Раздялата като среща

Раздялата като среща е път за обожествяване!

Тази година имахме благодатта, дарена ни чрез Планетния Логос, за едно Послание на Бдението. Изхождайки от това дарение на Небето, нарекохме тази тема „Раздялата като среща“.

Понякога наистина се учудвам на щедрата ръка на Небето, което ви отреди и прозвището Деца на Деня – клада на Свободата на бъдността. И този именно израз – клада на Свободата, може би е най-вярната дефиниция, която мога да дам на раздялата като среща.

Считам, че тази тема може да бъде така разработена, че да бъде един голям урок на Мъдростта. Защото това, което окомерът на Учението ще говори за раздялата, не е онова, което хората са навикнали с тревожност да изживяват, а понякога и със скръбна кърпа да връзват главите си. Аз говоря за една раздяла, която има своето продължение именно като среща! Този проблем, така както ще се опитам да го разгледам, не е стоял пред човечеството, не е виждан в тези енергии, в такава многовалентност.

Много странности са ставали в битието на човека и формулата „раздялата като среща“ можем да я изведем от много неща. Ще се спрем на няколко колони, върху които е граден храмът на това велико тайнство, на този феномен. Така смъртта, от която хората се оплакват, е една раздяла. Но чрез нея е крадено от човека безсмъртие – опитвали са се да го възпитават, че тя е нещо страшно. Човекът плаче над тази раздяла, понеже счита смъртта за нещо грозно, а я живее като неизбежна необходимост. И не може да намери как да отгроби това голямо тайнство, за да му стане то съдружник в идеята на повелението, което в Посланието тази година казахме – Денят на оробителя свърши!

В Посланието на Бдението (което наистина е голям дар) стои и странното повеление: Знайте, че раздялата не е милост, а тайнство на Огъня! Ето как е включена Мировата същност на раздялата и великото тайнство на Огъня. Това определя една от бъдните възможности – отробеният да не се счита за грешник, и както още е казано в Повеленията: Не блудник се връща, а синът намира Бащата! Защото и при т. нар. от официозите „блудник“ имаме раздяла – раздяла на астрала.

За мен проблемът за раздялата е едно Мирово явление – като път за обожествяване. Тя започва от самия акт на Сътворението и е път, по който са насочени енергиите, за да направят обожествяване на онова, което още не е бог, макар че е бог в развитие. Един от най-натрапчивите образи в Сътворението не е само това, че Бог разделя света на небе и земя, че го разделя на светлина и тъмнина, а че търси да ги срещне. Така както в една фраза казах: Утробата на жената е поселница за земята, а земята е утроба за поселника на Небето!

Правото ни на присъствие тук е чрез утробата на жена, а земният гроб отпраща към Небето за среща на човека с неговия Творец. Това е именно, че раздялата не е милост, а едно велико тайнство на Огъня! И има ли то своя образец? Има го. В какво? Не само във вложеното Дихание у нас като подобие на Бога, чрез което всичко може да изгорите, за да направите своето Божество осъществимо в приложност, но в митологията има един великолепен образ: фениксът – да се изпепелите и да се възродите. Срещат се големите енергии в лика на Огъня, който изпепелява, за да животвори. Това е раздялата не е милост, а тайнство на Огъня. На този Огън, който е великият Кундалини, или Диханието на Отца, Което ви направи подобие, за да можете да понесете всяка раздяла в бъдната среща „Аз и Отец сме едно“. И тогава разбирате защо говоря, че няма блудник. Има онзи (да го наречем нашия астрал), който, разделен от своята цялост, трябва да изходи знанието от зримост до интуиция, за да се върне не, а да намери своя Баща! Защото връщането е белязано в институциите като грях и трябва да искате прошка, а намирането е достойно извървян път! Голямата разлика е тази. Вие Го намирате, защото сте се разделили.

Раздялата като среща за божественост! В този смисъл ние можем по-реално да говорим за смъртта, защото само човекът може да констатира смъртта – следователно само той може да я победи! Който не я констатира, не може и да я победи. Животинският свят умира, но не може да определи смъртта; растителният свят също влиза в една сънност, но и той определения не прави (дори когато напролет един от клоните трябва да излезе и да бъде безплоден). Това е привилегията „човек“ –характеризира смъртта заради безсмъртие, другото умира за развитие. Безсмъртието е едно от най-великите бъдни тайнства в неговата реална необходимост!

Предшественик на срещата като раздяла ще намерим в книга Битие. Но като отворим не само Библията, а и голямата книга на Космичната даденост, не може да не се срещнем с една цялост – Бог и Неговото творение. Бог се жертва, за да създаде света и човека – Творецът лъчи Себе Си в сътвореното. И те се разделят и се срещат! Най-зримо тази голяма култура ни е дадена в сътворения Адам, който се разделя от своя Сътворител. Тази раздяла всъщност е енергия на Боготворчеството в тайната му, че Адам и Сътворителят трябваше да се разделят, за да се срещнат като Син и Бог! Сътворителят, Който безспорно е Бащата, и детето Му Адам, който е сътвореният, се разделиха, за да се срещнат Син и Баща, Син и Бог. В кой момент се разделят? В момента, когато Адам поиска да знае. Но на него му се каза, че е прибързал...

Не е важно, че бил изгонен Адам от Рая – това е предусловие за еволюция! Поревналата негова същност в лицето на Ева, да яде плода на познанието, го разлъчи и дойде раздялата. Но тя имаше целенасоченост да ги срещне, както казах, като Син и Баща. Следователно Адам не е блудник, а раздялата идва от една голяма потреба – неговата еволюция. Слез долу и обработвай това, от което съм те сътворил, и ние ще направим среща: Христос и Бог. И колко логично е тогава да говорим за Единосъщие! Оня Син с ангелски хор, с приноси на дарове на овчарите, с една пътека от трима мъдреци, Който беше публично кръстен в реката Иордан от пророка Иоан, трябваше да се срещне вече не като Това е Моят възлюбен, а след Възкресението и Възнесението да бъде Това е Моят Син, Единосъщ в Троицата. А нека блуждаят културите и религиите, които не са дошли до тази тайна...

Светите Отци не обясниха Единосъщието, те го взеха за догма. Но аз ви давам пълната реалност на това и колко належаща е тезата за раздялата като среща. Защото човекът викна в себе си: Адаме, где си? – не Бог го търси. Възможно ли е Бог да не може да види?! Адам вътре, в Господнята си същност, се търси – „Где си?“. И някои на това казват блудник!...

Така един от най-нагледните, безспорните образци на раздялата като среща е раздялата на Адам от Сътворителя и Сътворителя от Адама и изходения път като среща между Син и Бог! В този голям цикъл вие можете да видите пътуващия, кръстен във водите на Иордан; вие можете да го видите и на Голготския път; вие може да видите всичкия си живот – между Хипнос и Танатос, между Съня и Смъртта. Пътят на раздялата е неизбежен заради самата същност!

• Бог Се раздели, за да сътвори, а сътвореното се отдели, за да се срещне с Бога!

Така Божията човечност ще се срещне с Човешката божественост, или Човешката божественост, изходила пътя за достойно Единосъщие, ще се срещне с Божията човечност!

И виждате как йерархията, или пулсацията на еволюцията, която наричаме божественост, изгражда човека, праща го на Разпятие! Разпятието е една голяма раздяла, която ще ви срещне след това във Възкресението! Това е тайнство на Огъня, в което се изгаря всичко. Затова Разпятието е може би най-голямата раздяла, която човекът трябва да направи. Казах, че то е социално битие, защото Иисус се разделя – Той дарява всичко, каквото има: Майко, ето Иоан – той е твоят син; Иоане, ето Мария – това е твоята майка! Разделя се, за да ги срещне след това горе, където им е направил жилище. Но голямата идея на Разпятието къде носи своята раздяла? Точно когато влезете в гроба и сами извършите най-великото тайнство на Синовността – Самокръщението. В гроба се влиза, за да направите Самокръщение – там няма Иоан, няма гълъб, няма друг глас – вие сте! И тогава чак разбирате защо Христос казва Аз и Отец сме едно. Трябва ли Му друг, щом там е Неговият Отец?! Направ`и Самокръщение в името на твоя Отец, за да можеш да възкръснеш!

Самокръщението е енергията на Възкресението, а Възкресението е реалният път за Единосъщието! В Самокръщението не са нужни свидетели, защото с Отец сте едно и също; и няма по-голямо богатство от това да сте с Него. Тогава разбирате, че то наистина е тайнство на Огъня. Защото как се извършва Самокръщението, след като няма реката Иордан – какво беше казал Иоан Кръстителят там: Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Огън. С Огън! Виждате, че всичко е като едно велико огърлие. А кое е най-великото огърлие на природата? Незримата ви Божественост!

Така именно Разпятието ви остави чертан път, за да се срещнете с Възкресението, а то от своя страна да ви направи Единосъщни с вашия Сътворител. Раздялата чрез смърт ви прави не само Син на Отца, а Негов Съсътворител в бъднините – среща ви в един преобраз на една друга йерархия. Затова наричам раздялата път на обожествяване. И именно Огънят ви извежда до най-голямата среща – да изгорите всичко, каквото сте имали, за да можете да понесете Разпятието. Тогава ще разберете, че там Христовите думи Прости им, те не знаят... са съвършено реални. Той не е могъл на Кръста да прави театралности, не е могъл да прави декламации – дал е реален урок, който ще бъде вписан в учебника на Учението на Мъдростта!

Казал съм, че на Голгота се срещнаха черепът на сътворения Адам с Кръста на Единородния Христос. А Кръстът е какво? Победата на Духа над материята! Ето как попълваме редовете на Посланието и как великото тайнство става реалност. Раздялата на Разпятието и срещата на Възкресението! В гроба на Самокръщаващия се Божията човечност се среща с Човешката божественост. Това е безспорността! И затова в Посланието за 1997 година казах: Не търсете спомен за човека. Който има зрение, ще си направи тази таблица, тази йерархия – как е изграждана Божията човечност чрез Човешката ни божественост за това голямо тайнство. Не търсете спомен за човека, а дайте възможност да излезе Божеството у вас!

Раздялата като среща е една океанност, която човечеството не може да погледне с онова дребно всекидневие, с което се занимава. Колко богатство има в тази цялост! Един Творец ще каже Да бъде светлина! и ще отдели тъмнина. Един – няма бог на тъмнината! (Това е свобода от митологии, свобода от дуализъм.) Бог Се разделя, за да създаде светлина и тъмнина, за да създаде видим и невидим свят и да ги срещне след това пак в Себе Си. И Иоан ще каже: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“ „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.“ Ето, дойдохме до раздялата тъмно-светло в тази велика среща, която е у нас. Затова Луцифер се раздели с Бога, за да еволюира в таблиците на добродетелите. Луцифер е светлина, а Светлината иска да освети пътя на човека. Но този път е още пътят на добродетелите. Така че той се раздели, за да се срещне с няма зло, има нееволюирало добро! А някои си позволиха да обвинят материята, че е вечно тъмна!? Но ние казахме, че материята е, която трябва да бъде одухотворена, за да няма страх от смърт. Ето колко властна е фразата ми, че човекът е с възможността да бъде надгробен властник! В това е именно животът беше светлината на човеците.

Идваме ли тогава до идеята, че смъртта е раздяла като среща с безсмъртието; дадох ли, че в бъдеще смъртта ще бъде добродетел? Да. Един индийски мъдрец говори за свобода от смърт в смисъла да се освободим от тление. Не е там битката. Битката е в това, че щом смъртта може да ви направи среща с безсмъртието, тя е пулсация на енергията на Божествеността – еволюцията да ви освободи от преходността. Тогава този дом – нашето тяло, ще го напуснем. Но ако този дом е „граден“ на пясъчна основа със знанията, които имат религии и култури, философски школи и разните общества, тогава ще бъде отречен. Друга е преценката от страна на Учението на Мъдростта – с реалността на йерархията на Духовните вълни, с които е обработван човекът, ще дойдем до тази безспорност, която е много странна.

• Раздялата като среща е вътрешен процес, колкото и външно да го освидетелстваме!

И точно тук е грешката – да се освидетелства големият процес на смъртта с външните обстоятелства. Не! Смъртта е видимост, но нейното тайнство е срещата с безсмъртието! В такъв смисъл ако беше дадено знание на човечеството, човекът никога нямаше да има страх от смъртта, нито щяха да я нарисуват като оня скелет с косата, която отнема битие. Никой не е отнел битие на никого! Човекът само се е разделил в срещи на възможностите, за да му се създаде безсмъртие. Това е голямо чудо, ако човечеството може да вижда с тази вътрешна зримост, с това, което много често казвам – прозрение. Прозрението е безспорната възможност да се разбере, че еволюцията се осъществява съзнателно само от човека, чрез двата бряга – карма и прераждане. Смъртта, която обслужва еволюцията, ползва принципите на кармата и прераждането. Чрез единия тя сътрудничи за извайване, за одухотворяване на материята, чрез втория – за изграждане на таблицата на добродетелите, знанието след това. И тогава, когато тя може да ни доведе до Възкресение, естествено е, че цикълът на прераждането си е свършил работата. А той, безспорно, винаги е свързан със закона на кармата.

Когато искате принципа на прераждането да противопоставите на смъртта, вие трябва да говорите и за кармата. Тези два закона са безспорни в неразделност – те са братя. И в едно от поясненията, когато съм говорил за братята Полидевк и Кастор – как безсмъртният брат иска от баща си да стане смъртен, за да помогне на смъртния си брат, това е истината. Не можете да разделите карма от прераждане! Те са стимулът, който еволюцията носи като принципи, за да можем да кажем след това: да, тя привърши. Привърши еволюцията, идваме до смъртта като благодат – чрез Самокръщението в гроба – за безсмъртие. И тогава ще разберете думите на Христос: О, смърт, къде е жилото ти? А другото е: Аз съм Пътят, Истината и Животът – това трябва да се изходи, за да можете да направите голямото тайнство на Възкресението!

Къде най-осезаемо ще видим смъртта в човека? Тайната живот и смърт, която е раздяла и път на взаимност, още в сътворението му се крие. Там ще я видим в онази велика раздяла, която Адам е трябвало да прави чрез Хипнос и Танатос; раздялата, когато Адам като андрогин е трябвало да заспи. А сънят е предвара на смъртта: Заспи, Адаме, за да изведа от тебе Ева и да ви срещна като мъж и жена! За да можем да кажем след това фразата, че сътвореният Адам има привилегията да ражда. Най-голямото тайнство – сътворен е, пък ражда!

• Роденият да ражда е лесно, но сътвореният да ражда е тайнство, въведено чрез раздялата.

Ето ви Хипнос: заспи! Чрез него се открива великата идея на енергията, сложена в руслото на еволюцията – Адам ще се развива и ще му покажат и Танатос: Аз ти дадох сън – за да познаеш разлъката, но сега ще ти дам и смърт, за да заживееш в другата утроба, другата твърд, която е Небесната!

Така се разделя Ева от Адама, разделя се чрез предвестника на смъртта – съня. В тази раздяла умира ли някой, за да стане голямата среща? Умира андрогинът, за да се създаде идеята за поколение, за да се изгради раздялата като среща. (Защото е създаден човек, а след това – мъж и жена!) От Адам изведоха Ева, за да направят и нещо много странно – искане за знание. А когато те ядоха от плода на знанието, какво е казано: Отвориха им се очите! Ето един белег – да ви се отворят очите е една раздяла, раздяла която са имали за познание. И тя става енергия за култура: добро и зло – морална таблица на битие, но култура. Тогава Адам и Ева се видяха голи, разделени са на принципите Мъж и Жена, на пол, за да ги срещнат след това в детето, в сътвореното не – в роденото! (Затова на Голгота се среща сътвореният с Родения, който безспорно ще стане и Единороден.) Срещнаха ги в роденото дете, но със знанието „що е добро и зло“. Виждате ли колко време след това ги събираме в единство с идеята няма зло, има нееволюирало добро! Това не е ли знак на Единосъщието?! Единосъщие – няма Иисус в дрехата на Христос, няма Светий Дух, нито Отец!

Изгонен син ли е тогава човекът на Бога? Той му казва слез долу..., но защо? Защото имаш една раздяла като ск`ала във възможностите да победиш на Кръста, за да можеш да се изведеш в духовност, за да станеш Единосъщ. Адам стана като един от Нас, очите му се отвориха и познава що е добро и зло. Отворените очи са видели раздялата – тази духовна вътрешна зримост на Адам да се раздели със своя Бог, но Духът му е чакал срещата – Ти си Моят Единороден Син; Ти си Моята Единосъщност. Каква благодат! Ако така съзнаваха човека, знаете ли колко по-рано можеше да се направи това велико тайнство – Единосъщието!?

Ето затова ви се отварят очите. Когато получава човекът очи, той се отделя от стадото – дефинира ум, който прави битие индивидуално. И затова този ум ще го видите след това като завистник към брат му – че т. нар. блуден син е награден, а не той, който прилежно работи. (Но забравя, че и доста развращава...!) В срещата между астрал, ум и Дух умът оспорва заради награда. А това е йерархия на възмездието.

Има и една особена раздяла – раздялата на послушанието, която е много характерен момент. Тя е извикана с оглед да направи послушник, а не послушание. Но всички религии и закони на държавата са направили достатъчно мотивирана възможност за наказание, та от липсата на послушание да налагат казън, дори проклятие. Аз не разглеждам така този въпрос, а го вземам в неговото върховенство: кой поиска послушание и защо; има ли в културата такова послушание, което трябва да ви раздели, за да ви срещне с нещо много велико? Има. И това е послушанието на Авраам: Аврааме, доведи сина си и Ми го принеси в жертва! (А той има само един син.) Кой сега е готов да заведе както Аврам, наречен от Бога Авраам, сина си на заколение? Ето формулата на послушание като раздяла. Великото тайнство на послушанието е идея за свобода от себичност! То е една много голяма раздяла. Не е проблемът само на искане, за да направите някого мъченик, не, а да го освободите от идеята, че той е по-властен от Сътворителя.

Но Авраам не знае още, че тази раздяла, която Иахве иска от него да направи, ще му даде една среща и път – както казвам, път на обожествяване. Той получава повеление и води своя син Исаак в жертва на Божеството. Отиват там, привързват Исаака. Исаак най-после пита баща си: А де е агнето за всесъжение? – Бог ще Си предвиди! Така почва колебанието на послушанието – понеже понякога умът го определя. Но тъй или иначе, Авраам в послушание решава да направи тази жертва и в същия момент се чува гласът: Ето жертвата, ето овена! Среща на раздялата между себичността и Господнята воля, която в един глед изглежда жестока; но в тази раздяла със себичността, която облича дрехата на послушанието, имате благодатта на срещата с Господ ще предвиди – Иехова-ире. Среща, която е плод на една раздяла между послушание и себичност. (До каква степен можем да направим аналогия с това, че Децата на Деня са клада на Свободата, но трябва да вършат своето служение без Себе си? Ето ви раздяла със себичността!)

И така, Авраам осъществи тази голяма среща, заради самата вложена тайна на раздялата. Виждате ли какво значи една гласна! Една гласна е енергия, която ви дава прозвище за милиони години: Ти ставаш Авраам – чрез раздяла ще направиш среща на бъдността – ще те направя баща на народите!

Разбира се в Библията ще видим и твърде големи недомислици. Аврам ще иска от Сара: Кажи, че си ми сестра – защото Сара била хубава, та египтяните да не я поискат... (Фараонът им обаче я поисква и след това упреква Аврам защо лъжат.) Но аз говоря за великата същност на Мировите сили – как създават тайнства на историята. Послушанието ви дава енергията да създадете път на бъдещето и готовност на жертва!

Имаме ли в историята други такива образци на човекожертвата, както синът на Авраам? Безспорно Иисус, преди да сложи дрехата на Христос, е една такава среща на човекожертва. Такава жертва знаете, че е била необходима и в Троянската война, за да може корабите на гърците да тръгнат срещу Троя. Богинята Артемида (римската Диана) иска жертвопринос и Агамемнон, водачът на гърците, обещава своята дъщеря Ифигения. Разбира се, съпругата му Клитемнестра ще се противопостави; богинята пък ще посочи сърната... Така Ифигения ще остане жива и ще стане жрица на Артемида, а Клитемнестра, като се завърне Агамемнон победител, ще го убие.

Човечеството не можа да разбере тайнствата, остана само в явленията. За тези явления може да бъде казвано, че раздялата не е милост. Идеята за раздялата като бъдеща култура човечеството ще трябва да разбере! А раздялата като среща и във всекидневието я имаме. Ако детето не се раздели от родителите, как ще стане мъж и воин; как ще има утрешната раждаща утроба и как битието ще продължава? Ако така бяхме възпитавани, отколе страхът от прехода ни в отвъдността нямаше да бъде верига. Тогава и знанията ни, които изведохме от моралните правила, безспорно щяха да бъдат много по-приложни.

Адам, когато се раздели, даде големия урок – поиска познание, а те го пратиха да учи добродетели... Но мина епохата на Добродетелта – дойде Знанието и ние казахме, че Книгата на Живота е бъдещият олтар. Това е голямата идея за този вътрешен процес – раздялата като вътрешен процес, като феномен на вътрешното ни усещане! Затова казвам: ако човек не може да се раздели от себе си, как ще извърши голямото благородно дело? Дори една клетка в Иисуса Христа да беше несъгласна в голямата Му идея на жертвата, Той нямаше да възкръсне! Вътрешен, голям, наистина мистериален акт е раздялата като среща! Тя е един океан от стойността на Духа в приложно мислене! Нейната безспорност в осъществимостта за неразделност е дадена и много добре казана – тогава, когато има осъщественост, има Възкресение, което е свобода!

Но има една раздяла и среща, когато главата на Иоан се среща със Саломе, за да се разделят и за да се покаже великия закон на кармата, че няма раздяла. Това е една особена ирония на раздялата като среща. Иродиада подучва дъщеря си да поиска главата на Иоан Кръстителя – това става и я поднасят на Саломе. Но Саломе се влюбва в главата на жертвата. (Не пожелавайте главите на пророците, даже и да са плиткоумни...) Това е една от най-големите иронии, които човечеството изживя. Защото, какво можеше по-властно от тази голяма ирония да разчертае пътя на бъдното – една раздяла, която ви среща с възмездието на пожелана неизмерност от една култура, която трябваше да си отиде от историята на бъдното човечество, а именно от живия път на Христос.

Така че животът ни нагледно е пълен с велики тайнства на Огъня, но за съжаление хората не ги забелязват. Дори когато се говори за един Едип, който е трябвало да се раздели със своите родители... Една от най-великите трагедии, която за съжаление още не могат да разтълмят, а тя е толкова проста. Среща на незнание със знание! Да убиеш собствения си баща и да бъдеш в ложето на собствената си майка, а след това прозрението на оракула да те доведе до катарзиса, до себеослепяване – ослепяване за света на видимостта. Така митологичният свят ви даде идея за себеослепяване като възмездност, Христос обаче ви остави идеята на Самокръщението като обожествяване!

В историческа нагледност ще намерим и една Дидона, която трябва да се раздели с любимия си – да изгори на кладата, за да отиде той да прави трон. Среща е кое? Среща е, че Рим остана – и Дидона чрез основания Рим е знайна, че може да се разделя. Голямата любов е жертва! (Христос затова даде това Учение, даде жертвоприноса.) И Дидона научи закона, че любовта е жертва – изгоря в огъня, за да освободи Еней, а той, който е градивната мощ на волята в приложност, основа Рим. Това са големите неща, а не дребномислието. Тайнството на Огъня е да освободите водача у вас и да му дадете път за изграждане! Това е големият Огън – раздяла, а не милост; път на водача за изграждането на бъдността. Виждате ли какви енергии са създавали руслата на раздялата и троновете на срещите!

Светът е наситен с образци от чисто духовно естество, от мисловно, от естествения историзъм, стига човек да ги потърси като култура в себе си. Но се отбелязва само акта, не се извежда енергията. Затуй в голота ходи културата на човечеството, когато се касае за божественост, и с достатъчно дълги гвоздеи е закована съдбовността му към земята! А земята е също негова преходност; тя е местото, откъдето трябва да се разделим за среща в Небето, за другото обиталище на нашата душевност. Какво рече Христос на учениците Си? Аз трябва да замина горе, за да ви приготвя жилища; там, където отивам Аз, да бъдете и вие. Ето ви раздялата като среща! А дали всичко това, което Го е съпровождало, ще бъде там, е проблем на йерархия на личността. Колкото и невероятна да е подобна теза за взаимност (понеже законите за прераждането ги държат на различни години отстоявания), все пак, когато слизат големите Учители, незнайно, а всъщност, разбира се, много дълбоко мотивирано, потребата на онези, които са отработили своя афинитет, своята „робна“ единосъщност с Учителя си, ги вика: идват и се събират. Това е раздяла, която хилядилетията им дават, но призивът на Христос за единоживеене – Аз трябва да отида да ви приготвя жилища, за да може да бъдем заедно, е зов, за да дойдат да направят битието на една нова Духовна вълна реално и осезаемо. Защото Той може да даде и най-съвършеното, но то няма да се приеме, ако го няма носителят – това, което християнството нарече апостоли, вестители. А ние се освобождаваме от вестителя, ние говорим вече за освободителя. Децата на Деня са кладата на освобождението! До този момент, до влизането в историята на планетата (разбира се и в Небесните селения) на Духовната вълна на Мъдростта, Ученията бяха за добродетели, а сега – за знание. За първи път се слага вълноломната стена, която трябва да предпази знанието от паячната мрежа на добродетели, които не дадоха плод. Защо? Защото само знанието може да осмисли жертвата на добродетелта. Но тя е била, за да изграждаме материя.

Всичко това ако можете като океанност да си го представите, вие ще видите какви вълнения има в мисловния, в душевния, в духовния бит на човечеството. И тогава няма защо да се чудим за странните катаклизми и природни безжалостия. Всичко това е една реалност. Аз не говоря за въображения, а за истински реалности, които изграждат нашия клетъчен образ, набогатяват нашата астралност и формират нашите мисъл-форми; които създават душевност и в края на краищата, искат от нашия Дух живителност. Реалности! Ако това само може човек – за един миг да улови тази океанност, тогава би разбрал гърча на човешката история и приноса си в отговорност.

Но хората още не са видели тази страница. Те се извиняват с морални таблици и с едни бледолики идеи – дайте да направим „райско човечество“. Не разбраха, че в райското човечество най-голямата тайна е раздялата между Адам и Сътворител, за да се срещнат Син и Баща. Това е културата на света – плачевна. Затова стената на плача още съществува...

Странна е духовната бедност на човечеството, каквато и ливрея да си сложи. И аз затуй, когато се говори, че бедността не била порок, казвам: Тогава продайте всичко и си купете бедност, за да бъдете непорочни!... Душевната бедност е страдният кръст, с който човечеството ходи. В дадени моменти на историята има отживелици, които за нещастие имат властен трон и олтар, който ви дава причастие, но и проклятие. Това е самата реалност!

Когато Христос рече, че лявата ви ръка не трябва да знае какво дава дясната, това е раздяла като среща за нова добродетел. Разделя ви в една друга идея – минало и настояще в жертва на бъдещето. Това е голяма тайна – да не знае лявото, защото то веднага ще ви попречи, то е неизхабеният образ на миналото, на една култура, която сте живели с хилядолетия. Вие трябва да се разделите, за да може това, което ще направите в настоящето – дясното, да бъде големият лъч от идеята на сътворения човек: среща в името на бъдещето. Но трагичното е, че на всички ръцете са вързани отзад и с това искат да правят милостиня. Това е трагедията на човечеството като цялостна култура на съвремието, а да не говоря за безплодието на оглозганите идеологии, които орезилиха и собствената си същност в дребномислие. Защото все пак някои идеологии са били необходими на социалната история на човечеството. Те са били пулс от еволюцията, за да се създаде нов стадий. И изведнъж ще се сложи една дреха на идеология, която те прави колективно животно!? Стадно съзнание – на изживяност.

В този смисъл – на раздялата като среща, сме потърсили и безсмъртието, което остави в историята статусът на боговете в митологиите. Но тяхната безсмъртност е един ужас на неизживяна смърт. Защо? Защото те нямат гроб на земята, а вършат дела по-лоши от човешките. Затова съм казал, че когато боговете безсмъртни почнаха да вършат лоши човешки дела, дойде смъртният човек, за да прави Божии дела! Ето ви една раздяла, за да я срещнете в голямата отгробена тайна – отгробената тайна на Възкресението; една раздяла в гробницата за великата среща на Възкръсналия със Сътворителя Си.

Това е трагедията на миналите култури: когато нямате гроб, не можете да правите Възкресение, а то е знак за безсмъртие. Една липса на възможност за среща – гробът като дадена възможност на раздяла и вложена енергия за бъдна среща. Затова в гроба Христос извършва Самокръщение – защото там е енергията на Възкресението! Ето защо имаме тази диагоналност – живот и смърт. Но смъртта никога не е лишила живота, защото тя го захранва с идея за безсмъртие!

Така човекът, носейки еволюцията, е над всички йерархии, които са предоставени в различните религии, култури и философии. Ангелът не може да се ражда и да умира, но човекът може, защото знае що е раздяла, знае що е гроб и ще стане Единосъщ на своя Отец в тази вечна и неизбродна Вселена. Голямо тайнство е гробът! Но хората се страхуват, понеже със смъртта се губи човекът. А казал съм: позволете на вложения Бог да излезе!

Не зная от тези тайнства дали човек може да улови нещо, което да сложи в себе си – да радиира, да направи една нова вода. (За водата казах, че е астралният образ на Светлината.) Защото във всяко сътворено стои раздяла – заради великата среща в Единството. Какво е притежавал Творецът, за да може да ражда такава култура на Всемира – да ражда планети, да ражда звезди, и колко далече е човечеството от това, което неговият Сътворител му е сложил! Аз не се тревожа от безумието, че няма Творец – това е проблем на най-нисшия стадий на култура, ако ще да е и философия. Но ме тревожи събуденият защо не става, защо не тръгва! Къде е онази пулсация за обожествяване, за да изходи вече човекът, фигурно казаното голготския път и да върши божествена работа – Аз работя това, което работи Моят Отец! Само тази идея да сложи човечеството в своята настолна ежедневна мисъл, знаете ли колко различен ще бъде светът и колко друг ще бъде човекът!? Тази огнена мощ на Кундалини у нас да ви дава своята сила – тайнството на Огъня, а не раздялата като милостиня!

Голяма раздяла направи човечеството и с една от странните идеи, наречена „потоп“. Раздяла: Унищожавам света – гневът на Бога. Като че ли Бог е някой сърдит цар, седнал на трон... Но това са културите и религиите, които ви дават сърдития, гневния Саваот: Ще изтребя от лицето на земята човеците, защото станаха лоши! Добре, запази си Ной, който създаде Ноево човечество, но то е същото! Тогава чак Бог разбрал и се разкаял – Няма вече да унищожавам човечеството! Трагедията е, че не можаха да разберат с кого се разделят и заради кого се срещат. Културата на съвремието е една оглозгана идеология на хилядолетията, една отдавна потънала в мъглите без зазоряване култура на добродетели. Но Доктрината на йерархия на Духовните вълни е не само извинителна за това какво е дало миналото, тя е и опорност да свалим превръзката на зрението за духовната ни будност, за да не повторим гнева на Саваота, Който след това се разкайва, а не знае с кого да срещне Ной. Защото срещна Ной със собствения му род и със старите животни, птици и пр. Но в Откровението Христос ще каже: Всичко започвам ново да творя. Ако няма ново творчество, ще повторим това, което беше потопът – едно лошо възмездие без резултат в бъдността.

Затова е такова битието. Седемдесет милиона индийци с различни религии отиват всяка година да се потапят в Ганг; два милиона мюсюлмани в Мека хвърлят камъни срещу Иблис, срещу дявола. Ами той, тоя сатана, да го няма – ще стане, мисъл-формата ще го създаде! Както и тези игри, които правят най-различни окултни учения в България и вън от България със столетия – и те не можаха да създадат ново битие. Може да създадете една школа, може да направите колиби за моление, но така няма да създадете път – няма го това, което каза Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Няма го този голям гроб, в който е вложена бъдността, наречена раздяла, за да ви създаде път на среща: Синът среща своя Баща!

Защо е така? Защото не знаят нито да направят раздяла, нито с кого да направят среща. А толкова ясно културата е подсказана! Адам се разделя, за да се срещне не като грешник, а като възкръснал Син в идея за Единосъщие. Но хората се оплакват, посипват си главите с пепел, намерили символа на разкаянието, а не на Твореца.

• Направи се раздяла на Адам от Сътворителя, за да се срещне след това Адам-Син с Бога-Баща!

Така се извършва срещата на Човешката божественост с Божията човечност!

Ние безспорно имаме още много възможности да научим великия закон на раздялата вместо да се сбогуваме. Колкото и величав да е човекът или пък нищожен в сравнение с измеренията на Небето, винаги съм казвал, че трябва да се разделим, а не да се сбогуваме.

Сбогуването е идея да освободите някого от енергиите на развитието. Каквито и представки да му слагате – с-богом и пр., те нямат стойност. Там, където няма енергия за еволюция, няма стойност. И ролята на църквите – точно в това умъртвиха човека! Взеха, та го сбогуваха за хилядилетия и го заключиха в гроба, вместо да му позволят, според кармата и прераждането му, да се явява на сцената и да ражда развитие; да прави среща, среща като бъдеще. Това именно те не можаха да разберат. Затова аз винаги съм казвал не „сбогом“, а „довиждане“ – „до срещи“! Защото, когато се казва „сбогом“, се разбира, че ти се разделяш завинаги. Не е така, а „върви с Бога“. С Бога! „Сбогом“ – с Бога да бъдеш! Това е предложен падеж (в старобългарски има седем падежа), където слагате „с Бога“ („ом“ е самата падежна форма). Така че това е един от най-хубавите изрази, най-верните изрази на старобългарски. Ние като имаме зад Бога „ом“ – окончанието на падежа, си го мислим съвсем друго, а то всъщност е „с Бога“, „бъди с Бога“, „върви с Бога“. Ние ти пожелаваме (както когато се срещнат двама души и си пожелаят „Добър ден!“ или „Добро утро!“, или пък „Сполай ти!“) да бъде Бог с тебе.

В българина това, което Танг Ра му е оставил в душата, е, че Бог е зрим. Танг Ра създава зримост – Небе, Небето е зримо. Следователно, когато ти кажеш на някого пожеланието си „с Бога“, ти му даваш идеален образ. И това пожелание в българина, което Танг Ра му е оставил (след това в християнството за ужас, разбира се, такава зримост не приеха), създава формула на среща и раздяла – „Сполай ти, с Бога да бъдеш!“.

Това е една психология, която за съжаление се счита за демоде. И само при нас, българите, се среща. Нито при сърби, нито при гърците, не. Но то се дължи на психозата, че българинът има зрим Бог. Само че му сменя името – вместо Танг Ра, Иисус. Зримият Бог ти дава основание да кажеш „С Бога!“. И много добре е, че тези всички неща като отпечатък в душевността ни стоят. Българинът никога не отминава някого без да го поздрави. Непознаването, нероднинството не са пречка да поздравиш човека. А то е поведение на признание, че и той е бог. Това са големите неща.

Така раздялата в нейната незнайна среща е една неизбежност.

• Раздялата е неизбежност, която поражда среща в необходимост!

Срещата-необходимост е закон, закон на нашата съвест – той е живяната и чакана необходимост. Неизбежността извървява пътя на потребата заради това велико единство – Единосъщие чрез Пътя: Аз съм Пътят, Аз съм Възкресението! И по този начин тогава ще срещнем една от най-големите благодати – да потърсим своята битност до каква степен е била възможна в жертвата на раздяла, за да можем да я срещнем в Единосъщието, заради самата Божия Същност.

Ние трябва да създадем не навик, а открито знание за енергиите. Не навик – навикът е убийствен. Той след многото повтаряне изхабява дори усета на човека. Човечеството навиква и тогава историята стои в безличие. Затова казах, че тя се прави от цезар, а на цезаря е позволено, когато има застой, да упражни това, което Христос каза – как се взема царството Небесно? Със сила (не с насилие). А сънливостта безспорно ще бъде тревожна, че е смутена в своето мързелишко битие. И тогава тя определя силата като жестокост, а хората не могат да разчетат, че в природата именно големият закон е безжалието. (Когато обаче човекът е малък и иска да приложи безжалие, тогава изглежда жесток.)

Велика тайна е раздялата на незнанието със знанието – първата разлъка между Адам и Господ и срещата на Бог със Завърналия се – Това е Единосъщният Ми Син! Ето кое трябва да знаем, с кое можем да правим нова култура. И няма по-велико тайнство от смъртта като среща на раздялата и като път на взаимността, предназначени за човека и за цялата планета като напътена идея, с която трябва наистина да загубим една реалност, за да можем да се „загубим“ в другата – в безсмъртието. Реалност, за която знаете фразата ми: Има една реалност по-реална от реалността, това е реалността на Духа! Ако вие не дадете на Него върховенството си, а боравите още с играта на ума, който има съображения, никога няма да стигнете вътрешната тайна „Аз и Отец сме едно.“ Едно и също сме! И когато ви казват: „Напразно не споменавай името на Бога!“, тези хора стоят още в съображенията на ума, че не можеш да кажеш Великото – понеже се страхуват ти да не си велик!

Страхът на културите човекът да е велик е най-голямото зло, което е сторено на тази планета. Защото, пак повтарям, само хората са, които могат да осъзнаят и да дадат характеристика на смъртта и безсмъртието. Следователно онова, което е смъртно, е, че човекът е преходен, а това, което е безсмъртно, е, че има Бог. Затова твърдя: само човекът – дори ангелите не могат. Защото нямат еволюцията ни, нямат възможната преобразност – да одухотворяват, както ние одухотворяваме материята, за да я направим възможна за среща чрез възкресение. И в Откровението глава 22, стих 9 е писано, че когато Иоан пада да се поклони пред нозете на ангела, той му казва: Стой, не прави това! Понеже аз съм съслужител твой...!

И така Адам, Божият син, се раздели със своя Сътворител, а Христос, Синът Божий, се срещна със Своя Бог! Раздялата като среща – заради самия Бог у нас, заради самия Творец! Цялостната мощ на безспорност и краткост за пълнотата на Знанието е именно тази велика среща на Божията човечност и Човешката божественост. Това е най-новата енергия, която Мировото съзнание в своя Логосен глас предостави на бъдното човечество!