|
|
| Ред 1: |
Ред 1: |
| <h2>Слово по случай Деня на Народните будители</h2> | | <h3 class="motobi">Историята е съхранен дух в събития!</h3> |
| <div class="motobi">Историята е съхранен дух в събития!</div>
| |
| <p>В Посланието на Бдението съм казал една смела мисъл: <span class="posli">Денят на оробителя свърши!</span> И
| |
| именно онова, което имаше национална доблест и историческа отговорност, свали от трона
| |
| националния ни оробител – за великата идея, наречена свобода!</p>
| |
| <p>1 ноември – големият Ден на Народните будители и Денят на Дома на Мъдростта! Днес един
| |
| народ, който си връща паметта, прави тържество – на онези, които са в незнайни гробове,
| |
| безкръстни, или направили своята жертва на Шипка; спомня и прави дълбок поклон на онази
| |
| мощна и корава ръка, която 13 века ни даде и своя<em> разпнат Христос в пътя да свети</em><ref>Из поемата на Ваклуш Толев „България – 13 столетия“ (непубликувана).</ref>.</p>
| |
| <p>Това е най-социалната тема и историческата ни даденост, но тя е придружена и от будността,
| |
| която Домът на Мъдростта предоставя на бъдното човечество. Него нарекохме „храм без догми“
| |
| – дом без догми, но в същото време с отговорност пред тайнствата, давани край огньовете
| |
| на посвещението в голямата идея на знание, което ви прави свободни.</p>
| |
| <p>Тържеството със запалените факли снощи в столицата ни не може за съжаление да върне
| |
| нито една българка от улиците на Европа, нито един българин от пазарите на Европа. Дали
| |
| не трябва да запалим не факли, а някой голям връх на нашата историческа будност в отговорност,
| |
| защото ние имаме достатъчно благодат – един кладенец, в който се оглежда културата на
| |
| бъдещето? Имаме една голяма тайна – най-драматичния лик на българското будителство в
| |
| лицето на онази Гергана от „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков. И ако това не
| |
| е достатъчно, ако трябва да намерим нов извор, тогава нека дадем на 13-те безсмъртни
| |
| българи, на една баба Тонка, достатъчно признание за драматичност по отношение българското
| |
| будничество.</p>
| |
| <p>Няма да говоря само за имената, аз искам принципно да разгледам този голям проблем,
| |
| за който факлите не са достатъчни, защото Будителството е не спомен, а реалност – че
| |
| трябва да се раждат идеи, които крадат бъдеще. Затова в едно мое стихотворение, „Посвещение“,
| |
| съм казал така:</p>
| |
| <ul class="ul-tsitat">
| |
| <p><em>Богати са моите дни със тревоги,</em></p>
| |
| <p><em>без слънце линее нейде младостта,</em></p>
| |
| <p><em>прокудени криволят в изнемога</em></p>
| |
| <p><em>по пътя надеждата и любовта.</em></p>
| |
| <p><em>И често се питам: все тъй ли може</em></p>
| |
| <p><em>духът ми верен да намери път,</em></p>
| |
| <p><em>страданието ли в мене, о Боже,</em></p>
| |
| <p><em>му дава знак на всеки кръстопът?</em></p>
| |
| <p><em>Тогава нека моят гробен камък,</em></p>
| |
| <p><em>където пътникът ще иска да чете,</em></p>
| |
| <p><em>да няма надпис, щото Дух и пламък</em></p>
| |
| <p><em>бил е моят път и мойто битие!</em></p>
| |
| </ul>
| |
| <p>Велика е тайната, която този ден дарява, защото той е в пазвата на националната ни хроника.
| |
| Там вие имате това, което в тазгодишното Послание, както казах, е дадено – че Денят на
| |
| оробителя свърши; и че не блудник се връща, а син намира Бащата. В този смисъл <span class="afor">историята е съхранен дух в събития.</span> И точно защото е съхранен дух тя, историята,
| |
| става азбука на живота и смъртта. Защото тези будници дават живот и тях смъртта ги отпраща
| |
| в безсмъртие, за да бъдат спомняни сега и в цялата летопис на българската история. В
| |
| името именно на този живот и на тази смърт имаме свобода. Свобода, за която безспорно
| |
| най-великото тайнство си остава, че тя стана насъщ хляб; тя извика на живот и реализация
| |
| това, което Будителството остави. И каква е голямата идея на Будителството в свободата
| |
| – тя е лична, социална и национална потреба!</p>
| |
| <ul class="ul-blok">
| |
| <li><strong>Личната свобода е битка срещу невежеството;</strong></li>
| |
| <li><strong>социалната свобода е отговорност;</strong></li>
| |
| <li><strong>националната свобода е бунт и въстание!</strong></li>
| |
| </ul>
| |
| <p>Тези тайни трябва да се разберат, когато характеризираме един такъв феномен, какъвто
| |
| е Будителството. Какво е тогава необходимостта да имате лична свобода? Личната свобода
| |
| иска училище, защото то е битка срещу невежеството. Иска училище; иска читалищата, които
| |
| са академии на българската култура. Там се раждат големите идеи и децата на Будителството
| |
| взимат своето причастие. И точно това правят будителите. Социалната свобода иска отговорност;
| |
| това ще го върши и църквата. Какво е тогава необходимостта и от национална свобода? Битка
| |
| срещу робството!</p>
| |
| <p>Ето ви триъгълника на българското будителство; ето ви необходимостта от Дома на Мъдростта,
| |
| където посветеният – без меч, но с дързост – ще създаде (Децата на Деня нарекох клада
| |
| на Свободата!) знание, което е повече от безгрешност. Ето път, който е трънлив, но достатъчно
| |
| достоен! Това е, което трябва да научим. А имахме ли го ние този път, имахме ли своята
| |
| предсета? Ние не бяхме събудени другаде – бяхме в потреба и търсехме, сами търсехме свобода,
| |
| сами търсехме освобождение.</p>
| |
| <p>Будителите търсеха победа над невежеството, за да бъдат след това будници в идеята на
| |
| освобождението. Защото <strong>този, който не е свободен, той не може да прави освобождение!</strong></p>
| |
| <p>Будителите надкрачиха освободителя (и разбраха „добрите“ му намерения). Те отстояха
| |
| на Шипка това, което нарекох „национална потреба от свобода“ (защото България получи
| |
| освобождение без свобода). Тази голяма тайна, която ни оставиха те, ние трябва наистина
| |
| да спомним, за да „загубим“ памет, за да можем да забравим онова, което съзнанието ни
| |
| от митологичните или други култури ни е оставило: поведение на страх към идея за свобода.
| |
| Ние трябва наистина да се освободим от митологичните съзнания, да извоюваме един храм
| |
| без догми, за да може, когато изграждаме <span class="posli">човека бог в развитие</span>, да нямаме смущение
| |
| в приноса на жертвата си, или както казвам: жертва без Себе си.</p>
| |
| <p>И така, търсене пътя на извоюване свобода на личността, събуждане отговорност в социалната
| |
| даденост: училище, читалище, църква! Църква, която не е само институт на морал, а която
| |
| пое социалната си отговорност и създаде една голяма идея – църковна борба. Църковна борба,
| |
| в която се поиска не само независима църква – за избавяне от опеката на Цариградската
| |
| патриаршия, а и политическа свобода. Църквата ни поиска народът, поиска верният <span class="acute">`</span>и служител
| |
| (затова беше обвинена) да направи битка за национална свобода!</p>
| |
| <p>И ето ви Паисий! Ето ви Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски...
| |
| Но там, когато ще говорим за Паисий, ще сложим и един Раковски, ще сложим Левски; когато
| |
| искаме да говорим за Бозвелията или за Илариона Макариополски, не можем да не сложим
| |
| и един Петър Берон – един „Рибен буквар“!</p>
| |
| <p>Ние не можем да не извикаме на живот и „Записки по българските въстания“. А имало ли
| |
| е такива въстания?! Имало е. Губена ли е паметта ни тогава? Имало е Чипровско въстание,
| |
| което изпреварва с цяло столетие революциите. И когато ни се натрапва, че българското
| |
| родолюбие в идея за будничество било подражателство на Френската революция – тя е години
| |
| след нас, години след Паисиевата история! Ние трябва да бъдем наясно с националната си
| |
| дързост, събудена от отговорност и прозрение. Цял век изпреварваме Френската революция.
| |
| Будност за свобода! А не отмъщенията от прилаганите прийоми на социална класова битка
| |
| (която след това ни се натрапи с една идеология, чужда на българския дух и на нашия исторически
| |
| път).</p>
| |
| <p>Когато говорим за всичко това, ние наистина трябва да видим голямата идея за тайнствата,
| |
| раждани в светилищата, върху онези огньове, в които се поверява на съхранение тайната
| |
| на големите Учения... Тайнства! Тази характеристика ни прави да сме достойни за една
| |
| нова психология, за една идея, която краде бъдеще, и за един човек, който може да надкрачи
| |
| гроба си, може да направи самовъзкресение! Ето защо ние можем да разглеждаме Будителството
| |
| така, както казах за историята – че е съхранен дух от събития. Защото тогава събитията
| |
| са родени от прозрение и предназначение!</p>
| |
| <p>Затова, когато не стига идеята за културата, т.е. когато не е достатъчно вече читалището,
| |
| където се раждат идеи за социални пътища, нито училището – събудена будност, която ни
| |
| спасява от невежество, идва най-голямото: бунт и въстание, меч и дързост! Перото е дало
| |
| своето и голямата национална потреба я осъществяват вече няколко въстания, бунтове или
| |
| битки, които отстояват лични или родови оскърбления. Но националната теза е носена наистина
| |
| от големите идеолози. Затова твърдя, че на националния ни олтар може да сложите Раковски,
| |
| може да сложите Левски, може да сложите този скромен като икона Волов. Вие може да споменете
| |
| Търновското въстание, Априлското въстание – тези предходи на дадена енергия, със столетия
| |
| събирана в утробата на българката.</p>
| |
| <p>Ето защо казах, че най-драматичният образ на нашето будничество, това е образът на Гергана
| |
| в „Изворът на белоногата“. Това е нещо страшно! Никой не го разтълми, отмина. А там е
| |
| съхранена цялата българска енергия. И то къде – в извора, в астралната светлина, която
| |
| тече:</p>
| |
| <ul class="ul-tsitat">
| |
| <p><em>„Мили ми, аго, ливади, </em></p>
| |
| <p><em>свидна ми мала градинка!“</em><ref>Славейков Петко. Изворът на белоногата, Стихотворения, Изд. Български писател, София, 1966 г. с. 83. София, 2002. с. 67.</ref></p>
| |
| </ul>
| |
| <p>Ето дома, съхранил баща и майка, или отечество и родина. Отечеството е бащата, майката
| |
| е родината! Тази тайна на нашето будителство е същността, тя е ядката на ореха на свободата.
| |
| Това са големите потреби, ако ние искаме не да изброим всички, които са дали дан, не
| |
| да върнем спомен, а да изведем енергии, които са правили събития.</p>
| |
| <p>Защото какво се получава? Едва в 1909 година се празнува Денят на Народните будители.
| |
| Кой образ засени слънцето на една такава голяма култура – културата на Будителството
| |
| в идея за свобода? Типичната потреба и сега на комерческата тенденция за изграждането
| |
| на личния дом, за завоюване на терен за благополучие и апетит за власт. А кой има равен
| |
| на нашия Васил Априлов – човекът, който изгради Габровската гимназия?! Има ли някой равен
| |
| на този, който написа осем тома „Панепистемия“ – на това Бероновско тайнство, от което
| |
| Европа сега черпи мистични знания?! (Ние го знаем само с буквара.)</p>
| |
| <ul class="ul-blok">
| |
| <li>Голямата тайна на Будителството е в дарението за бъдеще – че потребата от свобода
| |
| и историческата даденост са азбуката на бъдещето!</li>
| |
| </ul>
| |
| <p>Точно тук ние трябва да признаем тази хроника на личната ни битка срещу невежеството,
| |
| точно тук е събудената ни отговорност в служение за свобода – това е образът и волята
| |
| на нашето будителство. Образът и волята на нашето будителство! Ние имахме прозрение,
| |
| за да дадем образа, но имахме и реализаторската доблест да водим лични и социални битки,
| |
| национални въстания и бунтове.</p>
| |
| <p>Тази тайна трябва да опазим не заради спомена. Защото <strong>споменът е форма за прощение
| |
| с минало, а не идея за кражба на нови тенденции в бъдеще</strong>. Това е, когато съм
| |
| казал твърде смело, че <strong>традицията е убийца.</strong> Тя е била потреба в съответното
| |
| време, но тя не може да бъде вечна. Това направи Христос: <em>Учиха ви „око за око,
| |
| зъб за зъб“</em> (и още го правят), <em>но – обичайте врага си!</em> Той още ви рече: <em>Аз
| |
| и Отец сме едно!</em> Българското будителство каза: ние и българската свобода, ние
| |
| и България сме едно! И един Пенчо Славейков го изрази с „Бог и България – единство
| |
| в двойна плът!“. Това е будителство, което краде идеи! Отделен е въпросът колко направиха
| |
| тази плът Божия. Важното е, че има идея. Както се ражда идеята за Будителството: дайте
| |
| да направим училище – заради лична доблест; да направим читалище и църква – заради
| |
| социалната будност; да направим въстание – заради международната информация, че има
| |
| народ!</p>
| |
| <p>Ето това бяха големите неща. Другото е да накичим портретите, да ги сложим в училищата,
| |
| да кажем на децата да носят факли, които, както казах, не върнаха нито една българка
| |
| от Европа. Значи нещо липсва, макар че Будителството не е преходно в нашия живот. То
| |
| не може да бъде преходно, защото имате образци, на които може да стоите. Вие може да
| |
| се качите на Шипка когато искате, вие можете да отидете там, където се отстоя българското
| |
| Съединение... Това не са спомени, това са енергетичните хранители на българската доблест.
| |
| Ето това е, което трябва да научим, това е, което трябва да кажем.</p>
| |
| <p>Ние нямахме рицари, нито одежди носехме рицарски. Нямахме и това, което се казва „кръстоносци“,
| |
| макар че бяхме по-добри Христови воини от този Запад, който чрез кръстоносци поруга култури
| |
| и далеч от Христос направи нехристови дела. Ние спасихме навремето, когато още не сме
| |
| християни, християнска Византия (в 718 година); спасихме и Европа от източната инвазия
| |
| и мюсюлманското настъпление. Следователно, ние няма от какво да се срамуваме. И не да
| |
| правим наниз от факти, а духът, който е кристализирал в събития, да го изведем! Това
| |
| трябва да се разбере!</p>
| |
| <p>Така не носим жал, че не сме имали рицарство. Само търсещият евтината слава може да
| |
| жали, че българите не са били рицари. Когато ние имахме доблест, другите още имаха само
| |
| кръчми – не институции. Защото нашите школи са още в IХ и Х век. Това са големите тайни
| |
| на Будителството ни – то не е будителство на акта ХVIII – ХIХ век, а е на цялата ни история.
| |
| И това е, което днес трябва да спомним.</p>
| |
| <p>Днес ние трябва наистина да търсим института на обожествяването – не дори института,
| |
| който дава прошка. Насити се човечеството да моли прошка, защото дълбоко в себе си знае,
| |
| че не е грешно. Да, наистина хиляди още отиват на поклони пред олтарите; отива там митологичното
| |
| съзнание, което е било в стрес от страх пред институции. Защото една Инквизиция е повече
| |
| от Църквата.</p>
| |
| <p>Институтът на обожествяването! Това е голямата потреба. И затова за Будителството трябва
| |
| да се говори отговорно, а за Дома на Мъдростта да се пристъпва с будност, която ви учи
| |
| на служение без Себе си!</p>
| |
| <p class="data">01.11.2003 г., Пловдив, Етнографски музей</p>
| |
|
| |
|
| [[Category:НУР 4/2003|7]]
| | <h2><strong>Слово по случай Деня на народните будители</strong></h2> |
| | <h2 class="h2-data"><strong>1.11.2003 г.</strong></h2> |
| | |
| | <p>Първи ноември – голeмият Ден на народните будители и Денят на Дома на Мъдростта! Днес един народ, който си връща паметта, прави тържество – на онези, които са в незнайни гробове, безкръстни или направили своята жертва на Шипка...</p> |
| | <p>Това е социална тема и историческа даденост, но тя е придружена и от будността. Будност, която и Домът на Мъдростта предоставя на бъдното човечество. Него нарекохме „храм без догми“ – дом без догми, но в същото време с отговорност пред тайнствата, давани край огньовете на посвещението в голямата идея на Знание, което ви прави свободни.</p> |
| | <p>Велика е тайната, която този ден дарява, защото той е в пазвата на националната ни хроника. В този смисъл <strong><em>историята е съхранен дух в събития!</em></strong> И точно затова тя става азбука на живота и смъртта. Този, който може да надкрачи гроба си, може да направи самовъзкресение! Ето защо ние можем да разглеждаме Будителството, че е съхранен дух в събития. Защото тогава събитията са родени от прозрение и предназначение!</p> |
| | <p>Голямата тайна на Будителството е в дарението за бъдеще – че потребата от свобода и историческата даденост са азбуката на бъдещето!</p> |
| | <p>Днес ние трябва да търсим института на обожествяването, а не който дава прошка. Насити се човечеството да моли прошка, защото дълбоко в себе си знае, че не е грешно.</p> |
| | <p>Институт на обожествяването! Това е голямата потреба. И затова за Будителството трябва да се говори отговорно, а за Дома на Мъдростта да се пристъпва с будност, която ви учи на служение без Себе си!</p> |
| | <p> </p> |
| | <p class="data"><strong>Изведено от <em>Нур</em> 4/2003, гр. Пловдив, Етнографски музей</strong></p> |
| | |
| | |
| | {{DEFAULTSORT:^^2020}} |
| [[Category:НУР]] | | [[Category:НУР]] |
| | [[Category:НУР 2/2020|22]] |
| | [[Category:Дом на Мъдростта]] |
| | [[Category:1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта]] |
Историята е съхранен дух в събития!
Слово по случай Деня на народните будители
1.11.2003 г.
Първи ноември – голeмият Ден на народните будители и Денят на Дома на Мъдростта! Днес един народ, който си връща паметта, прави тържество – на онези, които са в незнайни гробове, безкръстни или направили своята жертва на Шипка...
Това е социална тема и историческа даденост, но тя е придружена и от будността. Будност, която и Домът на Мъдростта предоставя на бъдното човечество. Него нарекохме „храм без догми“ – дом без догми, но в същото време с отговорност пред тайнствата, давани край огньовете на посвещението в голямата идея на Знание, което ви прави свободни.
Велика е тайната, която този ден дарява, защото той е в пазвата на националната ни хроника. В този смисъл историята е съхранен дух в събития! И точно затова тя става азбука на живота и смъртта. Този, който може да надкрачи гроба си, може да направи самовъзкресение! Ето защо ние можем да разглеждаме Будителството, че е съхранен дух в събития. Защото тогава събитията са родени от прозрение и предназначение!
Голямата тайна на Будителството е в дарението за бъдеще – че потребата от свобода и историческата даденост са азбуката на бъдещето!
Днес ние трябва да търсим института на обожествяването, а не който дава прошка. Насити се човечеството да моли прошка, защото дълбоко в себе си знае, че не е грешно.
Институт на обожествяването! Това е голямата потреба. И затова за Будителството трябва да се говори отговорно, а за Дома на Мъдростта да се пристъпва с будност, която ви учи на служение без Себе си!
Изведено от Нур 4/2003, гр. Пловдив, Етнографски музей