Принципи на Обезземяването и Възземането

Обезземяването е свобода от Сътворението!

Имаме един свещен дълг, дълг към Себе си – доколко можем да изграждаме човека бог в развитие; имаме и един дълг на признание, че Небето е щедро да ни покани в Своите чертози. Нека да благодарим на Волята, която е могла да доведе човечеството до дверите на едно ново битие!

Принципите на Обезземяването и Възземането в Учението на Мъдростта могат да бъдат разглеждани от два съвсем различни ъгъла: в тяхната само външна страна – екзотеричната (за която до известна степен митологиите са създали образи) и в другата, вътрешната вложена тайна – езотеричната. В тяхната външна страна нито Обезземяването може да се каже, че е надгробната властност, т.е. Възкресението, нито Възземането, че е равно на Възнесението; но ако ги погледнем във вътрешната им страна, ние тогава бихме могли да изведем момента на преобразуването, което човекът върши.

Именно вътрешната енергия е, която в Откровението ни дава един много интересен факт – „И видях ново небе и нова земя“. Ново небе и нова земя! Не като планета, а като същност в човека – нова идея за сътворителство. И тогава, щом искаме едно обезземяване и едно освобождаване на човека, за да го доведем до Съсътворител, кое отричаме и кое признаваме? Можем ли да кажем, че тази голяма идея искаме като свобода – че свобода от Сътворението искаме? Да, когато гледаме от езотеричната страна този проблем, виждаме, че имаме демонстрация на Възкресението; в същото време имаме и Преображението като изявена реалност на вътрешна духовна енергия. Затова сега говорим за Обезземяване, за Възземане, т.е. ние се възправяме срещу Сътворението.

• Обезземяването и Възземането са свобода от Сътворението!

Възможно ли е; можем ли да се опълчим и да водим война срещу сътворението на Адама? Защото то е, както е казано, Бог взе от планетната плът... и направи от нея какво – човек. А сега искаме да Му го вземем...

Една от най-великите идеи е тази за небесния Адам. Земния Адам го познаваме и казах, че на него е предоставено раждането, за да дойде една среща след това с Единородния. И голямата идея е: можем ли наистина да се възправим срещу Сътворението, срещу земния Адам, за да изведем един небесен; може ли небесният Адам да бъде заменен с духовния – с духовния човек обаче; и може ли този духовен човек, така както е позволено да казваме – този Син Човечески, в поредицата на Самокръщение, Възкресение, Възнесение, да го заменим с един Син Божий? Това е голямата йерархия. Да се възземеш от сътворения, от плътта! Ето защо говоря, че материята трябва да бъде не отричана, а одухотворявана! Ако вие не одухотворите плътта, т.е. материята, не може да направите Възкресение, а още по-малко пък бихте направили, като поредица в йерархията на Сина Божий, и великото, възможното в човека Възнесение.

Това са понятия, за които има характеристики, макар и твърде неверни. Тук ние говорим за една от големите тайни – имал ли е някой дързостта да каже, че се освобождава от Сътворението (щом е дадена идеята за нови небе и земя); и докъде може да стигне човек в идеята за свобода от Сътворението? До Съсътворител – точно тогава, когато се освободи от планетната си плът! Ето я голямата истина за всичко това като доктрина.

• От земния Адам трябва да изведем небесния, от небесния Адам – духовния човек, и този Син Човечески трябва да стане Син Божий!

Можем тогава да се попитаме: този Син Божий – този Съсътворител, след като направи Своето обезземяване, какво би сътворил?

Митологията оставя един от най-благодатните, златни дъждове (така, както Зевс е оплождал) – оставя един наистина златен дъжд в голямата идея Обезземяване – Антей. Той е роден от утробата на майката-богиня Гея, т.е. Земята. Антей е непобедим, когато е на земята, но не е призван да живее в лоното на Олимп, не влиза в ансамбъла на олимпийските богове. Тук е голямата битка между Земя и Небе, между човека като Боголичие и човека като Боговластие!

В хилядилетията вие ще намерите битката за човека. Битка за човек! Властникът, Пантократорът е първият друг знак – държи Земята в ръцете си. Ето и предходника Му, наречен Херкулес – дете на Зевс, син на Небесата – идея за небесния Адам. Какво трябваше, за да победи? Да вдигне Антей една педя над земята, над неговата майка-кърмачка. За Херкулес не е казано обаче, че ако той стъпи на земята, ще загуби небесността си – една от великите тайни! Но той трябва да види живота на Земята – да знае, че когато вдигне Антей на една педя над нея, ще го обезсили... Вижте великото съчетание на стихийни богове с човека, който носи всичко: Адам – земния и Адам – небесния!

Самата фигура в Митологията е много реална, за да бъде точно в този смисъл разтълмена. Защото възможна ли е такава енергетична отпорност срещу едно битие, за да не се утвърди традицията на идеята за съществуване? Да. Тогава вярна ли е тезата за Адам, който е небесен?! И не е ли тезата за един Херкулес голямата тайна на земния Адам, който носи в себе си и Боговластието? Защото в този сътворен Адам, кой работи? Роденият Христос!

Така с тази истина, която Митологията дава, се ражда идея на Мировата, на Космичната тайна – да победиш земното притегляне, да победиш Антей, една от най-важните потреби на човека, за да бъде наречен Син Божий! Имаме ли тогава основание в тази поредица, която е толкова естествена в еволюцията, да кажем, че човекът е един бог в развитие? Безспорно! Това не е проблем на усет и никакъв проблем не е на аргументи. (Смешно е да се търсят аргументи.) Трябва да благодарим на проницанието, на дързостта да видим зад световете света на бъдещето.

И точно това – Обезземяването, или антигравитацията, е една от може би най-големите тайни, която инволюцията оставя. Със слизането на Духа в материята земята става енергетична опора като битие и утвърдена традиция на съществуването, но инволюцията сама за себе си носи еволюцията! И много пъти (а и в лекцията за Кундалини) казах, че инволюцията си е оставяла пристани, по които след това еволюцията, или събуденият Кундалини, трябва да минава, за да връща идеи на Сътворението. Овладяване, побеждаване, събуждане на познания, които очите не могат да ви дадат! Една Мирова, Космична даденост – велика тайна и безспорна тревога – е това противопоставяне на реалности, с които човечеството е навикнало. Наистина е изключително дързостно да кажем, че ние се противопоставяме на Сътворението и изглежда безумство да твърдим, че човекът е един еволюиращ бог, макар че всякога и всичко свидетелства за това.

Казал съм, че само Бог живее – човекът съществува. Тогава процесите, през които човекът е минавал – изграждайки поведение, отработвайки принципи – могат да се разберат. Така че оправдателно е било носенето на един такъв кръст на Голгота. Някои го наричат „страдалчески“, аз го наричам Път на развитието. Този Път на Голгота, безспорно е основният в голямата идея на Обезземяването. Той е една социална, историческа и духовна неотменност. Социологията го дава като жертва за всички; историчността го бележи като битие на личност; но в духовен план е идея за победа на Духа над материята!

Тайната на Голгота е обезземяването на Човека, на Сина Човечески, антигравитация над бремето на съществованието. Да се изнесе личният кръст и да се направи социалното разпятие на Голгота! И в едно от словата на Христос ще намерите: Отречете се от себе си! Защото, когато сте със себе си, вие винаги ще имате гравитацията и тежестта; вие ще имате това, което наричам планетна покорност. Тя тежи. Можете ли да си представите – свобода от сътвореното, свобода от планетната покорност; идея за одухотворяване на материята, идея за Възкресение! В наличност и едно възземане, наречено Възнесение. Но кога? Четиридесет дни след като сте излезли от Възкресение.

• Обезземяването е процес на Възкресението,
• Възземането – процес на Възнесението!

Преди Възкресението не можете да направите Възнесението. Четиридесет дни! А след още десет дни ще дойде ниспосланието на Светия Дух – Обезземеният ще прати енергии за обезземяване. И там има един много характерен белег, който често повтарям: на тези дванадесет души ученици се праща поединично език на Светия Дух – Христос не им дава общ език, не им дава обща аура. Преди това бе казал: Отивам в Небесата, там има много жилища и Аз ще ви ги приготвя. Идеята за многото жилища е точно различните личности. Затова, макар и събрани уж в единомислие, Той им отдава отделни езици, не общ покров. Значи, какво им посочва – в лично битие че се развиват!

Колко битка е водена за индивидуализацията, за личността, която все пак трябва да стане и универсална Богодаденост! Така първом се създават конфликтите.

Учението на Правдата ражда в човека конфликта! Това е битката за човека, която донася формули за съществование. Ражда се конфликтът: добро – зло, право – неправо, грешно – безгрешно.

Учението на Любовта дава вече идеята за прощението, идеята за помирението! Представете си каква ферментация се върши в човешката телесност и в човешката душевност! Затова има йерархия ангели, архангели, серафими и пр., които трябва да ни сътрудничат. (Колкото и да сътрудничат, единственото специално творение е човекът – те нямат нашата еволюция!) В Учението на Любовта идеята за помирението идва не в преценка за грях, не в преценка за правда, а в преценка на мисълта като приложно деяние, което определя поведението – Прелюбодействал е всеки, който е пожелал. Ето как се отработва отземяването!

Христос оставя големи тайни за отземяване, за Обезземяването. Да търсите поведение вътре, а не конфликта в Правдата, който ви държи на консумирана на земята, т.е. от плътта ви, правда или неправда; не в ревността и не в приложената жестокост. Това е възземане на кълнещите сили на Обезземяването, а не да предоставим събудените простъпъци само на плътта си.

Учението на Мъдростта ражда идеята за прозрението, чрез което да познаете стъпалата на предназначението си! Прозрението дешифрира тайните на Митологията, надмогва конфликтите на Правдата, намира преценка на помирението на Любовта, но и влага като формула динамиката на предназначението! Ако човекът остане на нивото само на знанието на ума или на вярата в олтара, който му предоставя прощение, той ще има само молитвения знак на това, което сме свидетели да се върши – да принася дарове богати. Защото олтарите още искат кръвни жертви, а Учението Път на Мъдростта за олтар предоставя Книгата на Живота!

Човечеството в своята битка за Обезземяване минава през всичките тези горнила, в които трябва, както е казано, да познае себе си, за да познае и боговете. А когато дойде в идеята на служението – да се освободи от Себе си! Тогава чак ние можем да разберем, че Обезземяването е онази велика тайна, с която се готвим за Възкресение. И не е проблемът в страданието – проблемът е в проницанието, в тази вътрешна готовност да обезземим мисълта си от всекидневие, което не е безсмъртие. Защото тайната на Възкресението е всекидневно безсмъртие. В този смисъл Възземането е един еволюционен процес на всекидневието. Възземането би изгубило своята стойност, ако не е процес в идеята, че Възкресението е всекидневно безсмъртие!

Така, в тази взаимност на процесите на Възземане и Обезземяване, ние изграждаме акта на Възнесението, който създава една лична култура. Възнесението е акт на лична култура! Тази култура е неговото кредо. Затова бяхме казали в Посланието на Живототворчеството съвършено ясно, че трябва без болка да се простим със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя дух! Ето това е непреривният процес на еволюцията – да се простим! Тогава може да се осмисли още повече и тезата ни за свобода от съдба, защото съдбата е една еволюционна енергия.

Всички тези идеи следват определен свой ритъм – те осъществяват търсенето на ключа за един нов храм, за храма с новия олтар Книгата на Живота. В този смисъл е предупреждението, с каква прецизност трябва да се прави обезземяване, за да не стане обезумяване. Защото, казах: Не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата! Това е, което няма да доведе до обезумяване, когато водиш битка за обезземяване. Понеже някои с особена стръв тръгват да правят упражнения, за да събудят Кундалини, и след това наистина обезумяват... Ритъмът не трябва да бъде нарушаван, защото вибрационността на боговете у нас не може да го понесе. Атлас носи Земята на раменете си, но човекът може ли да носи земното кълбо? Не, само Христос е във възможността да държи планетата в ръцете Си! Някой от светиите, някой от пророците да е изобразен да носи планетата, Земята да държи в ръцете си?!

• Обезземяването е демонстрация на одухотворената материя, не спиране силите на земята.

Човекът дължи известна благодарност на земята; той е длъжен да бъде благодарен на планетата, но време е и тя да сътрудничи в неговото обезземяване като енергия, която му връща в процеса на своето одухотворяване. Ето големия, великия обрат, който може да бъде усвоен само с прозрението! И ще видите, че не трябва да отричаме земята – само да `и благодарим, а тя ни връща благодатта, която `и даваме. Защото земята може да трансформира силите си и да върне енергията, която човекът е упражнил в нейното обработване – така както Бог, гонейки Адама, му казва: Слез долу, да обработваш това, от което съм те направил! Адам носи една друга енергия – енергията, която в него Божествеността дава, а не само сътворената клетъчност, не само умът прилагат. Той носи Диханието като откровение – един от най-големите конфликти, който съществува в наличието човек – Бог, Бог – човек. И тук е големият въпрос: можем ли да водим битка срещу сътвореното – както в себе си, така и вън от себе си – можем ли да променяме? Да, затова казах, че ние трябва да сме благодарни на земята (не само като обиталище и не само като наша кърмачка, а като опорност, на която се осъществяваме), но ще дойде време, когато и тя, земята трябва да бъде благодарна на човека. Тя трябва да бъде благодарна заради това, че той прелива свои енергии, че я облагородява, че той дава имена на сътвореното.

Мировата памет в лицето на Адам дава наименованията! Но когато можем да направим това велико тайнство – свобода от Сътворение, ще запазим ли имената? Още индийската, а най-вече китайската мъдрост говори, че името не е име на вечното. И колко е вярно! Защото одухотворената вибрация на материята не може да съответства на едно име. Страшно прозрение – „името не е име“!

Възможна ли е тази трансформация? Да, затова казвам: Сменяйте имената, за да сменяте вибрациите. Ние можем да извеждаме енергии, които сменят сътвореното. Ето защо в Откровението е дадено: ново небе и нова земя – това е една жива реалност, която трябва да направим. Отричаме ли се от едно сътворено, за да сътворим друго?!

Антигравитацията е външната страна на Обезземяването – ъгълът на физиологията. Обезземяването обаче не е само това, че на Луната една крачка е шест метра. То е една от вътрешните тайни на човека – да одухотвори материята, да се обезземи. Не в неблагодарност, а в идея на ново сътрудничество за ново Домостроителство. И трябва да търсим проницание в „проклятието“ на Бога, че Адам ял плода. Какво е проклятието Му? В книга Битие, глава 3, стих 17 Бог казва: „Проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си.“ Но в глава 4, стихове 11 и 12 пише: „И сега, проклет да си от земята, …тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.“ Един път земята е проклета – друг път земята ви проклина. Значи тя има енергии и своя физиогномия. Така, без да се иска, се признава Митологията, където Земята е живо същество – богинята Гея. Но къде е големият конфликт? Да бъде тя проклета поради тебе, че ти си нарушил една забрана – да знаеш; а после тя те проклина и ти ще бъдеш неин скитник. От кое трябва да се обезземим – от греха или от проклятието?! (Разбирате ли какви големи въпроси стоят нерешени, а човечеството се занимава с това да му е удобно.) От кое?! Когато се освободиш от земното притегляне – обезземяването когато направиш – безспорно ти осмисляш поведението си да знаеш и тогава грехът, сам за себе си, си отива.

Може ли обаче земята да извърши проклятие и може ли да ни спре в нашето искане тя да ни върне благодатта, която е изсипвало човечеството в нейното облагородяване, както и да върне енергиите на Сътворението? Кой е нейният дълг? Сътворена ли е тя да служи на човечеството или човечеството е сътворено да служи на нея, както евреите са попитали Христос за съботата? Съботата е създадена за човека, а не човекът за съботата! И ние с основание можем да питаме – земята ли е създадена за човека, защото имаме и други полета на живеене (не планети, а полета). Духовният човек не живее на това поле, или на тази плът!

В този смисъл, щом Земята е живо същество, можем да искаме тя да ни върне енергии. Тя има това задължение и наистина направи такъв ход – позволи на Иисус, в помазаничеството Му на Христос, да излезе от нейната утроба! Човекът идва от утробата на жената, но утробата на земята ражда Възкръсналия! Дългът на човека към земята е наистина потребен – до часа на Възкресението от нейната утроба. Тогава можем ли да упражним проницание за обезземяване, трябва ли да извършим Обезземяването в неговата езотерична тайна, щом нагледната формула е налице? Безспорно. И кой обезземява сътвореното – човекът, събуден и пратен за развитие; кое възкръсва – одухотворената материя!

Значи можем да се обезземим – щом можем да направим Възкресение. Какво е тогава гробът – радостната утроба, че смъртта е благодат, защото е път за безсмъртие. Колко странно – да се възправиш срещу всичко сътворено…

• Битката е не срещу Сътворението, а със Сътворението!

Трябва да го променяме, за да можем наистина да тръгнем в онова, което ни е предоставено, онова, което е вложено – Боговластието, Богоподобието. Ние не бягаме от Сътворителя, а се освобождаваме от сътвореното – една от най-необходимите тайни! Човекът, като Мирова даденост, може да се освободи от сътворения, щом в сътворения работи Роденият. Когато се родиш от Духа, спокойно можеш да изведеш от гроба; можеш да вземеш съподвижниците на Адама от черепа на Голгота; всичко онова, което е работило на тази земя, да изведеш с друга насоченост: ново небе и нова земя!

Това може да го даде само Учението Път на Мъдростта: да се себенадмогнете, да се освободите! И тогава ще видите смисъла на фразата: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“; тогава бихте разбрали защо на храма на цивилизацията, за която казваме, че я дава Митологията, е пишело: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“. Затова говоря, че служението се върши без Себе си! Нищо в големите или сакралните страници на човекоживеенето и Боготворчеството не е безсмислено казана фраза! Много дълбоки тайни и много особени енергии са ни оставени. А когато идват интерпретаторите, те могат да обезобразят. Защото фактът е, че Обезземяването може да види ново небе и нова земя, т.е. да видите нова душа, да видите ново тяло... Една възможност да снемете (или както съм употребил думата – да счупите) седемте печата на Книгата на Живота си!

Това е, което трябва тепърва да усвояваме – да изземем енергиите на богатството на Учението на Мъдростта, за да можем да изведем една от големите битки: битката между иманентния Бог и трансценденталния Бог.

• Обезземяването и Възземането е битка между Иманентния и Трансценденталния!

Така ние ще събудим тайната на Свободата.

Един от великите принципи в идеята за Свобода е енергията на себенадмогата. Само себенадмогата може да направи свободен човека; само тя може да ви изгради. Себенадмогата ще ви позволи да се видите, че сте гол. Когато Адам `яде плода на познанието, каза една странна фраза: Гол съм! За първи път го виждаме свободен – Гол съм е вик в идеята за себенадмога! Ето, от тази голота, която е именно събуденият човек, започва великата тайна човекът бог в развитие.

Свободата е най-голямата потреба в приложната молитвеност на себенадмогата! Това е едно особено осъществяване – да се пожертваш. Вие не осъществявате себе си, а Бог – осъществявате Себе си в Бога! Когато можем да се осъществим в Него, тогава сме разбрали тайната, че служението се извършва именно без Себе си. В енергията на Мъдростта няма застой, тя наистина е свобода от гравитация, от земната властност, от земния Адам – за да се напътим към Небесата.

Възнесението е път за Небето! До него момент и митологии, и двубожие, и еднобожие пращат хората в преизподни, в адеси; намират им и лодкари, които да ги прекарват от единия бряг на другия, т.е. от Етерното поле в Астралното... Но не дават на човека идеята за свобода от гравитация! А Христос след Възкресението слиза в Адеса, за да изведе онова, което е готово да живее в Небеса. Извършва едно подземно обезземяване на човека в нова култура!

Това е една своего рода друга култура – култура съпоставена в нагледността и абстракцията. Безспорно вие можете да кажете: абстракцията е необходима на вярата, понеже в абстракцията се вярва. (И Лао Дзъ ще рече: „Молитва без думи – вярване без разбиране“). Но Учението на Мъдростта учи да бъдеш, а не да имаш. Вярата дава абстракцията да имаш; будността в Мъдростта дава прозрението да бъдеш, защото знанието свидетелства това, от което е – идея и родена, и усвоена, и приложена. Точно така Творецът прави: Да бъде Светлина – след това твори.

Ако тези тайни бяха разкрити на човека, знаете ли колко много от лутаниците и съмненията биха били избегнати?! Но как една идея може да бъде родена? А тя трябва да бъде и усвоена… С какво? Най-напред със слуха, с очите. Ето защо при Кръщенето ще се чуе един глас: Това е Моят възлюбен Син... И въпреки това, убеждението няма твърдата непоклатимост в реалността – трябва и очите да го потвърдят: идва образът, парадигмата – ето ви гълъба.

Затова и Митологията си послужи в тази голяма идея на Обезземяването с Антей, който е идеология на земята. И тази идеология е изключително потребна. С хилядилетия, може би с милиони години човечеството е прилагало идеологията на Антей, на земята, в повелята Иди и обработвай това, от което съм те сътворил. С хилядилетия обаче е и изкласявала една будност, едно Херкулесово начало, което ви създава идеология на Небето. Идеология, която Христос изгражда в позитива: В царството Небесно има много жилища! Да, имате етерен двойник, имате астрални полета и подполета, имате мисловни, имате причинни светове, имате Богодаденост... Небето в едно съжителство със земята – до възможността да надкрачите, да надминете себе си, като се освободите от Себе си!

• Антей е идеология на земята, Херкулес – идеология на Небето!

Два принципа, които, разбира се, ще продължават в своята нагледност и абстрактност, ще продължават и в своята битка; ще има молитва без думи, съпроводена с вяра без разбиране; но и прозрение в потвърждението, че „си“, т.е. „да бъдеш“. И в „да бъдеш“ ще видите голямата битка срещу чудото. Тъй като религията не можа да убеди човека в неговия възглед за Небе, даден от Христос, поднесе доктрината на чудото. А Иисус още в Кръщението Си показа, че трябва да го победим. Ето как се съпътства голямото Боголичие с предназначеното Боговластие!

Човечеството има, както казах, дълг към себе си, дълг към земята, дълг към Небето. Така са се създавали култури, но са се раждали и откровения, които са свидетелствали за бъдността в безспорната проницаемост на божественото в човека – ново небе и нова земя. Разбира се, с една предходна фраза: Не можете ново вино да слагате в стари мехове – защото при прекипяването, което ще прави виното, мехът ще се скъса. И тук е битката, която водим; тук са съмненията (които при виното са прекипяване); тук са болезненостите, които изживяваме.

Обезземяването е не да отречеш земята като поселище, а да ферментираш в своята сътвореност! Ти даваш на земята – и време, и енергии, а безспорно Мировото съзнание я храни, въпреки че Бог я „прокълна“ и каза на човека, че с пот на лицето ще яде хляба си. Идеята за едно предсказано мъченичество е голяма беда. Даже да е било вярно, мъченичеството не може да бъде постоянна теза, защото Адам не остава само развиващ се човек, а е и еволюиращ бог. Така че човек трябва да намери сили да взриви идеята за мъченичеството, за да пусне улея с енергиите на свободата чрез своята интуиция. Когато осъзнае, че мисленето му създава формули на мъченичество, което съответните дисциплини налагат, той трябва да потърси другото копче на своята пробуда – интуицията, духовната будност! Така, както често казвам: Будният човек е един събуден Бог. В този смисъл ние трябва да приемем, че след проклятието, което Бог прави на земята, по-късно ние Го намираме в разкайване – че няма да я прокълне повече. Това може да послужи на институтите да поискат от човека да се разкае (те и затова са го сложили на Бога – за да послужи за образец); идеята обаче не е в разкаянието, а в събудената даденост!

Щом Бог е вложил в нас енергията да бъдем човеци като образ и като подобие Негови, няма кой да ни я отнеме. Тогава страхът от смъртта е само заплаха, с която се създават покорници – подведомствени, защото, тъй или иначе, е сложена енергия за възпроизводството. (И казал съм: Адам е сътворен, но има привилегията да ражда!) Свидетелство за Вложения дава Иисус, в Който идва Христос – Единородният! Следователно какво се иска от човека – да бъде буден в отговорността си да изведе вложения в него Бог, обезземявайки се, възземайки се. Тази велика тайна – да одухотвори материята – демонстрирана и в дадени личности приложена!

Идеята е обаче човечеството да живее с нова култура – културата на една нова Духовна вълна! Не личността, която вече е изградена, а човечеството, което трябва да се изгради, има нужда от тази доктрина, за да може Обезземяването да бъде демонстрация на одухотворената материя – така, както Христос направи Самокръщение в Своя гроб след тридневното престояване; така, както Антей бе победен. Имаме фигура в мисленето и в идеологиите на човешката история да победиш земята – именно Антей. Аз не зная скръбта на неговата майка каква е била – дали Гея е плакала; важното е, че Небето се е радвало, че в Лоното му отиват одухотворените (както в Лоното на Отца отиде Възкръсналият)! Трябва да признаем обаче с благодарност и присъствието на Антей, който е приложил воля, който е сложил очи в идеята на обновяването. Земята е обновена!

А възможно ли е в идеята на Възземането едно такова отлитане, което може да ви отнесе (без гроба), както някои от пророците на Старозаветието? Но там го приемат за чудо, а не за приложна реалност на Възземането, за която ние сега с цялата отговорност говорим в Учението Път на Мъдростта. Ето какво предоставяме, а, разбира се, и ще оставим в тези големи идеи. Онова пъплене, което чувате – шумът на копринената буба, когато яде листа – е най-добрият пример. Слушали ли сте как ядат листа бубите? Но какво стават? Пашкули. А какво става в пашкула? Какавидата се превръща в пеперуда! Това е голямата тайна – неоспоримостта, че името не е име. Човек може наистина да слуша музика, когато бубите ядат черничеви листа. Такъв сладък шум и – преображение... Да, но някои си остават какавиди вътре в пашкула – не всички имат дързостта да станат пеперуди, т.е. с криле, Икаровци!

Всичко в живота свидетелства за този смел набег – Обезземяването. (Дори бубата, пашкулът.) Някои от обезземяване, както казах, стигат и до обезумяване, но това често е потреба за извинение. Малка е границата между обезземяването и обезумяването. Разбира се, медицината ще ви каже психичните заболявания следствие на какво са, но не знае, че непоносимостта на енергиите ги извиква. Ето защо говоря, че свободата не е в това с какъв декрет и по колко я давате, а колко е поносимостта. Свободата е поносимост, а не декретна формула! Така е и вътре у нас.

Понякога потребата от лудост е да извиниш посредствениците. Но как да извиниш един цял свят!? Можете ли да си представите поведението на този Иисус, Който рече дързостната мисъл, че има царство Небесно, а те вярват в адеси, в преизподни; те си имат лодкар и олтар за изповядане на грехове. Разбирате ли какво страдание (в добрия смисъл) е имало, каква потреба е имало в душата на дързостта? Там отивам да ви приготвя жилища... Отделен е въпросът в кое жилище кого е щял да сложи, това е много индивидуално. И затова ги упреква – Петър ще Му каже: Няма да позволим..., а Той ще му рече: Вместо да мислиш за Небесното, ти мислиш за земното. Колко далече са били от Него! И колко логично дори изглежда подобно нещо... Но когато четете Словото Му, ще намерите афоризма, ще намерите същината – не всекидневието (което е било едно мъчение да им даде големи истини). А те се ровят, хвърлят там мрежите... Да, Той им казва да си оставят мрежите и да тръгнат след Него, но те не ги оставят.

И илюстрацията с апостол Тома (не е важно колко е вярна, но тя е потребна) – Блажен е, който е повярвал преди да види. Това обаче е знанието на интуицията, а ние имаме един човек, който трябва да се обезземи; който трябва да пипне, който трябва да изживее болката на осезаемото в идея за прощение – „Ultimum vale“, както казват латинците. „Последно сбогом“ трябва да кажем на себе си, за да може познанието на интуицията да ни отреди олтара вътре в нас.

Така че цялата тази битка между човека и Бога е една жива реалност. Но не се иска да бъде признато това чудо – че човек може да води битка със своя Сътворител. Не се иска, защото институциите, които утвърждават йерархиите, се страхуват да не загубят тронната си власт. Така е и в личния живот – бащата винаги иска почит от челядта, защото иначе е оскърбено достойнството… Правилно е да се каже „Почитай баща си и майка си!“, но често синът надкрачва бащата. Както един Пенчо Славейков. Пише неговият баща: Пенчо бре, чети – Пенчо не чете, Пенчо бре, учи – Пенчо пак не ще, но Пенчо е по-гениален от баща си. Бащата се бори за свободата на една земя, а синът има проницанието да я направи единосъщна, плът на Бога!

Виждаме колко неудачи има по отношение на йерархията. Но когато човек узрее за своята божественост, той не може да оскърби човешкото, защото ще знае, че то е в път на обожествяване. И тогава никой не може да бъде обиден, тогава себелюбието отсъства.

Много неща още крие в същината си това вътрешно възкресение, това вътрешно възнесение – Обезземяване и Възземане! Да приемеш, да водиш всекидневна битка за обожествяване и в сънното си зрение да се виждаш, защото там по-леко човек се вижда да лети – да се въззема...

Възземане! В речниците рядко ще го намерите с две „з“-та. Там имат „в-земане“; имат „възех се“ – само с едно „з“. Но като го разделите, ще видите, че представката е много потребна – „въз“. И точно така някои езици (най-вече немският) с представките променят ритъма на думата. А какво е думата? Енергия! Тя е храна. Пак ще се върна на бубите. Те имат един период, който се нарича „к`амо“ – последната седмица те не спят, трябва само да ядат. И ако на човека е дошло времето на последната седмица, когато ще прави пашкула, когато ще прави коприна, когато от какавидата ще прави пеперуда, и вие не му дадете да яде, той се спъхва, съсухря се. Така е и с цивилизацията на съвремието – колкото и богата да изглежда, тя е един спъхнат пашкул: наситена е с остатъци от изживени и отживени тайни, на които не е разбрана истината. Оттук идва идеята за модернизъм в религиите, оттук идва повикът „Дайте да направим райско човечество!“ – фраза, заради която непрекъснато повтарям, че е абсолютно неразбиране. Какво имаше в Рая? Идея за знание. Но Анри Бергсон, философът на интуицията, каза: „Направете божествено човечество!“ Да, Антей е една идеология за земя, но пък Митологията роди, както казах, и Херкулес – идея за Небе!

И от най-простото нещо може да направите още по-просто – да оставите само Бог! Много, много голямо достижение е да може да оставите само Бог жив. Оставете Го вътре у вас, Той да свърши работата. Наистина човекът в първи поглед ще каже, че му помага умът. Когато израсне, ще види, че умът действително е бил много полезен, но и много е пречел. Единство в противоречията...

Ние не се обиждаме от това, че човечеството не иска да разбере, но носим дълг да му предоставим к`амото на неговото духовно нахранване, на неговата възможност да стане Дедал. Защото сега Дедал е осъществен чрез ума, но Дедал чрез Духа го няма! Имаме ли в себе си енергията? Имаме, имаме вложена Кундалини – от нея трябва да извеждаме. И тази енергия е по-властна от цялото електричество! Затова някога великите посветени в пирамидите са хващали гръмотевиците, които са със стотици хиляди волтове... Илюзия – но реална, както е реална илюзията да одухотворите материята си и да възкръснете!

Така че в това велико тайнство, наречено в Учението Път на Мъдростта Обезземяване и Възземане, човекът е толкова мирово-космичен, колкото и планетно-пок`орен; или човекът е толкова планетно-пок`орен, колкото е мирово-космичен!

Това като знание е едновременно и път на осъществяването!