безвластие, най-добре бихте направили в себе си. Прекомерната власт би била укротена в размери, ако човек приложи власт над себе си и в безжалие се ограничи. Тази философия трябва да бъде изведена, тази тайна трябва да стане несмутено изповедно всекидневие като култура на бъдещето! Защото, като философия ако я разбирате, вие ще я сложите като социология, която определя битие. Така не само отделната личност ще бъде освободена от господстваща, направляваща, депресираща сила, чрез волята на Бога уж делегирана, а и жестокостта на вековете в културите им чрез религия и социални законодателства ще бъде погребана!

История се прави с волята на цезаря, но винаги и с молитвата на жреца!

Искане 3. Пази ни да не изживяваме примирението като смирение!

Примирението е страх от неизвестното — форма на безсилие, а смирението е победа над себичното — път на жертвата! И при плахостта — при липсата на личен или социален кураж, човекът се извинява, че не е имал приложна доблест — приема примирението и иска да му облече дрехата на смирение. Но примирението е и личен, и социален страх! Страх, който се внушава от троновете на властта и от олтарите на причастието.

Това е социология на нравствеността — примирение от страх, а не смирение от знание! А смирението е и лична доблест, и лична жертва. Смири се до смърт! е речено за Иисус. Какво знание, какъв усет! — до смърт, защото смъртта е законът за безсмъртието. И Той побеждава смъртта чрез Възкресение! Как не можа човечеството да вземе енергията на Възкресението, за да не бъде калцирано в недостатъка, че човекът е грешен, че трябва да бъде примирен!? А примирението на човека като акт на покорност ражда надсмиване и ирония дори у този, пред когото е покòрен.

Да се надмогне примирението е въоръжение за битка, която, водена със смирение, ражда святост! Това е раздялата, която трябва да направи човекът — да смени примирението със смирение. Примирение от страх, примирение от невежество — срещу съзната отговорност, наречена смирение! Смирението надмогва и унижението, и бедността на духовната немощ. Смирението е духовна култура, а не обредна добродетел или институционна потреба!

Само смирението може да приеме и оцени раздялата с миналото като харта на бъдещето!

ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ПОСЛАНИЕ

Планетният Логос пак изля Своята щедра воля, за да се даде една нова Пътнина.

В Посланието — за 2004 г., сятото семе започва да кълни. Защото, когато нещо се ражда, то започва с 6 (2 и 4 е равно на 6). Това Послание е идея за зърното, което прави раждане и изкласяване заради плодоносие — Битието! Битие — зримо и незримо.

Посланието на Битието е като талвег, който разделя бреговете. Идеята за Битието е много по-цялостна, отколкото жизнерадостта ви в Учението — Бдението, за да получите валентност с Всемирността. Битието е същността — то е Живот! А живее само Бог! Но в нас Бог е вложил Себе Си, за да може и човекът в своята еволюция да направи Битие — Битие, което по същност ще изразява вложения в него Бог.

На човека са дадени много пипала, за да може да намира път към Божеството — както вътре в себе си, така и вън от себе си. Ние имаме и зримост, и незримост. Но кое е реалното? И двете: обучаваме външния — пътуващ за съвършенство и Боголичие, и осветляваме вътрешния — за обожествяване и Боговластие!

Призив: Извървете своите Голготи!

Тук може да усетите тайната на разликата между Бдение и Битие. Защото всички посветени, вървели път, са имали бдение, но не всички, когато са извървели даден път, са стигнали до Битие. Битието е вътрешна тайна! За да направите Битие, трябва да извървите това, което предшественикът на човешката душевност, Иисус Христос, извършва — оставя чертан Път — извървява Своята Голгота заради Възкресението!

И преди Христа е имало възкресения, но не това Възкресение, което прави Той — защото не е имало Голготски път. Голгота е олтар на срещата между сътворения и Родения. Сега олтарът е Миров вече и трябва да бъде вестен и осъществен чрез Учението Път на Мъдростта. Мъдростта има само една утроба — утробата на Бога, и само един гроб — гроба на Възкресението!

Има три пътя в посвещението: пътят на Рождеството — на утробата, раждаща богове; пътят на Голготата — на служението, за да намерите свобода; пътят на Възкресението — на безсмъртието, за да осъществите Живот. Извървете тези три пътя, за да направите извоювано бъдеще! Никой друг няма да ви даде свобода — вие трябва да я осъществите. Свободата е самообладанието, че Сте!

Ако човек не изходи своята Голгота, никога не може да има гроб, в който да извърши Самокръщение. Ще има гроб, в който има тление и принцип на прераждането, чакайки своя възмезден час. Голгота е култура на Възкресението, което се дължи на Самокръщението! Тя е зримост като лично битие и е предшественик на Единосъщието, което е право на Мирово битие! Тя дебушира, тя отваря дверите на дотогава затворената и непускана духовна енергия. Не умирате заради смъртта — умирате заради безсмъртието!

Голгота е граница на духовната пасивност!

Повеление 1. Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Ясно са разграничени човешкото от Божественото и Божественото от човешкото. За да можете, когато познаете тази тайна — на раждането, и този Път — на Рождеството, да станете пътникът, който може да извърви своята Голгота!

Тайната на раждането е скрила всичко, каквото Планетната воля е дала в сътворения човек. Енигмата е планетата в нейната пълнота и плътта `и в ръцете на Сътворителя. Той от цялата планетна плът прави един образ, но дава на сътворения и подобие, което човекът трябва да осъществи. Така го извиква и го слага в еволюцията, за да може да чуе от собственото Си сътворение: Аз и Отец едно сме!

Сътворените получават една от благодатите на своя Сътворител — получават правото да раждат. Адам носи пълномощие да ражда — сътворен е андрогин, но го разделят и тогава той ражда. Ражда чрез законите карма и прераждане. Така че раждането е последица на Сътворението и поведение на всекидневието.

Адам не е роден. Адам не е имал пъпна връв, той е сътворен. Пъпната връв е връзка не само с майката — тя е връзка с една Мирова енергия, която е пресътворителна, с най-висшата енергия в света — половата енергия. Ева също няма пъпна връв. Откъде тогава хората я имат? От подобието, от Божията човечност, вложена в тях. Следователно идеята на Сътворението предварва човека в раждането, а човекът предварва еволюцията! Мировата енергия се дарява, за да диференцира сътворения в право на раждащ се, а след това роденият Христос да направи среща на Кръста с черепа на Адам и да освободи човека.

За тази среща е трябвало единият да се научи да акумулира Мировата енергия и да продължи рода, а другият — да изходи Голготския път. Вижте каква последователност — ако човек не извърви своята Голгота, никога няма да се срещне със своя череп. В черепа е съхранена енергията, която в Адам е сложена изначало. Така че тази най-голяма среща — между черепа и Кръста, е едно от най-великите тайнства! Голгота е идеята да можете да направите великото тайнство Самокръщение. Сами се кръщавате чрез своята внесена сила — Диханието на Отца у вас. А Самокръщението ви дава основание да възкръсвате. Това е Пътят на Рождеството!

Така пъпната връв, която е раждане, трябва да бъде отрязана в идеята за Свободата. Идеята на пъпната връв е присъствие, а идеята на Рождеството е Свобода! Пъпната връв държи човека заземен, а Рождеството го освобождава от планетно присъствие. Но ако нямате предшествието от раждането, не можете да правите Рождество. Това е идеята на отрязаната пъпна връв — дадени са и анатомично нещата... Раждането е благодат, а Рождеството дързост, която разкъсва Небе и отворя утроба!

Учението ни, минало своето тайнство на раждане, се нарича Път на Мъдростта. Следователно то легитимира Рождеството! И вие ще намерите в него опорност как да победите, но съзнанието ви трябва да направи преобрат. В Мъдростта Рождеството вече е директна енергия върху Преображението. А когато се преобразите, когато се видите като велико дарение, тогава ще разберете и отговорността си пред Небето!

Раждането е под пулса на еволюцията, Рождеството е белегът на посветеността!

Повеление 2. Познайте защо вашият олтар е бог у Бога!

Човекът с хилядолетия е възправян да прави олтар вън от себе си — олтар не на иманентния, а на трансцендентния Бог.

Първом, на тотема, който е едно звероподобие, но в същото време е покровител. Чрез този тотемен олтар се извиква физическата сила на мечката, хитрината на лисицата или вълчата потреба да се действа безогледно... Олтарите, които имат митологиите и единобожническите религии, също са олтари на очите, а не на Духа.

Но човекът носи Диханието на Бога! Затова вече — в Учението Път на Мъдростта, олтарът е бог у Бога! Олтарът, който сега дава причастие, е Книгата на Живота — съзнанието на Бога у нас. Бог, вложен чрез Диханието Си у нас, сега има един олтар — като съзнание. Диханието на Бога олицетворява у нас съзнанието на Бога и затова Книгата на Живота не е още Самият Бог, но е Негово съзнание. Тя е еволюцията, с която Божеството Си служи — затова става олтар.

Човешката божественост не може да има друг олтар освен Самия Бог — като съзнание! Божията човечност ни е направила този олтар в големия Бог. И Човешката божественост, с благослова на Божията човечност, излиза както в моление, така и в път на социална осъществимост. Тази тайна — новият олтар в Пътя на Мъдростта, е бъднина на човека.

Ролята на олтара в битието на човечеството е съществена! Той е акумулаторът на духовни енергии. Затова цезарят трябва да отива пред олтара — за да изземва приносната енергия, която дава жрецът. Само тогава той може да изпълни задачата на еволюцията и да прави социология, за което носи отговорност. Цезарят трябва да вземе меча, защото мечът не е проблем само на насилие, той е път за история, а на жреца му трябва молитва, за да може да играе ролята на проводник на духовни енергии.

Ето колко по-смислено става бъдещето, когато казваме, че олтарът в Учението на Мъдростта е Книгата на Живота у нас! Следователно вие вече ставате цезар-жрец, жрец-цезар. Това е великото съчетание — едновременно и жрец, и цезар е човекът бог в развитие! Това е голямото единство, това е предназначението на Книгата на Живота. Така се обяснява защо отхвърляме външния олтар — освобождаваме се като социалност от двете начала. Разделението, обаче, остава да съществува — трябва ви и цезар, трябва ви и жрец, но в единство вече вътре у вас.

Тук е силата на Мъдростта, която ви дава вътрешната будност и организираната, волевата сила на този цезар у вас, който върви в развитие, но още не е Сътворител. Затова: малкият олтар в големия Олтар! А това никак не значи, че човек губи стойност, напротив — човекът осъществява дадената му стойност! Ние носим в себе си Всемирността и този олтар на Бога у нас е кореспонденцията, чрез която можем да контактуваме с нея. Събуденият е вече жизненост в Съзнанието на Бога!

Планетната плът у нас ни говори, но и се захранва от бъдната еволюция. А Книгата на Живота е същността — като цялост тя е Мировост! В отделния човек този олтар вече не е тайнство, а посветеност — няма да дава удовлетворение на очите, нито пък ще се прави жертвопринос.

Книгата на Живота е не само Божие съзнание, а и азбуката, която човек може да чете. Тя е Божия азбука — на личния ръст за Бог, на повелението да изпълните Космичната си предназначеност! И когато свободно можете да погледнете на този личен олтар, там ще правите приноса си, там и вие ще пишете. Въпреки че Книгата на Живота е Мирово съзнание, когато в нея — като олтар, човекът вече започва да пише, тя става лична. Будността на Кундалини, когато изразява Божието съзнание, дава възможност да се пише в нея.

От тази Книга може да разчетете всичко, което е ставало в планетата и в Мировия свят. И олтарите, които са били вън от нея, са писани в нея, но сега тя става личен олтар! Там вече можете да разчетете за всяка своя личност какво е била — а и какво ще бъде. Безспорно в Доктрината на Свободата няма да има олтари и богове! Но ако не загубите себе си, ще си останете малкият бог (признат или не от страна на религиите) — никога няма да бъдете осъществен Бог!

Диханието на Бога олицетворява у нас Съзнанието на Бога!

Повеление 3. Кажете на света за новото Битие!

Това е една много особена потреба, човешка потреба — да разкажете, да кажете една мъдрост, една истина... Тази необходимост отваря двери, за да се отиде в храм, но в същото време е една тежка болка, която трябва да се научите да понасяте. Защото, когато казвате истини на незнаещия, може да извикате негодувание; когато ги казвате на фанатика, може да бъдете убити; когато ги казвате на своя баща, може да бъдете прокълнати; когато ги казвате на своята майка, може да бъдете отлъчени от гръдта на родовото начало... Това носи казън, болка.

Да се простите с миналото, е част от голямата еволюционна насилственост; да направите стъпка напред, е нужна жертва, но когато искате да кажете на хората за новото Битие — че могат да сменят съществуването си с живот, това предполага готовност и отговорност! Колко простичко Христос го рече: Ново вино в стари мехове не се слага! Какво обаче да ги правим старите мехове? Безспорно, че има нужда от огън, който да изгори старото.

Да кажем на бъдното човечество за новото Битие е да сменим таблицата на Добродетелта с азбуката на Знанието. Азбуката на Знанието е вътрешното битие, което е идея за свобода от това, което наричаме човек. Тогава развитието е вече проблем не на еволюционни тласъци, а на вътрешна будност.

Новото Битие е култура на събудения Бог у вас — то е не да се умира заради развитието, а заради безсмъртието; то е неизбежната необходимост да живеете събожника! Бог е вложил Себе Си в човека, ето защо човекът е един чакан Бог!

Новото Битие е култура на събудения Бог в човека!

Към Посланието има и една лебедова песен на собствения ви зов, на собствената ви обреченост — какво бихте поискали и как бихте го направили. Това са Исканията, с които се обвързвате и пребивавате в света

Искане 1. Дай ни свобода от минало!

Свобода от минало! Човечеството не само е жертва на липсата на тази свобода — то дори не осъзнава идеята за свобода! То или немотивирано отрича миналото, или покорно приема волята му като традиция — като сила, която има властност, която е създала паметниците на културата, паметниците на битието, наречено история. Човекът е много силно обвързан с история. В този смисъл, отговорността е първата даденост, която може да ви освободи от вековните понятия, от онова, което планетният поселник е създал. Създал е земни понятия, оставил е много дълбока диря.

Идеята за миналото е като воденичен камък. Човек не може да смели зърното, ако няма камъка, но трябва и друго да знае — че му е предоставено прозрение да смени камъка. И това е именно тайнството — умът да роди техническо пособие, което да освободи от ралото на дядо Адама и от стана на баба Ева. Но историческото наличие в хилядолетията не е прогресът. То е осъществяване на институционни и лични идеи, с които еволюцията тласка реализирането на потреби и събуждането на отговорности.

Свободата обаче не е толкова в тази материална страна, отколкото в раздялата с митологията на мисленето, с която човечеството хилядолетия е правило метани, с хилядолетия олтарите са го обвързвали. Човекът трябва да се освободи от своята предходност като психология на молитвата, като психология на културата. Културите го задържат, защото те са благодат, но в същото време — и терор.

Безспорно културата на олтарите досега е земното притегляне в еволюцията на човечеството. От това земно притегляне, в което човекът е уловен, трябва да поискате свобода. Но културите е трудно да ги махнете. Може да бъдат свалени от стената като идеология, но не може лесно да ги махнете от себе си като психология. Свободата не идва изведнъж. Не може да решите и да кажете: аз махам моето минало! Не, има закон за кармата. Но когато дойде възмездието, няма да реагирате с отрицание, ако знаете, че изплащате дълг...

Така че великото прощение с миналото е придружено с една вътрешна будност, която е прозрение, а не констатации! В Посланието не е казано „освобождение от минало“, а свобода. Освобождението е да бъде освободен някой от натрапено поведение или задължение, което трябва да изпълнява. Свободата е вътрешно поведение, докато освобождението е външно задължение! На някого може да му махнат веригата, но да не могат да му махнат оверижеността вътре. А ние искаме да премахнем оверижеността, с която той хиляди години е бил в служение на нещо, което е господствало, за което е жертвал дори живота си. Човек трябва да се пощади от това, че е имал величие, а сега го няма; да се пощади от преходността. И когато станем непреходност, Бог ни прави Единосъщни със Себе Си.

Ето защо не освобождение искайте, а свобода — това е пътят на посветените! Всяка култура на йерархията на Духовните вълни е допринасяла за разширяване на съзнанието и премахване брънка по брънка от веригата на оробения, който търси свобода. Затова и последната йерархическа даденост на Духовните вълни е тази на Свободата. Свободен е само Бог! И вие, като бъдни Съсътворители, имате основание да пожертвате едно битие за това, което ви определя Мировата Същност.

Когато поискате свобода, вие излъчвате енергия, която ви праща в Мировия свят. И тази енергия, когато откликне в един обратен знак, тя вече иска от вас да я направите Битие!

Нашата преходност е Божията изява, но нашата същност е Самият Бог!

Искане 2. Научи ни, че жертва без Път не е подвиг!

Много пътища може да извървите — наляво, надясно, без Път... Една жертва, например, в устояване на социалната потреба да имате и враг, и приятел — това не е Път, това са блъсъците на еволюцията. Често хората в своето лично битие започват да търсят нещо наслуки, предоставяйки ударението на съдбовността. Но в Пътя са отредени както болезненост, така и подвиг. И затова, когато се опитва човек да прави някаква жертва, но тя няма Път, това не е подвиг, това е разхищение, безцелие или пък егоцентризъм.

Независимо колко валентност на добродетели има една жертва, ако е безпътна, тя не прави подвиг и не освобождава. Но все пак трябва да има раздвижване, защото и вода, която не е течаща, тинясва. Значи в астрал, който не се поставя в спазми, остават неосъществени желания!

Жертва без Път, т.е. без предназначение, наистина не е подвиг. Защото е тикана само от неосъзнатата тайна на еволюцията. И най-голямото достижение, което може да ви даде нещо, ако е без Път, който води към олтар, не става подвиг, а самоцелност. Докато присъствието и на ума, който дава предмета на жертвата, вече повдига стойността. В социалното развитие една война взема жертви, но прави и подвизи. Тя е отработвала човечеството в първите му стадии на развитие.

Когато човек има съзнание, че се лишава от едно благо, това е жертва. Но не е Път, когато го тласка само еволюцията. Това е скиталничество, обучение. Безспорно дивакът има нужда от цел, историческият човек има нужда от обучение. В размерите на техния ум и техния морал това може да изглежда велико. Но когато ние говорим от висотата на едно бъдно Учение, трябва да кажем, че този, който иска да направи подвиг, трябва да има Път!

Целенасочената жертва е Път!

Искане 3. Дай ни битка, която ражда мир!

Идеята за Духовните вълни ви дава потенциална възможност за битка — не война, за битка, която ражда мир — не победа. Защото обикновено, когато се води битка и се иска победа, имаме сатрапията на неовладяното още благородство. Не да наложите мир, а да родите мир — това е битката! Тепърва започват да се търсят култури, чрез които можете да направите мир — но не с победа, която налага мир. Защото победата може да бъде употребена за насилие и налагане на виждане. Тя не винаги подбира средствата. И победа, която налага мир, е преходна.

Войнстването изхабява енергиите на цели народи, макар че то в сферата на еволюционното развитие създава в човека опитност. Но има конфликт между опитността и новаторството. Опитността дава вече банализирана традиционност. Затова е нужна битка, която може да роди такъв мир, че да има отцеждане — кристализация на нови идеи. Ето защо е казано, че и най-лошият мир е по-добър от една война. Но битка трябва — битка вътре у вас!

Човек може да води битка с вехторията на своите хилядолетни прераждания. Не е нужно да имате друг противник, защото бъдещето е горната част на Кръста — победата на Духа над материята. И тази битка трябва да стане у вас — не може да бъде вън от вас! Христос води битка за мир: За да имате в Мене мир... Не казва „Да имате в Мене победа“ — мир! С това смирение, когато не прави противопоставяне на властта и жестокостта, Той изтръгва: Дерзайте: Аз победих света! Ето ви триъгълника: Мир; Дерзайте; Победих! Сега слагаме в него змията на Мъдростта. Тя дава нова интерпретация на злината, защото сме длъжни да сложим санитарния кордон пред зломислието и злодействието в миналите ни времена.

Пътят е, който ви вика; Пътят е, който ви дава основание да направите битка, в която се ражда мир! Дерзанието да победите света — това е култура на Голгота! Голгота е зрим Път — белег на жизнена трайност. Дойде времето за тази приложна формула — човек да извърви Голготския път, за да стане Единосъщ със Сътворителя. Като потенциална даденост на самия Бог той носи тази необходимост. Когато ни дарява живота, Бог не носи личностен характер, Той винаги е Мировост. Мировото съзнание не може да бъде вгърнато в една дреха на личността. Затова личността липсва, когато човек има Мирово съзнание!

Културата на човечеството е битката от смъртния човек до безсмъртния бог!

Даден е Пътят! Няма безсмислие в това, което митологиите са правили — напротив, те са подготвяли съзнанието на бъдещия човек да бъде Бог на земята, след като земните стихии са правени богове. Бъдната ви тайна е Богове!

С това Послание се дава реализация на Битието — единство между Човешката божественост и Божията човечност. А вие трябва да направите този олтар битие — от тези два триъгълника, на Повеленията и на Исканията, които дават шест лъча, да създадете трайност.

ДВАДЕСЕТ И ОСМО ПОСЛАНИЕ

Това Послание (за 2005 г.) е не на един цикъл, а на Мировото служение! И в храма на великото Мирово служение вече няма да бъдат преповтаряни апостоли, няма да бъдат викани посветени — ще влязат вече само Децата на Деня! Дойде денят, в който Децата на Деня ще трябва да направят не само молитва, но и Мировото си служение. Затова нито една минала култура на духа и мисълта не ще е достатъчен приют за тяхната духовна даденост.

Призив: Деца на Деня, дойде Денят на великото служение!

Това Послание извиква Служението с Миров характер. То е един параграф в Конституцията на битието! Конституция, която има характер на Мирово битие, но в същото време тя е не само отражение на Мировостта, но и пътеводител на личното поведение.

След като сътворява човека, Бог, раждайки го със Своето Дихание, създава първата социология. Това е Път, другото е вегетативност, която безспорно наблюдаваме на планетата.

Сега Децата на Деня правят нова планетна социология, макар служението им да е Мирово. (Когато изградят Мирово съзнание, тогава ще могат да изграждат и Мирова социология.) Щом е толкова щедро Небето, човекът трябва да направи конституционни параграфи, с които да може приложността да не се разпилява в безотговорност, а да бъде отговорно служение както за личното, така и за Мировото битие. Защото имате Мирово битие, но имате и лично битие. (Когато Посланието касае приложната ви воля, то е във вашето лично битие.)

Всяка конституция може да бъде суспендирана. Когато изчерпи своите възможности, една конституция на планетата освобождава енергията за бъдещето. И никоя Конституция на Мировото битие не е непроменлива, защото трябва да бъде хармонизирана с онова, което се нарича йерархия на Духовните вълни. А всяка Духовна вълна оставя нова Конституция на битието!

Еволюцията е предшествана от революцията Fiat Lux! — Да бъде Светлина! Тази сакрална революция е, която дава образа на Бога. В Светлината, в това Мирово Съзнание, всичко е предшествано — там е Сътворителят. Революцията на Твореца, на Незнайността, на Онова, Което няма име, е Fiat Lux. Другата сакрална революция е влагането на Божието Дихание в човека. Там е Знанието, което трябва да направи човешката еволюция и да я освети!

В Деня на служението знанието трябва да прерастне в откровение!

Повеление 1. Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!

Учението Път на Мъдростта поставя ударението върху Знанието. А казвам, че знаещият е по-цялостен и по-отговорен, а и много по-свят от безгрешния. Това е преврат в Мировото съзнание! Добродетелите трябва да спрат вече своето отвоюване. Те са станали плът и кръв, но не трябва с незнание да продължите да правите прегрешения.

В Знанието на Учението Път на Мъдростта има три основни тези:

Първата е воюване за бъдеще! Бъдеще не се връща — бъдещето се отвоюва! Минало може да върнете, но бъдеще — не!

Втората е Път в настоящето! Пътят на Знанието вместо на Добродетелта! Повеленията за знания са светлината, с която трябва да се ходи Пътят.

Третата е свобода от минало! Свободата от минало дава сигурност на новото, което идва. Защото как ще извоювате бъдеще, ако силата на миналото стои?!

Знанието на Учението Път на Мъдростта дава: свобода от минало — отговорност; Път в настоящето — служение; воюване за бъдеще — обожествяване!

Мъдростта има най-тежката задача при смяната на културите, защото иска свобода от добродетелите, а идеите на добродетелите са много по-властни от митологичните поклонения. Трябва вече да се освободи човечеството от таблиците: Не кради; не лъжи, не убивай... Резултатите от добродетелите са нулеви, ако погледнем престъпника; резултатите са приемливи, ако погледнем цивилизования; но резултатите ще са бедствени, ако погледнем бъдещия. Ние считаме морала за свещен, но той си позволява много несвещени неща...

И затова ударението пада върху: Дайте Знанието... Дайте! — това е жертва. Проблемът не е само отговорността — проблемът е и жертвата. Затова е служението. Тогава — какво е Знанието, какво е Пътят? Едно настояще, което трябва да бъде осветено със служение. Духовната вълна на Мъдростта е раздяла. Ето защо тя е прощение със Себе си — за да няма стрес. Ако човек служи със Себе си, егоцентрира, а когато още егото е властно, не може да не създава конфликт. Може би точно тази първична изява е създала в хрониката на човечеството необходимостта да стане добродетелно, донякъде и облагородено, че когато го извикате на служение, наистина да се пожертва, както са се пожертвали много от посветените...

Добродетелите отричат материята — Знанието одухотворява материята! И много добре е изографисано, че Иисус Христос носи планетата в ръката Си. Човек може да отнеме на материята тегловността, може да се освободи от земно притегляне! Макар че структурно човекът е обемен, духовно той е необемен. И колкото повече духовна енергия събира и проявява, толкова повече материята губи своята манифестация.

Знанието е Път в настоящето! И има една голяма битка — битката между знание и вяра. Тази битка е започнала още когато Адам е поискал знание, защото тогава са му предоставили не само наказанието, а и принципа вяра. Но когато вярата става религиозно поведение, не може да има дълъг път. Резултатите са ясни. Религиозната вяра може да е предмет на поведение, може да е предмет на признание, но не и на служение. Затова става фанатична. А огледалото тя да се види нефанатична е именно знанието.

Знанието е идея, не идеология! Приложността на идеята ражда необходимостта от идеологии — идеологията е социализиране на идеята! И когато една идея започне да се възприема, няма еднакъв ранг на приемане. Оттук идва разслоението. Не е страшно обаче, че е в наличие невежество. Посветеният не толерира невежеството, но и не го обижда. В никакъв случай не трябва да се вади меч срещу невежество с идеята, че се прави просперитет. Мечът срещу невежеството създава карма!

Знанието дава идея за предназначението! Степените на усвоено знание могат в междината си да позволят пропуски, но Знанието като генерален път, като отворена завеса в храма на просветлението е идея за свобода от предопределението. Предопределението е победимо, предназначението е непреодолимо!

Мъдростта стана Път! И нейната жизненост не може да бъде определена с това, което се нарича време.

Мъдростта е неизчерпаема по време и дълбоко същностна по предназначение!

Повеление 2. Защитете Небесния и Земния Адам!

Мъдростта е едно всекидневно безсмъртие! Тя е правото да защитим Земния Адам и Небесния Адам. Затова е необходимо да се знае защо е трябвало Небесният да бъде Земен.

Адам е идея за човек, който трябва да осъществява принципи. Предупреден е Небесният Адам: Ако ядеш плод от Дървото на знанието, ще умреш!, но той си позволява да умре. Яде плода на знанието, за да може да осъществи еволюцията (която революцията Fiat Lux! е отредила). Сложено е Дървото на познанието в Райската градина — ето каква е голямата нужда Божията човечност да даде чрез Човешката ни божественост знание! Значи Адам е сътворен, за да яде от Дървото на познанието, а след това да яде и от Дървото на Живота!

Небесният Адам е умът в насадения рай в Едема — във физическото ни тяло Бог е насадил ума. И праща Адам, след като е „сгрешил“, да обработва земята — в тялото си да прави рай. Астралът — Ева, е енергията за приземяването на ума — Адам. Човекът-астрал приземява човека-ум — астралът прави заземения, умът прави Земния!

А на човека е приписан първороден грях... Защото доктрината на Добродетелта се натрапва, а не идеята на Знанието, която може да придаде контраверсия на добродетелите. Това е голямата грешка в горните полета. Ако бяха дали знание на човечеството, тогава преценката за морал, която е доктрина на поведение, щеше да бъде по-стойностна. А щом Адам е искал да знае, го наказват. Защо? Защото онези, които са изграждали тази концепция, са знаели, че човекът е бог в развитие и следователно той като властник, който знае, ще пречи на Боговете, които искат да имат власт...

Затова: Защитете Небесния и Земния Адам! Трябва да бъде защитен човекът от премахването на стойността му — не да бъде утвърден! Не бива да позволяваме да му приписват грях за това, че иска да знае.

Пустинята на Изкушението е местото, където бе защитен Земния Адам, а в мистериалната среща на Голгота бе защитен Небесния Адам.

В какво се състои тогава тайната на човешката еволюция? В срещата между сътворения Адам и родения Иисус. Тази среща е предвара на срещата между Божията човечност и Човешката божественост. Така че има два основни члена в Конституцията на битието: единият е „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие!“, изречено от Божията човечност; другият е „Аз и Отец сме едно!“, изречено от Човешката божественост! Затова срещата на Голгота е между сътворения и Възкръсналия. Това е наистина голяма мистерия... Ето защо казвам, че Иисус Христос е живяно човечество и въплътена божественост! Защото Той е земен човек и Божествена осъщественост.

Това е тайната на Небесния Адам, който става Земен Адам. Небесният е донесъл на Земния образ и подобие. Човекът е заземен, но е и небесен! Затова, като съзнание слязъл и заземен, той трябва да се върне и да направи среща със своя Отец.

От тезата на Сътворението може да се разбере защо трябва да защитим в първично безбиографично битие Адам. (Човекът в определено време е имал безбиографичен стадий и бездомен покрив!) В идеята на Творчеството Божията човечност е казала: човек — по Наш образ, и по Наше подобие... Образът е наличието, а подобието — възможността! Същественото в идеята на Сътворението е Божието подобие, защото то е Кундалини, то е Диханието, което Бог ни оставя, за да ни различи, макар че казва: по Наш образ. Разликата с другите сътворени същества е, че на тях не е даден дори образ Божий. Човек и Бог са с един и същи образ! Бог не е сътворил по Свой образ другите същества, макар че в потеклото на поклонението имаме тотеми, които са божества. Но човекът е, който може да изповяда Бог; човекът е, който може да прави религия...

И този Небесен Адам какво прави? Дава имена на всичко сътворено. След този момент — когато дава имена, Ева излиза от него. (Още тогава от Адам е клонирана Ева!) Не Ева дава имената, а Адам, защото умът е огнеността, умът е онова, което характеризира света, в който човекът е поставен да господства. Когато Небесният Адам дава имена, именно тогава той прави социология. (И имената досега са едни и същи. Те могат да бъдат сменени, но чак когато Духовните вълни „сдобрят“ човека и Бога...) Така Небесният Адам има и планетна социология, и Конституция на битието.

След Сътворението Ева е изведена подобна на мъжа си, на Адам — нему подобна, не на Господа. Подобие взема от Адама — не е сътворена по Божий образ и Божие подобие. Така Ева носи белега, който е даден на Адам — подобието, носи Диханието, което го прави подобен. Без Диханието човекът няма Божията човечност! То е духовността, която може да се материализира! Диханието е пъпната връв на Небесния Адам! Така пъпната връв носи неразделната делимост — подобието.

Адам е андрогин. И затова той може от себе си да изведе Ева. Това е съ-Сътворителство, заложено като генезис в мотив себесътворителство! И оттук нататък Ева носи пъпната връв, която е правото на защита на социологията. Тя е, която носи вече единството. Пъпната връв е именно видимата връзка, по която човекът е бог. Майката и роденото вече имат контакта — тя го храни, тя му дава своята аура, тя изземва от неговата карма или чисти понякога своята карма. Колко много дадености стоят в тази взаимност — пъпната връв!

Ева извоюва бъдещето с раждане. Човекът получава привилегията да ражда — да ражда човек, чрез изведеното от него. Ето ви Земния и Небесния Адам! Този Земен Адам, който носи всичко небесно, трябва да утвърди поколение (като идея за сигурност за бъдещето), с което безспорно ще защити Божията човечност в себе си като даденост. Така планетната социология ражда идеята човекът да има деца. Те са една стратегия, а след това и една приложна тактика — да бъдат обучени и пратени в действие. Идеята за Адамовото поколение е потреба на един друг живот!

Приземеният Адам е съ-Сътворител, но е дадена още по-голяма идея — сътвореният трябва да стане и Съсътворител! Адам е първият сътворен — сътворен безспорно от плътта на планетата, но има Диханието на Сътворителя, което го одухотворява, дава му Път. Път, за да създаде инволюция, след което ще започне еволюция като съ-Сътворител. Инволюцията е Небесният Адам; еволюцията е Земният Адам! В кои измерения е Земният Адам? В измеренията на ума — дори да е във висшия му стадий. И кога този Адам може да бъде вече Съсътворител? Когато стане Синовност. Йерархията между Земния Адам и Небесния Адам се извървява с голямата идея съ-Сътворител и с великото тайнство Съсътворител! Следователно Адам е чаканото бъдеще в идеята на Сътворението на света!

Еволюцията не може да бъде отречена — тя има непрекъсната поточност до момента, когато Божията човечност може да одухотвори първичния Адам. И затова можем да кажем, че Адам се търси като бог, а Иисус се утвърждава като Бог! Небесният е вложен, но той трябва да се извоюва и да освободи Земния. И на Земния му дават възкресение, когато отново се връща към Небесния. Той може да възкръсне — вложеният Бог у него да възкръсне в идеята за Съсътворителството!

Имаме ли такъв образец в будността, която ни е дадена и която е осветила Пътя вече? Да, това е Пантократорът. Един образец, който сумира всичко: Пантократорът е най-висшият израз на една планетна социология! Той е Всемирна властност, неограниченият Бог. Той е едновременно, бих казал, една лична съдба, една социална пътност и една Божествена даденост! Това е Универсална даденост, Посветеният, събудил Всемирното съзнание, Всемирната сила у Себе Си... Ето колко дълбоко е дарението, което човекът е получил от своя Творец!

Какво рече Адам? Гол съм, Господи! — Като си гол, ще ти направя кожени дрехи. Дава му последната спирка на инволюционните тласъци — дава на сътворения нова физическа плът. Чрез какво я получава човекът? — чрез Дървото на познанието. А чрез Дървото на Живота ще си съблече кожената дреха и ще трябва да потърсим — смъртен ли е Адам? Ако кажем, че Адам е смъртен, тогава няма да можем да обясним защо Иисус възкръсва. Има умиране, но мъртъв Адам няма! Защото има и прераждане, има и възкресение!

Животът има един лик — Бог в човека и човекът, изразяващ Бога!

Повеление 3. Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!

Това е вложената възможност! Част от голямата идея да крадете бъдеще — да крадете идеи, които носят бъдеще! Но тайната, като вложена даденост в идеята на Сътворителството, е, че то, бъдещето, е йерархирано с една знайност — на Учението Път на Мъдростта! Това Знание носи осветена бъдност, която ви дава плод от Дървото на Живота. Предназначението на човека е да яде от Дървото на Живота — този Път му е осветен, но преди това трябва да има осветена молитвеност.

Плодът на Живота е най-съществената тайна — за единство с Отца. А човекът бог в развитие е подготовка да се живее в Бога! Това е осветена бъдност — идеята за Единосъщието! Но човекът трябва да мине през Голгота, Разпятие, Самокръщение, Възкресение, Възнесение.

Още в Сътворението е оставена потребата от плода на Дървото на Живота. Но за да се осъществи това велико тайнство, дойде Духовната вълна на Мъдростта — с Вълната на Знанието вече сме дарени с правото да ядем плода на Живота!

Осветена бъдност е вече Пътят... Бъдност! Но осветена, защото сте дали Знанието на Учението Път на Мъдростта и сте наясно кой Адам сте — Небесният и Земният. И тогава може да надкрачите един миров страх, да създадете една нова планетна социология и да извървите този Път, за да отидете до Дървото не на познанието вече, а на Живота. За Дървото на познанието имаме опит — Адам и Ева се опитват да ядат и са наказани... Но сега Знанието освобождава и Адам, и Ева. Тогава наистина е осветена бъдност да откраднем не, а просто да си вземем плод от това Дърво на Живота. А винаги е имало единици, които са яли от плода му и са създавали култури...

Дървото на познанието е мистерията на човека, Дървото на Живота е мистерията на света! Умиране има, но хората не познават идеята за смъртта, която крие тайната на безсмъртието. Умиране има — цялата природа умира в дадени сезони и се ражда отново. Умират животни; умират природни феномени; умират звезди и пр. Но те нямат смърт, защото нямат прераждане в смисъл, че имат колективна душевност или стадна енергия, не индивидуализирана. Индивидуализираната енергия носи правото на смърт! И това е вече в човека. Дори и ангелите, понеже нямат еволюция (те са по-ниска йерархия от нас), не могат да имат смърт! Право на смърт има само човекът!

Смъртта е поведение на индивидуализираната духовност. Ето защо смърт, чиято тайна е безсмъртието, може да прави само човекът. Огънят на безсмъртието е Кундалини! Адам носи Диханието на своя Сътворител. Той знае бъдната осветеност и отива да яде плода на знанието, за да умре. Това е осветената бъдност. Когато умът — Адам, е обслужен от астрала — от Ева, са изпратени да обработват земята, физическата си материя да обработват. Човекът взема плода на познанието и вече има еволюция и смърт, но пред него стои Дървото на Живота — има смъртта като безсмъртие!

Идеята за безсмъртието се съчетава с това, че ставате Единосъщни с Твореца си — в тезата за Съсътворител. Още изначало Змията-Огън — тази вложена причинност, събуждайки нашата интуиция, е казала: Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от плодовете на знанието, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. Ето йерархията на тези, които са ръководили отвъдното — йерархията им е богове, които знаят що е добро и зло. Това е йерархията им — не са Абсолютът, дори не са и Онова, Което наричаме Бог. Тази йерархия разпределя правото на живот — но в нисшите полета. А човекът в себе си носи Диханието, което е повече от всяко нисше поле, макар той във висшите да не работи още. Но щом е ял плода на доброто и злото, той е като боговете. А от Дървото на Живота когато яде, Бог казва: Ще заживее вечно. Именно Възкресението е демонстрираната и овладяна безсмъртност, то е знакът, че сте яли плод от Дървото на Живота!

Щом Сътворителят пази Дървото на Живота, коя е била загрижеността Му тогава? Неизвървеният Път. Значи Пътят трябва да се извърви — с жертва! И ако тя не е осветена, може да доведе до отрицание. А съблазънта за вечност не е най-добрата, с която човекът може да тръгне в пътя на себеосъществяването, защото вечността е статика. Пътят до Дървото на Живота е динамика, която трябва да изходите, а Единосъщието е динамика, която трябва да осъществите! И понеже Бог Го е било „страх“ Адам да не извърши посегателство, поставя херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към Дървото на Живота. Херувим — не ангелска, не архангелска, а по-висша йерархия поставя... Но не е достатъчен херувимът — постави пламенен меч, що се обръщаше... Какво значи „пламенен меч“? Кундалини!

За поносимостта на Кундалини се работи с хилядолетия. Защото този Огън може да ви унищожи в един миг, ако не сте подготвени, а искате да правите сензации. Пламенният меч се обръща — върти се във всички посоки... Кой има Всемирно съзнание? Онзи, който има събудения Кундалини — само в това съзнание ние гледаме отвсякъде! Това е огненият меч, що се обръщаше.

Следователно има основание да се пази плодът на Дървото на Живота, защото иначе човек ще изгори, ще умре от енергията на събудения Кундалини, когато още не може да я трансформира. Огънят е силата на Живота! И когато човекът победи Астрала и Ментала, тогава започва да живее в Причинния свят. Човекът да живее — не само Бог! И оттук е тайната — може ли човек и Бог да бъдат едно и също!

Адам много пъти може да е сменял лика си в присъствие на тази планета, но не е сменял това, което се нарича „образ и подобие“. Еволюцията го е поставяла в различни изпитания и някой може да каже, че той понякога се е губил. Но никога не е губил Диханието!

Екзистенцията на Бога не е умът, дори не е и душата, а Духът! И виждате, сложен е в християнството Светият Дух. А Светият Дух е човешкото название на енергията за еволюцията в света на духовното! Но трагедията на човечеството е, че блаженствата на Рая го удовлетворяват и то спира своята еволюция. Къде е Причинният свят, къде е интуицията, къде е Духът...

Умът в неговата нисша или висша йерархия е създавал битие. Онова, Което е създавало не живеене, а Живот, е оставало само в храма на почитанието — че над всички има Някой. Менталният свят, умът, е нещото, което носим, което го имаме като врата към екзистенцията, но това не е още Духът. Духът ни дава Живота. А Животът е повече от живеенето! Защото живеенето може да го пожертвате, но енергията от Дървото на Живота остава.

Когато се яде плод от Дървото на Живота, този плод създава друга култура. Той извежда онова, което е вложено — извежда Диханието. Тогава Кундалини ще ни дава светлина и сами ще си светим (както е подсказано в Откровението на Иоан). Не може тялото в неговата ритмика да бъде властно над събудения бог — като Дихание у нас!

Животът е Бог в Еволюцията!

Така че защитете Земния Адам — умът, дайте му право да яде от Дървото на познанието; защитете Небесния Адам — подобието, дайте му правото да яде от Дървото на Живота!

Пътят на човечеството вече не е дали ще се раждат събития, които правят история, а дали ще се осъществява служение. И не добродетели за съжителство, а Знание за предназначение! Това са водителства от енергията на Духовната вълна на Мъдростта. Бъдещето се създава и Създателят не трябва да се смути от Своето бъдеще!

Вашата отговорност и приложна воля са да дадете Знанието на Учението Път на Мъдростта; да дадете правото на Земния Адам да прави своята социология; да дадете вътрешното величие на Небесния Адам да изходи своята Голгота. Тогава наистина Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота!

Само тези, които ядат плода от Дървото на Живота, могат да утвърдят поисканото от тях право чрез Молитвата на Мъдростта: Отче наш, научи ни живи да бъдем в Тебе!

Мировото служение е в една Конституция на битието, в която стои: Аз и Той сме едно! и е в една планетна социология, в която стои: Няма зло, има нееволюирало добро! Родителната им същност е Учението Път на Мъдростта: Път на утробите; Път на служението; Път на безсмъртието!