Бъдещето на Сътворителя

Абсолютът няма бъдеще, Той има само настояще!

Мили приятели, скъпи Деца на Деня! Някога казахме, че радостта е усмивка на Мъдростта. Среща, която не ни разминава, създава наистина усмивка на Мъдростта, но така се стичат нещата, че по-рядко започнахме да се виждаме. Това не значи, че по-рядко имате право на Мъдрост или по­малко – на усмивка. Благословен е пътят, който има да вървите. Онова, което Небето ще ви остави, вложете го в това, което се нарича Дърво на Живота. Дайте този голям плод!

Този семестър имате три лекции. Първата лекция, която ще имам възможност да представя пред вас, това е „Бъдещето на Сътворителя“. Другата лекция е „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. С Дървото на Живота беше подсказана идеята за безсмъртието, за вечността. Логично е тогава да го сложим в съпоставка с това, което се казва „култура на Единосъщието“.

Ние третираме нещата по един много по-­особен начин. Не толкова заради онова, което съм нарекъл убийца на истината – традицията. Защото традицията има предвидливост, но в края на краищата тя е гроб без възкресение. Наистина традицията е гроб без възкресение! Понякога тя е хилядилетна, а когато се касае за целостта на планетата, тя е и милионна. Традиция... Дори в това, което се нарича „култури“. Нима не беше традиция, че Земята е плоска и че около нея се върти пък Слънцето?! Бяха минали хилядолетие и половина от Хр., а културата правеше наказателни акции срещу онези, които говореха, че Слънцето е, около което се върти Земята. Култури, за които съм казвал, че са „изтривалка на миналото“.

Много осторожно трябва да се погледне на това какво Учението Път на Мъдростта предоставя. Особено когато имате в наличност културата не, а йерархията на Духовните вълни. Тази голяма идея за свобода от минало.

И третата лекция е „Сакралната революция – Ново поколение“. Една много особена формула – „сакралната революция“. Не революция на тълпите! Сакрална... И при тази световна акция, която се извършва в нашия континент, представители на европейската мисъл, макар и да говорят за някаква революция, не се сещат в дълбочината на това да видят Мировата, духовната революция, сакралната революция. Защото има изстъпление като революция, но като сакралност тя е звездеене. Идеята е за една цялостна Европа на този континент, Европа в пътя на това, което наричаме „сътворената планета“.

Европа като континент има три изстъпления в идея за революция. Едното е на Римската империя. Тя се опитва да направи цялост от Европа. Дори откъсва и територии от други континенти, но доминантата е Европа. Другият опит да се направи Европа епицентър, е опитът на Наполеон. Третият опит беше на Интернационала в лицето на комунизма като тенденция на Марксовата доктрина, а в приложната воля на революцията беше това, което нарекоха Съветски съюз. Всичко това е опит чрез насилие да се прави обединение, или цялост.

Кое липсваше? Вижте – в основата стоеше идеята да видите обединеност, а това създаваше идеологии. Но нямаше зрелостта, не бе извървя на революцията. Нямаше, бихме каза фигурно, Дървото на Живота, от чийто плод да се яде. Може би идеята беше тикана от насилието заради причинност – да се избегне едно зло, като се налага друго...

И най-после този (след Втората световна война), четвъртият опит вече, когато налице е не насилието, а прозрението...

Виждате колко голяма е разликата „да бъдеш“, вместо „да имаш“. Предишните искаха да имат Обединена Европа. Сега в това, което ние наричаме йерархия на Духовните вълни, Учението Път на Мъдростта даде: Да бъдеш, а не да имаш! Когато проблемът е да бъдеш, тогава е много лесно да направиш сакрална революция, а не насилие. И което ме изненада сега е, че именно до това не можаха да стигнат – правят го, но го нямат; нямат го като предречие. Тогава какво? Тогава Конституцията на битието налага (така както казахме в предишните лекции), тогава планетната социология го изисква, за да може да създадете битие!

Разбирате ли колко са странни нещата и колко наистина е важно Учението Път на Мъдростта като синор, който разделя морала от Знанието? И това е темата, а именно какво – Бъдещето на Сътворителя.

Да бъдеш, а не да имаш! Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях – Възкресението! Виждате ли как почват да се съчетават, как се вплитат в тъканта на това, което нарекох Конституция на битието и планетна социология?

Но искам по тази тема изначало още нещо да запаметите, за да не се разминаваме. Това е: Абсолютът няма бъдеще – Той има само настояще! Иначе трябва да има еволюция. Следователно дори Създателят е, ако щете Бог Отец – това, чието наименование внася стрес в поведението ни. Да, Бог Отец беше и Кронос... Той си имаше и няколко великолепни дечица, които изяждаше, защото го беше страх да не загуби власт. (Едното се казваше Зевс, който взе та уби баща си.) Значи трябва да разберем ясно и категорично; искам да разграничим нещо още в началото, когато започвам лекцията: Абсолютът не е Сътворителят! Той е Мировата същност, която излъчва енергии и прави лъчи, които могат да се нарекат Бог Отец, Сътворители или там, както искате ги наречете... Те минават в рубриката „Бъдещето на Сътворителя“. А това предполага ли че са вечни? Щом казвам „бъдещето на Сътворителя“, значи под знаменател е твърдението за тяхната безспорна вечност. Те са преходни! Иначе нямаше да имаме културата на тотема, културата на митологиите, на дуализма, на еднобожието; олтарите вън от вас и олтарът на Учението Път на Мъдростта – вътре у вас: Книгата на Живота. Затова съм сложил темата „Бъдещето на Сътворителя“.

Сътворителят е кръвообращение на Създателя, но не е вечност!

Тази странност – вечността, с която ние искаме да разменим т. нар. „истински Богове“ в религиите. Защото „истинските Богове“ в религиите нямат Възкресение. Защо? Те не са родени!

Виждате каква привилегия има пък човекът, който става бог. Онзи, който няма рождение, не може да има Възкресение! Защото Възкресението е вследствие поточната енергия на преходността чрез инволюционност най-напред, след това еволюционност, която ви довежда до какво – довежда ви до идеята на Самокръщението, което е жизнената, огнената, вечната сила Кундалини. Сила, която може да излезе от материята, която осветява материята, одухотворява материята, пръска материята! А онези, които хората са наричали истински Богове имали ли са Кундалини? И Кундалини са нямали, не са имали и Възкресение. А и нямат правото на Възкресение, защото не са родени.

Рождението е предоставяло (както още в изначалните лекции съм говорил) една привилегия на човека. Той е сътворен, но има привилегия, че ражда. Защото носи от тази Мирова сила – Кундалини, която най-малкото можем да категоризираме като половата енергия, като възпроизводителна. Тя е единствената, която може да възпроизвежда! Виждате ли какво носи човекът? И изрично съм казал – да, човекът е сътворен, но има единствен привилегията да ражда! И идва с една много особена идея – Да сътворим човека. Значи Бог има Съсътворители. Затуй съм казал и тази дума за човека – съ­-Сътворител, която дава предпоставки на енергията, че човекът в еволюцията е бог в развитие. Много е голямо богатството. И когато доктрината, категорията на йерархията на Духовните вълни вече е дала това развитие как се е изнизвало, тогава чак можем да разберем тайната на Бъдещето на Сътворителя. А тя е, че те си отиват. Те не могат да не си отидат. Нямат основание за вечност, освен метаморфозите, които наблюдаваме в митологиите.

Вие не можете да оставите в битието на човечеството един Иахве, за който в най-добрия случай с известна лека ирония се казва, че зад Молох се крие самият той. А какво е Молох? Уж е бог на Слънцето, а пък се храни с деца. (Нещо, което митологията в минотавъра го запази.) Този картагенски бог се храни с деца. С деца!

Има един чудесен български филм за Аспарух – много хубаво направен, но и с някои недоимъци. Например жертвоприносът. Само нашата религия – на Танг Ра, в цялата световна култура е религия на Мировото съзнание. Той е непреходен – като Мирово съзнание! А във филма му сложиха една жертва, и то поради някакви любовни подбуди – едно момиче, на мястото на което пък жрецът искал да ожени собствената си дъщеря за хана... Пълна глупост! Не е въпросът дали е достоверно. Не е достоверно като вътрешно усещане на това, което прабългаринът е имал! Жертвата при прабългарина е само гадателна и тя не е човешка – тя е куче. (Затова под Мадарския конник има изобразено едно куче.) Единственият жертвопринос, който са правили прабългарите в религията, и то с цел гадание, това е куче – а не жена, не дете! Танг Ра е най-несмутеното съзнание, защото Танг Ра дори не е религия, Танг Ра не е и морално поведение. Танг Ра няма Десет божи заповеди – те са след нас. А и те са на Хамурапи, не са на Моисей...

Ограничението до такава степен е смалило гледа, че всички с очи са слепи, когато се касае за отговорност. А отговорността, натрапена в Заповедите, няма никаква стойност, защото там стойността е, че Иахве е по-лош и от Молох. Той е отмъстителен, той е гневен, той казва: Този човешки род е развратен, той не изпълнява моите заповеди – ще му направя потоп. И унищожава Адамовото поколение. Добре, създава Ноевото поколение, от което какво става – пак нищо. Но поне Адам има една присъщност – андрогинът се раздели; а Лот трябваше да спи с дъщерите си. Аз зная, че всичко е символи, но символи, които могат да ви изкушат в престъпност, са недомислие. Недомислие, което не е осветено от Причинния свят, а камо ли да е характеризирано от това, което наричам откровение. Какво место имат тогава, за да им отредим бъдеще на такива създатели? Абсолютно никакво.

Задавал съм въпроса – дали Иисус Христос не е имал доктрина за Генезиса? За мен Той е имал. Но страхът не позволява на никой да я каже. Не може да не е имал виждане върху Генезиса, но апостолите Му не са били от най-посветените. А онзи, който пък минава като най-културен – апостол Павел, той във всичките си писания си остава на върха на юдейщината, остава си човекът на Саваот, който може дори да се самоанатемоса, само и само да е в угода. Тогава поставям въпроса: Психологията на сътвореното не е ли психология на Сътворителя? Да – сигурно е психология на Сътворителя и затуй ние виждаме вбесяването и реакцията на това, което изповядва Саваота. Защото Саваот е гневен и сътворените му чада трябва да бъдат гневни, а до известна степен и изключително отмъстителни (дори да се самоанатемосват, както апостол Павел го прави). Тогава защо ще се учудваме за разделянето на една общност на три големи клона, които не само се ненавиждат, но се извършиха и рицарски заколения и инквизационни дела.

Следователно, какво е бъдещето, ако не преходност – бъдещето на Сътворителя? Какво беше казал Христос – че у нас е царството Небесно. Но ние какво казахме – че Божията човечност рече: Да сътворим!, а Човешката божественост: Аз и Той сме едно! Беше ли наказана Човешката божественост с разпятие?! Ницше в своята „Антихрист“ пише: „Всъщност имало е само един християнин и той е умрял на кръста.“

Затова поставям въпроса – имал ли е Иисус доктрина за Генезиса, казал ли е за Битието? Доктрината на Учението Път на Мъдростта казва – Конституция на Битието, на Генезиса. Следователно имал е доктрина, но кой е смеел да я постави? Кой след това да я изведе, след като цялото действие на християнството минава под булата на апостол Павел, защото пък апостол Петър си остава твърде невеж, но и твърде амбициозен. Не случайно в „Quo vadis“ (на Хенрик Сенкевич) бяга от Рим при гонението на християните, среща Христос и Го пита: Quo vadis, Domine? (Къде отиваш, Господи?) – Щом ти напускаш моя народ, Аз отивам в Рим… Бягат – ето ги. И този апостол Петър, на който Христос рече: Махни се от мен, сатана!, основава заедно с апостол Павел християнската общност. Бягат в притеснението, че са преследвани… Сигурно като своя Господ – не Иисус Христос, разбира се, в идея на жертвата и Учението на Любовта, а Саваота в Учението на отмъщението – Петър е създал поведение на отрицание, което след това го виждаме вече във водаческата линия на болшевизма. (Когато ги знаете по прераждане, много е лесно да правите съпоставки. И да намерите това, което наричам „планетна социология“.) Колко цялостно е обхваната психологията на сътвореното от Сътворител, който е гневен и отрицател!

Наистина темата е много болна. Много е болна! И виждате как върви в Генезиса – разделеният човек е поревнал да иска да знае; не е имал още еволюцията, не е имал дори плът от Божии заповеди, но е поискал да знае. А религиите го осакатиха в мисълта, те го лишиха от жизненост, направиха го грешен, миров грях му създадоха – на човека, който е пипан от ръцете на Сътворителя!... Тогава този Сътворител – Иахве, недоволният, не е онази благодат, за която ние правим метани и признание. Защото какво намираме в „Левит“ 18:21: „От децата си не давай за жертва на Молоха.“ Следователно наистина са принасяли деца на Молох – това е в еврейската религия. И тогава добре някои от интерпретаторите казват, че зад библейския Молох се крие Иахве. Не принасяйте деца... – има такова признание, има такова искане на Саваота вече към неговите изповедници – да не принасят деца в жертва на Молох.

Е как искате да не са преходни!

Сътворителите нямат бъдеще, защото са преходни!

Виждате, че Зевс го няма вече – Олимп стои, но стои за екскурзианти. Ами как да си обясним тогава и осморъките и четирилики божества на Далечния Изток, на Индия? Кое не е достигало на тези богове (да крадат бъдеще, от което искам да ги лиша, или да крадат жертвоприноси), за да им дадат осем ръце; в кое са се съмнявали, та им са нужни четири лица? И индийците още продължават: „свещената крава“... Ако вие убиете една „свещена крава“, та това е такъв световен грях!? Но може да убиете един човек – защото той не е обявен за бог в развитие, той не е свещен...! Разбирате ли с какви културни изстъпления се живее; с какви доктрини, които нарекох „изтривалки“ се живее още в света!

Затова направих тази съпоставка на сегашния акт на обединение на Европа с това, когато насилието искаше обединение чрез войнството на Рим или когато Наполеон в своя апогей на слава поиска да обедини с насилие. Или когато Третият интернационал поиска приносът на жертвите да бъде скрит под лъжата, така както продължаваха да твърдят големите фалшификатори на истина – англичаните, в лицето дори на един Чърчил, наречен „освободителят на Европа“. Той лъжеше до последния момент, че в Катин хилядите убити са жертва на фашистите. А всички знаеха, че са на Третия интернационал. И след това, когато Източна и Западна Европа се разделиха в добродетелите на бездобродетелността си, се каза истината. Кога, кога...! Тогава бъдещето на тези, които са творили света – те какво място имат?

С внушени лъжи за истина се е живяло с хилядолетия. Изстъпление е, ако един учен или гений каже: „Не! Не Слънцето се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето!“ – „Качвай се на кладата!“ Качвай се на кладата – тогава институцията става палач. Имала ли е бъдеще? Преходно. И тогава трябва наистина да се види стойността на йерархията на Духовните вълни. До кой момент тази разделна бразда между Знание и Добродетел е имала властност и от кой момент тя трябва наистина да се прости със своята преходна обидност...

И тогава ние трябва да кажем: Добре, защо пазеха Дървото на Живота? Защо имаха тотема? Защото толкоз е било това, което излъчва Мисловното поле. Кой даде обяснението на тази фраза, която стои в Битие 2:8: „И насади Господ Бог рай в Едем...“?! Насадил рай, а те мислят, че в рая е насадено нещо. А изразът е много ясен: Бог насади рай в Едемската градина. Какво значи това? Какво значи рай? Значи мисъл. Нашето мисловно тяло е именно раят. И затова, когато дадохме обяснението защо Каин не може да бъде убиец, казахме – защото Каин е астралното тяло, а Авел е физическото, Авел е триизмерният и в обратен ред е идеята за умирането. Как може да не се усети това, когато в Битие 4:1 изрично е казано: „...и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа.“ Детето от Господа убиец!? И знаете ли, още по-обидното е за този Иахве, че когато поднесли своите дарове, Каин поднесъл плодовете, но Господ – Саваот, не погледнал благоразположително, а когато Авел му поднесъл миризмички на тлъстинки... То е толкоз обидно като го четете! Защо се мълчи; или пък толкоз малък е диоптърът на зрението? Когато Авел поднася тлъстинки, Господ погледнал благоразположително и на Авел, и на дара му...! Това култура ли е? И ето ви един световен убиец... Не е тъжно. Не е тъжно, дори не е обидно. Страшното е, че насадения Рай почвата не го е направила плодоносен. Ужасно нещо!

И чак тогава може да се разбере колко много път еволюцията е трябвало да извърви, за да може да ви даде право да вземете плод от Дървото на Живота. И там, в Библията, е казана още една нелепост: Да го изгоним, за да не посегне Адам, който яде от Дървото на познанието и стана като Нас... – вижте колко интересно е – стана като боговете, да знае що е добро и зло. И тогава кое ни лишава нас, бъдещите знаещи що е добро и зло, да се напътим към еволюционното си право да бъдем богове? Идеята за ад?... Кой е този, който би предпочел ада – който за мене също не съществува? Човекът може да има болките, но не може да ги квалифицира като „ад“, за който общото знание е „мъчилище“.

В Битие е казано: „И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“ Ето ви, че към Дървото на Живота (не на знанието), за да не посегне този Адам и да яде от плода му, и да стане вечен, един ангел ще пази и един пламенен, огнен меч ще се върти. Дървото на Живота се пази от ангела. За мен, знаете, ангелите нямат нашата еволюция и нямат такава стойност. И в Откровението ще го намерите – когато един от ангелите слиза и казва известни неща. Иоан го слуша, и ангелът спира Иоан да му се поклони. „стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой... Богу се поклони.“ Какво ясно признание, защото ангелите нямат нашата еволюция – те са само съслужители, те са само услуга. Те трябва да се поклонят на човека бог в развитие, вместо обратното.

Но Дървото на Живота се пази заради вечност. Освен ангела има един меч, който е въртящ се. Вижте, една само дума, колко много тайни разкрива. Кой е този огнен меч – това е Кундалини, който се върти. Кундалини. Затова Дървото на Живота може да ви създаде вечност; затова Дървото на Живота е великата тайна, защото то е Кундалини!

Можете ли пред олтара, който е вън от вас да правите своето моление, когато сте яли от плода на Дървото на Живота? Не можете – и не бива! Ето стойността на вътрешния олтар – на Книгата Живота, за която в Откровението е казано. Разбира се, там, в Откровението, ще направят и какви ли не щете хилядолетни царства, първо възкресение, второ възкресение; първа чаша с отмъщение, втора, трета... седма чаша с отмъщение – цялата еврейска гневност е изсипана! И се чудим защо тази люлка толкоз хилядилетия ги люлее, 3500 години ги люлее и още не могат да се освободят от отмъщение.

Дървото на Живота, Книгата на Живота – вътрешният олтар; Доктрината за йерархия на Духовните вълни. Всичко това е една изключителна тайна. А всъщност това е Знание само на великите посветени. Другото, което минава за пророци, за гледачи – да, това е еволюция, не може без нея. Дори един добър хиромант като ви погледне линиите, ще ви каже; дори един добър физиогномик като ви види лицето, ще ви начертае бъдещето. Но онова велико тайнство, което прераждането ви дава и кармата ви е отредила, не може никой да ви го каже, ако не е от великите посветени. И вие ще чуете израз на един човек, който с обикновената си дреха може да ви рече това, което царствената ливра не може да ви каже – за държавата, за историческия дух, за културата и Конституцията на битието. Затова, когато правят опити за характеризиране, оставят прозвища. Но когато липсва предсета и когато няма светостта на причинността, тогава откровението не може да даде характеристика. Откровението ще даде характеристика, защото причинността ви осветява, а умът ви поднася. И този, който остава само с ума, не може да сведе причинност, осветеност, а който няма осветеността на причинността, не може да носи характеристиката на откровението.

Затова Учението Път на Мъдростта дава една велика тайна – това е Възкресението на родения. Роденият не е само утробно роденият, а роденият за Живот! (Другият е за съществуване.) Ето защо правя разлика между смърт и умиране. Смърт имат тези, които са личности; умиране правят всички други. А личността, когато има смърт, има антитеза – безсмъртие. Антиумиране няма, но безсмъртие има. И тогава се създава културата на Възкресението...

И така, умът ви донася; причинността ви осенява; откровението дава характеристиката! В този смисъл бих могъл да направя и още някои съпоставки (както е случаят с Молох, с Кронос). Какво е Гордиевият възел? Как се реши въпросът с Гордиевия възел, можа ли някой да го разплете? Липсвало ли е търпение, за да бъде разплетен – или е липсвало прозрение? И когато няма прозрение, логично е тогава търпението на ума да свърши, да извадите меча и да разсечете Гордиев възел. Но Гордиевият възел е идеята за Генезиса. Когато четете Генезиса, вие ще видите, че наистина той е Гордиев възел. Там се иска много прозрение и изключително остър меч – но меча на ума, който да раздели трипластието, на което е написан Генезисът. По този начин да разберете йерархията на посветения, който го е написал. Като имам предвид, че Мойсей три пъти го връщат от акта на посвещението, много ми е ясно защо има толкова грешки. Но това е проблем друг; това е проблем на големите Посветени, които могат да напишат нов Генезис. Не е въпросът само да включите културите като открития, защото вижте, в Откровението на Иоана, в глава 21, стих 5 ­ и има една много интересна фраза: „Ето, всичко ново творя.“ Още там е казано. И щом всичко ново ще твориш, миналото го отричаш. Но измерението е кое трябва да отречеш и кое да възстановиш или да му дадеш вярна оценка?...

Всичко ново творя! Христос на друго място казва: Ново вино в стари мехове не се слага! Не е проблемът да намерите мотиви за отричане. Вижте, идеята е не да се отрече, а да се освободи човек от онази дреха, която го прави жрец без голямо посвещение. Не да откраднете дрипавата дреха на някой отречен, така както го правят сега някакви „вестители“ на най-различни теории или някои от нашите, които се опитват да играят ролята на посветени. „С чужда пита помен не се прави“, казва нашият народ. Чужда пита...

Бях, за да Ме няма! Няма Ме защото бях – Възкресението! Не е проблем, че ви няма и да се страхувате – идеята е да сте били. А когато сте – оставили ли сте Път, по който човечеството ще ходи! Много е важно, много. А не да съберете уморените в липсата на признание и слава и от тях да оплетете един венец, който да сложите на Римския император, когато влиза в Рим – Ave Cаesar! Там е голямата тайна. В древността е имало папируси, които сега ги откриват, и там ще намерите тези богове, които казват: „Аз съм тайната, която създаде Небето и всичко съществуващо. Аз съм великият Бог, който няма равен на себе си. Аз съм Законът и всяко живо същество...“ Вижте и в „Изход“, глава 3, стих 14­ и как е казано: „Аз съм вечно Съществуващият. Всеки се е правил на това, което не е, защото най-страшното в културите е полуинтелигентността, полупосветеността, болезнеността – потребата от величие. И затова светът е така разделен. Затова страхът е сложил стража срещу божеството. Страхът...

Казал съм, че бъдещето не може да се реши в триизмерния свят. А човек не иска да мине извън триизмерността, защото приема, че се лишава от зримост. Така приема незнанието за знание, приема, че е грешен. И по този начин в покорност осветява пътя на невежеството като величие. Затова всеки, който е могъл да каже „А“, е трябвало да бъде погребан, защото азбуката на истината не свършва с „А“. Липсата на зримост е измислила Стената на плача, която нарекох „утешна преходност“. Да отидете там, да напишете оплаквателно писмо и да го мушнете... Защо ще се учудваме тогава, че митологичните богове са ядяли децата си. А Христос беше казал: „преди Авраам да е бил, Аз съм.“ Е, как няма да Го разпнат? Преди да е Авраам, бащата на народите. Този Авраам, който лъга и фараона, че Сарра не му е жена, а му е сестра – защото ако кажа, че си ми жена, ще ме убие. Този Авраам... Колко добре Христос е казал, че този Авраам преди да бъде, е бил Той.

Как може да защитим тогава тезата – бъдеще на Сътворителите, на Създателите? Има ли една теза изходна от всичко това? Да, това е Пантократорът – Мировата властност, от която съответните лъчи дават енергиите. Пантократорът! Това е културата на бъдещето.

И така в тези конфликти между съвършенство и Единосъщие вие ще видите, че тези осморъки, четирилики лица в културата на религиите са давали съвършенство, пазели са го. Да, но нито един не направи Единосъщие, а се разделиха. Затова еврейството не можа да понесе идеята за Единосъщието. Затова пък и църквите се разделиха – дали в това Единосъщие Третата ипостас само изхожда...

Следователно в тезата за бъдещето на Сътворителя безспорното е, че тези Сътворители не са крали идеи за бъдеще, а са утвърждавали бъдеще за себе си, което като преходност ще ги напусне и ги напуска. Нито Молох е още властен, нито Кронос, нито Ормузд, нито Ариман, на когото дадоха 12000 години живот. Те всички си отидоха.

В една стихосбирка от 2000-­та година („Пътуване към Акаша“ на Стоян Радулов) има стихотворение „Странници“, посветено на Учителя и Децата на Деня. Вижте какво вижда авторът.

В бездуховното ни време

като по библейски страници

се ражда ново племе –

наричат ги все още странници,

като птици волни,

от всемирна обич златни,

като пълнозърно жито,

като общия елемент богати.

Разцъфтяват те във утринната водолейна

и растат в нашата Голгота

разкриват ни със светлина елейна

шестото скривалище на красотата.

Там се топля в сгряващия блясък,

от сърцатата им песен се опивам,

кълва като врабче от шепите любов.

От смеха им взимам сили

и виждам как Христос от Кръста слиза

и води племето през вековете.

Със тези странници аз зная,

ще запишем нови страници

за нашия живот сред боговете.

Ще запишем нови страници с тези странници. А ние бяхме казали: Извървете своите Голготи, за да можете да запишете нови страници в Живота на боговете!

Да повторя: винаги ще има Сътворители – Сътворителят е потребност, той е циркулацията. Без кръвта човек не може, но онова, което продължава, е Духът, а не кръвта, макар че тя е Азовият представител.

И, както казах, Абсолютът има само настояще! Той не може да има бъдеще, защото само Абсолютът неможе да има еволюция!

гр. Пловдив зала библиотека „Ив. Вазов“, 24. 04. 2005 г.