От Сътворителя извира Животът, не Смъртта! Смъртта е последица на закона на еволюцията, т.е. не е същността.
Затова във всички стадии митологичните олимпийски богове имат безсмъртие, макар че са утробни. Само богинята на мъдростта е без пъпна връв.
Имате Атина Палада и Прометей; имате – Разпятие и Възкресение; имате – човек и събожник!
В този смисъл човекът е безсмъртен. Това обосновава прераждането и мотивира закона за кармата. Кармата е заради хармонията, защото човекът не е само трихотомен...
Животът е идея за сътворение, а не за унищожение; Смъртта е идея за преходност, но не за нихилация!
Евтаназията, без да е трансформирана кармата, е опит да се препречи пътя на еволюцията. Ето защо – не посягайте към евтаназия! И раждането е с болка – да го отхвърлим ли?! Принос на човешки жертви е имало, но евтаназия – не. Милосърдието е олтарна добродетел, не тронов път!
Не забравяйте, че смъртта ще бъде управляема! Коя Културна раса и коя Духовна вълна ще свалят одеждата на Сътворителя, т.е. дрехата на еволюцията, засега е тайна, но не тайнство! Това предполага осъзнато присъствие, предполага Мирово съзнание!
Себесътворението и Съсътворителството дават идеята за Абсолюта!