Стремежът на човека е свобода от самия себе си. Пътят е прозрението, което дава „жива вода“. То остави на историята една безименна самарянка — свобода, та всеки който каже: „Дай ми тази вода“, да е ничий друг, а само на Господа!
Няма път без себежертва, но страхът, вкаменил прозрението, ни лишава от нея. Затова Мъдростта като Духовна вълна трябва да води първия диалог с живота за освобождение и приложно действие на прозрението — Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, рече Христос.
Прозрението не е стихия, то е паметник на будността! Не бива да имаме неудобство и тревога да попитаме кой го оскърби и затвори храма на посвещението и безсмъртието. Трябва да потърсим в личното и Мирово битие защитна клауза за нашата душа в Хартата за правата на човека.
Храмът на безсмъртието е плод на прозрението за реална вечност.
Прозрението е лична проява, а не колективна психоза!