Послепис

Преди Авраам да е бил, Аз съм.

Уважаеми Читателю,

Втората част на „Езотерични школи и мистични учения“ от том втория на поредицата „История на религиите“ е във Ваши ръце. Всичко в нея е следхристиянски окултизъм, ако позволите така да се изразя. Затова както в неоплатонизма и исихазма, розенкройцерството и теософията, така и в антропософията и дъновизма я няма магиката на евристиката — налице е констатацията на дадено и изведено. Липсва адитумът — залата на обучението и ковчегът на посвещението, липсва силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот! Защото светогледът на Европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството като монашеско поведение. Тогава когато Плотин даде градацията добродетелен гражданин, син Божий, бог, дори Баща на боговете, ние не сме забравили, че Христос вече беше рекъл Аз и Отец сме едно! Или когато прочетем доктрината за космичната еволюция на розенкройцерите, не можем да не си спомним какво рече Адам: Гол съм, Господи! — и Господ му съши кожени дрехи...

Два фактора правят историята — Сътворението и Знанието; и две сили обуславят битието — Любов и Смърт!

Ако исихазмът иска приложение на „теория и праксис“, то Тавор не свидетелства ли за Преображение? А за да се скрие зад човешката мъдрост, теософията беше метаморфозирана от антропософията — страх, че човекът е бог в развитие?!

Послеписът е горчивата чаша на автора, от която пи заради знание, което трябва да има читателят. Никой след Христа не смени олтара на молението! Мистичната аскеза не е промяна на доктрината, а само път — метод за прозрение, но не е още концепция за предназначение.

Най-голямата травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави Инквизицията. А колко далече остана съвременният свят от Божията човечност, която се търси в Човешката божественост, ще откриете сам в Учението Път на Мъдростта, където няма свръхчудо, има знание!