Един народ възмъжава чрез култура и бран, макар че боговете имат само едно оръжие — Словото!
Културата е обществена молитва, а молитвата е изповядан дух пред личен и Миров олтар. Духът като национален израз е характеристика на Божията щедрост и личната воля на народ и държава. Малко са народите, които могат да се похвалят с харизматичния дар на белязани чеда, както нашия. Историческото време извежда концентрирания обществен дух в школи — Преславска, Охридска, Търновска, и възрожденски тенденции. след като се е съхранявал с вегетативно безмълвие в робски дни. Не е риск да наречем българския народ дарен със знамение: „Азбучна молитва“, „О писменех“, Бог и България единство в двойно плът...
Културата е идея за предвара на злината и свобода от малоценност. Обидно е, когато един народ живее по съображение за оцеляване, но низост е, когато оправдава безличието си с чужда воля. Никоя култура и ничий дух не могат да избягат от историческа правда, социалната отговорност и своята еволюция!
България като битие е дом на духовното възмъжаване — Път на Мъдростта!