Сакралната революция - Ново поколение

Сакралната революция е Миров духовен обред!

Нека щедростта на Небето не ни обижда, когато ние не искаме да бъдем щедри! Неизмеримостта на щедростта е в жертвата.

Вие знаете, че тази година Посланието беше в своята особена даденост, именно – служение без Себе си. Така че тази лекция: „Сакралната революция – Ново поколение“, е вече след като имахте това Послание на Мировото служение, с първо повеление да дадете Знанието на Учението Път на Мъдростта; след като поехте една жертвена готовност да защитите Небесния и Земния Адам, т.е. да защитите човека и Бога и Бог и човека! Ако човек – Земният Адам, не може да обрани Бог в себе си, тогава безспорно човекът в Бога е подложен на най-­голямото изпитание.

И третото повеление в тазгодишното Послание е Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота! В предишната лекция – „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“ говорихме за този Път, за човека, който е ял плода на това Дърво на Живота, за да направи какво? За да направи Единосъщие. Единосъщието не е само Светата Троица. То е, както казахме и в лекцията, култура – културата на Единосъщието: на Божията човечност изведена, защитена и осъществена от Човешката божественост. И какво още? Там дадохме една много странна теза – тезата, че християнството е единствената религия, която има Син-­Бог, че няма друга религия, която да има Син за Бог.

И така, след като говорихме каква е бъдещността на Сътворителя и каква е безспорно тайната на този, който е ял плода на Дървото на Живота, напътен, за да прави култура на Единосъщието, сега ще се опитаме да говорим върху един проблем, с който мисля, че давам завършек както на тази култура на Посланието, така и на цялата култура на Учението Път на Мъдростта. А това е именно: „Сакралната революция – Ново поколение“.

Сакрална революция! Може ли някой да каже с какво би започнал една такава лекция? Има ли в личния ви свят на живян, както казваме, човекът бог в развитие, на живяно божество, на Човешка божественост, която винаги може да отлисти страница от Божията човечност, вложена във вас, има ли в културата на човечеството сакрална революция? Вярно е, че имаме поколения, нови поколения имаме. Има Адамово поколение, Ноево поколение, Авраамово поколение и пр., и пр. поколения. И революции има. Ето, има социални революции, при които, така ако мога да кажа – тръпката от страха и опиянението от жестокостта могат да бележат няколко от тях поне в нашата съвременност (ако не се върнем и в по ­ далечното историческо минало).

Вземете, да кажем, Великата Френска революция – тя се опиваше наистина от отмъщение. Да не говорим за Великата Октомврийска революция, която пък беше върхът на жестокостта и никога не е имало по-голямо пиянство от посредствената култура. С революцията или трябва да се изплаща карма (когато се връщате назад), или трябва да се направи скок в еволюционния път! Революция като Френската, която не е раждала прозрение, не може да създаде социален бит, а другата – Октомврийската, ражда социална даденост, но и тя няма прозрение.

Има културни революции, които са качвали гениите на клади. Не само във времето на християнството, в тази „велика“ част от живота на християнството – Инквизицията, която качи на кладите и Джордано Бруно, и кого ли не. (Дори и Галилей – който се отрече, но пак каза: „И все пак, тя се върти“.) Страшна е културата на човечеството!

С какво бихте започнали една такава идея – идеята за сакралната революция и тезата за едно ново поколение? Какво е сакралната революция, след като знаем какво е социална революция и познаваме нейните белези?

Сакралната революция е един нов олтар!

Духовната революция пък е творческо откровение! Но и то не се приема (за да бъде прието, трябваше да се създаде страхова психоза и така да се изливат седем чаши на отмъщението). Какво е една планетна революция? Отрича се Атлантида. Скоро пак имаше някакво напомняне: „Ами не можем да я открием...“ Това че не може да откриете, не значи, че нещо не е било. Скоро дадоха едно ново откритие – че в нашата Тракия е имало творчество, особено в пътя на строежа, преди седем хиляди години. Следователно сме преварили и египтяните, които пък имат великите си пирамиди преди пет хиляди години...

Коя революция може да се нарече сакрална? Има е ли съпоставка? Можем ли да наречем сакрална революция, когато християнството извършва в нашите земи (тогава под властта на Римската империя) новокръщение? И тя освобождава едни богове в тяхната непотреба – техните домове вече са празни, макар че те са експонати.

Имаме още нещо, което Христос е направил, за да го бележа като сакрална революция. Той оставя една знаменита фраза. Не можах да намеря подобна измежду всички други култури. Например един Рама колкото и да е голям законодател, не можа да отнеме кармата дори на своя баща. Защото всеки човек е път. (Аз съм Пътят, Истината и Животът!)

Какво казва Христос, за да сложа ударение върху Неговите думи, че това е сакрална революция, че това е път на едно ново поколение? (Не е важно, че то вече си отива. Нашата доктрина за йерархия на Духовните вълни освобождава всички – колкото и да са били велики.) Имаме една знаменита фраза на Христос: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци!“ Оставете мъртвите...

Имате ли представа за концепции, концепции които минават въображението на митологичните сътворители? Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. Няма по-силен израз в световната култура, няма по-голяма истина в потвърждение на йерархия на Духовните вълни – мъртвите да погребват мъртъвците си. Това е нещо изумително! Виждате в един обикновен израз как може да се крият не доктрина, а култури.

Ще направя една друга съпоставка – с египетския фараон Аменхотеп IV, или Ехнатон. Той се качва на престола в 1353 година пр. Хр. И какво прави? Освобождава Амон Ра и провъзгласява Атон за еднолично божество във великата Египетска епоха, във великите египетски откровения и посвещения. Създаден е град – Ахетатон, най-блестящият град на единобожето. Невероятно – 1353 година пр. Хр. идея за единобожие, с което се извежда най-голямата култура на египетския живот – държавен, духовен...Разбира се, че ще го унищожат! Това не ме учудва. Учудва ме прозрението, идеята! Както съм казал: крадете идеи за бъдеще! Може би ще дойде след хиляди години – има ли значение за една идея, каквато създава Ехнатон, фараонът. Фараон на монотеизма; фараон на блестящия град Ахетатон; фараон на бъдещето! Не само, че бъдещето не го опроверга – бъдещето не може да изпитва терзание, че не го е защитило.

В тази епоха ние, прабългарите, също имаме еднобожие. Танг Ра няма сатани, Танг Ра няма и ангели. Танг Ра е само Небе – Танг Ра всичко вижда, всичко знае! Хайде сега да се върнем, за да направим една съпоставка между Ехнатон и Борис I Покръстител на България. За да видите, че ние пак изпреварваме света; че ние, които сме имали Небе за Бог, имаме Син – Бог! И съображението не, не пулса на еволюцията, а сакралната революция на посветения прави велико тайнство – покръства българите, за да направи от два хоровода, както съм казал, едно хоро; от два олтара – един олтар. И ако Ахетатон беше най-блестящият град в Египетското царство, то Златният век на българската книжнина е най-неоспоримата даденост на сакрална революция, която ни изведе на историческа сцена. Някой ще каже – ама падаме под робства! Вижте, еволюцията има основание да създава тревоги, но тя не създава култури.

Това беше голямото ни богатство. И този аналог не мога да го махна от съзнанието си. Никой не може в своята лична история или народова история да намери такава съпоставка – между египетската фараонска държава на посветените и българската посветеност: от Танг Ра да приемете Христос и да направите бъдеща България! И Византия я няма, и Римската империя я няма, и голямата Османска империя я няма... Дори да са имали известни благополучия, никой не можа да отлисти страница на Златен век на книжнина. Ама нямали сме Птоломеевци... Не е вярно, защото Йоан Екзарх го наричат Птоломея.

Размерът на културата е давал характеристика. Но ако културата не е одухотворена, тя е само подражателство. А ние не можем в своята култура да се наречем подражатели. Както също е толкова неубедително, че братята Кирил и Методий ни били дали азбука. Никога Кирил и Методий не са писали за България азбука – писаха я за Великоморавия. И с нея отидоха там. Затова винаги правя преклонение на първите професори на Софийския университет, когато са дали име на Университета. Не са дали името „Кирил и Методий“, а „Климент Охридски“. Климент Охридски – мастилницата на България!

Ето виждате какво е аналогията на сакралната революция на българското кръщение с обявената еднобожническа, монотеистична религия на Аменхотеп IV. Само така можем да поставим нещата и затова попитах с какво би се започнала една такава лекция, с какво бихме отворили страница за Ново поколение. Аменхотеп IV създаде ново поколение; Борис I Покръстител създаде ново поколение!

Името на новото поколение е Деца на Деня!

Защо? Защото имате един олтар, който не е вън от вас, той е вътре у вас, това е Книгата на Живота. Но можете ли да правите сакрална революция, ако не изходите Голготския път и не направите културата на Единосъщието? Не можете! Културата на Единосъщието е да ядете плода на Дървото на Живота, както е казано в Откровението.

Чета нещо, което много ме изумява. Това е на едно място в светото Евангелие, където е казано: „Ако някой дохожда при Мене и не намрази баща си, майка си и децата си..., дори и живота си, не може да бъде Мой ученик.“

Изумявам се от това извращение! Не може Христос да каже Аз съм Пътят, Истината и Животът и след това да ви накара да мразите живота. Животът е светлина! Това, което Го препредава, може да пише така, но Христос, не. Животът е целостта. Осветена бъдност е Пътят към Дървото на Живота! Животът не е статика, той е динамика!

Трябва да разберем веднъж завинаги, че има идея за свобода и точно тук е величието на прабългарския дух в неговия Танг Ра – да нямаш ангели, да нямаш сатани. В такъв случай тогава проблемът не е в Бога, проблемът е у нас. У нас – като поведение и път към Бога. Затова не могат на Бог да се приписват човешки недостатъци!

С какво Христос допълва тайнството на знанието в тази сакрална революция? На Тайната вечеря има нещо, което е родило много голяма тревожност. Хората продължават да търсят потира и има създадени тайни общества, които се ровят къде ли не, за да го намерят. И разни романчета излязоха, които си приписват вещина.

Идеята за причастието е най-светителната същност на човека. Това е енергията, която Fiat lux, т.е. Абсолютът, е дал, а Планетният Логос ви препредава. Тази Светлина – Fiat lux е, която сътворява. И тя не може да бъде сведена до опорочаване, до съда.

Този хляб е Моето тяло, това вино е Моята кръв! Може ли един хляб да бъде одухотворен? Логично, защото винаги в Учението Път на Мъдростта ви казвам: битката, за да ядете плода на Дървото на Живота и да направите Възкресение, с което правите Единосъщие, това е да одухотворите материята. Одухотворяването на материята е предмет и на наука, която го доказва вече. А има разпластяване на материята от тривибрационна в четири, пет, шест, седем вибрации... Тогава? Може ли енергията, която един посветен носи, да направи вибрационност и в душевния, и във физическия път на човека? Безспорно. Нали това казахме вече – че знаещият е повече от безгрешния. Защо му забраниха да яде плода на знанието? За да го опазят от грях! Това е проблем на институции, но не е институция – това е трагедията.

И точно тук Христос прави една втора сакрална революция. Взема човека и го одухотворява. Какво прави на Тайната вечеря? Иска първом да им измие нозете. Какво казва един от тях – Петър: „Няма да умиеш нозете ми... Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.“ А по-нататък казва: Всеки, който е слушал словото Ми, е чист (Иоан 15:3). Тогава защо иска да измие нозете им? Защото това е Пътят. Това не е улицата – Пътят! А Пътят трябва да се ходи с чисти нозе! За което, като си осветен, логично е тогава да бъдат измити краката ти. Ето ви една нова сакрална революция, която Учението дава.

На Тайната вечеря не случайно се определя:...онзи, който ще Ме предаде. Това е отличителен белег, с който се извършва сакралната революция. Това е левият бряг на еволюцията. Там е и десният: Ето този хляб е Моето тяло, това вино е Моята кръв. Това е сакрална революция! В социалната куршумът е убийствен – тук думата е възродителна, тук тайнството е Път: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

В тази тайна, с която Той трябва да направи Своето, е написан и този банален израз, че, който не намрази баща си и майка си, дори живота си, самия живот... Вижте, Христос не може да иска да мразите живота. Собственият ви живот не е само ваша отговорност, той може да е ваше поведение, но не е само ваша отговорност! (Затова ще поставя въпроса на Събора за моята отговорност и вашето поведение или, ако искате, вашата отговорност и моето поведение. Време е да се кажат известни неща; трябва да се кажат!) И Христос никога не може да кара някого да намрази живота, още по ­ малко майка си и баща си.

Когато искаш да се откажеш от минало, ти не можеш да отречеш закона на родителството. Защото той, Адам, сътвореният, получи благоволение да ражда. Този андрогин трябваше да се раздели. Трябваше да се изведе една Ева. (Ева не е сътворена, тя е изведена.) И тогава, помните лекцията, когато говорих: от ребро, което става терен, терен на поколение, за да имате път.

Учудвам се, но е така – апостолите много често не са разбирали какво им говори Христос. Затова апостол Петър в едно от посланията си говори как тогава ще обитава правдата... Апостоле, ти наясно ли си, че Христос отрече Правдата, че Той предаваше Учението на Любовта?! Какво общо има око за око зъб за зъб с обърнете другата си страна, когато ви ударят едната! Съвсем различни неща.

Така че идеята за Тайната вечеря е наистина, както го казвам, една Конституция на битието с член един, не първи. И това никой не отбеляза досега – не пише в Битие „ден първи“, а е казано ден един, след това идва поредицата. Знаете ли колко много различия крият тези неща; колко са различни енергиите, които утвърждават? Колко голяма е разликата между една сакрална революция и една социална революция или една духовна революция, където пък един гений може да каже едно предречие, но той не може да бъде социален бит! А този, който може да направи социален бит, той пък често няма прозрение. Така че и там – в идеята на Сътворението, е казано ден един, а не първи.

Тези неща трябва да изведете, за да направите разлика между революциите (а еволюцията е всекидневна).

Сакралната революция е Миров духовен обред!

Идея за единобожие – Аменхотеп IV; княз Борис I – продължава линията на прабългарската будност, на Танг Ра! Ама има бунт, има петдесет и два болярски рода избити... Вижте, еволюцията не е като революцията – да гълта своите чеда. Еволюцията тъпче на едно място милиони години, а сакралната революция ви освобождава от милиардите божества вътре у вас. Свобода, свобода от минало!

И тогава вече, когато идват Духовните вълни, вие ще види те колко отговорно Христос казва: Ако те ударят..., дай и другата. А Петър пише, че там щяла да възтържествува правдата...! Това е квалифицираното невежество, когато дава определение за социални действия. И сега сме свидетели на същото. Наистина едно квалифицирано невежество дава характеристики, но...ниво. Ниво. Трябва наистина да се поеме отговорност!

И точно тук са челниците, точно тук са Децата на Деня. Те не са апостоли, те не са ученици – те са освободители. Ако умеете това да направи е, тогава вече, както съм казал, въпросът не е Самият Бог – въпросът е ние, в развитието си към Бога, можем ли да правим служение без Себе си? Защото Божията човечност чака да я срещнете с Човешка божественост. Аз съм! Аз и Той сме едно! Е, как няма да Го разпнат, когато ви е забранено да кажете името на Иахве – ще Го разпнат, разбира се. Но Разпятието е поведение на изнесен кръст, на двубоя между Дух и материя!

Това, което мога да кажа, е, че предшествениците на Децата на Деня изнесоха кръста. Вие трябва да имате една земя, в която няма зло; вие трябва да имате едно небе, в което няма сатани. Какви са тия поселници, които постоянно в душата на човека бродят, за да създават страх и поведение на грешници!? Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци! Така и на Тайната вечеря: Ще ви измия краката, казва им Христос – тези, които слушат словото Ми, са чисти, но вие трябва да ходите нов път! Така че измитите крака са Път, и то Нов път. Вие сте солта на земята! И ако била обезсолена, какво щял да стане светът...Както виждате, човешката мисъл можа да стигне дотам, че да прави това, което се е считало чудо!

Италианците направиха референдум срещу изкуственото зачатие. Защо? Защото Учението на Правдата казва, че тази, която не може да ражда, е грешница, че тя е прокълната. Да, ама ето че сакралната революция намери начин да реши проблема и тогава, ако роди по изкуствен начин, ще стане ли безгрешна... Що за култура е това да ви държат заземен? Пътят е съвършено ясен – иска измити нозе! И разбира се, италианците, ведно с миналия папа (към когото правят различни виртуозни почитания и признания, защото не знаят истината), продължават да стоят на този статут. А ще раждат хората, ще раждат... Една карма не може да ви направи грешен, може да ви направи с възмездие за корекция, но не и грешен без право на раждане – с обида. Затова посочих израза ако солта обезсолее..., защото солта много пъти ще обезсолява. (Вече има начин да се прави сол и по изкуствен път, а не морска сол.)

Човечеството трябва да навикне към това, което наричам „крачката на културата на Единосъщието“. А идеята за Единосъщието е какво? Урок, урок, че можете да одухотворите материята чрез Самокръщение. (Макар че една журналистка взела заглавието „Одухотворяване на материята“, но не отишла по ­ нататък да види, че не може да одухотворите материята, ако не извършите Самокръщение...)

Сакралната революция е велико тайнство! И точно тук Децата на Деня трябва да направят своето. Да дадат една Конституция на битието, ако ще да е само с този член: „Аз и Той сме едно!“, и една планетна социология. Планетна социология! Това липсва на агитаторите. Те нямат представа що значи планетна социология. Много далеч стоят нещата в различните революции (но те са една неизбежност), защото догматичната промяна, която сменя едното поколение с другото, трябва да свали веригата от крака на човека. Човекът, както го показа Христос, и както Учението Път на Мъдростта ви каза, е един бог в развитие.

Сакралната революция е големият двубой за свобода от сатани и ангели. Много пъти пред вас повтарям, че ангелите нямат нашата еволюция. Най-добрият израз е поведението на върховните ангели в Откровението, когато се опитва Иоан да направи поклонение пред тях, те казват: Не прави това! Защо? Защото човекът е бог в еволюция; човекът е в състояние да прави сакрална революция! Оставям настрана, че той прави социална, че той прави и духовна революция – това е пулсът на еволюцията, но човекът прави сакрална революция. Такава е идеята за единобожието. А тя сигурно е още от предшествието, за което нямаме отбелязване – сигурно е била и тогава, когато се освобождаваме от тотема. Примерно казано, една жаба ви е била бог – после една стихия правите бог. И тогава имаме сакрална революция – тотемният бог да смениш със стихийния. Ето това е голямата тайна!

И египетските богове са имали свещено дърво, наречено „ишед“. На листата му са вписвали имената на фараоните, дарявайки им безсмъртие. При нас, който може да яде от Дървото на Живота (а Книгата на Живота е направил олтар), той вече е това, което Христос е казал: Аз и Отец сме едно! Учудват се хората на жестокостта за разпятието Му, а не се възхищават от тази сакрална революция, която е извършил – целия митически свят измита. Не е важно, че четири-­пет века трябват – понякога могат да трябват и повече векове. Идеята е да дадете свобода! Затова и последният стадий на йерархията на Духовните вълни е: Мъдрост, Истина, Свобода – Свобода!

Голямата тайна – това са Децата на Деня. На Деня! Една телевизия преди пет години открадна фразата ни „Денят започна“. Да крадат... Стига енергията, с която се дава, да облагородява. Защото, когато откраднете един калем от едно хубаво плодно дърво и го засадите на вашата дивачка, няма нищо по-хубаво от това. Дори и да сте крадец.

Това е тайната на Учението – сакралната революция и ново поколение! Адам даде поколение, но дойде да прави революция, техническа революция. Направи ковчег, но не направи човек! Ноевото поколение е много безцелно. Проследете ги тези неща. Понякога вземете част от Стария завет, а друг път, когато имате вдъхновение, вътрешни будности, вземете Новия завет. Четете! Неотдавна бях изкушен да прочета няколко неща от книгата „История на религиите“ и се принудих да и призная, че трябва да я прочета – за да се събудят енергии, да се създаде концепция. Знаете ли какво ми казва една дама? „Господин Толев, когато вие кажете: „Няма зло, има нееволюирало добро“, като че ли покривате света – пък аз като го кажа...“ Да, но вие цитирате, защото нямате концепция.

За мен идеята няма зло, има нееволюирало добро е концепция от върховен тип! И пълно оправдание на действието, което Христос е направил срещу Правдата като йерархия на културите. Концепция! Ето и сега, когато ще навлезе в дълбочините на вашето съзнание идеята за сакралната революция и поколението Деца на Деня, вие ще видите след време, че това е нещо, с което може да живеете. Може да живеете, а не, както казва Лука, да намразите живота. Не, не! Животът не може да бъде мразен, защото той е израз на Сътворителя. „Аз се родих...“ И тук е моят страх, когато една квалифицирана, както казвам, невежественост може да ви вкара в културна беда.

И така, какво е човекът без богове – това е да оставите Бог без човек! Можете ли да оставите Бог без човек?! Ама къде е този Бог – вътре у вас или вън, в пространството, това няма никакво значение. Човекът съществува благодарение на Него – вън или вътре. (А Христос ви каза още по ­ ясно: Аз и Той сме едно!) В този смисъл много хора правят, както казвам, социална битология, но не могат да направят история. Това е пътният дълг на измитите нозе – да направят история.

И тук човек трябва да потърси своето присъствие. За какво е дошъл? Да сменя пристана – да стои на левия или да отиде на десния бряг, онова, което учениците Христови не можаха да разберат. Деца (единственото место, където Христос употребява думата деца), имате ли нещо за ядене? – Нямаме. – Ами хвърлете мрежите отдясно. И те хвърлиха отдясно, и мрежата беше пълна. Отживелица е, наистина е отживелица лявото, когато разбирате не от анатомия, а от посветеност!

Така че страхът да позволят зачатие по изкуствен начин е страх на институт, на който липсва институционност. Недоволството винаги може да създава социални революции, но както казах, те нямат прозрение. Прозрението, от своя страна, пък може да създаде път, но да не може да направи социален бит.

Виждате колко много тайни трябва да носи една сакрална революция, за да може този Ахетатон, този свещен град на Аменхотеп IV да бъде върнат, макар че са го сринали със земята. И сигурно всички много са се радвали, че са успели да унищожат това единобожие. А ето сега след три хиляди години ние като оплаквачки от Древна Гърция се вайкаме. А ще се вайкаме ли после? Ще има ли да оплакваме тайната, че Децата на Деня е трябвало да направят своята сакрална революция?... Не позволявайте това, направете я сега! Защото всеки, който влезе в едно вътрешно откровение, той прави една сакрална революция с нещо много простичко – както го каза Христос: Всичко ново творя! – ново небе, нова земя, нов човек.

Може ли някой да каже тази тайна не само в нощната си молитва и не в локала, където се прави агитация за гласуване? Ново небе..., ще повторя – където няма да има сатани, но няма да има и ангели. Този, който разбира от еволюцията на висшите духовни раси, знае, че те са отживените неща. И Елена Блаватска ги е дала много определено, и в Откровението е казана стойността им. Защо не искаме да разберем тези тайни? Защото имаме внушен страх за величие.

Няма по-голямо тайнство от това, което пише във Ведите в химна на Сътворението: Кой знае и кой може да разкаже как и от какво се е появила тази вселена?... Вездесъщият бог, сигурно знае всичко. А може би и не знае... Ето това е наложило сакралната революция – да не бъде смутен и най-посветеният и най-великият. Защото бях казал: гневният Сътворител не може да не създаде и гневни поселници! Не може Иахве да не сътвори един Моисей, който казва: Избийте ги тия три хиляди души там, а носи таблицата на заповедите Божии и там пише: Не убивай! Той го направи, Моисей, който е един от законодателите, както се казва. (Има няколко творци на закони, като се започне от индийския Ману, мине се през египетския Манес, през гръцкия Минос, минава се през, разбира се, еврейския Моисей, които са създали т.нар. таблици на добродетелите.)

Децата на Деня с Духовната вълна на Мъдростта и с йерархията на Духовните вълни имат само един дълг – да извървят Пътя, защото нозете им са измити. Свобода от себе си и служение без Себе си!

Въпрос: Защо Дървото на Живота ражда плодове 12 пъти в годината?

Защото такава астрономия са сложили, много просто. Ако бяха сложили 13 месеца, щеше да ражда 13 пъти. Вижте, когато е разпределена световната формула на сезони, на времена, на месеци и пр., няма място за учудване. Ако бяха 13 месеца, щеше да ражда 13 пъти.

Вие имате приета една култура – дали е вярна, или не, това е отделен въпрос. Аз също мога да не се съглася. Но трябва да направим друга. Така че, официозът, с който се ползва светът, или нашата планета (разбира се, не говоря за дивашките племена, ние ги „цивилизоваме“), е приел на 12 месеца да се дели една година. Още не са се спрели дали са тези 12 месеца, защото имаме единия с 28 или 29 дни, други с 31 или с 30. Има разни търсения, за които ще се споразумяват. Не е мистификация, разберете, не е мистификация, а просто е култура. Култура, която известна наука налага и се приема. Нима до времето на Галилей не считаха, че Слънцето се върти около Земята?! Човекът реши, че обратно е – качиха го на кладата, той се отрече... После се доказа – че наистина пък Земята се върти около Слънцето.

Не се учудвайте на превратностите, учудвайте се на това, което казах – квалифицираното невежество, което налага. Защото страхът на човечеството идва от квалифицирано невежество, което доминира и като институция, и като институт. Така че това не ме учудва. Това е културата на планетата, ако можете да я смените – правете го!

Въпрос: България ли трябва да направи сакралната революция?

Мисля че със съпоставката подсказах. България направи една сакрална революция – това беше покръстването. Знаете ли колко много усилия трябваха в националния ни дух, за да се превъплътят тенденциите, с които нефизиогномираното божество, неперсоналното божество (каквото е Небето с всичките свои дадености и тайни) да бъде сменено с една персоналност, която трябваше да сложи предварата на Учението Път на Мъдростта, или предварата на Децата на Деня. Това беше Учението на Христос – най-голямата истина на човечеството, първата дързост – Аз и Отец сме едно! Това е преди 2000 години. Може ли някой да си представи не само дързостта, а тайната на посветеността да кажете, че с Божеството сте едно. Ама Той бил предсказан – че Светият Дух щял да оплоди майка Му... Ами той и Белият слон оплоди майката на Буда!... Вижте, тези неща си стават, не е това въпросът. Иисус обаче идва и казва нещо: Защо Ме търсите другаде, освен в онова, което е на Моя Отец? Това е дванадесетгодишното момченце. Защо Ме търсите другаде? И превратността идва. Отделен е въпросът институтът какво прави, това е отделен въпрос. Аз говоря за институцията Христос.

Една вътрешна предвара, която е съхранявала тайната на българското посвещение, на духа на българина като посветен с тангризма, разбира се, трябваше след това да отвори завесата, защото персонално трябваше да дойде човек, а не стихия. Така се освободи теренът и Христос го направи – изведе личността. Но онази сакрална революция е предходна, предходна в идеята на останалите в нея тези за правда.

А бъдещето е знание – знаещият е повече от безгрешния! И затуй Христос пое Разпятието: Аз и Той сме едно! Страшно нещо. Няма по-силно. И тук Борис като посветен наистина е събуден. После – услугата на неговия син да направи Златен век. Симеон има култура, но няма посветеност. Можеш да направиш Златен век, но когато баща ти ти дава кръщение Христово и ти събира 15 или 20 души Птоломеевци на света...

Така че, логично е да се счита, че България в бъдеще ще е този терен, както казах за реброто на Ева. Ева като ребро е терен, на който се ражда едно поколение. Тя става родител – тя не е нито сътворена, нито родена. Тя е изведена от едно ребро, което става терен. Тя става жена, майка. Много са богати нещата.

Другото е свобода от обреди. Е, разбира се, без да се чувстват някои обидени, че няма какво да правят. Когато разкриете тайната на знанието, свободата от повърхността няма да е обида.

Една такава тема не може да бъде решена за един час, нито може да бъде доказано всичко. Нито пък могат всички съпоставки да бъдат извикани, за да се подсили схващането. За мен обаче аргументите много често са една обида или, както казвам: фактите са гробари на истината. Затова с лекота се приема чудотворството, което не е никакво чудотворство, а възможности – вложени у нас енергии има. (Само че още не е доказана възможността да имате ясновидство, не е доказана възможността да имате яснослушане.) Дори имате един изключителен момент – идеята за Възкресението като възможна, овладяна материя, която прави идея за Единосъщие. И разбира се, нещо, което много трудно може да бъде дадено като хляб на всекидневието, това е Пантократорската властност. Тя е присъща само на единици. И тя не е планетна – докато другите поведения са планетни.

Не са само седемте чакри или центрове – човекът притежава много повече неща! Но онова, с което в дадена епоха или в дадени хилядилетия (преди да настъпи една сакрална революция) работи, това е, което се приема. Другото е пътят на утрешното откровение. А когато стане то, тогава всеки отива да ръкопляска. Идеята е преди да е съмнало..., както Христос го казва на Петър: Преди петелът да е пропял на съмване, Петре, ти три пъти ще се откажеш от Мене. Но каза ли, че ново небе твори, каза ли, че нова земя твори, каза ли, че нови пътища дава?! Това е културата и йерархията на Духовните вълни!

гр. Пловдив зала библиотека „Ив. Вазов“, 14. 06. 2005 г.