Напътствия 2004 г.
От Библиотека Ваклуш
Вълната на Мъдростта не може да остане само вибрационност в душевността ни — тя трябва да стане и реалност за възможностите на Космоса, който ни приема и учи. Затова в Космичната цялост и в планетното си служение вие влязохте с едно прозвище, което го няма в историята на културите и в пътя на религиите.
Наречени сте Деца на Деня, защото „утре“ е Ден и в него е цялата бъднина. Не губете съзнанието, че това прозвище е енергия, то е властност!
Когато се каже Деца на Деня, това вече е отговорност — пилон, на който може да сложите своето духовно знаме. А в същото време имате и знак — вашият знак е Триъгълникът със Змията.
2004-та година е на сятото семе: 6 — кълнчето отива нагоре. Значи имате възможност, освен да сеете, след това в своята еволюционност и да жънете.
На никого дарението няма да бъде спирано, когато може да понесе щедрост. Защото вашата ескалация е на богове в еволюция. Това е взето причастие и бъдна смелост. Задължението ви е да вземете зърното на Учението, за да го посеете в бъдните души. Това е, което ви предстои! вие нямате обикновена трапеза — вие имате трапеза, дадена от всемира!
А това, което вашата лична отговорност трябва да се научи да върши, е служение без Себе си. (На някои десетки животи ще им са нужни, за да го изведат като приложност, защото служат за себе си...) Щом е без Себе си, то първото погребение, което трябва да извършите, е да погребете вашето минало битие.
Отговорност е да се простите с миналото. Дори когато ви е донасяло само радости, понеже радостите също са преходни. Вярно е, че радостта е усмивка на Мъдростта — но вътрешната радост! Защото, когато се спусне благоволението, няма орган, няма ваше поле, които да не са осенени. Тогава ще видите, че всичко у вас може да заиграе — то е вложена възможност, то е тайна на Огъня!
Свободата от минало като култура, като мислене, като изповедание е нещо, което прави от вас непознаваемост. Затова хората, които правят нови пътища, винаги са изглеждали чудати. И това е радостното!
Прощението с миналото е неизбежност, защото има преходност. Нямате основание да обидите миналото си, но наистина имате основание да се простите без жал с него. Затова не се страхувайте от безжалието, но освободете себе си и света от жестокост!
Знанието е бъдещата ви превратност — когато имате Знание, то вече е свобода. Добродетелите като минала формула на поведение и емоционално подчинение не са равни на прозрението, на будността на Знанието. А то вече е оставило постулати, които са безспорни: човекът е един бог в развитие; няма зло, има нееволюирало добро; няма страдание, има развитие; да бъдеш, а не да имаш... Тези идеи, ако ги поставите пред лицето на човечеството, те са именно кладата — големият огън, за да дадете Път!
А онова, което имате в бъдеще да вървите в Пътя си, е битието, че Книгата на Живота, или съзнанието на Бога у вас, е бъдещият олтар. в него човекът ще запази величието на Бога в себе си, за да не Го види унижен в олтарното служение! Приемете Духа в Път, а не дребното човешко мислене в лични „достойнства“; опазете се от дребномислие и евтино тщеславие! Правете голямото, за което сте предназначени!
Пътят ви трябва да е толкова реален в отговорност, че да може да направите подвиг от делото си — не само ходене. Умението на излъченото Общество Път на Мъдростта е това, че притежава една обща аура. И който не пречи, колкото и малко да помага, дава енергии на Обществото. Ще ви упрекват, но бъдещето ще има премного вече комуникационни сили, с които може да вестите всичко.
Имате валенции, с които може да взимате енергии, за да правите обновяване; имате будност, която ви дава прозрение. Но трябва като бдящи да пазите това, което има в храма. А в храма ви има Учението на Мъдростта! Будният трябва да знае къде е мястото му, а бдящият — да пази храма!
Имате Дом на Мъдростта — нещо, което трудно човек може да си го представи, ако няма Мирово съзнание за бъдеще, а има само будност за живеене в настоящето. Домът на Мъдростта е идея на бъдещето! В него Децата на Деня са, които ще осветят Мъдростта, които трябва да я бранят, да я защитят; които трябва да го напълнят с богатството на плода на Учението. Отреди ви се Път, за да имате живот!
И нека се разбере, че Школата Път на Мъдростта е толкова необходима за посветения, колкото и за невежия. Не считайте, че вашата посветеност е достатъчна и не оскърбявайте с липсата на присъствие — че само невежият идва за знание. Бранете се от тези схоластики. Идеята е прозрението да стане повече от очите ви, повече от това, което сте научили. А когато си разменяте „любезности“, нека да бъдат в дрехата на събожника.
Никога не се сърдете, че някой ви е казал нещо, което не сте знаели, но искате да се защитите заради величие. Величието се губи, когато липсва достойнство! И не упреквайте никого. Разбира се, там, където има плод, който не узрява, ще го отбрулите, ще го сложите в лина.
Не може обаче да бъдете недоволни от своя събожник. Битието е отговорност, а отговорността е защита на събожника! Събожникът ви може да не е равен на вас, но той е предназначен така, както и вие.
Обиди не може да има, когато има събожници. Несъгласие има къде да бъде изразено, но за несъгласието, казано зад гърба на другия или на Обществото, съществува една много хубава дума — „лицемерие“.
Не можем да спрем еволюцията, но можем да канализираме нейните енергии в този улей, в който Духът одухотворява материята. И тогава да махнем от нас страха от смъртта.
- Научете се да умирате не по закона на смъртта, а по предназначението за безсмъртие!
Единосъщието е Пътят на всяко от Децата на Деня. Затова трябва да направите своята вътрешна посветеност. Направете своята лична култура в жертва на всемирността и тогава ще съзнаете, че вашият Дух е част от Мировото съзнание. Не е проблемът да чуете, че имате благоволение — проблемът е да изпълните това, за което сте изпратени.
Ако можете да оставяте трайност във видимия свят, бъдете в сигурност, че Невидимият никога няма да ви заличи защото там времето няма своята сила. Там Духът е, който чертае пътища. Затова с Духа осъществявайте вложената от Бог у вас сила!
Позволете Ми не да ви обичам, позволете Ми да ви живея!