Ръстът на човечеството започва от Хаоса; от Демиурзи; от Богове; от Логоси; от Космоса – семеоплодител. Човекът е себеизворен в Космичния порядък!
Кой е първоусетният момент – Бог ли да сътвори човека, или човекът да роди Бога? Голямата енигма е да се измери вечността с Диханието, а не с времето! Така ние сме божества в условност и в призната безкрайност; така Космичният човек става преходен бог, т.е. еволюция. Затова трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние!
Бог Отец е безначален по същество и по битие, а Синът Човечески е безначален по същество, но не по битие. Обидно е човек да се приема и схваща само като утвърдена даденост в съзнание още неоплодено.
Трябва да се видите като йерархия в Духовните вълни. Човекът не може да бъде лишен от света на Вечния и от пътя на Безкрайност. Но само Христос маха дистанцията човек-Бог – маха я чрез Разпятие с Възкресение. Овладяна Божественост и призната Безкрайност!
Животът няма само нагледна приложност. Той има и духовен образ, символизиран чрез неутробно родената богиня Атина Палада – мъдрост, която е себеизворен Космичен порядък.
Мъдростта е зрима и приложна откровеност!