3-ти събор от II цикъл

Откриване на Събора

Пътят е очертан; жертвата е принесена!

Скъпи Деца на Деня! Добре дошли на Третия събор от Втори цикъл събори на Обществото Път на Мъдростта!

Казал съм, че радостта е усмивка на Мъдростта! Това е великото тайнство; това е голямото причастие, което вашата Пътнина е взела, за да удостои събожника в Божието му предназначение.

Радвам се от сърце! Пътят е очертан; жертвата е принесена. Достойнството е, което ще я защити с вашата принадлежност, с вашата святост в онова, за което сте определени. За което не споменът ще ви върне, а реалността ще ви остави живи. Тя е, за която съм казал: Има една реалност, по-реална от реалността, това е Духът! Вие сте белязани с него – заради Път и служение!

Нашата Пътнина не е само бъднината. Тя е и настоящата ни отговорност – за да можем да отлистим в бъднината си Книгата на Служението, която е Книгата на Живота. Направете живота толкова достоен, че никой да не изживява друга потреба, освен служението! Добре дошли!

Искам да изкажа своята благодарност към главния редактор, към всички, които под една или друга форма са направили принос да проходи мисловното ни дете, а именно списание „Нур“; към тези, които сътрудничат на това голямо дело. Защото това е огледало!

Благодаря от сърце на всички, които под една или друга формула на отговорността са правили принос към Учението на Мъдростта!

Срещата ни днес е началната стъпка на вашата определеност да бъдете Деца на Деня – това е великото и бъдно поприще на вашата битнина! Във всички книжнини само на едно место намерих това обръщение „Деца“ – не на Деня, разбира се, само „Деца“. В никоя религия го няма. Има го само в Евангелието на Иоан в 21 глава, стих 5-ти. Едно скромно: „Деца…“ Но вие сте Деца на Деня! А Денят започна своето изгряване. Бъдете ми благословени!

Нека нямаме смут в това, за което сме предназначени! Не е само националната ни потреба, а и Мировата ни отговорност! Защото националната потреба е защита на предназначението, но Мировата ни потреба е казана в Посланието: Мировият и планетният храм! Това е вашето бъдеще! И намерете бъднината си – всяко настояще е утрешно бъдеще, но неизмеримостта е бъднина! Там е Той, което сме ние, но още в развитие – човекът е един бог в развитие. Дайте му живот! Не лишавайте себе си, защото това е изразът ви: Деца, Денят започна!

Към всичко това, скъпи Деца на Деня, искам да ви открия една тайна. А именно, че в Молитвата, когато времето отваряше вратите на бъдещето, но малко бяха чели Книгата на Бъднината, бях казал …с братска любов към всичко! В бъдеще да бъде: със събожническо служение към всичко! Защото идеята за събожника не е битка за любов, и то към враг. Да не говорим за предишното: Око за око, зъб за зъб!; или за дуалистичното начало на Ормузд и Ариман… Защото ние дадохме едно битие, една социална харта на света: Няма зло, има нееволюирало добро! Това е хартата на бъдещето!

Така че в Молитвата трябва една лека корекция – вместо с братска любов – със събожническо служение. Събожническо! Това е битието на човека бог в развитие. И нека съдът на Пантократора да носи Неговата аура. А този съд е планетата!

29.07.2006 г., Пловдив, Технически университет

Единадесети семинар - откриване

Пътят е Възкресение, което всеки носи в себе си!

Скъпи Деца на Деня, добре дошли на своето тържество! То е Дух и приложна мисъл, с които днес и в останалите няколко дни трябва да направите достойнство в живота си.

Нека Пътят, който определихме, да бъде изходен! Пътят! Направете го наистина с главна буква, заради откритата бъднина в Книгата ви на Живота. Да бъдат благословени всички, които са дали принос и които в бъдната си търсеност ще приложат достойната си жертва заради това, което Учението Път на Мъдростта ще даде на света!

Някой ще каже: „Тежко и горко на вашата съдба!“ Съдбата е надсмиване над човешкото битие; тя е еволюцията на умирането, не и достойнството на смъртта. Пътят е Възкресение, което всеки носи в себе си! Направете го с достойнство!

Добре дошли! Чуйте бъднината с това, което ще ви се постави пред духовното зрение. Амин!

30.07.2006 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“

Заключително слово

Живи да бъдем в тебе!

Деца на Деня! Една от най-големите благодати, които изживяхте, дадена и в Молитвата на Мъдростта, това е, че искате да бъдете живи в Бога, т.е. в Себе Си!

Да бъдем живи в Тебе! И аз поставям един много сериозен въпрос – може ли човек да се сбогува със Себе си? А в същото време искаме да не обидим Сътворителя, към Който казахме, че нашето светителство трябва да бъде и в признание на събожника Му. Тази идея да се сбогуваме със Себе си е проблем на личността, а не е проблем на събожника.

Събожникът не може да се сбогува със Себе си! Той може да се сбогува с овехтялото си знание, с отживяното минало, когато живее с ритъма на Духовните вълни – културата на Духовните вълни. Когато живеете с този ритъм, вие наистина имате основание да се сбогувате с овехтялото живеене, с отминалите идеологии!

Сбогуването е една от най-големите същности на човека. Но то никога не позволява на хората да живеят с идеята за безбожие. Никога не употребявайте тази дума, дори тогава, когато сте определили своите страдания като „ад“. Така както един писател беше написал и обрисувал девет кръга мъчения – мъчения на една култура на Духовните вълни, която следваше Правдата, а искаше да сложи дрехата на Любовта… Няма девет кръга на ада, нито един няма дори; няма и поделения! Има някакъв т. нар. „рай“, където не бива човек да се забравя да заспива там.

Една от големите идеи на Учението Път на Мъдростта е, че няма страдание, има развитие. Затова говоря, че не може да се сбогувате с Бога у себе си. Може само да Го отричате в несъзнание и безотговорност.

Улеснение е само да търсите, но отговорост е да носите! Отговорност е да носите – не само да търсите и да намерите! Колкото и малка да е будността, отговорността е, която определя поносимостта! Поносимостта, с която Учението ви бележи!

Аз много се радвам, че бяхте тук! Защото осъзнаването на Учението, представено от представителите на Националната школа, е възможност за разбираемост. Целостта да се живее животът на Учението Път на Мъдростта е дългът ни да захраним сега човечеството с Мъдрост, та да му позволим да прочете и Книгата на Истината. А тя пък ще направи човека достатъчно божествен, за да бъде свободен. Тогава се губи смисълът на ада с неговите девет кръга. (Да си го запазят католиците, ако щете и ония, които още се считат грешници.) Човекът не е грешен, защото не е грешка – той е Диханието и образът на Твореца!

Ето това е, което трябва да знаем от тазгодишното присъствие на Децата на Деня – че Мъдростта е тяхната Книга на Живота! Достатъчно много е дадено в Учението за тази Духовна вълна. И ще повторя думите на Христос: Имам много неща да ви кажа… Не е обидно, че не са били готови. Ако бяха имали йерархията на Духовните вълни, щяха да разберат тази фраза: … но сега не можете да го понесете. Защото друга е вече Духовната вълна – на вашата осъществена Мъдрост!

Няма да ви обременявам с искания, но където и да вървите, поставете си този въпрос: С какво можете да се сбогувате?

• Не можете да се сбогувате със Себе си, защото Бог е у вас!

Но с всичко, което е овехтяло в културата на зримата и незримата, знайната и незнайната история, която носим в нашата плът и в нашата духовност, трябва да се сбогуваме. Направете смелите крачки да осъзнаете отживяното, то няма место в настоящата ви присъственост! Затова е отживяно. Не бива да създаваме баналности както на астралния си, така и на мисловния си свят, така и на причинната си даденост, а камо ли на посвещенията си. Освободете се! Тогава ще разберете колко лесно Доктрината на Свободата ще бъде ваша.

Така че тази подготовка ви дава само ключа, с който да отключите вратите на бъдещата Свобода, която ви чака. В този смисъл тук беше Съборът на чистилището. Никакъв ад, никакъв рай, но чистилище – да! То е хигиенизация на културите, от които отвикнахме или имаме дързост да се простим с тях. Чистилището е предходата. И именно Съборите са чистилище. Те дори са една малка драска от образа на смирението.

Присъствието ни тук е изумително потребно. Трябва понякога да имаме съзнание в потребата за Себе си, за да можем да я владеем, когато трябва да правим Учение със служение без Себе си. А когато станете Богове, тогава задължително Диханието и образът, които са дело на Сътворителя, трябва да бъдат дело и на човека, за Когото аз съм казал, че ще е Съсътворител. Но ако той не прецени жертвата си в образ и Дихание като Съсътворител, прави само еволюция, а не прави великото тайнство на Сътворителя.

На добър път към всеки край, от който сте дошли! И щом наши събожници се обаждат – от цяла България, от чужбина, от къде ли не – разделете се с тази взаимност, че няма да губите връзката си. И позволете на Божията човечност да стане Човешка божественост!

Благодаря, с особено чувство на отговорност, на председателя на Обществото! Благодаря с признателност на представителите на Националната ни школа, които с много отговорност и с финес, бих казал, поднесоха съкровените Знания на скрижалите на Мъдростта в Пътя на Учението!

Нека служението ви да не спира, защото светът се нуждае. И когато сте осъзнали, че можете без Себе си да творите, но със Себе си да не се сбогувате, на добър Път!

Благодаря ви! Аз награди не раздавам. Не защото наградата понякога вместо да мотивира развращава, не. А защото нямам друга награда, освен моя благослов за това, което извършихте, и приемете моята благодарност!

Добър път, скъпи Деца на Деня!

Нека ви дам само това причастие: Бъдете благословени!

04.08.2006 г., Родопа планина, Студенец, ПБ „Строител“