Първи Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Всички сме заедно
От Библиотека Ваклуш
Не се сравнявайте, стимулирайте се!
Всички сме заедно
Откриване на Събора
(Изпълнение на цигулка от Венец Маринов и приветствени думи от Кирил Коликов – ръководител на Школа „Път към Духа“.)
Ваклуш Толев: Мили приятели! Никой ден не може да бъде по-щедър от този! Никое слънце не може да бъде така обилно и никоя радост не може да бъде по-пълна от тази! А вие знаете, че казвам: радостта е усмивка на Мъдростта. И това е вярно. Душата ми е пълна от радост, защото Мъдростта е живот, като ви виждам.
Искам да започна с това, което като новогодишно Послание Планетният Логос изпрати и аз ви го предадох. Искам да го спомня, защото помненето е живот и в отвъдността, и в настоящето. Посланието за 1992 г. е:
„Планетният Логос рече:
Деца на Божията воля!
Утвърждавайте Мъдростта!
Умножавайте светостта!
Умението да служите е новият ви дар!“[1]
Всичко дотук свидетелства, че утвърждаваме Мъдростта!
Нейните простори са неизмерни, но нейните гнезда са достатъчни, за да се излюпи птицата на вечната Мъдрост. Защото просторите ще `и позволят да лети – птицата, вечната птица, раждаща се, умираща и възкръсваща.
Мъдростта е в душите ни във всички векове. Нe е имало време, когато не е имало мъдрост, защото Мъдростта е оная Светлина, която Бог изрече, за да стане светът. Духът бродеше над водните простори, земята беше пуста и докато Бог не рече: Да бъде Светлина!, светът не започна своето изграждане. Именно тази Да бъде Светлина! е Мъдростта. Светът никога не се е лишавал от нея. Въпросът е как е усвоена и по колко е давана.
Цялата природа е един израз на Мъдростта, защото съвършенството `и говори за Твореца. Но Мъдростта има своето възприемане и своето предаване. Тя е била възприемана в първичните моменти като вътрешно съзнание, но в настоящия момент тя е излив чрез нашия интуитивен свят. Ние сме вече в състояние на градацията, в която можем да кажем: „Мъдростта е живот!“. Мъдростта е Светлината на нашето осъществено битие. Тази Мъдрост вие като новогодишно Послание утвърждавате и душата ми е пълна с убедеността, че това го правите с всичката си жертвеност.
Второто Повеление е: Умножавайте светостта!
Всеки, който е успял да сложи на кладата на собствената си душевност ония пристрастия или увлечения, които като вериги са тежали в пътя му, е извършил едно освещаване – освещаване лично, социално, Всемирно. Нашата тревога беше еднаква, когато някой страда или е обзет от пристрастието, както в цялата ни нация, така и в цялото човечество.
Третото Повеление на Планетния Логос е: Умението да служите е новият ви дар!
Това, от което най-много се пазя, е ритуалът да не стане по-властен от душевната ни будност и потреба. Нека Духът, нека Мъдростта да извикат служението. Умението да служите значи да хвърлите дрехата на вехтия начин на съприкосновение с външните и вътрешните сили на света.
Тази поредица се съпътства от посочени във всяко Евангелие стихове и параграфи от Агни Йога. Пожеланието, което имаме за настоящата година, е да отстоим тези духовни ценности, които трябва да балансират служението ни на Физическото и на Духовното поле като едно предназначение, което трябва да охран`и личния ни свят. Всеотдайността е потребна, когато се самосъзнаваме като деца на Бога, и личността ни се губи, когато сме в Бога. Но в Бог човек не се губи и Бог никога не е загубил Своите деца! Ние нямаме какво да вземем от Бог, нито какво да Му придадем, но имаме предназначението да Го осъществим! Това е умението да се служи. То е един нов дар – дар на битието на Мъдростта!
Какви бяха Исканията на Посланието в служението?
Първото е: „Дай ни отговорна будност, та в часа на служението Си Той да не бъде сам!“.
Бог никога не може да бъде сам. И Неговите служители никога не могат да бъдат сами, защото Бог винаги е у тях, но ние трябва да имаме отговорната будност като всяко войнство, което съхранява своята цитадела. Крепостта на душевната ни святост трябва да бъде опазена. Служението ни пред олтара на Мъдростта ще трябва да бъде чисто. Тази отговорна будност е проблясъкът на Светлината, т.е. очите на Мъдростта.
Второто Искане е: „Дай ни жертвена вярност да опазим трапезния хляб на Мъдростта, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него!“.
Вие можете всякога да направите една всеобща трапеза. Христос призова, като каза: Идете и повикайте всички на трапезата.[2] И тази жертвеност трябва да бъде сега за Мъдростта, докато хората се научат да ядат нейния хляб. Ние не бива да страдаме от това, че някой не знае още как се яде хлябът на Мъдростта. Тази болка е болка на развитието, но не бива да бъде болка на упрека. Защото развитието е болка, но упрекът е пречка. Ние, ако искаме да бъдем мъдри, нека спомним Неговите думи: Бъдете мъдри както змията и кротки както гълъба.[3]
Мъдростта на змията е в гъвкавостта, не в безличието – в гъвкавостта, в спираловидността. Защото имаме ден, но имаме и нощ; защото имаме светлина, но имаме и тъмнина. Праволинейността не е единственото нещо, към което сме се устремили. Когато казваме, че Бог е Истина, че Бог дава Свобода, ние не можем пряко да отидем до Свободата, ако не сме усвоили или ако не беше дадена на човечеството Правдата, ако не беше дадена Любовта, ако не влиза Мъдростта и ако не осъществим Истината.
Какво научихме с Правдата? Полюсите. Какво научихме с Любовта? Прощението. Какво ще научим с Мъдростта? Светостта. Какво ще научим с Истината? Живота – за Свобода. И ние не можем да правим Пътя достатъчно жертвен, ако не сме научили спиралата на развитието. Ето това се нарича будност – отговорност да се яде трапезният хляб, хората да го ядат с нас и да живеят с него.
Колко живеят с Любовта? Ще кажат някои – малцина, други ще кажат – мнозина. Не, това не е важно. Важното е, че Духовната вълна на Любовта влезе в човечеството. Тя е оная подкваса, която прави от малкото тесто голям хляб. Зрелостта на един плод е в протяжността на времето. Когато се дава едно Учение, не значи, че то непременно се сбъдва в годините на присъствието на самите Учители. Не! Протяжността е точно това – да се научим да не упрекваме и да имаме гъвкавостта на Мъдростта. А сега, когато Мъдростта е живот, ние не можем да искаме пряк удар върху съзнанията. Прекият удар е за боговете. Това трябва да се научи!
Третото Искане ни съхранява според йерархията и пътя ни на живота: „Като ни учиш, че смирението възвисява, че будността зида храма, че само жертвеният има олтар, то подкрепи ръката на състраданието, сърцето на прощението и волята на Жетваря!“.
Една ръка, когато няма правда, не може да извърши и състрадание. Бедата е една нарушена правда. Не е важно какви са греховете на този, който е получил бедата – важно е този, който ще прояви състрадание, познава ли закона за Правдата. Едно сърце, което не може да прояви прощение, не е живяло в Любовта. Състраданието, дошло от Правдата, може да подаде ръка, но може да пита „защо?“, а всеки, който пита „защо?“, оскърбява жертвата. Затова е нужно сърцето да прости – за да не пита, за да няма оскърблението, че някой заслужено е получил наказанието.
Наказанието може да се осъзнае в преражданията само тогава, когато Мъдростта е сложила своята везна. Ръката на състраданието всякога ще трябва да бъде движена от правдата, сърцето ще трябва да дава прощение и тогава чак може да дойде волята на жетваря, т.е. да ожънете плода на своето състрадание. Пак повтарям: който пита, нарушава закона на вътрешната тайна на посветеността. Иисус казва за Иоан: Ако искам той да пребъде, докато дойда, тебе какво те е грижа, Петре?[4] Още тогава е дал великия урок: не смущавайте сърцето в щедростта си, за да бъде свято прощението и законът на жътваря да събере обилността на жътвата!
Това е пожеланието на Планетния Логос за служението ни тази година. И аз ви благодаря, че наистина ръката ви и до днес проявява милосърдие, състрадание. Състрадание е да дадете хляб на своята мисъл, състрадание е и това – да отгърнете Светото Евангелие и да внесете мир в душата си. Аз съм благодарен, че сърцата ви намираха своето прощение към това, което е смутило и личния ви, и социалния, и Всемирния живот. Когато вие сте поели и сте могли да трансформирате едно отрицание в една положителна енергия, вие сте свършили най-великата заповед на великия Учител – да простите на врага си. Кой е враг? Собствената ви мисъл, когато ви тласка към изкушение, личната ви потребност да се легитимирате, вашето доволство, че не сте на мястото на другия. Както е казано в притчата, че фарисеинът се е молил: Боже, благодаря Ти, че не съм като тоя митар.[5] Това е враг! Не се сравнявайте, стимулирайте се! Искайте да бъдете все по-святи, все по-възвишени.
- Никога не се сравнявайте, защото не знаете лика на сравнението!
Като се промие ликът, не знаете дали е този... Пазете се от сравнението!
Ето това е, което тази година имахме като битие – започнахме го като живот и никой не може да не бъде доволен от плода на годината. Първата радост беше мисълта, че можем да се съберем, че можем да се видим. Сърцата на мнозина десетки години живяха с тази тревога: „Защо не се осъществяваме? Защо не живеем така, както повелята на едно духовно битие иска?“. Всички сме живели това, което сме искали. Кога едно зърно покълва, кога едно зърно пониква? Нали тогава, когато е сложено в земята, когато благодатната топлина му е дала силата, кълнът тръгва, а когато влагата е дала осенението и призивът на живота му е отворил земята, той се показва.
Аз мисля, че се изживяха тревожните дни на очакване и осъществяване. И този ден свидетелства за нашата достойна, изчакана жертва в търпение и мъдрост. Непресметнатата смелост винаги е покосявана от вятъра на случайното. Неизчакването винаги се създава от огорчението за изпуснато време. Който знае да чака, той няма горчивината на тъжния ден! Който няма съмнението и отричането, той няма да чуе като апостол Петър гласа на петела и после да плаче.
И Петър е нужен, и Йоан е нужен, и Павел е нужен, и всеки от нас е толкова нужен, колкото Небето му е дало неговата същност, за да демонстрира частица от звездния свят на Бога. Апостол Петър в съмнението си изживя тежка тревога, апостол Павел в гонението си разкри тайната на Всемирността. Нямаше го в началните дни, за да усвои онова, което му беше нужно в по-късните дни. Затова не осъждайте някой, който не е дошъл, не упреквайте онзи, който е закъснял, бдете над светостта си и я давайте като светлина на нуждаещите се! Ние няма да замръкнем, ако плодим деня със светлина. Ние няма да живеем в радостта, ако не храним деня с мъдрост, ние няма да сме служители на Великото Всемирно братство, ако само себичността ни дава живот.
Във всички времена, във всички храмове, във всяка религия има нещо безспорно – това е Божият живот, сложен в човека, идеята за съвършенството и сливането с Бога. Пътищата не са били различни, а йерархията на познанието е била различна. Страданието е било потребно, но осъзнаването и отнемането му е наложително, когато духовната зрялост ни освобождава от физическото присъствие. И ако някой няма целостта на жертвата, той страда. Ако обаче има готовност за жертва, той може да каже като Христос: Отче, прости им, те не знаят какво вършат. Така отнема цялата кармична бременност на насилието, отнема страданието от виновността. И затова е казано: „Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас“[6]. Тази Светлина, която Той ни е дал, ние имаме за задача сега да я изведем до присъствие във всекидневието си, т.е. до себеосъществяване чрез Бог.
Бог чрез човека свидетелства за Себе Си и Бог свидетелства за човека! Това е великата тайна: Аз и Отец едно сме. Няма по-голяма дързост от това, човек да се събуди за битието на своя Бог!
Днес е един от големите празници на Христовата Църква. Това е празникът на апостолите Петър и Павел – на основоположниците на религията, на Църквата. Учението Христово е трябвало да получи своя материален израз – да има своя външен образец, където душата може да се спре, където мисълта може да се утоли, където желанията могат да бъдат отгонени. Апостолът, т.е. благовестникът, е трябвало да свърши своето голямо дело. Единият показва вярност, на която изменя, и затова тя го довежда до жертвата; другият показва святост, изявена в дело. Трагичната участ и предназначението, предварено с непознанието. Апостол Павел е предназначен да даде на християнството всемирен характер, но преди това той е бил гонител на християните.
Така че, когато някой ви хули, че вие искате да бъдете други, взрете се и вижте дали той не е предназначен, за да му простите и да го направите един втори Павел в историята на човечеството. Този Павел, който има предназначение от утробата на майка си, но е предварен от мисълта си в отрицание. След това не завършва с изкупление, а прави най-великата благодат от Учението – прави всемирна дадената от Христос Духовна вълна. Извежда из границите на една малка държава великата идея за прощението и Любовта в едно Всемирно Учение и в една Всемирна Църква.
Пак повтарям: ако някой си позволи да ви хули, ако някой си позволи да ви клевети, ако някой поиска да ви спъне, вгледайте се не е ли оня, който носи предназначение. И му подайте ръка. Нека не се повтарят отрицанията, нека не се напомнят тревожните дни на миналото. Ние не бива да проявяваме само благодатта на сърцето, защото тя е прощение, но не е още Знание.
Мъдростта, която носим и искаме да направим живот, е Светлина и тя носи Знание, за да не се греши, Знание, което освещава. Ако в Любовта беше казано, че никой не е познал Отца, ако с Любовта идва прощението, то с Мъдростта идва Знанието. Това Знание, което е вложено в недрата на човечеството и в недрата на цялата Космична цялост. То е ориентирало човека, като е разгръщало бавно, но сигурно възможностите му за възприемане и освещаване. Един инстинктивен ум като рефлекс има във всяко животно и във всяко дърво. Буден ум има във всеки човек, но може да има и гениален ум, както и пророчески ум, който дава знания от Причинния свят. Има мъдрост на интуицията, която ви дава Знанието за Бога. И тогава ще видим разликата между това, което е казано: Аз обясних Бога, и това, което утрешният ще каже: „Аз видях Бога“. Защото само чистите по сърце могат да кажат, че са видели Бога.
Знанието ще ви очисти, защото ще спре диалога между добро и зло. Ще свърши светът на категориите. Знанието и виждащото око на бъдещето няма да ви позволят да бъдете неуки в битието. И в Блаженствата е казано точно това: Чистите по сърце ще видят Бога.[7] Кога можете да видите чистотата? Когато имате зрящи очи – очи, които могат да я видят, те могат да ви кажат за чистотата – душевните очи, очите на интуицията, Знанието на Причинното поле. Затова нека всяка Мъдрост, приета в душата, събудена в живота и осъществена в Учение, осъществена в живот, бъде бъдното ни име. Мъдрост в живот, мъдрост в света!
Разбира се, всичко се повтаря, само че градацията е различна. Никое знание не се губи, никоя любов не чезне. Но знание, което може да направи от тревогата мъдрост, любов, която може от скръбта да направи радост, са нещо съвършено друго, нещо съвършено ново. Нека се научим като алхимиците да преобратяваме всекидневието в храмово живеене. Има един Всемирен храм – това е храмът на вашата душа, и там има един образ – образът на вашия Бог. Той може да бъде видян само с очите на Духа, Той може да бъде обслужен само с жертвата на Мъдростта, Той може да бъде извикан само с лъча на необходимостта. Необходимостта да бъдете убедени, че Той е у вас и вие сте в Него. Такава убеденост човек трябва да носи, за да може да бъде бог в развитие и човек в служение.
Човекът е венецът на Бога. Каквото сме загубили, не бива да се връщаме да го търсим. Каквото сме спечелили, не бива да се самообладаваме, за да го пазим. Забравете всичко, което ви е давано, забравете всичко, което ви е вземано! Бъдете Негови и смирено Му служете! Той никого никога не е оставял. Ние сме, които бягаме от Него. Ние сме, които, създавайки тревога, мислим, че тревожим. Не, не, не. Това са явления, не същности. Човекът като бог е същност, човекът като явление е развиващ се. И тогава какво можем да си пожелаем? Да се развиваме, като не забравяме, че развитието има само един връх – Бог в човека и човек в Бога. Ако Светлината не гасне у нас, ние няма да загубим Пътя. Ако Светлината не ни отнеме своята благодат, ние нямаме нужда от друга благодат. Нека не помрачаваме себе си в Бога. Имаме един Път изходен, един Живот осъществен и едно служение направено – това на Иисус Христос.
Да благодарим на Бог, че ни събра! Един спомен е една река. Тя винаги ще има два бряга, но споменът е течението. Брегове в живота винаги може да намерите, но никога една река не става без течение. Това течение е вашият живот, вашата мъдрост. Утре това течение ще бъде вашият спомен. Обилието на течението, пълнотата на реката зависи от щедростта на Бог. Тази щедрост я имате. Тя ви е дадена с всичката благодат на Бог, че ви е събрал за нещо, че ви е отделил за нещо. Тя ще бъде подсилена с укора, който може да получите отстрани. А при този, който не може да укрепи бреговете на реката, тя ще се разлее и никога няма да отиде в океана. Това трябва да направим утре – да вземем обилна вода от Божията благодат и лична защита на бреговете на сигурността, т.е. ние в Него, за да имаме обилността Му у нас. Бог никога не свършва своята щедрост да ви благослови!
Всичката възможност имаме взаимно да се видим, да поговорим и всеки да вземе това, което счита, че е неговото съкровище в този ден. Всеки да направи това, което е казано – да продаде всичко, за да купи оная нива, в която има един бисер. Всеки трябва да вземе своята вощеница, да вземе своя цвят и от него да сплете своята китка на благовестие, защото всеки е еднакво отговорен пред еволюцията и пред съвършенството. Казвам, че капка в океана на Всемирната еволюция е по-достойно служение, отколкото капка върху росния цвят на едноличието, която всеки вятър ще я събори.
Всички имаме тази отговорност за Всемирната еволюция, на която, трябва да знаем, сме отговорни служители. Иначе законите ще ни връщат в преражданията, докато се научим на великата жертва, която донася и великата тревога. Ако няма тревога в душите ни, няма промени. Всяка душа е душа в душата на другия, всяка душа е искра от Божията същност!
Всеки със своята вощеница към Всемирно служение и отговорна жертва днес, утре, всякога!
Благодаря ви, мили братя, мили приятели!
29.06.1991 г., Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“
(Следва посещение на църквата „Св. св. Петър и Павел“, гр. Пловдив.)