7 януари – Ден на Рождеството 2011 г.
От Библиотека Ваклуш
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Бъдете благословени в Пътя, избран за служение и жертва, заради онова, което ви отваря Небеса! Радвам се, че ви виждам. А благодатта, която е изсипало Небето – не се лишавайте от нея. Идеята на служението е вашата определена жертва!
Честито ви Рождество!
Иван Станчев (актьор) – рецитал на „Да си буден, когато измамен светът заспива...“ из стихосбирката „Разпилени бисери“ на Ваклуш Толев
Петър Николов (председател на Общество Път на Мъдростта): Уважаеми Учителю! Уважаеми гости! Добре дошли на тържеството, посветено на рождения ден на Учителя на Мъдростта Ваклуш!
Ние всички днес Ви приветстваме, Учителю, с Вашето лично тържество и Деня на Рождеството – 7 януари.
От името на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ бих искал да Ви пожелая това, което всъщност е най-голямото предизвикателство и отговорност към нас самите: Да видите Себе си – да откриете Учението Път на Мъдростта в културата и мирогледа на това ново поколение, именувано от Вас Деца на Деня.
Бъдете ни жив и здрав! Благодарим Ви, Учителю!
Радка Андреева (организационен секретар на Общество Път на Мъдростта) – поднасяне на цветя: Учителю, поднасям Ви усмивката на Бога и от всички Деца на Деня Ви честитя празника!
Поклон!
Ваклуш Толев: Има една безспорна благословия: Извървете своя Път, осъществете своята водеща звезда и направете на тази планета своето предназначение – възкръснете, защото материята се одухотворява! Извървете своя Път в отговорност и жертва! Радвам ви се от сърце!
Разбира се, земният път има своята крайност – да направи поселение в това, което е наречено царство Небесно. Там вашето предназначение ще има своята огледална жертва. Бог да ви благослови! И да нямате уморност в себетърсенето, от което трябва да се освободите, когато искате да направите приноса на Всемирната си жертва!
Благославям ви! Благодаря!
Звучи „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов
Кирил Коликов (главен редактор на Издателството на Общество Път на Мъдростта): Днес ние празнуваме една впечатляваща годишнина. Много впечатляваща както като земно присъствие, така и като небесен символ. Това е 88-годишнината на Ваклуш. Двете 8-ци са хармонията между земното и Небесното царство и между Небесното и земното царство. Те означават както човека, осъществил се в Бога, така и Бога, осъществил се в човека!
Така че честита 88-годишнина, Учителю!
Ваклуш Толев: Винаги всяко раждане е придружено с плач. Радостта е, когато чуете гласа на роденото! Така направи и човечеството, макар че властниците Го обвиниха – обвиниха Раждащия се в превратностите на съдби, а Той направи Път, Истина и Живот. Сега идеята за събожника – че човекът е бог в развитие, е една безспорност. Безспорно, несъвършенството на човека не го лишава от това Небето да бъде звездно, а не само облачно. Но дъждът пък дава своята благодат – той е астралният образ на Светлината.
Тези тайни, които Учението даде, не е церемонията, която се прави днес. Тя е, за да имате памет в идеята на Пътя: да осъществите събожника. Него осъществете! Социалната болка винаги е била голяма и тя е раждала, както знаете, и бичове върху Оня, Който е изповедност на човечеството, раждала е и Инквизиция, и Кръстоносни походи... Но човечеството трябва да знае, че йерархията на еволюцията го води: от Учението на Любовта – в Пътя на Мъдростта!
Бъдете ми живи и здрави, скъпи Деца на Деня! Наистина сте Деца на Деня! Благодаря на ръката, която ми е дала две осмици, да бъда сега при вас!
Трябва да се знае, че винаги е било планетната утроба да е плодна с ново Божество. Защото по силата на закона на прераждането на тази планета всеки един бог се преражда, само че йерархията на еволюционната му познавателност е доколко е поносим с тайните на Небето, с тайните на Боговете. Защото, например, боговете олимпийски съвсем не са чисти. И само една богиня имаше, която се роди от главата, а друго всичко се роди от утроба – утроба, която носеше съблазън! Но тъй или иначе, човек трябва да обюзди своите страсти.
Благодаря ви от сърце на всички, които в различните времена и в различните градове правехте посрещането ни и ние давахме своето причастие! Бъдният човек е вече събожник! И тогава Христос е живото право на голямата легитимирана истина Аз и Отец сме едно! Защо лишаваме човека от Сътворителя си и защо лишаваме Сътворителя от сътвореното?! Това е Пътят – събожникът е бъдната ви молитва!
Е, моите 88 ми налагат приличие без разточителство. И аз имам една молба: Нека бъдещото ми празнуване да не бъде тържество, а само служение! Защото никога повече няма да получим тези две осмици. А 8 и 8 е 16, 1 и 6 е 7. Нека не търсим друг път как да намерим свещената или съдбовната седм`ица, която носим в себе си и която е безспорната даденост на човешката възможност!
Така че това празнуване да бъде идея, с която вече ще живеете, но не ме извиквайте на показ на моите бъдещи години! Не е воля, която повелява, нито е съд, който издава присъди, а е събудена отговорност пред това, което сме направили.
Благодаря ви от сърце за вашето смирение да почетете моето искане!
Следват поздравления от Ивайло Иванов, Алеко Христов и Магда Ковачева – председатели на модулите на Общество Път на Мъдростта от градовете Варна, София и Пловдив
Ваклуш Толев: Варненски регион носи и дързост, и смирение. Направете го!
Благодаря на Софийски регион за събудената отговорност, която е имала винаги основание да говори!
Пловдив е моето кръщелно свидетелство! Там Обществото получи своята физиономия. Въпреки че тя бе родена още в колибите на Белене. Така че човек не бива да изживява стрес от „малкия“ Назарет.
Както знаете, в митологиите силите бяха богове, след това в едноличните религии има една друга йерархия: ангели, архангели и серафими... Бъдещето е човекът, който е прераснал в събожник. Освободете силите, които ви дават определение за служение: служете, защото трябва да обслужите едно Божество – Бог Отец. Това, което влезе в голям конфликт със себичността на Саваота, не можа да се освободи от идеята око за око, зъб за зъб. Човечеството може да си затваря очите, защото иска да мине за нравствено, но то в такъв случай минава за безистинно. Общество, което не знае истина, не носи Разпятие!
Има нещо, което не вехне. Това, което поднасят събожниците в бъдеще, не е онова, което има преходност, а което качва хората на Олимп, без да създава богове, защото всички са богове в развитие.
Благодаря ви!
08.01.2011 г., София, Дом на архитекта