Послания на Планетния Логос - Шести период

21-во ПОСЛАНИЕ За 1998 г.	22-ро ПОСЛАНИЕ За 1999 г.	23-то ПОСЛАНИЕ За 2000 г.	24-то ПОСЛАНИЕ За 2001 г.
В Космичния храм на Планетния Логос са призовани на бдение Посветени мъже, Воините на Любовта и Децата на Деня. И Той рече:	На бдение в Космичния храм са призовани — Посветените мъже, Воините на Любовта и Децата на Деня. В часа на низпосланието Планетният Логос рече:	01. 01. 2000 година е Първият ден на Третото хилядолетие! На бдението в Мировия храм в часа на благодатта, Планетният Логос рече:	На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:
Деца на Деня, дойде часът на вашата отговорност!	Духовната вълна на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон, ви зове на служение!	Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях — Възкресението!	Освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!
1. Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни!	1. Тя, Мъдростта, не задължава, тя ви волеизразява в потреба на осъществяване!	1. Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в пътя на служението!	1. Имате Знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!
2. Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!	2. Тя не задължава, тя ви освобождава в потреба на себенадмога!	2. Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!	2. Осветете новите си олтари и обезгрешете пътищата на човечеството!
3. Чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като Богоосезаема необходимост!	3. Тя не задължава, тя ви жертва в потреба на Възкресение!	3. Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядолетие!	3. Дерзайте! То е последие на Възкресението!
Господи!	Господи!	Господи!	Господи!
1. Дай ни отговорност за това, което Бог иска, човечеството чака и съдбата позволява!	1. Научи ни да победим преходност и йерархии, богове и съдба!	1. Научи ни да изведем пленника от себе си и познаем освободения!	1. Дай ми, без болки да се простя със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!
2. Дай ми знание за себе си и идея за Света!	2. Дай ни прозрение да изходим пътя на служението и познаем гроба на Възкресението!	2. Нека спрем олтарите на жертвоприносите за грях!	2. Дай ни нови пътища и в нови домове на Мъдростта да ходим и осветим!
3. Дай на ръката ми право да сее и воля да жъне!	3. Нека осветим това, което имаме, за да не се загубим в търсене!	3. Благодарим на Мировата воля, че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня!	3. Дай ни не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!
Амин!	Амин!	Амин!	Амин!
Това е Послание на Изобилието	Това е Послание на Служението!	Това е Послание на Присъствието!	Това е Послание на Живототворчеството!

Зримият теогон е нова йерархия на съзнанието!

Посланията на Планетния Логос трябва да станат не само една живяна радост, а и жив живот, като бъдат вписани в личната ни Книга на Живота! Никога не е късно едно Послание да стане трапезен хляб, защото то е част от Космичната мъдрост за еволюцията на човека като божественост.

Всяко от Посланията върши своето за изграждането на човека и поемането на висшата енергия, с която той трябва да се осъществи. С тях Мъдростта влиза в душевността на изповедниците и в душата на нацията ни, чиято историческа бъднина е белязана и благодатно дарена!

Посланията са морална стратегия, защото измеримостта в отговорност е да се приема страданието като развитие; Посланията са верова стратегия, защото вярата е знание за незнайното; Посланията са месианска стратегия, защото Третото хилядолетие ще осъществява Новата духовна култура!

Една Мирова енергия се дава с всичката си динамичност в Посланията във взаимно сътрудничество с Мировото съзнание, което с хиляди години е работило за предназначението на Духовната вълна на Мъдростта. Така чрез Посланията, като даденост и изобилие на енергиите, се получава аурното облъчване на Логосовата даденост. Планетният Логос, в Своята еманация, дава енергия за планетата в нейната еволюция. А Децата на Деня, в сътрудничество с даденостите, с които планетата богатее, изграждат едно Мирово съзнание. Затова те трябва да бъдат пригодени да приемат ниспосланието, слизането на една духовност, на енергията, която могат да направят култура!

С тези моления — Посланията, в съприкосновение с Космичната даденост и с благословията на Логоса, се плоди дървото на изобилието, за което трябват много и смели ръце.

Посланията ни извикват да познаем трона на Живия Бог!

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВО ПОСЛАНИЕ

Посланието — за 1998 г., е изключително — то носи три деветки! Затова съм го кръстил Послание на Изобилието — изобилие и в щедростта на Божия дар, и на събудената духовна потреба. А 9 какво е? Бременност, която с топлината и душевността на Децата на Деня плоди, за да направи дълбоката бразда в душевността и мисловния свят на човека и да създаде бъднина.

Според нумерологията 9 е плодилото семе, за отлика от 6, което класи. Това са двете числа, които съответстват на еволюцията — човешка и Космична; когато поселеният Божествен у нас е и класил, и плодил. 9 е свещено число, което някои от специалистите по нумерология наричат даже „трижди свещено“, защото се състои от три тройки — 3 по 3. Тайната в числото 9 е енергията, родила изобилен плод. Ето защо много дързост ще е нужна, за да можем да оберем плода от Дървото на Мъдростта — и като приложност, и като служение!

Планетният Логос изрича Своето Тайнство в Космичния храм, защото там се дават идеи, а в храма планетен се дават идеологии и Учения, които могат да станат религии. Космичният храм е във всекиго и всеки отива към Космичния храм, но не като избраник, а като служител!

Призив: Деца на Деня, дойде часът на вашата отговорност!

Всемирна отговорност се носи от Посветени, а Всемирна жертва се дава от Богове! Когато човек стане Бог и може да даде Всемирна жертва, тогава той осъществява най-великата отговорност. Затова в часа на вашата отговорност трябва да надкрачите човека! Ето защо не е достатъчно да бъдете безгрешни, потребно е да правите отговорно служение!

Посланието тази година е толкова изобилно и щедро, че вие трябва да имате куража да се равните в идеята и пътя на една теогония. Защото само в пътя на теогонията човек стига до Бога!

Отговорността надмогва предопределението и води до предназначението!

Повеление 1. Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни!

Човекът създава първата теогония с въображението си — от стихиите прави божества. А сега, в годината на великото дарение, Децата на Деня стават една зрима теогония в Духовната вълна, която обслужват. Вълните ще отхождат, но онова, което ги обслужва, онова, за което се борят милионите години, за да се изгради човекът — то остава. И ето, че човекът трябва да отстъпи място на теогона. Това е теогонията, която прави не стихиите богове, а човеците богове. Ако не се съзнаем като потреба в богослужение, ако не се съзнаем като олтар и не си сложим там Божеството, ще бъдем само една изведена енергия, но не и самият Сътворител. В предишните теогонии енергията на боговете е творец, в теогонията на Мъдростта енергията на човека е творец!

Новата битка не е за човека, а за Бога в човека! Сега Мъдростта учи как се върви пътят на развиващия се бог. Дори и тази натрапчивост, която е оставил иудаизмът — да не се споменава напразно името на Бога, не е чужда на идеята да съхраним развиващия се човек. Защото силата на струята от Кундалини трябва да бъде понесена от онова, което мотивирате и възпитавате — както за поносимост, така и след това за носимост на товара на Божествеността. Защото материя, която не може да понесе струя, излизаща от Кундалини, създава болезнени състояния и дефекти...

Зримият теогон започва битката за свобода от съдба! Съдбата съпровожда енергиите на еволюцията — до момента на Преображението. Каква прозримост в тайната на стълбите на йерархията! Преобрази се, за да можеш да се освободиш от себе си като минали съзнания и така прозрението да стане водещо, вместо знаменателят на миналото. Това е тайната — да създадем чрез преображение една зрима теогония.

Зримият теогон е скрижала на нова богонаука!

Повеление 2. Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!

Духовната вълна на Мъдростта облича в дрехата на богослужение и на жреческа отговорност всеки поселник на тази планета. А той, събуден, трябва да понесе казън или възхвала според служението си. Но трагичното в пътя на човечеството е, когато то остава в огледалността само да слуша ехото, а не гласа на Съдбата. Ехо винаги ще има и всеки ден го чуваме — като догми, канони, информации... Но отгласът на миналото трябва да бъде свален от битие. Когато заглъхне у вас ехото на миналото, тогава може да направите път към бъдещето!

Съдбата е идея за събудена духовност у човека, съобразена с Космичната еволюция и личния път. Затова върху човешката анатомия има белези на съдбата. Има знание, с което от тези белези може да се изведе психологията на човека в характеристика. И науката го признава.

Проницанието в настоящето — това е да живеете с гласа на Съдбата. Тя оставя ехо, но тя и събужда, съхранява, извиква мотивацията на достигнатото, за да го надкрачим и да влезем в хоризонта на новото. Когато е чут нейният глас, човекът вътре в себе си сменя културите на душевните си олтари.

Съдбата дава уроци, дори нагледни уроци... Свидетели сме обаче на едни и същи игри и в социалния, и в духовния живот. Защото планетните поселници нямат куража да чуят гласа на Съдбата, а слушат само ехото. Гласът на Съдбата вика бъдеще, ехото оставя минало! А съдбата в Мъдростта не е ехото от миналото — тя е свобода от вътрешни конфликти.

Сега гласът на Съдбата е зримата теогония, ехото е плачът човешки. Когато осъществявате своето теогонно предназначение, гласът на Съдбата ви извежда пред нов олтар. Съдбата ще изгражда една нова култура, която ще прави история без ехото на миналото. А история се прави от законите на съвестта! Съвестта се изявява чрез анатомия, но не е в анатомията. Гласът на Съдбата вече е съвест. Но Бог няма съдба и когато човек стане Бог, няма да има съдба.

Учението на Мъдростта е знание на откровението като интуиция, а не на пророчествата. Не на външните внушения, а на събудената висша духовна сила, носена от всекиго. Затова гласът на Съдбата вече се слуша, макар че още се изповядва трагичната хилядолетна еховост. Сега водим битка за свобода на Бога в себе си, а волята на Бога у нас създава свобода за божественост. Съдбата, която извежда Бог от човека, за да го изгради в служение, е проницание на Духа!

Съдбата е зов на божественост!

Повеление 3. Чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като Богоосезаема необходимост!

Това е най-тежката задача, която трябва да влезе в съзната отговорност и приложена зрялост. Адам е сътворен като зримост, като реалност, която може да се пипне, но в същото време тази зримост еволюира с Мировата даденост, с Диханието. Образът е зримостта, Диханието е дадеността! Но едва когато Онзи, Който присъства в човека, започва да го търси: Адаме, где си?, тогава може да се говори за човека като Богоосезаема необходимост. Принципът човекът е Богоосезаема необходимост е, че Бог, Който му е дал Своето Дихание, иска да го види обожествен. Човекът е универсалността, чрез която Бог може да се познае и да се осъществи! И затова трябва да събудим Кундалини, за да можем да сменим парадигмата от Да сътворим човека! до Да изведем Бога от човека!

Всички религии и Божии заповеди създават един добродетелен човек, но не смеят да кажат, че той е божествен. Висшите светове са дали път, като са поставили забранителни знаци за знанието на човека, предоставяйки му първом идеята за добродетелите — моралните таблици организират историческия организъм. Така човешката общност се изгражда с уж непреходни стойности. Във всяка нова Духовна вълна, обаче, те стават преходна добродетел за съпоставка. И дързостта е основанието да се простим с онези добродетели, чието плодоносие е толкова оскъдно, че човечеството продължава да се самоубива под властта на идеологии — било социални, било верски.

Няма още Мирова оценка дали добродетелите като извървян път са свършили своята работа в еволюцията. Може обаче да отправим критика върху случилото се, защото то се дължи на това, че добродетелите не са били узаконени и със знание, а само с рефлекси. Представители на известни посветености са питани за стойността на живота на тази планета и те са се въздържали в отрицанието си за пътя на човешкото развитие. Отделен е въпросът дали са знаели, или пък знанието, което притежават и с което характеризират жизненото общество, е вярно...

Но не трябва да говорим само с отрицание за добродетелите — те са свършили своята първична задача. Това обаче не значи, че когато се дава нещо ново, не може да се направи отрицание на несъвършенство в еволюцията.

Човекът е съпричастен в развитието и на другите царства, с които върви еволюцията. Така както ние сме Богоосезаема необходимост, те са човекоосезаема необходимост! Да, те са наша необходимост! И колкото по-съвършени ги правим, толкова по-бързо ги вкарваме в пътя на човечеството. Колкото една по-груба материя става по-съвършена, толкова тя става наша, и в същото време — удовлетворение на Сътворителя.

Но дали човекът може да каже, че като поселник на земята прави това, което Сътворителят иска? Коя е голямата услуга, която той трябва да направи? Не е само идеята да се върне като Богочовек — голямата идея е, че когато е сътворено всичко, има нуждата от човека, защото неговата материя може да бъде одухотворена! Следователно човекът, в своята божественост, култивира планетата — култивира съпровода, който има: животните, растенията... Ето защо толкова властно трябва да изведем Бог от човека, или Божията човечност да я намерим в една самореализация в Човешката божественост. Затова Бог праща човека като едно велико послание в света на зримото и в света на незримото!

Вижте как са като скачени съдове! Има връзка между Богоосезаемостта на човека и човекоосезаемостта на царствата, които го съпровождат, за да можем да направим това, което е тайна на тайните — одухотворяването на материята!

В Мъдростта не само човек се приближава към Бога, а Бог се Себеосъществява в човека!

Това са Повеленията в Посланието, които Планетният Логос изпрати от Космичността към Своите чада, за да може великият ритъм да сътвори будност у човека, за да не бъде той измамен от съня на всекидневието!

И когато сте научени от Повеленията, в Исканията дай ни е вече не покорност, а потреба. Потреба на личния ви свят, за да можете в тази отговорност, с която от Висшите светове сте натоварени, да изработите готовността си за голямата жертва!

Искане 1. Дай ни отговорност за това, което Бог иска, човечеството чака и съдбата позволява!

Душата на пътника в Мъдростта трябва да узнае какво иска Бог, какво чака човечеството, какво съдбата позволява. Той ще изгражда своя Триъгълник, за да може в него да се събуди третото око и да знае какво Бог иска; той ще извърши Преображение, за да свидетелства за онова, което човечеството чака — че материята е негова, а не той е неин; той ще събуди живия огън на Кундалини, за да види какво съдбата позволява.

Бог иска Себе Си от човека — защото му е дал Себе Си! Той иска Неговите синове в бъднината да не бъдат съдени! Не заради това, че те не могат да понесат страданието, не заради това, че нямат мощ да направят Възкресение. Трябва да освободим просторност за прощение, но не защото няма какво да бъде съдено, а защото прозираме, че този, когото съдим, е бъдещ Бог! Бог не иска от нас да имаме врагове; Той не иска детето Му да бъде оскърбено, защото то е Негова необходимост!

Човечеството чака себе си — като изходен Път за Бог! То чака да бъде научено да възкръсва! В своя първи усет за себезащита, в своите правила за взаимност, в своите храмове, които руши без жалост и изгражда нови, то се учи на възкресение. Отделни негови божества са възкръсвали, но доктрина на Възкресението дава само Христос. Той дава идея за прощение и блян на бъдещето. Този блян — Възкресението, Духовната вълна на Мъдростта трябва да направи реалност!

Съдбата позволява битка — за събуждането на Кундалини! Тя позволява човекът да прерасне от колективното мислене в лична отговорност, за да се види велик. Съдбата ни оставя минало, но в това минало и в пътеките на бъдещето тя дава един закон — закона на развитието. Тогава необходимо е да се осмисли и да се ползва йерархия на знанията, йерархия на посвещенията, йерархията на Духовните вълни. Кармата позволява да се сменя дрехата, но съдбата позволява надкрачване на миналото, позволява да се сменя мисленето. Тя позволява всичко, което е величие в името на Бога и достойнство в пътя на човечеството!

Не може този, който е в пътя на теогонията, да не знае какво иска неговото Божество. Но първата му потребност — това е отговорността в служение на идеята за знание! Има знание, което удовлетворява ума, но има знание, което извежда в развитие. Една война е квалифицирано вече, наименовано „зло“. Какво е обаче тя в пътя на Божествената еволюция? Преди всичко ускоряване спазъма на еволюцията, възпитание на жертва и събуждане чувство за отговорност. Коя е ценността, за която се жертвате? Първо за личността, после за семейството и след това за формираната тайна „отечество“. Човека не може да го лишите нито от Себето му, нито от околовръстието, но той е много по-голяма цялост. Защото как искате след това да бъде Синовност!? Не може да се отрече, че Иисус е признат за Син на Бога, но нима другите не са синове? Синове са, обаче още нямат Иисусовата тайна — да бъдат Христос!

Вечният иска будност на тези, които Го носят!

Искане 2. Дай ми знание за себе си и идея за света!

Човекът като плът от плътта на планетата и като дихание от Диханието на Сътворителя започва еволюция с плода на знанието — знание за себе си — знание за онзи, който е разделен от Целостта. Вековна е борбата да познаем себе си. Факт е, че още от пещерния период започваме да се съхраняваме, като жертваме другия. Борба със света — срещу знание за себе си!

След това Митологията ни казва, че ако познаем себе си, ще познаем света и боговете. Не можем да избегнем едно съзнание, което ни е създавало митология. Да, имало е каменни божества, но всяко от тях е напоено с мисловната енергия на молителя, защото го е считал за бог. Така че не можем да се лишим в собственото си съзнание, нито в клетъчността на нашата органичност от това, което хилядолетията слагат — не само като процес на познание, а и като жизненост.

После от знанието, което се осъществява в общия улей, трябва с Ученията на Правдата да се познае принципа „добро и зло“. Но дори това разделяне — добро и зло, е едно единство, защото злото е нееволюирало добро! Когато дуализмът разглежда злото като дело на един отделен бог, тази раздяла е внушение за страх. Формирането на бог на злото — а всеки бог изисква олтар — принуждава човека за коленопреклонение и страх. И в единобожническите религии е оставена възможността за грях. А няма грях! Идеята за греха е клуп, който стои на шията на човека — никой не знае кога ще махнат бурето, за да увисне...

Идва и Учението на Любовта, но то не е осъществено в неговата вътрешна цялост — в стадия, на който даденото човечество е можело да я понесе. Бог Син не е приет за цялостния Бог Отец, не са Му дадени всички пълномощия, които има Отец Му. Това и институтите, и църквите не го скриват, но и не го обясняват. Защо? За да Го запазят в Единосъщие с Отца, т.е. в Троичността. Но всеки е син Божий — тогава поколенията на Единосъщието какво да правят?... (Затова Учението Път на Мъдростта дава идеята за свобода от Себе си, защото, ако вие не можете да се освободите от Себе си, ще останете само синове.) Ето Троица Единосъщна, но когато интерпретирате целостта `и, ще видите, че уж е Единосъщна, но Синът си остава само Син... Това е философска спекулация, понеже религиите не искат да признаят, че човекът може да бъде Бог, защото, давайки му божествеността, ще му дадат и господство...

Човекът е много голяма тайна! Преди това е бил същество, индивид... сега обаче е събожник! Тук е мощта на Учението на Мъдростта — то взривява всички култури досега! Вложената даденост трябва да бъде изведена! Много добре са пазени тайните, но по-скоро са лишавали човека от бъдност, защото му дават елементарно бъдеще. Следователно необходимо е озарението на интуицията, необходими са нови сили и ново поведение!

Всички казват, че тялото е гробница — нищо подобно! Защото тази гробница бе осветена и бе показано на човечеството едно от върховните тайнства на Разпятието — одухотворяването на материята. Осветената гробница даде на света Възкресението! И човечеството трябва сега да изкара школата на дематериализацията и материализацията — да може да възкръсва. Не може обаче да се освободи тялото, докато не се одухотвори материята като белег на живеене. Без материя не може да се даде идея за живеене! Но извършен е вече двубоят между Дух и материя — и като Мирово поведение, и като Космично съзнание! И когато пожелаете своята жертва, ще сте разбрали урока, че разпятието сега всеки трябва да го върши в себе си.

Затова е необходимо знание за себе си и идея за света! Света не можете да познаете, както искате себе си да познаете, но идея за него трябва да имате и след това да работите да го познаете. И в края на краищата трябва да се видите в цялост с онова, което се нарича Космичност или Миров свят. В световната култура са оставени образци на Мирово съзнание — не само като психология, а облечени в образ и тяло. Подобие и образ, образ и подобие. Даден е Пуруша — Космичният Човек. Това е будност, която ще стигнат и ще видят онези, които на своя олтар намерят великото причастие — единство в Целостта и цялост в Единството!

Зримият теогон е, който трябва да счупи печатите на собствената си Книга на Живота и там да се разчете — там е неговата изповедалня, там е неговото бъдно знание за себе си и за света; там Изповедникът, Всемирният, ще му даде знака на Единосъщието! Ето защо е казано в древността „Познай себе си и ще познаеш света и боговете!“. Ще познаеш света — защото ти си съставка.

Когато познаете себе си и света, тогава раждате идея да търсите Бог!

Искане 3. Дай на ръката ми право да сее и воля да жъне!

Това е вече лична приложност. Но право! — не може всеки да сее. Много трябва да знае човек, за да сее. И първият урок е да се познава великият закон на ритмичността. Ритъмът е хармония — една жива песен, той е основен закон на Целостта — Мирова и човешка. Там, където няма ритмика, има биологична и социална злокачественост. Дай на ръката ми право да сее — значи научено е, заслужено е! Но за да сеете, трябва да изорете, а за да изорете земята, трябва да я одъждите, т.е. да събудите астрала си, който започва да дава енергия и за другите полета. А за да искате после да жънете, трябва да сте събудили воля на действието. Когато има плод, трябва да се събере зърното!

Това именно е урокът на ритмиката, урокът на търпението и прозрението. Узрее ли житото, се иска воля за жътва, защото на този, който не може навреме да ожъне, житото се оронва.

Дай на ръката ми воля да жъне! Следователно вие сте, които трябва да жънете, а не да чакате жътварите. Жънете! Затова сте сяли и пак сеете; жънали сте и пак ще жънете! Когато трябва да се събере духовната същност на едно Учение, всеки е от предишните, които са сяли. Защото не могат да се съберат за жътва, ако не са сяли и работили преди. Това е дълг, който чака изпълнение!

Чрез човека се изливат сили, от човека излизат сили, но ако не събере зърното, което е потребно след това да се сее, никога няма да стане сеяч!

Когато се връщат хората тук, когато се превъплътяват, те трябва да преорат нивата на своята биология и да сеят. Защото сеенето е един от най-висшите закони, който тук се учи.

Който сее, има бъднина да стигне до великото Възнесение!

ДВАДЕСЕТ И ВТОРО ПОСЛАНИЕ

Посланието — за 1999 г., е Послание на Служението. Служението няма нищо общо с онова, което човечеството си поставя — цели, намерения... То не е целност, а всеотдайност!

Цифрите на 1999, събрани по законите на нумерологията, дават 28, а 2 и 8 е равно на 10. Подобен род 10-ка, която е посветена с тайната на числото 28, в хилядолетията се случва за първи път сега. 28, или четирите 7-ци, е свещеното число на Учителите. Посветените, които трябва да поемат Учителство, на 28 години получават своето събуждане, било на Кундалини, било чрез осенение. В четвъртия стадий на 7-ците Учителите на света получават не само посвещението си, но и правото на служение в своето Учителско дело. 28 е целостта, с която тези личности завършват един цикъл и дават Доктрини. Тази посветена 10-ка е осъщественост, или повеление на Небето да се даде едно ново Учение!

За развиващия се човек свещеното число 10 крие в себе си други особености. Едната е, че той трябва да се осъществява като еволюиращ бог, а другата — че той трябва да се себенадмогне, като се освободи от миналото.

Така че 1999-та е година на посветената 10-ка — на Божествената сила в 1-цата и на утробата на бъдещото време в 0-та. Следователно 10 е принципът на Сътворителя — еманацията на Божествеността за осъществяване на един планетен цикъл.

Сега 10 бележи предпражието на Третото хилядолетие. И Посланието на Служението е на сътворителността, защото една културна тенденция привършва и започва нова.

Призив: Духовната вълна на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон, ви зове на служение!

Духовната вълна на Мъдростта е родител на зримия теогон. С това осъзнаване ние можем ясно да разберем защо онази гръд, от която вече ще започне да се храни битието на зримия теогон, е богооткровението. А то носи в себе си идеята да бъдеш, не да имаш! Затова Триъгълникът със Змията е символ на зримия теогон — като екзистенция.

Пътникът е същият, пътищата са други! Човекът е трябвало да се бори за йерархия, която да отстоява; трябвало е да признава богове и да бъде подвластен на съдба... Но те ще си отидат с човека, защото той трябва да стане божество. Затова не човекът, а зримият теогон трябва да прави служение. Само свободният от Себе си може да върши служение!

Идеята за Третото хилядолетие е образът именно на зримия теогон — осъществен, надмогнат човек! Но доминантата в човека още е тялото и е прието, че човекът работи, за да консумира. Работата се приема за служение, а не тя е, която създава градация за отговорност. Идеята за работата е личното, идеята за служението е отсрещният!

Зримият теогон е нова категория не в усвояване на себе си, а в признание на другия и в приложност на Онзи, Когото извежда от себе си!

Зримият теогон не е степен на очовечване, той е степен на обожествяване!

Повеление 1. Тя, Мъдростта, не задължава, тя ви волеизразява в потреба на осъществяване!

Задължават таблиците на съдбата в една митология; задължават законите на Правдата. Любовта също задължава — да обичате врага си. Заповеди, заповеди на моралната йерархия... Мъдростта обаче не задължава! Там, където има заповеди, е стадият, в който хората още нямат проницание или опорност във вяра, а имат само уговорки и се пазарят. Това е спекулативен път, но мнозинството така живее.

Учението, което сега се дава на човечеството, е в една отговорна, а не в задължителна строгост. Защото, когато задължавате, трябва да сте сигурни, че другите няма да ви изопачат поради неусвоимост на тайната. Щом не могат да я понесат, значи може да дойде и изкорубването на истината. Следователно, за да им стане плът и трапезен хляб, трябва да `и дадете някаква форма според тяхната преценка на ума. А безспорно вярно е, че с неосветен ум не се прави религия — умът не може да създаде вяра! Друг е въпросът, когато умът, осветен от Духа, ви служи да растете; когато имате вече велико посвещение и той ви прилива...

Когато човекът е буден с Мъдрост, външната страна на задължението не играе роля — вътрешната потреба е, която извиква на живот. Защото дори само част от удовлетворението, че сте богове в развитие, е достатъчна отговорност за осъществяване. В Мъдростта зримият теогон ще се осъществи в своята идея за трон и служение.

Какво значи да се осъществите? Това е да сте изнесли Кръста си и да се освободите от заземяването. Защото дългът на сътворения от Бога е да бъде Бог! Осъществяването е голямата тайна за свободата ви. Тайна, която човечеството има да учи и да извежда за опорност в своята воля на приложение.

Няма друга сила, освен волята, която да осъществява еволюцията!

Повеление 2. Тя не задължава, тя ви освобождава в потреба на себенадмога!

Мъдростта не прави депресии и импресии. Тя не обвързва, а ви освобождава от онова, чието властничество в хилядолетия е било господар на Духа, на мисълта... Творчеството трябва да изгражда път, за да дойде свободата на Духа. Свобода — себенадмога!

Мъдростта иска вашето осъществяване да бъде свобода на Бога у човека. Затова Мъдростта подготвя понасянето на Бога. Битката за човека свърши, започна битка за свобода на Бога у човека! Осъщественият не може да живее в лъкатушенето на ограниченията. Всяко ограничение на свободата е звено от голямата верига.

Себенадмогата е върховна потреба в служението! Всяка верига на ограничение изисква да приложим усилия за себенадмога, за да я отхвърлим. Разбира се, не само себенадмогата е, която освобождава в идеята на служението, но тя е, чрез която се влиза в него; тя е, която няма да препречи в дързостта или в смирението си да направите жертва.

Мъдростта ви освобождава, но не ви прави още свободни. Защото Свободата ще бъде онази Духовна вълна, която ще даде право на слияние с Божеството. Може би след хилядолетия човекът ще бъде това, което неговата волеизлиянност му е направила в идеята на осъществяването, това, което неговата себенадмога е могла да мине — свобода от Себе си!

Учението на Любовта показа, че могат да се победят хляб, чудо и власт. Но какво трябва да себенадмогнем сега? В Мъдростта човек трябва да надмогне хляб, сън и пол!

Оставена е в Библията една велика тайна: Не само с хляб ще се живее, но и с всяко слово Божие! Ще огладнеят ли децата на бъдещето? Да. Но не за хляба, който може да ядат в желанието си; не за хляба, който меси мисълта. Те ще огладнеят за хляба на Мъдростта!

Другата тайна в Мъдростта е надмога над сън. Но надмогва ли се сънят, след като в митологиите е бил бог — Хипнос? Първо, сънят е потреба да се изведе живот (затова Адам е трябвало да заспи). Второ, Хипнос е брат-близнак на Танатос, на смъртта. (Той е дете на Лета, на забравата.) Но може ли човек да прекара цялото си битие в сън? Не. Значи сънят не е същност, а е обред на човека в земното поле. И този обред ще отпадне, когато дойде властта на човека-Бог!

Трябва да се научите да побеждавате и пола. За него трябва да се говори не с лицемерие, а с отворени очи, с морална отговорност. Тази енергия е най-съществената — тя може да извика и направи човек! Сътворителството създава пола за продължение на рода като предоставя страстта, която излъчва влечение. Вложената полова енергия като биологичност е необходимо да се изведе от идея за възпроизводство в идея за Съсътворителство! Защото материята трябва да бъде одухотворена! Щом е така, как може да бъде изхабявана половата енергия!?

Това са етапите, през които трябва да мине човечеството. И е необходимо да се постави въпросът: Каква таблица да се направи? Не да се отрича, а да се побеждава; не да се отхвърля, а да се овладява! Идеята е да се изграждате като цялост.

Целостта като вътрешен копнеж е вяра, като търсено познание — тревога, като свобода — идея за себенадмога!

Повеление 3. Тя не задължава, тя ви жертва в потреба на Възкресение!

Жертвата не тежи, когато си я осветил и когато знаеш, че Си. Тази потреба е възземане — именно жертвата в името на Възкресението. Под Възкресение трябва да се разбира не легендите, а вътрешната пробуда на Кундалини. Няма по-безспорна даденост в човека от тази висша духовна сила! Друг е въпросът дали ползвате само един неин лъч, който ви дава основание за жизненост, или всичките `и седем спектралности. Затова идеята за поносимостта е неизбежна.

Зримият теогон е битие след Възкресението. Значи човекът трябва да бъде пожертван във Възкресение! За възкресението се жертва всичко. Това е свобода от гравитацията — свобода, която човечеството в хилядолетията е манифестирало под различни форми. Оня, който изгражда най-вълшебния дворец-лабиринт — Дедал, и неговият син Икар оставят една решима задача във вековете. Антигравитацията — свободата от земята, дадена и в другия образ: обезземяването на Антей. Безизходността не може да бъде властна над боговете!

Възкресението е част от голямата вибрация, която съставлява хармонията на Космоса. Затова то е един непреривен закон в нашия душевен свят.

Възкресението не е съчувствие към човека, а идея за Живот!

Това са Повеленията — не задължения, а отговорност за обожествяване. А Исканията са потреба на ума, който трява да култивираме, за да може да понесе интуицията.

Искане 1. Научи ни да победим преходност и йерархии, богове и съдба!

Непрекъснато хората се карат за жезъла, за трона и за потирната чаша на причастието. Непрекъснато се самообладават като величие, без да съзнават преходността си. Но с Мъдростта влиза една нова етика за победа над преходност и йерархии, за да нямате излишна принадлежност и съвестност за тях. Наистина е много трудно да се промисли и да се усвои едно такова Учение, което иска да ви открадне всекидневната радост... Но само виделината на интуицията може да ви даде свобода от човека и да ви създаде една теология — как да живеете зримия теогон!

И точно служението е победа над йерархиите, на които сте се радвали. То изтрива и преходността във вашата Книга на Живота. Не можете да кажете, че се освобождавате или осъществявате, ако не сте научили как да надделеете преходност и йерархии и как да победите богове и съдба.

Боговете, които са вън от нас, са били услуга. Те събуждат в човека пиетет, те са път, но не са вътрешен олтар. Няма по-богата култура от митологиите, но и стихийните богове трябва да си отидат. Единобожническите религии ги надкрачиха, без обаче да вземат енергиите им. Светът сега започва да се учи да овладява концентрираната енергия на стихийните богове, но още не владее най-важното — словото, мисълта, с която един Вулкан задвижва своята работилница... А мисълта е ръката на словото и платното, върху което рисувате откровението!

Ето какво е потребно на зримия теогон — по-мощни рамене от тези на Атлас, който качи на тях цялото земно кълбо, и повече властност — като онзи Божествен Син, Който държи в ръката Си планетата!

Йерархиите са потреба за взаимността, но в служението те губят своята стойност!

Искане 2. Дай ни прозрение да изходим пътя на служението и да познаем гроба на Възкресението!

Само Мъдростта дава прозрение. Умът дава разсъждения, преценки, анализи... Прозрението може да не намери мотиви, с които да се самодокаже, но на него никога не му липсва истината, която умът после доказва. Когато има прозрение, всичко се надделява.

С прозрението бъдещият теогон ще изходи пътя на служението, което не е изпълнение на дълг, а една особена жертва. И когато е доброволна, тя освещава гроба на Възкресението. Затова не се поставя въпросът „пожертвайте се“. Служението е достатъчно голяма жертва, за да позволи правото да изградите гроба на Възкресението. Тайната на служението е да изведе човека до Възкресение! Гробът на Възкресението е образец за служението, а гробът на умирането е само еволюционен знак!

В пътя на служението не плодът създава преценката, защото има и измамни плодове — жертвата е белегът, за да може да се направи възкресение. Но в този път има место за всеки пътник, макар и още нестигнал до гроба на Възкресението. И прозрението трябва да ви обслужи да познаете гроба на Възкресението. Друг гроб няма! Той е нашето тяло, което е едновременно и храм, и светилище, и олтар.

Сега трябва да се даде характеристика на бъдещата епоха. А тя е: безсмъртието — овладяна смърт, Възкресението — следгробна властност. Следгробната властност е привилегия на посветените! Ако един човек не може да направи следгробна властност, той е още в преходността. Ето защо — осветете това, което наричаме плът, материя!

Който търси гроб за тлението си, няма да възкръсне!

Искане 3. Нека осветим това, което имаме, за да не се загубим в търсене!

Идея за святост и посвещение! Къде може да я загубите? — ако не осветите това, което имате. Ако някой изпилее енергията си, ако иска да си отиде — да си отива! Дотам е неговата йерархия, до този бряг е неговото пристанище. Човек трябва да знае, според своята йерархия на посветеност, какво носи и как да го освети, за да бъде, не да има! Да бъде, за да не се загуби в търсене. Защото, когато Си, ти търсиш само едно — твоето единство с Бога!

Значи кое трябва да осветите? Зримия теогон! А осветеното не е само отговорност, то е необходимост. Затова трябва да осветите поведението си, иначе само ще вегетирате. Но щом имате вече зримия теогон, чиято огнена сила върви към океана на Вечното, няма да се загубите в търсене.

За да знаете да търсите, трябва да сте осветени в онова, което имате! Когато сте осветени, тогава няма да се загубите в лабиринта на търсенето. Осветеният знае местото и на олтара, и на трона. Служение и господарство — две велики тайни, две ръце на световната и Космична еволюция! Човек не може да не ги търси още вън от себе си — докато най-после ги освети и разбере, че те са в него. Това е урок, който трябва всяко поколение да получи от своите предшественици. Отговорност е на родителите! Защото по силата на прераждането детето е дошло. А когато някой е отишъл в даден дом, не е задължително да се запазват определени вече порядки. Кармата задължава известни продължения на традиционността, но тя не е вечна. Будността в еволюцията създава съответна отговорност!

Бог се чака в човека и човекът трябва да се осъществи в Бога!

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТО ПОСЛАНИЕ

Посланията са сърцевината на Космичното същество! Те са пулс от Него. И благословът, който Посланието — за 2000 г., предоставя във волята и в пътя на Децата на Деня, е, че имат радостта на Присъствието в Него! Защото битието на зримия теогон в идеята на присъствие е обожествяването!

Всяко Послание гради възможности да се понесат енергии, които Небето щедро дава. Тези енергии човекът или несъзнателно разпилява, или овладяно прилага в услуга на Мировото си присъствие. Посланията са част от редовете на голямата Книга на Живота, на едно Космично предназначение за човечеството на тази планета, извеждайки го в потребата до това, което Учението Път на Мъдростта предоставя в дълг на бъдността!

2000 година носи 2-ката, която е утробата на Всемирността. Утроба на всички енергии, с които Всемирността се осъществява във време и пространство.

Затова Посланието е наречено Послание на Присъствието, защото реално и мистично присъствате при раждането на Третото хилядолетие. И това Присъствие много пъти ще го викате, много пъти то ще излиза като зримост...

Правото ни на Присъствие е от присъствието на Бога у нас, изведен на живот, и е присъствие наше в Бога, повикано в служение! Затова зримият теогон ще бъде болката на Третото хилядолетие. А тя е част от голямата битка между мисълта и откровението. Но тази битка не се измерва с години — тя се води с жертви и отговорност!

Вашата отговорност е отговорността на бъдещето! И оттук, избродили столетия в различни свои служения, всеки от вас е чакал да го призове един нов храм — храмът на Мъдростта. Това е най-богатият дар, който можехте да имате! Той може да не се усеща или съзнава, защото човекът е много всекидневен, но не може да се отречете от една вътрешна радост на тази благодатност, с която сте извикани на присъствие в Третото хилядолетие!

С Посланието на Присъствието вие присъствате в Мировата даденост. И с него ви е изпратена вестта на едно велико откровение!

Призив: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях — Възкресението!

Това е Мирово знание от Мировото съзнание; това е Пантократорска тайна. Бях, за да Ме няма! е повече от една интимност. А интимността между човека и Бога е зародена още когато Бог ни дава Своята същност чрез Диханието, с което ни прави Богоподобни. Този „Бях“ у нас е вложеният Бог. (И Христос свидетелства за Своето присъствие в Сътворението — Христос, не Иисус, който е личността.) А благодатта на пробудеността ни дава основание да твърдим, че сме били всякога.

Сложена е и една друга идея: Няма Ме, защото Бях — Възкресението! Възкресението е една от най-великите тайни, защото то е следгробна властност. Който не може да победи материята, не може да говори за Възкресение! Човекът като богозримост в еволюцията не може да отрече материята, но трябва да я одухотвори! За да направите Възкресение, трябва да бъдете, да се осъществите. Значи, трябва какво — Бях!

Възкресението е знакът на Единосъщието, то е знакът на Синовността. Ето защо: Няма Ме! Личността се губи, когато сте единосъщ с Отца. А възкресение носи всяка смърт. Тайната е в смъртта да виждате живота и да се победите, защото смъртта в същината си крие безсмъртие. Тя е само свидетелство на това, което е: Бях, за да Ме няма... но Бях, защото Съм. И може да бъде осъзната тази цялост на единство между живот и безсмъртие. Безсмъртието е реалност чрез идеята на Възкресението!

Възкресението е проблем вътрешен и всеки ден можете да възкръсвате. Трябва самокръщението да ви е енергия за излизане от гроба. Но кой е гробът ви? Вашата плът. Ако се научите да се самокръщавате, лесно можете да я пръскате и събирате. Идеята за Възкресението е идея на Самокръщението! Това е Пътят. Пътят е Божието Дихание — то е пъпната ни връв с Бога!

В тази странна тайна на посланичеството Бях, за да Ме няма! човечеството е минало през реката на забравата. С хилядилетия този „Бях“ у нас е предоставял Своите енергии на онова, което наричаме homo sapiens, ecce homo, напомнял е понякога за homo deus... Защото е трябвало да се изтъче дреха на едно свещенослужение, на първожречество, с което се поема олтарно служение — заради самата идея на бъдещето. И след това ще дойде бях Възкресението, бях Битието!

Феноменът на Възкресението е реален и точно това изразява: Той беше и Го няма — докато не Го изведем, докато не Му дадем Път, докато не направим признание за историчност! Но във великата тайна е потребността за бъдеще — Той е бъдещият; Той е, Който чака!

Възкресението е тайната на Откровението!

Повеление 1. Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в пътя на служението!

Не може да не се иска да дадете на света името на Богобъдното изповедание. Не казвам вероизповедание, защото то е статика — извървяването на Пътя е динамика! Богобъдната изповедност не е проблем на вярване вече — изповеданието няма да се ограничи в религиозна вяра.

Мъдростта не носи земното притегляне. Макар че трябва да работи с децата на земята, тяхната трапеза е отвъд земята. А отговорността им е: разжарете огъня на знанието... Тази взаимност: изповедание — знание! Знанието на вътрешното откровение — не на отражението на очите, не на умолентата, която промивате, а на интуицията като откровение, на причинността като идея на Сътворението. Това знание ви дава основание вече да влезете в пътя на служението, което е път на обожествяването, а не на обезгрешаването на човека (както проповядваха предишните доктрини).

Затова тръгнете в пътя на служението! А никой не може да извърши служение със Себе си. Човекът — това величие, трябва да освободи место на Бога. Виждате какъв голям обрат в културата на човечеството извършваме — егото е свършило! Тогава може да станете Мирова жертва.

Служението е Бог в живот!

Повеление 2. Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!

Всеки трябва да освети олтара си, а този олтар има една голяма тайна — Книгата на Живота! По-голяма революция едва ли може да се извърши в света на предметността, в света на културите на човечеството! Не може да останем пред олтарите на миналото. Ние открихме за Третото хилядолетие дверите на храма на Мъдростта, чийто храмов надпис е: Няма зло, има нееволюирало добро!

Никоя култура досега не класира еволюцията на човечеството като идея за обожествяване. И тогава, когато Учението Път на Мъдростта иззижда храм без догми и създава потреба от тайнства, които не са верига, а служение, то ни осветява в идеята на този нов храм. Къде е той? У нас.

Няма храм без олтар и олтар без обред! Но обредът е жертвопринос. Какво трябва да направим тогава в храма на Мъдростта, какъв е жертвоприносът там? Да жертваме Себе си — за да не обслужваме своя егоцентризъм и тщеславие!

Къде и пред кого ще дадем обет за великото служение? Пред Книгата на Живота — съзнанието на Бога! Затова човек трябва да знае къде е храмът на Мъдростта, да намери лист от своята Книга на Живота. Кой колко може да прочете, кой от коя страница ще вземе, е проблем на посветеност и готовност за жертва. Имате този нов олтар, защото можете да минете прага на работата в идея на служение. А в тази йерархия се минава през битки — за обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва!

В храма на Мъдростта олтар е Бог в човека!

Повеление 3. Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядолетие!

Съдбата даде своята благодат, определяйки Третото хилядолетие като плът и Дух, като трапеза на присъствие и служение. Човекът е Богонеобходимост — зрима Богонеобходимост! А зримият теогон е наистина едно надсловие на Третото хилядолетие. Да вършите служение, значи да осъществявате зримия теогон! Тогава можете да разберете това, което се нарича съдбовно присъствие, и да знаете тайната на чаканото предназначение. Няма карма, която да не може да бъде променена, и няма предопределение, което да не може да бъде отхвърлено — същественото е идеята за предназначението! Внесената тайна в предназначението на човека е Диханието, с което Отец го прави подобие!

Безименна е енигмата на повиканите в реално присъствие и живот души, отработили битие на минали през жертвените си клади посветени, за да бъдат точно в това велико поселение в Третото хилядолетие! Те идват с едно минало вътрешно обучение и приложност, изграждайки своята божественост. Тази тайна е, с която зримият теогон трябва да изходи една съдбовна идея за присъствие. На малцина в хилядите години се е случвало да сложат белег на присъственост. Иначе хората съществуват и се отбелязват. Имат си и стени на плача, но в съдбовното си присъствие сега трябва вие да бъдете над скръбта. Отдавна мина трагичната участ на човека да живее под скръб и стена на плача!

Ето тези избраници, тези белязани Деца в Третото хилядолетие получават своето Послание като служители и като чакано предназначение. А предназначението носи вложена тенденция за Всемирно служение. Извикани сте, чакани сте — белегът ви е сложен! Трябва да отведете своето събратство в ново изповедание и нов храм — в храма на Мъдростта!

Когато отработвате плана на своята битка за Себе си като зрими теогони, трябва да се съобразите със съдбовното си присъствие, трябва да дадете отговор на чаканото предназначение и, в края на краищата, трябва да се осветите. Това е голямата битка — между образа и подобието, между утвърденото и раждащото се; битка за цялостна жертва в служението, защото всичко е Едно. Тази битка е всекидневна...

Валентността зрим теогон вгръща човечеството в единство!

Затова са Исканията — те са потреби на личното присъствие, с които вие се обвързвате в обетност.

Искане 1. Научи ни да изведем пленника от себе си и познаем освободения!

На човека в идеята за ограничението — от страх, че не е съвършен, и от внушения догматичен факт, че е грехопаднал — не се позволява да се усвои като свободен. Разбира се, посветените са знаели що е свобода. Затова тайната тук е — да изведем пленника от себе си, т.е. да изведем вложения Бог у нас, който търси Себе Си!

Човек трябва да има достатъчно кураж да отключи клетката на пленника и да познае свободния човек — осенения от изведения Бог. Да познае свободния, а не покорния; божествения, а не роба. Не е въпросът само, че можете да изведете пленника, въпросът е да дадете на човека престолнина и причастие, за да го направите свой събожник!

Събожникът е Бог, когото търсим в себе си, изведен в лицето на другия!

Искане 2. Нека спрем олтарите на жертвоприносите за грях!

Олтарите на жертвоприносите за грях са една от най-тежките вериги на човешкия род, сложена под различни форми. В продължение на хилядолетия държат човечеството на този пристан — да принася жертви за греха... Тази власт, която има грехът върху съзнанието и битието на света като култура, е нещо по-силно и от земното притегляне. Тя е, която го е научила да държи главата си надолу — защото е грешен; тя е, която не му позволява да погледне към Небето и да изрече името на Бога... И само жрецът е можел да влиза в олтара. А ние искаме човекът да чете Книгата си на Живота! Ние не търсим прошка — търсим събудено битие, защото искаме да изгорим жертвеника на греховете. Да спрем тези жертви!

Идеята за грешния, макар и да е била необходимост, е част от еволюционната беда. Идеята за страха е в основата на жертвоприносите, но знаещият е свободен от страх. Страхът може да ви прави съобразителни, но не ви прави богооткровени. Богооткровението е несъвместимост с реалностите — то сменя реалности!

Пред олтара на Мъдростта жертвопринос са страстите и невежеството!

Искане 3. Благодарим на Мировата воля, че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня!

Хилядолетията са цикъл, в който са вложени потенциалните енергии на десет века. И точно тук е мощта на Децата на Деня — несмутени, че ще свърши благодатта. Защото, ако благодатта на един век — дори белязан със знак — може да свърши, благодатта на десет века не може да бъде изчерпана в едно наше присъствие, в живота на една само личност. Това е голямото благоволение, това е и голямата наша благодарност към Мировата воля — в настоящето да вземем енергиите на хилядолетието! И тогава, щом храмът е вътре у нас, няма нищо страшно, че утвърждаването на тези енергии може да продължи стотици години.

Учението на Мъдростта, което йерархира Духовните вълни, предоставя правото, че може и трябва да дойде след него друго Учение. Вратите са отворени, защото еволюцията не може да спре със зримия теогон. Ще дойде овладеният теогон, ще дойде осъщественото божество. Когато човекът-Бог се възземе в своето реално съществуване в Духовната вълна на Свободата, ще има Живот. Затова казвам, че Бог не се доказва, Бог се живее!

Трябва наистина да благодарим на Мировата воля — на пробудеността на хилядите и пратеничеството на единиците — че ни събра в Третото хилядолетие като Деца на Деня! Това е бъдната отговорност. Другото е епигонство или украшения на тези, които мислят, че знаят да мислят. Децата на Деня, събрани заедно като историчност, са влезли в Третото хилядолетие, но другото е посветеността, за която безспорно ръката на съдбата ги е избрала и ги е извикала. Благоволението не може да бъде спряно от това какво до вчера е било олтарно моление — приканени сте към едно Ново битие!

Децата на Деня са преломност в Мировата еволюция!

Вгърнатата енергия на Посланието: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях — Възкресението, е един нов пакт между човека — бог в развитие, и Бог — в човешкото развитие!

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ПОСЛАНИЕ

Посланията са енергия на превратността в Мировото съзнание на Космоса! И с Посланието за 2001 г., се прави Живототворчество. То, със своята енергетичност и със своето предназначение, дава аурата на Третото хилядолетие!

С Посланието на Живототворчеството се осъзнават и прилагат висши енергии, за да се прави новата култура. Живототворчеството е изворното начало, което ни храни, за да променяме битието!

2001 година е под знака на 3-ката (2 и 1 е равно на 3). Всяко число е една цялост в съставността на Космичността. 1 е Творецът, 2 е утробата на всички съзидателни енергии, а 3 е вложената във Всемирността енергия от Твореца. Така в 2001 година 1-цата е еманацията на Божествеността, която чрез 2-ката се проявява в идея за Себеосъществяване, за да се изведе от 3-ката като енергия за Живототворчество!

Освен това 3, заедно с числото 7, ръководи Всемирната драма на еволюцията. Затова в тази година Посланието на Живототворчеството дава като посвещение идеята за свобода от съдба! Това предполага, че човекът може да направи свобода от онова, което го е възпитавало в хилядолетията, за да се докосне до своя Творец в предназначението си за съ-Творец. Затова Посланието е едно особено благоволение на Мировата воля, на Мировото съзнание!

Призив: Освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!

Човечеството в неговия стрес в началния момент на своята еволюция (когато прави стъпката за познанието, което дава тласъка на развитието) започва да слага бреговете на съдбата. Така еволюция и съдба са съпроводени в една жизнена необходимост.

Съдбата е преходност в пътя към Вечното! Тя е присъствие като развитие и възпитание. Изначало, когато човекът е същество, тя за него е всичко в еволюцията. И затова, ако не схванете съдбата като преходност, оставате в идеята „същество“. Еволюцията, за да прави своите пулсации, се храни от вълните на съдбата, но съдбата не е вечна! Идеята за съществуването ражда преходности, които са еволюционно потребни на човека и той им е подвластен, но след това може да ги надмогне. Те са околовръстия, в които човекът с хилядолетия извършва своето пътешествие.

Със сътрудничеството на съдбата човекът извървява пътищата чрез идеята добро и зло. В тези пътища извинението на човека от Запада е: „Такава ми е съдбата!“, а от Изтока: „Такава ми е кармата!“. Съдбата създава поведение на респект. В съзнанието на обикновения човек е внушена идеята за нейната непобедимост. Оттам е покорността и изключителното удобство — заслоните на скръбта и Стената на плача. Но „Такава ми е съдбата или кармата“ е не неизбежност, а поведение като идея на примиренчество. Затова сменете скръбта с нова съдба, за да дойде моментът, когато съдбата ще трябва да бъде сменена със свобода!

Съдбата е най-властното, с което човек както като стрес, така и като формула за свобода е водил вътрешната голяма битка. В този стрес човечеството е живяло много хилядолетия с потребата на покорност и в същото време — на бунт. Бунт и съдба... И когато съдбата ви доведе до Единство и Единосъщие, тогава вече можете да кажете: „Ти си победима!“

Фактът е налице — изгонихме от олтарите богините на съдбата. Трагичното е, че все още ги има в поведението на човека. Въпросът е дали съзнанието така лесно може да се освободи от тях, защото те са го ръководили с хилядолетия. Стресът от стихиите не можеше да бъде без образ и всички тези фортуни, мойри, парки... в културата на митологиите са сили стихийни, облечени в дрехата на човекоподобия, за да можем да ги възприемем. Наистина съдбата е била властната — дори над боговете. Затова сме имали поведения, търсили сме покорност, но сме искали и онова, което ни спасява от грешки — идеята за власт над съдбата!

Мъдростта сменя боговете с човека бог в развитие! В такъв случай местото на съдбата е в подчинение на човека... Затова — освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!

Трябва да можем да определим от какво човек трябва да се освободи; с какво се изгражда в неговото основание за служение, за да се лиши от всички други дребни радости на всекидневието. С идеята да поставя динамика в извеждането на Бога у него — на ограничения Бог, който свидетелства за свободния човек; на свободния човек, който трябва да отвори път на ограничения Бог! Свободният човек е един ограничен Бог! А когато е вече Съсътворител, може ли да остане подчинен на съдбата? Не, защото Бог не може да бъде подвластен на съдба. Тогава вече боговете като стихии у вас стават подвластни и вие не се търсите под знаменателя на енергията на съдбата.

Тайната на съдбата Любовта я надмогна, а Мъдростта я обясни! И само в Мъдростта може да се търси свобода от съдба, защото Мъдростта е екзистенция! И преди да се сбогуваме с еволюцията, ще се сбогуваме със съдбата, определяла ни поведение на присъствие и божественост. Лоша или добра, тя е сътрудничила на човека.

Съдбата е енергия на еволюцията и потреба за Свободата!

Повеление 1. Имате Знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!

Предназначението на Третото хилядолетие е то да се наплоди с доктрината, която тепърва стъпва на тази планета: доктрината за човека бог в развитие. Разбира се, тя е съпроводена с всичката ескалация, която човекът трябва да напластява в своето съзнание — да моделира олтари на своята душа, да храни себе си и човечеството със Знанието на Мъдростта в битка за Единосъщие! Защото еволюцията ще продължава, докато човекът в идеята на служението си успее да направи това, което се нарича Единороден и мине през онова Възкресение, което го прави Единосъщ! А Единосъщието е белегът на Синовността!

В Учението на Любовта се извърши неимоверен подвиг — посочи се пътят на обучението, изнесе се социалният кръст на Голгота и се каза първата страница на бъдещето: Прости им, те не знаят... Ето защо ние започваме Молитвата на Мъдростта с Научи ни! Това е голямата тайна, с която тръгваме. Затова сега е казано: Имате знанието на Мъдростта...

Учението Път на Мъдростта смени както метафизичното приемане на Божеството, така и приложната воля, която определя нравственото поведение. Знанието, което Мъдростта предостави йерархически, е част от обучението, но то е и формула на посвещение; то е и приемане на едно причастие, с което се изграждате, за да може да приложите битка за обожествяване. В йерархията на даваните знания битката за очовечване е мисълта, битката за обожествяване е откровението! Трябва да се върви към прозрение, а не към мотивация, защото прозрението е формула за усвояване на предназначението. След това идва и откровението, нарушаващо законите, които планетната триизмеримост има. Откровението е най-върховната възможност на човека за Космична хармония с Отца — то е пътят на Единосъщието!

Така че познанието, което получавате, безспорно трябва да се вложи в една битка за Единосъщие. Аз и Отец сме едно!, както казва Иисус и след това става Христос. Не Христос — Иисус го казва! Защото е извървял пътя на Единосъщието!

Единосъщието е осъщественият събожник!

Повеление 2. Осветете новите си олтари и обезгрешете пътищата на човечеството!

Всички олтари са били свети — те са били възможното усвояване на божествата, които са считани за съвършени. Тогава какво значи да ги осветите? Олтарите се сменят — от олтара на тотема до олтара на Христовата жертва (на Агнеца Божий), а сега — до олтара у нас, наречен Книгата на Живота. А най-тежкото бреме е да имате поведение на подчинение към олтар.

Ние сменихме олтара, защото сменихме трансцеденталния с иманентния Бог. Осветяването на този нов олтар е посвещение — и точно това е най-същественото в поведението на събудената отговорност за светостта на олтара у нас. Освещаването е предмет на посветеност!

Олтарите никога не са били по-свети от необходимостта, с която човек ги е търсел! И всеки олтар поотделно е свещен до неговата йерархична възможност, след която вече трябва да го освободите. А това, което ви води към олтара, е енергията на съдбата и потребата от моление. Но съдбата всъщност не подчинява. Тя просто внася стрес, който поражда покорност, защото нямате знание за тайната. А тайната е, че пътищата на човечеството изхождат от неговото несъвършенство. И затова: обезгрешете пътищата на човечеството!

Не е грешен олтарът! Може да не е осветен от човека, но не е грешен — пътищата към олтара, обаче, не всякога са безгрешни. Обезгрешаването на пътищата е хигиенизация на моралните добродетели, с които съдбата ви е изграждала да приемете един олтар. А вие не може да отидете до олтара, ако не изходите тези пътища. И не можете да ходите тези пътища (грешни или негрешни), ако съдбата, ведно с енергията на еволюцията, не ви определя мерките или това, което се нарича заповеди. Затова е била нужна таблица на добродетелите, затова са били нужни Десетте Божи заповеди... Можете ли да си представите колко Мирово необхватно е всичко това! Пътищата в един момент стават небезгрешни и тогава идва голямата битка между културите за нови олтари, които пак ще бъдат свещени, но пътищата към тях трябва да бъдат обезгрешени.

Културите досега правеха човека буден, но и беден. А ние искаме да го направим не само буден, но и богат, т.е. Богоцялостен. Не бедността на един събуден ум, който още работи с отражение и минава пред олтара само да прави моления, не! Дори и малкото богатство въображението го ражда, а принудата ви кара да бъдете бедни — Будният стои у вас, но страхът ви създава покорност. И тогава — или идеологическа вярност, или покорна мълчаливост... А човекът е, който свободен трябва да носи планетата!

Да освободите човека, значи да му дадете едно ново Учение. Така че голямата задача на Учението Път на Мъдростта е: новите олтари — осветени, пътищата до тях — обезгрешени! И то — за цялото човечество. Мисълта свърши своето в еволюцията — започва откровението! А откровението е вътрешна зрялост, то е будност. То е именно един осветен олтар, който чака пътищата на осветените.

Олтарите са толкова свети, колкото е свят изповедникът им!

Повеление 3. Дерзайте! То е последие на Възкресението!

Дерзайте! Идеята за дързостта като акционност на приложна воля стои още в първия момент на Сътворението. В първичния Хаос е било взрив от различни енергии. И Някой е трябвало да дерзае, за да ги събере (след цялото Творчество), за да изгради човек, притежаващ всички атоми и енергии, които съществуват и са изградили света.

После събудената потреба пък извежда човека в действие. Трябва да отиде до Дървото на познанието, трябва да протегне ръка, за да вземе ябълката, трябва огненият меч на Кундалини да го спре, когато иска да вземе плод от Дървото на Живота... Тази акционност е именно образът на дерзанието. Тя има социална и приложна воля, но тя има и една духовна предназначеност.

Съзнанието на човека като цялост — в идеята на мисълта, в поведението на душата, в благоволението на Духа — е получавало енергии, отработвало е и възмездие, и награди. При това една награда може да е по-лоша от едно възмездие. И точно тук е прозрението — дали наистина едно страдание не е понякога по-благотворно от награда?

Тогава кой може да дерзае? Причестеният с ново знание, с нов мироглед; човекът, който е изказал недоволство от всекидневието; посветеният, който има Възкресението. Удовлетворението е обида, а дерзанието е потребна смелост в изграждането на човека! То е последие на Възкресението! Голямата идея, която е сложена в Пътя на човечеството, е Възкресението. Него чакате, защото то нихилира съдбата! Не е казано обаче в религиите, след като някой възкръсне, остава ли човек...

Идеята за възкресение на човека не са я оставили в религиите, защото готовността на хората е била такава. А готовността трябва да стане — човекът не е даденост, а достижимост! Възкресението не е чудо — човек, ще не ще, в йерархията на своето развитие се освобождава. Освобождава се от всичко онова, чиято преходност изгражда божеството в него, и като бог ще направи Възкресение! Но чак когато осветената, когато одухотворената материя може да излезе от гроба, тогава той може да стои над всичко. Човекът е подвластен на еволюцията до момента, когато може да се освободи чрез Възкресението.

Възкресението е мощта на изведеното Богоподобие!

Ведно с Повеленията съпроводно вървят и Исканията, с които всеки — във възможностите на своята валентност — може да прави свои съединения.

Искане 1. Дай ми, без болка да се простя със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!

Мотивираното поведение на човек да има олтар е това, че има богове. И ако трябва да бъде музицирана хармонията, ще я намерите в да се простим... Защото в призива на Посланието се настоява да се освободите от съдбата, а тук се иска да се простите със старите престолнини! Когато можете да се освободите от съдбата, тогава е лесно да намерите начин да се простите с т. нар. престолнини — респектът на троновото величие, с което сте изживявали своите достойнства.

Да се простим със старите престолнини на своята мисъл — на онези себични радости; на онези пърхания на величие; на онази суета, която много често става и завист; на наградите, които се чакат... Всички тези престолнини на вашата мисъл са оверижвали поточната сила на битката ви за свобода. Време е човечеството да свали дрехата на нисшия си ум в преценка на присъствие заради Божествеността си!

Да се простим с престолнините на своята душа, която е набогатена с толкова много благоволения, с толкова много щедрости; която е градила поведение на общуване със своя приземèн Бог и олтар на моление! Защото тя е, която трябва да получава причастие — не мисълта. Отивате да се изповядате от грешна мисъл, за да получите причастие на душата. А душата е толкова богата, толкова многобитна! Тя е изграждала кумирите си, тя е ходила и продължава да ходи пътищата, които не са още обезгрешени.

Да се простим с престолнините на своя Дух! Не че Духът е беден и не знае бъднините си, но той е в невъзможност да достигне до промени в мисълта и в душата. Защото те са удовлетворени и така той става жертва на ограничение. Онази малка искрица от Божествения дух на човека (която му дава опорност тогава, когато колебанието почва да търси суетата или подчинението на невисшето) също трябва да се освободи в името на неговия Родител. Простете се с малките светулки, с които вашият Дух в начинанието на Боговластник се е опитвал да ви събуди и понякога вие сте считали, че, ето, Духът ви води. Простете се и със заблудата на това, което сте наричали „духовност“, а то е духовна блудност...

Ето това е непреривният процес на еволюцията — да се простим! И когато човек се прости със старите престолнини, ще трябва да намери нова престолнина, която в йерархията на Богоосъществяването му е негова належаща потреба!

Раздялата като среща е път за обожествянане!

Искане 2. Дай ни нови пътища и в нови домове на Мъдростта да ходим и осветим!

Еволюционната енергия следва определен свой ритъм — тя осъществява търсенето на ключа за новия храм на Мъдростта. Мъдростта в безспорност не само ще събуди човека. Там той трябва да намери подслон за мисъл, която вече е по-близо до предназначението му; за душевност, с която може без смущение да се пожертва; за Дух, който може да го води в царствата Небесни!

Нови пътища... Но обезгрешихте ли старите, за да имате нови?... Бог не се уморява и децата Му не трябва да се уморяват да ходят нови пътища. Човек трябва в отговорност да осветява пътищата, а не да ги ходи само в гамата на еволюцията, под пулсите на съдбата. Тази досега неизбежност не е наложителна вече. Имате Знанието на Мъдростта и не можете да се оправдаете със съдбата. Трябва да ходите нови пътища и да отидете в нови домове.

Тогава, когато този дом е вътре у вас, вие наистина имате един нов път. И безспорно трябва тези домове на Мъдростта да ги осветите. Ужасно е, ако един дом стане тържище, но величие е, ако той съхрани голямото Откровение! Значи трябва ново освещаване, за да може да осветите новия Път и да създадете един дом на Мъдростта, чийто олтар е Книгата на Живота. Там ще видите съдбата какво е писала и как трябва да потопите в преображението нейните листи, за да може да напишете: „Аз и Той сме едно“!

Домът на Мъдростта е скрижала на бъдността!

Искане 3. Дай ни не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!

Не е проблемът вече в това, че трябва да се забрави едно минало. Цялото битие на човека е налистено в неговата анатомичност — във всяка клетка стоят минали култури. Проблемът е не в забравата на културите, а в това да ги преценим в отговорност за тяхната потреба. Те сами за себе си и като исторически образ, и като социална даденост се отживяват. Но тяхната енергия е предмет на отговорна преценка на забравата. С каква преценка ще извършите забравата — с поведение на признание или с отричане? Коя култура и кое от нея искаме да забравим; кое в културата на една Духовна вълна, в цялата стройност на човека — осъществяващия се бог, трябва да бъде погледнато с отговорна преценка на забравата? Същественото е да се разбере коя преходност сме овластили в дадена Духовна вълна, защото след това вече тя не само е овластена, но и определя живота ни.

Не трябва да се забравя всичко, а само онова, което е отживяло в изграждането на човека! Можем ли да забравим идеята на Сътворението?! Но каква е преценката на онова, което от Сътворението трябва да остане? Защото е казано, че хората имат първороден грях, а всъщност са отпратени в развитие като знаещи богове...

Не може да се забрави културата и на Митологията, която е зачеване на събожника в утробата на планетата. Не можем да забравим себе си в идеята за богове! Идеята за събожника променя цялата таблица на моралните статути. Ако забравите идеята за събожника, не може да отработите в себе си онзи, който е бог в развитие, не можете да смените таблиците на нравственото поведение, а тогава как ще искате просперитет?!

Като се схванете като идея за богове, моралната таблица ви става не задължение, както е в Правдата, а отговорност! Защото, когато имате задължение, вие имате употребената теза на страх, т.е. внушение за изпълнение.

Много фигурно и образно е дадено в Любовта: Кръстът! След Кръста обаче идва Триъгълникът на Мъдростта — горната част на Кръста. Ето ви отговорна преценка!

Преценката на забрава не е проблем на социални и верски идеологии. Нея може да я направи само духовно Учение от ранга на Мировост! Другото е сепаратизъм, какъвто идеологиите донасят, какъвто различните мислители раждат. Сега сме в живата, зримата истина на Мъдростта, която е животът на бъдещето! А отговорността е, която ще ви даде причастието за деня на служението.

За божествеността се дава само една жертва — Себе си!

Човекът по същност е божествен и трябва не само да изпълнява Божествена воля, а да ръководи, да води. Първом да води себе си! Но Живототворчество трябва! Живот има и преди Живототворчеството. Животът на човека е съпроводен с раждането, но проявата на Живототворчеството отглежда идеята за служението!

Посланията са редове от Книгата на Живота!